Синята коалиция - силни и слаби страни, възможности и тенденции

1. 
   Силни страни
   

• 
  Заеха категорична позиция във връзка с поведението на Волен Сидеров и искането той да бъде отстранен от българската политика. Ясно характеризират възгледите му като фашистки и тук не се различават по позицията си от БСП. Настояват, че подобни насилствени похвати нямат място в българския политически живот и демонстративно по същество така застават на страната на ДПС в интерпретацията на събитията, охарактеризирайки Сидеров даже с по-силни думи от тях. Това вероятно е част от процеса на търсене негласно сътрудничество с ДПС за изборите.
  
• 
  Парадоксът е, че всъщност Синята коалиция, за разлика от “Атака”, има свои представители във властта и на местно равнище (заместник-кмет например на София) и на централно равнище, но демонстрира в отделни случаи по-голяма опозиционност, опитвайки се така да привлече допълнително от бившите сини симпатизанти, които са гласували за ГЕРБ. Всъщност остротата на поведението на синята коалиция е свързана с факта, че основната част от нейния някогашен електорат гласува на последните избори за сега управляващата партия.
  
• 
  Издигнаха кандидати за президент, които са характеризирани като “новото поколение”, нямащи грехове от заемането на държавни длъжности в периода на прехода, развивали се след 1989 г. и освободени от атаки, свързани с биографията им по време на социализма. Така се опитват да привлекат млади хора и такива, които са с формирани през последните две десетилетия с негативистична нагласа както за всичко станало до 1989 г., така и към политиците изобщо.
  

2. 
   Слаби страни
   

• 
  Издигнатите кандидати за президент – Румен Христов и за кмет на София – Прошко Прошков нямат потенциал да привлекат много хора, освен останало малко ядро от твърди привърженици.
  
• 
  Конкуренцията на техни кандидати за вътрешните избори, от която ще зависи перспективата съответно СДС и ДСБ, направи по-видими напреженията помежду им, които могат да се изострят. Вървят по няколко основни линии, където са важни различията им. (а) Във връзка с Пакта за стабилност на Дянков те застанаха на различни позиции и това се използва от Борисов и Цветанов за атаки срещу Костов и вбиване на клин помежду им. (б) Докато Костов заяви, че би подкрепил вот на недоверие срещу правителството само ако е за провал в областта на МВР и вътрешната сигурност, т.е. срещу Цветанов, то Мартин Димитров говори, че засега е склонен да изчаква, докато види мотивите за вота. (в) съществуват взаимни подозрения и обвинения за отношенията им с ГЕРБ, особено след като Борисов внесе интрига публично, нападайки ДСБ и отнасяйки се позитивно към СДС. При това положение възникнаха подозрения за манипулиране на вътрешния им вот от външни сили и съобщенията за участие на роми в провинцията, гласували за кандидата на СДС за президент предизвика напрежения. (г) взаимно си предлагат да извадят хората си от управлението – СДС предлага на ДСБ да си извади зам. министрите от правителството, а от ДСБ призовават СДС да си извади заместник-кметовете на София, които са включени в управлението на кметицата от ГЕРБ.
  

3. 
   Възможности
   

• 
  Синята коалиция води битка за връщане при себе си на избирателите, които гласуваха при последните избори за ГЕРБ и евентуалното разочароване от управляващите им дава определени шансове да демонстрират, че могат да мобилизират повече избиратели отколкото на последните избори.
  
• 
  Синята коалиция има предимството в сравнение с БСП и ГЕРБ, че издига много по-рано своите кандидати и те са само двама и вече има свой кандидат за президент – два-три месеца по-рано от другите партии, което ще им даде време да се борят за своите кандидати, за привличане на разочаровани от ГЕРБ.
  

4. 
   Тенденции, които можем да очакваме
   

• 
  ДСБ отказа да се присъедини към пакта Дянков и така да позволи на ГЕРБ да демонстрира обединение на десните, от което да печели дивиденти в предизборния период. Може да се предполага, че това разграничаване ще продължи по всички основни посоки. Неслучайно основният критик сред политическите сили на реакцията на ГЕРБ спрямо действията на “Атака” и инициатор на приемането на специална декларация от всички партии беше Иван Костов.
  
• 
  Изострянето на битката ще проличи и при евентуално гласуване на вот на недоверие, внесен от БСП, когато не можем да очакваме подкрепа на ГЕРБ от Синята коалиция, която вероятно по-скоро ще подкрепи вота като намери определена форма да се разграничи и от БСП. Но нейният реален противник е Бойко Борисов, защото с него, а не с БСП се борят за преразпределение на избиратели. Синята коалиция ще играе сложна игра, имайки предвид особеностите на своите избиратели. От една страна, те ще се опитват да не бъдат идентифицирани с БСП, което ще отблъсква антикомунистически избиратели, гласували за ГЕРБ. От друга страна, ще се разграничат и водят битка с ГЕРБ, за да привлекат тези избиратели. Очевидно показват готовност да подкрепят вот на недоверие, но стои въпроса за формата, в която ще го направят, защото ако се въздържат да гласуват или не влезат в залата, това по същество пак ще бъде подкрепа за правителството.
  
• 
  Можем да очакваме ожесточаване на битката между Синята коалиция и ГЕРБ, тъй като помежду им има взаимно преливащ се електорат. От една страна, Борисов ще демонстрира по-силно антикомунистическо говорене от Иван Костов и Мартин Димитров, за да задържи десните избиратели и антикомунистите. Неслучайно проведе среща със Съюза на репресираните, където говори с техния език. От друга страна, Синята коалиция ще го обвинява в сговор с БСП, заради АЕЦ “Белене”, ще го атакува и за подкрепата му от “Атака”, както и за всяка грешка на правителството.
  
• 
  На хоризонта се появи Общността на демократичните сили на Стефан Софиянски, която ще се бори за същото пространство, което има и Синята коалиция. Битката помежду им е в много отношения неизбежна като един от основните аргументи на Софиянски ще бъде, че досега СДС е съуправляващо в София, тъй като има заместник-кмет и носи същата критика за състоянието й, както кметицата. Битката между тях неизбежно ще се отрази на резултатите на десницата.
  

1. 
   Силни страни
   

• 
  Марката ДПС продължава да има позитивно значение за мюсюлманската общност у нас, което още се увеличава с действия от рода на тези на «Атака». Не е случайно, че Дал и останалите отцепници не говорят против ДПС и се опитват да го овладеят отвътре.
  
• 
  Ахмед Доган демонстративно използва годишнината от майските събития през възродителния процес, за да консолидира избирателите си и тези усилия бяха много силно подкрепени след действията на “Атака” пред джамията в София.
  
• 
  ДПС не участвува директно в инцидента пред джамията в София и голяма част от присъствалите там не са негови членове и привърженици, но в публичното пространство и с усилията на “Атака” това бе представено като сблъсък между двете партии, което му даде възможност да се превърне в символ на обединение на всички мюсюлмани, заплашени от националисти като Сидеров.
  
• 
  ДПС е добре организирана, йерархически построена партия, която е обвързана поне в няколко основни отношения и е трудно разбиваема: интереси – политически и икономически, клиентализъм, обвързаности с предишната система и служби. Огромният опит във всякакви обстоятелства от страна на Доган и тези край него също им дава съответни предимства.
  
• 
  Много голяма роля се отдава не на медийните изяви, а на директния контакт в работата с турското население и усещането за затворена общност, взаимна зависимост и доверие.
  

2. 
   Слаби страни
   

• 
  Скандалите с гигантския хонорар на Ахмед Доган, събарянето на барбекюто му, конфликта му с Дал му свалят рейтинга пред българските турци. Според резултати от изследвания на „Алфа рисърч” на рейтингите на водещите политици през ноември-декември 2010 г. одобрението на Доган сред  анкетираните турци е 56,6 %. През февруари 2011 г. одобрението му сред турците е паднало на 25,4 %. С други думи, за два-три месеца неговият рейтинг е спаднал на половина. При изследване на «Алфа Рисърч» и НБУ през март-април тази година само 30,7 % от анкетираните мюсюлмани имат положително отношение към Доган. При същото изследване положително отношение към Дал имат 25 % от мюсюлманите. Вижда се, че разликата помежду им не е много голяма.
  
• 
  Рейтингът на Доган в края на май след сблъсъка пред джамията според изследването на “Алфа Рисърч” остава по-нисък от този на ДПС, което е допълнителен индикатор за проблемната ситуация, пред която е поставен. Според същата агенция, ако по-рано той е бил одобряван от около 80 % от мюсюлманите у нас, сега това одобрение допълнително спада на под половината.
  
• 
  Очевидно е, е този път ДПС ще има много по-сериозни проблеми с отцепилия се Касим Дал, Корман Исмаилов и техни привърженици, които не се притесняват от митингите на ДПС и се готвят да предлагат алтернативни кандидатури като превземат или най-малкото обезсилят ДПС и досегашните му лидери. Стремят се да обединят редица бивши активисти на ДПС – бивши кметове, общински съветници, депутати, които по различни причини са били изтикани встрани или са били изключени. Те вече обикалят страната и правят паралелни срещи със свои симпатизанти като ще се опитат да използват местните избори, за да нанесат удар по Доган.
  

3. 
   Възможности
   

• 
  След нападението на „Атака” на 20 април над молещите се при джамията в София рязко се увеличи степента на сплотеност на мюсюлманите в София и страната. Демонстративно на следващата молитва на 27 април участвуваха два пъти повече мюсюлмани, очаквайки ново нападение на атакистите. Усещането за опасност и за негативизъм се оказа ключово за обединението, особено на млади хора. Масовото демонстративно идентифициране с исляма и подкрепа от страна на млади и интелигентни турци в София ще има дългосрочно значими следствия. В много отношения това се оказва решаващо в дългосрочен план за поведението на тази група. Резултатите от действията на “Атака” тепърва ще имат своите следствия.
  
• 
  Това от своя страна се превърна във фактор, носещ дивиденти на ДПС, особено като се има предвид, че то винаги, когато е нужно разгаря спомените от събитията по време на възродителния процес. Факт е, че атаките срещу него на парламентарните избори от няколко основни страни му осигуриха по-голяма от всякога преди това електорална подкрепа.
  

4. 
   Тенденции, които можем да очакваме
   

• 
  Дълго време ДПС си оставяше отворена врата към ГЕРБ и дори с някои действия на ГЕРБ даде основания да се говори за коалиция ГАД. В последния месец обаче все по-ясно се очертава ситуация на разминаване помежду им. В първата си публична изява от месеци насам Ахмед Доган оцени като пълен провал работата на правителството и рокадите в него за последните две години, съобщи БНР. В Джебел той предрече, че ще има предсрочни парламентарни избори наесен, тъй като ГЕРБ ще загуби президентския и местния вот през октомври. Според Ахмед Доган, Бойко Борисов няма визия за излизане от кризата, а всички инфраструктурни проекти, които открива, са започнати по време на Тройната коалиция. От своя страна ГЕРБ не само заявиха, че ще се явяват самостоятелно на изборите, но са подозирани от ДПС, че скрито взаимодействат с Касим Дал.
  
• 
  Действията на „Атака” влияят изключително силно на българските турци, пораждат ответен етноцентризъм и допринасят за ново тяхно капсулиране около ДПС. Изследване на НБУ и „Алфа рисърч” констатира, че 72.9 % от анкетираните мюсюлмани в България се чувстват заплашени от „Атака”. Това поражда инстинкт за съхранение и неизбежно, въпреки едни или други несъгласия, ги тласка и ще ги насочва към ДПС като етноцентричен символ на тяхната защита от опасности.
  
• 
  Това възпрепятства и намеренията на хората около Дал за откъсването на по-значителна част от избирателите, гласуващи за кандидатурите на Доган. В същото време хората около Дал разполагат с човешки потенциал от завършили, млади и интелигентни хора, имат доминираща подкрепа от Турция. Потенциално начело на ДПС те биха били по-голяма опасност за страната. Според последното изследване на НЦИОМ Касим Дал има подкрепата на около една трета от избирателите на ДПС. В същото време се смята, че Корман Исмаилов има определено влияние сред по-младите и образовани турци. Във всеки случай ще се опитат да издигат алтернативни кандидатури за изборите. Засега обаче нямат избистрена идея, освен премахването на Доган и свързаните с бившата Държавна сигурност, което не би могло да има сериозен ефект, тъй като тези връзки на Доган са известни от 20 години и в тях няма нищо ново.
  
• 
  Като цяло следва да се отбележи, че сред турската общност има един немалък елит, формирал се извън ДПС, който се чувства изолиран и е под влияние на други сили. Той влиза в контакти с други сили и е заинтересован от промяната в ДПС. Една част от него е директно свързана с турските служби и турската държава, които нямат доверие на сегашния елит на ДПС, който е бил свързан с българското разузнаване и контраразузнаване. Може да се предполага, че хората около Касим Дал имат контакти с факторите в Турция и неслучайно лозунгът им е да прочистят ДПС от бившите служители на българското разузнаване и контраразузнаване, които по същество са работили срещу Турция. Има отделни групи от този елит, свързани с огромната мрежа на Фацулах Гюлен на особен вид модерен ислямизъм, която има създадени в България по-силни идеологически апарати от тези на ДПС (училища например в Банкя и Обеля, вестник, сайтове, информационна агенция), а други са свързани с други сили. Смяната на сегашният елит на ДПС в този смисъл може да се окаже много опасна за българската държава, защото би могла да доведе до трудно овладяеми процеси и по-силни обвързаности с турската държава. Именно Касим Дал е председател на дружеството за българо-турско приятелство в парламента. Журналистически разследвания при идването на турския премиер тук изнесоха информацията, че Турция била склонна да бъде сменен Доган и му търсела заместник. Да си спомним, че турския премиер Ердоган демонстративно не се срещна с Доган, но се срещна с Касим Дал.
  
• 
  Във всеки случай стратегията на хората на Дал на този етап очевидно ще бъде издигането на алтернативни кандидатури за кметове и опит чрез тях да разцепят избирателите на ДПС, а на тази основа след това да се преценява дали да продължат да работят вътре в структурите на ДПС или да създадат алтернативна партия. Ще се включват в публичните мероприятия на ДПС и организират провокации, за да могат да привлекат така внимание на своя страна. С тях вероятно има неофициални контакти от близки до ГЕРБ кръгове, които се опитват така да снижат влиянието на ДПС за изборите. Факт е, че Дал избягва да критикува ГЕРБ и държи отворена вратата към него за пазарлъци и участие в местните избори. Потенциал да постигнат вътрешни разцепления в ДПС съществува и сред мюсюлманите. Факт е, че на последните общински избори през 2007 г. немалка част от мюсюлманите подкрепиха алтернативни на ДПС кандидатури – повече от 12 % от общинските съветници с мюсюлмански имена не са от ДПС. Според изследване на «Алфа Рисърч» и НБУ през март-април тази година 47,7 % от анкетираните мюсюлмани казват, че ще гласуват за кмет от ДПС, 8,1 % – за кмет от БСП, 2,5 % – от ГЕРБ, 12 % – за независим кандидат, 5,1 % ще гласуват в зависимост от качествата на кандидата, независимо от коя партия е, и накрая 24,1 % не биха гласували.  Касим Дал има възможност да заеме определени позиции в районите със смесено население – най-вече в Североизточна България и в по-малка степен в Източните Родопи.
  
• 
  Във връзка с решението на ДПС за президентските избори следва да имаме предвид, че този избор ще бъде направен в специфична ситуация, свързана с вътрешнопартийния конфликт с Дал и неговите привърженици. За Ахмед Доган е много важно успешното представяне в тези избори като се има предвид, че този път ще има много повече алтернативни кандидатури на ДПС за кметове и общински съветници. Това засилва вероятността Доган да издигне собствена кандидатура за първи път и на президентските избори. Нейната цел ще бъде вътрешнопартийна, да се консолидира ДПС и блокират отцепниците, но не е невероятно това да бъде фигура и на българин, чрез който да се опитат дори да разширят влиянието.
  
• 
  След случая при джамията обаче нещата при втория тур на президентските избори се усложняват. При положение, че единият от кандидатите ще бъде от ГЕРБ и с висока степен на вероятност той ще бъде подкрепен от “Атака” за ДПС би било много трудно да призовава избирателите си да гласуват за него. Повишава се вероятността ДПС да подкрепи другия кандидат и евентуално, ако това е кандидатът на БСП именно той да получи подкрепата.
  

1. 
   Силни страни
   

• 
  Разполагат с информационни източници, които им дават възможност често преди други партии да изнасят информации в публичното пространство. Знаеха например ден по-рано за готвените смени на министри в ГЕРБ и съобщиха за това в медиите.
  
• 
  Заемат радикални позиции, но не стигат крайностите в спекулациите с етно-религиозната проблематика и с националистически изстъпления като “Атака”, извеждайки на преден план противопоставянето на правителството и изнасяне на данни за негови нарушения. Ако за “Атака” основно средство да влязат в публичното пространство е скандалът, то за РЗС е сензацията.
  

2. 
   Слаби страни
   

• 
  Основното им позитивно послание, с което се опитваха да привлекат избиратели – нова конституция се провали, а в същото време на РЗС им липсват позитивни послания за остри проблеми в настоящия момент.
  
• 
  Яне Янев си е създал в публичното пространство образ на човек, който се гледа с пренебрежение и няма достатъчно публично доверие, поради което и изследванията сочат много нисък рейтинг на доверие към него. Не само одобрението на партията му, но и доверието към неговия лидер е на много ниско равнище – 4 %.
  
• 
  Независимо от острите думи и гръмките пресконференции, не получават напоследък достатъчно медийно покритие и изглеждат маргинализирани. Типичен пример е скорошното им разкритие със защитения свидетел, според който ДАНС дава пари на ръка без документ на хора да свидетелстват срещу Алексей Петров. То остана незабелязано от основните медии и не се превърна в сензацията, която той очакваше.
  
• 
  Тъй като социологическите изследвания показват, че РЗС няма шансове да влезе в парламента при предстоящи избори, то Яне Янев започна да заплашва по телефона социолози, което допълнително се отразява на неговия образ в публичното пространство.
  

3. 
   Възможности
   

• 
  Янев се надяваше, че сключването на брак, което предстои в момента ще има съответния пиар ефект и ще привлече вниманието на медиите, а и ще противодейства на твърденията за хомосексуално поведение. Реално обаче това не се случи, медиите не превърнаха в сензация и значимо събитие това, а Янев излезе цял месец в отпуск, което по същество извади партията му от присъствие в публичното пространство в един от важните моменти на началото на предизборните кампании
  

4. 
   Тенденции, които можем да очакваме
   

• 
  ПП „Ред, законност и справедливост" се опитва да се намеси в нишата и на «Атака», но действайки чрез прокуратурата и съда. Те вече обявиха, че ще внесат искане до Висшия съдебен съвет за отстраняване на председателя на СГС Светлин Михайлов, обвинен, че е регистрирал неправомерно Мустафа Хаджи като главен мюфтия, въпреки че са му били ясни неговите противозаконни действия. От партията обявиха, че служителят от посолството на Турция Мазхар Белгин, който е  в страната от две години, е  член на религиозния съвет по фетва и участва в ръководството на главното ни мюфтийство. От РЗС са категорични, че това е пряка намеса на чужда държава в законно регистрирано в България вероизповедание, докато  Мустафа Хаджи, завършил  двугодишната школа на забранената  „Мюсюлмански братя" в Йордания и мюфтийството пропагандират турски национализъм. Според РЗС 140 кметове от ДПС са вписани официално като имами, председатели, секретари на джамийски настоятелства. Според Яне Янев този случай е доказателство на срастване на политическата власт с религиозната. Сподвижниците на Янев заплашиха, че ще поискат проверка дали въпросният Белгин е свързан с турските тайни служби".
  
• 
  Можем да очакваме, че в определен момент от изборите могат да се появят нови флашки и разкрития от страна на РЗС, които да го изнесат отново на вълните на медийния интерес.
  

1. 
   Силни страни
   

• 
  По всички данни тя завръща доверието към себе си на избирателите, които се бяха оттеглили от нея дори още преди последните парламентарни избори. Според последното проучване на “Алфа рисърч” БСП е единствената партия, при която имаме ръст на електорална подкрепа, която става от 16.6% на 17.5 %.
  
• 
  Твърденията за “лошото управление” на БСП и тройната коалиция, които бяха в центъра на говоренето на Борисов и ГЕРБ през 2009 и 2010 г. почнаха да избледняват и губят своята ефективност и нараства, макар и бавно процентът на хората, които смятат, че предишното управление не е било по-лошо от сегашното.
  

2. 
   Слаби страни
   

• 
  БСП влезе в определен смисъл досега в капана на ГЕРБ, изчаквайки с издигането на свой кандидат на президент, което по принцип до този момент носи стратегическо предимство на ГЕРБ, разполагащ с четирима-петима души с най-висока обществена подкрепа. Левицата не разполага с човек с такава подкрепа и тя ще трябва да се завоюва в предизборната кампания, за което ще има малко време и много висока е вероятността подкрепата за нейния кандидат да се ограничи до твърдите й избиратели.
  
• 
  В социологическите изследвания, в които се фиксират равнища на одобрение на българските политици липсва фигура от БСП с положителен рейтинг, а редица от издигнатите от партийните организации, не влизат изобщо в изследванията. При това там, където имаме негативистка нагласа тя много трудно и дълго се преодолява. Забавянето на кандидатурите ще доведе до това, че активността ще бъде по-ниска и ще гласуват основно твърдите ядра, според партийните си пристрастия. Перифериите, които се влияят по-силно от личността, няма да имат достатъчно време, за да харесат някой кандидат и да бъдат увлечени от него. С наближаването на изборите все по-голямо ще е значението на партиите и по-малко на непартийните кандидати.
  
• 
  БСП не успя да се възползва от разкрития на «Уикилийкс» за Бойко Борисов и кризисният пиар, който той, заедно с посланик Уорлик предприеха, по същество не дадоха възможност това да повлияе на неговия образ в обществото. Това е показател, че БСП няма все още достатъчен потенциал за успешна кампания дори при благоприятни за нея обстоятелства и информация в публичното пространство. Тя не успя да превърне тази информация в център на кампания.
  
• 
  Създадена бе възможност да се внесе подозрение в механизма на издигане на кандидати от страна на БСП след като във в. Дума бе повдигнат въпроса, че той противоречи на Устава на партията. На партийния пленум на 9 април се утвърди решение, според което кандидатът за президент ще бъде определен от Националния съвет на партията, но според Устава на БСП обаче (чл. 54) това е изключително право на цялата партия и се осъществява единствено чрез вътрешнопартийни избори. Начинът на подбор на кандидатури сигурно решава някакви вътрешнопартийни проблеми, но потенциално създава нови проблеми. Това не е класическият начин на вътрешнопартийни избори, известен от американската традиция, а някакъв побългарен вариант, който надали е най-ефективният. Наличието на 19-20 кандидатури досега означава не само, че по същество няма кандидатура, но и при всеки вариант на подбор на някоя от тях са възможни недоволства, конфликти, сблъсъци. Процедурата по издигане на кандидати за президент от БСП е конструирана така, че ще създаде неизбежно конфликти и опорочи началото на кампанията й. Издигнатите от местните структури кандидати се подреждат от националния предизборен център не въз основа на вота на партийните членове, а по данни социологически класации. След това кандидатурата се съгласува с коалиционните партньори от “Коалиция за България” и накрая пленумът ще потвърди съответната кандидатура. Тъй като на всяко от тези четири равнища ще действат различни принципи това неизбежно ще създаде нагласи за задкулисни игри и манипулации. Отсега от лявото крило предупредиха за такава опасност. Евентуално недоволните от издигнатите кандидати ще се позовават и на Устава на БСП, който предполага друга процедура при издигането на кандидати. БСП отсега трябва да бъде готово за възможни конфликти, които биха се появили вътре в партията, ако неин кандидат не се класира на балотажа и да е готова да издигне достатъчно силен кандидат.
  
• 
  При последното изследване на “Алфа Рисърч” се установява, че само двама лидери на партии имат по-нисък процент на доверие от дела на хората, които биха гласували за техните партии, ако изборите бяха днес – освен Ахмед Доган, това е Сергей Станишев. Ако за БСП са готови да гласуват 17.5 %, то доверие към Станишев декларират 16 % от избирателите, но факт е в същото време е факт, че Станишев единствен от лидерите на парламентарните партии повишава от февруари месец насам доверието към себе си, което тогава е било 15 %, докато при всички други има спад.
  

3. 
   Възможности
   

• 
  Левицата разполага с възможности, независимо от закъснението в издигането на нейния кандидат за президент, да получи надмощие като акцентира много по-силно на пиар технологии, с които да мобилизира негативния вот срещу управляващата партия. Това предполага много по-голяма активизация на атаките срещу управлението на ГЕРБ, на които досега липсва все още достатъчна сила, която да повлече след себе си вълна на общественото мнение.
  
• 
  Левицата има възможности да се ориентира към национално разпознаваема фигура, която да е свързана по някакъв начин с БСП, но да стои встрани от нея, да има някои от чертите на Борисов, но да бъде антипод в друго отношение – добре е да има същата борбеност, хъс, бърза реакция, но в същото време да има интелектуално излъчване.
  
• 
  Алтернативните възможности, пред които е изправена БСП при избора на свой кандидат са няколко:
  

б) непартиен кандидат, който не е член на БСП, но е издигнат от БСП. Тук нещата се усложняват, защото това предполага фигура, която вече да има достатъчно натрупан символен капитал и да е с висок рейтинг в масовото съзнание, а БСП да добави към този рейтинг своя твърд електорат. Засега обаче от кандидатите, които се предлагат не се вижда такава фигура, включително и Курумбашев. Отчасти такива характеристики има Ивайло Калфин, но той има силно свързана с БСП биография. При него предимство е, че подобно на Кунева има биография, свързана с европейските институции и съответно образование и езици и би й бил конкурентен от гледна точка на опит и интелектуален имидж.

(в) член на БСП или партиен кандидат, издигнат от инициативен комитет. Такъв донякъде бе случаят с издигането на Първанов за втори мандат, когато това стана от инициативен комитет, но факт е, че той вече четири години преди това не член на БСП и имаше образа на общонационална фигура като президент. Издигането от инициативен комитет би могло да доведе, подобно на Кунева до включване на по-широка група от хора в този комитет, които допълнително да му носят позитивен имидж, но факт е, че в публичното пространство останалите партии ще го идентифицират с БСП.

(г) човек, който не е член на БСП, издигнат е от инициативен комитет, но е подкрепен от БСП. Такъв човек обаче трябва да има достатъчно силен публичен образ и да бъде приемлив и за твърдото ядро на БСП, което иначе би могло да се въздържи или подкрепи Меглена Кунева. От сега спряганите в публичното пространство имена най-близък до този профил е Ангел Марин, който би могъл да получи евентуално при съответни преговори и подкрепа от ДПС.

4. 
   Тенденции, които можем да очакваме
   

• 
  Внасянето и гласуването на двата вота на недоверие към правителството може да бъде важен етап от предизборната кампания и конструиране на разположението на политическите сили. При първия вот, който е за социалната политика, подготвян за месец юни, е възможно правителството да реагира след 1 юли и да повиши минималната работа заплата и даде някакви компенсации за пенсиите и да обезсили основни аргументи на опозицията.
  
• 
  Много сложна тактическа игра ще има с останалата част от парламентарните политически сили, които ще бъдат изправени пред трудна алтернатива. “Атака” заявява, че принципно подкрепя правителството, но в същото време се опитва популистки да заиграва със социалната тема предизборно и дори да критикува правителството в това отношение. Подкрепата му ще й обезсили социалните аргументи. От друга страна, ако “Атака” подкрепи ГЕРБ при такова гласуване, това ще има по-скоро негативни следствия за ГЕРБ, защото след образа, който допълнително получи “Атака” след нападението върху джамията “Баня башъ”, подкрепата от такъв съюзник не може да носи позитиви. Пред двойствена ситуация е изправена и “Синята коалиция”. От една страна, тя в никакъв случай не би искала да бъде изправена пред неизбежните твърдения на Борисов, че се е “коалирала” с БСП и така да губи десни избиратели. Затова и вероятно взаимно ще се обвиняват с Борисов кой от тях “прави коалиция с БСП” като ще намесят във вота проблема за АЕЦ “Белене”, колко скъпо струва, каква корупция има там и как тези пари могат да отидат за социални цели. От друга страна, тя иска да си върне десни избиратели, които при предишните избори гласуваха за Борисов и се опитва даже да надмине БСП в някои отношения по силата на своята критичност към сегашното управление, тъй като се бори за оцеляване в дясното пространство с ГЕРБ и е много по-силно заинтересована от влошаване позициите на сегашното управление.
  
• 
  Пред БСП и нейния кандидат стоят и ще стоят сложните отношения евентуално с кандидатурата на Меглена Кунева. Тя няма шансове пред кандидат на БСП засега да стигне до балотаж, но може да привлече редица настроени срещу ГЕРБ избиратели, част от които при друга конфигурация може да гласуват за кандидата на БСП. Показателно е обаче, че одобрението към нея през последните два месеца според НЦИОМ нараства и стига 53 %, с което тя изпреварва вече Бойко Борисов.
  
• 
  Освен множеството кандидати, които издигат от организациите на БСП, сред които доминира Янаки Стоилов, напоследък медиите лансират фигурата на Ангел Марин като компромис между президента, Станишев и ДПС и като човек с опит, позиции, интелигентност, държавническо излъчване, който би могъл да привлече избиратели.