Оценка на ресурсите за развитие на социални услуги в община Пещера

6. Оценка на ресурсите за развитие на социални услуги в община Пещера

6.1. Анализ на човешките ресурси за предоставяне на услуги

• 
  Персонал за управление на социалната сфера – общини и ДСП
  

В Дирекция „Социално подпомагане” – Пещера работят 22 лица, разпределени в 3 Отдела – Отдел „Закрила на детето”, Отдел„Социална закрила” и „Хора с увреждания и социални услуги”. Социалните работници от Отдел „Социална закрила” работят в приемни във всички населении места от общината за удобство на гражданите.

От представените таблици /Приложения В3 и В4/ за квалификацията на персонала се налага извода, че в община Пещера работят квалифицирани специалисти с продължителен опит в социалната сфера.

• 
  Персонал за предоставяне на социални услуги
  

През 2008 година с решение на Министерски съвет се приеха единните разходни стандарти за определяне на финансирането на социалните услуги, което дава по-голяма свобода на конкретната община да определи числеността на персонала за даден вид услуга.

Прие се и Методика за определяне числеността на персонала в специализираните институции и социални услуги в общността, като се поставиха нови по-високи изисквания по отношение оптимизиране на грижата, повишаване на качеството и кадрово обезпечаване на социалните услуги с високо квалифициран персонал. Със Заповед № РД 01-475/23.06.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика е утвърдена новата Методика за определяне длъжностите на персонала в специализираните институции и социалните услуги в общността.

Въпреки големия дял на трудовите разходи, възнагражденията в социалната сфера изостават в сравнение с другите отрасли.

В областта на предоставяне на социални услуги и закрила на населението в Община Пещера, работят висококвалифицирани специалисти със стаж и професионален опит. Текучеството в системата и оттеглянето на дългогодишни служители в последно време се дължи преди всичко на неадекватното заплащане на труда им при наложени високи изисквания и обем на работата. Служителите в социалната сфера са поставени пред предизвикателството да предоставят висококачествени услуги на потребителите, в условията на динамично променяща се законова база и ограничени финансови ресурси при високо психо-физическо напрежение. Това налага отделните елементи на административната среда да се оптимизират, така че да работят в синхрон, комуникацията да бъде безпроблемна и да се използват всички канали за обмен на информация и супервизия на екипите за бързо и качествено обслужване на потребителите при достойно заплащане на труда им.

6.2. Финансов анализ на дейностите на общината

От 2003 година се прие решение на Министерски съвет за разделение на дейностите на делегирани от държавата и дейности, финансирани от местни приходи, като се разделиха отговорностите между държавата и общините.

Делегираните от държавата дейности станаха ангажимент на държавата, а местните дейности се осигуряват от собствените приходи на общините.

За делегираните от държавата дейности размерът на средствата, които ще се изразходват за социални услуги, се определят всяка година със Закона за държавния бюджет за съответната година.

Водещото във финансирането на разходите за делегираните от държавата дейности е размерът на тяхната сума, изчислена на база на приетите единни стандарти, които включват броя на персонала, размера на заплатите и осигурителните плащания и размера на издръжката.

Държавата поема отговорността да осигурява необходимите финансови ресурси за тези дейности.

Събраните такси за делегираните дейности се определят с Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет и се превеждат по сметка във фонд „Социално подпомагане” към Министерство на труда и социалната политика.

С решение на Общинския съвет за сметка на местните данъци и такси и други приходи с общински характер могат да се завишават нормативно определените разходи на делегираните от държавата дейности.

Финансирането на социални услуги – местни дейности, става чрез набирането на собствени средства - от местни данъци и такси.

Стандарти за издръжка на местните дейности няма. Общината има право, в зависимост от задачите, които решава в областта на социалните услуги и финансовия ресурс, с който разполага, събиран от местните приходоизточници да определя средствата, с които ще финансира местните дейности.

В местните разходи най-голям е делът на предвидените разходи за услугата „Домашен социален патронаж”. За Община Пещера таксата за Домашен социален патронаж се определя на база реалната издръжка, която включва месечните раходи за храна, работно облекло, хигиенни материали, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода и транспортни разходи., като всяка година се определя с Наредба за определянето и администрирането на местните такси, и цени на услуги на територията на община Пещера.

През последната година се отчита увеличаване на потребителите на този вид услуга. Една от причините е обновената материална база на Домашен социален патронаж.

Средно дневната такса за 2009 г. на един човек е 1,75 лв., и тъй като потребителите заплащат реалната издръжка, среднодневните действителни разходи за един човек са също 1,75 лв., което не налага дотацията от общинския бюджет.

Издръжката за разкритите социални услуги – държавно делегирани дейности в Община Пещера, определени със Закона за държавния бюджет за 2010 година са както следва:

ДЦДМУ – стандарт 5 244 лв., което при капацитет от 36 лица прави годишна издръжка от 188 784 лв. Потребителите не заплащат такси.

ДЦВХУ – стандарт 5 244 лв., което при капацитет от 36 лица прави годишна издръжка от 188 784 лв. Потребителите заплащат такса, която се определя като процент от получения от клиента доход /пенсия/. Таксата е в размер на 30% от доходите на потребителя на услугата, определена с Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет

КЦЛДПН – стандарт 7 210 лв., което при капацитет от 12 лица прави годишна издръжка от 86 520 лв. Потребителите не заплащат такси.

Като относителен дял според източниците на финансиране 73,52% от социалните услуги се осигуряват от държавния бюджет и 26,48% от местни приходи.

Следва да отбележим, че определените единни стандарти са недостатъчни за покриване на основни разходи по предоставяне на качествени социални услуги.

СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Социалните услуги биват два вида: специализирани институции за предоставяне на социални услуги и социални услуги в общността.

Отговаряйки на новите тенденции в развитието на социалните услуги, на национално ниво започна деинституциализация на домовете за деца.
ПРОМЯНА НА МОДЕЛА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ

През последните години на пазара на социалните услуги навлязоха и нови доставчици. В общината вече има предоставена социална услуга на външен доставчик.

В условията на разширяващия се пазар на социални услуги, които се предоставят от различни доставчици, се налага планиране и предлагане на някои от услугите да се извършват в партньорство с неправителствените организации.
ИНВЕСТИЦИОННИ ПОТРЕБНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ

За разкриване и предоставяне на нови услуги е необходимо съществуващите сгради да се реконструират. Необходими са значителни средства както за основен ремонт, така също и за оборудване. На този етап възможностите на общината са ограничени по отношение предоставянето на средства за капиталови разходи за развитие на социалните услуги.

С оглед на съществуващата обективно ограниченост на инвестиционни ресурси, е необходимо да се разработят приоритети, като се извърши съпоставка между наложителност на съответната услуги и необходимия ресурс.

За осъществяване на инвестиционната програма на социалните услуги, свързана с основен ремонт, изграждане на нови обекти за социални услуги и тяхното оборудване и обзавеждане, трябва да се търсят други източници за финансиране като оперативните програми, изготвяне на проекти за участие в международни програми, от фонд ”Социално подпомагане”, от републиканския бюджет и със собствени средства на общината.

Икономическите условия, в които живеят потребителите, имат директен ефект върху техните потребности от услуги и подкрепа и върху възможността им да ги получат.

Покупателната способност на потребителите на социални услуги е твърде ниска и възможността им да плащат такси за предоставяните услуги са доста ограничени.

Наред с това, неблагоприятните икономически условия и ниските доходи на целевите групи ще породят нужди от допълнителни социални услуги и форми на подкрепа.

Обективно, текущата икономическа криза ще доведе до понижаване на доходите като цяло и до увеличаване на потребителите на услуги и потребностите от подкрепа сред определени слоеве от населението, които до момента не са имали такива нужди.

По отношение на определянето на икономическата и финансова ефективност на социалните услуги тя е силно затруднена, тъй като не са правени задълбочени анализи между реалната издръжка на услугата и размера на събраните такси. На фона на общата икономическа криза и ниските доходи и пенсии на населението смятаме, че като основен източник за осигуряване на финансирането им следва да остане републиканският бюджет.