Анализ на социално-икономическия профил на община Гълъбово swot анализ
Изтегляне 2.02 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.6.Почвени ресурси
- 1.7.Биологично разнообразие и горски ресурси
1.5.Води и водни ресурсиРечната мрежа на територията на община Гълъбово се отнася изцяло към източнобеломорския водосборен басейн на Беломорска отточна област. Развитието й е свързано с тектонските движения и пукнатинните системи на скалната подложка. Общината е относително богата на водни запаси – 3,5% от територията й е заета от водни течения и водни площи.
Мрежата от повърхностни води се формира от водосбора на река Сазлийка и нейните притоци – р. Овчарица и р. Соколица. Река Сазлийка тече в южна посока и събира водите на други по-малки реки и потоци, чиито дебит през летните месеци осезаемо намалява, а през дъждовните периоди достига до 16 м3/сек. Река Сазлийка е ляв приток на река Марица и води началото си от местността „Големаново“ на Сърнена Средна гора (извън пределите на община Гълъбово). Река Сазлийка има дължина от 145,4 км, обща водосборна площ от 3293 кв.км и залесеност от 38%. Средногодишният й отток е 10,14 м3/сек, а модулът на оттока 3,61 л/сек на кв.км. Нивото й се намира на около 20 м над въглищния хоризонт и поради ниското си разположение дренира околните надвъглищни хоризонти. В р. Сазлийка се заустват непречистени отпадъчни води от населените места, вследствие на което водите й се характеризират със завишени над пределно допустимите количества показатели на азотните съединения (по данни на РИОСВ, Ст. Загора). Река Сазлийка е включена в Единната национална система за наблюдение и контрол, като наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се извършва от Националната система за екологичен мониторинг на околната среда (НСМОС). Друг воден ресурс в района на община Гълъбово е река Соколица, ляв приток на р. Сазлийка. Река Соколица извира под името Сакарско дере в южното подножие на връх Боговец, планината Сакар (извън пределите на община Гълъбово). Реката тече на север до село Орлов дол в дълбока долина, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад и протича в широка долина с малък надлъжен наклон покрай селата Мъдрец, Искрица, Медникарово и Обручище. Река Соколица преминава непосредствено до ТЕЦ „Марица Изток 3“ и е един от водоизточниците за централата. Влива се в река Сазлийка южно от град Гълъбово и когато речният поток е достатъчно силен, се осъществява отклонение на вода от реката към язовир „Розов кладенец“ до ТЕЦ „БРИКЕЛ“ ЕАД. В р. Сазлийка и р. Соколица се вливат други малки реки и дерета – Голяма, Селска, Чакърлийска, Градецка, Поповска, Лозанска, Памушко дере, Касап дере, Юрт дере и др. Някои от тях през летните месеци пресъхват, а през дъждовните периоди дебитът им достига 1-16 m3/s. Язовир „Розов кладенец“ се намира източно от гр. Гълъбово. Общият му обем е 18,6 млн. м3, полезният обем - 13,3 млн. м3 и залятата площ 3,6 хил.дка. Захранва се предимно от водите на р. Соколица. Язовир „Червена река“ се намира на 5 км югоизточно от ТЕЦ „Марица Изток 3“, близо до с. Искрица. През зимния период, когато нивата на речните потоци са високи, водоемът се захранва от р. Соколица през помпена станция. Капацитетът на язовира е 1 000 000 м3, което е достатъчно количество за водоснабдяване на електроцентралата в продължение на шест месеца. Общият брой на микроязовирите на територията на общината е 41. На 2 км южно от Гълъбово от олигоценски пясъчници на дълбочина 345-365 м се появява вода с дебит 5 л/сек и температура 30° С.
Общите естествени ресурси на подземните води се оценяват на около 8100 л/сек на км2. Средният модул на подземния отток е 3,0 – 3,2 л/сек на км2. Подземните води в поречието на река Сазлийка се използват интензивно предимно в частните стопанства, както за комунално-битови, така и за селскостопански цели. Подземните води в кватернера са разпространени в алувиалните отложения на реките Овчарица, Соколица, Сазлийка и Блатница. 1.6.Почвени ресурсиКлиматичните особености на преходно-континенталната зона, геоложката основа и характерът на естествената растителност са способствали образуването на почвената покривка. Според почвено-географското райониране на България (Нинов, 1997 г.) почвите в община Гълъбово попадат в Среднотракийско-Тунджанската провинция на Балканско-Средиземноморската почвена подобласт. Преобладаващите почви на територията на общината са черноземни смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури. Канелените горски почви са представени главно от излужени и оподзолени канелени горски почви. При разчленен релеф смолниците заемат по-слабо дренираните места, а склоновете са заети от канелените горски почви. По поречието на р. Сазлийка и нейните притоци разпространение имат алувиалните почви. В земеделските територии, според бонитета, преобладават почви от 4-та до 6-та категория – от такива със среднопродуктивни възможности до лоши и непригодни за земеделско ползване. Почвите, които притежават добри до средни продуктивни възможности, заемат ограничени размери. Това се дължи до голяма степен на антропогенната дейност и широкият добив на полезни изкопаеми, които благоприятства замърсяването на почвите.
Горският фонд на територията на общината възлиза на 18,6%. Основната част от естествените гори в общината се намира в югоизточния и край и в терасите на реките. Наблюдава се наличието на следните видове, в резултат на осъществена горска рекултивация: Pinus nigra (черен бор), Quersus vidra (черен дъб), Quersus robir (летен дъб), Beluta pendula (бяла бреза), Tilia tomentosa (сребролиста липа), Platanus acerifolia (хибриден платан), Robinia pseudoacacia (бяла акация). Единично и групово участие имат и следните видове: Fraxinus ornus (мъждрян), Fraxinus oxucarpa (полски ясен), Populus Xeuroamericana (топола), Ailantus glandulosa (айлант). От храстите различна степен на участие имат видовете: Syringa vulgaris (люляк), Amorha fruticosa (аморфа), Tamarix tetrandra (тамарикс), Ligustrum vulgare (птиче грозде) и др. Най-често срещаните храсти са драка, смрадлика, шипка и дрян, по-рядко черното грозде и чашкодрян. Тревната растителност е представена от: невен, глухарче, бъз, лайка, мента, маточина, пелин. Животинският свят в общината е от централно-европейски тип. Характерни представители на фауната са следните:
За обезлесените полски и открити територии е характерно наличието на по-ограничен брой животински видове. Там се срещат най-често заек, обикновена полевка, полска мишка, лалугер, полска яребица, пъдпъдък, розов скорец, колхидски фазан, дропла и др. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 2.02 Mb. Сподели с приятели:
|