Андрей Левицки Оръжията на Зоната

Послеслов от автора

Голяма част от детството ми премина в Чернобил. Днепровската „ракета” тръгваше от речната гара, плаваше през язовира; четири-пет часа и сте пристигнали. Много добре си спомням високия стръмен бряг, върху който беше градчето, противоположния - полегатия, с ливади до хоризонта, през които течаха множество малки рекички: Старика, Старицата, Рачата... С местните момчета ловяхме в тях раци и риба - не с въдици, това е за градските туристи, а с грипа, правоъгълна мрежа, опъната между две пръчки. Слънцето печеше като лудо, краката потъваха в хлъзгавото тинесто дъно, а конските мухи хапеха жестоко, и въпреки всичко беше превъзходно. Помня ферибота, голям и неповратлив, курсиращ между бреговете на Припят, - той страшно ми харесваше, и като разбрах по-късно, се беше загнездил в съзнанието ми - а разбрах това по-късно чак когато забелязах, че във всички, измислени от мен истории, по един или друг начин присъстват фериботи и фериботни преправи. Спомням си горите наоколо - какви гори имаше само! Те бяха гъсти и девствени. Напълно е възможно, още тогава в непристъпните гъсталаци, да са се въдели слепи песове и плъховълци, а по скътаните полянки да е разцъфвал парещ пух. Не обичах много да бера гъби и ягоди, предпочитах риболова, но виж възрастните, често събираха и донасяха в къщи пълни кошници. Сега всичко това трябва да го има в още по-голямо изобилие, както и рибата. Само че тя вече е двуглава. Ягодите, вероятно, светят, а гъбите ходят и разговарят.

Странно, но домът на баба не съм го запомнил много добре: едноетажна постройка... Водопровод има, но тоалетната - дървена кабинка на двора... най-добре в паметта ми се е запазила спалнята, прохладно тихо помещение с много високи бурени зад прозореца, множество ковьори и висок до тавана шкаф за книги. В него, освен всичко останало, имаше със събрани съчинения от Уелс - петнадесет тома, сиво-сина корица, издание от хиляда деветстотин шестдесет и четвърта година - и подвързани с конец свитъци от древното списание „Вокруг света”. Кой знае защо, на тази възраст най-много ми харесваха „Когато спящият се събуди” и, разбира се, „Войната във въздуха”; към „Машината на времето” бях равнодушен, но „Невидимия човек” и ‘Островът на доктор Моро” ме плашеха много. За това пък в списанията имаше два романа, които както се казва, завинаги промениха мирогледа ми: „ Неукротимата планета” и ‘Изгубени в космоса”. И двата в съкратен вариант и с шикозни - както ми изглеждаха тогава - илюстрации.

Уелс го спасихме, точно в момента всички петнадесет тома са на рафта в шкафа зад гърба ми (преди време дори успяхме да ги проверим с дозиметър - нямаха фон), но какво е станало със списанията? Изгорени ли са, отнесени от радиоактивни скитници за подпалки или за други цели? А и какво е станало с онези къщи на стръмния бряг, със сенчестия тесен булевард, където играехме футбол - минавах едва ли не за най-лошия играч сред младите чернобилци от нашата улица, въпреки че в града, в нашия двор, бях най-добрия и съществува ли всичко това или е разрушено? Баба ми отдавна умря от рак, по време на химиотерапията бавно губеше разсъдъка си, трошеше съдове и бълнуваше. Надписът на страницата на първия том от Уелс гласи: „На внука от баба Валя. Увличайки се от фантастиката, запазвай умението си да виждаш реалния живот и да бъдеш реалист в него.” С назидателността на това посвещение може да съперничи само неговата баналност. Баба ми беше красива жена, беше воювала, оженила се за бивш концлагерист от Освиенцим, един от малкото оцелели след концлагера ( не си спомням името на дядо, а само това, че той почина в Бяла Църква чак след 1986 година), от нея бяха останали купчина медали, и, разбира се, Уелс, всичко друго се изгуби във времето и пространството. Въпреки че, според мен и медалите се дянаха някъде, отдавна не съм ги виждал.

Следва:

СТАЛКЕР - 02

Андрей Левицкий

Епицентърът на Зоната

Анотация:

Глобална катастрофа в Зоната! Свръхмощно изхвърляне променя ландшафта, унищожавайки познатите райони и образувайки нови територии. Клановете са принудени да се борят за своето съществуване. Сега ВОЙНАТА НА ГРУПИРОВКИТЕ става неизбежна.

През това време неизвестни наемат двама сталкери (Химика и Шепата) да доставят някакво секретно устройство в самото сърце на Зоната - в АЕЦ-Чернобил. Но ще успеят ли те да изпълнят мисията? Нали срещу тях не са само фанатиците от МОНОЛИТА, чудовищата и смъртоносните аномалии - самата Зона се превръща в техен враг. И що за странно устройство пренасят сталкерите? Кой стои зад всичко, което се случва? Защо тайнствените поръчители ги наричат ЧИСТО НЕБЕ?

Авторът на тази книга ще ви преведе през тайнствените кътчета на Зоната и ще разкрие най-важната тайна - тайната на нейното възникване.

1 Работно заглавие за българско издание! Налага се, по съображения на автора, оригиналното заглавие „Избор на оръжие” да бъде променено.

2 Сумка (рус.) - брезентова или кожена чанта с военно предназначение, пригодена за носене на колана или с ремък. Обикновено се използват за носене резервни пълнители, гранати, оптически прибори и др.

3 Москвич (рус) - московчанин

4 Хохол (рус. жар.) - украинец

5 Вишка - войнишко легло на два етажа.

6 Чохъл - кожен или брезентов калъф с военно предназначение.

7 мешка - брезентова военна торба с ремъци за носене като раница.

8 Трактир (рус.) - страноприемница.

9 Самогон (рус.) - вид домашна ракия.

10 москал (укр. жарг.) - московчанин, руснак.

Каталог: todo
todo -> Никола Николов Маските на величията
todo -> Жак алфонс доде
todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967
todo -> Венцислав енчев бутик за поезия
todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия
todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5
todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: