Анализ на материално техническата база на средното образование



страница1/2
Дата01.02.2018
Размер0.51 Mb.
  1   2
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ”

икономически факултет



ДИПЛОМНА РАБОТА




НА ТЕМА:

АНАЛИЗ НА МАТЕРИАЛНО – ТЕХНИЧЕСКАТА БАЗА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ



Благоевград


2000


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е




УВОД 1

ГЛАВА ПЪРВА 3

МАТЕРИАЛНО – ТЕХНИЧЕСКА БАЗА 3


1.1. Основни елементи 3

1.2. Образователен процес - качество 4

1.3. Капитални вложения 13

ГЛАВА ВТОРА 17


АНАЛИЗ НА МАТЕРИАЛНО – ТЕХНИЧЕСКАТА БАЗА В

НХГ “Св. Св. Кирил и Методий” – БЛАГОЕВГРАД 17

Критерии и показатели при изграждане и оптимизиране

на териториалната система в средното образование 17

Обобщаващи критерии 20

Съответствие на системата на образованието 27

Осигуреност на образованието с МТБ 29

НХГ “Св. Св. Кирил и Методий” със следните УТС 33

Анализ и оценка на получените резултати 36



ГЛАВА ТРЕТА 38

ПРОБЛЕМИ НА МАТЕРИАЛНО – ТЕХНИЧЕСКАТА БАЗА 38

  1. Необходимост от промени в инвестиционната политика и

архитектурните концепции за изграждане на средните училища 38

  1. Изводи, които се налагат въз основа на събраната информация,

Анализи и предложения на ръководителя от системата на

образованието. 42



ЗАКЛЮЧЕНИЕ 46

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 48


У В О Д

Важността на материално–техническата база в средното образование се определя както от елементите, които включва в себе си така също и от значението, което имат за осъществяването на пълния цикъл на учебно – възпитателния процес от началното училище до последния клас на средните учебни заведения.

В периода на преход към пазарен тип икономика особено актуална задача е постепенното адаптиране на образованието към новите условия и използуването на механизмите и ефективността при дозиране на държавните регулации, както и определяне на тяхната насоченост. Това налага да се търсят нови, оптимални решения за преустройство на образователната система като цяло. Промените налагат нова система при условията на пазарната икономика, като при това новите характеристики на образователната система с най-голяма сила се отнасят за професионалното образование. Тъй като от се намира на изхода на системата и има пряк достъп до външната среда, то трябва да реагира най–гъвкаво и адекватно на новите потребности, които се определят от преструктурирането на националното стопанство като цяло. Това от своя страна поражда преструктуриране на отраслите, подотраслите, което логично води до следващото изменение и преструктуриране на професиите. Пазарната икономика се характеризира и с пазара на работна сила, който вече поставя редица проблеми пред образованието, изискващи оперативно решение – той изисква осигуряване на висока професионална подготовка на обучаваните, която да осигури ефективна начална реализация. За образователната система това ще бъде признак на издигащо се равнище на производствено–икономическите функции на образованието. Решаването на тази отговорна задача е свързано с вида и степента на професионалните училища и тяхното териториално разположение, големината им с максимален брой паралелки, за които са налице условия за ефективен учебен процес, форми на обучение, броя на изучаваните професии, материалната база, кадровото обезпечаване, връзката на общообразователните училища от една страна и с предприятия, фирми и други институции на икономиката от друга страна.

Целта на дипломната работа е да се проучи наличната материално – техническа база и установи влиянието на учебно –техническите средства за постигане на по–добри резултати в учебно – възпитателния процес. От посоченото по–горе става ясно, че приоритетно е насочено вниманието към професионалното образование, където материалната база има своята специфика и е от съществено значение. За постигането на тази цел е необходимо да се решат следните задачи:



  1. Теоретичен анализ на литературните източници, третиращи

въпроса за професионалната подготовка и свързаната с това материална база на училището като реална даденост за имитиране на технологични условия за осъществяване на учебно –възпитателния процес в средното образование.

  1. Определяне в зависимост от главната цел на системата от

критерии и показатели за изследване и анализ на материалната база в професионалното училище.

  1. Изследване и анализиране на материалната база на НХГ “Св. Св.

Кирил и Методий” с помощта на система от критерии и показатели.

  1. Отчитане на получените резултати и извеждане на съответните

изводи.

ГЛАВА ПЪРВА




МАТЕРИАЛНО – ТЕХНИЧЕСКА БАЗА





    1. Основни елементи

Училищната сграда е основния материален елемент за образователната система. Като реална даденост, тя определя и капацитетните възможности по отношение на броя на учениците. Сградите са основен, но не единствен елемент на материалната база, която в стойностно изражение се представя чрез основните си фондове. Тук се включват машините, съоръженията, техническите средства, които в своята съвкупност образуват инфраструктурата (материално – техническа) на образованието.

Материално – техническата база е съвкупен израз на всички средства, които притежава едно училище, необходими за осъществяването на учебно –възпитателния процес и определя обективните материални условия за неговото протичане на едно или друго качествено равнище.

В зависимост от използването на основните фондове в учебния процес се делят на активни и пасивни. Към активната част се включват тези от тях, които се използуват непосредствено в обучението (технически средства, оборудване на учебни работилници, лаборатории, кабинети и др.). В пасивната част влизат използваните в процеса на обучение спомагателни материали (сградите с техните помещения). Съотношението между активните и пасивните фондове е в полза на активната част, която е около 96% от цялата материално–техническа база на образованието. Активните фондове до голяма степен предопределят характера и равнището на образователните технологии. Тези технологии излизат от тесните рамки на “тебеширеното” обучение и включват в състава си различни уреди и апарати, микропроцесори и електронно – изчислителна техника, съвременни методи на обучение и т.н. Всички те, заедно извикани на живот от предизвикателствата на научно – техническия прогрес, от своя страна влияят върху развитието на материално – техническата база на образованието.



    1. Образователен процес – качество

Цел на образователната система при условията на протичащи промени е достигане на световни образователни стандарти, което е свързано с повишаване качеството на подготовка на учениците.

В сферата на образованието говорим за качество на образователния процес. Качеството е съвкупност от знания, които приближават учениците на изхода на системата, обуславящи или определящи тяхната пригодност да удовлетворяват определени потребности на пазара на работната сила. Качеството на образователния процес има социално, икономическо и международно значение.

1. Социалното значение е свързано с подготовката, която дава на учениците съответното учебно заведение и възможността им да задоволят непрекъснато нарастващите потребности на човека и обществото.

2. Икономическото значение се изразява чрез връзката, която съществува между равнището на подготвеност на учениците и общото икономическо състояние на училището. Икономическото състояние на училището намира израз в неговата материално –техническа база и учебно –технически средства, които се използват в учебния процес на средното образование.

3. Международното значение е свързано с възможностите, които предоставя високото качество на подготовката на учениците, за да се наложат на международния пазар със своята конкурентно способност и да участват като авторитетни партньори. Повишаването на качеството на подготовка е свързано с определени фактори.

Първият основен фактор е материално–техническата база. Другите фактори са организационни. Те са насочени към създаване на благоприятни условия за труд, повишаване квалификацията на учителите, усъвършенстване методите на контрол върху качеството на подготовка на учениците. Повишаването на качеството на подготовка на учениците в следващите години ще се осъществява предимно при използването на съществуващата материално техническа база, като приспособяването й към новите условия обхване всички нива – от проблемите на класната стая до изграждането на регионални и национални образователни структури.

По отношение осигуреността с класни стаи състоянието е следното: до 11 класни стаи имат 34, 6 % от училищата, от 11 до 20 – 16, 1 %; от 21 до 30 – 8, 32 %; от 31 до 40 – 0, 9 %, от 41до 50 – 1, 8 %.

С достатъчно и годни класни стаи разполагат по –малко от половината от учебните заведения. От допълнителни класни стаи се нуждаят близо 1/3 от средните училища. Голяма е и потребността от кабинети по общообразователните общотехническите и специалните предмети. Друг процес, който може да се отрази в новите условия е свързан с физическото изхабяване на основните фондове, изразено с коефициента на годност. През последните години сериозно изостава строителството на училищни сгради. Сравнени с броя на паралелките се очертава недостиг от 13 000 класни стаи. Недостигът на класни стаи води до двусменно обучение, което е причина за неефективен учебно –възпитателен процес. Много проблеми възникват и с активната част на основните фондове, в които все по –голямо място заемат новите дидактически средства и на първо място – компютрите. С всяка изминала година нараства броя на компютрите в системата на образованието. Това е мащабна промяна в базата на учебните заведения. Тази промяна е необходима и се обуславя от непрекъснатото усложняване на съвременния свят – процес, който не сме в състояние да следваме. В тези условия задачата на всички преподаватели е максимално ефективно да използват наличната материална база и учебно – технически средства. Във връзка с тези процеси натискът за ускорено разпространяване и внедряване на нови технологии се засилва. Въпросът, който си задаваме е: Наличието, или не, на качествени учебно –технически средства, компютри и учебници, помагат ли в учебно възпитателния процес? На практика, революцията в областта на образованието се извърши в четири области: в методите на буквения печат и в отпечатването на илюстрации; в механичните и електронните методи за възпроизвеждане на звука; във фотографските, механичните и електронните методи за отразяване на статични и движещи се обекти, в концепцията за използване на електронно изчислителните машини.

С оглед гарантиране на ефективно изпълнение на основните си функции образователната система трябва да се съобрази с настъпващите изменения и да поеме стабилен, правилен курс в бъдещото си поведение. Тази нова ориентация на образованието може да даде известни гаранции за премахване на очертаващото се в момента "...разминаване между насъщните потребности на икономиката и подготвяните за образование и квалификация кадри". За да се избегнат подобни диспропорции и за да се намали тяхното отражение върху развитието на икономиката, е необходимо много ясно да се очертаят детерминантите, от които зависи новата ориентация на системата на образованието в условията на прехода.

1. Наличието на пазар и пазарно-ориентирана икономика изисква промяна във философията, стратегията и поведението на образователната система. Такава промяна се налага от необходимостта за адекватна реакция на образователната система към изменящите се потребности от кадри от страна на предприятията и фирмите. След необходимия цикъл на обучение идва моментът, в който на пазара се извършва реализация на подготвената работна сила с определено ниво на образование и квалификация. Пазарът на работна сила е свързващо звено между системата на образованието и ситемата, която ще я изпол­зва. Управлението на ефективната реализация на този вид стока - работната сила, е твърде сложен процес. Основната му същност се състои в умението да се влияе на механизма на търсенето и предлагането на работна сила. Тук по естествен път възниква и възможността за решение на проблема чрез маркетинг на образованието и квалификацията, който трябва да се възприеме като ръководна концепция при ориентиране и насочване на процеса за придобиване на образование и квалификация. В основата на такава маркетингова концепция следва да се създаде система от мероприятия изградена въз основа на задълбочени изследвания и анализ на пазара на работната сила и изискванията му към равнището на нейната квалификация и образование. Тази маркетингова концепция цели осигуряването на постоянна и ефективна професионална подготовка на кадри, задоволяване на техните субективни желания и удовлетворяване на растящите изисквания на националната икономика в условията на научно-технически прогрес.

2. Плурализъм на собствеността и на формите на подготовка в системата на образованието. В условията на пазарна икономика многообразието на формите на собственост на учебните заведения е естествено явление, произтичащо от създаващите предпоставки за неговото възникване. Наличието на частни колежи, частни и фирмени училища, съществуването на смесени държавно-частни учебни заведения и други видове наред с институционализираната национална образователна система е ефективен начин за достигане на крайната и главна цел - подготовката на кадри за икономиката.

Необходимо е да съществува и плурализъм във формите на подготовка в различните учебни заведения. В образователната система такъв елемент е необходим, тъй като в условията на пазарна икономика това ще предизвика създаване на конкуренция между учебните заведения в процеса на приема, подготовката и реализацията на кадрите. На пазара на работната сила ще се определя облика и равнището на качеството на подготовката на отделните учебни заведения. Авторитетът и името на училището ще се защитава от подготвените от него кадри, които ще се търсят и учебното заведение ще печели в конкурентната борба за прием на кадри.

3. Необходимост от появяване и утвърждаване на стоково – парични отношения и в системата на образованието, като резултат от пазарната икономика. При преминаване към все по-голяма самостоятелност и преки взаимоотношения с потребителите на кадри назрява обективната необходимост по време на образователния цикъл, образователната услуга или част от нея да се заплаща. Ето защо за реализирането на принципите на пазарната икономика и в образованието се налага:

- задоволяване на изискването за икономическа и административна самостоятелност на учебните заведения;

- узаконовяването на правото на автономност на решенията на училището;

- функциониране на учебните заведения чрез самостоятелен бюджет (приходно-разходна. сметка);

- утвърждаване на всички възможни начини и източници за самофинансиране;

- субсидиране на професионалните учебни заведение за тази част от училищната им дейност, която те осъществяват в съответствие с държавните стандарти и социалната им издръжка за сметка на обществените фондове за потребление.

4. Появата на безработицата, детерминира нова ориентация и ново поведение на системата на образованието. Безработицата, която в момента се наблюдава и която показва тенденция за разширяване на мащабите и, изисква промяна в системата на образованието и квалификацията, за да съотвества на измененията ни в икономическото развитие на страната. Несъвпадението между потребностите на икономиката и подготвените кадри в най-добрия случай може да бъде преодоляно едва след няколко години, когато ще се поляризира приема в учебните заведения по нови широко профилни направления и специалности. Това още повече налага адаптиране на образованието към бъдещите промени, защото в противен случай от фактор за преодоляване на безработицата, то ще се превърне в неин катализатор.

5. Научно-техническият прогрес е фактор, който непрекъснато поставя нови изисквания към образованието и квалификацията, към функциите на работниците и проявлението на техните способности за смяна на труда. Автоматизацията е съпроводена с усъвършенстване на производството. В този процес простият труд постепенно намалява, като се заменя със сложен труд, характерен за висококвалифицирания работник, особено при пазарната икономика. Последната се характеризира с остра конкуретна борба между фирмите на базата на висока производителност и ефективност на сложния труд. Ето защо при подготовката в учебните заведения отчитането на съществуващите тенденции в търсенето и предлагането на работна сила, съобразяване с изискването насищане на квалификацията с необходимото съдържание още при нейното получаване и предварителното ú осигуряване на квалификационен "резерв" биха спомогнали за предотвратяване възникването на сложни социално-икономически проблеми, свързани с безработицата, перспективността на даден вид професия, възможността за адаптация към промените в съвременните технологии и т. н.

6. Въвеждането и съобразяване с изискването на стандартите, гарантиращи социалния минимум за образование. При пазарната икономика получаваното образование трябва да бъде определено качество, налагано в резултат на конкурентната борба между различните учебни заведения и необходимостта от изравняването на подготовката със съответните европейски стандарти.

Гаранция за качество на образованието са тези стандарти, които задължително трябва да се спазват за получаване на определен обем от знания съобразно изискванията за нивото на подготовката.

Условията на неопределеност, спадащото производство изискват качествено нова нагласа от институциите и хората. Те не трябва пасивно да посрещат и само да се приспособяват към настъпващите изменения, а трябва да ги проучват изпреварващо и да им въздействат, ако това е възможно. Това се отнася и за образователните заведения, които имат важна роля при подготовката на младото поколение за живота. Да реагират адекватно на промените на икономическата ситуация, пазара на работна сила, тенденциите в развитието на професиите, постиженията на науката и техниката, интересите на учащите се, изискванията на ВУЗ към подготовката на желаещите да постъпят в тях.

В новите условия учебните заведения трябва да проявяват максимална гъвкавост и доколкото те са част от държавната образователна система са длъжни да осигуряват достигането на националните образователни цели. От друга страна учебните заведения трябва да задоволяват регионалните нужди от квалифицирани кадри за задоволяване борсата на труда, да се стремят към взаимодействие с местни фирми и предприятия при подготовката на кадри. От трета страна учебните заведения трябва да се съобразяват с нуждите, интересите и очакванията на подрастващите. Това е особено значим аспект, тъй като традиционните учебни заведения вече имат конкуренти в лицето на частни училища, фирмени училища, т.е. учениците вече могат сами да направят своя избор.

Формира се пазар на образованието, където започва да действа Закона за търсенето и предлагането. От икономическа гледна точка този факт може да се оцени положително, защото пазарът ще се обезпечава в максимална степен точно с толкова и такава работна сила каквато е нужна за даден момент. В същото време създаването на конкуренция между отделните типове училища ще доведе до оцеляването и издигането на едни и отпадането на други, неспособни да отговорят на потребностите на пазара.

От своя страна образованието има двойнствена природа. То е призвано да отговаря на обществените потребности от подготовката на кадри за всички области на материалното и нематериалното производство, като им даде съответно познания, умения и навици. От друга страна, то трябва да задоволи нуждите на личноста от интелектуално, духовно професионално израстване.

Така образованието се явява своеобразна пресечна точка на лични очаквания и обществено-икономически изисквания, които трябва да съчетаем по оптимален начин. В социално-педагогически аспект могат да се обособят четири основни функции на образованието:


  1. Осигуряване на приемственост в областта на културата;

  2. Осигуряване обновление на обществото;

  3. Селективна функция;

  4. Икономическа функция.

Чрез първата и втората функция се осигурява приобщаване на младото поколение към културните постижения на минали генерации и възпроизводството и по-нататъшно развитие на различните области от обществения живот. Цели се развитие на чувството на зачитане на човешките права, на чувството на уважение към родителите, към неговата собствена културна идентичност, към езика и ценностите, към националните ценности на страната, в която живее детето и към цивилизациите, различни от неговата собствена. Стремежът е подготовката на детето за отговорен начин на живот в свободно общество, в дух на разбирателство, мир, толерантност, равноправие, развиване на чувството на уважение към природната страна.

С третата функция се цели постигане на оптимално съотношене между личностния потенциал и изискванията на обществото за изпълнение на конкретни професионални задължения и социални роли. Тя отразява възможностите на образователната система, чрез набор от вътрешно присъщи механизми да характеризира, класифицира и разпределя подрастващите като по този начин да предопредели бъдещата им реализация, както в личностно-психологически план (чрез въздействието си върху самооценката, жизнените ценности и цели) така и във фактико-юридически план (чрез предоставянето на документ за завършено образование). Чрез тази функция би следвало да се удовлетворяват както потребностите на обществото от кадри със съответната подготовка, така и действителните способности на младите хора. За постигането на това равновесие между социални нужди и индивидуален потенциал трябва да се разработят надеждни механизми, сред които най-значима роля би имала една усъвършенствана система на училищно и професионално ориентиране както и по-гъвкави възможности за преход от един в друг тип учебно заведение в рамките на една и съща образователна система. Това би трябвало да се прави с оглед удовлетворяване личните амбиции на учащите се. По отношение адекватността на подготовката на действителните нужди от кадри със съответна квалификация и в необходимото количество образователните институции да разполагат с надеждна информа­ция за това какви са тези потребности.

Ролята на четвъртата функция нараства непрекъснато. Тя отразява значението на образованието за развитие на производството. В продължение на дълги години на училището се е гледало като на институция, която е имала за цел само да дава познания, да формира ценности, да възпитава. Подготовката на кадри за производството и другите сфери на обществената дейност е била задача на други звена. С течение на времето все повече нараства значението на училищното обучение, за да се стигне до днешната епоха, когато подготовката на висококвалифицирани кадри е невъзможна без образование. Четвъртата функция на образованието има количествена и качествена страна. Количествена, защото то подготвя необходи­мите за всички отрасли на стопанството кадри от всички образователни нива. Качествена, защото се отнася до характера и стабилността на получената подготовка. По-високото образование води до намаляване брака в производството, по-рационално използване на техниката, по-голяма професионална мобилност.

Не трябва да се надценяват "консумативните" аспекти на образованието, защото "произведената" от него работна сила със своята квалификация играе съществена роля при създаването на съвкупния обществен продукт. Чрез икономическата функция още един път се доказва, че образованието в стопанството и обществото ката цяло са във взаимна зависимост и трябва да действат в единство от гледна точка благосъстоянието на една нация.

За да се подготвят кадри със задълбочени знания, с висока квалификация е необходимо да бъде създадена такава материално-техническа база отговаряща на съвременните изисквания.

1.3. Капитални вложения.

С навлизането на научно – техническия прогрес ролята на материално-техническата база за осъществяване на сложните функции на българското училище ще става все по-отговорна и определяща. Положителният ефект от това обаче може да се ускори, или да се забави, ако не се осигурят финансовите и материални условия за развитието на материално-техническата база.

Затова важен дял в материално-техническата база заемат инвестициите и капиталните вложения.

В образованието капиталните вложения се съсредоточават в основните фондове (сгради, съоръжения, оборудване и т.н.). Целта на влагането им в основния е да се подобри качеството на подготовката на учениците. Капиталните вложения се използуват в три направления.

Първо – влагат се за изграждане не нови класни стаи, кабинети (ново строителство).

Второ – модернизация. Имат за задача да изменят съществуващата материално –техническа база. Усъвършенстват се апаратите, машините, съоръженията и технологиите. По такъв начин се увеличава ефективността на съществуващото оборудване, а оттам и ефективността на учебния процес.

Третото направление е реконструкция. Бързите темпове на иновационните процеси поставят на преден план реконструкцията на училищата. Тя е свързана със замяна на морално остарялото оборудване. Модернизацията и реконструкцията имат значително предимство пред новото строителство. С по–малко капитални вложения се получават същите икономически показатели, както при внедряване на нова техника и технология. В чист вид, нито едно от направленията – ново строителство, модернизация и реконструкция – не може да съществува. На кое направление ще се даде предимство зависи от състоянието на материално – техническата база и възможностите за заделяне на средства за капитални вложения. На този етап средствата за капиталовложенията в образованието са централизирани (от бюджета) и много малка част са децентрализирани (собствени капитали, кредити и т.н.). По статистически данни относителния дял на разходите за капитални вложения в образованието е сравнително нисък и продължава да намалява. Обобщеният извод е, че средствата заделени за материално - техническата база в образованието намаляват, тези които се отпускат не се усвояват напълно.

Въз основа на събраната емпирична информация, анализи и предложения на ръководители от системата на образованието се налагат някои по–важни изводи:

1. На настоящия етап образованието се нуждае от коренна промяна в политиката на капиталните вложения. Налице е необходимост от капиталовложения за целите на образованието при приоритетно нарастване на активната част на основните фондове. Посочената необходимост произтича от сериозните проблеми във връзка с усвояването на капиталовложенията, съкращаването на бюджетните средства и привличането на извънбюджетни средства. Важно изискване на етапа е необходимостта от преодоляване изоставането във връзка с усвояването на капиталовложенията в строителството на нови училищни сгради. Новото строителство се налага от факта, че сградите са с висока средна възраст – около 60 % от тях са строени до 09. 09. 1944 година, а 25 – 30 % до 1930 година.

- при норма 1, 25 кв. м площ на един ученик се отчита 1, 1 кв. м

- при 65 кв. м на класна стая в Англия, 60 – 75 кв. м в Швеция, 60 –74 кв. м в Швейцария, у нас – 42 кв. м

- липсват 8, 187 класни стаи за нормални занятия, т. е. на една смяна.

2. В условията на приватизация и осъществяване на вариантни форми на собственост в образованието се очаква търсене на прогресивни форми на финансиране на учебната дейност и материално –техническата база. Ще се наложи увеличаване относителния дял на децентрализираните източници на финансиране и предоставяне на средства чрез кредитна система.

3. Разширяването на капиталовложенията неизбежно поражда необходимостта от по–функционално използване на зданията, съоръженията и оборудването в образованието.




ГЛАВА ВТОРА
АНАЛИЗ НА МАТЕРИАЛНО – ТЕХНИЧЕСКАТА БАЗА В

НХГ “Св. Св. Кирил и Методий” – БЛАГОЕВГРАД




1. Критерии и показатели при изграждане и оптимизиране на териториалната система в средното образование.

За изграждане и оптимизиране на териториалните системи в средното образование съществено значение има определянето на най –подходящи и отговарящи на изискванията на даден етап от развитието на образованието критерий. По отношение на мрежата на учебните заведения понятието критерий се характеризира в обобщен вид като съществени признаци, с помощта на които се прави оценка при класификация на определени звена (учебни заведения, комплекси и др.) или на цялостна образователна система на дадена територия о общо за страната.

Критерият позволява да се избере най –подходящ начин за решаване на определена задача при наличността на вариантни решения или алтернативи, различни по отношение на поставените цели. Всеки критерий се оценява чрез съответни показатели и адекватни на тях измерители. При преценка на проектите за изграждане на териториални системи в образованието на различни нива, като общ критерий се приема доколко интегралният краен резултат от внедряването им съответства на приетите цели и даденото определение за териториална система на образованието. с други думи, доколко тя като сложна динамична система създава благоприятни условия за решаване на главната задача пред образованието на дадения етап на развитие, като се създава оптимална педагогическа, идеологическа, социална и икономическа ефективност. Следва да се има предвид, че в зависимост от нивото на степените, този критерий трябва да се прилага до известна степен диференцирано – с превес на демографските аспекти при учебните заведения от началните класове и на социално –икономическите в следващите нива на средното образование и общообразователните училища и техникумите.

Освен посоченият общ критерий следва да се използват и определени обобщаващи и частни критерии. Обобщаващите критерии дават възможност да се оценява мрежата по най –общите и типични характеристики, преобладаващи в отделните проекти. Частните критерии се използват за оценка на отделните варианти според различни признаци, характеризиращи отделни страни на мрежата на учебните заведения.

Според сферите на въздействие критериите се подраз­делят на педагогически, социални, идеологически, икономически и др. Тази групировка е условна, тъй като точна граница не може да се постави. Педагогическите критерии включват отделни признаци, свързани преди всичко с педагогическите обекти, за които предпоставка е училищната мрежа. Социалните критерии изразяват до каква степен мрежата съдейства за постигнатото равнище на задоволяване на обществените и лични потребности от образование и нуждата от квалифицирани кадри. Ролята на училищната мре}е(а за изграждане на предпоставки за повишена идеологическа, политическа и нравствена дейност се оценява с идеологически критерии.

Икономическите критерии са свързани с ефективно изпол­зуване на трудовите/ финансовите и материални ресурси при при­лагане на проекти на мрежата от учебни заведения.

Според равнището на приложение в териториален и отраслови аспект критериите за оценка на мрежата могат да бъдат; на­ционални, регионални (област, община, населено място и др.) и отраслови.

Като обобщаващи критерии могат да се приемат:

Възможност на мрежата от учебни заведения да осигури ученически места за всички ученици в съответствие с приетите принципи за нейното изграждане и в рамките на системата от кри­терии и показатели за образованието.

Този критерий е свързан с демографската ситуация на дадена територия и чрез него се преценява степента на задоволе­ност от учебни заведения. Има приоритетно значение при опреде­ляне предимно на мрежата на общообразователни училища/ но важи също така и за другите образователни структури, осигуряващи професионалната подготовка в средните учебни заведения.

Оценката по отделните критерии се извършва с помощта на редица показатели. които са обвързани в единна система. под показатели в труда се разбират променливи вели­чини, чрез които се дава характеристика и оценка (количествена и качествена) на съдържанието на дадени понятия/ категории или закономерности, установени чрез изследвания, статистически наблюдения, математически, статистико-математически и други методи.

Чрез тези показатели се изследва многофакторната обосновеност на критериите – до колко се постигат целите и задачите на образованието в отделен проект и териториална струк­тура, или за системата, динамичните промени и тенденции, въз­можностите и резервите за решаване на очерталите се в резултат на анализ на показателите проблеми, взаимни връзки и функцио­нални зависимости между тях.

В системата са включени обобщаващи и частни критерии. Тези критерии трябва да се прилагат гъвкаво, съобразно конкрет­ните случаи. и периоди и да се разглеждат винаги като отворена система, която може да се допълва и изменя.


ОБОБЩАВАЩИ КРИТЕРИИ
1. Възможност на териториалната система да осигури места за обучение на всички ученици в съответствие с приетите принципи за нейното изграждане и в рамките на системата от критерии и показатели за образованието. Този критерий е свър­зан с демографската ситуация на дадена територия и чрез него се преценява степента на задоволеност с учебни заведения.

Училището, което изследвам, подготвя ученици по следните специалности:

1. Български език и литература с интензивно изучаване на английски език с допълнителен профил история и философия.

2. Български език и литература с интензивно изучаване на немски език с допълнителен профил история и философия.

3. История с интензивно изучаване на английски език с допълнителен профил български език и математика.

4. Музика – с интензивно изучаване на испански език, с български език и литература.

5. Изобразително изкуство – с интензивно изучаване на френски език и допълнителен профил български език и философия.

Нови специалности засега не се предвиждат поради факта, че сегашните са съвсем нови.

Приемът на учениците става след 7 клас с пет годишен срок на обучение. Оценката по обобщаващият критерий се извършва с по­мощта на показатели, между които с основно значение са:
1.1. Абсолютен брой на учениците.

Броят на учениците е сборна величина и включва, според целите на изследването учениците по класове, по учебни заведения, по видове учебни заведения, специалности и т.н.

Показателят е необходим като база, върху която се разработват останалите показатели, коефициенти, индекси и нор­мативи. Приет е за основен. Получава се направо от съществува­щата отчетност или от сводни таблици.

Абсолютният брой на учениците от изследваното училище е 600 –среден курс на обучение. Данните са за начало­то на учебната 1998/1999г.

За 1999/2000г. няма промяна в новоприетите бройки ученици, няма и новооткрити специалности.

1.2. Абсолютен брой на паралелки.

Разработва се по учебни заведения, видове учебни заве­дения, териториални структури и за страната. Служи като база за сравнение или за изчисляване на други показатели. Получава се като броят на учениците се раздели на норматива за среден брои ученици в една паралелка.

Основен измерител е при определяне на голяма част от нормативите: за преподаватели, разходи, учебно-технически средства и др.

Брой паралелки за изследваното училище – общо 25.

Абсолютен брой паралелки:

брой ученици/ среден брой ученици в паралелка = 600/24=25% - среден курс на обучение.



1.3. Абсолютен брой училищни сгради.

Представлява броя на всички сгради, в които се помещава едно училище, вид училища или в териториалната единица. Обикновено неговата величина е по-голяма от броя на училищата, тъй като едно училище може да има няколко сгради.

НХГ “Св. Св. Кирил и Методий” се помещава в една сграда, която условно е разделена на две крила, означени като крило А, където се помещават административната част с учебни кабинети и 1/3 от класните стаи и по-голямото крило Б, в което се помещават 2/3 от класните стаи, библиотека, другата част от учебни кабинети, физкултурен салон и санитарен възел.
1.4. Коефициент на преминаване на учениците в следващия клас.

Показателят отчита каква част от учениците, записани в даден клас преминават в по-горен клас. В изследваното училище, броят на учениците завършили успешно учебната година – випуск 98/99г. е 109, като в това число са 30 момчета (XI-завършващ клас).

Пример: 1.

109


KYnpi = =1.00

109
За XI клас Yi – учениците от випуск “I” завършили успешно са: 109.

За XI клас Yi – учениците от випуск “I” постъпили в началото на годината са: 109.
1.5. Коефициент на завършилите образованието си ученици от даден випуск.

Определя се като броя на завършилите от последния випуск на училището се отнесе към броя на учениците от същия випуск, по­стъпили в първия клас на същото училище.

Изчислява се по учебни заведения или за териториалната система по формулата:
Yi” 109

KY3= , където: = 0.91

Yi` 120
Уi" - брой на учениците от последния випуск е 109.

Уi' - брой на учениците от същия випуск i при постъпването им в началния клас на училището е 120.


По специалности за XI клас:

  1. Български език и литература с интензивно изучаване на английски език с допълнителен профил история и философия.

20

Уi`= 24 КУ3 = = 0,83 24

Уi” = 20
2. История с интензивно изучаване на английски език с допълнителен профил български език и математика.

Уi` = 23 КY3 = 0,96

Yi”= 22 KY3= 22/23=0.96
3. Български език и литература с интензивно изучаване на немски език с допълнителен профил история и философия. – данните са същите.

KY3= 21/24= 0.88

4. Музика с интензивно изучаване на испански език с български език и литература.

Уi` = 22 КY3 = 0,96

Yi” = 23

5. Изобразително изкуство – с интензивно изучаване на френски език и допълнителен профил – български език и философия.


Yi`=26 KY3=0,92

Yi”=24

1.6. Коефициент на отпадналите ученици

Определя се като отношение на всички отпаднали по раз­лични причини ученици (болест, смърт, миграция и др.) към всички ученици в училището, постъпили в началото на учебната година.


Определя се по формулата:
Σ Xi 7

KУотп. = = = 0.01
Σ Yi 600

където: Xi - брой на отпадналите ученици/ Σ Xi -сумата от броя отпаднали ученици

yi - брой на учениците в i - тия kлас/ Σ Yi-сумата от броя на учениците в

1-ия клас.

Като за всички специалности броя на отпадналите е 7.

KУотп. = 0,01
1.7. Коефициент на второгодишните.

В НХГ “Св. Св. Кирил и Методий” няма второгодници, което само по себе си говори добре за училището.

Представлява отношение на броя на второгодниците от всички класове в училище към общия брой ученици в тях. Определя­нето на този коефициент е необходимо, тъй като второгодниците уве­личават броя на ученическите контингенти и оттам потребността от ученически места. По този показател може да се съди и за педаго­гическата ефективност на дадено учебно заведение. В техникума по икономика “Иван Илиев” няма второгодници, което само по-себе си говори добре за училището.
1.8. Коефициент на сменност.

Показва какво е средното претеглено равнище на сменност на учебните заведения в териториалната система. Чрез него може да се изчисли отклонението на сменност в системата на възмож­ността за едносменно обучение. Движи се в диапазона от 1 – 3.

Колкото показателят е по-близо до единица, толкова възможностите на системата са по-добри.

Обучението в НХГ е двусменно в средното образование, защото НХГ се помещава в една сграда със СОУ “Св. Климент Охридски”



1.9. Среден брой ученици в една паралелка (средна пълняемост)

Изчислява се като отношение на броя на учениците към броя на паралелките.

Средният брой ученици в една паралелка в училището е 24.

По този показател се съди за създадените педагогически, санитарно-хигиенни и други условия в териториалната образователна система. Като пример средния показател за страната е 27 ученика, в изследваното училище е 24 ученика, което показва че нивото на подготовка и работа в училище е сравнително добра, като се има предвид, че има паралелки с над 35 ученика и с по 2 – 3 ученика.



1.10. Коефициент на слетите класове.

В НХГ “Св. Св. Кирил и Методий” няма слети класове.

Това е показател, чрез който се характеризира една неефективна организационна форма на обучение, която е на отмиране в нашата страна. Поради липса на ученици в малки планински, отда­лечени и други селища учениците от два класа (а понякога и три) се обучават в една паралелка. Тъй като обаче в някои райони това явление все още съществува, е необходимо да се характеризира и отчита. Определя се като отношение на паралелките със слети класове към всички паралелки в дадено училище, селище, териториална система и т.н.



  1. Съответствие на системата на образованието и нейната

структура на структурата на потребностите на териториал­ната система.

Значимостта на този критерий се определя от социално-икономическата функция на образованието при условията на научно-техническия прогрес и неговата роля, както за задоволя­ване на общинските потребности, така и за личностната реализа­ция на тези кадри. От особено значение е териториалната образователна система да се изгражда така, че да създава солидни ус­ловия за решаване, както на локалните, така и на социалните проблеми на даден етап от подготовката на квалифицирани кадри.

В условията на преход към пазарна икономика принци­пите на свободния избор и конкуренцията, както и преразпределението на приоритетите в икономическата сфера, налагат нов поглед към връзката между образованието и света на професиите. Налага се истината, че образованието, съчетано със съвременна професио­нална подготовка, дава възможност за по-добра личностна и професионална реализация. Подготовката на квалифицирани кадри в училището е свързана с осигуряването на административен персонал за стопанските организации в града, както за държавните учреждения, така и за частните фирми. Тук се включват показатели като:

2.1. Абсолютен брой на учениците по видове професии, специалности, учебни заведения абсолютен брой на потребностите по специалности, териториални единици, предприятия, фирми и т.н. Абсолютен брой на продължаващите образованието си във ВУЗ и т.н.

По този показател може да се каже, че почти всички ученици завършили НХГ “Св. Св. Кирил и Методий” се реализират било като постъпят във ВУЗ и най-често продължават в сфера сходна със завършената специалност в гимназията, било като постъпват на работа или свободно практикуващи – музиканти, с художествени дарби – млади художници. Много фирми предпочитат да наемат завършили гимназията, тъй като някои от тях са се обедили в качеството на подготвените кадри там дори без образование от ВУЗ/ музиканти, рекламни агенти от художествени паралелки, помощници в частните езикови училища, благодарение на интензивното езиково обучение.

2.2. Тук може да се вземе и коефициента на реализация. Този коефициент представлява отношение на подготвените в териториалната система кадри със средно образование към тяхната действителна реализация. Чрез него се характеризира обратната връзка за ефективността на образователната система, чрез постъпване на завършилите по-съответната специалност, по която са подготвени. Поради липсата на точни данни за реализация на учениците от гимназията, този коефициент е само описан, без да съм дала точни данни за неговата стойност за училището.





  1. Осигуреност на образованието с МТБ.

Установяване на наличната или проектиране на нова МТБ, нейната характеристика по общи и частни по­казатели дава възможност да се рационализират териториалните струк­тури на образованието на научна основа. С тази цел за оценка на тези критерии е създадена относително самостоятелна подсистема от показатели, с помощта на които се разкрива влиянието на важни и второстепенни фактори, анализират се тенденциите в изграждането и се правят изводи за осигуреността на дадена териториална система на образованието с МТБ. Предложената групировка и разработените по­казатели дават възможност да се подобрява качеството на анализа и работата с показателите.
3.1. Абсолютен брой на сградите и техните помещения.

По-вид (класни стаи, кабинети, учебни работилници, лаборатории, физкултурни салони и т.н.), по площ и кубатура в кв.м. и куб.метри, по стойност, по години на строителството, по вид на строителството (тухлени, монолитни, бетонни и т,н.) и др, това са изходни променливи величини, от които се определят и другите показатели.

Изследваното училище е построено през 1933г. видът строителство е тухлено. През 1970г. се изгражда новата част-блок Б, която всъщност включва 2/3 от сградния фонд на НХГ. 1980 е годината, през която е правен последният основен ремонт на блок А /построен през 1933г./ и частичен ремонт на блок Б /построен през 1970г./. отоплението е смесено – парно /течно гориво/ и ток. Но въпреки ремонта извършен през 1980г., блок А се нуждае от основен ремонт, а блок Б – като сравнително нов от частичен. Тази 2000-на година е юбилейна за НХГ /120 години от основаването ù/.

Аз като бивша възпитателка на НХГ се надявам, че до юбилейната дата ремонта ще бъде извършен.



Вид помещения

Брой


Общ брой кв.м.

на вида помещение

Класни стаи

19

590

Кабинети:

Изобразително изкуство

музика

биология

химия

фонетичен

3

5

1

1

1

300

Компютърен кабинет

1

30

Лаборатория

1

30

Физкултурен салон


1

390

Библиотека

1

42

Административни

4

60

Лекарски

1

15

Портиерна

1

9

Складово помещение

1

24

Общо

41

1490
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница