Развитието на здравеопазването и потребностите от здравна помощ зависят от здравното състояние на населението. То се преценява на базата на регистрираната обща заболяваемост в лечебните заведения, заболеваемостта с временна и трайна неработоспособност, причините за умиранията. Тяхната честота, структура и динамика са свързани с влиянинето на комплекс от медико-социални, икономически и други фактори.
Равнище на детска смъртност
Детска смъртност (по данни на ГРАО)
Брой починали деца до 1 годишна възраст за 2007 г. (брой)
|
3
|
Брой починали деца до 1 годишна възраст за 2008 г. (брой)
|
3
|
Брой починали деца до 1 годишна възраст за 2009 г. (брой)
|
0
|
Брой починали деца от 1 до 5 годишна възраст за 2007 г. (брой)
|
10
|
Брой починали деца от 1 до 5 годишна възраст за 2008 г. (брой)
|
12
|
Брой починали деца от 1 до 5 годишна възраст за 2009 г. (брой)
|
11
|
По данни от РЦЗ - Пазарджик към 31.12.2009 г. В общинския център функционират:
Брой регистрирани амбулатории за първична медицинска помощ:
Индивидуални практики - Лекари – 8; Дентални лекари – 21.;
Групови практики - Лекари – 2; Дентални лекари – 0.;
Брой регистрирани амбулатории за специализирана медицинска помощ:
Индивидуални практики -Лекари – 11; Дентални лекари – 1.;
Групови практики - Лекари – 0; Дентални лекари – 0.;
Центрове - Медицински център – 1; Диагностичен център – 0; Медико - диагностичен център – 0; Диагностично – консултативен център – 2;
Лаборатории – 2 :
Хосписи – 0 :
В селата Радилово и Капитан Димитриево функционират здравни служби и има осигурено стоматологично лечение. Аптеки има в гр. Пещера и с. Радилово.
От месец юни 2008 година в Общинска администрация – Пещера има назначен Здравен медиатор. Здравният медиатор посредничи в процеса на осигуряване на достъп до здравни услуги на представители на уязвими малцинствени групи. Допринася за реализация и създаване на комфортна и здравословна жизнена среда в кварталите, населени с малцинствени групи. Областите на дейност на здравния медиатор са: работа с уязвими малцинствени групи; подпомагане на процеса на достъп до услуги в сферата на здравеопазването за хора, нуждаещи се от здравна помощ; помощ при комуникациите с Регионалната здравно – осигурителна каса; помощ при комуникациите с Отдела за социално подпомагане, Агенцията за закрила на детето и Комисията за защита от дискриминация; здравно образование и профилактика на болестите.
Основните здравни рискове за населението на община Пещера са свързани с влошеното състояние на някои от елементите на околната среда, а също и с риска от трудови злополуки и професионални заболявания в икономическите сектори, в предприятията които работят на територията на общината. Работната среда все още представлява риск за здравето на заетите. Основните рискови фактори са свързани с неблагоприятните условия на труд, замърсяване на въздуха с различни химични вещества, високо съдържание на производствен прах, шум, вибрации, прегряващ микроклимат. Тези фактори обуславят и нарастващия брой на лицата с увреждания.
Изводи:
Здравноосигурените лица имат достъп до здравни грижи в община Пещера. Рискова е групата на неосигурените и лица осигурени, но без близки и роднини, които са загубили физическата си самостоятелност. След приключване на активното им лечение за тези лица няма достатъчен ресурс за медико-социално обгрижване в собствените им домове или хоспис. Нужна е промяна в държавната политика за осигуряване на медико-социални грижи в общността.
Отчитайки статистическите данни за заболеваемостта на населението в община Пещера по нозолотични единици и особено данните за социално значимите заболявания, в бъдеще здравеопазването трябва да се насочи към профилактиране и диспансеризиране.
3.5. Образование
Образователната система на община Пещера се състои от 7 детски заведения, 8 общински и 2 държавни училища. В селата Радилово и Капитан Димитриево има по едно Основно училище и по една Целодневна детска градина. Останалите училища и детски заведения са концентрирани в общинския център. В община Пещера няма висши учебни заведения, защитени средни и помощни училища.
Материалната база на училищата и детските заведения в община Пещера е много добра и добре поддържана. По проект “Ремонт и модернизация на общинските учебни и детски заведения в община Пещера”, по Оперативна програма “Регионално развитие”, през 2009-2010 г. сградите на всички училища и детски заведения в общината са санирани, подменени им са дограмите и подновена част от материалната база.
В училищата и детските заведения в гр. Пещера има действащи лекарски кабинети и спортни площадки в дворовете. Училищата разполагат с компютърна техника и зали, кабинети за професионално обучение. В голяма част от училищата не е изграден вътрешен архитектурен достъп за хора с увреждания. Училищата в Пещера разполагат с квалифициран педагогически персонал.
Изводи:
1. В Пещера има достатъчен брой детски заведения в сравнение с други градове. Има изградени детски площадки и условия за спорт и отдих на децата в прилежащите територии на училищата и детските заведения, но няма достатъчен брой такива в градската част.;
2. Няма групи за деца с увреждания във детските заведения;
3. Необходими са ресурсни стаи за деца с увреждания и психолози във всяко училище;
4. Няма изграден достатъчно добър архитектурен достъп във всички райони на града за майки с детски колички;
5. Основните фактори, влияещи върху проблемите на необхващане и отпадане от училище, са:
-
Икономически - финансови проблеми на семейството, поради трайна безработица (липса на средства за издръжка на семейството и осигуряване на необходимите за образованието средства: закупуване на учебници и учебни помагала, дрехи, храна, закуски и др.); отглеждане на по-малки деца; труд в полза на семейството;
-
Образователни - слаб успех, голям брой отсъствия от учебни занимания, трудности в усвояването на учебния материал; недобре усвоен български език; липса на интерес към образованието;
-
Педагогически - недостатъчна (липса) на предучилищна подготовка; ниско ниво на ограмотяване в 1-ви клас; труден учебен материал; традиционна организация и методика на учебния процес; недостатъчна квалификация на учителите за работа в мултиетническа среда; прояви на дискриминация към ромските деца; мудно протичане процеса по десегрегация на обособените (етнически) училища; крайно ограничени извънкласни дейности;
-
Етнокултурни - образованието не е голяма ценност; образованието не осигурява добро социално и икономическо реализиране поради дискриминация на пазара на труда, недостатъчна мотивираност на родителите децата да ходят на училище; ранните бракове; липса на стереотипи за утвърдени в обществото образовани личности от собствената етническа група;
Сподели с приятели: |