Анализ на разходите на фирма „Икар -в-04 ад за отчетната 2009г
III. Анализ на конкретните видове разходи
Изтегляне 446.5 Kb.
|
Свързани:
organizaciya-i-otchitane-na-razhodite-v-nefinansovite-predpriyatiya, 1111, 1
| III. Анализ на конкретните видове разходи
1. Анализ на разходите за амортизация Амортизационната политика на предприятието е съставна част на неговата счетоводна политика. Нейното осъществяване се обуславя: от дълбокото познаване на конкретните особености в организацията на производството, от спецификата на протичане на технологичния режим, от цялостния поглед върху перспективата за развитие на предприятието по отношение обновяването на материално-техническата му база и от други подобни фактори и условия, разкрити на основата на съвременния икономически анализ на дейността на предприятието. Изходна позиция при формирането на амортизационната политика от ръководството на предприятието са постановките в чл. 15 на Закона за счетоводството. По силата на този законов текст: Предприятията начисляват амортизации на амортизируемите дълготрайни/нетекущи активи в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Националния счетоводен стандарт, в който се засягат амортизациите е СС4 – Отчитане на Амортизациите. „Определения: В този стандарт се използват определения със следното значение: Амортизация - разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност. Амортизируем актив - дълготраен материален или нематериален актив, който: а) се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период; б) има ограничен срок на годност; в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. Срок на годност: а) периодът, през който се предполага, че амортизируемият актив ще бъде използван от предприятието, или б) количеството продукция и/или услуги, които предприятието очаква да получи от използването на амортизируемия актив. Амортизируема стойност - стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност. Амортизационна норма - съотношението, което може да бъде изчислено по следните начини: а) като процент - съотношението между амортизируемата стойност, приета за сто, и срока на годност на амортизируемия актив в години; б) като коефициент: - съотношението между амортизационната квота и амортизируемата стойност; - съотношението между амортизируемата стойност и производителността на активите, изразена чрез стойността на определено количество продукция, услуги или други производствени единици, които предприятието очаква да получи от използването на актива. Амортизационна квота - частта от амортизируемата стойност, която се разпределя между отделните отчетни периоди. Отчетна стойност - стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Остатъчна стойност - предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след извеждането му от употреба. Тази стойност зависи от вида на сделката по извеждането на актива - продажба, замяна, подмяна с доплащане, бракуване и т.н. Начислена амортизация - сборът от амортизациите през отчетните периоди от началото на срока на годност на амортизируемия актив до момента, включително корекциите, извършени от преоценките на амортизациите. Балансова стойност - стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на амортизируемия актив. Тя не може да бъде по-ниска от остатъчната стойност на актива. Метод на амортизация - начинът, по който се определя размерът на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив. методите на амортизация могат да бъдат линейни и нелинейни. Методи на амортизация - При линейния метод амортизацията се разпределя пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия срок на годност на амортизируемия актив. Този метод се прилага тогава, когато предприятието не може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност. - При нелинейните методи размерът на амортизацията е различен в отделните периоди на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи. Те могат да бъдат: а) намаляващи нелинейни методи на амортизация, при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-малък от предходния период. Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в началото на срока им на годност и впоследствие намалява. Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги с подсигурен или бързо развиващ се пазар, който се очаква впоследствие да се стесни, независимо от причините - насищане на пазара, очакване на пазара на нов или по-усъвършенстван продукт или услуга и т.н. Такива методи са: - методът на намаляващия се остатък; - методът на равномерното намаляване; - методът на намаляващата се сума на числата; - методът на неравномерното намаляване. б) увеличаващи нелинейни методи на амортизация, при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-голям от предходния период. Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в края на срока им на годност, а не в началото. Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги, за които още не е достатъчно подсигурен или разширен съществуващият пазар - предимно запродукти или услуги, които изискват контролен, пробен или тестващ период за пускането им в масова продажба и т.н. Такива методи са: - методът на равномерното увеличаване; - методът на увеличаващата се сума на числата; - методът на неравномерното увеличаване. Предприятието може да прилага различни методи на амортизация за различните групи от сходни по предназначение активи. За една и съща група сходни активи не се допуска прилагането на различни методи на амортизация. Избраните от предприятието методи за амортизация се прилагат последователно през отделните отчетни периоди. Начисляване и отчитане на амортизацията Начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба. Начисляването на амортизацията се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините за това. Начислената амортизация се отчита като разход и като коректив за срока на ползване на амортизируемия актив. При извеждане на амортизируем актив от употреба (без консервиране) отчетената амортизация се отразява счетоводно в намаление на отчетната стойност на актива. „ Всяко предприятие определя как ръководи амортизационната си политика, съобразявайки се със счетоводното законодателство. Предприятието разработва и утвърждава амортизационен план, в който се посочват: приетият срок за практическо използване на амортизируемите активи, амортизационната сума,амортизационната норма, амортизационната квота и други показатели, необходими за правилното и точно начисляване на амортизациите. Общият стойностен размер на амортизациите за даден отчетен период намира счетоводен израз по дебита на сметка „Разходи за амортизация” (откъдето се посочва и в отчета за приходите и разходите) и по кредита на сметките: „Амортизация на дълготрайните материални активи”, „Амортизация на дълготрайните нематериални активи”. Стойностният размер на амортизацията по принцип зависи от амортизационната сума и амортизационната норма, но за отделните отчетни периоди в рамките на икономически обоснования срок за амортизиране (т.е. амортизационната квота) зависи от приетите и прилагани методи за амортизация – линеен и нелинейни. Според ЗКПО чл.55 ал. 1 и 2, данъчните амортизируеми активи се разпределят в 7 категории, като за всяка има точно определена годишна данъчна амортизационна норма, като начисляването на данъчните амортизации се извършва по следната формула (чл.58 ал.3): ГДА = ДАС*ГДАН*М/12, където: ГДА е годишната данъчна амортизация; ДАС е данъчната амортизируема стойност; ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, определена от данъчното задължено лице съгласно чл.55, ал.2 и 3; М е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация. Изменението в размера на амортизациите през различните отчетни периоди се отразява върху скоростта на обращаемост на дълготрайните материални активи. Именно сумата на амортизацията се явява сума на оборота на дълготрайните материални активи. Показателите за характеризиране на обращаемостта на дълготрайните материални активи са: 1.Времетраене на обращаемостта (Тоб) и 2.Скорост на обращаемост (Vоб). Тези два показателя могат да се изчислят чрез формулите: Т об = ДМА *360/АМ Vоб= АМ/ ДМА, където: Vоб – скорост на обращаемост; Тоб е времетраененто на обращаемостта на дълготрайните материални активи (продължителността в дни на един оборот); ДМА – средногодишната стойност на дълготрайните материални активи по първоначална стойност; АМ – размерът на годишната амортизация. Показателят за времетраенето на обращаемостта показва времето (в дни), в продължение на което се извършва един пълен оборот на стойността на дълготрайните материални активи. От практическа гледна точка по-удобно е да се използва показателят за продължителността на един оборот в години,т.е.: Т об = ДМА /АМ Показателят за скоростта на обращаемост показва каква е частта на извършения оборот от дълготрайните материални активи за съответния отчетен период от пълния оборот на стойността на дълготрайните материални активи през целия амортизационен срок. Таблица 4
Въз основа на тези данни се установява, че обращаемостта на дълготрайните материални активи е, както следва: 1.Времетраене на обращаемостта: За предходната година: 948*360/45=7584 дни, или 21 години. За текущата година: 928*360/38 = 8792 дни, или 24 години. 2.Скорост на обтащаемост: За предходната година: 45/948 = 0,0474 лв. За текущата година: 38/928 = 0,0409 лв. От изчислените показатели се вижда, че времетраенето на обращаемостта се е увеличило в сравнение с миналия период, докато скоростта на обращаемост се е намалила. Интерес от аналитична гледна точка представлява обвързването на обращаемостта с ефективността от използването на дълготрайните материални активи. При това обвързване се създава възможност за анализ на показателя за относителен дял на амортизациите в стойностния обем на продажбите. Зависимостта може да се представи чрез формулите: АМ/О = АМ/ДМА : О/ДМА или АМ/О = АМ/ДМА*ДМА/О, където: АМ/О е относителният дял на амортизацията в обема на продажбите (амортизацията, падаща се на 1 лв. продажби); О/ДМА – коефициент на натовареност ; ДМА/О – коефициент на поглъщаемост. Таблица 5
От данните в таблицата се вижда, че амортизацията на 1 лв. продажби се е намалила с 0,0088 лв. Това намаление се дължи на: 1. Намаляване на обращаемостта на дълготрайните материални активи; 2. Намаляване на ефективността от използването на дълготрайните материални активи. Влиянието им е следното (използваме втората формула): 1. В резултат на намаляването на обращаемостта на дълготрайните материални активи амортизацията на всеки лев продажби се е намалила с 0,00534 лв. (-0,0065* 0,8229) = - 0,00534 2. В резултата на повишаване на ефективността от използването на дълготрайните материални активи амортизацията на 1 лв. продажби се е намалила с 0,00346 лв. (-0,0847 * 0,0409) = - 0,00346 Или общото намаление на амортизацията на 1 лв. продажби е 0,0088 лв. [(-0,00534) + (- 0,00346) = - 0,0088] Зависимостта, изразена чрез горните две формули, както и получените резултати в разглеждания случай показват, че с намаляване на обращаемостта на дълготрайните материални активи се намалява и размерът на пренесената стойност (амортизацията) в стойността на продажбите. Същевременно чрез повишаване ефективността от използването на дълготрайните материални активи се намалява амортизацията, падаща се на 1 лв. продажби. По този начин чрез повишаване на ефективността от използването на дълготрайните материални активи се противодейства на ускорената амортизация. Изтегляне 446.5 Kb. Сподели с приятели:
|