Курсова работа
по
Статистика
На тема:Анализ на динамиките на заетите лица общо и безработицата общо за периода след 1993г.
Проверил:…………………..
Разработил:…………………
Специалност:……………….
Фак.№……………………….
2014г.
1. Същност на проблема
Наблюдението на работната сила стартира през 1993 г. Причина за възникването е изискването, в процеса на присъединяването на България, Националната статистика да осигурява информация за състоянието и динамиката на работната сила в съответствие с международните стандарти.
Трудовата заетост е един от основните жизнени проблеми. От това зависят човешките доходи и социална реализация, степента на използване на останалите производствени фактори и др.
В съвременния сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този свързан с човешкия труд като основен обществено икономически фактор, като основно средство за стабилност и постигане на социална сигурност на индивидите, и като основен критерий за определяне на мястото на човека в обществото. В началото на новото хилядолетие обществото, а заедно с него, и цялата икономическа система са изправени пред многобройни социални, икономически и технологични предизвикателства.
В настоящият момент България се намира пред един сериозен, мащабен и задълбочаващ се във времето проблем–безработицата.
Безработицата е икономически и социален феномен, типичен за пазарната икономика.Тя изразява загуба на ресурси, на продукт, на доходи и наред с това и на възможности за обществени контакти и социална реализация. Дължи се на това, че при определени условия търсенето на труд е по-малко от предлагането на труд.
Наличието на безработица е признак, че дадената икономика функционира под нивото на потенциалният си продукт. Нарастването на нейната норма води до намаляване на производството на БНП, което ще повлече след себе си и понижаване на жизненото равнище на населението, спад в инвестиционният поток, а от тук и свиване на производството в бъдеще.
Моята цел е да анализирам динамиката на заетите и безработните лица в България от 1993 година до сега.
По своята същност работната сила включва в себе си заетите и безработните лица. Заетите лица по методологията на Националния статистически институт обхваща всички лица на 15 и повече навършени години, които[1]:
- извършват работа за производството на стоки и услуги поне един час срещу парично или натурално заплащане или срещу друг доход;
- не работят в момента, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете (за периода, през който получават пълния размер на трудовото си възнаграждение ), неблагоприятни климатични условия, стачка или други подобни причини;
- лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват самостоятелна друга работа, за която получават доход;
- лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия или стопанства на родствени лица, членове на техните семейства.
Според статуса на заетостта заетите лица структурно се класифицират в три групи:
а) работодатели и самостоятелно заети лица, т.е. лица, които сами или в съдружие с други лица управляват собствено предприятие, работят на свободна ( частна ) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат или не наемат на работа други лица;
б) наети лица, т.е. тези, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор и други в обществени предприятия и организации или от частен работодател;
в) неплатени самостоятелни работници, т.е. лица, които работят без заплащане във фирма, предприятие или стопанство на родствени лица от същото домакинство.
Общия брой на заетите включва:
-наетите лица в трудово правни отношения по кодекса на труда (трудов договор и др.);
-наетите по граждански договор и по договор за управление и контрол, които не работят в повече от една фирма;
-собствениците на фирми, които участват пряко в дейността им (без тези получаващи само дивиденти).
“Заети лица са: лицата, които са в трудово правоотношение съгласно Кодекса на труда и в служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител, по силата на които получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата за работа по постоянен или временен договор, на пълно или непълно работно време; лицата, които имат работа, но не са работили през наблюдавания период поради болест, майчинство и др.; лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват някаква работа за лична изгода или за получаване на смесен доход – наети лица по граждански договор, работещи само в отчетната единица; лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия и стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства.” [2]
Заетостта показва доколко трудоспособното население е осигурено с работни места. За заети се считат всички лица, които се занимават с обществено полезен труд, с цел удовлетворяване на потребностите си и не нарушават съществуващото законодателство.
Същността на заетостта се изразява в трудоспособността на населението и активната работна сила. От своя страна заетостта на работната сила зависи от редица фактори:
-
Състоянието на икономиката– обикновено при подем в икономиката расте заетостта на работната сила, поради разкриването на нови работни места. И обратно – в период на депресия със спадането на производството се закриват и фалират предприятия, при което много работници остават без работа.
-
структурните промени и иновациите в икономиката – при динамични промени в структурата на икономиката, с появата на нови отрасли и сфери на труд се разкриват нови работни места и с това се увеличава заетостта. В същото време, с депресията, която настъпва в технически остаряващите отрасли и с отмирането на някои професии – спада заетостта в тях.
-
демографките промени
-
международната миграция на работната сила и др.
Динамичните промени в структурата на икономиката позволяват откриване на нови работни места и увеличаване на общата заетост. С отпадането на остарелите отрасли заетостта спада, а безработицата се увеличава.
Най-общо безработицата е понятие, с което се описват всички лица, които текущо не са заети. Безработните са част от така наречената активна работна сила, която обхваща тази част от населението, можеща и активно желаеща да работи, чиято долна и горна възрастова граница е определена от законодателството на съответната страна. В България за безработни се считат лица от 16г. до пенсионна възраст, които са регистрирани в бюрото по труда и активно търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места.
Причини за безработицата могат да бъдат:
-
Намаляването на търсенето на предмети за потребление, защото нереализирането на тези стоки довежда до понижаването на цените им, отслабване на стимулите към нови инвестиции, съкращаване на производството и от тук идва и нарастването на безработицата;
-
недостиг на професионален опит и практически навици;
-
Съкращаването на работници,без предприятието да може да им осигури друга работа .То се извършва поради приватизация или подновяване на технологиите. Понякога се дължи на икономическа криза;
-
Липсата на образование, квалификация и дори някаква степен на грамотност води до висок процент на трудово незаети хора;
-
Прекомерната амбициозност на випускниците на ВУЗ: повишени изисквания към условията на труд и заплащането му; нежелание да се прави кариера, започвайки от най-ниското стъпало са причини за безработицата сред младите хора;
-
Въвеждането на нови технологии съкращава търсенето на традиционни професии и увеличава потребностите от работна сила с нова квалификация. Новите производства изискват нова квалификация, а за нейното осигуряване е нужно време. В този случай има свободни работни места (има търсене на работна сила), но има и безработни,които не отговарят на изискванията на пазара на труда.
2. Теоретични концепции, свързани с проблема
Съществуват три теории за заетостта и безработицата, които са доминирали в различни периоди от икономическото развитие.
Класическа теория
Класическата теоретична концепция за заетостта и безработицата се свързва с произведенията на Артър Пигу (1877 – 1959г.) “Икономикс на благосъстоянието”(1919) и “Теория на безработицата”(1933), които са доразвитие (неокласическо) на класическата икономическа теория. Тази теория изхожда от разбирането, че икономическата система притежава механизми за саморегулиране. Приложени към трудовия пазар, тези разбирания означават, че безработицата (според класиците) се основава на неравновесието на трудовите пазари и по-точно, че причина за безработицата е формирането на работната заплата над равновесното равнище. Според класическата теория заплащането и заетостта взаимно се регулират и щом заплащането се повиши, ще възникне безработица. Класическата теория разглежда безработицата като временно явление и от тук - като краткосрочна.
За класическата теория е от значение синдикатите и държавата да не се стремят към такова възнаграждение, което да наруши пазарното равновесие и да предизвика безработица.
Кейнсианска теория
Тази теория за заетостта и безработицата носи името на своя основен представител - Джон М.Кейнс. Той предлага не само нова теория за заетостта, но неговата цялостна икономическа теория обичайно се определя като теория за заетостта: "Крайната цел на нашия анализ се състои в това да се изясни от какво се определя заетостта"3.
За Кейнс причината за безработицата произтича от недостатъците в "платежоспособното (ефективното) търсене", което понятие е централно в неговата теория. Оттук е и тезата му за стимулиране на ефективното търсене, което е ключ за активизиране на икономическия живот, но стимулиране и развитие на ефективното търсене не чрез понижаване на цените, а чрез повишаване на работните заплати. Защото платежоспособното търсене отразява доходите на населението - с увеличаването им населението ще купува повече, в следствие на което ще се засили темпът на производството.
В теорията за заетостта и безработицата на Кейнс безработицата се определя като принудителна, за разлика от класическото разбиране, че безработицата или е временна, или е доброволна.
Своеобразно продължение на кейнсианската теория за заетостта е теорията на английския икономист Филипс, според която теория безработицата и инфлацията се отричат взаимно. Филипс изследва зависимостта между работната заплата и заетостта и стига до извода, че високото равнище на заплащането се съпровожда с ниски темпове на безработица. Според него между инфлацията и безработицата има обратно пропорционална зависимост - при висока инфлация има ниско равнище на безработица, а при ниска инфлация равнището на безработица е високо.
Неокласическа теория
Според неокласиците мащабите на безработица се определят не от икономическите условия, а от поведението на индивидите. Регулиращата роля на държавата, чрез механизма на кейнсианския апарат за съвкупно търсене и неговото стимулиране, не е ефективна.
Неокласическата теория, която е представена от монетаризма, както и от теорията за предлагането и от теорията за рационалните очаквания, формулира концепцията за естествено равнище на безработицата. Тази теория отхвърля теорията за пълната заетост на кейнсианството (според кейнсианството пълна заетост равна на нула е невъзможна, затова под пълна заетост се разбира такова използване на работната сила, при което безработицата се запазва в равнище до 3%).
Естествено равнище на безработица има тогава, когато контингентът на безработните е представен от величината на текущата и структурната безработица. Това равнище не отразява цикличната безработица. Повишаването на безработицата над така формулираното й естествено равнище се дължи на циклични фактори (фактори, свързани със стопанския цикъл).
Естественото равнище на безработицата е не само доказателство за признаването на икономически оправдана величина на безработицата, но то е и концепция, според която естествено е равнището на онази безработица, която при равни други условия не предизвиква ръст на цените (т.е. инфлация).
3. Анализ и представяне на обобщените резултати
Таблица 1: Заети лица общо и безработни лица общо в страната през периода 1993-2013г.
Година
|
Заети лица общо
|
Безработни лица общо
|
1993
|
3221838
|
600800
|
1994
|
3157892
|
537019
|
1995
|
3282183
|
434627
|
1996
|
3285877
|
422532
|
1997
|
3198134
|
536704
|
1998
|
3106169
|
466493
|
1999
|
3071913
|
527058
|
2000
|
2980108
|
693481
|
2001
|
2968069
|
669610
|
2002
|
2978562
|
655998
|
2003
|
3166499
|
528041
|
2004
|
3226343
|
469223
|
2005
|
3276111
|
424381
|
2006
|
3343985
|
356054
|
2007
|
3113500
|
240200
|
2008
|
3360740
|
233719
|
2009
|
3253600
|
280980
|
2010
|
3052800
|
350944
|
2011
|
2949600
|
332601
|
2012
|
2934000
|
364537
|
2013
|
2934900
|
371000
|
Графика 1: Заети и безработни лица общо за периода 1993г.-2013г.
Статистическото изучаване на изменението на броя на заетите лица в границите на даден времеви период, от 1993 до 2013г., се извършва с показатели за движението на заетите лица и показатели за движение на безработицата.
Посредством абсолютните базисни и верижни прирасти се показва абсолютното изменение (увеличение или намаление) спрямо базата или предходната година. Те се изчисляват по формулата:
-
базисни абсолютни прирасти:
-
верижни абсолютни прирасти:
Таблица 2:
Година
|
Заети лица общо
|
верижни абсолютни прирасти
|
базисни абсолютни прирасти
|
1993
|
3221838
|
-
|
-
|
1994
|
3157892
|
-63946
|
-63946
|
1995
|
3282183
|
124291
|
60345
|
1996
|
3285877
|
3694
|
64039
|
1997
|
3198134
|
-87743
|
-23704
|
1998
|
3106169
|
-91965
|
-115669
|
1999
|
3071913
|
-34256
|
-149925
|
2000
|
2980108
|
-91805
|
-241730
|
2001
|
2968069
|
-12039
|
-253769
|
2002
|
2978562
|
10493
|
-243276
|
2003
|
3166499
|
187937
|
-55339
|
2004
|
3226343
|
59844
|
4505
|
2005
|
3276111
|
49768
|
54273
|
2006
|
3343985
|
67874
|
122147
|
2007
|
3113500
|
-230485
|
-108338
|
2008
|
3360740
|
247240
|
138902
|
2009
|
3253600
|
-107140
|
31762
|
2010
|
3052800
|
-200800
|
-169038
|
2011
|
2949600
|
-103200
|
-272238
|
2012
|
2934000
|
-15600
|
-287838
|
2013
|
2934900
|
900
|
-286938
|
Таблица 3:
Година
|
Безработни лица общо
|
верижни абсолютни прирасти
|
базисни абсолютни прирасти
|
1993
|
600800
|
-
|
-
|
1994
|
537019
|
-63781
|
-63781
|
1995
|
434627
|
-102392
|
-166173
|
1996
|
422532
|
-12095
|
-178268
|
1997
|
536704
|
114172
|
-64096
|
1998
|
466493
|
-70211
|
-134307
|
1999
|
527058
|
60565
|
-73742
|
2000
|
693481
|
166423
|
92681
|
2001
|
669610
|
-23871
|
68810
|
2002
|
655998
|
-13612
|
55198
|
2003
|
528041
|
-127957
|
-72759
|
2004
|
469223
|
-58818
|
-131577
|
2005
|
424381
|
-44842
|
-176419
|
2006
|
356054
|
-68327
|
-244746
|
2007
|
240200
|
-115854
|
-360600
|
2008
|
233719
|
-6481
|
-367081
|
2009
|
280980
|
47261
|
-319820
|
2010
|
350944
|
69964
|
-249856
|
2011
|
332601
|
-18343
|
-268199
|
2012
|
364537
|
31936
|
-236263
|
2013
|
371000
|
6463
|
-229800
|
Средния абсолютен прираст за периода се определя по формулата:
души е средногодишното намаление на заетите лица през периода 1993-2013г.
души е средногодишното намаление на безработните лица през периода 1993-2013г.
Средногодишният темп на растеж се изчислява по формулата:
0,99 пъти е средногодишното относително изменение на заетите лица за изследвания период.
0,98 пъти е средногодишното относително изменение на безработните лица за изследвания период.
Коефициентът на растеж е относителен показател за динамика, изчислен при база 1. Изчислява се като отношение между броя заети (безработните) лица за съответния период, и броя, приет за база, т.е. 1993г. Изчислява се по формулата:
.
Също така се изчислява и коефициент на растеж е относителен показател за динамика, изчислен при база 1. Изчислява се като отношение между броя на заети (безработните) лица за съответния период, и заетите (безработните) лица през предходната година.
Таблица 4:
Година
|
Заети лица общо
|
|
|
|
|
1993
|
3221838
|
1
|
-
|
100
|
-
|
1994
|
3157892
|
0,98015
|
0,980152323
|
98,01523
|
98,01523
|
1995
|
3282183
|
1,01873
|
1,039358851
|
101,873
|
103,9359
|
1996
|
3285877
|
1,01988
|
1,00112547
|
101,9877
|
100,1125
|
1997
|
3198134
|
0,99264
|
0,973296931
|
99,26427
|
97,32969
|
1998
|
3106169
|
0,9641
|
0,971244169
|
96,40984
|
97,12442
|
1999
|
3071913
|
0,95347
|
0,988971624
|
95,3466
|
98,89716
|
2000
|
2980108
|
0,92497
|
0,970114714
|
92,49714
|
97,01147
|
2001
|
2968069
|
0,92123
|
0,995960214
|
92,12347
|
99,59602
|
2002
|
2978562
|
0,92449
|
1,003535295
|
92,44915
|
100,3535
|
2003
|
3166499
|
0,98282
|
1,063096555
|
98,28238
|
106,3097
|
2004
|
3226343
|
1,0014
|
1,018899106
|
100,1398
|
101,8899
|
2005
|
3276111
|
1,01685
|
1,015425514
|
101,6845
|
101,5426
|
2006
|
3343985
|
1,03791
|
1,020717857
|
103,7912
|
102,0718
|
2007
|
3113500
|
0,96637
|
0,931074751
|
96,63739
|
93,10748
|
2008
|
3360740
|
1,04311
|
1,079409025
|
104,3113
|
107,9409
|
2009
|
3253600
|
1,00986
|
0,968120116
|
100,9858
|
96,81201
|
2010
|
3052800
|
0,94753
|
0,938283747
|
94,75337
|
93,82837
|
2011
|
2949600
|
0,9155
|
0,966194969
|
91,55023
|
96,6195
|
2012
|
2934000
|
0,91066
|
0,994711147
|
91,06603
|
99,47111
|
2013
|
2934900
|
0,91094
|
1,000306748
|
91,09397
|
100,0307
|
Таблица 5:
Година
|
Безработни лица общо
|
|
|
|
|
1993
|
600800
|
1
|
-
|
100
|
-
|
1994
|
537019
|
0,89384
|
0,8938399
|
89,383988
|
89,383988
|
1995
|
434627
|
0,72341
|
0,8093326
|
72,3413782
|
80,9332631
|
1996
|
422532
|
0,70328
|
0,9721715
|
70,328229
|
97,217154
|
1997
|
536704
|
0,89332
|
1,2702091
|
89,3315579
|
127,020912
|
1998
|
466493
|
0,77645
|
0,8691812
|
77,6453063
|
86,918115
|
1999
|
527058
|
0,87726
|
1,1298305
|
87,726032
|
112,983046
|
2000
|
693481
|
1,15426
|
1,3157584
|
115,426265
|
131,575842
|
2001
|
669610
|
1,11453
|
0,965578
|
111,453063
|
96,5578004
|
2002
|
655998
|
1,09187
|
0,9796717
|
109,187417
|
97,9671749
|
2003
|
528041
|
0,8789
|
0,804943
|
87,8896471
|
80,4943003
|
2004
|
469223
|
0,781
|
0,8886109
|
78,0997004
|
88,8610922
|
2005
|
424381
|
0,70636
|
0,9044335
|
70,6359854
|
90,44335
|
2006
|
356054
|
0,59263
|
0,8389961
|
59,2633156
|
83,8996091
|
2007
|
240200
|
0,3998
|
0,6746168
|
39,9800266
|
67,4616772
|
2008
|
233719
|
0,38901
|
0,9730183
|
38,9012983
|
97,3018318
|
2009
|
280980
|
0,46768
|
1,2022129
|
46,7676431
|
120,221291
|
2010
|
350944
|
0,58413
|
1,2489999
|
58,412783
|
124,899993
|
2011
|
332601
|
0,5536
|
0,9477324
|
55,3596871
|
94,7732402
|
2012
|
364537
|
0,60675
|
1,096019
|
60,6752663
|
109,601895
|
2013
|
371000
|
0,61751
|
1,0177293
|
61,7509987
|
101,772934
|
Коефициентът на растеж показва колко пъти е изменението на броя на заетите или безработните.
Когато се отнася за базисния коефициент показва колко пъти е изменението спрямо базисната 1993г. Когато се отнася за верижния коефициент, показва колко пъти е изменението на заетите (безработните) през текущата година, спрямо предходната година.
Темпът на растеж в % е относителен показател за динамика, който се изчислява като отношение между фактическия размер на броя на заетите (безработните) през съответния период и фактическия размер за периода, приет за база.
За базисни темпове на растеж:
За верижни темпове на растеж:
Темпът на прираст е относителен показател за динамика. Определя се от изчисления вече темп на растеж в % за съответния период минус 100.
Таблица 6:
Година
|
Заети лица общо
|
|
|
Безработни лица общо
|
|
|
1993
|
3221838
|
-
|
-
|
600800
|
-
|
-
|
1994
|
3157892
|
-1,98477
|
-1,98477
|
537019
|
-10,616
|
-10,616
|
1995
|
3282183
|
1,872999
|
3,935885
|
434627
|
-27,6586
|
-19,0667
|
1996
|
3285877
|
1,987654
|
0,112547
|
422532
|
-29,6718
|
-2,78285
|
1997
|
3198134
|
-0,73573
|
-2,67031
|
536704
|
-10,6684
|
27,02091
|
1998
|
3106169
|
-3,59016
|
-2,87558
|
466493
|
-22,3547
|
-13,0819
|
1999
|
3071913
|
-4,6534
|
-1,10284
|
527058
|
-12,274
|
12,98305
|
2000
|
2980108
|
-7,50286
|
-2,98853
|
693481
|
15,42626
|
31,57584
|
2001
|
2968069
|
-7,87653
|
-0,40398
|
669610
|
11,45306
|
-3,4422
|
2002
|
2978562
|
-7,55085
|
0,35353
|
655998
|
9,187417
|
-2,03283
|
2003
|
3166499
|
-1,71762
|
6,309655
|
528041
|
-12,1104
|
-19,5057
|
2004
|
3226343
|
0,139827
|
1,889911
|
469223
|
-21,9003
|
-11,1389
|
2005
|
3276111
|
1,684535
|
1,542551
|
424381
|
-29,364
|
-9,55665
|
2006
|
3343985
|
3,791221
|
2,071786
|
356054
|
-40,7367
|
-16,1004
|
2007
|
3113500
|
-3,36261
|
-6,89252
|
240200
|
-60,02
|
-32,5383
|
2008
|
3360740
|
4,311266
|
7,940903
|
233719
|
-61,0987
|
-2,69817
|
2009
|
3253600
|
0,985835
|
-3,18799
|
280980
|
-53,2324
|
20,22129
|
2010
|
3052800
|
-5,24663
|
-6,17163
|
350944
|
-41,5872
|
24,89999
|
2011
|
2949600
|
-8,44977
|
-3,3805
|
332601
|
-44,6403
|
-5,22676
|
2012
|
2934000
|
-8,93397
|
-0,52889
|
364537
|
-39,3247
|
9,601895
|
2013
|
2934900
|
-8,90603
|
0,030675
|
371000
|
-38,249
|
1,772934
|
4. Изводи за изследвания проблем на базата на получените резултати
От направената справка /таблица 1/ относно заетите лица в страната ни за периода 1993-2013 г. се вижда, че през 2012 година тя е била най-ниска – 2934000, а най-голяма заетост се наблюдава през 2008 година – 3360740 души.
От направената справка /таблица 1/ относно безработицата в страната ни за периода 1993-2013 г. се вижда, че през 2008 година тя е била най-ниска – 233719 души, а най-голяма безработица се наблюдава през 2000 година –693481 души.
Средногодишното намаление на заетите лица през периода 1993-2013г. е 14347 души. Средногодишното намаление на безработните лица през периода 1993-2013г. е 11490 души.
Темпът на растеж на заетите лица през 2013г. спрямо базисната 1993г. е 91%, а спрямо предходната година е 100,03% /Таблица 4/.
Темпът на растеж на безработните лица през 2013г. спрямо базисната 1993г. е 61,75%, а спрямо предходната година е 101,77% /Таблица 5/.
Както се вижда от получените данни /таблица 6/ е на лице както увеличение и намаление на броя на заетите както по отношение на базисната 1993 година, така и спрямо предходната години. Увеличение на заетостта спрямо базисната 1993 година се наблюдава през 1995г., 1996г., 2004г., 2005г., 2006г., 2008г., 2009г. Увеличение на заетостта спрямо предходната година се наблюдава през 1995г., 1996г., 2002-2006г., 2008г., 2013г.
Безработицата намалява в сравнение с базисната 1993 година през почти всички години, с изключение на 2000г., 2001г., 2002г., където е на лице увеличение. В сравнение с предходните години се наблюдава увеличение на безработицата през 1997г., 1999г., 2000г., 2009г., 2010г., 2012г., 2013г. През останалите години се наблюдава намаление на безработните лица в сравнение с предходната година.
Като цялостен анализ може да се отбележи, че заетостта за периода 1993-2013г. намалява своя брой с 286938 души спрямо 1993г. В същото време се наблюдава намаление на безработните лица с 229800 души в сравнение с 1993г.
Основни причини за намаляване на заетостта са:
- неблагоприятните демографски тенденции (намаляване на раждаемостта, стареене на населението, увеличаване на смъртността на населението в трудоспособна възраст);
- увеличаване на емиграцията;
- сравнително ниска ефективност на заетостта;
- ниско равнище и незадоволителната динамика на БВП на човек от населението;
- ниско равнище на средната минимална работна заплата;
- значителна численост на лицата без трудови договори.
Използвана литература:
-
Георгиева, “Обща теория на статистиката”, изд. “Мартилен”, 2008г.
-
Георгиева, “Статистика на индустрията”, изд. “Мартилен”, 2006г.
-
Агенция по заетостта
4. Джон Кейнс "Обща теория за заетостта, лихвата и парите", 1936г.
5. www.nsi.bg/
6. www.nsz.government.bg/
7. www.stat.bg/
Сподели с приятели: |