„Анализ и оценка на деловата етика и култура в средата в която работя



Дата17.04.2017
Размер89.7 Kb.
#19408
„Анализ и оценка на деловата етика и култура в средата в която работя”

Терминът етика има гръцки произход означава нрав, обичай, характер. Етиката е хуманитарна наука, в основата и е заложен философския подход. Тя е философска наука.

В бизнес средата на цивилизования свят, етиката в общуването е належаща потребност и прилагането и е задължително. В никакъв случай деловата етика не може да бъде смятана за претенция или лукс. Без т.н. етични стандарти, големите компании нямат бъдеще. Във всяка една такава компания трябва да има етици..Специализираното обучение по делова и организационна етика се възприема като социално или професионално изискване. Много организации осигуряват минимум един час годишно обучение по етика за служителите си и допълнително още толкова за новопостъпилите.

Деловата етика се свързва с взаимоотношенията между хората с различни професионални роли и йерархичен статус, които са обединени от полагането на труд в една и съща социална среда. Тя носи единство в целите, изискванията спрямо членовете на трудовия колектив, утвърдени критерии за оценка, съвместно поемане на отговорност, определена нравствена ориентация, типична за даденото работно място. Деловата етика има събирателен характер тя включва в себе си множество конкретни етики, включително и професионални етики.


Служебната и деловата етика се намират в отношение на частично припокриване и засягат различни аспекти от нравствените взаимоотношения между хората в процеса на труда. В бизнеса, като деловата етика може да бъде разглеждана фирмената етика.
Етика на деловите отношения отговаря на бизнес етиката.
Бизнес етиката е научна дисциплина развиваща се във връзка са актуалните проблеми на проявлението на морала в деловите отношения.Определя етическите принципи и норми на поведение в

рамките на деловия живот. Отразява особеностите на нравственото съзнание и взаимоотношенията на хората в бизнеса.


Бизнес-етиката има хуманитарна насоченост а в основата й лежи идеята за преодоляване на противопоставянето на специфичните ценности в бизнеса на човешките морални ценности, за синхронизацията им и взаимното утвърждаване.
Тя е приложение на общите етични правила върху бизнес-поведението.
Обекти на деловата етика са взаимоотношенията, засягащи покупко-продажбата на стоки за потребление и услуги с цел печалба. Обектът се свежда до деловия живот и бизнеса въобще.
Предмета на бизнес етиката е нравствената страна на деловия живот т.е. хуманизацията на деловите отношения.
По характер деловата етика е почиваща върху философски основи. Тя е насочена към свързването на икономиката с класическата наука етика.

Всяко обучение е продуктивно, когато започва и завършва с желание за саморазвитие и усъвършенстване. Деловата етика се стреми да подпомогне етичната и комуникативна чувствителност на отделния човек. Етичното поведение в организациите е част от процесите на вземане на решения в тях. Това е основният проблем на организационната етика, която търси етично качество на предприеманите решения. Поне такова е европейско разбиране, възприето в много европейски институции.  

На лице е деловата етика в дружеството в което работя и бих казал, че е на първо място, поради простата причина, че основната дейност на дружеството е правни консултации.

Цялостната работа (освен документалната) се извършва с диалог, независимо дали е лице в лице или по телефон или меил. Работа включва търсене и привличане на нови клиенти, експедитивни консултации и препоръки, гаранция на качеството на предлаганите от

дружеството услуги, ежедневни изготвяния на договори и всичко свързано с правното обслужване на дружества.

Анализирайки работния процес и общуването във фирмата, спокойно мога да заявя, че всички условия са спазени за да може работния процес да протича гладко, разбираемо и експедитивно. Абсолютно винаги когато някой колега (независимо дали е нов или е с дълъг стаж във фирмата) изпита затруднение или нерешителност, ние му помагаме взаимно, дори бих казал, че го правим с удоволствие, тъй като сме преди всичко сплотен екип. За общуването и сближаването между нас мога да кажа, че се разбираме чудесно, няма никакви пречки и тайни, всички сме напълно откровени един с друг.


Оценката ми за деловата етика в средата в която работя изготвих от наблюденията ми от 2004г насам. Културата е на първо място в отношенията между колеги и клиенти. За успешното протичане на среща между лице от дружеството и клиент е много важно поддържането добрия етикет, образованост възпитание. Също така за оценяването, ми помогна и високо квалифицирания екип в дружеството в което работя. Дори при кандидатстването ми за длъжността ми направи впечатление колегиалността и културата в средата на дружеството. След това вече напълно се обедих в етичното възпитание на хората около мен. Това всъщност е много полезно и за мен, тъй като човек се учи най вече от практиката през живота си.
За да постигне целите си човек, трябва да се придържа към деловата етика на работното си място а и не само. Едно от главните неписани правила на човек за доброте представяне независимо каде се намира е културата. Тя е сред приоритетите, за съжаление не на всички хора. Културата е сърцевината във възпитанието на човека и без нея светът би бил непоносим. Културата както и деловата етика са ключа към успеха и добрата реализация в йерархията на бизнес средата в която се намираме. Винаги трябва да се придържаме към правилната страна в общуването. Чрез общуването ние се утвърждаваме, някой добре, някой не толкова добре, в екипа в които работим и се опитваме да градим. Не ми е познат случай на доволен

служител който не се разбира с колеги и клиенти. Те са взаимно изключващи се фактори в работата и общуването. На много от хората им е значително по лесно да си спестял любезни т.е. културните обноски, но това съвсем не е правилно и може винаги да се обърне срещу него. Точно затова трябва да се придържаме към деловата етика и културата в общуването, за да имаме лека и спокоина работна среда. Спокойствието и най-доброто средство за лесно протичане на работния процес.

В крайна сметка моята оценка е високо ниво на култура и етичност в фирмата в която работя.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
Основна литература :


  1. Доганов, Д, Дуранкев, Б., Катранджиев, Хр., Интегрирани маркетингови комуникации. Университетск издателство „Стопанство”, С., 2002.

  2. Дуранкев, Б., Българската фирмена култура на фона на културата в развитите страни”. Сп. “Маркетинг мениджмънт”, Бр. 1, 2004, с. 22-40.


Допълнителна литература :
Ападурай, А., Свободната модерност: културни измерения на глобализацията. Издателства „ЛиК”, С., 2006 (1996). (ІІ 77709)

Аристотел, Никомахова етика. Издателство “Гал-Ико”, С., 1993.

Борисов, Б., Давидков, Цв., От управление на качеството към съвършенство на организацията. Европейски стратегии и практики. С., 2004.

Брестничка, Р., Нелоялна конкуренция. Университетско издателство “Стопанство”, С., 2001.

Бъкингам, М., Кофман, К., Нарушете всички правила. Какво по-различно правят добрите мениджъри? Издателство “Класика и стил”, С., 2001 (1999).

Вебер, М., Протестантската етика и духът на капитализма. Издателство “Хермес-7”, С., 1993 (1924).

Войтила, К., Папа Йоан Павел ІІ: поезия, есета, драма. Издателство “Novissima Verba”, Бургас, 1992.

Генов, Ю., Защо толкова малко успяваме? Издателска къща “Класика и стил”, С., 2004.

Генчев, Н., Социално-психологически типове в българската история. Държавно издателство “Септември”, С., 1987.

Гидънс, А., Социология. Издателство “Прозорец”, С., 2003 (1997).

Давидков, Цв., Измерители на организационната култура. Издание на Стопански факултет при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, С., 2002.

Дракър, П., Подбрано от Дракър. Най-значимото на най-великия мениджърски мислител на нашето време. Издателство “Класика и стил”, С., 2004 (2001).

Драмалиева, В., Етика в търговията. Университетско издателство “Стопанство”, С., 1995.

Дресър, Н., Нови правила в етикета. Наръчник за общуване между народите. Издателство “Алекс принт”, С., 1999 (1996).

Дюи, Дж., Човешка природа и поведение. Издателска къща “КК”, С., 2001 (1922).

Дюркейм, Е., Избрано. Издателска къща «Критика и хуманизъм», С., 1994.



Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. Издателска къща “Светлоструй”, С. 1994.

Кавазаки, Г., Как да побъркате конкурентите си. Princeps, С., 1998 (1995).

Кенеди, Д., Майната им на правилата. Магията на успеха в бизнеса. Издателска къща “Кръгозор”, С., 2001 (1997).

Колев, Бл., Икономическата култура. Университетско издателство “Стопанство”, С., 2002.

Колинс, Дж., Порас, Дж., Създадени вечни. Успешните практики на вечните компании. Издателство “Класика и стил”, С., 2000 (1997).

Конфуций, Добрият път. Издателство “Елпис”, Велико Търново, 1992.

Котър, Дж.П., Сърцето на промяната. Издателство “Класика и стил”, С., 2003 (2002).

Крейпо, Р.Х. Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите. Център за изследване на демокрацията, Издателство “Лик”, С., 2000.



Култура на предприемачеството. Под ред. на Бр. Бъргър, Университетско издателство “Стопанство”, С., 1994 (1991).

Левски, В., Свята и чиста република. Издателство “Наука и изкуство”, С., 1987.

Льо Гоф, Жак, Цивилизацията на средновековния Запад. Издателство “Agata”, С., 1999 (1997).

Макиавели, Н., Владетелят. Издателство “Жар птица”, С., 2001 (1888).

Мийнс, Х., Пари и власт: историята на бизнеса. Издателство “Класика и стил”, С., 2001.

Морита, Акио, Made In Japan (Произведено в Япония). Издателство “Дике”, С., 1991 (1986).

Мур, Дж., Основи на етиката. Издателство Eurasia, С., 1996 (1960).

Неделчев, Д., Маркетингова етика. Университетско издателство при Икономически университет, Варна, 2003.

Неделчев, Д., Предпоставки за по-етично обслужване на потребителите: концепция и проект за създаване на Кодекс за професионална етика на маркетолога. Университетско издателство при Икономически университет, Варна, 2003.

Нейсбит, Дж., Абърдийн, П., Преоткриване на корпорацията. Издателска къща “Пейо К. Яворов”, С., 1990 (1985).

Низбет, Р., Стремежът към общност. Етика на реда и свободата. Център за изследване на демокрацията, С., 1992.

Новак, М., Християнство, капитализъм и демокрация. Фондация “Свободна инициатива”, С., 1998 (1990).

Паксман, Дж., Англичаните: портрет на един народ. Издателство “Еднорог”, С., 2000 (1999).

Панайотов, Д., Психология на бизнеса. Издателство “Ciela”, С., 2001.

Папазов, Н., Япония: от самурайския меч до изкуствения интелект. Издателство на Отечествения фронт, С., 1989.

Паркинсън, С., Растомджи, М., Пейпър, С., Невероятните японци. Издателство “Инфо Дар”, С., 1999 (1984).

Петров, М., Америка: врява и разум. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1998.

Петров-Чомаков, Ст., Япония: записки на дипломата. Издателство “Изток-Запад”, С., 2002 (1947).

Питърс Т., Уотърмен Р., Към съвършенство във фирменото управление. Из опита на преуспяващите американски фирми. Издателство “Наука и изкуство”, С., 1988 (1982).

Преосмисляне на бъдещето. Под редакцията на Роуан Гибсън. Издателство “Екслиблрис”, 1996.

Рейч, Р., Бъдещето на успеха. Издателство “РОЙ Комюникейшън”, С., 2002 (2000).

Рифкин, Дж., Европейската мечта: как бъдещето на Европа затъмнява американската мечта. Издателство “Прозорец”, С., 2005 (2004).

Ротердамски, Е., Възхвала на глупостта. Издателство “Народна култура”, 1984 (1508).

Сейгън, К., Друян, Ан., Сенките на забравените прадеди. Корените на човешкия вид. Издателство “Бард”, С., 2003 (1992).

Сенека, Л.А., Нравствени писма до Луцилий. Издателство “Рива”, С., 2000.

Спиноза, Етика. Издателство “Наука и изкуство”, С., 1981.

Станли, Т., Така мислят милионерите. Издателство “Обсидиан”, С., 2000.

Стивънсън, Л., Седем теории за човешката същност. Издателство “Гал-Ика”, С., 1994 (1987).

Стойков, Л., Фирмена култура и комуникация. Университетско издателство “Стопанство”, С., 1995.

Стоянов, Цв., Културата като общение. Издателство “Български писател”, С., 1988.

Топалов-Памукчиев, М., Срещи с Буров. Издателство “Интерпрес 67”, С., 1990.

Тофлър, А., Трусове във властта. Издателство “Народна култура”, 1996 (1991).

Тофлър, А., Шок от бъдещето. Издателство “Народна култура”, С., 1992.

Тромпенаарс, Ф., Хампдън-Търнър, Ч., Да се носиш по вълните на културата. Разбиране на културното разнообразие в бизнеса. Издателство “Класика и стил”, С., 2004 (1997).

Търоу, Л. (съставител), Мениджърското предизвикателство: японски гледища. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1992 (1991).

Търоу, Л., Изграждане на благосъстояние. Новите правила за хората, компаниите и нациите в икономиката, основаваща се на познанието. Издателство “Весела Люцканова”, С., 2000 (1999).

Философиите на капитализма. Антология. Издателство “Перо”, С., 1996.

Фром, Е., Човекът за самия себе си. Издателство “Захарий Стоянов”, С., 2005 (1947).

Фукуяма, Фр., Доверие. Новите основи на световния просперитет. Издателска къща “Рива”, С., 1997 (1995).

Фукуяма, Фр., Нашето постчовешко бъдеще. Обсидиан, С., 2002.

Хаджийски, И., Бит и душевност на нашия народ. Издателство “Български писател”, София, 1974

Хаджийски, И., Оптимистична теория за нашия народ. Издателство “Български писател”, София, 1974

Хикман, Кр.Р., Силва, М.А., Съвършенството като цел. Издателство “Народна култура”, С., 1991 (1984).

Хофстеде, Х., Култури и организации: софтуер на ума. Междукултурното сътрудничество и значението му за оцеляването. Издателство “Класика и стил”, С., 2001 (1991).

Хофстеде, Х.Я., Пидърсън, П.Б., Хофстеде, Х., Изследване на културата. Упражнения, истории и синтетични култури. Издателска къща “Класика и стил”, С., 2003 (2002).

Цветов, Вл., Петнайсетият камък от градината на «Рьоанджи». Партиздат, С., 1987 (1986).

Чаплин, Ч., Моята автобиография. Издателство “Наука и изкуство”, С., 1986 1964).

Швайцер, А., Култура и етика. Издателство “Наука и изкуство”, С., 1990 (1966).



Шопенхауер, Арт., Етика: философия на състраданието. Издателство “Евразия”, С., 1994.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница