Анотирана библиография на трудовете на проф. Дин радослав мишев дисертационни трудове


Първата световна война като преломен момент в световната история



страница4/6
Дата25.09.2017
Размер0.98 Mb.
#30991
1   2   3   4   5   6

Първата световна война като преломен момент в световната история. // [Осемдесет] 80 години от Първата световна война. В. Търново, 2000, c. 155-164.

След кратък обзор върху катастрофалните резултати от Първата световна война, авторът анализира последиците й в универсално-хуманен, държавно-политически, социален и икономически план. Преломното значение на “безумието”, определяно като първа индустриална война, се съдържа в цивилизационния срив, засегнал няколко човешки генерации - загинали или “загубени” за нормалното съществуване; дълбоко уязвил европейската политическа система, създавайки предпоставки за установяването на тоталитарни режими; разчленил болезнено редица национални общности, тласкайки ощетените държави към реваншизъм и неминуем втори световен конфликт. Авторът коментира съхранения в масовото съзнание милитаризъм като източник на перманентно насилие в поредицата от революции, граждански войни и други социални сблъсъци, дали път на трайната идеологизация, униформеност и загуба на свобода в интерпретирането на политическата воля, държавно-институционалното строителство и национално-културната самостойност. Дълбоката икономическа и финансова криза след войната намира отражение и в самия манталитет на бизнес-класата, навикнала през военновременните години на държавните поръчки и осигурената рентабилност, тя се чувства изоставена на произвола при прехода към мирни условия на развитие. Това поражда стремежи за задържане и възраждане на държавната намеса в икономиката, което укрепва тенденциите към авторитаризъм и тоталитаризъм. Авторовият анализ минава и през геополитическите промени, белязали първата масирана (политическа, финансова, военна) намеса на САЩ в европейската политика, както и “раждането” на СССР като тоталитарен колос, чиято значимост в европейските отношения започва да се изпълва със съдържание.


Турски дипломатически документи за проблемите и характера на населението в Европейска Турция през 1910 г. // Макед. прегл., 2000, № 2, c. 131-138.

Съобщението представя рапорт на турски пълномощен министър в София от 1910 г. до Цариград по повод статия в българския официоз “Пряпорец” за безчинствата при провеждане на т. нар. обезоръжителна акция от младотурските власти в Македония. Текстът на документа е предшестван от авторски коментар върху актуалното състояние на българо-турските отношения, диктувани от твърдата политика на младотурския кабинет спрямо националноосвободителните тенденции на Балканите и най-вече в ущърб на българския елемент. Авторът откроява съществените внушения в съдържанието на документа като акцентува върху най-значимия, според него факт, “че и в официалната дипломатическа преписка на Османската империя са по презумпция наясно с българския характер на преобладаващото население в Македония”.


Австро-унгарската политика към България в навечерието на Анексионната криза (19061908 г.). // Историкът. Гражданин и учен : Сб. в чест на акад. Илчо Димитров. С., 2001, c. 289-301.

Авторът определя навечерието на Анексионната криза като време на сложно и ускорено развитие на международните отношения. Тогава завършва формирането на втория военнополитически блок - Антантата, и се задълбочават противоречията между силите на Балканите и в Близкия изток. В контекста на руско-австрийското споразумение за охрана на балканското статукво от 1897 г., анализът представя принципно критичното поведение на Виена в София като следвана линия на “умиротворяване” на Балканите. Австро-Унгария не проявява благосклонност и по отношение на българските искания за облекчаване положението на сънародниците в Европейска Турция. Авторът извежда тезата, че нито демонстрираното приятелство на правителството в София към Русия, нито дружелюбните жестове към Виена дават положителен резултат по националния въпрос. Едно обстоятелство, което безспорно затруднява избора относно бъдещата кардинална външнополитическа ориентация на България. Все пак по въпроса за независимостта, българските сондажи печелят определено благоразположение във Виена. Това, според автора, означава край на руско-австрийската съгласуваност, тъй като положителното отношение на австрийската дипломация е мотивирано от намерение, по принцип неприемливо за Петербург - а именно, анексията на Босна и Херцеговина.


Балканската политика на Австро-Унгария в края на ХІХ и началото на ХХ век (принципи, цели и периодизация). // България, българите и техните съседи през вековете : Изсл. и материали от науч. конф. в памет на доц. д-р Христо Коларов. Велико Търново, 30-31 окт. 1998 г. В. Търново, 2001, c. 542-554.

След встъпителен коментар върху исторически оформилия се интерес и политика на Австрия към Балканите, авторът се ангажира с анализ по аспектите, подсказани от заглавието. Той определя принципа на консерватизма като традиционен за австрийската “балканска” политика на границата между XIX и XX в. Последният намира проявление в монархическата солидарност с династиите в Русия и Германия и най-вече в противопоставянето на балканските национални движения. Неуспешен опит за пробив в този принцип е лансираната през 80-те г. от кронпринц Рудолф Хабсбург концепция за превръщането на Монархията от потисник в защитник на местните национални движения. Поддържането на една работеща имперска концепция в управлението е вторият, според автора водещ принцип, съблюдаван от Виена на Балканите. Когато Европейският Югоизток се утвърждава като трайно външнополитическо направление, този принцип комбинира необходимостта от вътрешна консолидация с възможностите за икономическа, политическа, културна и религиозна експанзия в перспективата и на териториални завоевания. Представената в изследването периодизация е дефинирана в пет периода, отличими и с оглед на съществените цели. I. 1878–1885 г. - от Берлинския конгрес до българската криза. В обобщен план целта е да се ограничи руското влияние в Изтока чрез укрепване на собствените балкански позиции. II. 1885–1894 г. - от началото на българската криза до поредната Източна криза от 1894–1898 г. Вече посочената цел кулминира през този период със скъсването на руско-българските отношения и чрез постигането на т. нар. “български триумф”. III. 1894–1906 г. - от началото на Източната криза до идването на граф Алоис Ерентал на поста външен министър. Периодът отбелязва известно отстъпление от следваните до този момент приоритети и се характеризира с принципа за спазване на статуквото, договорен през 1897 г. с Русия. IV. 1906–1912 г. - “Новият курс” на Ерентал. Изоставя се споразумението с Петербург, за да се осъществи анексията на Босна и Херцеговина и същевременно да се попречи на Русия да въвлече Англия на своя страна в балканските дела. V. 1912–1914 г. - от назначаването на граф Бертхолд за външен министър до избухването на Първата световна война. Политиката прави нов завой към спазване на статуквото, но това е невъзможно поради промененото съотношение на силите на полуострова. Разразилите се Балкански войни довеждат до последици, дали лесен повод за Световния конфликт и съответно за нов, последен опит за разработване на позитивна стратегия в Изтока.


Der Balkan - Pulverfass oder Schuld und Sühne der europäischen Diplomatie? // Pulverfass Balkan : Mythos oder Realität : Intern. Symposium. Rousse, Okt. 1998. St. Ingbert, 2001, p. 223-232.

Проследяват се политическите, националните и военните конфликти на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век, заради които регионът си спечелва печалната слава на “барутен погреб”. В основата им стоят нерешените национални проблеми на балканските народи и държави, както и икономическите и стратегически интереси на Великите сили на полуострова.

В изложението и в поместените в края на статията таблици на балканските конфликти между 1875 и 1914 г. и на провокираните от обединението на Италия и Германия военни сблъсъци в Централна Европа през периода 1859–1871 г., се аргументира тезата, че въоръжените междуособици в Югоизточна Европа не са нито количествено повече, нито по-различни като предпоставки и развой от подобни в други части на стария континент, в Близкия или Далечен Изток или в други краища на света. Спорът за Елзас и Лотарингия между Германия и Франция е дори по-кръвопролитен от войните за Македония, но историци, политолози, журналисти продължават да обозначават единствено Балканите като барутен погреб.

На фона на историческите процеси авторът поставя множество въпроси за бъдещето на балканските държави.


Хабсбургите и Германския въпрос 18151871. // История : Общество : Религия. Шумен, 2003, c. 114-140.

Публикацията проследява хронологично и в проблемна наситеност развитието на Германския въпрос през 19 в. в контекста на политиката, следвана от Виена като определящ или адаптивно ориентиран фактор в променливия поток на обстоятелствата. Задаващата линия на австрийската политика е представена чрез консервативната управленска концепция на канцлера Метерних, чието изчерпване през 1848–1849 г. изправя Виена пред необходимостта да преодолява откроилата се конкуренция на Прусия за доминираща роля в германската общност. След успеха срещу т. нар. Пруска уния от 1850 г., австрийската “германска” политика влиза в проблемна тенденция, първо с провала във войната срещу френско-сардинския съюз през 1859 г., и в още по-голяма степен при зачестилите затруднения да се справя със залаганите от пруския канцлер Бисмарк “капани” в ситуации от вътрешно-германски или международен характер. В крайна сметка, Австрия губи битката за Германия през 1866 г. Но в опита на Виена да отреагира адекватно и позитивно на проявилата се вътрешнополитическа криза и именно в презумпцията да се съхранят някои външнополитически позиции (задържането на Южна Германия в собствената орбита), авторът открива убедителното начало на иначе наложения от обстоятелствата експеримент с дуализма. Става въпрос за идеята чрез силна централна власт, но с вътрешни конституции и парламентарен живот в отделните лендери, Австрия да стане по-примамлива от Северногерманския съюз.


Австро-Унгария и България след Илинденско-Преображенското въстание 19031906 г. // Приносът на Историко-юридическия факултет за развитието на българското образование и наука : Науч. конф. по повод 40 години Великотърн. унив. “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново, 2005, c. 95-121.

Анализът на международната ситуация по време и след Илинденско-Преображенското въстание подтиква автора към извода, че българското правителство на Р. Петров не успява да се възползва максимално от възможностите за пробив в балканското статукво. Не се отчита обстоятелството, че силите могат да бъдат притиснати от заплахата за мултиплициране на конфликта в случай на една убедителна демонстрация на готовност от страна на София за война срещу Турция. Авторът отбелязва, че последвалата Мюрщегска реформа е песимистична като перспектива, но в началния й момент тя упражнява някои положителни въздействия - превръща въпроса за Македония в общоевропейски и спомага за постигане на българо-турското споразумение от 1904 г. Политиката на Австро-Унгария и Русия се разглежда като сходна по отношение на главното - запазване на статуквото и туширане на националноосвободителните движения в Европейска Турция. От друга страна, Виена прави опити да обезсили сключения през март 1904 г. българо-сръбски съюз, легитимиращ режима в Белград. В динамиката на австро-унгарската политика към България авторът включва и стремежите на Монархията да скъси дистанцията със София чрез договарянето на военни доставки. През 1906 г. дипломацията на Виена отказва исканото й от българското правителство съдействие за подобряване положението на българите в Турция, но авансира предразположение към идеята за обявяване на българската независимост, ако актът бъде съчетан с анексията на Босна и Херцеговина.


Хабсбургите и идеята за интеграция ХІХХХ век. // Из историята на европейската интеграция: поглед от Русия и България : Сб. статии. В. Търново; Твер, 2005, c. 9-23.

Също и на рус. ез. в: европейской интеграции: Взгляд из России и Болгарии: Сб. статей със загл. Габсбурги и идея интеграции в ХIХХХ веках. Тверь; В. Търново, 2005, c. 6-20.

Изследването е оригинален опит за представяне генезиса на имперската идея в Австрия през стоте години след Виенския конгрес като първообраз на проекта за европейска интеграция, станал актуален в края на следващия стогодишен период. Разгледан в паралела “национално-наднационално”, анализът проследява различните политически и икономически концепции за имперска политика, замисляни или реализирани през годините, достигайки до успешния и траен експеримент на дуализма. Авторът диференцира универсалисткото и консервативно разбиране на Метерних, който отстоява доминиращата роля на Австрия в Германската конфедерация срещу пруския национално-федерален проект, от амбициите на Шварценберг и фон Брук, клонящи към интегриране на целокупната Австрийска империя в бъдещата германска държава. Според последните, австрийско-немското митническо и търговско единство е прекият път към политическото “събиране” на Средна Европа. Реализацията в последна сметка на дуалистичния австро-унгарски модел, авторът определя като най-малко очакван, но и единствено възможен с оглед на дълбоката вътрешнополитическа криза. Всъщност този модел се оказва и единствено перспективен, тъй като постига наднационално, имперско единство на национално-обособени и признати държавни единици. Разгръщането на интегративния подход по посока на “държавното възмъжаване” и на останалите нации в империята, обуславя според автора, перспективността на модела. Но също и скоротечното му изчерпване, поради нежеланието на Виена и Будапеща да стигнат до край в държавното еманципиране на славянския елемент. Именно тази, останала само като хипотеза, триалистична теза, обобщава авторът, така близка до идеята за “Съединени европейски щати”, може да се интерпретира в разбирането за европейското единство на нациите, постигнато в края на XX в.
Австро-Унгария и България във фазата на изострени национално-конфесионални борби в Европейска Турция през 19051906 г.. // Bulg. hist. rev., 2006, № 1-2, p. 375-397.

Също и в: Историкии : Юбилеен сборник : Десет години специалност История в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”: Т. 1. Шумен, 2006, c. 137-160.

По отношение на засилените религиозни сблъсъци в Европейска Турция, авторът разглежда политиката на Австро-Унгария в два аспекта: като сдържаща по причина на вредите, които се нанасят на Мюрцщегската реформена акция и в контекста на обстоятелствата, затвърждаващи убеждението на Виена за невъзможността от създаването на Балкански съюз срещу Турция под егидата на Русия. Във връзка с вълненията в Крит Монархията не допуска аналогични тенденции и в Македония: всеки опит на българското правителство да издейства подобрения за положението на сънародниците в османските провинции бива блокиран от австро-унгарската дипломация. В стремежа си от друга страна да поддържа близки и активни отношения с българския кабинет, Виена поощрява “лоялната” и “коректна” политика на София към Цариград чрез придържане към принудителна сдържаност; оказва също помирително въздействие между България и Гърция по повод кризата, възникнала помежду им. В заключение авторът стига до извода, че въпреки всичко тази насока в двустранните отношения не успява да постигне интензитета и добрите резултати от периода на Стамболовото управление 1887–1894 г.
Мисията на Фердинанд Максимилиан в Мексико 18641867. // Сборник в чест на доц. д-р Минчо Минчев : Изсл. по случай 60 години от рождението му. В. Търново, 2006, c. 231-246.

Научно изложение за една от най-нашумелите през XIX в. авантюри с печална слава, свързани с Хабсбургите. Инспириран от Франция на Наполеон III, опитът на Фердинанд Максимилиан Хабсбург да установи монархически режим в Мексико през 60-те г. приключва трагично. Авторът проследява в детайли вътрешно- и външнополитическите аспекти на случващото се в латиноамериканската страна като отделя особено внимание на Гражданската война в САЩ (1861–1865), в чиято развръзка и последици се крият не малко отговори, касаещи развитието и логичния финал на събитията в съседно Мексико.


Австро-Унгария и искането на македонските българи за уния през 1913 г. // Дриновски сборник = Дриновський збiрник. Т. 1. Харков - София, 2007, с. 172-179.

Идеята за преминаване към католицизма като средство за запазване националната идентичност на българите в Македония чрез подкрепата на Австро-Унгария възниква в началото на XX в. Авторът счита, че нейното възраждане през 1913 г. не е случайно, тъй като е последица от невъзможността, десетилетната борба за освобождение и обединение с Отечеството да се увенчае с успех. Издигането на подобен проект след Междусъюзническата война има за първопричина денационализаторската политика на Сърбия и Гърция и се използва от определени среди в България за въвличане на страната в орбитата на Двуединната монархия. Чрез приведените документи от дипломатическата кореспонденция, авторът илюстрира въздържаността на Виена да се ангажира с този проблем в сложната обстановка на Изток след Балканските войни. Твърде предпазлива в отношението си към него, дипломацията на Монархията го представя като част от религиозен казус, който би могъл да получи някакво политическо развитие едва след евентуалното му разрешаване в полза на Рим. Авторът мотивира действията на Виена с нежеланието на съюзника й Германия да се демонстрира отзивчивост към България. В тази връзка, след като постига в конкретната следвоенна ситуация своите цели, а именно - отдалечаването на Сърбия от Адриатика, комбинирано и с влошените отношения между Белград и София, Австро-Унгария не рискува конфигурацията на Тройния съюз и се въздържа от допълнителни усложнения със страните от Антантата - най-вече Русия.


Граф Густав Калноки : биографична скица. // Епохи, 2007, №1-2, с. 155-168.
Международни последици от Руско-турската война 18771878 г. // Понятия, ценности, промени : Историята : Време и реалности. Варна, 2007 : Т. 4. – В. Търново : Изд. Ивис, 2007, с. 115-120.

Също и в: Дриновски сборник = Дриновський збiрник. Т. 3. Харков - София, 2009, с. 133-141.


Събитията в Европейска Турция през 1908 г. и отношението на австро-унгарскта и българската дипломация. // Историкии : Науч. изсл. в чест на доц. д-р Стоян Танев по случай неговата 70-годишнина : Т. 2. – Шумен : Унив. изд. “Епископ Константин Преславски”, 2007, с. 321-336.
Дипломатическото дело на Австро-Унгария 18671918 г. : Институционални аспекти. // Историкии : Юбил. сб. в чест на доц. д-р Стоян Витлянов по случай неговата 60-годишнина : Т. 3. – Шумен : Унив. изд. “Епископ Константин Преславски”, 2008, с. 202-212.
От новото време към глобализацията. Вълните на промените. // Съвременната история : Времена, реалности, промени : Т. 5. – В. Търново, Фабер, 2008, с. 7-19.
Хабсбургите и идеята за европейска интеграция. // Съвременната история: времена, реалности, промени : Т. 5. – В. Търново, Фабер, 2008, с. 89-97.
Дипломация или военно решение (Австро-Унгария на кръстопът 19121913). // Сборник в чест на 70-годишнината на академик Константин Косев. – София : Акад. изд. „Професор Марин Дринов”, 2009, с. 185-196.
Необходимата война. // [Сто и тридесет] 130 години от руско-турската война (1877–1878 г.) и Освобождението на България. – В. Търново : Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 9-22.
За европейското влияние върху Търновската конституция. // България - 100 години юридически суверенна държава : Икономически, политически и културни постижения : Т. 1, секция „Право”. УНСС, Юридически факултет. – София : Унив. изд. Стопанство, 2010, с. 133-139.

Също и като доклад с по-ограничен обем в: Съвременната история: времена, реалности, промени : Т. 6. – В. Търново, Фабер, 2009, с. 82-89.


Юбилейно за проф. д. ист. н. Трендафил Митев. // Макед. прегл., 2010, № 1, с. 121-142.

ПРЕДГОВОРИ
Историческият факултет в 35-годишния юбилей на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. // Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий” : Биографско-библиографски справочник 1963–1998. Т. 1. Исторически факултет. В. Търново, 1998, c. 5-11.
Предговор. // [Осемдесет] 80 години от Първата световна война. В. Търново, 2000, c. 5-6.
Катедра “Нова и най-нова обща история” на 20 години. // [Двадесет] 20 години катедра “Нова и най-нова обща история” : Биобиблиографски справочник. В. Търново, 2004, c. 7-13.


РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ
В чест на академик Христо Христов : Изследвания по случай 60 години от рождението му. С., БАН, 1976. 489 с. (Отзиви и книгопис). // Ист. прегл., XXXII, 1976, № 5, с. 122-124.
А. З. Манфред. Образование русско-французского союза. М., Наука, 1975. 373 с. (Критика и рецензии). // Ист. прегл., XXXIII, 1977, № 1, с. 117-122.
Алберт Захарович Манфред. (Преглед). // Ист. прегл., XXXVIII, 1977, № 2, с. 156.
Освобождението на България и руската общественост. Летопис на дружбата, т. VI, С., Изд. на ОФ, 1977. 359 с. (Критика и рецензии). // Ист. прегл., XXXIV, 1978, № 4, с. 117-121.
F. R. Bridge, From Sadowa to Sarajevo. The Foreign Policy of Austria-Hungary (1866–1914). London and Boston, 1972. = Ф. Р. Бридж. От Садова до Сараево. Външната политика на Австро-Унгария (18661914). Лондон и Бостън, 1972. 480 с. (Критика и рецензии). // Ист. прегл., XXXVII, 1981, № 2, с. 125-130. (Съавт.)
А. Пантев. Българският въпрос във Великобритания 18761878. С., Изд. на ОФ, 1981. 183 с. (Notices bibliographiques). // Etud. balk., 1982, № 2, с. 117-119.
Полезно изследване. [Пантев, А., П. Петков. САЩ и България по време на Първата световна война. С., Наука и изкуство, 1983. 151 с.]. (Отзиви и рецензии). // Военноист. сб., 1984, № 5, с. 200-203.
Елена Стателова, Андрей Пантев. Съединението 1885. С., Нар. просв., 1985. 191 с. (Отзиви и книгопис). // Ист. прегл., XLII, 1986, № 1, с. 72-74.
Нови сведения за отношението на Австро-Унгария към Съединението и Сръбско-българската война 1885 година. [Рец. за кн. на Kronprinz Rudolf. Majestät, ich warne SieGeheime und private Schriften. (Престолонаследник Рудолфл Ваше Величество, аз Ви предупреждавам... Тайни и частни писма). Wien-München, 1979]. (Отзиви и рецензии). // Военноист. сб., LV, 1986, № 5, с. 202-205.
Симеон Дамянов. Великата френска революция : Кратък исторически очерк. С., БАН, 1987. 155 с. (Отзиви и книгопис). // Ист. прегл., XLIV, 1988, № 1, с. 113-116.
Христо Глушков. Френската революция 17891799. С., Нар. просв.,1989. 214 с. (Отзиви и книгопис). // Ист. прегл., XLVI, 1990, № 6, с. 90-93.
Излезе от печат “Политическа история на Западна Европа и САЩ (19181945)”: (Помагало). // Борба (В. Търново), ІV, № 187 (528), 6 окт. 1994, c. 2.
Национализъм или космополитизъм. [Пантев, А. Рицар или чудовище: Из историческите пътища на модерния национализъм. С., Булвест, 1993.] // Дума, V, № 137, 21 юни 1994, c. 6.
[Пантев, А. Другата версия. Издателство “Захари Стоянов”, С., 1998, 287 с.]. // Епохи, V, 1997, № 3-4, с. 196-200.

Също и в: Пантев, А. Другата версия. Издателство “Захари Стоянов”, С., 1998. 287 с. (Критика, библиография, историография). // Военноист.сб., 1999, № 3, с. 198-201.


[Единадесет] 11 погледа към личности и събития. [Е. Емануилов. “Исторически очерци”, Астарта, 2003 г.]. (Книгопис). // Борба плюс (В. Търново), № 103, 28 окт. 2003, с. 4.
Далекоглед с австрийски дипломати (отзив за Рудолф Агстнер. България - Австрия : 125 години дипломатически отношения и 160 години представителства на Австрия (Австро-Унгария) в България. В. Търново, 2004.). (Книги). // Монитор, VII, № 2211, 14 май 2005, с. 44.


УЧАСТИЕ В КОНФЕРЕНЦИИ
1977 Първа национална конференция на младите историци. София, 27-28 април 1977 г. с доклад “Австрийският вестник “Нойе Фрайе Пресе” за някои проблеми на Стамболовото правителство 1887–1890”
1977 Юбилейна научна сесия “Октомври и съвременността”. В. Търново, 25 окт. 1977 г. с доклад, съвместно с Й. Митев “Проблемът за образуването на руско-френския съюз през 1891–1893 г. в съветската историография”
1979 Втора национална конференция на младите историци. В. Търново, 14-16 ноем. 1979 г. “Държавностно-политически традиции по българските земи” с доклад “Ролята на Австро-Унгария за укрепване на Стамболовия режим (септември 1887 - август 1892 г.)”
1979 Четвърти международен конгрес за изследвания на Югоизточна Европа - Анкара, 1979 г. Съавтор на доклад, представен от проф. дин А. Пантев “Болгария и Средиземноморские соглашения 1887 г.”
1982 Трета национална школа на младите историци. Приморско, юни 1982 г. с доклад “Австро-унгарското влияние на България през Стамболовия режим 1887–1894 г.”
1983 Тържествена научна сесия “20 години ВТУ “Кирил и Методий”. В. Търново, 17-18 ноем. 1983 г. с доклад “България и Австро-Унгария 1879–1881 г.”
1984 Национална сесия “Стефан Стамболов - революционер и книжовник”. В. Търново, 5 дек. 1984 с доклад “Стефан Стамболов и българо-австро-унгарските отношения 1886–1894 г.”
1989 Председател на Юбилейна научна сесия в чест на 200-годишнината на Великата френска революция. В. Търново, 8 май 1989 г. с доклад “Великата френска революция като световно историческо събитие”
1989 Научен ръководител на научно-теоретична конференция, посветена на 200 години от Великата френска революция. Ловеч, 1 юни 1989 г. с доклад “Великата френска революция като световно историческо явление”
1991 Двустранна научна конференция на учени от България и Австрия. Виена, 1991 г. с доклад “Възстановяване и политическо изграждане на българската държава 1878–1914 г.” Публикуван във Виена през 1998 г.
1991 Научна конференция по случай 65-годишнината от рождението на проф. д-р Симеон Дамянов. В. Търново, 24-25 окт. 1991 г. с доклад “Френската революция от края на ХVІІІ век в българската историография до 1944 г.”
1992 Трета национална конференция с учители по история. Добрич, 7-9 апр. 1992 г. с доклад “Нови сведения и оценки по въпроса за българското националноосвободително движение в Македония и Тракия 1878–1912 г.”
1992 [Осемдесет] 80 години от началото на Балканските войни. В. Търново, окт. 1992 г. с доклад “Международната обстановка през 1912 г. и избухването на Балканската война”
1993 Юбилейна научна сесия, посветена на 80-годишнината от Балканската война. [В. Търново], 27-28 май 1993 г.
1994 Национални Приморски срещи Клио94. Приморско, 13-19 юни 1994 г. на тема “Малките и “големите” в световното развитие: исторически измерения” с доклад “България в австро-руските балкански отношения 1903–1908 г.”
1994 Национална научна сесия “80 години от Първата световна война”. [В. Търново], 20-21 окт. 1994 с доклад “Първата световна война - повратен момент в световната история”, публикуван през 2000 г. Председател на организационния комитет.
1998 Национална кръгла маса върху проблеми на съвременната демокрация. Асеновград, 24-25 септ. 1998 г.
1998 Международен симпозиум “Балканите - “барутен погреб” или вина на европейската дипломация”. Русе, окт. 1998 г. Публикуван през 2001 г.
1998 Научна конференция в памет на доц. д-р Христо Коларов “България, българите и техните съседи през вековете”. В. Търново, 30-31 окт. 1998 г. с доклад “Балканската политика на Австро-Унгария в края на ХІХ и началото на ХХ в. (Принципи, цели и периодизация)”. Публикуван през 2001 г.
1998 Национална научна конференция, организирана от Исторически музей - В. Търново по повод 90 години от обявяването на независимостта на България
1999 Приморски срещи Клио99 на тема “Пътят на Европа - възходи и падения”. Приморско, 8-13 юни 1999 г.
2003 Национална юбилейна научна сесия “95 години от обявяване независимостта на България 1908-2003”. В. Търново, септ. 2003 г. с доклад “Преговорите между Австро-Унгария и България за военнополитически съюз 1908–1909 г.”
2003 Научна конференция “Приносът на Историко-юридическия факултет за развитието на българското образование и наука” по повод 40-годишнината на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново, 5-6 ноем. 2003 г. с доклад “Австро-Унгария и България след Илинденско-Преображенското въстание 1905–1906 г.” Публикуван през 2005 г.
2004 Национална кръгла маса “Европейските измерения на идеите, дейността и делото на Стефан Стамболов”. В. Търново, 31 ян. 2004 г. с доклад “Стефан Стамболов и балканската политика на Австро-Унгария”
2004 Национална кръгла маса “Проблеми на модерната история ХХХХІ век”. В. Търново, 22-23 ноем. 2004 г. Председател на дискусиите и откриване с доклад “Катедра “Нова и най-нова обща история” на двадесет години”
2005 Двадесет и пети юбилеен летен семинар по проблемите на дидактиката на историята “Обществото на ХХ век. Времена, ценности, промени. Историческото образование (Алтернативата в историята)”. София, СУ “Св. Климент Охридски”, 27 юни - 1 юли 2005 г. с доклад “Дипломация или военно решение? Виена на кръстопът 1908–1914 г.”
2005 Международна кръгла маса “120 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия”.
2007 Международна кръгла маса “130 години от Руско-турската война 18771878 г.”, 16 апр. 2007 г. - организиране и откриване на конференцията
2007 Семинар с международно участие на тема: “Понятия, времена, промени. Историята: време и реалности”. Варна, 2-7 юли 2007 г. с пленарен доклад “Международни последици от руско-турската война 1877–1878 г.”
2008 Международна конференция “130 години от Руско-турската война”, проведена във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
2008 Национален семинар с учители на тема: “Съвременната история: Времена, реалности, промени”. ДИПКУ, гр. Варна
2009 Национален семинар с учители. ДИПКУ, гр. Варна
2009 Национална кръгла маса: [Двадесет и пет] 25 години катедра „Нова и най-нова обща история”. гр. В. Търново


НАУЧНОПОПУЛЯРНИ СТАТИИ
Новата и най-нова обща история - важни дисциплини : (15 години специалност история във ВТУ). // Наука и труд (В. Търново), № 9-11 (191-193), 29 май 1978, c. 2.
Великите сили и Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 1985 г. Използвана от Агенция “София прес”. 10 с.
Намесата на великите сили : (Сто години от провъзгласяване на Съединението). // Светлик (Прил. на в. Борба (В. Търново), VІ, № 8, 31 авг. 1985, c. 4.
Решаващата роля на СССР : 40 години от победата над хитлерофашизма. // Наука и труд (В. Търново), ХХІІІ, № 1-2, 28 февр. 1985, с. 2.
Знаменателно събитие в историята на човечеството. // Наука и труд (В. Търново), ХХVІ, № 6 (330), 30 апр. 1989, с. 1.

По повод 200 г. от началото на Великата френска буржоазна революция.


Преломно събитие в историята на Франция и човечеството : (200 години от Великата френска революция). // Народен глас (Ловеч), ІІ, № 127-128 (381-382), 1 юли 1989, с. 14.
Америка 500 години след Колумб. (Мнения). // Континент, I, № 86, 23 юли 1992, с. 7.
Кога и как трите кораба на Колумб тръгват на път : (500 години Америка). // Борба (В. Търново), № 64, 3 юни 1992, c. 2.
Колумб е мислел, че открива Китай или Япония : (500 години Америка). // Борба (В. Търново), № 58, 20 май 1992, c. 2.
Non schola, sed vita (интервю с декана и зам. декана): 22 март - празник на Историческия факултет : Интервю на Станимир Въгленов. // Великотърновски университет (В. Търново), № 4, 23 март 1992, с. 2.
Поглед върху развитието на политическата система в България 18781944 г. // Синьо време (В. Търново), IV, № 5, 4-10 февр. 1993, c. 3.
Бисмарк на Балканите : 100 години от оставката на Стефан Стамболов. // Глас (Пловдив), № 119, 1 юни 1994.
Историческият факултет във ВТУ : Интервю на Венцислав Спирдонов. // Университет (В. Търново), ХХХІV, № 5, 1 апр. 1996, с. 2.
Преговорите между Австро-Унгария и България за военнополитически съюз 19081909 г. // Независимост (В. Търново). [Деветдесет и пет] 95 години от обявяване на независимостта на България (1908-2003), 22 септ., 2003, с. 5-6.
Катедра “Нова и най-нова обща история” пред 40-годишния юбилей на университета. // Приносът на Историко-юридическия факултет за развитието на българското образование и наука : Науч. конф. по повод 40 години Великотърн. унив. “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново, 2005, с. 75-80.
За мен е истинска привилегия да работя с млади хора : Интервю на Йордан Петров. // Университет (В. Търново), ХІІІ, № 45, май 2007, с. 2.


РЕДАКТОР И СЪСТАВИТЕЛ
България, Балканите и Европа : Докл. от конф., посветена на 65-год. от рождението на проф. д-р Симеон Дамянов. В. Търново, 24-26 окт. 1991 г. - В. Търново: Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 1992. - 364 с. (редактор)
България и Балканската война 19121992 : Библиографски указател. - В. Търново: Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 1992. - 93 с. (науч. редактор)
Сборник лекции за следдипломна квалификация на учители. - В. Търново: Великотърн. унив. “Св. св. Кирил и Методий”, 1992. - 131 с. (редактор)
Трудове на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Т. 1–

Т. 25, 1992 [за 1989], № 3.

Ред. колегия: Йордан Андреев (отг. ред.), Петър Горанов, Петър Тодоров, Георги Плетньов, Радослав Мишев, Казимир Попконстантинов, Пламен Павлов (науч. секретар)
Т. 26, 1992 [за 1989], № 3.

Ред. колегия: Йордан Андреев (председател), Петър Горанов, Петър Тодоров, Георги Плетньов, Людмил Спасов, Ненчо Бонев, Радослав Мишев, Казимир Попконстантинов, Георги Първев, Пламен Павлов (секретар)


Т. 27, 1992 [за 1989], № 3.

Ред. колегия: Йордан Андреев (председател), Петър Горанов, Георги Плетньов, Петър Тодоров, Радослав Мишев, Казимир Попконстантинов, Пламен Павлов (науч. секретар)


Т. 28, 1992 [за 1990], № 3.

Ред. колегия: Йордан Андреев (председател), Петър Тодоров, Иван Стоянов, Георги Плетньов, Радослав Мишев, Минчо Минчев, Милко Палангурски


Т. 29, 1996 [за 1991], № 3.

Ред. колегия: Йордан Андреев (гл. ред.), Петър Тодоров, Казимир Попконстантинов, Иван Стоянов, Минчо Минчев, Радослав Мишев, Милко Палангурски (секретар)


Т. 30, 1995 [за 1992], № 3.

Ред. колегия: Йордан Андреев (гл. ред.), Петър Тодоров, Иван Стоянов, Казимир Попконстантинов, Минчо Минчев, Радослав Мишев, Милко Палангурски (секретар)


Калчев, К. Бесарабски българи опълченци в Руско-турската война (1877–1878 г.). - В. Търново: Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 1993. - 112 с. с табл., к. (редактор)
Член на Редакционната колегия на Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий” при Великотърновски университет - 1994–1996.
Балканските войни 1912–1913 : Сб. статии от науч. конф., проведена през окт. 1992 г. - В. Търново: Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 1995. - 176 с. (редактор)
Темите, с които влязохме в университета : Право, история, българска филология, начална и предучилищна педагогика. - В. Търново: Слово, 1997. - 208 с. (съставител)
Дриновски сборник = Дриновський збiрник. Т. 1-3. - Харков - София: Акад. изд. “Проф. Марин Дринов, 2007-2010. (редактор)
Съвременната история : Времена, реалности, промени : Т. 5. - Варна, 2008.


РЕЦЕНЗИИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА КНИГИ, УЧЕБНИЦИ И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ
Пантев, Андрей. Българският въпрос в САЩ 1878–1903. Спецкурс-лекции. - В. Търново: Великотърн. Унив. “Кирил и Методий”, 1984. - 142 с.
Великата френска революция и световният исторически процес. [Сборник статии на преподаватели и студенти по случай 200-годишнината от Великата френска революция]. - В. Търново: Великотърн. Унив. “Кирил и Методий”, 1989. - 46 с.
Рецензия за идейния проект на учебник по история за XI клас “България нова” (М. Радева, М. Куманов), включващ авторска концепция за учебник за XI клас и примерна разработка на темата “Управлението на БЗНС (19191923)” - октомври 1991 г., приет.
Рецензия за концесията, съдържанието и примерната разработка на тема № 9 “Европа през първата половина на XIX в.” на учебника по история за VIII клас (идеен проект), представен за конкурс на Министерството на просветата с доверено лице Искра Василева Баева - октомври 1991 г., приет.
Рецензия за проекто-предложението на н.с. к.и.н. Румяна Прешленова и университетски доц. д-р Харалд Хепнер от Института по история, отделение История на Югоизточна Европа в Грац, Австрия, “Австро-Унгария и стопанско-културното строителство на България 18781914 г.” към програмата Изток-Запад (OWP - 87) на Австрийската академия на науките - септември 1991 г.
Георгиев, Лъчезар. Два пъти окачван на бесилото. - София: ВИК “Св. Георги Победоносец”, 1992. - 236 с. [за ботевия четник Сава Пенев].
Пантев, Андрей. Революции и реформи в Западна Европа и Северна Америка XVIIXVIII век. - София: Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 1993. - 176 с.
Ковачев, Николай. Нашето хайдушко движение (в светлината на историческите извори и фолклора). - В. Търново: Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 1994. - 147 с.
Палангурски, Милко. България в балканската политика на Русия (18991903). - В. Търново: Слово, 1996. - 319 с.

2. изд. - Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”. - 368 с.


История на националното и световното стопанство. - София: Унив. изд. “Стопанство”, 2002.
Рецензия на учебната програма за дисциплината “Социална история на немскоезичните народи” за специалност “Европеистика” във факултета по бизнес и мениджмънт на Техническия университет “Ангел Кънчев” - гр. Русе с лектор гл. ас. д-р В. Спиридонов. 1998.
Ръководител на проект по Наредба № 9 на тема “От модернизация към обединена Европа : (България и Балканите в схемата на европейските влияния XIX–XXI век)”. 2010–2013 г.


РЕЦЕНЗЕНТ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ И ЗВАНИЯ
Саид Саллам Касем. “Разпадането на османската власт в арабските земи (Средата на ХІХ век до края на Първата световна война : Някои проблеми на националните борби)”

Рецензия за присъждане на научната степен “кандидат на историческите науки”, София, 1988 г.


Митев, Йордан Крумов. “Португалия - от монархия към диктатура 1910–1926”. 1990. 221 с.

Рецензия за хабилитационен труд.


Спиридонов, Валентин Атанасов. “Die bulgarishe Unabhängigkeiserklärung und die deutsche Haltung (1908–1909)”. 285 с. “Доктор по философия”

Защитена в университета “Фридрих Шилер” - Йена, Германия - 12. ІV. 1995 г. Легализирана в България като “доктор” - 1996 г. Рецензенти: Петер Щефер, Михаил Бенен, Радослав Мишев.


По конкурс за получаване научното звание “доцент по история на България (18781944 г.)” с кандидати: Светлозар Владимиров Елдъров, к.и.н., н.с. І ст., София, ул. “Тунджа”, № 32; Велико Станчев Лечев, к.и.н., гл. ас., В. Търново и Милко Стоянов Палангурски, к.и.н., гл. ас., В. Търново за две места. В. Търново, 1 юни 1996 г.
Димитров, Кирил Венев. “Българо-сръбски отношения (1879–1885 г.)”

Рецензия за присъждане на научната степен “доктор на историческите науки”. София, 1997 г.


Велева-Ефтимова, Мирела Велкова. “Григор Начович - политик и общественик (1877–1886)”

Рецензия за присъждане на образователна и научна степен “доктор”. София, 2003 г.


Бистрашки, Тодор Иванов. “България във външната политика на Италия (1879–1896 г.) : Политико-дипломатически аспекти”. 255 с.

Рецензия (вътрешно обсъждане) на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен “доктор”. София, 2004 г.


Великов, Веселин. “Историческото познание в съвременната епоха”

Рецензия (вътрешно обсъждане) на дисертационен труд за присъждане на научна степен “доктор на историческите науки”. София, 2004 г.


Кацаров, Симеон Койчев. “Дуалистичният модел и държавно-политическото развитие на Австро-Унгария в периода 1867–1899 г.”. 224 с.

За присъждане на образователната и научна степен “доктор”. София, 2005 г.


Лечев, Велико С. “Корабоплаването по Дунав и Черно море в политиката на Австро-Унгария 1914–1918 г.”

Рецензия (вътрешно обсъждане) на дисертационен труд за присъждане на научната степен “доктор на историческите науки”. София, 2005 г.


Минков, Стефан. “Съглашенските окупационни войски в България”.

Рецензия (вътрешно обсъждане) на дисертационен труд за присъждане на научната степен “доктор”, 2005 г.


Симеонов, Симеон Атанасов. “Италия и Българската криза 1885–1888”.

Рецензия (вътрешно обсъждане) на дисертационен труд за присъждане на научната степен “доктор”, 2005 г.


Спиридонов, Валентин Атанасов. По конкурс за присъждане на научното звание “доцент” по нова и най-нова обща история, шифър 05 03 04. В. Търново, 2005 г.


ДИПЛОМНИ РАБОТИ,

ЗАЩИТЕНИ ПОД НАУЧНОТО РЪКОВОДСТВО НА

ПРОФ. ДИН РАДОСЛАВ МИШЕВ
ДОКТОРАНТИ

Братанова, Христина. Чуждестранните военни доставки в България 1879–1912 г.
Петров, Йордан Георгиев. България в балканската политика на Великобритания в началото на 20 век. - В. Търново, 2005-2008.
ДИПЛОМАНТИ

Щерева, Красимира Ст. “Новият курс” във външната политика на Германия през 90-те години на ХІХ век. - В. Търново, 1987. - 108 с.
Николаева, Пенка А. Германо-руските политически отношения 1900–1914 г. - В. Търново, 1988. - 133 с.
Русев, И. Д. От Русо до Робеспиер. - В. Търново, 1989. - 131 с.
Лазарова, М. Т. Франция, Русия и Близкоизточната криза 1894–1898. - В. Търново, 1990. - 127 с.
Миланов, Иван. Френско-американските отношения в края на ХVІІІ век. - В. Търново, 1990. - 94 с.
Цонкова, Йорданка. Външната политика на Франция. - В. Търново, 1990. - 103 с.
Тодорова, Й. Германия и обявяването на независимостта на България. - В. Търново, 1991. - 107 с.
Петкова, Сн. Германия и Близко-източната криза 1894–1898. - В. Търново, 1993.
Тодорова, Даниела. Формиране на германската колониална империя в края на ХІХ – началото на ХХ век. - В. Търново, 1993. - 48 с.
Бешков, Даниел Ив. Образуване на международните империалистически коалиции в края на ХІХ и началото на ХХ век (1871–1914 г.). Следдипломна квалификация. - В. Търново, 1994. - 99 с.
Гализова, Диляна Г. Колониалната политика на Италия. - В. Търново, 1994.
Стоянов, Ив. Й. Колониална политика на Англия в Африка 1871-1914 г. - В. Търново, 1994. - 93 с. с прил.
Стоянова, Й. Англия и българският национален въпрос 1878–1885 г. - В. Търново, 1995. - 151 с.
Христофоров, Хр. Австро-Унгария и Балканската война 1912–1913 г. В. Търново, 1995. 110 с.
Арутюнян Младен А. Арменците в България през ХІХ в. - В. Търново, 1996. - 88 с. с прил.
Господинова, Радослава Г. Германия и реформите в Европейска Турция 1903–1908 г. - В. Търново, 1996. - 108 с.
Колев, Деян. Австро-Унгария и Близкоизточната криза 1894–1898 г. - В. Търново, 1996. - 201 с.
Колева, Росица Хр. Националният проблем в балканските провинции на Австро-Унгария май 1917 – ноември 1918 г. - В. Търново, 1996. - 117 с.
Маринова, Надя Г. Трансилванският въпрос в отношенията между Австро-Унгария и Румъния 1867–1896 г. - В. Търново, 1996. - 63 с.
Дечкова, Даниела Н. Италия и реформите в Европейска Турция (1903–1908 г.). - В. Търново, 1997. - 115 с.
Първанова, Емилия. Балканската политика на Англия в навечерието на Първата световна война (1909–1914 г.). - В. Търново, 1999. - 71 с.
Казаков, Ивайло. Австро-Унгария и Източната криза 1894–1898 г. - София: ЩО, 2000. - 94 с.
Вакарелова, Нора Вл. Колониалната политика на Великобритания в Азия в края на ХІХ – началото на ХХ век (1868–1907 г.). - В. Търново, 2001. - 160 с.
Статев, Диан Петров. Балканската политика на Австро-Унгария 1908–1914 г. - В. Търново, 2001. - 110 с
Кайкиев, Петко Генчев. Австро-Унгария, България и Босненската криза 1908–1909 г. - В. Търново, 2002. - 170 с.
Марков, Владимир. Балканската политика на Италия в края на ХІХ и началото на ХХ в. Магистърска програма. - В. Търново, 2002. - 150 с. с прил.
Андонов, Чавдар Г. Сърбия в балканската политика на Австро-Унгария в началото на ХХ век (1900–1909 г.). - В. Търново, 2003. - 89 с.
Иванов, И. Балканските войни и европейската дипломация 1912–1913 г. - В. Търново, 2003. - 108 с.
Йорданов, Драгмир Р. Териториалният експанзионизъм на САЩ в Северна Америка (1783–1867). - В. Търново, 2003. - 198 с.
Стоянов, В. Ст. Възникване и утвърждаване на европейската конституционна система ХVІІ–ХVІІІ век. - В. Търново, 2004. - 202 с.
Желязкова, Росица Василева. Външната политика на САЩ след Гражданската война до Първата световна война (1865-1914). - В. Търново, 2005.
Иванова, Р. Великобритания и българската криза (1885–1887). - В. Търново, 2005. - 125 с.
Миленковска, Ленче Стефан. Два портрета от италианската народна революция – Мацини и Гарибалди. - В. Търново, 2005.
Бозгунов, Т. М. Германската империя 1871–1918 г. Конституционно устройство, държавнополитическа система. - В. Търново, 2007. - 72 с.
Русев, Я. Ж. Държавно-политическият модел на Нидерландия ХV–ХХ век. Магистърска програма. - В. Търново, 2007. - 56 с.

Алиева, Васвие Шемсидинова. Държавно управление ИМ-294-ДУ, Възникване и утвърждаване на парламентаризма в Англия 17-началото на 20 в. - В. Търново, 2008.
Ахмед, Хайри Ахмед. Възникване и утвърждаване на републиката във Франция 18-19 в. Магистърска програма “Държавно управление”. - В. Търново, 2008.
Георгиев, Александър Ананиев. Сърбия и началото на Първата световна война 1914-1915 г. Магистърска програма. - В. Търново, 2008.
Стоянов, Ивайло Тончев. Великобритания и Балканите в навечерието на Първата световна война 1908-1914 г. - В. Търново, 2008.
Боев, Иван Николаев. Феноменът Австро-Унгария. - В. Търново, 2009.
Георганов, Артьом Иванов. Европа: От национализма към постнационализма (на примера на Австро-Унгария и Европейския съюз). Магистърска програма “Европейска интеграция”. - В. Търново, 2009.
Пацева, Цветелина Милкова. Англия след реставрацията 1660-1678 г. - В. Търново, 2009.

Чеков, Мирослав Антонов. Балканите в политиката на Съюза на тримата императори(1873 г. - 1879 г.). Магистърска програма “Нова и съвременна история на Европа”. - В. Търново, 2009.




ПУБЛИКАЦИИ ЗА ПРОФ. ДИН РАДОСЛАВ МИШЕВ
Миланова, Сашка. Първа национална конференция на младите български историци [София, 27-28 април 1977]. (Преглед). // Ист. прегл., 1977, № 4, с. 148-152.

Доклад на Р. Мишев “Стамболовият режим 1888–1890 г.”, 150-151.


Миланова, Сашка. Втора национална конференция на младите историци. (Преглед). // Ист. прегл., 1980, № 1, с. 152-156.

За доклада на Р. Мишев “Ролята на Австро-Унгария за укрепване на Стамболовия режим (септември 1887 - август 1892 г.)”, с. 155.


Българската историческа наука : Библиография. Т. 4. 1975–1979. С., 1981, с. 320, 323, 622, 752.
Христова, Елена. Трета национална школа на младите историци. (Преглед). // Ист. прегл., 1982, № 5, с. 161-163.

За доклада на ст. ас. Р. Мишев “Австро-унгарското влияние на България през Стамболовия режим 1887–1894 г.”, с. 162.


Игнатова, Боянка. Присъдени научни степени на преподаватели от ВТУ “Кирил и Методий” [за кандидат на историческите науки]. // Борба, XL, № 1, 4 ян. 1983, с. 2.
Присъдени научни степени [за кандидат на историческите науки]. // Наука и труд (В. Търново), ХХІ, № 1-2, 1 ян. 1983, с. 2.
Стефан Стамболов : Био-библиографски указател. В. Търново; Окр. библ “П. Р. Славейков”; Библ. при ВТУ “Кирил и Методий”, 1984, с. 29-30.
Българската историческа наука : Библиография. Т. 5. 1980–1984. С., 1985, с. 412, 441, 444, 764, 893, 64.
Венкова-Илиева, Лиляна, Стефан Шанов. Съединението и Сръбско-българската война 1885 : (Библиография). С., 1985, с. 73.
Данков, Евлоги, Кирил Петков. Стефан Стамболов като книжовник и революцинер. // Ист. прегл., 1985, № 4, с. 94-96.

За доклада на гл. ас. кин Р. Мишев “Стефан Стамболов и българо-австро-унгарските отношения през 1887–1894 г.”, с. 96.


Плетньов, Георги. Приносът на Великотърновския университет за развитието на историческата наука. // Великотърновският университет “Кирил и Методий” в развитието на хуманитарните науки 1963–1983. С., 1985, с. 50.
Илийков, Иван. Присъдено научно звание. [Доцент по нова и най-нова обща история]. // Борба (В. Търново), ХLІІІ, № 102, 26 авг. 1986, с. 2.
Historiography: an annotated bibliography of journal articles, books, and dissertations. Т. 2. / Ed. by Susan K. Kinnell. - Oxford, UK, ABC-Clio, 1987, с. 122.

За: Мишев, Р. Българо-руско научно сътрудничество в областта на историческите науки (1900–1914 г.). // Ист. прегл., 1982, № 4, c. 54­64.


Балканите и междубалканските отношения ХV век - 80-те години на ХХ век в българската научна книжнина 1878–1984 : Анотирана библиография. С., 1988, с. 255.
Мишев, Радослав Захариев. // Биографско-библиографски сборник (1963–1987). Т. 2. Исторически факултет : Педагогически факултет : Факултет за изобразителни изкуства. В. Търново, 1988, с. 70-73.
Анчев, Стефан. Чествуване на 200-годишнината на Великата френска буржоазна революция във Велико Търново [В. Търново, 8 май 1989]. // Ист. прегл., 1989, № 9, с. 109-110.

Доклад на Р. Мишев на тема “Великата френска революция като световно историческо събитие”.


История на България : В 14 т. С., БАН, 1979 - Т. 7. Възстановяване и утвърждаване на българската държава : Националноосвободителни борби (1878–1903). 1991, с. 548.
Христова, Мария. Проф. д-р Симеон Дамянов (1927–1986) : Библиография. В. Търново, 1991, с. 68.
Мишев, Радослав Захариев. // Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий” : Биографско-библиографски справочник 1963–1998. Т. 1. Исторически факултет. В. Търново, 1998, с. 117-121.
Misev, R.: Bălgarskiât faktor otnoseniâta meždu Avstro-ungarskata imperiâ i Rusiâ v navečerieto na Balkanskata vojna /1909–1911 g./ = Vojnoistoričeski Sbor-nik. 1998. 4. 26-49 // Bibliográfia Az 1998. Évi hadtörténelmi irodalom válogatott bibliográfiája <http://epa.oszk.hu/00000/00018/00015/14bibl.htm> (09.07.2007)
История на България : В 14 т. С., БАН, 1979 - Т. 8 : България 1903–1918. Културно развитие 1878–1918. ГАЛ-ИКО, 1999, с. 540.
Списание “Военноисторически сборник” и “Известия на Института за военна история и Военноисторическото научно дружество” 1973–1997 : Библиографски справочник. Т. 2. С., 1999, с. 26, 76, 77, 90, 93, 112, 205, 218.
Чолов, Петър. Мишев, Радослав Захариев. // Чолов, Петър. Български историци : Биографично-библиографски справочник. 2. прераб. и доп. изд. С., 1999, с. 191-192.
[Angelova, Penka, Judith Veichtlbauer]. Autorinnen und Autoren des Bandes : Mišev, Radoslav. // Pulverfass Balkan : Mythos oder Realität : Intern. Symposium. Rousse, Okt. 1998. St. Ingbert, 2001, p. 316.
Петков, Петко Ст. История на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново, 2003, с. 105.
Публикации в България за Балканите 1985-2001 : Библиогр. указател. С., 2003, с. 19, 25, 70.
Куманов, Милен. Национална кръгла маса “Европейските измерения на идеите, дейността и делото на Стефан Стамболов”. // Ист. прегл., 2004, № 1-2, с. 267-268.

За доклада на доц. Р. Мишев “Стефан Стамболов и балканската политика на Австро-Унгария”, с. 268.


Мишев, Радослав Захариев. // [Двадесет] 20 години катедра “Нова и най-нова обща история”: Биобиблиографски справочник. В. Търново, 2004, c. 52-58
Цветкова, Милена. Андрей Пантев : Био-библиография. С., 2004, с. 49, 50, 67, 94, 167.
Защитени дисертационни трудове октомври 2004 - юни 2005 г. : Специализиран научен съвет по нова и най-нова история към ВАК. // Ист. прегл., 2005, № 3-4, с. 293.

За защитата на дисертационния труд “България във външната политика на Австро-Унгария 1898–1912” и присъждане на научната степен “доктор на историческите науки”.


Попова, Нина. Българска историческа книжнина за 2005 година. // Ист. прегл., 2006, № 3-4, с. 308.


Каталог: userinfo -> 170 -> doc
userinfo -> Списък на публикациите на доц д-р Димитриос Йоанис Румпос
userinfo -> Завършва Национална Художествена Академия София, специалност „Стенопис при проф. Димо Заимов, Магистър по стенопис, мозайка и витраж 1980-1984 г. Назначен с конкурс
userinfo -> Европейски формат на автобиография
userinfo -> Монография: Suffixderivation der Personenbezeichnungen im Fr ü
userinfo -> I. монографии: Църква и общество в България днес
doc -> Проф дин Радослав Захариев Мишев Адрес: 5000 Велико Търново, "Т. Търновски" 2
170 -> Автобиография Едуард Василев Маринов лична информация


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница