Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е



страница5/6
Дата13.09.2016
Размер0.51 Mb.
1   2   3   4   5   6

2.6Домашна техника и икономика


Домашна техника и икономика за 5 клас. Автори: Владимир Петров, Жулиета Попова, Ценка Йолова. Изд. „Анубис”, 2011

Уроците обхващат теми като проектиране в дома, анализ на конструкция, жилищата в миналото и сега; занаяти и съвременност – представяне на занаяти (с примери от Възраждането и от съвремието), на професии, стоки и материали, обработване на метали; енергия и контрол над използването й, електрически уреди; кулинарство – избор на меню, хранителни продукти, правила за хранене и пр.; природата в дома – растения, природа, животни.



Домашна техника и икономика за 5 клас. Автори: Ваня Георгиева, Любен Витанов. Изд. „Просвета”, 2006, 2011

В този учебник изобщо не се споменава нито за етнически общности, нито за особености или различни традиции в домашния бит на етнокултурни групи.



Извод: Изображенията и примерите в учебниците по „Домашна техника и икономика” за 5-ти клас са за семейства от средно ниво, с домашния компютър като задължителен помощник, лансират се доста „луксозни” изисквания към храната и менюто в дома.

Домашна техника и икономика за 6 клас. Автори: Владимир Петров, Жулиета Попова, Боян Миразчийски. Изд. „Анубис”, 2011

Уроците обхващат теми като: проектиране в дома, планиране на ресурси и пр. (пример, подарък за рожден ден); критерии за оценка на качеството на изделията, ергономия на мебелите в дома; занаяти и съвременност – обущарство, хлебарство, зидарство. Представена е фирмата като форма на организация на бизнеса и нейните ресурси в пари и капитал. Реклама, конкуренция, приложение на информационните технологии.



  • Пример: В урока за оценка на качеството на изделията „луксозен” пример избор на модел на цифров фотоапарат за подарък на съученик за рожден ден (с.12-13), който е неподходящ и депресиращ за ученици от бедни семейства.

  • В уроците по кулинарство са представени „традиционни български ястия” (с. 80-82). Чуждите култури в храненето са представени с примери с арабска и турска кухня, китайска и японска, италианска кухня (с. 84-86).

  • В урок №20 за „Българските празници” (с. 88-91) се описват само български празници с „типично български храни” – при това само християнски празници (вкл. Гергьовден е описан единствено като български празник на овчаря и българската армия), без да се споменава нито дума празниците на етническите малцинства – роми, турци, евреи, или за празниците на мюсюлмани и други религии, живеещи в България.

Домашна техника и икономика за 6 клас. Автори: Ваня Георгиева, Георги Кендов, Диана Митова. Изд. „Просвета”, 2007, 2011

  • Урок „Кулинарство и празници” (с. 92-94). В отговор на въпроса „Кои са ритуалните кулинарни удоволствия и конкретните ястия, които се познават от почти всички българи?” се разказва за традиционни празнични ястия само за 6 основни християнски празници – от Бъдни вечер/Коледа до Никулден (с. 94) и за нито един мюсюлмански или на друга етническа общност, различна от българската.

Коментар: В примерите и задачите за индивиуална работа се използват имена на деца, които са само български / християнски (напр., Мишо и Петьо - с. 6).

3Анализ на установените стереотипи за етническите малцинства в учебниците

3.1Формиране на основни понятия за разбиране на етническото многообразие


В съответствие с приетото учебно съдържание, в 5-ти и 6-ти клас се работи за формиране на основни понятия за обществото и общественото развитие при учениците, включително и понятия, свързани с разбирането за етническа принадлежност, расов произход, национална идентичност, за разбиране и осмисляне на различията по етнически произход.

Въвеждане на понятието етнос и етническо малцинство или етническа група Тези понятия се споменават накратко само в някои уроци и без подробни обяснения, в съответствие с възрастовите възможности за възприемане на учебния материал от децата. В учебниците по история и цивилизация, по литература се представят понятията за нация, национална принадлежност и национално самосъзнание, но изобщо не се споменава за етническите малцинства и групи като част от дадена консолидирана нация.

Позитивен пример за балансирано въвеждане на понятията за общност, за принадлежността към религиозни и етнически общности, обяснения за конфликтите между различни враждуващи общности в миналото, с послания за толерантност (Литература за 5-ти клас Автори: Албена Хранова, Инна Пелева, Нелида Перянова. Изд. Просвета, 2011, въведение към раздела „Човекът и общността” - Семейство, род, народ, човечество).



Въвеждане на понятието Майчин език и български език В учебника по български език за шести клас (на изд. „Булвест 2000”) се въвежда понятието за майчин език; говори се за „родната реч” на Вазов и за навлизането на прекалено голям брой чуждици в българския език. (с. 12).

На фона на информацията за съществуването на над 3000 различни езици в света е пропусната възможността да се обясни, че децата от етническите малцинства в България имат друг майчин език; липсва дори споменаване за съществуването на деца – билингви. Тук се лансира виждането само за българския език като майчин език, като се пренебрегва/игнорира фактът, че в училището и в класа има деца /ученици, хора, чийто майчин език е различен от българския.



Въвеждане на понятието за дискриминация по религиозен признак В учебниците по История и цивилизация за 5-ти и 6-ти клас се пояснява:

  • „Според учението на Корана немюсюлманите били втора категория. И най-бедният инеобразован мюсюлманин се смятал за по-важен от най-богатия и учен християнин. Това положение на християните предизвиквало различни форми на дискриминация. Всеки възрастен мъж немюсюлманин бил длъжен да плаща на султана специален данък. Християните не можели да носят оръжие. Пред османския съд мюсюлманинът винаги имал правото в спор с християни. ...” (История и цивилизация – за 5 клас. Автори – Райна Гаврилова, Пламен Павлов, Румяна Кушлева. Изд. „Просвета”, с. 92)

  • Определението за дискриминация в учебника за 6-ти клас се свързва с борбата на „жените – българките срещу дискриминацията”. В рубриката „речник” към урок №30 – Българинът на прага на ХХ век. Едно променящо се общество. (с. 121-123): „Дискриминацията е установено по закон неравенство между хората. Тя се свързва с унижаване или подценяване на граждани заради произход, религия, политическа принадлежност, пол, цвят на кожата, и др.” (История и цивилизация – за 6 клас. Автори – Райна Гаврилова, Мария Радева, Евгения Калинова. Изд. „Просвета”, 2007, 2011, с. 121)

Въвеждане на понятието за цивилизация В учебника по История и цивилизация – за 5 клас (Автори – Райна Гаврилова, Пламен Павлов, Румяна Кушлева на изд. „Просвета”) понятието за цивилизация е въведено в твърде общи параметри, които не обясняват спецификата:

  • „През праисторическата епоха човекът се отделил от природата и поставил началото на цивилизацията. Зародили се производството, вярата и властта, които станали основата на човешката история.” (с. 10)

Затова тук има видима тенденция към прекалено „раздробяване” на различните епохи и народи като различни цивилизации – „тракийска цивилизация” (с. 12), „...големите цивилизации на Елада и Рим. Те формирали античната култура, която влязла в основата на европейската цивилизация.” (с. 14), „византийска цивилизация” (с. 34).

Определението за Цивилизация (в История и цивилизация за 5-ти клас на изд. „Анубис”) внушава европоцентризъм:



  • „Цивилизацията” е определена като „развитие на човешкото общество в определен период от време, което се характеризира с човешката трудова дейност, духовния живот (култура, религия, знания, изкуства) и всекидневието”. (в рубриката Речник, с. 19)

Извод: Предвид възрастовата група на децата (5-ти клас) разглеждаме определението НЕ толкова от теоретична гледна точка, колкото спрямо представите за света, които изгражда при децата. Определението звучи европоцентристко, тъй като в него отсъства идеята за паралелното развитие/ съществуване на различни цивилизации в различните части на Земята – например, в Азиатския Далечен изток, Индия, Америките и пр.

При преселенията народите носят своите цивилизационни характеристики със себе си, но по подразбиране понятието за цивилизация е отнесено само до „нашите културни кръгове” – Европа и Мала Азия, Северна Африка. Цивилизациите се разглеждат на тези територии, сякаш извън нея те не съществуват. Човешкото общество е описано като една цивилизация, а не като повече от една, различни цивилизации, които се развиват паралелно и във взаимодейсвие с различен интензитет на контактите и на преливането на цивилизационни пластове.



Въвеждане на понятията национална общност, национална принадлежност, род и родно пространство Осмислянето на понятието вационална общност е включено в урока за История славянобългарска (в Литература за шести клас. Автори: Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова. Изд. Просвета, 2011, с. 99-101):

  • „... Още с раждането си всеки човек се оказва част от общност. Като малък той е обвързан най-вече със семейството си, своя род. ... Със съзряването си личността все по-пълноценно се вписва и в една общност, особено важна за съществуването ни като съзнателни хора – националната общност.” ... „Той започва да осмисля като свое, като родно пространство цялата си страна, осъзнавайки, че е част от нея, част от характерна човешка цялост – хората, които я населяват.” (с. 99)

  • „Тази способност да съпреживяваме, да сме емоционално ангажирани спрямо хора, с които не сме близки в тесния смисъл на думата, произтича от факта, че заедно с тях имаме една и съща национална принадлежност, че заедно с тях се определяме като българи и смятаме България за своя страна, нейни граждани сме.” Обяснява се историческата памет чрез националните герои и приобщаването към националните ценности – „учи ни да възприемаме независимостта на земята ни като абсолютна необходимост и да скъпим достойнството на народа ни.” (с. 100) „... Независимата държава е основополагаща национална ценност. Изключителна ценност за една национална общност са и езикът, културата, историята, традициите, които тя приема като свои.” (с. 100)

Коментар: През това определение се анализира същността на българското Възраждане. Определението действително е адаптирано към възрастта на децата, но в недостатъчна степен обяснява същината на процеса на консолидация на националната общност и на взаимодействието й с другите етнически общности.

В учебника Литература за шести клас (Автори: Мария Герджикова, Олга Попова, Стоймира Георгиева. Изд. „Булвест 2000”, София, 2011) в контекста на Българското Възраждане се обясняват понятията род и национална принадлежност. Следват и обяснения за значението на осъзнаването на националната принадлежност на българите през Възраждането.



  • „Национална принадлежност означава съзнанието за принадлежност към определен народ и неговата култура, бит, традиции, вяра, обичаи, празници и др. Съзнанието за национална принадлежност кара хората да се чувстват като част от дадена общност, която има не само общо минало, но и общи цели, интереси, идеали.” (с. 115).

  • „Национална общност (народ, нация) е общност от хора, която има национално самосъзнание и чувство за национална принадлежност, основаващи се на общ език, история, територия, култура.” (с. 164)

В учебника по История и цивилизация – за 5 клас (Автори – Райна Гаврилова, Пламен Павлов, Румяна Кушлева.) на изд. „Просвета” като основни фактори за съхранение на идентичността на българите през османската власт се посочват:

  • „Семейството, родът и общината не само осигурявали на хората сравнително нормален живот. Благодарение на тях се запазили и оцелели българският език и традиции.” (с. 104)

Доста детайлизирано определение за факторите, които обуславят формирането на българската нация е включено в учебника по История и цивилизация за 6 клас. (Автори: Константин Косев, Василка Танкова, Цонка Каснакова, Христо Матанов. Изд. „Анубис”, 2011):

  • „Формиране на българската нация. Обособяването на българите в трайна и устойчива национална общност през Възраждането става на основата на множество предпоставки. По-важна роля в това отношение играят етническият произход, езикът и писмеността, културно-историческата традиция, начинът на живот – битът и обичаите, православното вероизповедание, териториалнното съжителство, духовната нагласа, стопанската инфраструктура, демографската динамика, природните и климатичните условия, геополитическото местоположение и.т.н. Пълната несъвместимост с неприятеля и установения от него деспотичен режим пораждат враждебност и растяща непримиримост. В рамките на етнически разноообразната Османска империя българите намират своето място, в което набират сили и се каляват в непрестанно противодействие срещу завоевателите, за да се превърнат през годините на Възраждането в най-голямата нация на Балканския полуостров. (с. 28)

Понятие за права на гражданите и за гражданско общество е включено в учебници по география и икономика, които обхващат и теми за икономическото развитие през съвременността:

  • „Гражданското общество се формира само в демократичните държави, където хората имат право на глас и на обединяване. Неправителствени организации и сдружения от хора предлагат на правителствата за решаване на важни въпроси. Следят за изпълнението им, информират обществото и така контролират дейността на управляващите и политиците.” (В География и икономика за 5-ти клас. Автори: Люсила Цанкова, Нено Димов, Емилия Лазарова, Изд. „Просвета”, 2006, 2011, с. 98-99)

  • Параграфи за гражданското общество и нагласите на българите за самоорганизация е включен в История и цивилизация за 6 клас. (Автори: Константин Косев, Василка Танкова, Цонка Каснакова, Христо Матанов. Изд. „Анубис”, 2011, с. 146, с. 178).
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница