Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е

2.6Домашна техника и икономика

Уроците обхващат теми като проектиране в дома, анализ на конструкция, жилищата в миналото и сега; занаяти и съвременност – представяне на занаяти (с примери от Възраждането и от съвремието), на професии, стоки и материали, обработване на метали; енергия и контрол над използването й, електрически уреди; кулинарство – избор на меню, хранителни продукти, правила за хранене и пр.; природата в дома – растения, природа, животни.

В този учебник изобщо не се споменава нито за етнически общности, нито за особености или различни традиции в домашния бит на етнокултурни групи.

Уроците обхващат теми като: проектиране в дома, планиране на ресурси и пр. (пример, подарък за рожден ден); критерии за оценка на качеството на изделията, ергономия на мебелите в дома; занаяти и съвременност – обущарство, хлебарство, зидарство. Представена е фирмата като форма на организация на бизнеса и нейните ресурси в пари и капитал. Реклама, конкуренция, приложение на информационните технологии.

• 
  Пример: В урока за оценка на качеството на изделията „луксозен” пример избор на модел на цифров фотоапарат за подарък на съученик за рожден ден (с.12-13), който е неподходящ и депресиращ за ученици от бедни семейства.
  
• 
  В уроците по кулинарство са представени „традиционни български ястия” (с. 80-82). Чуждите култури в храненето са представени с примери с арабска и турска кухня, китайска и японска, италианска кухня (с. 84-86).
  
• 
  В урок №20 за „Българските празници” (с. 88-91) се описват само български празници с „типично български храни” – при това само християнски празници (вкл. Гергьовден е описан единствено като български празник на овчаря и българската армия), без да се споменава нито дума празниците на етническите малцинства – роми, турци, евреи, или за празниците на мюсюлмани и други религии, живеещи в България.
  

• 
  Урок „Кулинарство и празници” (с. 92-94). В отговор на въпроса „Кои са ритуалните кулинарни удоволствия и конкретните ястия, които се познават от почти всички българи?” се разказва за традиционни празнични ястия само за 6 основни християнски празници – от Бъдни вечер/Коледа до Никулден (с. 94) и за нито един мюсюлмански или на друга етническа общност, различна от българската.
  

• 
  „През праисторическата епоха човекът се отделил от природата и поставил началото на цивилизацията. Зародили се производството, вярата и властта, които станали основата на човешката история.” (с. 10)
  

Определението за Цивилизация (в История и цивилизация за 5-ти клас на изд. „Анубис”) внушава европоцентризъм:

• 
  „Цивилизацията” е определена като „развитие на човешкото общество в определен период от време, което се характеризира с човешката трудова дейност, духовния живот (култура, религия, знания, изкуства) и всекидневието”. (в рубриката Речник, с. 19)
  

При преселенията народите носят своите цивилизационни характеристики със себе си, но по подразбиране понятието за цивилизация е отнесено само до „нашите културни кръгове” – Европа и Мала Азия, Северна Африка. Цивилизациите се разглеждат на тези територии, сякаш извън нея те не съществуват. Човешкото общество е описано като една цивилизация, а не като повече от една, различни цивилизации, които се развиват паралелно и във взаимодейсвие с различен интензитет на контактите и на преливането на цивилизационни пластове.

• 
  „... Още с раждането си всеки човек се оказва част от общност. Като малък той е обвързан най-вече със семейството си, своя род. ... Със съзряването си личността все по-пълноценно се вписва и в една общност, особено важна за съществуването ни като съзнателни хора – националната общност.” ... „Той започва да осмисля като свое, като родно пространство цялата си страна, осъзнавайки, че е част от нея, част от характерна човешка цялост – хората, които я населяват.” (с. 99)
  
• 
  „Тази способност да съпреживяваме, да сме емоционално ангажирани спрямо хора, с които не сме близки в тесния смисъл на думата, произтича от факта, че заедно с тях имаме една и съща национална принадлежност, че заедно с тях се определяме като българи и смятаме България за своя страна, нейни граждани сме.” Обяснява се историческата памет чрез националните герои и приобщаването към националните ценности – „учи ни да възприемаме независимостта на земята ни като абсолютна необходимост и да скъпим достойнството на народа ни.” (с. 100) „... Независимата държава е основополагаща национална ценност. Изключителна ценност за една национална общност са и езикът, културата, историята, традициите, които тя приема като свои.” (с. 100)
  

В учебника Литература за шести клас (Автори: Мария Герджикова, Олга Попова, Стоймира Георгиева. Изд. „Булвест 2000”, София, 2011) в контекста на Българското Възраждане се обясняват понятията род и национална принадлежност. Следват и обяснения за значението на осъзнаването на националната принадлежност на българите през Възраждането.

• 
  „Национална принадлежност означава съзнанието за принадлежност към определен народ и неговата култура, бит, традиции, вяра, обичаи, празници и др. Съзнанието за национална принадлежност кара хората да се чувстват като част от дадена общност, която има не само общо минало, но и общи цели, интереси, идеали.” (с. 115).
  
• 
  „Национална общност (народ, нация) е общност от хора, която има национално самосъзнание и чувство за национална принадлежност, основаващи се на общ език, история, територия, култура.” (с. 164)
  

• 
  „Семейството, родът и общината не само осигурявали на хората сравнително нормален живот. Благодарение на тях се запазили и оцелели българският език и традиции.” (с. 104)
  

• 
  „Формиране на българската нация. Обособяването на българите в трайна и устойчива национална общност през Възраждането става на основата на множество предпоставки. По-важна роля в това отношение играят етническият произход, езикът и писмеността, културно-историческата традиция, начинът на живот – битът и обичаите, православното вероизповедание, териториалнното съжителство, духовната нагласа, стопанската инфраструктура, демографската динамика, природните и климатичните условия, геополитическото местоположение и.т.н. Пълната несъвместимост с неприятеля и установения от него деспотичен режим пораждат враждебност и растяща непримиримост. В рамките на етнически разноообразната Османска империя българите намират своето място, в което набират сили и се каляват в непрестанно противодействие срещу завоевателите, за да се превърнат през годините на Възраждането в най-голямата нация на Балканския полуостров. (с. 28)
  

• 
  „Гражданското общество се формира само в демократичните държави, където хората имат право на глас и на обединяване. Неправителствени организации и сдружения от хора предлагат на правителствата за решаване на важни въпроси. Следят за изпълнението им, информират обществото и така контролират дейността на управляващите и политиците.” (В География и икономика за 5-ти клас. Автори: Люсила Цанкова, Нено Димов, Емилия Лазарова, Изд. „Просвета”, 2006, 2011, с. 98-99)
  
• 
  Параграфи за гражданското общество и нагласите на българите за самоорганизация е включен в История и цивилизация за 6 клас. (Автори: Константин Косев, Василка Танкова, Цонка Каснакова, Христо Матанов. Изд. „Анубис”, 2011, с. 146, с. 178).