Естествени науки – математика, човекът и природата

2.5Изкуства – музика и изобразително изкуство

В учебника са включени раздели за фолклора: наречени са много коректно „Музикален фолклор в България”, вместо напр. „български музикален фолклор”, което се срещаше доскоро, и се вижда и в някои от самите обяснителни текстове (напр., с.49)

В учебника се обяснява, че във фолклора има принос на различни етнически групи:

• 
  Пример: „България е една от малкото европейски страни, която е съхранила, записала и изследвала най-ценното си богатство – музикалния си фолклор. Той е уникален и различен във всяка диалектна област – тракийска (заедно със Странджа), Родопска, Пиринска, Шопска, Северняшка и Добруджанска. (с. 24)
  
• 
  Позитивен пример: В България живеят и следват своите традиции и много различни етноси като роми, турци, арменци, евреи, власи, армъни, гагаузи, каракачани и други, които обогатяват фолклорната палитра.” (с. 24)
  
• 
  Включена е легенда за песента „Бела съм, бела, юначе”, разказана от баба Алтъна (с. 37), в която разказът се свързва с „еничарското време, кърваво време” в Османската империя, без етнически определения и референции към турската етническа група.
  
• 
  Пак в уроците за фолклора: „В богатата палитра на българския фолклор се срещат и други, по-малко известни, самобитни музикални образци, които принадлежат на по-малко известни етнически общности. Те имат специфично звучене и особен диалект.” (с. 49)
  

• 
  банатски българи (в с. Бърдарски геран), които са донесли унгарски и влашки мотиви (с. 49);
  
• 
  армъните (с.50) – с песен, бележка за произхода, къде живеят сега и снимка на армънска девойка в носия;
  
• 
  мимоходом се споменават ромите (с. 50) в допълнителна задача към учениците: „Чуйте химна на ромите в България, песента „Джелем, джелем” (Вървял съм). Мажорен или минорен лад е използван в песента?”
  

Фолклорните области и спецификите им са представени, различни диалекти също.

Изобщо не се споменава за етнически малцинства и за техния фолклор.

Музика за 5 клас. Автори: Пенка Минчева, Петя Пехливанова, Светла Христова. Изд. „Рива”, 2006, 2011

Няма дискриминиращи текстове, няма послания, които да създават предразсъдъци, но в сщото време липсва дори споменаване за етнически малцинства в България.

В шести клас се изучават и различни танци, не само фолклорни от България, но и от света, и от различни исторически епохи.

• 
  Урок: „Богатство на метроритмите в музиката на Балканите” (стр. 24-25). След информацията за Сърбия, Румъния, в частта „Въпроси и задачи” се говори в 7-8 изречения за турския фолклор – ориенталски мотиви, ... „Много популярен е т.нар. бели денс (кючек)”, обяснение за характерни инструменти като саз (има и снимка на саз и на „танцьорка бели денс”). Коментар: тук се визират турците като държава на Балканите, а не като част от гражданите на България.
  
• 
  В урока за Гергьовден (с. 57) се описват само българските традиции, легенди и песни, без да се споменава, че този празник се празнува и от ромската общност.
  
• 
  Урок „Фолклорът на различни етнически общности в страната” (с. 58-59). „Различните етнически общности в България създават многолика фолклорна палитра.”
  

Тук има информация за музикални произведения и танци от цял свят, вкл. за „фолклор от различни краища на света” – от Мексико до Япония (с. 28-29). В урока „Богатството на метроритмите в музиката на Балканите” (с. 30-31) са включени румънска, българска, сръбска, гръцка, турска музика, без да се споменават ромите и тяхната музика.

• 
  Урок Новогодишен концерт (с. 36-37) има въпрос – задача: „Има ли в класа ви деца от други етноси и националности? Нека разкажат за зимните празници, които се отбелязват в техните семейства.” (с. 37)
  
• 
  Урок „Фолклорът на различни етнически общности в страната” (с. 74-75) – „От векове в българските земи живеят заедно българи, евреи, роми, турци, арменци, карачакани, власи, татари... Всяка от тези общности съхранява във времето своите традиции, като наред с това се повлиява и от културата на другите.”
  
• 
  Сравнително подробен разказ за празника Гергьовден при турците, и за Ердерлезе при ромите, по-малко за Би Шеват при евреите. Включена е информация, че Джелем, Джелем е песента химн на ромите от всички страни (с.75).
  

Музики, танци и фолклор от различни страни и народи, вкл. от България

• 
  Урок „Фолклорният обреден календар” – включени са описания за турски празници, цигански празници (а не ромски), еврейски и арменски (с. 67).
  
• 
  В урока „Фолклорът на различните етнически общности в страната” (с. 68-69) има ромска и турска песен (коментар: тук вече се използва политически коректният термин ромски).
  

Основните теми в учебника е запознаването с видове изобразителни изкуства (пейзаж, портрет, декоративни изкуства и др.); историята на изкуството – обхваща Двуречието, древна Гърция, абстрактно изкуство, древен Рим и др.

Въвеждащ раздел „За света около нас” – откривателството и художественото виждане за света, музеи и галерии, и др., вкл. за изкуството в интернет.

В учебника са включени теми като архитектурна среда, абстрактно изкуство, видове композиции, стилизация и декоративен проект и др., пейзажи, натюрморт и светлосянка; синтетични изкуства – сценография, печатни издания, графичен дизайн и пр.. Историята на изкуството обхваща Византия, романско и готическо изкуство, средновековна Русия, българско средновековно изкуство.

Национална, народностна идентичност се споменава в няколко урока, но в тях се говори само за мнозинството – българите:

• 
  В урока за Народно творчество (с. 10-11) са включени само примери с изработване на великденски яйца и картички.
  
• 
  Уроци №38 и 39 - Народни обичаи и празници (с. 88-93) е показан и „Български национален костюм” – само видове български носии, сватба, кукери и пр.