Анализ Стихотворението е добавено към цикъла „Децата на града
Изтегляне 30.79 Kb.
|
| „ ЦВЕТАРКА ”
(анализ)  Стихотворението е добавено към цикъла „Децата на града” и сполучливо се вписва в атмосферата, образите и мотивите му. Самото заглавие „Цветарка” въвежда идеята за цветното, празничното в живота. Според господстващия в цикъла патос (настроение), цветята и красивите неща нямат място в студената, каменна прегръдка на града. Стихотворението изгражда контрасти – редуват се картини, заредени с изящност и прецизност на детайла, с платна, в които господстват грубите тонове на мизерията и трагичното в живота.
Произведението започва с очарователен пейзаж, поглед към Витоша. Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. Цветовата гама на теменуженото и „лунно сребърното” създават впечатление за нереалност, забуленост. Макар и красива, пейзажната картина се отличава с пронизващата я болка и безнадеждност. Пейзажът е един от обичайните за поета, болката и красотата се докосват и съжителстват в произведението. Следва образът на самия град, убежище на „хиляди души разбити”, притежател на „гранитна пазва” и въпреки това – празничен.
Двустишието, с което е въведен градският пейзаж, видоизменено се превръща в поанта на стихотворението. Във втора строфа се откроява и мотивът за наметалото – знак на прикриване, отдалечаване от реалността. Образът на „вседневния маскарад”, който се разиграва в града, разширява значенията на маската, покривалото, забулените неща. Карнавалното всекидневие, заместващо живота в градското пространство, е акцент привнесен от символизма. Образът на девойката, централен персонаж в творбата, е въведен в трета строфа. Подчертана е крехката възраст и успоредно с това е въведена темата за музиката, за звуците на оркестрите, ронещи „скрита мъка и печал”.
Девойката има поглед на прокудена русалка. В сравнението се откроява сблъсъкът между света на детството, в който господстват приказни сюжети и русалки и действителността, в която детето е далеч от уюта и защитеността на дома и обикаля столичните локали. За приказката напомнят „златожълти хризантеми” и очарованието на детската усмивка. Присъствието на малкото момиче в опасното време на вечерта, в потока на шумните градски улици предполага застрашителност. Заплахата на личността и се оглежда в ироничните усмивки и погледи „като черни пипала”, непривичните мисли на околните тласкат към мотива за блудството и правят смислова препратка към стихотворението „Уличната жена”. Допускането на възможността красотата да бъде купена, както се купуват предмети е сигнал за опорочени ценности. Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна, като черни пипала се плъзгат погледи отвред и в усмивки иронични блика мисъл неприветна, че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет. Предпоследната строфа обхваща мотива за музиката, създавайки своеобразни паралели. Звуците, които се носят във вечерта са „волнокрили, смели, горди”, но същевременно в тях струните плачат. Оркестърът, като живо същество „въздъхва” и тази въздишка събира болката на отчаяните човешки съдби. Последният поглед върху героинята акцентува върху светлината в косата и, но непосредствено с това напомня и за студенината на градското пространство. Но от маса къмто маса свойта кошничка показва светлокосата девойка с поглед смътен и нерад, а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва хиляди души разбити – дебне каменния град. Стихотворението завършва с образа на каменния град, а глаголът „дебне” извежда напред хищническата природа. Закономерно остава да звучи мотивът за жертвите, които алчният хищник ще грабне. Каталог: PomagaloDZI -> Dokuments -> Smirnenski Dokuments -> Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето Dokuments -> Нравственото израстване на българина в романа „под игото” Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е „жива история” Smirnenski -> Литература стихосбирката на Хр. Смирненски „Да бъде ден" дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един „от върховете на революционната поезия" Smirnenski -> Йохан” христо смирненски Smirnenski -> Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак Smirnenski -> Размисли върху поетическия цикъл на смирненски „зимни вечери“ Роден да бъде певец на „светлата радост” Smirnenski -> Ний” христо смирненски Изтегляне 30.79 Kb. Сподели с приятели:
|