Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е



страница6/6
Дата13.09.2016
Размер0.51 Mb.
1   2   3   4   5   6

3.2Видимост на етническите малцинства като неразделна част от обществото в България


В прегледа на учебниците в предходния раздел чрез цитати или кратко описание са показани всички случаи, в които се обясняват спецификите на етническия произход или изобщо се споменава за присъствието на етнически малцинства в България. Прогресът е значителен в сравнение с учебниците и учебните помагала от преди 10 години. Както се вижда, обаче, тези случаи не са много, особено що се отнася до видимостта на уязвимите етнически общности, каквито са ромите.

Ромите до голяма степен липсват от картината на заобикалящия свят, очертана от учебниците за 5 и 6 клас. Ромите не присъстват и в рисунките/снимките на учениците. Споменаванията в текстовете на учебниците за ромите са толкова малко, че можем да ги изброим:

  • В учебниците по Български език за 5 клас:

    • към въпросите е включено допълнение за празниците: „... Потърсете информация за изрази, с които турци, роми, евреи, арменци и др. се поздравяват по случай своите традиционни празници.” (изд. „Булвест 2000”, с. 36)

    • „легенда за ромите” (изд. „Азбуки – Просвета”, с. 56)

  • В учебниците по литература:

    • Приказка „Легенда за рома”, преразказана от Михаил Георгиев, (5 клас, изд. Булвест 2000”, с. 50-54 и „Просвета”, с. 52-53);

    • „Гергьовден е и най-големият празник на ромите в България...” (5 клас, изд. „Просвета”, с.77)

  • В учебниците по История и цивилизация:

    • „Пъстрото население на градовете в българските земи включвало българи, турци, арменци, евреи, гърци, цигани.” Сред ромите „имало и християни и мюсюлмани. Делели се на групи с различен поминък и култура: пътуващи музиканти и кошничари, уседнали ковачи.” (5 клас, Изд. „Просвета”, с. 108)

    • сред необходимите промени за присъединяване на България към ЕС се споменава за „интегриране на ромското население и справяне с корупцията...” (6 клас, Изд. „Анубис”, с. 172)

    • В диаграма на етническия състав на населението на България (за 1910) се посочва броят на ромите (с. 124); Етническото и религиозното многообразие (6 клас, „Просвета”, с. 150)

    • Ромите са посочени в темата за етническото и религиозното разнообразие (с. 21) и в демографските данни за етническия състав на населението на България (6 клас, Изд. „Азбуки - Просвета”, с. 125)

  • В учебниците по музика:

    • традиции на много различни етноси като роми, турци, арменци, евреи, власи, армъни, гагаузи, каракачани и други, които обогатяват фолклорната палитра.” (5 клас, Изд. „Анубис” с. 24);

    • мимоходом се споменават ромите в задача към учениците: „Чуйте химна на ромите в България, песента „Джелем, джелем” (5 клас, Изд. „Анубис”, с. 50).

    • В уроците за„Фолклора на различни етнически общности в страната” (6 клас, Изд. „Просвета”, с. 74-75)

    • В уроците за„Фолклора на различни етнически общности в страната” (6 клас, Изд. „Азбуки - Просвета”, с. 68-69)

Някои от другите етнически малцинства, живеещи в днешна България – като турците, евреите и др. се появяват при изброяването на етническите общности, чрез представяне на песен или приказка, или в информация, свързана с „техните” национални държави, в които са живеели и/или продължават да живеят, и по изключение се посочват като налични етнически малцинства в България.

3.3Внушения за предразсъдъци по етнически признак – директни и индиректни


Първостепенна задача на изследването е да се провери за случаи на директно дискриминативно отношение към етнически общности или раси. Прегледът показва, че в проучените най-нови издания на учебниците за 5-ти и 6-ти клас няма такива случаи на пряка дискриминация по етнически или расов признак. Очевидно при преработването и корекциите на учебниците през последните години са изчистени посланията и текстовете, които могат да се тълкуват директно като внушения, които водят до дискриминация.

Безспорно най-деликатна в това отношение е темата за Османската империя и историческата конфронтация между тогавашните българи и тогавашните турци. Тези въпроси не могат да бъдат пропуснати при изучаването на Възрожденска българска литература, но в тези учебници негативни коментари и оценките за турците се явяват предимно в оригиналния литературен текст и в извадки от литературни произведения. Те обаче са рядкост в анализите и коментарите на авторите на учебниците (например, в Литература за 6-ти клас на „Булвест 2000”). Интерпретацията е балансирана с определен стремеж да се избегне едностранчивото тълкуване на историческите събития, което може да породи негативни стереотипи и предразсъдъци на етническа основа.


3.4Позитивни примери и пропуснати възможности за включване на послания за толерантност и преодоляване на стереотипи


В учебниците за 5-ти и 6-ти клас могат са се посочат позитивни примери приемане на различията и толерантност към етническите малцинства – с включена информация, въпроси за разсъждение, задачи и теми за групова или самостоятелна работа, които дават възможности да се работи за изграждане на нагласи на приемане на различията, толерантност и нетърпимост към дискриминацията.

В учебниците по литература за 5-ти и 6-ти клас са пропуснати конкретни възможности за информиране на учениците за етническите малцинства в България, взаимно опознаване на традициите и за преодоляване на негативните стереотипи към различията между етносите. Повечето от тези възможности са коментирани в предходния раздел при анализа на учебниците по учебни предмети.



  • Фолклорни представи за света в учебниците по литература, музика – с обяснения що е фолклор и пр., акцентът е изцяло върху българския фолклор.

  • В повечето учебници Гергьовден е описан като „най-големия български пролетен празник”, без никакво споменаване, че се празнува и от други етнически групи. (учебник за 5-ти клас на „Булвест 2000”, с. 40). Само в един от учебниците по литература за 5-ти клас (на изд. „Просвета”, с. 77) се подчертава, че „Гергьовден е и най-големият празник на ромите в България.”

Съдържанието на темите за фолклора, народните традиции, празници и празничен календар дава широки възможности за представяне на различни етноси и етнокултурни малцинства. С малки изключения, обаче, тези уроци са фокусирани върху българската етническа общност и са пренебрегнати етническите малцинства, които са неделима част от съвременното българско общество. Тук има допълнителни възможности за опознаване на етническите малцинства в България чрез техните фолклорни традиции, празници и празничен календар, приказки и легенди.

4Заключения и препоръки

4.1Обобщени заключения и изводи


Анализът на проучените учебници за 5 и 6 клас през призмата на превенцията и защитата от дискриминация води до следните общи заключения и изводи:

  • Анализът показва, че в прегледаните учебници като цяло само се констатира присъствието на етнически малцинства, вместо да се представя специфичния принос на различните етнически общности към етнокултурното многообразие в страната. Разказът за особеностите в културните традиции, празниците и фолклора на различните етнически общности не достигат до представянето на малцинствените етнически общности като неразделна част от обществото в България.

  • Нерядко се наблюдава игнориране на различните етнически общности, сякаш те не съществуват в съвременното общество в България. Това наблюдение се потвърждава от твърде ниската честота на споменаването за присъствието на етнически малцинства в България – сумираните случаи на споменаване за ромската общност, например, могат да се преброят на пръсти.

  • Социалният статус, социалните и културните роли на етническите малцинства са представени твърде оскъдно и недостатъчно. Авторите на учебниците по правило не посочват определени професии или традиционни занятия като типични за различните етнически общности, с което същевременно избягват асоциациите с престижни/непрестижни професии и внушенията за негативни стереотипи за социалния статус на уязвимите етнически общности.

Учебниците на Булвест 2000 са по-атрактивни, по-разнообразни, предполагат по-интерактивен стил на преподаване, отколкото учебниците на Анубис. Учебниците на Булвест 2000 имат по-широко съдържание по отношение на „човешките” измерения и страничните теми, а на Анубис са по-техничарски – включват само конкретната информация по уроците. В учебниците на „Булвест 2000” и „Просвета” има по-голяма чувствителност към проблемите на бедността, различията и правата на човека и детето, послания за толерантност, диалог, развитие, уважение към различните, гражданското участие, децата.

Като цяло в учебниците има послания за равнопоставеност, толерантност, уважение към различията и пр. Големият въпрос е доколко тези възможности за изграждане на нагласи на толерантност, познаване и разбиране и приемане на различията сред учениците стават задължителни и доколко се използват от учителите в тяхната практическа работа.



Същевременно при този подход в интерпретацията на отношенията между етническите общности, особено спрямо историческото развитие на България, не е изключено да се проявят конфликти в посланията към децата от страна на родителите и учебниците/ учителите. Тук се очертава особено ясно противоречието между посланията към днешните деца и посланията към техните родители, баби и дядовци, които са учили в друго време и с други послания, и които вероятно коментират с децата/внуците си съдържанието на тези учебници вкъщи. Затова е необходимо постоянно развиване и надграждане на капацитета на учителите за работа в интеркултурна среда. Учителят трябва да придобие уменията на разумен и балансиран арбитър, за да обясни тези различия на учениците. Затова е от особено значение ролята на учителя, който би трябвало да отработи тези противоречия в посланията с учениците .

4.2Препоръки


Въз основа на заключенията от прегледа на учебниците за 5-ти и 6-ти клас се извеждат следните ключови препоръки за промени и допълнения в съдържанието на учебниците:

  • Необходимо е да се въведат стандарти за интеркултурно образование, за да се подобрят възможностите за изграждане на нагласи на толерантност и нетърпимост към дискриминацията по етнически признак сред учениците. Постигането на качествена промяна в тази сфера зависи от въвеждането и прилагането на такива стандарти за интеркултурно образование, както в учебната програма и в учебното съдържание, така и в методическите изисквания и в преподавателската практика на учителите.

  • Препоръка към учителите за избягване на европоцентристките внушения при въвеждане на понятията за цивилизация и обществено развитие – учителите да допълват с кратки обяснения за Изтока, Америките и пр., за да не се формира изцяло евпороцентристка представа за света, която сама по себе си може да формира расови предразсъдъци.

  • В учебниците по литература за 5-ти и 6-ти клас в авторските въведения към различните раздели могат да се използват възможностите за вмъкване на темата за толерантността към етническите малцинства и към различните, гарантиране на равнопоставеност и послания за превенция на дискриминацията към различните на етнически или расов признак.

  • Необходимо е да се включат допълнителни интеркултурни компоненти.

  • Да се осигури текущо надграждащо обучение на учителите за работа в интеркултурна среда.



1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница