Анализ на динамиките на заетите лица общо и безработицата общо за периода след 1993г



Дата01.02.2018
Размер362.58 Kb.
#52718
ТипАнализ
Курсова работа
по
Статистика
На тема:Анализ на динамиките на заетите лица общо и безработицата общо за периода след 1993г.

Проверил:…………………..

Разработил:…………………

Специалност:……………….

Фак.№……………………….
2014г.

1. Същност на проблема

Наблюдението на работната сила стартира през 1993 г. Причина за възникването е изискването, в процеса на присъединяването на България, Националната статистика да осигурява информация за състоянието и динамиката на работната сила в съответствие с международните стандарти.

Трудовата заетост е един от основните жизнени проблеми. От това зависят човешките доходи и социална реализация, степента на използване на останалите производствени фактори и др.

В съвременния сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този свързан с човешкия труд като основен обществено икономически фактор, като основно средство за стабилност и постигане на социална сигурност на индивидите, и като основен критерий за определяне на мястото на човека в обществото. В началото на новото хилядолетие обществото, а заедно с него, и цялата икономическа система са изправени пред многобройни социални, икономически и технологични предизвикателства.

В настоящият момент България се намира пред един сериозен, мащабен и задълбочаващ се във времето проблем–безработицата.

Безработицата е икономически и социален феномен, типичен за пазарната икономика.Тя изразява загуба на ресурси, на продукт, на доходи и наред с това и на възможности за обществени контакти и социална реализация. Дължи се на това, че при определени условия търсенето на труд е по-малко от предлагането на труд.

Наличието на безработица е признак, че дадената икономика функционира под нивото на потенциалният си продукт. Нарастването на нейната норма води до намаляване на производството на БНП, което ще повлече след себе си и понижаване на жизненото равнище на населението, спад в инвестиционният поток, а от тук и свиване на производството в бъдеще.

Моята цел е да анализирам динамиката на заетите и безработните лица в България от 1993 година до сега.

По своята същност работната сила включва в себе си заетите и безработните лица. Заетите лица по методологията на Националния статистически институт обхваща всички лица на 15 и повече навършени години, които[1]:

- извършват работа за производството на стоки и услуги поне един час срещу парично или натурално заплащане или срещу друг доход;

- не работят в момента, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете (за периода, през който получават пълния размер на трудовото си възнаграждение ), неблагоприятни климатични условия, стачка или други подобни причини;

- лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват самостоятелна друга работа, за която получават доход;

- лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия или стопанства на родствени лица, членове на техните семейства.

Според статуса на заетостта заетите лица структурно се класифицират в три групи:

а) работодатели и самостоятелно заети лица, т.е. лица, които сами или в съдружие с други лица управляват собствено предприятие, работят на свободна ( частна ) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат или не наемат на работа други лица;

б) наети лица, т.е. тези, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор и други в обществени предприятия и организации или от частен работодател;

в) неплатени самостоятелни работници, т.е. лица, които работят без заплащане във фирма, предприятие или стопанство на родствени лица от същото домакинство.

Общия брой на заетите включва:

-наетите лица в трудово правни отношения по кодекса на труда (трудов договор и др.);

-наетите по граждански договор и по договор за управление и контрол, които не работят в повече от една фирма;

-собствениците на фирми, които участват пряко в дейността им (без тези получаващи само дивиденти).

“Заети лица са: лицата, които са в трудово правоотношение съгласно Кодекса на труда и в служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител, по силата на които получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата за работа по постоянен или временен договор, на пълно или непълно работно време; лицата, които имат работа, но не са работили през наблюдавания период поради болест, майчинство и др.; лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват някаква работа за лична изгода или за получаване на смесен доход – наети лица по граждански договор, работещи само в отчетната единица; лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия и стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства.” [2]

Заетостта показва доколко трудоспособното население е осигурено с работни места. За заети се считат всички лица, които се занимават с обществено полезен труд, с цел удовлетворяване на потребностите си и не нарушават съществуващото законодателство.

Същността на заетостта се изразява в трудоспособността на населението и активната работна сила. От своя страна заетостта на работната сила зависи от редица фактори:



  • Състоянието на икономиката– обикновено при подем в икономиката расте заетостта на работната сила, поради разкриването на нови работни места. И обратно – в период на депресия със спадането на производството се закриват и фалират предприятия, при което много работници остават без работа.

  • структурните промени и иновациите в икономиката – при динамични промени в структурата на икономиката, с появата на нови отрасли и сфери на труд се разкриват нови работни места и с това се увеличава заетостта. В същото време, с депресията, която настъпва в технически остаряващите отрасли и с отмирането на някои професии – спада заетостта в тях.

  • демографките промени

  • международната миграция на работната сила и др.

Динамичните промени в структурата на икономиката позволяват откриване на нови работни места и увеличаване на общата заетост. С отпадането на остарелите отрасли заетостта спада, а безработицата се увеличава.

Най-общо безработицата е понятие, с което се описват всички лица, които текущо не са заети. Безработните са част от така наречената активна работна сила, която обхваща тази част от населението, можеща и активно желаеща да работи, чиято долна и горна възрастова граница е определена от законодателството на съответната страна. В България за безработни се считат лица от 16г. до пенсионна възраст, които са регистрирани в бюрото по труда и активно търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места.

Причини за безработицата могат да бъдат:


  • Намаляването на търсенето на предмети за потребление, защото нереализирането на тези стоки довежда до понижаването на цените им, отслабване на стимулите към нови инвестиции, съкращаване на производството и от тук идва и нарастването на безработицата;

  • недостиг на професионален опит и практически навици;

  • Съкращаването на работници,без предприятието да може да им осигури друга работа .То се извършва поради приватизация или подновяване на технологиите. Понякога се дължи на икономическа криза;

  • Липсата на образование, квалификация и дори някаква степен на грамотност води до висок процент на трудово незаети хора;

  • Прекомерната амбициозност на випускниците на ВУЗ: повишени изисквания към условията на труд и заплащането му; нежелание да се прави кариера, започвайки от най-ниското стъпало са причини за безработицата сред младите хора;

  • Въвеждането на нови технологии съкращава търсенето на традиционни професии и увеличава потребностите от работна сила с нова квалификация. Новите производства изискват нова квалификация, а за нейното осигуряване е нужно време. В този случай има свободни работни места (има търсене на работна сила), но има и безработни,които не отговарят на изискванията на пазара на труда.


2. Теоретични концепции, свързани с проблема 

Съществуват три теории за заетостта и безработицата, които са доминирали в различни периоди от икономическото развитие.



Класическа теория

Класическата теоретична концепция за заетостта и безработицата се свързва с произведенията на Артър Пигу (1877 – 1959г.) “Икономикс на благосъстоянието”(1919) и “Теория на безработицата”(1933), които са доразвитие (неокласическо) на класическата икономическа теория. Тази теория изхожда от разбирането, че икономическата система притежава механизми за саморегулиране. Приложени към трудовия пазар, тези разбирания означават, че безработицата (според класиците) се основава на неравновесието на трудовите пазари и по-точно, че причина за безработицата е формирането на работната заплата над равновесното равнище. Според класическата теория заплащането и заетостта взаимно се регулират и щом заплащането се повиши, ще възникне безработица. Класическата теория разглежда безработицата като временно явление и от тук - като краткосрочна.

За класическата теория е от значение синдикатите и държавата да не се стремят към такова възнаграждение, което да наруши пазарното равновесие и да предизвика безработица.

Кейнсианска теория

Тази теория за заетостта и безработицата носи името на своя основен представител - Джон М.Кейнс. Той предлага не само нова теория за заетостта, но неговата цялостна икономическа теория обичайно се определя като теория за заетостта: "Крайната цел на нашия анализ се състои в това да се изясни от какво се определя заетостта"3.

За Кейнс причината за безработицата произтича от недостатъците в "платежоспособното (ефективното) търсене", което понятие е централно в неговата теория. Оттук е и тезата му за стимулиране на ефективното търсене, което е ключ за активизиране на икономическия живот, но стимулиране и развитие на ефективното търсене не чрез понижаване на цените, а чрез повишаване на работните заплати. Защото платежоспособното търсене отразява доходите на населението - с увеличаването им населението ще купува повече, в следствие на което ще се засили темпът на производството.

В теорията за заетостта и безработицата на Кейнс безработицата се определя като принудителна, за разлика от класическото разбиране, че безработицата или е временна, или е доброволна.

Своеобразно продължение на кейнсианската теория за заетостта е теорията на английския икономист Филипс, според която теория безработицата и инфлацията се отричат взаимно. Филипс изследва зависимостта между работната заплата и заетостта и стига до извода, че високото равнище на заплащането се съпровожда с ниски темпове на безработица. Според него между инфлацията и безработицата има обратно пропорционална зависимост - при висока инфлация има ниско равнище на безработица, а при ниска инфлация равнището на безработица е високо.
Неокласическа теория

Според неокласиците мащабите на безработица се определят не от икономическите условия, а от поведението на индивидите. Регулиращата роля на държавата, чрез механизма на кейнсианския апарат за съвкупно търсене и неговото стимулиране, не е ефективна.



Неокласическата теория, която е представена от монетаризма, както и от теорията за предлагането и от теорията за рационалните очаквания, формулира концепцията за естествено равнище на безработицата. Тази теория отхвърля теорията за пълната заетост на кейнсианството (според кейнсианството пълна заетост равна на нула е невъзможна, затова под пълна заетост се разбира такова използване на работната сила, при което безработицата се запазва в равнище до 3%).

Естествено равнище на безработица има тогава, когато контингентът на безработните е представен от величината на текущата и структурната безработица. Това равнище не отразява цикличната безработица. Повишаването на безработицата над така формулираното й естествено равнище се дължи на циклични фактори (фактори, свързани със стопанския цикъл).



Естественото равнище на безработицата е не само доказателство за признаването на икономически оправдана величина на безработицата, но то е и концепция, според която естествено е равнището на онази безработица, която при равни други условия не предизвиква ръст на цените (т.е. инфлация).
3. Анализ и представяне на обобщените резултати
Таблица 1: Заети лица общо и безработни лица общо в страната през периода 1993-2013г.

Година

Заети лица общо

Безработни лица общо

1993

3221838

600800

1994

3157892

537019

1995

3282183

434627

1996

3285877

422532

1997

3198134

536704

1998

3106169

466493

1999

3071913

527058

2000

2980108

693481

2001

2968069

669610

2002

2978562

655998

2003

3166499

528041

2004

3226343

469223

2005

3276111

424381

2006

3343985

356054

2007

3113500

240200

2008

3360740

233719

2009

3253600

280980

2010

3052800

350944

2011

2949600

332601

2012

2934000

364537

2013

2934900

371000



Графика 1: Заети и безработни лица общо за периода 1993г.-2013г.
Статистическото изучаване на изменението на броя на заетите лица в границите на даден времеви период, от 1993 до 2013г., се извършва с показатели за движението на заетите лица и показатели за движение на безработицата.

Посредством абсолютните базисни и верижни прирасти се показва абсолютното изменение (увеличение или намаление) спрямо базата или предходната година. Те се изчисляват по формулата:




  • базисни абсолютни прирасти:




  • верижни абсолютни прирасти:



Таблица 2:

Година

Заети лица общо

верижни абсолютни прирасти



базисни абсолютни прирасти



1993

3221838

-

-

1994

3157892

-63946

-63946

1995

3282183

124291

60345

1996

3285877

3694

64039

1997

3198134

-87743

-23704

1998

3106169

-91965

-115669

1999

3071913

-34256

-149925

2000

2980108

-91805

-241730

2001

2968069

-12039

-253769

2002

2978562

10493

-243276

2003

3166499

187937

-55339

2004

3226343

59844

4505

2005

3276111

49768

54273

2006

3343985

67874

122147

2007

3113500

-230485

-108338

2008

3360740

247240

138902

2009

3253600

-107140

31762

2010

3052800

-200800

-169038

2011

2949600

-103200

-272238

2012

2934000

-15600

-287838

2013

2934900

900

-286938


Таблица 3:

Година

Безработни лица общо

верижни абсолютни прирасти



базисни абсолютни прирасти



1993

600800

-

-

1994

537019

-63781

-63781

1995

434627

-102392

-166173

1996

422532

-12095

-178268

1997

536704

114172

-64096

1998

466493

-70211

-134307

1999

527058

60565

-73742

2000

693481

166423

92681

2001

669610

-23871

68810

2002

655998

-13612

55198

2003

528041

-127957

-72759

2004

469223

-58818

-131577

2005

424381

-44842

-176419

2006

356054

-68327

-244746

2007

240200

-115854

-360600

2008

233719

-6481

-367081

2009

280980

47261

-319820

2010

350944

69964

-249856

2011

332601

-18343

-268199

2012

364537

31936

-236263

2013

371000

6463

-229800

Средния абсолютен прираст за периода се определя по формулата:



души е средногодишното намаление на заетите лица през периода 1993-2013г.
души е средногодишното намаление на безработните лица през периода 1993-2013г.

Средногодишният темп на растеж се изчислява по формулата:



0,99 пъти е средногодишното относително изменение на заетите лица за изследвания период.
0,98 пъти е средногодишното относително изменение на безработните лица за изследвания период.
Коефициентът на растеж е относителен показател за динамика, изчислен при база 1. Изчислява се като отношение между броя заети (безработните) лица за съответния период, и броя, приет за база, т.е. 1993г. Изчислява се по формулата:

.

Също така се изчислява и коефициент на растеж е относителен показател за динамика, изчислен при база 1. Изчислява се като отношение между броя на заети (безработните) лица за съответния период, и заетите (безработните) лица през предходната година.





Таблица 4:

Година

Заети лица общо









1993

3221838

1

-

100

-

1994

3157892

0,98015

0,980152323

98,01523

98,01523

1995

3282183

1,01873

1,039358851

101,873

103,9359

1996

3285877

1,01988

1,00112547

101,9877

100,1125

1997

3198134

0,99264

0,973296931

99,26427

97,32969

1998

3106169

0,9641

0,971244169

96,40984

97,12442

1999

3071913

0,95347

0,988971624

95,3466

98,89716

2000

2980108

0,92497

0,970114714

92,49714

97,01147

2001

2968069

0,92123

0,995960214

92,12347

99,59602

2002

2978562

0,92449

1,003535295

92,44915

100,3535

2003

3166499

0,98282

1,063096555

98,28238

106,3097

2004

3226343

1,0014

1,018899106

100,1398

101,8899

2005

3276111

1,01685

1,015425514

101,6845

101,5426

2006

3343985

1,03791

1,020717857

103,7912

102,0718

2007

3113500

0,96637

0,931074751

96,63739

93,10748

2008

3360740

1,04311

1,079409025

104,3113

107,9409

2009

3253600

1,00986

0,968120116

100,9858

96,81201

2010

3052800

0,94753

0,938283747

94,75337

93,82837

2011

2949600

0,9155

0,966194969

91,55023

96,6195

2012

2934000

0,91066

0,994711147

91,06603

99,47111

2013

2934900

0,91094

1,000306748

91,09397

100,0307


Таблица 5:

Година

Безработни лица общо









1993

600800

1

-

100

-

1994

537019

0,89384

0,8938399

89,383988

89,383988

1995

434627

0,72341

0,8093326

72,3413782

80,9332631

1996

422532

0,70328

0,9721715

70,328229

97,217154

1997

536704

0,89332

1,2702091

89,3315579

127,020912

1998

466493

0,77645

0,8691812

77,6453063

86,918115

1999

527058

0,87726

1,1298305

87,726032

112,983046

2000

693481

1,15426

1,3157584

115,426265

131,575842

2001

669610

1,11453

0,965578

111,453063

96,5578004

2002

655998

1,09187

0,9796717

109,187417

97,9671749

2003

528041

0,8789

0,804943

87,8896471

80,4943003

2004

469223

0,781

0,8886109

78,0997004

88,8610922

2005

424381

0,70636

0,9044335

70,6359854

90,44335

2006

356054

0,59263

0,8389961

59,2633156

83,8996091

2007

240200

0,3998

0,6746168

39,9800266

67,4616772

2008

233719

0,38901

0,9730183

38,9012983

97,3018318

2009

280980

0,46768

1,2022129

46,7676431

120,221291

2010

350944

0,58413

1,2489999

58,412783

124,899993

2011

332601

0,5536

0,9477324

55,3596871

94,7732402

2012

364537

0,60675

1,096019

60,6752663

109,601895

2013

371000

0,61751

1,0177293

61,7509987

101,772934

Коефициентът на растеж показва колко пъти е изменението на броя на заетите или безработните.

Когато се отнася за базисния коефициент показва колко пъти е изменението спрямо базисната 1993г. Когато се отнася за верижния коефициент, показва колко пъти е изменението на заетите (безработните) през текущата година, спрямо предходната година.

Темпът на растеж в % е относителен показател за динамика, който се изчислява като отношение между фактическия размер на броя на заетите (безработните) през съответния период и фактическия размер за периода, приет за база.

За базисни темпове на растеж:

За верижни темпове на растеж:



Темпът на прираст е относителен показател за динамика. Определя се от изчисления вече темп на растеж в % за съответния период минус 100.
Таблица 6:

Година

Заети лица общо





Безработни лица общо





1993

3221838

-

-

600800

-

-

1994

3157892

-1,98477

-1,98477

537019

-10,616

-10,616

1995

3282183

1,872999

3,935885

434627

-27,6586

-19,0667

1996

3285877

1,987654

0,112547

422532

-29,6718

-2,78285

1997

3198134

-0,73573

-2,67031

536704

-10,6684

27,02091

1998

3106169

-3,59016

-2,87558

466493

-22,3547

-13,0819

1999

3071913

-4,6534

-1,10284

527058

-12,274

12,98305

2000

2980108

-7,50286

-2,98853

693481

15,42626

31,57584

2001

2968069

-7,87653

-0,40398

669610

11,45306

-3,4422

2002

2978562

-7,55085

0,35353

655998

9,187417

-2,03283

2003

3166499

-1,71762

6,309655

528041

-12,1104

-19,5057

2004

3226343

0,139827

1,889911

469223

-21,9003

-11,1389

2005

3276111

1,684535

1,542551

424381

-29,364

-9,55665

2006

3343985

3,791221

2,071786

356054

-40,7367

-16,1004

2007

3113500

-3,36261

-6,89252

240200

-60,02

-32,5383

2008

3360740

4,311266

7,940903

233719

-61,0987

-2,69817

2009

3253600

0,985835

-3,18799

280980

-53,2324

20,22129

2010

3052800

-5,24663

-6,17163

350944

-41,5872

24,89999

2011

2949600

-8,44977

-3,3805

332601

-44,6403

-5,22676

2012

2934000

-8,93397

-0,52889

364537

-39,3247

9,601895

2013

2934900

-8,90603

0,030675

371000

-38,249

1,772934



4. Изводи за изследвания проблем на базата на получените резултати

От направената справка /таблица 1/ относно заетите лица в страната ни за периода 1993-2013 г. се вижда, че през 2012 година тя е била най-ниска – 2934000, а най-голяма заетост се наблюдава през 2008 година – 3360740 души.

От направената справка /таблица 1/ относно безработицата в страната ни за периода 1993-2013 г. се вижда, че през 2008 година тя е била най-ниска – 233719 души, а най-голяма безработица се наблюдава през 2000 година –693481 души.

Средногодишното намаление на заетите лица през периода 1993-2013г. е 14347 души. Средногодишното намаление на безработните лица през периода 1993-2013г. е 11490 души.

Темпът на растеж на заетите лица през 2013г. спрямо базисната 1993г. е 91%, а спрямо предходната година е 100,03% /Таблица 4/.

Темпът на растеж на безработните лица през 2013г. спрямо базисната 1993г. е 61,75%, а спрямо предходната година е 101,77% /Таблица 5/.

Както се вижда от получените данни /таблица 6/ е на лице както увеличение и намаление на броя на заетите както по отношение на базисната 1993 година, така и спрямо предходната години. Увеличение на заетостта спрямо базисната 1993 година се наблюдава през 1995г., 1996г., 2004г., 2005г., 2006г., 2008г., 2009г. Увеличение на заетостта спрямо предходната година се наблюдава през 1995г., 1996г., 2002-2006г., 2008г., 2013г.

Безработицата намалява в сравнение с базисната 1993 година през почти всички години, с изключение на 2000г., 2001г., 2002г., където е на лице увеличение. В сравнение с предходните години се наблюдава увеличение на безработицата през 1997г., 1999г., 2000г., 2009г., 2010г., 2012г., 2013г. През останалите години се наблюдава намаление на безработните лица в сравнение с предходната година.

Като цялостен анализ може да се отбележи, че заетостта за периода 1993-2013г. намалява своя брой с 286938 души спрямо 1993г. В същото време се наблюдава намаление на безработните лица с 229800 души в сравнение с 1993г.

Основни причини за намаляване на заетостта са:

- неблагоприятните демографски тенденции (намаляване на раждаемостта, стареене на населението, увеличаване на смъртността на населението в трудоспособна възраст);

- увеличаване на емиграцията;

- сравнително ниска ефективност на заетостта;

- ниско равнище и незадоволителната динамика на БВП на човек от населението;

- ниско равнище на средната минимална работна заплата;

- значителна численост на лицата без трудови договори.



Използвана литература:


  1. Георгиева, “Обща теория на статистиката”, изд. “Мартилен”, 2008г.

  2. Георгиева, “Статистика на индустрията”, изд. “Мартилен”, 2006г.

  3. Агенция по заетостта

4. Джон Кейнс "Обща теория за заетостта, лихвата и парите", 1936г.

5. www.nsi.bg/

6. www.nsz.government.bg/

7. www.stat.bg/





1 НСИ

2 http://www.stat.bg/bg/indicator

3 Джон Кейнс "Обща теория за заетостта, лихвата и парите", 1936г.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница