Ангелина василева снежен човек
Изтегляне 142.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЕЛЕНИ
- СЯНКА ОТ ТОПЛИНА
| АНГЕЛИНА ВАСИЛЕВА
СНЕЖЕН ЧОВЕК Здравей, Снежен човек! Колко странно познат моят спомен в съня те направи: носиш шалче с червено и черно рае, имаш сини очи и подрънкваш с китарата... Хей, почакай ме! Идвам при теб! Виж, излизам от топлия сън и се втурвам навън през вихрушката ледена - без обувки, без дреха... О, почакай ме, Снежен човек! И недей се топи от виновната радост за нашата среща... НАЗДРАВИЦА Когато в полунощ стрелките се настигнат и сред наздравиците бликне ново време, кое от скъпите за мен неща за бъдното да взема? Надеждата – тя никога не ме е изоставяла. Приятелствата – споделили с мен на делника и празника товара. И любовта – без нея, знам, мен просто няма да ме има... Но ето, че камбаните звънят! Честита Новата година! ПАЛМИ РАНЧЕВ СЛИЗАНЕ Прекосявах древен стадион, сред потрепваща от векове мараня. И усещах - някога наоколо било е пълно с хора. Толкова реални, колкото реална беше моята фигура тогава. Или щях да го усетя. Но не спрях навреме. Например по средата, в неочакваното чувство. Тогава бързах към смокиня с надвиснали към стръмнината клони. И после вече слизах към морето. КАК ДА НАРЕКА ВЪРВЕНЕТО Спомням си как се разхождах по алеята допълваща брега. Главно крачките и вятъра. Но и синьото, означило ясно докъде морето е достигнало. И после скромното завръщане, продължиш ли по небето. Неясно крачиш, прескачаш фасове, заобикаляш крепостна стена. Усилията ти са единствено, ако опиташ да запомниш безкрайните подробности. Прозрял през следващите дни, че са едни и същи. И в следващите подир тях. Но само толкова. Отдавна не е същото безгрижие на погледа. Прилича, но не е. И няма никога да бъде. Сигурно заради това подреждам крачките си акуратно, една след друга, една след друга, каквито смятам, че тогава са били. Понякога забравям вятъра. Но го усещам постоянно в лицето си. Накрая остават само някакви сияния, разтварят ме незабелязано и бавно ме издигат след всяка моя крачка. Не виждам повече, поискам ли да видя каквото и да е. Подробностите са изчезнали. И как да нарека вървенето в избелялото от височината синьо. Ако вече не съм нито горе, нито на алеята покрай брега. ХРИСТО КЕ ПЕЛЛА ШАМАН НА БРЕГА да нарисуваш щрих по щрих празнотата на дългия ден да извървиш дума по дума самотата на бавната нощ да насечеш клетка по клетка сърцето си на въглени за жарава като мокра чапла почуквам по отсъстващия бряг на лятото вълните отмиват спомените за да не хванат паяжина и да ме затворят в капсула за безпилотно реене открадвам от пясъка изящно отпечатаното копие на тялото ти заточило слънцето до точка в хоризонта и забивам тотема му на границата между времената аз съм погубен шаман напразно тичащ в маратона на твоя глас в синя въздишка сътворявам по крайбрежията на устните ти море аз се моля за дъжд изкован от топлите облаци на гърдите ти в експресни колети изпращам пейзажа на твойте очи до всички депа за бракувани танкери с неми оазиси за да ми върнат спешно думите с които необят за нас извайваше но сянка в сянката е моят магичен транс и твоят откъснат огън не са се разпилявали само неизбухващи в полет звезди а съдбовните срещи са сипещи се статуи от пяна и морска сол АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА ***** Старите хора – старите хора по пейкитебели в градината – тънки, прозрачни, пречистени – слушат унесено зимния полъх в кръвта си, късно-есенно се усмихват на слънцето – и младостта, затрептяла за миг в светлината – не ги връща вече назад, а им спомня ангела, който ги очаква сред пътя. IN MEMORIAM Мстислав Ростропович застана от лявата страна на Йохан Себастиан Бах и засвири: Партита за Соло Чело И тъмнината затрептя и се превърна в звук и нощта проговори и отгърна своята тайна И спящите – които сънуваха и будните – които виждаха и чуваха и глухите – които само виждаха и слепите – които само чуваха и всеки всеки – който бе в тази музика от главата до петите чак до корените си в земята и до крилете си в небето – всеки в този миг или във тази вечност почувства в себе си Създателя ЛЮДМИЛА БАЛАБАНОВА ***
Светлина и мрак на север се борят по-ожесточено и сега тъмнината е превзела тези спокойни земи, които отговарят мирно, с бяло знаме. Изгревът и залезът, помирени населяват оня южен хълм, зад който се изляга светлината. Рядък и забързан гост, тя идва за малко да покаже колко тъжни са силуетите под листата (добре, че има какво да ни покрива). Гората е гола – графика, лишена от цвят. Накрая небесният художник е свършил боите си до капка. Само бялото и черното властват наоколо. И покоят. Тук мъдростта е стигнала оная точка, в която е ясно, че никоя победа не е окончателна. РЕЦЕПТА ЗА ЛЮБОВНО ПИСМО Където и да стъпиш ще смачкаш някоя тревица или цвете или някоя калинка от нетърпение най-хубаво е небето въздухът е толкова прозрачен и чист че птиците оставят следи като прелитат видими с невъоръжено сърце ВАЛЕНТИН ВИДЕНОВ БАРИЕРА Седим. Три метра ни делят – ивица бетон и ивица трева. Погледите ни, насочени фронтално, се срещат, удрят се и падат някъде по границата. Аз виждам ги – натрупват се, издигат стена; стена въздушна между нас. Седим. Ивица бетон и ивица трева делят ни. Чакаме да стане някой и да ги прекрачи. И ето: ти надигаш се, правиш първата крачка и тръгваш – не към мен; усмихнат, отминаваш ме – тревата си пресякъл, не бариерата. Бариерата остава. СЕЗОНИ Виждам празни рибарници и като че безоки риби ме зяпат от пукнатините; виждам сухи чешми, с прах, много прах напластени; виждам пусти кошари и като че бивши стада хрупат мъртвозелената трева зад оградите. Иде ПРОЛЕТ. ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ БЛЯН На Мария С. Студ – дърво о камък пука. Вие вихърът в комина. Сам будувам нощем тука. И отпивам знойно вино. От камината излиза нестинарка – смъртно бледа . В белоснежна бяла риза приближава и ме гледа. Приближава, за ръчица рой от пламъчета води: десетица куп дечица заиграват се по пода Други качват се по мене, скубят ми през смях брадата. Трети лазят по колене и ми сядат на главата. Тихо приказки разказвам. И димя, димя с лулата. И притиска топла пазва в коленете ми жената... 1978 ОТКРОВЕНИЕ На Мария С. 1. Недей ме разпитва за възраст и име. Отдавна не помня такива неща. Тъй както не помня вихрушката зиме, когато се спуска и цепи нощта. Тъй както не помня ревящото гърло, на воля когато се втурва гласът. На птица подобен, над равно и върло, безкрайно се носи в небесния път. Ти знаеш за мене в предчувствия всичко. По твоя поръчка съм в лик сътворен. До дъно изтръскай ти своята личност, и там ще намериш прашинка от мен! 2. О, зная, разбирам, обичам живота. И тъй ми се дълго и силно живей: Делия безгрижен, запрегнал в хомота, да тегли най-бързо, най-якия змей. Дъжда да изпращам в разлистена нива. И слънце да спускам над пълния клас. Еднакъв да бъда за цвят и коприва – препълнена чаша мая за подквас. ПАВЕЛ БОРЖУКОВ – БОРЖИ САНЧО Мой храбри оловни войнико, с когото пребродихме детството и сторихме куп чудеса! Катерехме вражите крепости без шлем и без ризница презрели страха от смъртта, въздавахме вред справедливост. Загуби във битка ръката си, отпосле разбрах, че било при Лепанто, тогава научих чак твоето име. Мой храбри оловни войнико, останал във шкафа на детството… Когато те срещнах отново ти носеше стари доспехи, в които се сипеха стрелите на присмеха. Застанах пак редом до теб, а ти ме погледна и рече: “Отдавна те чакам, приятелю Санчо!” ВИКТОРИЯ КАБАДЕЛОВА ***** Небесно сияние. Весели деца. - Коледна елха... ***** Тиха музика. Сърдечен трепет. - Коледна песен... ***** Тържествен химн небето пее – - Бог се роди! ***** Звънят камбани. Запалена свещ. - Коледа! ***** Света нощ. По снега стъпки. - Коледари... ПЛАМЕН ГРИГОРОВ ЕЛЕНИПодгонени от ножа, от глада, от сляпото желание за близост, елените се спускат към града и през отворените порти влизат. Далеч от своя горски свят, те в кофите за смет глави завират, рогата им тържествено стърчат, но нещо се смалява в мен, умира. И бавно побеляват под снега, дори и той не ще да ги пожали, а вярвам, че на техните рога живеят още приказки и хали. Дошли са те, прокудени от нас, да размразят сърцата ни студени и в този късен, този тъжен час, една сълза замръква в мене. K O Л Е Д А Всичко е както преди, дворът, гората, небето, тъжните малки звезди, шепота вътре в сърцето. Всичко е както преди, снежна душа и въздишка, вятърът преспи реди, вълците стихове пишат. Всичко е както преди, вино, лъжи и пържоли, двете сковани греди, чувствата плахи и голи. Всичко е както преди, пак мълчалив е баща ми, скритите слепи вражди и заглушените драми. Всичко е както преди, Свети елхата голяма. Всичко е както преди. Само че майка я няма. 23 Декември, 2003 СЯНКА ОТ ТОПЛИНАОбичам да те гледам сутрин, когато красотата тивнезапно се събужда, и слънцето до тебе е заспало. Приличам на слепец попаднал в чудо, а ти си единственото нещо, което някога съм виждал. Последната звезда и тя към тебе онемяла гледа. След миг е изгрев. И аз отново съм напълно сляп. И само сянката от бялата ти топлина към следващата нощ ме води. Април 3, 2006 ЛЮДМИЛА ХРИСТОВА ***** От имела - бодлива красота. Ухание на зима. *****
В заскрежените клони замръзна светлината. Коледна нощ. ******
на снежния човек - врабче. И то на диета. ******
заледените клони. Новогодишна украса. ***** Нова година. Както всяка нощ изгрява луната. ЛАЗАР ТОПАЛОВ КОЛЕДНА ЗВЕЗДА Над Витлеем една звезда огряла разпръсква светлина над хижи и простори. Не един учудено говори – Младенец роди се – Божи син, не в балдахин, а в сламена колиба. На одър дървен – къшей хляб и риба... Овчар, дете и влъхва затаяват тръпка, момиче златокосо тихо стъпва в ръцете – коледна звезда – за Него дар поднася. В душата пее светла радост... Нали човещки род да излекуваш яви се ти, Исусе, с ясен взор? Звездата коледна със сила и любов разискря пламък, дава благослов! ХАЙКУ СНЕЖИНКИ ***** Снежни върхове – ръце към БОГА Мусала ***** Луната спря. Сребърен прах поръси зимната нощ. ***** Навалял сняг върху главата на мъдреца. Фуджи. ***** Намерих тебе под елхата – моят коледен подарък ***** Залез по листа – оранжев сняг, за днес последно хайку. КОЛЕДНА ЗВЕЗДА
9. Павел Боржуков – Боржи*
Каталог: userfiles -> file file -> Седмичен информационен бюлетин file -> Седмичен информационен бюлетин file -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004 file -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска file -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси file -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс file -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица file -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет Изтегляне 142.42 Kb. Сподели с приятели:
|