Анализ за състоянието на въздушния басейн над град добрич за
Изтегляне 94.6 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Основа за действие
- КП „РЗИ Добрич”
- МБАЛ-Добрич
- Географско разположение и климатична характеристика
- Източници на атмосферно замърсяване
- Резултати от пробонабирането: Серен диоксид
- Фигура1 Азотен диоксид
- Фигура3 Прах
РИОКОЗ – ДОБРИЧ ДИРЕКЦИЯ “ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ” 
АНАЛИЗ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪЗДУШНИЯ БАСЕЙН НАД ГРАД ДОБРИЧ ЗА 2010 ГОДИНА Цел: Намаляване здравния риск от атмосферното замърсяване, чрез свеждане нивото на замърсителите на въздуха в населените места до нивата, определени от нормативните документи. Основа за действие: Мониторингът върху вредните емисии – SO2, NO2, и прах, осъществяван от РЗИ - Добрич е един от многото инструменти за получаване на оценка на качеството на атмосферния въздух в района на гр.Добрич. Пробонабирането се извършва през два сезона от годината – летен и зимен, по предварително одобрен график. На заседание на експертен съвет през 2009г. РЗИ-Добрич, /тогава РИОКОЗ/, взе решение да остане един контролен пункт – транспортен за град Добрич, със следните мотиви:
КП „РЗИ Добрич”- транспортен ПМ, N – 433348.3о ; S - 0274903.9о; 239 м. надморска височина, намиращ се в двора на РЗИ – Добрич. В близост улиците са с интензивен автомобилен трафик, дължащ се на непосредствената близост на МБАЛ-Добрич Замерването на атмосферен въздух се осъществява с апаратура ААР-30 /аспиратор автономен пробовземен/ на фирма “Хигитест”, на базата на следните нормативни документи: Наредба №14/2002г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на населените места; Наредба №7/99 за оценка и управление на качествата на атмосферния въздух; Наредба №9/1999г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух; - БДС 17.2.4.22-83 – Методи за определяне съдържанието на азотен диоксид - БДС 17.2.4.17-83 – Метод за определяне на серен диоксид - БДС 17.2.4.23-83 – Методи за определяне на прах Географско разположение и климатична характеристика Община Добрич е разположена в североизточната част на Дунавската равнина, в центъра на Добруджанското плато и е с географски координати: 43034’ северна ширина и 27051’ източна дължина. Надморската височина на Добрич е 251 м. Град Добрич е разположен върху равнинен терен с благоприятен наклон - от 1,5% до 6%. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 - 15 %.
Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на “тихо” време и със скорост под 1 м/сек. Добрич се характеризира с много ниска повторяемост на тихо време и вятър под 1 м/сек, при минимални и максимални температурни стойности през годината. измереният абсолютен температурен максимум е 39,1°С, а регистрираният абсолютен температурен минимум - 22,7°С. За региона са характерни и високи температурни амплитуди, както сезонни, така и дневни. Пролетта е сравнително хладна. есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Силата на ветровете се колебае в широки граници (от 1 м/сек. до над 20 м/сек.). През зимата силните ветрове понякога продължават по няколко денонощия. Най-чести за Добрич са ветровете със северозападна посока, следват - северните, западните и югоизточните ветрове. въздухът е с висока влажност, а валежите са слаби - 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум - през февруари. През лятото падат 80 % от годишните валежи. Средната относителна влажност на въздуха е 78 %. През зимния период влажността достига 85 - 86 %, а през лятото спада до 68 - 69 %. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2,5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи. В Добрич мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през януари и декември и съвпада с максимума на относителната влажност. Броят на дните с мъгла варира от 24 до 143 през цялата година.
Източници на атмосферно замърсяване: Под “Качество на атмосферния въздух” се разбира състоянието на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход. Качеството на атмосферния въздух /КАВ/ се оценява чрез норми, т.е. определени нива (стойности) за концентрациите на основните замърсители в атмосферния въздух, регистрирани за определен период от време (1 час, 8 часа, 24 часа, 1 година), установени с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на вредни въздействия върху здравето на населението и/или околната среда, като тези нива следва да бъдат постигнати в определен за целта срок, след което да не бъдат превишавани Град Добрич е включен в единната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух само по показател фини прахови частици /ФПЧ/. Ниската степен на замърсяване на въздуха има голямо значение за хигиенната обстановка. Това спомага за разсейване на вредностите в атмосферния въздух и намаляване на концентрациите в приземния въздушен слой. Основни фактори за това са високата скорост на вятъра и географските условия. Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни източници Районът се отличава с нисък потенциал на замърсяване. Активна производствена дейност в настоящия момент развиват около 10% от промишлените предприятия. С намален до минимум капацитет действат около 20%, а останалите не работят поради липса на средства, икономическа криза, неустановена собственост, юридически статут и др. Основно значение за чистотата на въздушния басейн над гр. Добрич има извършената газификация на голяма част от общинските административни и обществени сгради, предприятията и частните жилищни сгради. Резултати от пробонабирането:
Серният диокисид принадлежи към групата на серните оксиди (SОx), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание.
Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве е 125 µg/m3 . Както се вижда от (фигура №1), през двата периода на пробонабиране в контролния пункт не са регистрирани концентрации превишаващи средноденонощната норма. Както предходната, така и през отчетната 2010г. продължава тенденцията на задържане на емисиите доста под ПДН. Средно дневната концентрация за град Добрич, измерена през целия период на пробонабиране е 5.9 µg/m3. Фигура1 
Групата на азотните оксиди включва различни оксиди на азота, като най-широко застъпените в различните емисии са NO и NO2. Азотните окиси са повсеместно разпространени основни замърсители на атмосферния въздух. Техните емисии са продукт на промишлената дейност, автомобилния транспорт и горивните процеси. Азотните окиси се получават като резултат на всички горивни процеси, в това число и в промишлеността. Главен източник за замърсяването е автомобилния транспорт. Броят на автомобилите през последните години нарасна много. Голяма част от тях са с дълъг период на експлоатация и с лоши екологични характеристики. Превишаване на санитарната норма би могла да се регистрира около натоварени кръстовища и оживени магистрали.
Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве е 40 µg/m3. От извършеният мониторинг през 2010 г. върху емисиите на този замърсител отново се налага извода за ниски нива на средногодишни концентрации, значително под ПДН (фиг. 2). В сравнение с предходните 2008 и 2009 години, през отчетната 2010г. се наблюдава понижаване на измерените стойности на азотните окиси в контролен пункт КП „РЗИ - Добрич”. Фигура 2 
Средногодишната концентрация на NO2 във въздушния басейн на гр.Добрич за 2010 г. 5,3 µg/m3 , за разлика от 2009г., когато е регистрирана 28,75 µg/m3 средногодишна концентрация, което показва стойности с 5,5 пъти по ниски. (фигура 3). Фигура3 
Праховите частици /аерозоли/ са едни от основните и най-често срещани атмосферни замърсители. Праховите аерозоли се емитират директно от множество и разнообразни източници или се формират вторично като продукт на химически трансформации в атмосферата. Съставени са от твърди частици, малки водни капчици и допълнително адсорбирани на повърхността им други субстанции. В урбанизираните зони той е с най – голям относителен дял сред атмосферните замърсители в град Добрич. Ефектът на неговото действие се определя от физико - химичните му свойства – размер, маса, форма и плътност на частиците, хигроскопичност и разтворимост, pH, електрически заряд и др. Концентрациите му в приземния въздушен слой в селищната среда зависят както от метеорологичните условия на региона, така и от редица благоустройствени мероприятия. Елиминирането на праховите частици от атмосферата се извършва по гравитационен път, но също така и с валежите. Задържането на прашинките във въздуха зависи от тяхната големина и разпределение в отделните слоеве на атмосферата и продължава от 3 до 30 дни. Пределно допустимата средноденонощна концентрация е 0.25 mg/m3, а средногодишната - 0,15 mg/m3. Здравните ефекти, провокирани от праха, зависят от размерите, от химичния състав на твърдите частици от участъка на респираторната система, в който те се отлагат. Мониторингът в КП върху този замърсител сочи, че: Както за предходната 2009г., така и през изтеклата 2010г. в контролните пунктове не са регистрирани наднормени нива на средногодишните ПДК (фиг.5). Фигура 4 
Както ни показва фигура пет (фиг.5), среднодневните концентрации са вариращи през целия период на пробонабиране, без тенденции за приближаване към пределно допустимите норми. фигура 5 
Общо във въздушния басейн на гр.Добрич през годините назад се наблюдават големи колебания. За периода 2007-2009 година се наблюдава известен застой на измерените концентрации, без да превишават ПДК, то за отчетната 2010г. те показват спад (фиг.6). фигура 6 
Изводи: 1. Имисиите на азотните окиси, серните окиси и общ суспендиран прах във въздушния басейн на гр.Добрич са под ПДК. 2. През отчетените 2009г. и 2010г. се наблюдава подобряване качеството на атмосферния въздух в гр. Добрич, дължащо се на напредналото газифициране, както и на подобряване състоянието на част от асфалтовите настилки на територията на града, увеличаване на зелените площи и масиви, липса на индустрия и строителство. 3. При извършване на регулярен контрол от страна на правоимащите органи и при спазване на плана за подобряване на качеството на атмосферния въздух, заложен към програмата по Качество на атмосферния въздух /КАВ/, би могло да се установи една по-здравословна жизнена среда за населението в град Добрич. Изготвил: Гл.инспектор-еколог, д-я «ПБПЗ» Надежда Павлова Атмосферен въздух -2010г. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 94.6 Kb. Сподели с приятели:
|