Анчев стефан Иванов



Дата07.08.2018
Размер19.92 Kb.
АНЧЕВ Стефан Иванов. Роден през 1954 г. в град Велико Търново, Република България. Завършва Великотърновския университет, специалност история през 1983 г. От 1994 г. е „доктор по история” и преподавател във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” по дисциплината “История на балканските народи през ХV-ХХ век”.

Издадени книги: Добруджанският въпрос в политическия живот на България 1918-1923 г. В. Търново 1994. 325 с.

Русия и „миротворците” над Югославия. В. Търново. Faber 2002. 312 с.

Родината ми в NATO? Българийо,ти си честна страна! Faber 2002. 192 с

Балканите - начин на употреба 1918 – 1938 г. Университетско издателство “Св. Св. Кирил и Методий” В. Търново 2006 г., 185 с

Публикуваните по-долу стихотворения са писани преди и след ноемврийските събития от 1989 г. Те изразяват моите вълнения и чувства породени от заобикалящата ни тогава и сега действителност.

РОДОЛЮБИЕ


За мойта Родина разказваш ми ти,

за нейното минало славно.

Аз чувствам как силно сърцето тупти,

редят се картините бавно.


Пред мене изниква широко поле,

усещам дъха на земята,

а горе е ясно и синьо небе

и всичко е сякаш в позлата.


Прииждат бойците на хан Аспарух,

прегазили Дунав разбунен.

В очите им огън на силни по дух,

телата им – опнати струни.


Във Плиска разруха, пожари горят.

Зъл враг е навлязъл в страната,

но в тъмна клисура го среща смъртта

и чаша му става главата.


Родината расне във смели борби

за българско име и слава.

Ромейски окови народът разби

и Търново столица става.


Народът мой смело воюва с врага.

Разбива латинци, татари.

През робството турско не сведе глава

и своят език не забрави.


Годините минаха, с тях горестта

и робството… всичко отмина.

Свободно звучи сега песента

из моята светла Родина.


Ти мойта Родина пред мене разкри.

Показа ми пътят й, прастария.

Историйо българска славна си ти,

тъй както е славна България!


1972 г.

“ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР”


Българче ли съм?… Не зная!

Днес тук властва чужда сила.

Тъмна, бедна, разорена,

е Родината ми мила.


Ю Ес Ей аз най-обичам!

Кирилицата е до време.

Натовец да се наричам,

първа радост е за мене!


Не съм българче свободно.

В край поробен аз живея.

Кой днес българско и родно

люби, тачи и милее?


Аз отчаян съм, аз расна,

в страшни дни на “ново време”.

Ще се махна щом порасна.

Ний не сме народ, не сме и племе!



2002 г.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница