Разходи за обичайна дейност

Разходи за обичайна дейност

• 
  Разходи за материали
  
• 
  Разходи за външни услуги
  
• 
  Разходи за амортизации
  
• 
  Разходи за възнаграждения
  
• 
  Разходи за социални осигуровки
  
• 
  Други разходи /обезценка на активи и провизии/
  

• 
  Балансова стойност на продадените активи (без продукция)
  
• 
  Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин
  
• 
  Изменения на запасите от продукция и незавършено производство
  
• 
  Други суми с корективен характер
  

3. 
   3. Финансови разходи
   

• 
  Разходи за лихви /в. т.ч. лихви към свързани предприятия/
  

• 
  Отрицателни разходи от операции с финансови активи и инструменти
  

• 
  Отрицателни разлики от промяна на валутните курсове
  

• 
  Други разходи по финансови операции.
  

II. Oбщо разходи за дейността

III. Печалба от обичайната дейност

1. 
   Извънредни разходи
   

IV. Счетоводна печалба

1. 
   Разходи за данъци
   

- Данъци от печалба
- Други
V. Печалба
Втората класификация на приходите и разходите е по функционално предназначение.Тя има следната структура в разходната си част:
1. Разходи за продажби
2. Административни разходи
3. Финансови разходи (в това число от свързани предприятия)
4. Извънредни разходи
5. Разходи за данъци.
Провеждането на финансово – стопански анализ на фирмата се основава на отчетната икономическа информация – счетоводна, оперативна и статистическа. Най-важно значение има счетоводната информация. Основен носител на информацията за анализ и оценка на дейността на предприятието за определен отчетен период е финансовият отчет. В състава на годишния финансов отчет се включват:
- счетоводен баланс;
- отчет за приходите и разходите;
- отчет за паричните потоци;
- отчет за собствения капитал;
- приложения.
За целта на настоящата дипломна работа ще използвам най-вече отчета за приходи и разходи на фирмата за 2009 г., тъй като от него се черпи информация за извършените разходи и получените приходи за настоящата отчетна година, както и за предходната, което позволява да се направят сравнения и заключения.
„Икар–В–04” е акционерно дружество с код според Националния класификатор на икономическите дейности 4521 – Цялостно строителство на сгради и строителни съоръжения. Основните видове дейности, които предприятието извършва са:
- Предпроектно проучване - цялостно проучване на терени за застрояване включващо изготвяне на Подробно Устройствени планове, смяна на предназначението на земята, проучване на нуждата от изготвяне на пътни връзки и всички необходими инженерни съоръжения и комуникации за изграждане на бъдещото строителство, изготвяне на идейни проекти.
- Проектиране,съгласуване и одобряване на проекти.
- Строителство на обществени, жилищни и промишлени сгради, инженерна инфраструктура.
- Предаване и въвеждане в експлоатация на строежите.
- Строително предприемачество – закупуване на терени, проектиране, финансиране на строителство и контрол, съвместно строителство с чужди инвеститори, управление и координация на инвестиционни проекти за вилни селища, офис сгради и търговски обекти, продажба на имоти и др.
Инвестициите или предприемачеството играят важна роля в икономиката на предприятията Те са един от основните фактори и необходима предпоставка за успешно осъществяване на стопанската дейност, за повишаване качеството на продукцията, повишаване на конкурентоспособността и укрепване на пазара. За това е необходимо влагането на капитал, и то в такива направления, които са изгодни за стопанската организация, фирма, кооперация, предприятие. В този смисъл нарастват ролята и значението на дългосрочните фактори, каквито са инвестициите за намирането на решения, позволяващи рационално използване на ресурсите и постигане на възможно най-добри резултати.
Най-общо инвестициите се разглеждат като съвкупни разходи, реализирани под формата на дългосрочни вложения на собствен или заемен капитал. Всяка инвестиция се характеризира с последователни плащания (разходи или постъпления) в течение на срока на експлоатация на инвестиционния обект.
Разширеното разбиране на икономистите за понятието инвестиции включва всички активи, придобити с цел осъществяване на стопанска дейност насочена към получаване на печалба. Към инвестициите се отнасят:

• 
  парите, вложени в дълготрайни активи
  
• 
  парите, вложени в краткотрайни активи
  
• 
  доходът, получен от инвестициите
  
• 
  дейността, свързана с инвестирането и разглеждана като процес.
  

От макроикономическа гледна точка инвестициите се свързват тяхната роля при осъществяването на икономически растеж и осигуряване на пълна заетост. Това означава, че инвестициите включват не само блага – обект на покупко-продажба, но и непазарните блага, свързани с придобиването на човешки капитал.
Под инвестиции трябва да се разбират не само капиталните вложения, т.е. паричните средства, но и всички други необходими за създаването на дълготрайни активи. Всяко влагане на парични средства (еквиваленти), което има за цел получаването на стопанска изгода под формата на доход, респ. печалба е инвестиция. Една от целите на инвестирането е да осигурят доход и други положителни резултати за продължителен период. А това се постига чрез закупуването на активи, които ще осигуряват доход, за да се покрият първоначално направени разходи и да се постигне определена печалба. В този смисъл инвестиция е всяко влагане на пари в активи, което гарантира определена възвращаемост, покриваща основаната сума и очакваната печалба. Така че инвестициите се свързват с влагането на парични средства, които водят до увеличение на първоначално вложените. Възвращаемостта на първоначално вложените средства трябва да е съобразена с отделните разновидности на поемания риск и условията, при които те се появяват, т.е. тя е пропорционална на поетия риск. Вследствие на това инвестициите са универсален инструмент за насочване на паричните средства (спестявания) в активи, които осигуряват процент на рентабилност или норма на възвращаемост, по-високи или равни на пазарния лихвен процент. Това е свързано със стремежа на стопанските субекти да постигат икономически растеж и просперитет в бизнеса си.
Разглеждането на инвестициите като влагане на капитали във веществени елементи на производството разкрива двете им основни същностни характеристики:

1. 
   инвестицията е вложение на средства. Под средства се разбират не само пари, а и парични еквиваленти;
   

2) целта на всяка инвестиция е получаването на доход, респективно печалба.
Следователно не всяко вложение е инвестиция, както и не всяка инвестиция може да доведе до положителен краен резултат, какъвто е печалбата. Инвестицията е рисково начинание и колкото по-голям е рискът при една инвестиция, толкова по-голяма е нейната възвращаемост.
Специфичните особености на инвестициите, характеризиращи тяхната същност са посочени и в определението, което се дава в българското счетоводно законодателство: “Инвестицията е притежаван от предприятието актив с цел увеличаване на собствения капитал (чиста стойност на капитала) чрез разпределения, получаване на дивиденти, ренти и други подобни възнаграждения или чрез придобиване на друга стопанска изгода за предприятието”.
Управлението на инвестициите във фирмата е сложен и многопластов процес, който изисква изключително добре подготвени ръководни кадри и детайлното познаване на преимуществените и слабите страни на представляваното предприятие.
Успешната реализация на инвестиционните намерения на компанията изисква предприемането на множество рисковани начинания, които не са самоцелни, а са базирани на огромно количество разчети и изследвания на потребителите и пазарните зависимости като в процеса на избор на точния вариант се ангажират целия фирмен потенциал и възможности.
Управлението на инвестициите във фирмата е главен елемент от цялостното управление на дейността и. В съвременните условия на пазарна икономика много фирми загиват и фалират защото не разработват инвестиционна стратегия за дейността си, не планират очакваните приходи и разходи и бъдещи насоки на развитие. Инвестиционният проект характеризира жизнеността на бъдеща или съществуваща компания, нейните производствени и финансови елементи, маркетингови възможности и стратегии, мениджърски умения и знания. Не трябва да се забравя също, че една от основните му функции е да привлича кредитори и външни инвеститори., което е от особена важност в условията на реална икономическа криза.
“Световната финансова криза няма как да не даде отражение и в България и региона на Югоизточна Европа, финансовият и капиталовият пазар са все още много раздробени не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа.
Съвременните икономики са парични и когато се блокира паричния пазар, се блокира и цялата икономика . България няма да може да запази високия растеж на БВП, което ще доведе до спад на чуждите инвестиции и съответно до по-голям дефицит по текущата сметка.
Основният спад се наблюдава в строителството и машиностроенето, но от друга страна е налице увеличение на инвестициите в преработващата промишленост за сметка на сектора на недвижимите имоти.
Много вероятно е европейската икономика, включително и българската, да се запътят към второ дъно на кризата, което този път ще бъде породено от влошена фискална ситуация на местно ниво. Това прогнозира в анализ компанията за недвижими имоти "Бългериан Пропъртис".
Подобен сценарий ще доведе и до втора криза при имотите, тъй като този пазар следва пряко развитието на икономиката, смятат анализаторите.
Данните от анализа са на база реално сключени сделки с български и чуждестранни клиенти на компанията и корекции на офертните цени на имотите през второто тримесечие на 2010 г. и предходни периоди на територията на цялата страна, информира БТА.
Имотният пазар през второто тримесечие на 2010 г. дава разнопосочни сигнали, отбелязват от компанията. След половингодишна стабилизация на обема на сделки от март започва нарастване на сделките и се появяват първите очаквания за излизане на пазара от кризата. Увеличението на обема сделки продължил и през април, като от фирмата са регистрирали рекордни нива на продажби за периода от началото на кризата. Впоследствие обаче около 10 на сто от подписаните предварителни договори за покупка на имоти са пропаднали поради отказ от купувачите, обусловен от липса на средства или нараснала несигурност спрямо финансовата им стабилност.
През май от компанията отчитат драстичен спад от 60 на сто в броя на реализираните продажби в страната спрямо април. А през юни продажбите са се върнали на нива близки до тези от март и април, но също така и близки до нивата от юни 2009 г., който е бил един от най-силните месеци за имотния пазар миналата година.
В анализа се посочва, че подобно V-образно движение на пазара и пълната противоположност на случващото се във всеки последователен месец е основание да се смята, че възстановяването няма да бъде толкова стабилно и плавно, каквито са били прогнозите на компанията по-рано.
Припомня се, че макар и композиран от по-слабо ликвидни активи, имотният пазар е изключително динамичен и реагира светкавично на икономически и политически новини и тенденции. Несигурността относно антикризисните мерки, данъчната политика и др. са оказали влияние върху имотния пазар през май, коментират експертите.
По същото време чуждестранното търсене на имоти в България също е спаднало драстично заради новините около гръцката криза и заплахите за европейската икономика.
Общият обем сделки за второто тримесечие на 2010 спрямо това на 2009 г. е нараснал с 23 на сто, а общо за полугодието ръстът в броя на сделките спрямо 2009 г. е 46 на сто, което се дължи на стабилизацията на пазара през втората половина на 2009 г. и слабите първи месеци на 2009 г.”
Именно от тази гледна точка правя анализ на разходите на фирма „Икар–В–04”, защото те са важна предпоставка за управлението и планирането на инвестиците в период на световна икономическа криза.

Изтегляне 446.5 Kb.

Сподели с приятели: