Анализ на ликвидността на банките

ДИПЛОМНА РАБОТА

Специалност: Счетоводство и контрол

Фак.№ 224629, курс 4, задочно

София, 2010г

Съдържание:

1. 
   Увод
   
2. 
   Теоретична постановка на ликвидността на банките
   

1. 
   Банкова ликвидност. Същност, значение и особености.
   
2. 
   Основни причини за появата на недостиг от ликвидност (ликвидна криза).
   
3. 
   Теоритични принципи за потдържане на ликвидността.
   
4. 
   Методи за управление на ликвидността.
   
5. 
   Планиране на ликвидността на банките.
   
6. 
   Показатели за установяване на банковата ликвидност.
   
7. 
   Мерки за въздействие на БНБ за регулиране на ликвидността на търговските банки.
   

3. 
   Практическа (емпирична) част.
   

1. 
   Проблеми и тенденции в ликвидността на българските търговски банки в периода 2005-2006г.
   
2. 
   Практическо изчисляване и анализ на коефициентите на ликвидност.
   

Анализ на ликвидността на банките

Проблемът за поддържането на ликвидността е един от най-важните аспекти за различните видове банки и банковата система като цяло. Проблемът за ликвидността в банковата дейност наред с този за рентабилността и капиталовата адекватност е един от най-сериозните и дискътираните въпроси.

В условията на пазарна икономика банките са юридически и икономически обособени лица, които в своята дейност се ръководят единствено и само от интересите си, които се изразяват единствено в повишаване на рентабилността и осигуряване на ликвидността им. В случаите, когато поемат по-голям риск, банковите институции се позовават и изхождат главно от собствените си интереси за поетия в по-големи размери риск те изискват по-високо ниво на доходността, която ще получат. Чрез реализирането на по-голяма доходност, банкити имат възможност за разширяване на обема на своята дейност при запазване или минимално увеличение на нивото на разходите като потози начин те се стремят да се наложат на паричния пазар от което зависи и успехът им в конкуренцият с останалите кредитни институции. Решаването на дилемата “ликвидност-рентабилност” обвързва дейността на банките с дейността на клиентите им. Дейността може да бъде ликвидна и рентабилна само при положение, че банките кредитират ликвидни и рентабилни фирми и предоставят заеми за ефективни инвестиции. Единствено в този случай кредитните институции могат да повишават нормата на печалбата си и да създават предпоставки за своевременно възстановяване на отпуснатите от тях кредити.
ІІ Теоретична постановка на ликвидността на банките

1.Банкова ликвидност. Същност, значение и особености.

Същността на банковата ликвидност се изразява в:

• 
  способността за регулиране на задълженията в срок, т.е. способността за покриване във всеки момент на всички плащания,основаващи се на предварителни договори с клиентите,а също осигуряване на разположение на кредитополучателите на суми в размер и със срокове съгласно договорите.
  
• 
  Ликвидността на банките представлява постоянната им способност да посрещат своите задължения и да изпълняват поетите ангажименти бързо,своевременно,на разумна цена и с минимален риск.
  
• 
  Банките трябва да са в състояние да удовлетворяват претенциите за ликвидност,когато клиентите им теглят средства от влоговите си или желаят да им бъдат отпуснати заеми.За да отговарят адекватно на тези потенциални потребности,банките са задължени да поддържат ликвидни активи или да разчитат на създаването на ликвидност посредством заемане на средства.
  
• 
  Ликвидността се изразява във възможността на финансовите институции да посрещат своите задължения не само към настоящи или бъдещи клиенти, а и към кредиторите си.
  

1. 
   чрез наличните средства, които притежават
   
2. 
   чрез активите, които бързо, лесно и икономически изгодно биха могли да продадат, т.е. да търгуват с ликвидните си активи по цена близка до балансовата им стойност.
   
3. 
   Чрез привлечен капитал,т.е. паричния капитал,който те си осигуряват от паричния пазар при необходимост от ликвидни средства.
   

Лихвеният риск се определя като възможността за бъдещи изменения в лихвеното равнище,които да окажат съществено отрицателно влияние върху печалбата на банката ,с което да увеличат общият ликвиден риск за нея. Това означава, че пазарните промени на лихвените проценти могат да окажат негативно влиание върху финансовото състояние на банката. Интересът към този вид риск се появява през последните 20 години като резултат от относително големите и бързи промени на лихвените проценти в средата на 80-те години. Базелският банков комитет дава друго схващане за лихвеният риск и го определя като: “рискът от спадане на лихвените доходи, в резултат на пазарните промени на лихвения процент, възникващи при определено съотношение между активите, пасивите и задбалансовите позиции. Лихвеният риск се изразява в променливост на приходите в следствие на настъпили изменения в нивото на лихвените проценти.Промяната в лихвеното ниво за доходите на банката се определя основно от структурата на портфейлите на банковите активи и пасиви и от посоката на промяната. Ликвидният риск (който представлява заплаха от временна или тотална загуба на банкова ликвидност, в резултат на което банката губи способността си да посреща своите задължения)и лихвеният риск са взаимно свързани, т.к. неотчетени или невзети предвид промени в лихвеният риск могат да окажат съществено влиание върху ликвидността на банката, а оттам и върху рентабилността и реализираните приходи под формата на лихви. Върху договорния лихвен процент влиянияят главно факторите формиращи състоянието на паричния пазар, средната норма на печалбата, общото (глобалното) търсене и предлагане на кредити,икономическата политика на държавата и др.

Ако банката притежава активи,например ценни книжа ,за да се осигурят необходимите средства ,нейният ликвиден риск намалява,защото те могат да бъдат продадени по всяко време.В същото време обаче държанието на ценни книжа намалява доходността,т.к. банката може да получи по-високи доходи,чрез отпускането на кредити.Така ликвидността и рентабилността на банката влизат в пряк конфликт,т.к. се оказва,че те са обратнопропорционални.Големите банки разчитат предимно на пасивите като източник на ликвидност,което им дава възможност да отделят по-големи суми за инвестиране във високодоходни кредити.Банката,която е отпуснала значителни средства в кредитни ангажименти и е намалила своята ликвидност, може да и се наложи да заеме големи парични суми,за да изпълни поетите ангажименти.Банките са задължени да поддържат адекватно ниво на своята ликвидност .Те са задължени не само от наредба №11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките,но и от гледна точка на собственият си интерес.Това е така,защото изискванията за ликвидност са основна пречка за максимизиране на печалбата. Поддържането на прекалено голяма ликвидност е за сметка на печалбата,а твърде ниската ликвидност предполага осъществяването на кредитна дейност в непозната лихвена среда,което увеличава разходите и намалява печалбата.

Финансовата ликвидност на банките е резултативна величина от състоянието на портфейлите от активи и пасиви.

Размерите на балансовите активи и пасиви трябва взаимно да си кореспондират ако се оценяват от гледна точка на срокът им,т.е. пасивите с най-кратък срок на изискуемост трябва да са покрити от активи с най-голяма степен на ликвидност.Това означава,че например вложения на виждане (депозити на виждане и срочни депозити) до три месеца трябва да са осигурени и покрити от парични средства в брой и средства натрупани по сметки в други банки.

Причините за възникването на недостиг на ликвидност за банките най-често са:

• 
  неплащането в определения срок на вноски по кредитите(най-често срещаната причина).
  

Такива явления осъществени в големи мащаби придружени с разпространението на слухове и невярна информация биха могли да предизвикат паника сред клиентите на банката, неочаквано теглене на депозити и в крайна сметка да станат причина за фалит.Ако финансовата институция не разполага с необходимите резерви в наличности или по сметки в кореспондентски банки тя има два основни начина да се справи с недостига от средства:

1. Ако ликвидността е хронична банката може да заеме краткосрочни ресурси по действащи пазарни лихвени проценти.

2. Ако недостигът е траен тя може да продаде ценни книжа.

Проблемите с ликвидността могат да породят необходимост от рефинансиране и то при по-високи лихвени проценти,а също така и да вложат финансовия резултат.В ситуация на вложена ликвидност бъдещето на банката зависи от размера на резервите,които тя притежава,размера на собствения и капитал и възможността и за привличане на средства отвън.При недостиг на ликвидност банката има възможност да получи средства,т.к. банковата система няма голям интерес от фалитът на определена банка, особено ако тя е по-голяма.По този начин опитвайки се да избегнат проблемите с поддържането на ликвидността,банките инвестират част от своите средства в активи с висока степен на изискуемост,които в оделните страни са безлихвени или ниско лихвени.Всяка банка се стреми максимално да раздели активите си и да разполага с приблизително необходимия размер ликвидни активи като:касова наличност и приравнени към нея средства,депозити ж банки,краткосрочни държавни ценни книжа(съкровищни бонове) и др.

Основна цел на всяка банка с увеличаването на обема на пасивите,а в това число собствения и чуждия капитал.Постоянното увеличение на обема на пасивите прави банката по-конкурентна на останалите банки в системата и е свидетелство за това,че тя се разраства и че е привлякла доверието в себе си.Увеличеното доверие от страна на клиентите помага на банката да стане по-голяма и независима и да може да насочи свободния капитал под формата на пасиви в активи от всякъкъв вид в това число и в силно рискови без да се страхува за ликвидността им.За да се постигне това обаче не е необходимо само увеличаването на обема на пасивите,а и на тяхното качество чрез диверсифициране на портфейла от пасиви.Това означава да се увеличи относителния дял на ресурсите с по-дълъг срок на задържане в тях.Например привличането на срочни депозити дава възможност на банките да използват привлечения ресурс по-дълго време, да инвестират в по-рискови операции, да отпускат по-дългосрочни кредити.По този начин е дадена възможност на банките да инвестират в операции, които са по-рискови,закупуват се активи, които са по-малко ликвидни, но са по-доходоносни. Т.к. по-доходоносните активи по правило са по-дългосрочни, това фактически ги прави по-малко ликвидни или неликвидни. Поддържането на каквото и да било ниво на ликвидност води до спадане на равнището на генерираните печалби. По този начин се появява противоречие между стремежа за поддържане нивото на ликвидността и достигането на по-висока рентабилност спрямо равнището от предходен отчетен период. Банковият мениджмънт трябва да поддържа баланс между степента на риска, ликвидността и рентабилността като формира адекватна структура на активите и пасивите. Ръководството трябва да вземе предвид, че:

• 
  в случай на неликвидност принудителната продажба на активи носи загуба.
  
• 
  Поддържането на голям неадекватен обем ликвидни активи е причина за намаляване на дохода.
  
• 
  Търсенето на допълнителни средства на паричния пазар увеличава разходите за заплащане на лихви.
  
• 
  Трансформацията на срокове благоприятства нарастването на приходите, но застрашава ликвидността.
  

Законово въпросът за ликвидността се урежда в глава четвърта,чл.25 от закона за банките, който гласи:”Всяка банка поддържа активите си в състояние, което и позволява да изпълнява без забава паричните си задължения.Условията за поддържане на ликвидност се определят с наредба на централната банка.” Основната наредба, която се занимава с ликвидността е Наредба № 11 на БНБ от 29 декември 1997 год.

Съгласно Наредба № 11 на БНБ, банките групират ликвидните си активи, т.е. активните си със срок до една година в шест групи в зависимост от остатъчния срок до падежите им:

1. 
   “на виждане” (0-7 дни)-изискуеми са незабавно или със срок до 7 дни.
   
2. 
   със срок от 7 дни до 1 месец (8-30 дни)
   
3. 
   със срок от 1 до 3 месеца (следващите 60 дни)
   
4. 
   със срок от 3 до 6 месеца (следващите 90 дни)
   
5. 
   със срок от 6 до 9 месеца
   
6. 
   със срок от 9 до 12 месеца
   

Всяка банка е задължена да поддържа активите си в състояние, което и дава възможност да изпълнява незабавно паричните си задължения.Когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение БНБ задължително отнема издадения и лиценз. Финансовите къщи и инвиестиционните посредници, също по препоръка на БНБ следва да се придържат към тази наредба, но без условието, че тя е задължителна за тях. Банките са задължени да поддържат ликвидност в размер, структура и съотношениея, които им дават възможност да посрещнат поетите атгажименти и задължения, своевременно и на разумна цена, както и да :

- осъществяват безпрепятствено обичайните банкови сделки.

- могат да заемат нужните им парични средства без да понасят загуби

- осигуряват интересите на своите нови акционери бложители и кредитори.

- избягват прибързаната продажба на доходоносни активи

В Наредба № 11 за управлението и надзора върху ликвидността са посочени активите, които се считат за ликвидни но смисълът на чл.8, а това са:

- банкнотите и монетите в наличност

- средствата по сметки в БНБ, минус задължителните минимални резерви по чл.41 от Закона за БНБ

- средствата по разплащателни сметки в други банки

- държавни съкровищни бонове и облигации на правителството на Република България

- други активи, които БНБ е определила като отговарящи на изискванията за ликвидни активи

За текущото следене на своята ликвидност банките поддържат информационна система за управление на ликвидността. На основата на достоверни информационни източници, те анализират състоянието и структурата на ликвидните си наличности и прогнозират бъдещите входящи и изходящи парични потоци в съответствие със структурата на падежите на активите, пасивите и задбалансовите си ангажименти за период най-малко една година напред банките също така анализират и прогнозират динамиката на общите суми на примлечените депозити по видове и срокове, поетите ангажименти и развитието на кредиттите си падежи по портвейл и рисковата си структура. Прогнозите се разработват в три варианта: оптимистичен , реалистичен и песимистичен, като всеки вариант се оценява в процентно съотношение към останалите два варианта, а общият сбор на процентите е 100. Чл.4 от Наредба № 11 задължава всяка банка да създаде орган за управление на ликвидността , който е пряко подчинен на съвета на директорите.Органът за управление на ликвидността включва в състава си поне едно лице, което има право да управлява или представлява банката.Органът за управление на ликвидността периодично представлява на съвета на директорите пълни отчети за своите оперативни решения, а също така и да разполага с действащи системи за оценка на възможните последици при изпадане на банката в ликвидна криза.

Размерът на ликвидностт на дадена банка показва до голяма степен нейното обществено положение, в това число и готовността и да поддържа регулярни делови контакти със своите контрагенти.

Т.к. ликвидността на банката показва нейната възможност да посрещне претенциите на своите кредитори във всеки момент и без да се налага да търпи загуби,най-важният проблем, който се налага да разреши е “Каква частот привлечените средства от влогове следва да се отделя за гарантиране на ликвиднистта и тяхното възможно разпределение под формата на налични(временно свободни средства) и средства по разплащателна сметка”?

В наредбата за ликвидността са посочени коефициентите въз основа, на които се следи адекватността на ликвидните активи.Това са:

1. Коригирани коефиценти на ликвидните активи – кумулативният нетен входящ и изходящ паричен поток по периоди на падежната таблица , изразен като процент от ликвидите активи; приложимите периоди за числителя са:

• 
  седем дни след отчетната дата
  
• 
  един месец след отчетната дата
  
• 
  три месеца след отчетната дата
  
• 
  шест месеца след отчетната дата
  

3. 
   Коригиран коефицент на ликвидните активи към депозитите – ликвидните активи минус кумулативните нектни изходящи потоци или плюс нетните входящи потоци, посочени за всеки от четирите избрани периода, изразени като процент от депозитите.
   

3. 
   Непретеглени коефициенти за ликвидност – изчисляват се като в числителя се включват: касовата наличност в банкноти и по разплащателни (текущи) сметки в левове и в чуждестранна валута; депозити и резерви при БНБ с изключение на провизиите; както и благородни метали, държавни ценни книжа, задължителните минимални резерви при БНБ и определените от БНБ безрискови активи. В знаменателя се включва сумата на всички активи с остатъчен срок до падежа до една година включително.
   
4. 
   Претеглени коефициенти за ликвидност – изчисляват се като се умножават непретеглени коефициенти за ликвидност:
   

• 
  структурата на депозитите, разгледана като дял на разплащателните и безсрочните депозити и привлечените от банката депозити.
  
• 
  диверсификацията на пасивите, разгледани като дял на кредитите.
  
• 
  Качеството на активите установени като дял на кредитите и класифицирани на групи съгласно Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка.
  
• 
  Пазарната позиция (дял) на банката.
  
• 
  Достъпа на банката до източници за финансиране.
  
• 
  Достоверността на прогнозите и адекватността на взетите мерки за управление на ликвидността.
  
• 
  промяната на показателите за ликвидност спрямо предходните периоди.
  

В теорията и практиката на развитите пазарни стопанства са познати следните показатели намиращи приложение при мониторинга на ликвидността на търговските банки:

Показател Числител Знаменател
1. Ликвидни активи Сума на балансовите активи

2. Ликвидни активи Краткосрочни задължения

3. Ликвидни активи Обща сума на депозитите

4. Ликвидни активи Депозити “на виждане”

5. Краткосрочни ценни книжа Сума на балансовите активи

6. Предоставени кредити Привлечени депозити

7. Предоставени кредити Сума на балансовите активи

8. Краткосрочни кредити Предоставени кредити

9. Краткосрочни активи Предоставени кредити

10. Депозити “на виждане” Обща сума на депозитите

11. Депозити “на виждане” Сума на балансовите активи

12. Депозити “на виждане” Лихвоносни активи

13. Депозити “на виждане” Срочни и спестовни депозити

14. Срочни и спестовни депозити Лихвоносни активи

15. Недепозитен привлечен ресурс Сума на балансовите активи

16. Краткосрочни инвестиции Лихвеночувствителни пасиви

17. Активи с падеж до 3 месеца Пасиви изискуеми до 3 месеца

18. Активи с падеж до 1 месеца Пасиви изискуеми до 1 месеца

19. Касови резерви Краткосрочни пасиви

20. Ликвидни резерви Потенциални претенции на клиентите

21. Вложения на клиентите Задължения

22. Сума на големите вложения Задължения

При нормална икономическа ситуация теглените налични суми от банките обикновено се компенсират от направени еквивалентни депозити (вложения) и това не оказва особено влияние върху показателите за ликвидност.Съвсем друга е ситуацията по време на война, икономическа криза и социални сътресения. Тогава доверието на клиентите към банките намалява и те са принудени да съберат вземанията си (отпуснатите кредиди) от кредитоискателите, за да удовлетворяват исканията на своите клиенти-кредитори. Този процес изисква време,т.к вземанията обикновено са авансирани в производството и реализацията на стоки и услуги.Така теоретично кредитополучателят ще може да се издължи на банката едва след като реализира своите стоки и услуги, т.е. длъжникът ще може да издължи на падежа своя кредит след като получи приходите си от продажби. Голяма част от отпуснатите кредити от банките са вложени в сезонни дейности (например в селското стопанство) и това е един вид пречка за връщане на задължението. Ако има възможност кредитът да бъде изплатен веднага, купувачите на стоките могат да извършват плащането по два начина-налично и безлично. Ако плащане стане с налични пари , те ще внесат сумата в банката по сметката на кредито-получателя (доставчика на стоките) и банката съответно с предоставените й пари ще посрещне задълженията си към нейните кредитори (депозантите, вложителите). Ако плащането стане безналично, по безкасов път и платецът се обслужва от друга банка, то тогава банката на платеца става кредитор на банката на кредитополучателя. Тъй като всички банки в условията на криза са в еднакво положение, след извършване на цикъла от операции взаимните задължения се компенсират. От това следва, че и в тези условия банките също могат да са ликвидни, т.к. техните активи представляват бързореализуеми стойности. При нормална икономическа обстановка т.к се извършва непрекъснат трансфер на падежите на депозитите, в резултат на което се компенсират сумите на редовно теглените пари в наличност със сумите на новосъздадените депозити, банките постепенно започват да държат в себе си касова наличност в значително по-малък размер, но достатъчен да посрещнат задълженията си към клиентите. Практиката доказва, че той може да се движи от 5 - 6% до 10 -30% от общата сума на депозитите. По тази причина банките започват да предоставят кредити за сметка на мобилизираните депозити. За да бъдат обаче ликвидни е необходимо погасяването на предоставените кредити, да има сигурна гаранция да се извършват в кратък срок и дори по всяко време.