Анализ на банковата система в България (2000-2014г)

„Проф. Д-р Асен Златаров”

Лесният и базиран на множество обективни обстоятелства отговор е кратък, ясен и еднозначен: Банковите институции в страната се отличават с много добри нива на капиталова адекватност и ликвидност, а условията на валутен борд осигуряват допълнителна сигурност на сектора.Според доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) от януари 2013 г. банките в България са от групата на малките банкови институции, тъй като българската банкова система формира под 200% от брутния вътрешен продукт на страната. В тази връзка в доклада се посочва, че големите банки, каквито са тези от Западна Европа, са по-зависими от икономическите сътресения, отколкото малките. Специалистите посочват, че показателят за капиталовата възвращаемост на големите европейски банки отчита сериозен спад вследствие на финансовата криза от 2008 г. При малките обаче това не се случва толкова значително.

В тази връзка Наредба № 8 на Българската народна банка (БНБ) отразява изискванията на директивите на Европейския съюз за капиталовата адекватност на банките, респективно на Международното споразумение за капиталовите стандарти, известно като Базел ІІ. С наредбата се определят минималният размер, елементите и структурата на собствения капитал на кредитните институции и минималните капиталови изисквания за поеманите от тях рискове. Отношението на общата капиталова адекватност, което българските банки трябва да поддържат, е 12%. Това означава, че банките у нас трябва да отговарят на по-високи изисквания от европейските - минималното ниво в ЕС е 8%. С това централната банкова институция допълнително подсигурява стабилността на банковата система. По данни на БНБ към края на 2012 г. общата капиталова адекватност се увеличава и достига 16,66%. Същевременно адекватността на първичния капитал (най-качествената част на собствените средства) нараства до 15,16%.Стойностите на капиталовите показатели в българската банкова система показват капацитет за осигуряване на защита срещу непредвидени загуби и спад в стойността на активите.

В доклад на БНБ се казва, че към края на февруари тази година българската банкова система се характеризира със слаба кредитна активност, което обуславя насочването на свободния ресурс в нискорискови инвестиции. В резултат на това пък се регистрира увеличение на портфейлите с ценни книжа, а високата ликвидност на банковия сектор се засилва допълнително. Коефициентът на ликвидни активи продължава да е на нива над 25%, а към края на 2012 г. ликвидните активи достигат 18,4 млрд. лв. Към 28 февруари тази година съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите е 26.74% (при 25.89% в края на първия месец на тази година). Определено може да се каже, че това са добри резултати.

Банките в България увеличават привлечените си средства както през 2012 г., така и в началото на настоящата година. Основно това се дължи на увеличение на депозитите на домакинствата, което явно показва, че системата е допълнително подсигурена. Растежът на привлечените средства от местни източници пък е израз на доверието в банките и системата. Освен това по този начин се намалява зависимостта на българските банки, които са дъщерни дружества, от техните базирани в чужбина компании-майки.

Оказва се, че българската банкова система към момента е способна да абсорбира шокове при едно евентуално изтичане на активи. Въпреки това стойността им се увеличава през последната година. Принципно банковите активи са един от индикаторите за стабилност на сектора, като те се увеличават и от края на 2012 г. до февруари 2013 г. През четвъртото тримесечие на миналата година те отчитат ръст от 2,5 млрд. лв и стигат 82,4 млрд. лв. В края на втория месец на 2013 г. активите вече са в размер на 82,9 млрд. лв, като нарастват само през февруари с 900 хил. лв.

Буферите в банковата система

Българската банкова система освен това е пълна с редица буфери, които да предотвратят краха на сектора. Основна причина за подсигуреността на банките е фактът, че те преживяха криза още през 1996-1997 г. Тогава след сриване на системата през юни 1997 г. се въведе валутен борд. Основните преки резултати от него бяха намаляване на инфлацията, постигане на икономически растеж и свиване на бюджетния дефицит. Тези фактори, освен всичко друго, доведоха и до много по-голяма стабилност на банковата система в България.

Освен поддържането на определено ниво на ликвидност като своеобразен буфер срещу изпадането в краткосрочна неплатежоспособност, в българската банкова система има определени средства, с които да се защитят вложителите. Положителна черта е, че в страната съществува Фонд за гарантиране на влоговете, който е факт от 1998 г. Той защитава средствата на вложителите до 196 хил. лв. в 26 банки у нас. Финансирането на фонда се извършва от търговските банки, които трябва до 31 март на всяка текуща година да преведат премийни вноски в размер на 0,5% от общия размер на влоговете си за предходната година.

По информация на Фонда годишните премийни вноски на банките за 2013 г. са в размер на 246.2 млн. лв. След превеждането им средствата на Фонда вече възлизат на 1,82 млрд. лв. За сравнение – към март 2011 г. те са 1,3 млрд. лв., а към март 2012 г. - 1,5 млрд. лв.

България не е самотен остров. Страната ни е отворена икономика, която е изключително зависима от случващото се по света и най-вече в Европа. Европейските банки са в криза. Като се вземе под внимание фактът, че българските банки са най-вече дъщерни дружества на чуждестранни такива, не може да се твърди, че банковата система у нас е откъсната от останалата част от Европа. Както се вижда обаче, банките в България трябва да отговарят на редица изисквания по българското законодателство. Сстемата е подсигурена и от други буфери. Освен това нарастването на активите на местно ниво намалява зависимостта на българските институции от техните чужди компании-майки. В тази връзка на база на обективните факти можем да сме спокойни, че банковата система в България ще устои на турбуленциите в Европа.