Видимост на етническите малцинства като неразделна част от обществото в България

3.2Видимост на етническите малцинства като неразделна част от обществото в България

• 
  В учебниците по Български език за 5 клас:
  
  • 
    към въпросите е включено допълнение за празниците: „... Потърсете информация за изрази, с които турци, роми, евреи, арменци и др. се поздравяват по случай своите традиционни празници.” (изд. „Булвест 2000”, с. 36)
    
  • 
    „легенда за ромите” (изд. „Азбуки – Просвета”, с. 56)
    
• 
  В учебниците по литература:
  
  • 
    Приказка „Легенда за рома”, преразказана от Михаил Георгиев, (5 клас, изд. „Булвест 2000”, с. 50-54 и „Просвета”, с. 52-53);
    
  • 
    „Гергьовден е и най-големият празник на ромите в България...” (5 клас, изд. „Просвета”, с.77)
    
• 
  В учебниците по История и цивилизация:
  
  • 
    „Пъстрото население на градовете в българските земи включвало българи, турци, арменци, евреи, гърци, цигани.” Сред ромите „имало и християни и мюсюлмани. Делели се на групи с различен поминък и култура: пътуващи музиканти и кошничари, уседнали ковачи.” (5 клас, Изд. „Просвета”, с. 108)
    
  • 
    сред необходимите промени за присъединяване на България към ЕС се споменава за „интегриране на ромското население и справяне с корупцията...” (6 клас, Изд. „Анубис”, с. 172)
    
  • 
    В диаграма на етническия състав на населението на България (за 1910) се посочва броят на ромите (с. 124); Етническото и религиозното многообразие (6 клас, „Просвета”, с. 150)
    
  • 
    Ромите са посочени в темата за етническото и религиозното разнообразие (с. 21) и в демографските данни за етническия състав на населението на България (6 клас, Изд. „Азбуки - Просвета”, с. 125)
    
• 
  В учебниците по музика:
  
  • 
    традиции на много различни етноси като роми, турци, арменци, евреи, власи, армъни, гагаузи, каракачани и други, които обогатяват фолклорната палитра.” (5 клас, Изд. „Анубис” с. 24);
    
  • 
    мимоходом се споменават ромите в задача към учениците: „Чуйте химна на ромите в България, песента „Джелем, джелем” (5 клас, Изд. „Анубис”, с. 50).
    
  • 
    В уроците за„Фолклора на различни етнически общности в страната” (6 клас, Изд. „Просвета”, с. 74-75)
    
  • 
    В уроците за„Фолклора на различни етнически общности в страната” (6 клас, Изд. „Азбуки - Просвета”, с. 68-69)
    

3.3Внушения за предразсъдъци по етнически признак – директни и индиректни

Първостепенна задача на изследването е да се провери за случаи на директно дискриминативно отношение към етнически общности или раси. Прегледът показва, че в проучените най-нови издания на учебниците за 5-ти и 6-ти клас няма такива случаи на пряка дискриминация по етнически или расов признак. Очевидно при преработването и корекциите на учебниците през последните години са изчистени посланията и текстовете, които могат да се тълкуват директно като внушения, които водят до дискриминация.

Безспорно най-деликатна в това отношение е темата за Османската империя и историческата конфронтация между тогавашните българи и тогавашните турци. Тези въпроси не могат да бъдат пропуснати при изучаването на Възрожденска българска литература, но в тези учебници негативни коментари и оценките за турците се явяват предимно в оригиналния литературен текст и в извадки от литературни произведения. Те обаче са рядкост в анализите и коментарите на авторите на учебниците (например, в Литература за 6-ти клас на „Булвест 2000”). Интерпретацията е балансирана с определен стремеж да се избегне едностранчивото тълкуване на историческите събития, което може да породи негативни стереотипи и предразсъдъци на етническа основа.

3.4Позитивни примери и пропуснати възможности за включване на послания за толерантност и преодоляване на стереотипи

В учебниците за 5-ти и 6-ти клас могат са се посочат позитивни примери приемане на различията и толерантност към етническите малцинства – с включена информация, въпроси за разсъждение, задачи и теми за групова или самостоятелна работа, които дават възможности да се работи за изграждане на нагласи на приемане на различията, толерантност и нетърпимост към дискриминацията.

В учебниците по литература за 5-ти и 6-ти клас са пропуснати конкретни възможности за информиране на учениците за етническите малцинства в България, взаимно опознаване на традициите и за преодоляване на негативните стереотипи към различията между етносите. Повечето от тези възможности са коментирани в предходния раздел при анализа на учебниците по учебни предмети.

• 
  Фолклорни представи за света в учебниците по литература, музика – с обяснения що е фолклор и пр., акцентът е изцяло върху българския фолклор.
  
• 
  В повечето учебници Гергьовден е описан като „най-големия български пролетен празник”, без никакво споменаване, че се празнува и от други етнически групи. (учебник за 5-ти клас на „Булвест 2000”, с. 40). Само в един от учебниците по литература за 5-ти клас (на изд. „Просвета”, с. 77) се подчертава, че „Гергьовден е и най-големият празник на ромите в България.”
  

Съдържанието на темите за фолклора, народните традиции, празници и празничен календар дава широки възможности за представяне на различни етноси и етнокултурни малцинства. С малки изключения, обаче, тези уроци са фокусирани върху българската етническа общност и са пренебрегнати етническите малцинства, които са неделима част от съвременното българско общество. Тук има допълнителни възможности за опознаване на етническите малцинства в България чрез техните фолклорни традиции, празници и празничен календар, приказки и легенди.

4Заключения и препоръки

4.1Обобщени заключения и изводи

Анализът на проучените учебници за 5 и 6 клас през призмата на превенцията и защитата от дискриминация води до следните общи заключения и изводи:

• 
  Анализът показва, че в прегледаните учебници като цяло само се констатира присъствието на етнически малцинства, вместо да се представя специфичния принос на различните етнически общности към етнокултурното многообразие в страната. Разказът за особеностите в културните традиции, празниците и фолклора на различните етнически общности не достигат до представянето на малцинствените етнически общности като неразделна част от обществото в България.
  
• 
  Нерядко се наблюдава игнориране на различните етнически общности, сякаш те не съществуват в съвременното общество в България. Това наблюдение се потвърждава от твърде ниската честота на споменаването за присъствието на етнически малцинства в България – сумираните случаи на споменаване за ромската общност, например, могат да се преброят на пръсти.
  
• 
  Социалният статус, социалните и културните роли на етническите малцинства са представени твърде оскъдно и недостатъчно. Авторите на учебниците по правило не посочват определени професии или традиционни занятия като типични за различните етнически общности, с което същевременно избягват асоциациите с престижни/непрестижни професии и внушенията за негативни стереотипи за социалния статус на уязвимите етнически общности.
  

Учебниците на Булвест 2000 са по-атрактивни, по-разнообразни, предполагат по-интерактивен стил на преподаване, отколкото учебниците на Анубис. Учебниците на Булвест 2000 имат по-широко съдържание по отношение на „човешките” измерения и страничните теми, а на Анубис са по-техничарски – включват само конкретната информация по уроците. В учебниците на „Булвест 2000” и „Просвета” има по-голяма чувствителност към проблемите на бедността, различията и правата на човека и детето, послания за толерантност, диалог, развитие, уважение към различните, гражданското участие, децата.

Като цяло в учебниците има послания за равнопоставеност, толерантност, уважение към различията и пр. Големият въпрос е доколко тези възможности за изграждане на нагласи на толерантност, познаване и разбиране и приемане на различията сред учениците стават задължителни и доколко се използват от учителите в тяхната практическа работа.

Същевременно при този подход в интерпретацията на отношенията между етническите общности, особено спрямо историческото развитие на България, не е изключено да се проявят конфликти в посланията към децата от страна на родителите и учебниците/ учителите. Тук се очертава особено ясно противоречието между посланията към днешните деца и посланията към техните родители, баби и дядовци, които са учили в друго време и с други послания, и които вероятно коментират с децата/внуците си съдържанието на тези учебници вкъщи. Затова е необходимо постоянно развиване и надграждане на капацитета на учителите за работа в интеркултурна среда. Учителят трябва да придобие уменията на разумен и балансиран арбитър, за да обясни тези различия на учениците. Затова е от особено значение ролята на учителя, който би трябвало да отработи тези противоречия в посланията с учениците .

4.2Препоръки

Въз основа на заключенията от прегледа на учебниците за 5-ти и 6-ти клас се извеждат следните ключови препоръки за промени и допълнения в съдържанието на учебниците:

• 
  Необходимо е да се въведат стандарти за интеркултурно образование, за да се подобрят възможностите за изграждане на нагласи на толерантност и нетърпимост към дискриминацията по етнически признак сред учениците. Постигането на качествена промяна в тази сфера зависи от въвеждането и прилагането на такива стандарти за интеркултурно образование, както в учебната програма и в учебното съдържание, така и в методическите изисквания и в преподавателската практика на учителите.
  
• 
  Препоръка към учителите за избягване на европоцентристките внушения при въвеждане на понятията за цивилизация и обществено развитие – учителите да допълват с кратки обяснения за Изтока, Америките и пр., за да не се формира изцяло евпороцентристка представа за света, която сама по себе си може да формира расови предразсъдъци.
  
• 
  В учебниците по литература за 5-ти и 6-ти клас в авторските въведения към различните раздели могат да се използват възможностите за вмъкване на темата за толерантността към етническите малцинства и към различните, гарантиране на равнопоставеност и послания за превенция на дискриминацията към различните на етнически или расов признак.
  
• 
  Необходимо е да се включат допълнителни интеркултурни компоненти.
  
• 
  Да се осигури текущо надграждащо обучение на учителите за работа в интеркултурна среда.
  

Каталог: layout -> images -> stories -> izsledwane na kzd -> Analitichni%20konstativni%20dokladi%20po%20priznak%20etnicheska%20prinadlejnost
Analitichni%20konstativni%20dokladi%20po%20priznak%20etnicheska%20prinadlejnost -> Литература, клас, Просвета, 2008, Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова
izsledwane na kzd -> Признак на изследване: лгбт база на изследване: учебници 5, 6 клас
izsledwane na kzd -> Общ обем на прочетени и анализирани учебници за VІІ и VІІІ клас изразен в страници е над 8 500 / осем хиляди и петстотин страници
Analitichni%20konstativni%20dokladi%20po%20priznak%20etnicheska%20prinadlejnost -> Признак на изследване: етнос (раса) База на изследване: учебници
Analitichni%20konstativni%20dokladi%20po%20priznak%20etnicheska%20prinadlejnost -> Д о к л а д за извършен анализ по признаци : етническа принадлежност и религия в учебниците за пети и шести клас на издателства „Анубис", „Булвест 2000" и „Просвета" рискове на аналитичния доклад
izsledwane na kzd -> Д о к л а д на извършен анализ по признак: увреждане
izsledwane na kzd -> Стереотипи и предразсъдъци в учебниците и учебните помагала за учители от предучилищно и основно образование
izsledwane na kzd -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"

Изтегляне 0.51 Mb.

Сподели с приятели: