Анонимни Алкохолици

Просто казано, в АА „не се влиза“ и не се изисква никакво попълване на анкета за членство. Нещо повече, в групите не се води даже отчет на членовете. В АА няма нито встъпителни вноски, нито членски вноски, нито вноски пропорционални на доходите.

Преди всичко „влизането“ се състои в това, че хората просто започват да ходят на сбирките на най-близката до тях група. Те самите доброволно решават да отидат в АА, разбирайки, че е време да приключат с пиянството и намират телефона на местната група в телефонния справочник, или пишат до G.S.O, Box 459 Grand Central Station, New York, NY 10163 с молба да им дадат координати на най-близката група.

Други идват в своята АА група, по съвет на приятели, лекари, близки или духовни наставници.

Преди да отидат на сбирка, те обичайно намират един или няколко членове на АА, за да поговорят с тях и да научат как на тях им е помогнало участието им в АА. Това, което научават за алкохолизма и за АА, им помага да решат доколко сериозно искат да спрат да пият, защото желанието да се спре пиенето е единственото изискване, предявявано при влизане в Общността.

АА не се занимава със задържане в Общността на тези, които посетили няколко сбирки, решават, че АА не е за тях. Може би, някой от членовете ще им предложи първо да притеглят всички „за“ и „против“, но няма да настояват. Единствено самият алкохолик може да реши необходимо ли му е да бъде в АА.

Открита сбирка се наричат сбирка на групата, на която може да дойде всеки желаещ (независимо от това алкохолик ли е или не) при условие, че няма да разгласява кой е присъствал на сбирката.

Обикновено на всяка сбирка има „водещ“ и няколко изказващи се. Водещият открива и закрива сбирката и дава думата на желаещите да се изкажат. Обичайно се изказват само членове на АА. Те разказват за своя алкохолизъм, за това какво ги е довело в АА. Понякога говорят и за това какво мислят за програмата за възстановяване от алкохолизма или за това, какво им дава трезвият живот. Всеки от говорещите излага своята гледна точка и говори само за себе си.

Обикновенно след изказванията се раздава кафе, безалкохолни напитки, сладки и присъстващите започват да общуват помежду си.

На закритите сбирки присъстват само членовете на местната група на АА или намиращи се в дадения район членове на други групи. Целта на провжедане на закритите сбирки е предоставяне на членовете на АА, на възможност да обсъждат конкретните стадии на алколизма им, тоест това, което понастоящем могат да разберат само алкохолиците.

Тези сбирки протичат в най-непринудена обстановка и който и да било член на групата, може без да се притеснява да участва в разговора. Закритите сбирки са особено важни за новите членове на АА, защото именно на такива сбирки те могат да задават своите наболели въпроси и да прибегнат до опита на онези алкохолици, у които има вече опит по възстановяването от алкохолизма.
25. Може ли да дойда на сбирка на АА с приятели или близки?

В болшинството от групите е прието да се канят на откритите сбирки всички желаещи, независимо от това дали са членове на АА (разбира се, най-добре е първо да се обърнете по този въпрос към конкретната групата, чиято сбирка посещавате). Новите членове се съветват да водят със себе си своите жени, мъже или приятели, защото запознали се с програмата, те съществено могат да помогнат на алкохолика да спре да пие. Много алкохолици винаги идват на сбирките със своите мъже или жени и те активно участват в обществената работа на местната група. Напомняме, че по съществуващите традиции, на закрити сбирки могат да идват само алкохолиците.

Някога на въпроса за това, колко дълги трябва да бъдат краката на човек, Абрахам Линкълн е дал отговор, който е станал класически: „колкото да стигат до земята“.

По аналогия може да се отговори, че никаква регулярност или периодичност на посещаване на сбирки никой в АА не установява. Стига човек да посещава толкова сбирки, колкото смята, че са му необходими. Болшинствоно от членовете на АА посещават не по-малко от една сбирка на седмица и смятат, че това е достатъчно, за да следват програмата и да не губят връзка с групата. Други – особено ако живеят там, където се провеждат сбирки – се стремят да ги посещават почти всяка вечер и да не пропуснат нито една. И накрая, случва се някои членове на АА задълго не идват на сбирки.

Когато някой съветва чисто приятелски новодошлите да не пропускат сбирки, се изхожда от това, че както са се убедили болшинството от членовете на АА – да водят трезв живот е по-лесно на онези, които регулярно посещават сбирките. Много алкохолици от собствен опит знаят, че ако престанат да посещават сбирките, то понякога отново започват да пият.

Колкото повече новите, завързват контакти със старите членове на АА, колкото по-често те посещават сбирките на групата – особено в първите седмици и месеци на пребиваване в АА – толкова по-добре. Това им дава възможност бързо да намерят тези, които са преминали през същото и тези които са способени да им помогнат по-добре да разберат програмата и да я ползват съобразно своя случай.

Практически няма алкохолици, които рано или късно да не са опитали да водят трезв живот самостоятелно.

Но в повечето от случаите това се оказва малкоприятно, че дори и невъзможно дело. Поради това, ако посещаването на сбирки помага на човека да не пие и приятно да си прекарва свободното време, то вероятно си струва да последва примера на тези, които го съветват да не пропуска сбирките.
27. Длъжни ли са членовете на АА да посещават сбирки до края на живота си?

Не, не са длъжни. Но както е забелязал един член на АА, болшинството от нас искат това, а за някои от нас това е необходимо.

На много от алкохолиците не им харесва, когато им казват, че те трябва да правят нещо в продължение на дълго време. На пръв поглед може да се окаже, че перспективата да се посещават сбирки на АА до края на живота, е твърде голямо натоварване.

Но трябва да помним, че в АА никой за нищо не принуждава и всеки има свобода на избор и сам решава какво да прави и какво не. Това се отнася на първо място и към най-главния въпрос .Трябва ли изобщо да се стремим към възстановяване от алкохолизъм с помощта на АА.?

Основната причина, поради която алкохолиците посещават сбирки на АА е, че им е нужна помощ. Ако искат да започнат да водят трезв начин на живот не когато и да е (т.е. утре, след седмица или след 10 години), а непосредствено сега – днес.

Определящите се като членове на АА малко ги е грижа, какво ще бъде утре или през целия оставащ живот, защото единственото им подвластно време е „сега“, „днес“. За тях е важно да бъдат трезви сега, а за бъдещето ще могат да се погрижат, когато това бъдеще стане настояще.

Когато още пиехме, ние в болшинството си, не сме се замисляли особено за времето и намирахме време когато ни се предоставяше възможност да пием. При все това, някои членове на АА ги учудва, че трезвостта също изисква време. Ако новият член е типичен алкохолик, то на него ще му се иска бързо да навакса изгубеното време: да започне усърдно да се труди на работа; да влезе в радостите на семейния живот, на които твърде дълго не е обръщал внимание; да започне да отделя време за светски или църковен живот. Ето как мисли такъв нов член на АА: за какво му е трезвост, ако не за това да живее нормален и пълноценен живот.

Но, първо – АА това не са таблетки, които могат да се приемат, оставайки пасивен вътрешно, и второ, следва да се отчита опита на онези, които вече са успели с помощта на програмата. С малки изключения, всички тези мъже и жени, са дволни във висша степен, че са спрели да пият и са хора, които регулярно ходят на сбирки, не кръшкат от работа с други алкохолици нуждаещи се от помощ и с голям интерес участват

в провежданите от групата мероприятия. Тези хора трезво и безпристрастно са се огледали за времето, убито в баровете, за своите самоотлъчки, за понизяващата им се работоспособност, за разкаянието и главоболието в сутрините с махлурлук и са разбрали, че ако сега за това трябва да се „разплащат“ и да посвещават по няколко часа за работа в интерес на собствената си трезвост – то е вярно, че това си струва.

Този въпрос обикновено задават онези, които имат опасения, че съседите им ще научат за тях, че са алкохолици. Случва се например, някой да работи под ръководството на лица, които нямат ни най-малка предства за АА и рязко и отрицателно отнасящи се към онези, които открито заявяват, че страдат от алкохолизъм. В подобни случаи, даже и онези, които много искат да спрат да пият като влязат в АА и с негова помощ започнат да водят трезв живот, се страхуват да се обърнат към най-близката им група.

Естествено че, всеки сам е в правото си да решава в каква точно група ще влезе. Разбира се, най-удобно му е да влезе в най-близката му група тъй като това, вероятно е най-простият начин да приключи със своя алкохолизъм. Работата е в това, че тези, които се обръщат за помощ към АА, най-често вече се смятат за пияници от околните и когато спрат да пият, това също рано или късно става известно на другите. Едва ли началството или съседите с раздразнение биха се отнесли към онзи, който помага на техния служител или познат да води трезв живот, бидейки това местната група на АА или група на АА, намираща се на петдесет мили.

Трудно ни е да си представим и това, че в наше време когото и да било биха изгонили от работа или порицали за това, че не пие. Опитът на много хиляди членове на АА убедително свидетелства за това, че за новите членове на АА, е по-добре да не се безпокоят за реакцията на околните, а да се обърнат за помощ към най-близката им група.

Най-добър отговор на този въпрос се явява опит на стотици хиляди мъже и жени, вече влезли в АА. Те подложиха тези понятия на преоценка и сега смятат, че до момента на идването си в АА, не са познавали нито истинското приятелство, нито истинските удоволствия.

Много алкохолици откриха, че денят в който са признали своята зависимост от алкохола е станал истински празник за най-добрите им приятели, на които им е било болно да гледат техните мъчения.

Естествено, важно е да се различат приятелите от случайните „приятели“ в баровете. Може би алкохолика, който има преди всичко немалко такива, в скоро време няма да ги има. Но вместо това за него ще се появят стотици нови познати от АА. Хора, които ще го разберат, ще го приемат в своя кръг и ще му помогнат да остане постоянно трезвен.

Малцина от членовете на АА ще се съгласят да заменят удоволствията, които им дава трезвият живот със съмнителните удоволствия от своето минало.

Програмата за възстановяване от алкохолизма
Още на първите си сбирки на новите членове им предстои да чуят за „Дванадесетте стъпки“, „Дванадесетте традиции“, „Голямата книга“, „пробиви“ и за редица други специфични понятия, възприети в АА. По-долу ние разглеждаме тези понятия и обясняваме защо те, така често звучат в изказванията на членовете на АА.
31. Какво е това „Дванадесет стъпки“?

Дванадесетте стъпки представаляват сърцевината на Програмата на АА за възстаноняване от алкохолизма. Това не са отвлечени теории. Стъпките са събрали в себе си опитът на първите членове на АА, до който те са достигнали по метода на пробите и грешките. В тях са изложени онези възгледи и принципи, които (както са смятали първите членове), са им помогнали да стигнат до трезв живот. Тези стъпки в никакъв случай не са задължителни.

Опитът показва обаче, че онези членове на АА, които се стремят да следват стъпките и да ги прилагат в ежедневния си живот получават от АА много повече, отколкото онези, които се отнасят към тях без особен интерес. Самите стъпки представляват съвършено ново за болшинството алкохолици, отношение към живота. И все пак много членове на АА смятат, че онзи, който иска да води трезв живот, без стъпките няма да успее.

По-долу е приведен текста на „Дванадесетте стъпки“, публикуван в книгата „Анонимни Алкохолици“, която е събрала в себе си колективния опит на АА.

1. Признахме, че сме безпомощни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем.

2. Повярвахме, че Сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.

3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме.

4. Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си.

5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.

6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.

7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.

8. Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.

9. Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.

10. Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.

11. Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.

12. Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.

„Дванадесетте традиции“ – това са принципи, които се препоръчва да се използват, за да се обезпечи съществуването и растежа на онези хиляди групи, които образуват Общността. В тяхната основа е положен опитът на първите групи, придобит в критичен за съществуването на движението период.

Важността на традициите се състои в това, че те напомнят и на старите и на новите членове на АА, че по своята същност АА е общност на мъже и жени, които поставят на първо място собствената си трезвост и помощта за онези, които се стремят към трезвост.

1. Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АА.

2. За нашата обща цел има само един върховен авторитет – този на любящият Бог, така както той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители; те не ни управляват.

3. Единственото условие, за да стане един алкохолик член на АА, е желанието му да спре да пие.

4. Всяка група трябва да бъде независима, освен по отношение на дела, които засягат други групи или АА като цяло.

5. Всяка група има една единствена цел – да предава посланието ни на алкохолиците, които все още страдат.

6. Една група на АА не може да поддържа, финансира или предоставя името на АА на каквито и да е родствени общности или странични организации, защото проблемите, свързани с пари, собственост и престиж, ни отклоняват от основната ни цел.

7. Всяка група на АА трябва да се издържа сама, като отклонява каквито и да е външни дарения.

8. „Анонимни Алкохолици“ трябва завинаги да останат непрофесионално обединение, но нашите служби могат да наемат специални служители.

9. АА като общество никога не трябва да се организира; можем обаче да създаваме служби или комитети, подчинени пряко на тези, на които служат.

10. Обществото „Анонимни Алкохолици“ не се произнася по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на АА не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии.

11. Политиката ни във взаимоотношенията с обществеността е основана на привличавето, а не на пропагандата; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото и киното.

12. Анонимността е духовната основа на всички наши Традиции, която винаги ни напомня, че главни се явявят принципите, а не личностите.
33. Какво са „пробивите“?

Случва се човек, водещ с помощта на АА трезв живот, изведнъж да започне да пие. В АА рецидиви от подобен род е прието да се наричат "пробиви", "сривове". Те се случват и с тези, които не пият от няколко седмици или месеци и с тези, които не са пили вече няколко години.

Почти всички членове на АА, които са преминали през „пробив“, са единодушни, че безпричинни „пробиви“ няма. Ту някой, признал си, че е алкохолик, се постарае да забрави за това и самоуверено сметне, че „си знае мярката“, ту някой престане да ходи на сбирки и да поддържа отношения с членовете на групата, или толкова навлезе в работа или светски живот, че забрави за важността на трезвостта. Случва се и някой от преумора и работа без почивка да поиска да се „отпусне“ и т.н.

С други думи, в болшинството си „пробивите“ не стават просто така.

Такива „учебници“, т.е. книги, в АА са четири. Първата такава книга, издадена през 1939 г., а след това – в нови редакции – през 1955 и 1976 г., е „Анонимни Алкохолици“ (“Alcoholics Anonymous”), известна също така и като „Голямата книга“. В нея са събрани разказите на 42 типични алкохолика, успели окончателно да спрат да пият с помощта на АА. В тази книга се дават препоръки и се излагат принципи, които по мнението на първите членове на АА, са изиграли основна роля в това, че те са успели да преборят в себе си желанието за пиене (тягата към алкохола).

Втората книга – „Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции“ („Twelve Steps and Twelve Traditions“) е публикувана през 1953 г. В нея един от основателите на АА Бил У. дава своя интерепретация на онези принципи, на които вече толкова години се основава индивидуалната и груповата работа в АА.

Третата книга – „АА пораства“ („Alcoholics Anonymous Comes of Age”) е публикувана през 1957 г. и представлява кратък исторически очерк на дейността на Общността в течение на първите две десетилетия на съществуването му.

В четвъртата книга – „Така, както го вижда Бил“ („As Bill Sees It “ – в първото си издание „The AA. Way of Life“) са избрани откъси от работи на Бил У.

Тези книги (първите две преведени на български език) и друга литература на АА могат да се закупят в групите, както и да се поръчат по пощата в Интергрупата на АА-България.

Под „еднодневен (24 часов) план“ в АА се разбира основният подход на АА към постоянната трезвост. АА не призовава алкохолиците да дават „клетва за вярност“ за цял живот или тържествено да обещават да не пият „утре“. Алкохолице още до идването си в АА се убеждават, че колкото и искрено да са си обещавали да се въздържат от алкохола „в бъдеще“, все са "съумявали" да забравят своите обещания и да се напият.

Членовете на АА разбират, че най-сложно е да бъдат трезви „сега“ и изцяло се съсредовоточават върху това да не пият в рамките на конкретни, дадени денонощия. „Вчера“ е минало, „утре“ е абстракция, но "днес – си казва алкохоликът – днес няма да изпия нито капка. Утре може и да ми се допие, може би утре и да пия. Но нека първо това „утре“ да дойде и ще видим. Сега най-важното е да не пия днес, в продължения на даденото денонощие".

АА подчертава, че освен този „24 часов план“ важни са и три принципа, които новите членове най-вероятно многократно са слушали още до идването си в АА. Привеждаме и тези принципи: „всичко по реда си“, „главното е да не се суетим“ и „живей и остави другите да живеят“. Определил с помощта на тези принципи, своето отношение към проблемите на алкохолизма и постоянно помнейки ги, алкохоликът обикновено значително облекчава себе си в задачата да води нормален, трезв живот.

Така се нарича ежемесечното списание джобен формат, предназначено както за самите алкохолици, така и за всички онези, които искат да се възползват от опита на АА. Редколегията на списанието изцяло се състои от членове на АА, а самото списание е единственото международно периодично издание.

Отделни броеве на списанието могат и обичайно се прочитат на сбирки на групите, но много членове на АА предпочитат регулярно да го получават чрез абонамент.
37. Защо АА не помага на всички?

АА може да помогне само на този, който признава, че е алкохолик, искрено желае да спрее да пие, поставя тази цел на първо място и не забравя за нея нито за минута.

Що се отнася до онези, които се съмняват в самия факт на алкохолизма си или не се разделят с мечтата си някога отнова да пият „с мярка“, то на тях АА обикновено не може да им помогне.

Болшинството нарколози смятат, че нито един истински алкохолик никога няма да може „да си знае мярката“. Това е неоспорим факт и алкохолиците са длъжни да го разберат и усвоят. Освен това, алкохолиците трябва да желаят да спрат да пият.

Случва се някой алкохолик, който идва в АА, известно време да се въздържа от употреба, но постепенно започва да забравя, че е алкохолик с всички произтичащи от това последствия. Само това, че не пие, започва да го преизпълва с извънредна увереност в своите сили и той решава отново да започне да експериментира с алкохола. До какво довежда подобно експериментиране може да се предскаже с абсолютна точност: болестта прогресира и пиянството започва да придобива все по-тежки форми.

Въпроси на новите членове
АА си поставя една единствена цел, но достигането на тази цел нерядко способства за решаването на много други проблеми. По-долу се привеждат въпроси, задавани понякога от новите членове и нашите отговори на тях.
38. Ще ми окаже ли АА финансова помощ?

Много от обръщащите се за помощ към АА алкохолици страдат не само от алкохолизъм, но и от създаденото от това тежко материално положение. И е напълно разбираемо, че някои от тях тайничко се надяват, че АА ще може по някакъв начин да им помогне да се отърват от висящите си дългове.

Но още първите членове на АА са се убедили, че способността на алкохолика да спре да пие и да разреши проблемите си, задълбочили се от прекомерната употреба на алкохол, никак не е свързана с наличието или отсъствието у дадения алкохолик на пари.

Оказава се, че нито остъствието на пари, нито даже тежкият товар на дълговете, се явява препятствие за алкохолиците, искрено и сериозно решили да се научат да живеят, без да прибягват към алкохола. И както те решават своя основен проблем – проблема с алкохолизма – така всички други проблеми, включително и тези, свързани с парите ще започнат да се разрешават. Едни членове на АА успяха да поправят своето материално положение в относително кратки срокове и да се сдобият с феноменален успех. На други им се наложи доста да се потрудят, преди отново да стъпят на краката си. Ето защо може да се каже, че АА съществува само заради една цел и че постигането на тази цел никак не зависи от това, кой колко пари има.

Естествено, че всеки член на групата може да покани нов член в ресторант, да му купи костюм или да му заеме някаква сума пари, но това в никакъв случай не може да създава у новия член впечатление, че АА е богата благотворителна организация.
39. Ще ми помогне ли АА да приключа с моите семейни неуредици?

Алкохолизмът често задълбочава семейните неуредици и способства за това, най-дребните дразнители да водят към сериозни конфликти. Разкриват в хората отрицателни страни на характера и влошават материалното положение на семейството. При много обръщащи се към АА алкохолици, семейният живот е успял да се превърне в кошмар.

Едни алкохолици идвайки в АА, изведнъж разбират, че за това и те имат вина и искрено се стремят да поправят положението, да възстановят нормалните отношения в семейството. Други пък – независимо дали за това има причини – изпитват по отношение на своите семейства горчива обида.

Почти всички нови членове на АА, искрено стремящи се да следват програмата за възстаноняване от алкохолизма, възстановяват и нормалните си отношения в семейството. Често между такива алкохолици и членовете на семействати ми за пръв път се установяват прекрасни отношения. Случва се и вече нищо да не може да се поправи в семейните отношения и на човек му се налага да погледне на това, как да живее по-нататък. Впрочем, в повечето случаи всичко завършва благополучно.

Опитът показва, че ако алкохоликът идва в АА само за това в семейството всичко да бъде наред, а не поради това, че искрено желае да спре да пие, то на него няма да му е леко да се откаже от пиенето. На първо място трябва да бъде именно желанието да спре да пие. А изтрезнелият окончателно алкохолик, ще може реалистично да погледне всички свои проблеми и да увеличи вероятността за това да може да ги реши успешно.
40. Има ли в АА болници или центрове за алкохолици?

Не, в АА няма нито болници, нито центрове. Според съществуващите традициии, АА не разполага нито с медицински работници, нито с медицински центрове и никога не предлага подобни услуги. Придържайки се към традициите да не предоставя услуги, предлагани от други организации, АА ясно следва своята основна цел – да помага на алкохолиците, стремящи се да водят трезв живот.

В редица райони членовете на АА са създали комитети, които се договорят с местните болници за това, те да приемат алкохолици с направление от тези комитети. Но членовете на тези комитети действат като частни лица, а не като представители на АА.

В някои райони отделни членове или цели групи откриват домове, където се приемат току-що запознали се с програмата нови членове на АА. Прекрасно разбирайки стоящите пред алкохолиците проблеми, собствениците или завеждащите на подобни домове, често се оказват в състояние да помогнат на новите членове на АА в първият и най-труден период, когато те току-що са застанали на пътя на трезвостта. Разбира се, такива домове, дори и ако в тях работят хора, на които АА е помогнало да спрат да пият, по никакъв начин не са свързани с АА. АА никога няма нищо общо с подобни бизнес предприятия.

В болшинството си членовете на АА са общителни и компанийни хора (което, вероятно е станало една от причините, поради които те са станали алкохолици) и сбирките на АА обичайно протичат оживено и непринудено.

По силата на това, че единствената цел на Общността е да помогне на алкохолиците да спрат да пият, АА никога не е създавало никаква официална програма за увесилителни мероприятия. В редица райони членове на АА, в частен порядък, откриват клубове за членове на своите групи. По съществуващите традиции тези кулбове не са свързани с АА и всичко се прави за това, тези клубове, да не се асоциират и отъждествяват с АА.

В други райони където няма клубове, групите устройват обеди по повод на различни юбилеи, пикници, новогодишни вечери и други подобни мероприятия. В някои големи градове членовете на АА регулярно обядват заедно и общуват в почивните дни.

От самото начало на своето съществуване АА се ползва с приятелското отношение и поддържка от страна на лекари, запознати с програмата на АА за възстановяване от алкохолизма. АА толкова често е давала резултати там, където другите методи се оказваха несъстоятелни, че към днешна дата на много места именно лекарите са най-яростните привърженици на програмата на АА.

В известна степен, за отношението на лекарите към АА говори и това, че когато през 1951 г. Американската асоциация на работниците от здравеопазването писъждаше знаменитата награда Ласкер, един от наградените стана АА. Наградата бе присъдена в „знак на официалното признаване за успехите на АА в „лекуването“ на алкохолизма като болест и изкореняваането на предубеденото отношение към алкохолика“.

В редица райони АА е още ново и неизвестно явление и не всички лекари са запознати с програмата на АА. Но, нека да погледнем какво говорят за АА крупни светила в областта на медицината. По-долу са привидените откъси от изявления на някои от тях.

През 1967г. Американската асоциация на лекарите заяви, че членството в АА както и преди, е най-ефективният метод за възстановяване от алкохолизма, позовавайки се на доктор Рут Фокс, водещ авторитет в областта на алкохолизма. По това време той е директор по въпросите на медицината в Националния съвет по проблемите на алкохолизма.:

„Съвършено очевидно е, че с помощта на хилядите свои групи и 300 хил. спрели да пият алкохолици (понастоящем те са над 2 млн. души) АА успя да помогне на повече хора, отколкото всички ние взети заедно. За пациентите, които могат и искат да се обърнат към АА, то може да се окаже единствена форма на терапия“.

„Аз се отнасям с огромно уважение към работата на АА, към неговите нагласи, към неговата толкова необходима философия на взаимопомощ. И навсякъде, където само стане дума за АА, аз непрестанно, в частни беседи или изявления пред публика, изразявам своята подкрепа към АА“. -

Карл Мениннджър, лекар в Менинджър Фондейшън

„ В работата за възстановяване от алкохолизъм няма, вероятно нищо по-важно от това, човек да се научи да живее в хармония със самия себе си, със семейството си, да се научи да вярва в собствените си сили. Това става възможно тогава, когато човек вече се е научил да се разбира със себе си и е установил тесни отношения с тези, чийто опит е сходен с неговия. Поради това, в частност, е необходимо лекуващият лекар да сътрудничи с АА“ -

Д-р Марвин А. Блок, член на Комитета по въпросите на зависимостта от алкохола и наркотиците на Американската асоциация на лекарите.

Едва ли има в наше време каквото и да било друго масово движение, което би се ползвало с такава силна подкрепа от страна на духовенствата на всички световни религии, както АА. Както и лекарите, духовните наставници на човечеството отдавна вече сериозно ги безпокои проблема с алкохолизма. На много от тях им се е налагало да слушат как порядъчни хора, искрено обещаващи да се въздържат от употреба на алкохол, са нарушавали обещанието си след няколко часа, дни или седмици. Свещениците са се старали да помогнат на алкохилиците, съчувствали са им, опитвали са се да влязат в положението им, призовавали са към съвестта им – но нищо не им е помагало.

Поради това не е случайно, че представителите на най-различни вероизповедания толкова топло се отнасят към АА, при това без оглед, че АА предлага на хората определен начин на живот, а не догматиката на официалната църква. Ето какво казват за АА някои духовни наставници:

От периодичното издание на йзуитите

„The Directors Bulletin”, излизащо в Сент-Луис, щат Мисури:

„На отец Доулинг от църквата Куинз Ворк му се предостави рядката възможност да се запознае с движението на АА. Той съобщава, че цялата работа на АА се основава на самоотричането, смирението, благотворителността, добрият пример и създаване на условия за нов тип провеждане на свободното време. В движението на АА са представени всички вероизповедания. Мога да уверя читателите, че нито една посветена на АА статия или книга не дава и една десета от това впечатление, което дава личното запоззнаване с отделни членове или с групи на АА, когато вие можете да се убедите сами, каква хармония са достигнали в своя духовен, семеен и делови живот хора, у които всичко е било накриво и напреки“.

(The Living Church, Episcopal):

„Принципът на АА – непомагайки на другите, не можеш да помогнеш и на самия себе си – е християнски принцип. Самите членове на АА наричат този принцип „осигуряване“ . Благодарение на това „осигуряване“ и неговите крайно необичайни, но наред с това действени свойства, стотици мъже и жени, които са вървели в ада на пиянството, са успели да възстановят своето физическо, душевно и духовно здраве, отново придобивайки чуство за собствено достойнство“.
44. Кой се занимава с разпространението на информация за АА?

Отношенията на АА с външния свят, традиционно се изграждат на основата на привлекателността на АА, а не на принципа на саморекламата. АА никога не се стреми към реклама, но винаги е готово да окаже максимално съдействие на сериозните журналисти – сътрудници на радиото, пресата, телевизията, киностудиите и другите средства за масова информация, желаещи да получат информация за програмата на АА за възстановяване от алкохолизъм.

На национално и международно ниво информация за АА предоставя Комитетът по външните съобщения (Public Information Committee) на Генералния съвет на АА (Genetal Service Board of AA). Съществуват и комитети по места, задача на които е предоставянето на местните средства за масова информация на данни за АА, с това, че от услугите на АА могат да се възползват живиещите в тези райони алкохолиици.

АА е дълбоко благодарно на всички свои приятели, със старанието на които АА придоби такова признание. АА също така искрено благодари и на средствата за масова информация, с разбиране и уважение отнасящи се към основополагащия за АА принцип на анонимността на своите членове.

АА подчертава, че вътре в Общността, на сбирките и в отношенията помежду си, членовете на АА не са анонимни.
Нов начин на живот
Начинът на живот може понастоящем да се разбере само отвътре, тъй като с точност да се опише той е невъзможно. Всяка брошура, стремеяща се да разгърне пред читателите широка, увлекателна и по неволя обща картина на това, какво представлява програмата на АА, задължително ще остави редица въпроси без отговори и така и не дава възможност да се отговори на всеки човек до край, на основния за него въпрос: това ли е което, аз търся? Да се тръгне по друг път и да се предостави на читателя сух и пълен списък на всички елементи на програмата, би означавало да му се даде само обвивката на програмата, но по никакъв начин и нейната същност.

Програмата на АА е програма за нов живот, живот без алкохол, довела до трезвост стотици хилядии мъже и жени, отнесли се към нея с искрена заинтересованост. Тя се ползва с успех от хора на най-различно обществено положение и професии по цял свят.