Анализ на разходите на фирма „Икар -в-04 ад за отчетната 2009г
I. Обща характеристика на разходите
Изтегляне 446.5 Kb.
|
Свързани:
organizaciya-i-otchitane-na-razhodite-v-nefinansovite-predpriyatiya, 1111, 1
| I. Обща характеристика на разходите
По своята същност разходите представляват намалението на икономическата изгода на дружеството чрез намаление на неговите активи или натрупване на пасиви, което води до намаляване на чистата стойност на капитала, отделно от това, което се дължи на собствениците при разпределение на печалбата.Разходите се характеризират със следните особености: - разходите намаляват активите и увеличават пасивите на дружеството, но не всяко намаление на активи се явява разход. - разходите намаляват капитала на дружеството, но не всяко намаление на капитала е резултат от разходите. Разходи на фирмата - разходите на фирмата изразяват паричната стойност на ресурсите и услугите, които тя използва за производството на продукцията. Според икономическата теория производствените разходи, които осъществява фирмата имат две разновидности: едната от тях е представена чрез понятието явни или експлицитни разходи, които приемат формата на фактически парични плащания. Другата разновидност се изразява чрез термина неявни или имплицитни разходи, които са алтернативните разходи на фирмата от употребата на собствените или наетите ресурси. При счетоводно отчитане се има предвид експлицитните разходи. Явните /експлицитни/ разходи са разходите които фирмата прави за покупката на нужните й производствени фактори. Това са плащанията за работна заплата на наетите работници, за закупуване на суровини, материали, полуфабрикати, енергия и др. Неявните /имплицитните/ разходи не се изразяват в преки парични плащания или пазарни транзакции. Една част от тях е свързана с използване на дълготрайни производствени фактори като сгради, машини, съоръжения. За тях фирмата плаща веднъж при закупуването им. В процеса на своето функциониране те постепенно се изхабяват и стойността на това изхабяване представлява имплицитен разход за фирмите. Той се отчита чрез амортизационните отчисления. По-важната част от неявните разходи е свързана с използване на ресурси, които са собственост на самата фирма. Към тях се отнасят: собствен капитал на фирмите, услугите на нейния собственик, използваните патенти, търговски марки, уникални природни ресурси и др. Използването на тези ресурси е свързано с разходи на фирмата до толкова, до колкото те са отвлечени от друго възможно алтернативно тяхно приложение, което би носело доходи. Под алтернативно използване на ресурсите /алтернативни разходи/ разбираме относително най-изгодното алтернативно приложение на даден ресурс. С термина алтернативни разходи означаваме съществуваща, но пренебрегната поради направения вече избор, друга относително най-доходна възможност за приложение на въпросния ресурс. Алтернативното използване на ресурсите отразява икономическите ограничения, наложени от тяхната оскъдност. Въвеждането и използването на категорията алтернативни разходи има значение за обосновка на много действителни, но не изразени разходи, свързани с производството на продукцията. Съвкупността от явни и неявни разходи определя икономическите разходи на фирмата. За разлика от счетоводните разходи, те включват и възнаграждението за труда на собственика и нормалната печалба за инвестирания от него капитал. Така икономическите разходи обхващат цялата съвкупност от разходи, които фирмата трябва да покрие за да осигури ефективност на стопанската си дейност. Главна цел на анализа на разходите е всестранното и задълбочено изследване на възможностите за най-рационално използване елементите на производствения процес, за да се произвежда максимално количество висококачествена продукция при минимални разходи на производствените ресурси. Във връзка с анализа на разходите е необходимо те да бъдат разграничени и групирани и по други признаци: - Според тяхната икономическа еднородност разходите биват едноелементни и комплексни; - От гледна точка значението на разходите за протичане на производствения процес те биват основни (свързани с технологията) и допълнителни (свързани с организацията и управлението); - В зависимост от фазата на възпроизводствения процес, с която са свързани в момента на тяхното възникване, разходите се делят на производствени и извънпроизводствени; - Според това дали могат да се отнесат пряко или косвено към производството на даден вид изделие или дейност, разходите се делят на преки и косвени; - В зависимост от връзката с обема на продукцията и динамиката на дейността разходите се подразделят на променливи (VC) и условно постоянни (FC).Сумата на променливите и условно постоянните разходи представляват тъй наречените съвкупни разходи (TC) – TC = VC + FC; - Според икономическата си еднородност за целите на управлението, счетоводството и финансово-стопанския анализ разходите попадат в три основни групи: 1.Разходи за дейността – разходи за основна и спомагателна дейност в предприятието, разходи за бъдещи отчетни периоди, за организация и управление и за продажба на продукция; 2.Финансови разходи – разходи за лихви, отрицателни разлики от продажба на ценни книжа и промяна на валутни курсове, комисионни от левови и валутни операции; 3.Извънредни разходи – разходи, имащи случаен характер, свързани с настъпването на непредвидими събития (отписани вземания, разходи за глоби и неустойки, липси на активи и други). Много практична и съществена класификация на разходите се предствя в МСС1 „Представяне на финансови отчети”. Според МСС1 : ” Първият анализ на разходите е познат като метод същност на разходите. Разходите се обобщават в отчета за доходите според съдържанието им (например амортизации, разходи за материали, транспортни разходи, надници и заплати, разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в предприятието. Този метод е лесен за използване основно в по-малките предприятия, тъй като не е необходимо преразпределяне на разходите за дейността по функционални групи. Вторият начин на анализ е познат като метод на разходи по функционално предназначение или като метод себестойност на продажбите и групира разходите според тяхната функция като част от себестойността на продажбите, реализацията или административната дейност. Този вид представяне осигурява повече информация на потребителите отколкото класифицирането по същност на разходите, но преразпределянето на разходите по функции винаги има условност и предполага значителна субективна преценка. Изборът на подход за анализ зависи както от историческите и производствени фактори, така и от вида на организацията. И двата начина осигуряват индикация за онези разходи, за които се очаква да варират, директно или индиректно, спрямо нивото на продажбите или производството на предприятието. Тъй като всеки от двата начина на представяне има своите предимства за различните видове предприятия, този стандарт изисква избор на начин, на базата на това кой от тях може да извърши най-честно представяне на елементите на дейността на предприятието. Въпреки това, тъй като информацията за същността на разходите на предприятието е полезна при прогнозирането на бъдещите парични потоци, допълнителното оповестяване се изисква, когато се използва класификацията със “себестойност на продажбите”.” Съгласно изискванията на Закона за счетоводство разходите за дейностите на предприятието се отчитат по икономически елементи: разходи за материали; разходи за външни услуги; разходи за амортизация; разходи за заплати; разходи за социални осигуровки и други разходи.Информация за тези разходи се създава по счетоводен път чрез сметките от гр.60 „Разходи по икономически елементи”.Чрез отделните групи сметки се отчитат финансовите разходи и извънредните разходи. . Те са активни сметки. Дебитират се, когато се извършва разхода и се кредитират при отнасяне на разходите по предназначение. Отчетът за приходите и разходите е важна съставна част на годишния счетоводен баланс на предприятието. За разлика от счетоводния баланс, чрез който се осигурява информация за имущественото състояние на предприятието (неговото богатство), чрез отчета за приходите и разходите се осигурява информация за ефективността и мащабите на дейността на предприятието, изразени чрез получените приходи и извършените разходи през отчетната година. По своята същност отчета за приходите и разходите представлява разгърната форма за представяне на разходите и приходите на предприятието за цялата година. От тази гледна точка той би могъл да се нарече и представлява “оборотен“ баланс, за разлика от салдовия счетоводен баланс. Чрез отчета за приходите и разходите се изчислява финансовия резултат от цялостната дейност на предприятието, тъй като освен разходите и приходите от обичайната дейност в него са представени и тези предизвикани от извънредни операции, както и разходите за данъци. Финансовият резултат (печалба или загуба), която се изчислява в отчета за приходите и разходите, трябва да бъде равна на салдото по сметка Печалби и загуби от текущата година, към края на годината, а така също и на печалбата или загубата отразена в счетоводния баланс- балансовата статия Текуща печалба (загуба). В този смисъл финансовият резултат се формира по счетоводен път и намира синтезиран израз в сметка Печалби и загуби за текущата година и оттам се отразява в счетоводния баланс. Полученият в отчета за приходите и разходите финансов резултат в резултат на съпоставяне на приходите с разходите е резултативна (производна) величина, но тя във всички случаи трябва да е равна на установената в резултат на текущото счетоводно отчитане и окончателно отчетена при годишното счетоводно приключване. Отчета за приходите и разходите се съставя в двустранна или едностранна форма. Предприятията могат да избират каква форма да прилагат. Според НСС №1 Отчета за приходите и разходите се съставя на база информацията от счетоводните сметки, чрез които се отчитат приходите и разходите за отчетния перид, както и: сумата от начислените данъци за отчетния период за сметка на финансовия резултат; измененията в остатъците (между наличните и крайните за отчетния период) на продукцията и незавършеното производство; отчетените разходи по икономически елементи за придобиване и ликвидиране на дълготрайни активи по стопански начин; получените материали от собствено производство; получените приплоди и прираст на животни и др. Съществуват два вида класификации на отчета за приходите и разходите. Първата класификация е от гледна точка на приходи и разходи по видове. Тук отчета за приходи и разходи в разходната си част съдържа: Изтегляне 446.5 Kb. Сподели с приятели:
|