Анри Троая Екатерина Велика глава I фигхен
Изтегляне 1.73 Mb.
|
| Отгатнах всичко тук,
Петър III ще бъде мой съпруг! Йохана беше поразена. Вглеждаше се в дъщеря си с възхищение и боязън и за да успокои собствената си съвест й разказа колко са нездрави нравите в Русия: човек не може да се чувствува сигурен дори да е високопоставен, всеки миг го заплашва затвор или заточение в Сибир; държавните преврати и кръвопролитията бележат жалони в тамошния политически живот. Но Фигхен беше категорична — не се страхуваше от хаоса и бог сигурно щеше да й помогне. Намислеше ли си нещо, нямаше сила, която да я спре. "Сърцето ми подсказва, че всичко ще бъде благополучно", заключи тя. Майка й смутолеви объркана: "Какво ли ще каже брат ми Георг?" Значи е знаела за нейната идилия с вуйчо й! За първи път правеше такъв намек. Като разбра, че тайната й е разкрита, Фигхен поруменя и отвърна: "Той не може да желае друго, освен да бъда богата и щастлива." Нито за миг не се поколеба между "огорчения кандидат" и великия княз. Перспективата да царува един ден над двайсет милиона поданици си струваше да пожертвува една детска любов. Девойката направи с хладен разум своя избор, а майка й, силно възбудена, я задължи да не казва никому нищо. Оставаше само да склонят Кристиан-Август, който упорито отхвърляше всяка мисъл чедото му да смени вярата си. Йохана се зае да води битката. След дълги увещания отстъпи, но си запази правото да препоръча на Фигхен как да се държи в дворцовия и религиозния живот в Русия. Изтръгнала съгласието на съпруга си, Йохана го застави още начаса да отговори утвърдително, както изискваше редът, и да изпрати писмото по бързия куриер в Берлин. После се залови с приготовленията. Всички в замъка и съседите трябваше да знаят, че пътуването се предприема за развлечение. Но вестоносци непрекъснато сновяха, господарите бяха напрегнати, багажите — огромни, а това не можеше да убегне от погледа на любопитната прислуга. Тя предусещаше, че се задава сватба. Щеше ли любимата госпожица Кардел да ги придружи? Не. Тя оставаше в Зербст. Заминаваха само господин Латдорф, госпожица Каин, четири камериерки, един лакей, един готвач и няколко слуги. Разтъжена, Бабет Кардел умоляваше ученичката си поне да й разкрие целта на пътуването. Фигхен остана непреклонна пред сълзите на гувернантката си, макар че тъй нежно я обичаше. Знаеше, че бъдещата съпруга на великия княз трябваше да умее да мълчи при всякакви обстоятелства. Не издаде нищо на Бабет Кардел и й се стори, че вече се упражнява да пази държавни тайни. Гувернантката много плака, люто се сърди, обвини я, че не й се доверява, дори че не я обича, но Фигхен гордо възрази, че е дала дума да не казва нищо и че принципите винаги ще стоят по-високо от чувствата й. На 10 януари 1744 година, девет дни след като в замъка се беше получила поканата, принц Кристиан-Август, Йохана и Фигхен потеглиха на път. Принцът, за когото тя не се отнасяше, чувствуваше, че е накърнена бащината му гордост, но държеше да придружи жена си и дъщеря си до Берлин. Там щяха да спрат за малко по настояване на пруския крал. Той бе инициатор на брачни съюзи и искаше да види бъдещата годеница на великия княз, за да прецени шансовете й да се хареса, а на майката да даде напътствия за тайната й роля в руския двор. Мисълта, че ще може един ден благодарение на хубостта и ловкостта си да влияе върху европейската политика, очарова Йохана до такава степен, че тя започна да гледа на себе си като на главно действуващо лице в тройката, Засега тоалетите й създаваха най-голяма грижа. Кристиан-Август, с присъщото си скъперничество, не позволи никакво разточителство. Но нямаха и време да си поръчват специални за случая дрехи. Йохана имаше само две официални рокли! Жалка работа! А Фигхен потегли към бленуваната цел, без да вземе нито една. "Две-три рокли, една дузина ризи, още толкова чорапи и кърпички", това беше всичко, което бъдещата годеница на великия княз носеше със себе си. Наистина императрицата, както се говореше, била много щедра. На майката и дъщерята нямаше да липсва нищо в Санкт-Петербург. Но как да се появят в Берлин, без да се злепоставят. Кокетството на жените не занимаваше Кристиан-Август; той помръкна за друго. Дъщеря му отиваше към своя зенит, а мисълта за собственото му унижение не го напущаше. Преди да се качи в каляската, той тържествено връчи на Фигхен "Трактата на Хенеций", в който се порицаваха грешките на гръцката православна религия, и една собственоръчно написана тетрадка "Про мемория". Нахвърлил бе съвсем набързо текста специално за детето си, което го напущаше може би завинаги. Търсеше отговор на въпроса дали има някакъв начин да стане съпруга на великия княз Петър-Улрих, без да се отрече от лутеранската вяра. Препоръчваше й да бъде сговорчива и покорна пред влиятелните личности в новата си родина и никога да не противоречи на княза, нейния съпруг, да не се доверява на "никоя дама" от свитата си, да не се меси в правителствените работи, "за да не озлоби сената". Много пъти вече беше повтарял тези съвети пред нея. Но едва сега Фигхен разбра цялата им мъдрост. Щеше ли да ги изпълни, щом настъпи подходящият момент? Тя не знаеше и не искаше да мисли за това. Всичко, което ставаше с нея, приличаше на съновидение. Затворена в каляската между навъсения си баща и възбудената си майка, трудно можеше да повярва, че действително о напуснала Бабет Кардел, тетрадките, другарчетата, детството, че пътува към бъдеще на интриги, слава и власт, за което толкова дълго бе мечтала. Изтегляне 1.73 Mb. Сподели с приятели:
|