Ангел Сотиров Когато сте с хора без зрениеНачало когато сте с хора без зрение
Изтегляне 259.63 Kb.
|
| Ангел Сотиров - Когато сте с хора без зрениеНачало
КОГАТО СТЕ С ХОРА БЕЗ ЗРЕНИЕ Съставител: Ангел СОТИРОВ Издава: ФОНДАЦИЯ “РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА СЛЕПИ” 4006 Пловдив, ул. “Ландос” 24 тел./факс: 032/864 192; e-mail:rehblind@bul.evro.net Коректор: Пеньо Куков Художествено оформление и предпечатна подготовка: Александрина Костова четвърто издание печатни коли: 2 тираж 1000 СЪДЪРЖАНИЕ
Общи правила Има ли думи “табу”? Какво означава “там” и “оттатък” Редът и точността Слепите не са и глухонеми Познай кой съм На улицата При движение по стълби При ползване на транспортни средства Показване място за сядане На път
При правене покупки в магазин В учреждение При лекаря При четене на глас Посещение на кино, театър и други На гости В ресторант При ползване на тоалетна Всред природата Заключение Вместо литература
ПРЕДГОВОР По различни причини може да ви се случи да имате контакт с невиждащи хора. Може би някой член от семейството ви да е сполетян от тежката съдба на невиждащите или някое от децата ви трябва от малко да понася затрудненията от слепотата или слабото зрение. Или сте срещнали случайно човек с недостатък в зрението, на когото желаете да помогнете. Може и да е служебно задължение в някои случаи. Така както могат да бъдат различни мотивите, различни са съдбите и характерите на хората, на които бихте пожелали да окажете помощ. Няма “слепи” въобще. Вие сами ще се уверите колко е голяма разликата между човек, който от детинство е свикнал със съдбата си, и такъв, който по-късно е ослепял.
се ориентират, и други, които трудно се справят с обстановката. Всички тези различия ще определят по какъв начин да действувате. С течение на времето вие ще се научите кога, как и до каква степен да помагате. Когато слепият е млад, с него можете да се движите бързо и леко навсякъде, при по-възрастните е необходимо обаче повече внимание и предупреждаване за препятствията, които се срещат по пътя.
на невиждащия, но именно поради това е необходимо да знаете, че трябва да виждате в него преди всичко и винаги човека, който както вас се бори и страда, готов е за труд и радости в живота. Тази брошура съдържа някои съвети и правила за общуване със зрително затруднени, в някои случаи и как да им се оказва помощ. С тези познания вашата задача ще бъде по-лека, а помощта - по-резултатна. ОБЩИ ПРАВИЛА Това, което ще се каже тук, е валидно при всички случаи, когато става дума за придружаване на сляп или слабовиждащ и трябва да се има предвид и в другите раздели по-късно.
лакътя/, като невиждащият върви половин крачка по-назад от вас. Лицата с остатъчно зрение, а също и напълно слепи, но много добре ориентиращи се в пространството, могат да се движат понякога и само като леко докосват с рамо водача. Когато пътят е труден или когато трябва да се мине през много хора, придружителят върви винаги малко напред. Ориентирите трябва да се казват по възможност ясно и кратко, точно определени.
товар. Това не е необходимо, а и не е разумно. По-добре е да се помага там, където е необходимо зрение, а не с физическа сила. Един здрав и психически нормален сляп човек може да се справя с всичко, което е във възможностите на запазените му сетива. Естествено, придружителят не може веднага да открие до каква степен е самостоятелен партньорът му, но с течение на времето това ще се изясни. Например, не е необходимо да се казва, че косата е добре сресана или ципът е затворен. Това той установява сам с ръка лесно и бързо. Но ако дрехата му е изцапана, или има бримка на чорапа, трябва да предупредим. Ако срещнете негов познат, добре е своевременно да предупредите кой идва и в коя посока да поздрави. Когато придружителят разбере, че някой познат желае да поговори насаме с придружавания, оттегля се малко настрана, но предупреждава къде се намира.
интересува от пейзажи или от външния вид на хора, сгради и други предмети. Интересите могат да бъдат много различни. Важно е да се знае, че е неправилно да считаме, че щом един човек е сляп, той непременно трябва да бъде занимаван непрекъснато, понеже няма никакви впечатления. Истина е, че той има впечатления, само че те са от друго естество. “Аз помагам на сляп” - такива и подобни изказвания трябва да се правят само в краен случай, ако е наложително, а също и толкова често чуваното “Ние виждащите” трябва да се избягва - то потиска слепия, макар и да е казано с най-добро намерение. Изобщо, старайте се този, когото сте решили да придружавате, да се чувствува ваш равностоен другар. Но ако ви се наложи да окажете помощ на случайно срещнат сляп човек, непременно го попитайте дали желае да му помогнете, с което ще му покажете, че зачитате неговата самостоятелност. Случва се да хващат чакащия на тротоара сляп и да го дърпат на отсрещната страна, без дори той да може да чуе гласа на своя “благодетел” и да обясни, че чака трамвай или автобус. Или ако, съпротивлявайки се, успее да го направи, изненадата е толкова голяма, че сред куп извинения го изоставят на средата на улицата и той трябва сам и на свой риск да се връща обратно. При подобни случаи попитайте: “Мога ли да Ви помогна?” и при положителен отговор, предложете на слепия да ви хване под ръка, ако трябва да го придружите донякъде или да му помогнете при пресичане на улицата. Казаното и писаното за хората без зрение и тяхната самостоятелност води дотам, че някои не се решават да им предложат помощта си, за да не ги обидят, дори и когато ги виждат в затруднение. Случва се обаче понякога те да вървят след тях, за да ги предпазят от сблъскване и от евентуално препятствие. Намерението, разбира се, е прекрасно, още повече, когато се предполага, че слепият няма да забележи нищо. В редица случаи и особено когато се придвижва, слепият използва до максимум възможностите на всичките си запазени сетива и по такъв начин компенсира липсата на зрение. За твърде кратко време той може да установи присъствието на такъв “ангел-пазител”, който от фактор на “сигурност” се превръща в причина за затормозяване на възприятията и изнервяне. Затова, както вече беше казано, не се двоумете да предложите направо услугите си. ИМА ЛИ ДУМИ “ТАБУ”?
виждам, гледам, сляп, слепота. Те говорят приблизително така: “Чичо ми беше получил същото нещо” или “Баба ми е също така”, а ако изпуснат и кажат думата “виждам”, се чувстват неудобно или започват да се извиняват. Трябва да се знае, че много от самите слепи често разказват шеги за собствения си недъг. Те възприемат и употребяват думите “сляп” и “слепота”, както всички останали думи, а глаголът “виждам” използуват, за да изразяват своя специфичен начин на виждане: чувам, възприемам, пипам, опипвам и т.н. Например: “Прочетох тази книга” /на брайл/, “Видях прекрасни неща” /слушах/ и т.н. Следователно можете без каквото и да е неудобство да запитате някой сляп: “Искате ли да видите този модел”? - да поставите ръцете му върху въпросния предмет. Използвайте свободно думите “сляп” и “слепота” когато се налага в разговора. Разбира се, не би било тактично ако кажете: “Ама Вие сляп ли сте? Съвсем ли”? “Значи не виждате нищо”? “Ах, какъв ужас!” “Така ли сте роден”? От болест ли е”? “Или от катастрофа”? и т.н. Не забравяйте също, че слепите съвсем не са глухи и не правете, макар и тихо, изказвания като: “От това по-голямо нещастие няма!” или “По-скоро бих предпочел да умра…” Те съвсем не мислят като вас по този въпрос и не обичат да чуват подобни съжалителни забележки. КАКВО ОЗНАЧАВА “ТАМ” И “ОТТАТЪК” Никога не казвайте на слепия “Има една маса там” или “Оставете го оттатък на стола”, или “Стената е отсреща”, показвайки посоката. Тези указания са базирани на зрението и за него те нямат никаква стойност. Правилно е да кажете: “Пред Вас има една маса” или “Поставете го на стола непосредствено зад Вас”, или “Стената е на три метра пред Вас”. Когато му сервирате на масата, казвайте: “Чашата Ви е вляво пред Вас” или “Пред дясната Ви ръка има пепелник”, при което чукнете по предмета, за да може той да го намери по звука. Когато му подавате чашата в ръка, кажете му къде може да я постави: “Има малка масичка вляво от фотьойла Ви”.
свали палтото и шапката си или да остави багажа си с думите: “Дайте да Ви помогна”. И ето, че палтото, шапката или куфарът са поставени на подходящо място, но да се намерят след това е трудно, защото често пъти невиждащият не знае цвета или други отличителни белези на предмета. РЕДЪТ И ТОЧНОСТТА Редът и точността са от изключителна важност за слепите. Основно правило, от което зависи самостоятелността на невиждащия човек, е: “Всеки предмет има свое определено място и винаги се намира там”. Затова поставяйте всяко нещо там, където е било. Ако сте забравили мястото му, попитайте слепия или му го дайте той да се погрижи за него. Това е абсолютно необходимо и особено за онези зрително затруднени, които живеят, работят или пътуват сами.
библиотеките в жилището или работното място на слепия. Външната врата и вратите на стаите трябва да бъдат или изцяло отворени, или напълно затворени. Всички останали врати трябва да бъдат напълно затворени. Не оставяйте никога да се търкалят кофи, метли, четки, кошчета за отпадъци и други предмети по местата, където обикновено минава незрящият. Точността пък е от особено значение за срещите, посещенията и другите контакти на невиждащите. Минутите изглеждат безкрайно дълги, когато човек чака, а когато той не вижда и не може да се занимава с друго нещо, чакането е източник на напрежение и нервност. СЛЕПИТЕ НЕ СА И ГЛУХОНЕМИ!
господинът не иска да пие нещо”? или “Момче, този човек може ли да се подпише сам”? или “Защо той не иска да седне”?
той не е глухоням”. Наистина ние сме свикнали, когато се обръщаме към някого, да търсим контакт с погледа му и когато този контакт липсва, се чувстваме объркани и се обръщаме към придружителя. Макар и естествена, тази реакция трябва да се избягва, за да не се чувствува невиждащият третиран като малолетен. Ако искате да го попитате нещо, обърнете се към него по име, а ако не го познавате, докоснете го, за да разбере, че се отнася за него. ПОЗНАЙ КОЙ СЪМ?
по рамото и ще каже: “Добър ден, г-н Х, как сте”? или още по-лошо: “Познайте кой съм”? Обикновено невиждащият има много добра слухова памет, но това не означава, че може да разпознае глас, който е чувал отдавна или за кратко време, особено когато вниманието му е концентрирано върху много други възприятия. Ако не сте член от семейството му или някой много близък на слепия, за да разпознае той веднага вашия глас, казвайте винаги: “Здравейте г-н Х, аз съм У”. Ако сте се срещали отдавна и има вероятност той да не си спомни името ви, прибавете малко обяснение, “Помните ли, ние се запознахме с Вас миналата година на…” Особено внимателни трябва да бъдем, когато се сбогуваме или за кратко време напускаме невиждащия събеседник. Сигурно ви се е случвало да продължавате да говорите на някого, който вече е напуснал стаята. И вероятно сте се смели на разсеяността си, а може и да ви е станало неприятно. Слепият много по-често е изложен на такъв риск.
музиката от радиото, в шумното кафене или във весела компания за него е трудно да разбере дали събеседникът му е още там. Нерядко той продължително говори на празния стол срещу себе си и когато разбере това, е естествено огорчен.
помнете, той очаква от вас да чуе това - колкото и мила да е усмивката ви или любезен жестът ви, той не може да го възприеме. Кимането с глава и жестът се заменят с няколко думи: “Г-н Х…”, при което невиждащият разбира, че се обръщате именно към него. НА УЛИЦАТА Случва се да срещнете на улицата сляп, движещ се бавно и несигурно поради оживеното движение, многобройните препятствия по тротоара или защото не познава мястото. Никога не се колебайте да му предложите помощта си, но не го и заставяйте да я приема. Кажете му например: “Отивам към площад “Св. Крал”. Искате ли да повървите малко с мен”? Ако той приеме, позволете му да ви хване под ръка и продължете заедно. Ако пък любезното ви предложение бъде отказано, не му се сърдете и си спомнете, че има незрящи, които предпочитат самостоятелността пред чуждата помощ. В повечето случаи невиждащият ще приеме с благодарност предложената помощ, но непременно му предложете да ви хване подръка, никога не го дръжте и не го бутайте, защото освен че така е трудно да се води сляп човек, той изпитва при такова “подпомагане” чувство на несигурност. При преминаване през тесен проход /или врата/ вървете винаги пред него, като го държите с протегната назад ръка през цялото време, докато той се намира частично или изцяло зад вас. И веднага трябва да кажем: човек с нормално зрение, който е несигурен и страхлив на улицата, не трябва да става придружител, понеже неговата несигурност още повече ще пречи и напряга невиждащия му спътник. На улицата слепият трябва да носи във всички случаи бял бастун /или бялата сигнална лента/, за да бъде по-лесно на придружителя. Бордюри и стълби се посочват с лек натиск на ръката или с кратко спиране. Ако следват няколко стъпала, казваме “нагоре” или “надолу” и “край” при последното. Да се каже само “стълби” е недостатъчно, понеже те могат да са нагоре или надолу. Ако се налага да се пресече улица без светофар или означена пешеходна пътека, слепият трябва да вдигне белия си бастун. Така се облекчава значително задачата на придружителя. ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО СТЪЛБИ При слизане или изкачване на стълби, предупреждавайте слепия: “Внимание”! “Стълби нагоре”, “Стълби надолу” и продължете да се движите, като той ви държи под ръка. Можете да го попитате дали предпочита да се хване за перилата на стълбището /стълбата/, ако има такива. При съгласие, поставете ръката му върху ръкохватката или му кажете: “Перилото е отляво”. Предупреждавайте го винаги за края на стълбите или за следващата отсечка на стълбището. Ако не го придружавате, а само му помагате, обяснете му разположението на перилата, както е посочено по-горе. Не е нужно предварително да броите стъпалата, за да му ги кажете, още повече, че в бързината винаги се греши. Той сам ще определи края на стълбата с бастуна си.
слепия. Независимо от това, предупреждавайте го предварително, когато ще ползва ескалатора. ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА На невиждащия се помага обикновено при качване и слизане от трамвай, автобус или влак. Често пъти обаче оказаната му помощ е така прибързана и предложена от толкова доброволци, че вместо той да се качи сам и със собствени сили, него го “повдигат” до платформата. При слизане пък се получава обратното: държат го така здраво отзад и отпред, че той едва успява да слезе. Всичко това, макар и добронамерено, е излишно и опасно за незрящия. Когато пътува сам, той знае как да използва трамвая, автобуса или влака. Отведете го до вратата и поставете ръката му на дръжката. Краката му са здрави и не е нужно той да бъде повдиган като пакет. Същото важи и за слизането - покажете му ръкохватката и го оставете да действува сам.
уточнявайте дали стъпалото е ниско или високо. След като сте се качили в превозното средство, поставете ръката на невиждащия на дръжката или лоста за хващане. Ако трябва да пътувате прави, вие ще се погрижите да намерите удобно място и да му посочите къде да застане. При качване и слизане е целесъобразно придружителят да помоли за път, като посочи с леко кимване към белия бастун.
поставете ръката му върху горния край на същата. Така с другата ръка той ще може да почувства височината на покрива и разположението на седалката и да се настани удобно. При затваряне на вратите предупреждавайте го да дръпне ръцете си.
да вземе място за себе си и за невиждащия в първите или последните две купета на вагона, по възможност до вратата. Това се налага, за да може слепият по време на пътуването да бъде по-самостоятелен. ПОКАЗВАНЕ МЯСТО ЗА СЯДАНЕ
за сядане. В трамвая, автобуса и други транспортни средства е достатъчно да му се предложи да седне, но го оставете той сам да реши.
“Заповядайте да седнете, това е облегалката”, при което той веднага ще разбере положението на седалката и ще седне без затруднение. Неправилно е това, на което често сме свидетели - няколко души едновременно дърпат, обръщат и наместват невиждащия, докато го поставят насила да седне.
затруднен да седне на фотьойл или канапе, поставете ръката му върху страничната облегалка и кажете: “Фотьойлът /канапето/ е вдясно”, така той с бързо движение ще определи точното му място и ще седне. НА ПЪТ
предварително да се познавате и да сте свикнали с характерите. Има значение освен това дали пътуването е само за няколко дни, или е за по-дълъг период - например за почивка. И в двата случая придружителят трябва да знае, че поема задължение, което е доста по-голямо и по-различно от обикновеното му. На непознато място всичко е по-сложно и той трябва да погледне сериозно на пътуването си, като на работа, а не като на развлечение. Още на гарата слепият става по-напрегнат поради общия шум и непознатата обстановка. Придружителят трябва по-внимателно да го води сред навалицата. Качването и слизането във влака става както при автобус и трамвай. Първа задача на придружителя, когато са в непозната обстановка, е да запознае партньора си с околната среда. Например, казва се: “Седнали сме до прозореца, отдясно е вратата, през която трябва да минете после. С нас има още пет души”.
която се настанява незрящият. Това се прави като се почне от вратата и се върви навътре. Показват се отделните предмети - завежда се зрително затруднения до леглото, масата, прозореца, показва му се мивката, тоалетната и непременно контактите и ключовете за лампи, за да не се лута после да ги търси сам. Тези, които са ослепели по-късно, проявяват интерес и към някои подробности в обстановката - картини, цветя, какъв е цветът на тапетите, на завесите и пр. Абсолютно необходимо е при по-продължително пътуване слепият и придружителят да не са постоянно заедно. След като слепият свикне с обстановката, той самият има желание да бъде понякога сам и независим в действията си, а и придружителят се нуждае от време на време от почивка, да се почувствува свободен от задълженията си. Това ще допринесе за добрите взаимоотношения. Естествено, слепият също трябва да има предвид, че ролята на придружител е доста уморителна за виждащия му другар. Той не трябва да счита, че има право само да изисква, постоянно да изявява нови и нови желания. Задължително е да оставя придружителя си свободен за известно време, тъй като той може да желае да направи снимки например, да купи нещо или да се срещне с някого. Изобщо и двамата трябва да проявяват такт и разбиране. ПРИ ПРАВЕНЕ ПОКУПКИ В МАГАЗИН
продавачката, която може да го обслужи. Ако имате повече време и добро желание, придружете ги до нужния щанд. Когато той търси определено нещо, обикновено го купува направо. Но ако поиска да види какъв избор има, поставете няколко от предметите в ръцете му, за да може да ги опипа и помирише - да разбере формата, размера и качеството им. Когато се купуват дрехи, необходимо е продавачът /придружителят/ да отбере няколко, които според него са подходящи и да ги предостави на зрително затруднения. Цветът се описва най-добре със сравнения: например - “Роклята е небесносиня” или “Костюмът има цвета на кафе”. Ако е нужно, не се колебайте да кажете: “Според мен, този цвят няма да ви отива много”. При плащане слепият не вижда сумата, която ви дава - съобщете му я вие: “Давате ми десет лева”. Обикновено, той знае добре какво дава, но с това би се избягнала грешка и свързаното с нея неудобно положение. При връщане на рестото и разваляне на пари трябва да се брои в ръката на зрително затруднения, за да му се спести неудобството да събира парите си опипом.
да открива и описва магазините. Една разходка с разглеждане на витрините е винаги интересна, но не трябва да се обхождат прекалено много обекти наведнъж, защото е уморително и за двамата. Ако зрително затрудненият иска да купи нещо, добре е предварително да уведоми придружителя, който избира време, когато е по-спокойно в магазините.
и го оставя той сам да каже желанието си. Обикновено продавачът е склонен да разговаря с придружителя, така че се налага тактично да посочим кой е купувачът и леко да се отдръпнем назад, за да бъде обслужен той. Слепият плаща сам. Пакетите носят двамата по равно. При покупка на мебели, на незрящия се предоставя достатъчно време, за да може спокойно да се запознае с тях и да направи избора си. В УЧРЕЖДЕНИЕ
придружителят обикновено се отдръпва дискретно настрана, обаче в близост, в случай че се наложи да потърсят неговата помощ. Когато трябва да се попълва формуляр или да се прочете нещо за подпис, придружителят трябва особено добре да внимава да не стане грешка, тъй като невиждащият отговаря на общо основание за подписа си. Тактът, вниманието и пълната дискретност са задължителни качества за придружителя. ПРИ ЛЕКАРЯ
посещението при лекар. Медицинският персонал често пъти е склонен да разговаря с придружителя, вместо със самия пациент. Това е тактическа грешка - човек, който не вижда, може да разкаже сам за състоянието си. Затова е най-добре да бъде оставен сам в кабинета на лекаря.
и присъствието на придружителя. ПРИ ЧЕТЕНЕ НА ГЛАС
слепите да четат сами, но ще са нужни още много години, докато тези помощни средства станат годни за използване и достъпни за всички. Дотогава зрително затруднените ще зависят в най-голяма степен от четенето на глас, тъй като четенето на брайл и прослушването на говорящи и електронни книги, колкото и разпространено да е напоследък, е само един от начините за облекчаване на тези проблеми. Най-мъчителната страна на такава зависимост за невиждащия е четенето на личните му писма и финансовите документи. В такива случаи пълната дискретност и такт са абсолютно необходими изисквания към четеца. Проверявайте винаги предварително дали на плика не са посочени името и адреса на подателя, което би могло да накара слепия да поиска друг да прочете писмото му. Никога не отваряйте писмото без изрично разрешение, а ако се отнася до финансови въпроси, съобщете това преди да сте започнали четенето. Когато четете на зрително затруднен, правете това бавно и ясно. След прочитане на писмо или статия невиждащият известно време мълчи, докато възприеме съдържанието. Това трябва да се има предвид и да не се бърза със следващия материал. Не четете писмата никога наум, за да кажете накрая лаконично: “Това е един твой, еди кой си, който ти пише еди какво си”. Не правете коментари по съдържанието и за подателя, без да са ви помолили за това. Не забравяйте никога, че задачата ви се състои единствено в това да заместите зрението на невиждащия. При четенето на други материали като вестници и списания, не е важно какво на вас ви се струва интересно и забавно. Прочетете само заглавията, а незрящият ще ви каже какво иска да чуе. Не прекъсвайте четенето си с възклицания и коментар, това дразни. ПОСЕЩЕНИЕ НА КИНО, ТЕАТЪР И ДРУГИ
зрително затрудненият иска да посети интересен филм или театрална пиеса. Придружителят трябва да има предвид, че човек, който не вижда, се нуждае от голяма концентрация на вниманието, за да може да следи действието на сцената или на екрана. Понякога се налагат пояснения или допълнения, които придружителят прави много внимателно и кратко, в удобен момент, за да не прекъсва възприятията у невиждащия. Надписите от екрана придружителят чете тихо, а зрително затрудненият ще попита за всичко, което не е разбрал по-късно, след като е приключил спектакълът.
много вещо. Запомнете: описвайте по същество, а не по чувство! Например, неправилно е да се каже: “Това е чудесно”! Ще обясните така: “Дворецът по външен вид прилича много на този от “Х”, който Вие познавате, или “Картината представлява двама души, които разговарят на фона на гора”. НА ГОСТИ
зрително затруднения човек, една компенсация за относителната изолация, отредена му по съдба. В този случай на придружителя се пада ролята на внимателен посредник. Той осведомява другаря си най-напред кой е в стаята и кой седи в съседство с него. Особено важно е да се съобщава всяка смяна на ситуацията. Винаги е много неприятно и мъчително за невиждащия, когато се окаже, че е говорил на лице, което е напуснало вече стаята, или че човекът, на когото говори, е зает в разговори с други. Ако невиждащият разговаря с някого, придружителят се оттегля малко настрана, но остава наблизо, в случай че се окаже нужда от неговата помощ. От своя страна и зрително затрудненият трябва да проявява разбиране спрямо придружителя и да е готов да остане без него за известно време. Придружителят може да иска да разговаря с някого или ако е жена - да бъде поканена на танц. Необходимо е обаче да се обажда на партньора си, когато напуска стаята и когато се връща, за да бъде слепият в течение на това, което става около него.
да се разбира с мимики или жестове с виждащи в присъствието на сляп. Обикновено невиждащият усеща това и се чувствува засегнат, че е изключен по този начин от компанията. Да не се прави разлика между него и останалите - това е желанието на зрително затруднения. С това негово желание е редно да се съобразяват обкръжаващите го и особено придружителят му. В РЕСТОРАНТ Когато невиждащи влязат в ресторант, към тях се насочват много погледи - от любопитство, от състрадание и пр. Колкото по-бързо и неусетно се смесят с хората, толкова по-добре. Придружителят води между масите като върви пръв и избира подходящо място. При сядане е достатъчно да се постави само ръката на зрително затруднения върху облегалото на стола или креслото, за ориентиране. Придружителят чете менюто, а поръчката на сервитьора прави слепият. Месото може да се нареже от придружителя. Ако е пиле и изисква по-дълга манипулация, най-добре е да се сменят чиниите - така е по-лесно за придружителя.
затруднения, като използва часовниковия циферблат и му посочи: - Шишчетата се намират на 9, брюкселското зеле на 3, доматите на 6, а картофите - на 12. Той налива напитките и поставя чашата до ръба на чинията. Добре е през време на яденето да не се задават много въпроси, вниманието на невиждащия е ангажирано с храненето. Целесъобразно е оживеният разговор да се остави за след това. ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА ТОАЛЕТНА Както за всички хора, ползването на тоалетна е естествена необходимост и за зрително затруднените. Ако се почувствувате неудобно /но всъщност защо?/, когато невиждащ човек ви помоли за помощ, за да отиде в тоалетната, помислете си колко му е неудобно на него да иска тази помощ. В случай че сте от същия пол и сте на обществено място, влезте заедно в тоалетната. Ако има отделно писоар и тоалетна, кажете това на слепия и му предоставете да избере. В случай че предпочете първия, обяснете му разположението. Преди да въведете невиждащия в тоалетната, проверете чистотата и му покажете тоалетната хартия и начина за пускане на водата. Ако имате време, почакайте го отвън, отведете го до мивката и му покажете сапуна, кърпата или ръкосушителя. При нужда не се колебайте да кажете: “Кърпата е много мръсна, по-добре да използвате носната си кърпа”. Действувайте винаги тактично, както бихте желали да постъпи той с вас, ако бяхте на негово място.
персонала или на друг човек. В случай че няма никой, действайте свободно и по естествен начин, както е посочено по-горе. СРЕД ПРИРОДАТА На много невиждащи туризмът доставя голяма радост, създава им възможност да се движат - нещо, което толкова им липсва при техния недъг. При излет е необходимо леко, умело водене. Ако водим плахо и нервно, това се предава и на невиждащия и затормозява движенията му. Целесъобразно е да се спира по-често, понеже тогава се възприема по-пълно околната среда, вниманието не се раздвоява от вървенето. Добре е да не се разговаря много. Изобщо схващането, че на зрително затруднения трябва постоянно да се говори и обяснява нещо, е напълно погрешно. Наистина едно описание е от голямо значение, особено при хора, които са загубили по-късно зрението си. Обаче ако при вида на красив залез или на една чудно разцъфнала поляна възкликнем спонтанно: “Много жалко, че не можете да видите колко е красиво!”, ние не само че с нищо не му помагаме, но, което е по-лошо, неволно го натъжаваме. Затова, внимавайте, бъдете винаги тактични и съобразителни. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Естествено, вие няма да запомните всички препоръки изведнъж след прочитането на тази брошура, но ако при следващия ви контакт със зрително затруднен човек бъдете по-решителни и сръчни, целта ще бъде постигната. И една забележка! Може би ще ви се случи да чуете нещо от този род: “Опитах се да помогна на един сляп, но той ме наруга… Вече няма и да повторя…” Да, за съжаление възможно е и това, защото невиждащите хора, както и всички останали, си имат своите недостатъци, а и помощта може да е била предложена не съвсем тактично.
че те живеят във вашия, в нашия свят, независимо от това, че го възприемат по друг начин. Понятен става и дълбокият смисъл на думите на Сент Екзюпери: “Вижда се само със сърцето, главното остава невидимо за очите”. ВМЕСТО ЛИТЕРАТУРА:
слепите в България послучай Международната година на инвалида. Тя има невероятно щастливата съдба за една книга - претърпяла е три официални и няколко пиратски издания, с общ тираж над 8000 екземпляра. Може би в България няма друга книга по проблемите на зрителнозатруднените лица, издавана толкова пъти и в такъв тираж. Като основни източници за нейното съставяне първоначално ни послужиха: - Холандската брошура “Когато сте със слепите ни приятели” от Херман ван Дейк, преведена на десетки езици включително и на есперанто и публикувана за първи път в България в сп. “Зари”, 1976 г., кн. 11 и 12 и 1977 г., кн.1
слабовиждащите в ГДР, в превод на Весела Бойкикева Ползвани са също така и няколко преводни материали по тази проблематика, публикувани в сп.”Зари”. На някои места в брошурата е споделен и личния опит на съставителя.
слепите в България и на Министерството на труда и социалната политика, но в тези
източници, поредността на изданието, издателя, съставителя и годините на отпечатване.
само стилна редакция и е направено допълнение в една от представените ситуации.
съставянето и редактирането на първото издание и на Мира Попова, която измисли заглавието на тази брошура. Ангел Сотиров Начало Каталог: drugi drugi -> 17 януари 2006 По данни на Регионалния център по здравеопазване наличността на лекарствения препарат “Tamiflu drugi -> Конкурс „Освобождението 21-22 февруари Гр. Белица drugi -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса drugi -> Община Павел баня кандидатства по 20 проекта drugi -> Курсове по български език за матура и вуз drugi -> Семинари, библейски курсове, проповеди, игрални и документални филми, музика drugi -> Другата България drugi -> Справочник & ръководство за инсталиране 2 p r d o X securitysystem s съдържание drugi -> Lovech Rock Fest 2016 Изтегляне 259.63 Kb. Сподели с приятели:
|