Анализирайте поведението на фирма монополистичен конкурент в кратък и дълъг период. По какво то се прилича и различава от фирма съвършен конкурент чист монолосит и фирма олигопол

2. Монополистична конкуренция

3. Монополистичен конкурент в краткосрочен период

4. Монополистичен конкурент в дългосрочен период

5. Чист монопол и Олигипол

1. Що е монопол
Монополът е налице когато на пазара има само един производител на даден продукт. Той може да бъде производител или група производители, които работят заедно. Това магат да бъдат фирми или цели държави, като например ОПЕК – картела на произвотителите на нефт. Ключовият факт е, че монополистът осигурява цялото предлагане на пазара.

Монополистът може да реши колко да доставя и каква цена да наложи. Той може да определя или количеството или качеството, или цената, но не и двете едновременно. Той контролира предлагането, но търсенето се определя от клиентите. Монополисът, естествено, може да се опита да влияе на търсенето чрез реклама и връзки с обществеността. Влиянието на монополиста на пазара е още по – голямо, когато няма близки заместители на въпросния продукт. Това, колко тясно е дефиниран продуктът, е от определящо значение.

Според начина на възникване монополите могат да бъдат:

А) естествени, свързани с рядкостта или уникалността на продута,суровината, геоложките залежи,изобретенията и т.е

Б) изкуствени или организационни, създадени и защитени по силата на юридическа уредба или административна институция;

В) колективни или договорни, възникнали на основата на договорно споразумение за ограничаване или унищожаване на конкуренцията.

От гледна точка на обстоятелствата, по силата на които една фирма може да стане единствен производител на даден продукт на пазара, се анализира и закритият монопол. Това е монопол, който е защитен от конкуренция с помощта на юридически ограничения. Вариант за възникване на закрит монопол е свързан например с патентната защита.

Често се говори и за открит монопол, при който една фирма за определено време е единственият доставчик на продукта, но няма специална защита от конкуренцията. Фактически всички монополи могат да се разглеждат като открити.

Теорията на несъвършената конкуренция се изгражда на няколко предложения:

А) голям брой фирми

Б) свобода на навлизане

В тези две отношения несъвършената конкуренция е подобна на съвършената. За разлика от съвършената конкуренция, тук всяка фирма предлага стоки или услуги, които в някаква степен се различават от тези на съперниците й. Това се нарича диференция на продукта. Постига се, като всяка стока на фирмата се направи уникална в някакво отношение, например чрез реклама, опаковки, специални оферти или търговски мерки. При несъвършена конкуренция всеки производител има „монопол” върху маркови стоки, но другите фирми го конкурират, като продават подобни продукти с различна търговска марка.
3. Монополистичен конкурент в краткосрочен период
В краткосрочен план фирменото поведение използва преимуществото на пазарната власт и монополизма на диференцирания си продукт. И тук, както и на останалите пазари равновесието на всяка фирма се основава върху останалите пазари равновесието на всяка фирма се основава върху съблюдаване на правилото фирмата да произвежда до равнище, при което пределните разходи и приходи се изравняват MC=MR. монополистично – конкурентната фирма обаче отчита и установеното в пазарния сегмент ценово равнище, определено от пресечната точка на фирмената крива на търсене d с пазарната крива D в точката на равновесното фирмено предлагане – т.

Съблудават правилото за изравняване MC и MR,равновесното производство е Q, което фирмата може да продаде при цена Р. Вижда се, че при тези условия фирмата реализира икономическа печалба, ограничена от четириъгълника MNEP, която е равна на разликата между общите приходи на фирмата ОР x OQ (OQEP) и общите разходи за производство OQ x OM (OQNM). В точката Е фирмената крива d пресича пазарната крива на търсене D, поради съществуващата симетрия между фирмите, т.е това, което е по възможностите на една фирма, да е напълно възможно като поведение и за останалите. Кривата D определя пазарните условия, които се вземат предвит от всяка една фирма, ако тя реши да промени цените си. Кривата d е периметърът, в които отделната фирма ще се движи, ако само тя промени цените си, а останалите фирми не я последват. Тъй като това важи за всяка една манаполистично – конкурентна фирма, ако Р е оптимална цена за една от тях, тя следва да е такава и за останалите. Ценовото равнище, при което и другите фирми предлагат, се очаква да бъде също Р. И затова при цена Р в т. Е кривите d и D би следвало да се пресекат, а конкуренцията между фирмите да бъде главно неценова.

Ако се обобщят резултатите от краткосрочното фирмено равновесие, се вижда, че монополистично – конкурентната фирма реализира икономическа печалба, която се формира като разлика между равнището на цената Р и равнището на средните разходи и фирмата ОМ. Причината е наклоненият характер на фирмената крива на търсене, която макар и силно еластична, дава възможност за присвояване на част от потребителския излишък под формата на икономическа печалба.
4. Монополистичен конкурент в дългосрочен период
В дългосрочен план преобладава конкурентният механизъм за определяне условията на фирменото равновесие. Ниските бариери за влизане на пазара не са препяствие за голям брой продавачи, които намират пазара не привлекателен, поради визможността за икономическа печалба в краткосрочен план. Навлизането на на нови фирми пердизвиква изместване на фирмената крива d наляво, като същевременно увеличава нейната еластичност. Причина за това е по – големият брой стоки – близки заместители. При положение че всяка фирма се конкурира на равни начела с останалите за свож дял в общата крива D, крайният ефект ще бъде пропорциалното намаление на количеството, което всяка фирма може да продаде за всяко едно равнище на цената. Процесът на изместване може да продължи до момента, в който фирмената крива d стане тангентна на кривата на дългосрочните средни разходи на фирмата.
5. Чист монопол и Олигипол
Под монопол (чист монопол) се разбира пазарна структура, при която съществува, един – единствен производител в отрасла, а това ще рече – един – единствен продавач на пазара. Той произвежда продукт, на който не съществуват близки заместители и са налице значителни бариери пред навлизането в отрасъла.

Макар и единствен производител в отрасъла, монополистът не е в състояние да наложи на пазара каква да е цена. Той среща ограниченията на пазарната крива на търсенето. При равни други условия търсените количества на пазара са в обратна зависимост от цената и това е закон, на който подвластен всеки пазар.

В стремежа си да максимизира печалбата монополитът ще произведе всеки обем, за който маржиналните приходи превишават маржиналните разходи.
Съчетаването на елементите на монопол и конкуренция, което стои в основата на конкурентните пазари, придобива своите нови, съвременни очертания в развитието на олигополните пазари. През последните десетилетия олигополната пазарна структура става все по – типична и за по – голямата част от световните пазари, което я прави изключително актуална като от теоретична, така и от практическа гледна точка.

По своята същност олигополните пазари представляват междинна пазарна ситуация между чистия монопол и монополистичния конкурентен пазар, тъй като пазарът е представен от неголям брой продавачи, всеки от които има значителен пазарен дял.

Олигополът е пазар, на който няколко фирми със значителен пазарен дял са взаимозависими при определянето на своята фирмена стратегия. Атомистичното поведение и относителната независимост на фирмите, присъщи за конкурентния и монополистично – конкурентния пазар, тук са заменени с конкретна и персонифицирана по своя характер конкуренция, която поставя отделните фирми в силна пазарна зависимост. При определянето на обема на фирменото предлагане и пазарната цена фирмите са принудени да отчитат както своите собствени пазарни ограничения по линията на разходите и капацитетните възможности, така и действията на своите конкуренти, т.е те провеждат стратегическо поведение.

Ако се вземе за пример най – елементарната форма на олигополен пазар – дуопола, където продавачите са двама, всяка една от двете страни осъзнава добре, че нейните действия влияят върху поведението на конкурента по някакъв начин. Общото между отделните фирми е, че фирмената политика на олигополите е взаимозависима, а конкуренцията между тях – осезаема и персонифицирана.