Англичани навън (Трета част)



Дата14.01.2018
Размер43.54 Kb.
#46417
Англичани навън
(Трета част)
Кейт Фокс

Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов

След като домът е обичайния полигон, на който развиваме социалните си умения, то как се справяме тогава, ако се наложи временно да го напуснем и да излезем на светло? Както може да се предположи, отговорът е: ”не особено успешно”. След повече от 10 години наблюдения по улиците, влаковете и автобусите, ще се опитам да дешифрирам неписаните кодове на нашето публично поведение.
В колата
Както знаем, колата не е просто средство за пътуване. Автобусът и влакът ще свършат същата работа, на там няма как да се чувстваме като у дома и да размахаме класовата си визитка пред публиката. Ние, англичаните, упорито отричаме този простичък факт. Твърдим, че изборът на колата ни не е свързан с декларирането на социален статус. Днес дори в разгара на манията към автомобилите BMW като имиджова марка на успелите юпита, закупилите ги англичани са склонни да си оправдават избора с думи за надеждността на германската инженерна мисъл, дизайна, комфорта, стабилността при високи скорости и пр. клишета. За нас е много важно да подчертаем, че този избор няма нищо общо с личната ни суета, впечатляването на колегите, привличането на женското внимание и т.н. Просто една „стабилна и хубава кола”. Когато говорим за коли, прибягваме до всякакви възможни аргументи, за да заобиколим истинската причина за купуването им. Според англичаните поршето е „една красива кола”, а според англичанките фолксвагенът-костенурка е „тооолкова сладък и сантиментален”. А накрая групово обичаме да се кълнем, че „това си беше любов от пръв поглед в автосалона”.
Moндео” тестът
Всичко, свързано с колите в тази държава, разбира се, е продиктувано от класовата ни декларация. Ако сте в по-палаво настроение има един безгрешен способ да накарате англичаните да си го признаят по заобиколен път. Попитайте ги не за моделите коли, които харесват, а за тези които не харесват, като най-невинно споменете например за отношението им към марката Форд „Мондео”.

Представителите на средната класа автоматически ще намерят начин да се пошегуват за пътуващия застрахователен агент или за „човека от Есекс” (популярен стереотип от 90-те за представителя на работническата класа и долните слоеве на средната класа. След Втората СВ правителствата на Великобритания масово насърчават работническата класа да напусне поразения от бомбардировките Лондон и да се премести в новозастроените с общински жилища квартали на Базилдън, Хароу и Eсекс. Тази политика продължава и при Маргарет Тачър, която предлага облекчени данъци и субсидирани от правителството цени за тези, които решат да си закупят общинско жилище в района на Есекс).

По-горните слоеве на средната класа обикновено са най-тренирани в прикриването на снобизма си, така че остава внимателно да наблюдавате лицата им за неизбежния тик, който ще предизвика мръсната дума. Още по-горните стъпала на социалната стълбица ще реагират снизходително и донякъде развеселено, докато истински синята кръв най-вероятно няма да има представа за какво й говорите.

Класата, презираща мондеото обикновено шофира марка автомобил, произведен на континента (японските и корейските модели не са на почит, въпреки че имат минимално имиджово предимство пред фордовете и опелите). Единствените изключения в това анти-британско правило са мини купърите и големите „кънтри” возила марка Land Rover и Range Rover. Тези, които се считат за поне половин класа над Мондео Човека, обикновено избират втора ръка пежо, рено, фолксваген или фиат. Цената тук няма значение – може да бъде дори и значително по-ниска от тази на мондеото.


Meрцедес” тестът
След като ухилихте англичанина срещу вас с лесния Mondeo тест, сега ви предлагам малко да го понапрегнете, като подхвърлите: „Я чакайте да отгатна ... вие сигурно карате голям мерцедес”.

Ако обектът на изследването ви реагира с раздразнение, с пресилен смях или пък каже нещо от духа на „това е дрънкулка за бизнесмени”, поздравления – натиснали сте чувствителния бутон на класовата му несигурност. Вероятно той е от пресните попълнения на горните етажи на средната класа и принадлежи към някоя от групите на професионалистите или новата интелигенция като се опитва да се дистанцира категорично от типичната средна класа – човекът бизнесмен, с когото има почти сигурна родствена връзка. Класовите предразсъдъци в Англия се предават от поколение на поколение, но родословното дърво рядко лъже. Зад привидното възмущение на подобна реакция, най-вероятно стои фактът, че бащата или дядото на въпросния човек е бил типичен представител на средната бизнес класа – притежател на магазин, търговец или може би продавач на коли, успял да осигури на детето си достатъчно добро образование и стартова позиция, за да не остане на същото социално стъпало.



Много англичани ще се опитат да ви убедят,
че са отминали времената, когато се е гледало отвисоко на хората, изкарващи прехраната си с търговия. Грешат. И това не се отнася само до малцинството наследствени аристократи или притежатели на земи. Горните слове на средната класа, упражняващи „почтени” професии като доктори, адвокати, обществени служители, армейски офицери и пр. също носят дълбоко в себе си презрението спрямо търговската прослойка. А най-усърдни в дамгосването й са хората, успели да стъпят в по-горната класа благодарение на набора от социално ориентирани професии от по-новото време - в сферата на медиите, образованието, изкуствата, науките, издателската дейност, благотворителността и т.н. Те много рядко биха се обърнали към услугите на возило като мерцедеса, асоциирано с „вулгарния” бизнес-имидж. И причината за това отново не е в цената. Класовата дилема в Англия е не как си изкарал парите си, а по какъв начин го демонстрираш. Един издател или адвокат би предпочел да шофира топ модел ауди, което ще му струва не по-малка сума от покупката на мерцедес, но ще бъде далече по-елегантна декларация на неговия социален статус.

В момента моделите на BMW
носят почти същата съмнителна аура на „бизнес кола” като мерцедесите, но имиджът им все още не окончателно заклеймен поради това че се асоциират донякъде с по-младата генерация юпита от лондонското Сити.

Колите марка ”Ягуар” също си спечелиха лоша публична слава на Острова като возила за търговци, дилъри на коли, черноборсаджии, алчни собственици и типажи от по-сенчестия край на икономиката. Честта им се балансира донякъде от официалния им статут на предпочитани коли от правителствената администрация.



Стереотипите на обществените нагласи към изброените по-горе марки може би не са вече толкова ясно изразени през последното десетилетие и все пак – ако искате да потормозите някой неуверен представител на средната класа в Англия ... подложете го на „мерцедес” теста.

Статията е публикувана в БГ БЕН на 19.06.2011


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница