Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е



страница2/6
Дата13.09.2016
Размер0.51 Mb.
1   2   3   4   5   6

2.2История и цивилизация


История и цивилизация – за 5 клас. Автори – Вера Мутафчиева, Христо Матанов, Илия Илиев, Цонка Каснакова. Изд. „Анубис”, 2011

Във въвеждащите уроци (от 1-5) са включени кратки обяснения какво значение има познанието за миналото за разбирането на настоящето, с послания, че всеки от обитателите на земите е оставил по нещо в историческото наследство. (Находки, линия на времето, календарите, значение на историческите карти).



Темите в пети клас обхващат: Българските земи през древността и Тракийското културно наследство; Римската империя; Българското средновековие; българите под османска власт.

  • Тракийското културно наследство (с. 21) - отбелязват се приноси и компоненти, влезли в елинската култура (тракийски орфизъм) и други – тракийският конник по-късно се появява в християнската култура (Св. Георги Победоносец).

  • Римската империя – подчертава се, че „римската власт имала толерантно отношение към местните традиции, бит и вярвания” (с. 22), но не е споменат мултиетничният характер на Римската империя.

Коментар: В уроците за Българското средновековие се отхвърля теорията за доминирането на славяните в етническия състав на българската държава. Говори се за българи, а не за прабългари и за приобщаване на славяните – терминът прабългари е изхвърлен от обръщение. Още при великото преселение на народите (Урок №11) се говори за „българи и славяни”, а не за „прабългари”, както се преподаваше доскоро.

  • Урок №11 (с. 30-33) „Българите били народ, обитаващ от незапомнени времена сърцето на Азия. Когато започнало Великото преселение на народите те се разделили на три групи.” ... При настъплението на Хунския съюз „непобедимата българска конница скоро станала известна в цяла Европа”. (с. 31) Прикавказките българи, обединени около хан Кубрат рода Дуло, създават българската държава... Урок 13 „Българският владетел – ханът” се представят само традициите на българите.

  • В Урок №14 „Религията на българите и славяните” (стр. 41-43) се прави сравнение на религиозните вярвания, вкл. и на завареното тракийско население. Описано е „съжителството на двете религии” – на българи и славяни (с.42) – двата народа образували обща държава, но не избухнали религиозни войни, защото „първоначално прабългари и славяни живеели отделно в свои територии, където свободно почитали своите божества.” После почнали да живеят заедно, „българи и славяни воювали рамо до рамо. Обединени от общата си цел – съхраняване и разширяване на държавата си, те не допускали разликите в религията да нарушат тяхното единство и взаимодействие.” (с. 42).

  • Терминът „прабългари” се споменава и в обобщението за България в средата на 9-нач. на 11 век (урок №26, с. 76-77)– при обяснението за християнството и „сливането на прабългари и славяни в единна българска народност”. (с.76)

  • Урок №16 – Всекидневието на българите (с.48-49): българите са събирателно понятие за всички, в същото време в текста се говори отделно за българите и славяните, а накрая – с.49 – за бита на българите и славяните след създаването на държавата.

За всеки период е включен урок за всекидневието на българите, вкл. празници, религии, храна, строителство, находки, средна продължителност на живота (напр. през средновековието е около 35-40 години. )

  • Урок №40-41 (с. 118-123) Разрухата в българската държава и нашествието от юг на „нови още по-страшни завоеватели – османските турци”. (с.114) Османското завоевание, османската държава, османците и Византия са описани без дискриминиращи асоциации със съвременна Турция.

  • Урок №42 (с. 124-125) Ислямът. Включено е обяснение за „свещените войни – иначе казано, да воюват непрестанно за все повече земя, която принадлежала на християните и да им налагат исляма. Този религиозен закон превръщал мюсюлманите в опасен, винаги жаден за завоевания противник.” (с. 124)

  • Урок №43 Българите в султановата държава – бит, данъци, разлика в данъците между християни и мюсюлмани. (с. 136) Бит на българи и турци в града, селото, епидемиите (турците дали повече жертви, защото вярвали, че Аллах ги пази и не бягали в горите.) Отбелязано е, че християните и мюсюлманите имат свои отделни празници, но си разменяли яйца за Великден и курбан през Байрама (с. 137)

  • В урок №49 (с. 142) – към изводите за османската власт. „Общото ежедневие и трудова дейност на хора от различни народности и религии довели до мирно съжителство. Не били рядкост обаче и въоръжените конфликти между поробени и поробители. Важна роля за съхраняване на българския дух, вяра, език и култура изиграли българското семейство и християнската вяра.”

Коментар: В уроците за историята на българските земи в рамките на Османската империя са включени обяснения не само за противопоставянето между завоевателите и покорените народи, между християнството и исляма, но и за взаимодействието и общуването между етническите общности и религии.

История и цивилизация – за 5 клас. Автори – Райна Гаврилова, Пламен Павлов, Румяна Кушлева. Изд. „Просвета”, 2006, 2011

  • Уроци №9-12 за формиране и утвърждаване на българската държава – представена е балансирана интерпретация на приноса на българи и славяни при формирането на българската държава. В урок №20 се акцентира върху „двете общности, които стоят в основата на българската средновековна държава и на българския народ” се изисква сравнителна таблица на различията и общите елементи между тях.” (с. 51) Говори се и за „българи”, и за „прабългари”, без да се абсолютизират различията между тях. „Сред народите, които оформили новата карта на средновековна Европа били и основателите на нашата държава – древните българи, наричани в науката още прабългари.” (с. 26).

  • Урок №32 „Гибелта на средновековна България” – избягва се асоциацията със съвременна Турция и „новите завоеватели” са определени исторически коректно като „османци” (с. 80), „османско нашествие” и „османска власт” (с. 82).

  • Урок №35: ясни послания за синтетичността на културите и за приноса на различни религии и народи в балканската култура: „С идването на османците ислямът се установил за векове в Югоизточна Европа. И до днес ислямската култура е част от наследството на балканските народи.” (с. 88)

  • В уроците №36-40 са следвани умерени и ситуирани в религията и историческата среда обяснения за „дискриминацията на християните в османската империя” (с. 92-93) – като причини, проявления, последици и отражение върху положението на християните в империята. (с. 88-99) „Тежките данъци, насилията и дискриминацията влошили силно живота на българите, но поддържали жив духа на съпротива.” (с. 94)

  • Позитивен пример за промотиране на етническо и религиозно разнообразие - Урок №44 „Мозайката от общности в българските земи”:

    • „Пъстрото население на градовете в българските земи включвало българи, турци, арменци, евреи, гърци, цигани.”

    • „От преселенията на османски турци и други тюркски племена от Мала Азия се оформила общността на турците мюсюлмани.”

    • Описани са още „българите – католици, немски рудари, евреи, арменци” и др.

    • „Пъстрата картина на населението в българските земи допълвали циганите, които днес наричат себе си роми. Сред тях имало и християни и мюсюлмани. Делели се на групи с различен поминък и култура: пътуващи музиканти и кошничари, уседнали ковачи.” (с. 108)

  • Урок №44 – Позитивен пример за представяне на традициите на съжителство и общуване между етноси и религии в българските земи с примери от пазарите и градската чаршия, „установените отношения на добросъседство – комшулук”, в смесените села, където „зачитали обичаите си и засвидетелствали взаимно уважение на своите религиозни празници”. Обяснено е навлизането на турски думи във всички балкански езици. „Различни етнически и религиозни общности нерядко били враждебни помежду си, но от дългото им съжителство се развила силна традиция, чиито следи се откриват и днес в общата балканска култура.” (с. 108)

История и цивилизация за 6 клас. Автори: Константин Косев, Василка Танкова, Цонка Каснакова, Христо Матанов. Изд. „Анубис”, 2011

Раздел първи – Българското общество през Възраждането. Същност на българския възрожденски процес като преход към новото време, формирането на българската нация и „претенциите за самостоятелност и политическа независимост”. (с. 12)

  • Урок №6 – Светът на възрожденските българи (с. 20-22). Формирането на българската нация – „най-важният резултат от Възраждането” е станало възможно, „тъй като още през Средновековието българите се осъзнават като един народ, с общ език, територия и обичаи”. (с. 21).

  • Урок №8 – Съжителството с другите етноси в Османската империя (с. 25-26).

    • Българи и турци – обяснява се възникването на турски мюсюлмански общности в българските земи, като „Съжителството между българи и турци понякога е добросъседско, като между комшии, но по-често е изпълнено с напрежение и конфликти.” Турците живеят със „самочувствието на господстваща народност”,... „българите са унижавани”.

... „към края на Възраждането българите успяват да надминат своите господари по ниво на културно развитие и икономически напредък. Между българи и турци не възниква сътрудничество в борбата срещу разлагащата се османска власт. Това се дължи на възпитаваното с векове чувство на превъзходство у мюсюлманите турци и неравноправното положение на българите в Османската империя.” (стр. 25)

    • Българите и техните съседи – сърби и гърци

    • Българите и другите общности в българските земи. Тук „продължават да живеят представители на различни нации и етнически групи: гърци, евреи, роми, арменци и др. Отношенията с всяка от тях принципно са добри. Българите са една от европейските нации, които не развиват неприязън по отношение на евреите, намерили своята втора родина в българските земи. Между българите и другите християнски народи преобладава чувство на солидарност, тъй като те еднакво страдат от османската власт. Въпреки тежките условия на живот под чужда власт българското общество не развива омраза към другите. Представители на отделните нации и етнически групи пък участват в българските борби за освобождение.” (с. 26)

Извод: Като цяло текстовете внушават етническа търпимост, но в същото време отделят другите етнически общности като външни спрямо българската нация – те са чужд елемент, не са част от българската нация. Нацията се идентифицира само с българите-християни в пределите на Българската екзархия, етническите малцинства, живеещи сред българите и заедно с българите остават извън нея.

Раздел ІІ – Будителите – Паисий, Софроний и пр., училище, култура; възраждането за „българския род и език”.

Раздел ІІІ – Българската държавност до средата на ХХ век

  • Урок №26 – Българският национален въпрос. „Българската нация се формира в епохата на Възраждането. В хода на борбите за отделна църква, за свободна и независима държава, в усилията за изграждане на нова култура на базата на единен книжовен език българите придобиват самосъзнанието за принадлежност ъкм една и съща, исторически създала се общност.” (с. 28). Българската нация – призната с фермана за Екзархията през 1870 г., „историко-етническите граници” са потвърдени в Санстефанския договор.

  • Съпротивата срещу решенията на Берлинския конгрес – за Македония се говори „за защита на мирното население от издевателствата на турските власти” (с. 81). В Българите извън пределите на свободната държава – под „сръбско владичество”; „сръбски гнет”, „турска тирания”. (с.83-86)

  • Урок №33 – Тъгите на България (с. 105-106) по националния въпрос – въжделенията за обединението „етническите земи на българите от Средновековието”. ... „Майка България е съсечена на части, народът й отново е превърнат в страдалец. Воплите и риданията му потъват в шепота на родните Балкани. Безучастни към българската съдба остават великите сили.” (с. 105)

В края на 30-те години – „идеята за възраждане на българщината завладява умовете и на българите мохамедани, пренебрежително наричани помаци.” Спомената е и Просветната организация Дружба „Родина” за „подем на родопските българи”. (с. 113)

  • Урок №43 Всекидневният живот (с. 138-141) говори се българите, липсва споменаване за мултиетническия състав на населението и за малцинствата изобщо.

Коментар: Етническите малцинства, които живеят заедно с българите, вече почти не се споменават в този раздел, с изключение на темата за спасяването на българските евреи и цитирания текст за българите мохамедани.

Раздел VІ България след Втората световна война. Промените и краят на комунизма.



  • Урок №52 Българският гражданин (с. 167-169) – говори се включително за раждането на гражданското общество, НПО и пр., но липсва споменаване за етническите малцинства в неравностойно положение.

  • Урок №53 България и обединяваща се Европа – при изброяването на условията за присъединяване на България към ЕС между необходимите промени и реформи се споменава за „интегриране на ромското население и справяне с корупцията...” (с. 172)

Извод: Етническите малцинства липсват изобщо в целия раздел с изключение на цитирания текст за интегрирането на ромите сред условията за приемане на България в ЕС. Пропуснати са възможности за развиване на нагласи за толерантност и приемане на различията по отношение на раси/етнически малцинства.

История и цивилизация – за 6 клас. Автори – Райна Гаврилова, Мария Радева, Евгения Калинова. Изд. „Просвета”, 2007, 2011

  • Българското възраждане - „Това е епохата, през която настъпват промени в стопанството, обществения живот и културата, подобни на тези, които в Западна и Централна Европа. Най-общо те се определят като модернизация. Българите, пръснати в стотиците села и градове на Европейска Турция, започват да се усещат като общност.” ... „Промените засягат всички страни на живота.” (с. 12)

  • „Резюме. През XIX в. постепенно се извършва модернизацията на начина на живот, преди всичко в големите градове. Българите стават истински „граждани” като онези, които извършват Френската революция през XVIII в. Липсва им политическа свобода, за да могат да устроят живота си като другите европейци.” (с. 20)

  • „Резюме. През XIX в. големи групи от хора, усетили себе си като национална общност (нация), се стремят да се разграничат от другите нации. Културното пробуждане на балканските християни намира израз в общо духовно движение, наречено Балканско просвещение. Между християнските съседи се появява напрежение, когато балканските народи се устремяват към политическо освобождение.” (с. 22)

Извод: Съдържанието на Българското възраждане се обяснява чрез историческите процеси на модернизация и трансформация на българското общество, формирането на българската нация и „българската освободителна революция” за политическо освобождение и възстановяване на бюлгарската държавност. Изграждането на нацията и националната еманципация трудно могат да се обяснят без легитимирането на националното самочувствие и консолидацията на националната общност. Затова не липсват патриотични обяснения за ролята и мисията на „първите будители на българското самочувствие” – Паисий и Софроний (с. 26). Етническите малцинства липсват в картината, защото тогава те са възприемани като външен елемент спрямо българската национална общност. Разяснението „Как се оценява историческата личност?” (с. 44-45) – ситуирана в историческата епоха и според въздействието при формирането на нагласите на поколенията също спомага за неедностранчивото разбиране на тези процеси.

В уроците за историята на България след Освобождението до наши дни се въвежда темата за присъствието на етнически малцинства:



  • Балканският национален въпрос е обяснен с оставането на „големи етнически общности в чужди държави” – „българи – в Османската империя, Сърбия, Гърция и Румъния; сърби, хървати, словенци, румънци – в Австро-Унгария”, както и с факта, че обединението на българската нация, „българският национален идеал се сблъсква с националните програми на Сърбия и Гърция” (с. 66), но се пропуска темата за присъствието и на други етнически малцинства на територията на България.

  • Урок №31 „Всекидневният живот. Между Европа и Ориента” – Позитивен пример: Не е пропусната възможността да се представи присъствието на етнически малцинства в България. В параграфа „Население и общности” се представя общият брой на населението, присъствието на бежанци – българи от териториите извън България, арменците . Гърци и турци се изселват. Обяснено е обаче че „Българските граждани изповядват различни религии. Преобладават православните християни. Мюсюлманите и другите верски общности – католици, армено-григорианци, евреи се радват на свобода на религията.” (с. 124)

Диаграма на етническия състав на населението на България през 1910: българи 81%, турци – 10,7%; роми – 2,8%, евреи 1%, други – 4.5% (с. 124)

  • Урок №37 Позитивен пример Българското общество (1944 – 1989) – при характеристиката на населението на България се представя „Етническото и религиозното многообразие” – „Най-многобройната етническа общност остават българите, живеещи заедно с турци, цигани (роми), евреи, арменци и други по-малки общности. Преобладаващо вероизповедание е православното хриситянство, следвано от исляма.” (с. 150) ... „Държавата провежда специална политика за приобщаване на българските турци. (с. 150) За икономическото и образователното развитие на районите с преобладаващо турско население се отделят много средства. Властта се опитва да ограничи влиянието на Република Турция сред българските турци и да ги приобщи към режима, но без особен успех. От 70-те години насетне все повече се залага на насилствени действия за заличаване на етническите различия.” (с. 150-152)

  • Пример - включена информация за възродителния процес. Урок №39 „Възродителният процес (1985-1989). През целия период след Втората световна война БКП не успява да намери верния тон в политиката към българските турци. Управляващите се опасяват от нарастването на техния брой и от политиката на Турция, която ги насърчава да се изселват. В средата на 80-те години страховете на режима за единството на нацията и целостта на страната се засилват. Живков изненадващо предприема рискована стъпка, която не е съгласувана със Съветския съюз. От декември 1984 до края на януари 1985 българските турци са принудени да сменят турско-арабските си имена с български. Това посегателство върху човешкото право на свободен избор на име е осъдено от общественото мнение в чужбина като престъпно действие на режима. Политическото напрежение в България се засилва от последвалите забрани да се говори на турски език на обществени места и да се носи традиционно за етноса женско облекло.” (с. 156)

Снимка от българо-турската граница, лятото на 1989 „С унижено човешко достойнство над 300 хиляди български граждани напускат страната. Събитието става печално известно като „голямата екскурзия” (с. 157)

  • Позитивен пример: В параграфа „Да бъдем европейци, като останем българи!” „Представата за България след приемането ни в ЕС се променя. Доброто име на родината зависи от отношението на политиците и на цялата нация към европейските ценности. Дълг на всички общности в България – българи, турци, роми, арменци, евреи – е да пазят гражданския мир, стабилността и демокрацията, културните традиции. Заедно!” (с. 174)

Извод: Темата за етническите малцинства, които са част от България, темата за нехомогенността на населението е част от историческата картина на развитието на Българската държава от Освобождението до наши дни, включително с посочване на демографски данни. В учебника са постигнати видими резултати в усилията за съвременно и балансирано интерпретиране на процесите в съвременна България. Единствено в този учебник е представен възродителният процес. Виждаме и позитивни примери за промотиране на толерантността и необходимостта от гарантиране на човешките права с включени цитати от Конституцията 1991 за гарантирането на равните права на гражданите (с. 161) и цитати от доклади на ЕС (с. 175).

История и цивилизация – за 6 клас. Автори – Румяна Кушлева, Веселин Янчев, Георги Якимов, Михаил Груев. Изд. „Азбуки - Просвета”, 2007, 2011

  • Урок 4: Българското общество през 18-19 век - пример за представяне на съжителството между различните етноси: „Съвместното съществуване на различни етнически и религиозни общности в българските земи продължило и през новото време.”

  • Пример: „Етническото и религиозното многообразие: В пределите на Османската империя българите съжителствали с турци, арменци, евреи и други общности, които изповядвали различни религии. ... В пъстрата мозайка от жители на Балканите многобройна била групата на турците. Подобно на тях исляма изповядвали и българите мюсюлмани. Евреи и арменци живеели предимно в градовете и развивали успешна търговия и занаяти. Евреите изповядвали юдаизма, докато арменците били християни. Циганите (ромите), независимо дали били християни, или мюсюлмани, се делели на групи според начина на живот, поминъка и културата си – ковачи, калайджии, кошничари, пътуващи музиканти (чалгаджии).” (с. 21)

  • Позитивен пример: „Съжителство и конфликти” – „между разнородните жители на Османската империя” (с. 22) Подчертано е и „добросъседството (комшулук), изградено през вековете” в смесените селища. (с. 22) „През Възраждането традицията на добросъседство и толерантност между българите и другите общности в Османската империя се съхранила независимо от конфликтите.” (с. 23)

  • В урока Българското общество до средата на ХХ в. при темата за Населението на България и представена графика с разпределението на населението по етнически групи, но в цифри: „българи – 2 900 000 души, турци – 500 000, гърци – 60 000, цигани – 50 000, евреи – 20 000, други – арменци, власи, гагаузи, татари -150 000) (с. 125)

Извод: В този учебник, макар и спорадично, без много подробности, е представено присъствието на етническите малцинства като част от българското общество през целия период от Възраждането до наши дни.
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница