Анри Троая Екатерина Велика глава I фигхен
Изтегляне 1.73 Mb.
|
| ГЛАВА II
На път Фридрих II, крал на Прусия, се бе възкачил на престола преди четири години, когато почина баща му, Фридрих-Вилхелм I, страшният "крал-сержант", реорганизатор на армията. Едва трийсет и две годишен, младият владетел бързо спечели уважението на германските принцове със своя просветен ум, висока култура, предприемчивост и политическа далновидност. Той разбираше каква заплаха за страната му създават от север Русия, от изток Австрия и упорито се стремеше към разбирателство с Русия. Но императрица Елисавета, повлияна от канцлера си Бестужев, отначало се опълчи срещу Прусия. Когато дойде време да се търси годеница за великия княз Петър-Улрих, в руския двор настъпи оживление. Привържениците на Бестужев настояваха императрицата да избере саксонска принцеса и поточно Мариана, по-малката дъщеря на полския крал. Този съюз разкриваше възможности за обединение на Русия, Саксония, Австрия, Англия, Холандия, с една дума, на три четвърти Европа, срещу Прусия и Франция. Нейните противници — френската група, която кралят на Прусия ръководеше отдалеч, се опитваха с всички сили да провалят тези сметки. Очевидно Фридрих II можеше да предложи сестра си, принцеса Улриха, която беше много подходяща партия. Но се отказа да я принесе в жертва. "Съвсем противоестествено би било, пише той, да пожертвувам сестра си, принцеса с пруска кралска кръв, за да изместя някаква саксонка." Затова пък малката принцеса София д’Аналт-Зербст му се стори подходяща кандидатка. Тя не беше нито много видна, нито много безлична. Родителите й не бяха досадни. И той я пусна в играта. Германецът Брюмер, възпитател на великия княз, и дворцовият лекар, французинът Лесток, се заеха да изтъкват пред императрицата изгодите от това разрешение. Елисавета преценяваше, .че заради скромния си произход София положително ще бъде по-смирена от всяка друга знатна претендентка. От портрета, нарисуван от Антоан Пен, личеше, че тя е здрава и очарователна девойка. Освен това принадлежеше към Холщайновия род, а с него я свързваше верността й към паметта на нейния Карл-Август. Ако не беше неговата трагична смърт, днес София щеше да бъде нейна племенница. Петър-Улрих също й беше племенник. Щяха да се чувствуват като роднини. И тя заповяда на Брюмер да изпрати покана до Йохана и дъщеря й. Фридрих II спечели първия рунд. Но това не бе всичко. Беше ли в състояние малката София да оправдае всички надежди на Прусия? Още с пристигането й кралят поиска да я види. Но Йохана много се вълнуваше от срещата и предаде да му съобщят, че девойката е неразположена. На втория и третия ден последва същият отговор. Кралят загуби търпение, а и се усъмни в извиненията. Защо ли криеха от него кандидатката му? Грозна ли беше? Ум ли не й стигаше? Притисната с въпроси, Йохана накрая призна голямата пречка — девойката нямаше официален тоалет, за да му бъде представена. Кралят веднага заповяда да й изпратят рокля от гардероба на една от сестрите му. Фигхен набързо се облече разтреперана и се втурна към двореца, където гостите вече се бяха събрали и я очакваха. Тя умееше да се държи много добре в дворцовите салони, но този път залогът беше съдбоносен и напразно се мъчеше да усмири сърцето си. Фридрих II я посрещна още в преддверието и лицето му просветна като видя нежната девойка, която го гледаше с възхитен поглед и правеше пред него дълбок реверанс. От силното смущение изглеждаше още по-грациозна. След като размени с нея само няколко думи, Фридрих разбра, че не е сбъркал. Обедът продължи дълго. Когато станаха от масата, братът на кралицата принц Фердинанд Брауншвайг й предаде, че кралят я кани още същата вечер на своята маса. Фигхен веднага сподели това с майка си, която обидено възкликна: "Странно, мен пък ме канят на масата на кралицата." Йохана недоумяваше защо кралят се интересува повече от дъщеря й, отколкото от нея. Та нали тя беше умът, а Фигхен — само пионка на шахматната дъска. Когато видя, че тя седи не само на масата на краля, но и до самия него, Йохана се стъписа. В началото присъствието на височайшия съсед сковаваше девойката, но скоро се окопити и заговори с такт и умение. Фридрих II я разпитваше, предразполагаше я. "Той ме питаше за хиляди неща: за опера, театър, поезия, танци и какво ли не още, подхващаше безброй теми, по които може да се беседва с едно четиринайсетгодишно момиче… Всички присъствуващи се учудваха, че негово величество разговаря с мен." Разцъфнала в красивата чужда рокля, поруменяла, с разтуптяно сърце, Фигхен чувствуваше, че всички погледи са насочени към нея. И като признание за победата й, кралят я помоли да подаде чиния със сладко на царедвореца зад нея и след това подхвърли високо: "Приемете този дар от ръката на Любовта и на Грацията!" Тя ликуваше от комплимента, произнесен публично от владетеля на Прусия. Тридесет години по-късно щеше да си го спомня дума по дума. Струваше й се, че живее в приказката за Пепеляшка, измъкната от нищетата и попаднала по чудо в блясъка на бала, пленила всички сърца и на първо място сърцето на принца. Утре трябваше да върне роклята. Но отвъд границата, тя беше уверена, я очакваше още по-голям разкош. Няколко дни по-късно напуснаха Берлин. В Швед на Одер Фигхен се сбогува с баща си, който трябваше да се върне в Щетин. Въпреки възбудата от пътуването раздялата й с него много я разстрои. Мислеше си, че може никога вече да не види добрия и скромен човек. И не се лъжеше. Той беше съкрушен и през сълзи повтаряше: "Остани вярна на бога, детето ми! Не забравяй бащините съвети!" Задавена от сълзи, Фигхен обеща да изпълни всичките му заръки. Само Йохана остана хладнокръвна. За да избягнат сплетните на противниците им в двореца, бе уговорено двете принцеси да пътуват под чужди имена. В документите на Йохана бе вписано: "Графиня Райнбек". С тази загадъчност пътуването ставаше по-интересно. Четири големи, неудобни и твърди карети отнасяха принцесите, свитата и багажа. Ала времето не беше благоприятно за дълъг път. Не валеше сняг, - в колата студът пронизваше, макар че гореше мангал. Загърнати до лицата в кожи, жените се отпущаха в дрямка. От време на време колелата пропадаха дълбоко, каретата силно се разтърсваше и пътничките простенваха. Затънаха в мочурище. Кочияшът ругаеше. Наложи се да спрат за малко. Вън фучеше виелица. Скоро пак потеглиха. Преходите бяха дълги, еднообразни, изморителни. А в пруските пощенски станции не можеше да се разчита на хубава храна и добър подслон. "Стаите не се отопляваха, пише Йохана, и ние бяхме принудени да отсядаме в квартирите на пощенските началници, които бяха същински кочини: мъжът, жената, кучето, кокошките, децата, спяха безразборно кой в люлка, кой в легло, кой зад печката върху дюшеци." По едно време Фигхен се разболя. Беше пила много бира. Като отминаха Мемел, пътуването стана още по-трудно. Оплакваха се от пощенските станции, но сега и тях ги нямаше! И съжаляваха. Налагаше се да наемат коне от селяните. Нужни бяха по двайсет и четири коня на смяна. И всеки път избухваха спорове, водеха се пазарлъци, които силно дразнеха Йохана. Колите теглеха шейни, защото всеки миг можеше да падне сняг. Най-сетне изморените пътници пристигнаха в Митау, където имаше руски гарнизон. Комендантът му, полковник Воейков, най-учтиво се представи на Йохана, отдаде подобаващи почести и уведоми, че му е възложено да я придружи до Рига. Когато на другия ден наближаваха града, оръдейни залпове разтърсиха въздуха. Полковник Воейков им обясни, че войската дава салюти в тяхна чест. Колоната спря. Княз Семьон Кирилович Наришкин, великият маршал на двора и бивш посланик в Лондон, и вицегубернаторът княз Долгорукий се явиха пред двете германски принцеси, ниско се поклониха, подариха им от името на императрицата самурени шуби и ги поканиха в парадна шейна, която бързо ги отведе в замъка. Там прислужници, облечени в ливреи, поведоха гостенките към покоите им с отмерени стъпки. Още зашеметени от внезапната промяна, Йохана и Фигхен набързо се преоблякоха и се появиха в салоните, където ги очакваше пъстроцветно общество. Всички навеждаха глави за поклон и Йохана се почувствува на върха на славата. След грубостите на пощенските началници това почитание й се струваше като заслужена награда за умората. "Когато се запътих към трапезата, отвън засвири целият гвардейски оркестър — тромпети, барабани, флейти и обои …, пише тя. Не можех да повярвам, че всичко се прави за мен, бедната, защото никъде другаде не ме бяха посрещали така." Фигхен жадно наблюдаваше новото обкръжение. Около нея звучеше френска и немска реч, а беше на руска земя, в Русия, родината на Петър Велики, която един ден може би щеше да стане и нейна родина. Тя събра всичките си сили. Отсега нататък всяка стъпка беше решаваща. Всеки жест, всяка дума трябваше да бъдат безпогрешни. След престоя в Рига пътничките, съпроводени от Наришкин, потеглиха отново. Заминаха за Санкт-Петербург, където по заповед на императрицата щяха да си починат, да се погрижат за тоалетите си преди да се явят в двора, по това време настанен в Москва. Пътуването напълно удовлетворяваше Йохана. Придружаваха я офицери, интенданти, готвачи, сладкар, иконом и помощник-иконом, осем лакеи, двама гренадири, двама подофицери. Цял ескадрон предвождаше колоната. Около главната карета галопираха ливонски гвардейци. Императрицата беше предоставила на гостите си просторна шейна с червена тапицерия, обточена със сребърни галони, пухени постели, възглавници от дамаска, завивки от сатен и скъпи кожи. Снегът, слънцето, звънчетата на конете събуждаха у двете принцеси приятното чувство, че са попаднали в приказен свят. Когато пищният кортеж се отдалечаваше от Рига, той пресече пътя на няколко мрачни, окаяни шейни със спуснати завеси, конвоирани от войници, в които пътуваха някакви хора, грижливо скрити от чуждите погледи, и София полюбопитствува да узнае кои са те. Наришкин се смути и отговори уклончиво, че вероятно е семейството на княз Антоан-Улрих Брауншвайг. По-късно тя научи, че сваленият от трона непълнолетен цар Иван VI и майка му, бившата регентка Анна, били отвлечени същия ден в Рига, за да бъдат заточени в крепостта на Ораниенбург. Докато Фигхен си мислеше за щедрата императрица, която я очакваше сега в Москва, за да реши съдбата й, невинните жертви на тази жена на две крачки от нея, отиваха в изгнание по заснежения път. Ето че пътищата към славата се докосват с пътищата, които водят към упадъка. Съдбата сякаш си играеше. Тя показваше трагедията на ония, които току-що е сразила, пред очите на девойката, която издигаше. На 3—14 февруари (по юлианския календар, използуван в останалата част на Европа, който е с 11 дни по-назад от грегорианския) кортежът пристигна в Санкт-Петербург и спря пред вратите на Зимния дворец.4 Беше обед. Слънцето, ледът, черковните куполи край заледената Нева, всичко блестеше. Когато принцесите, прекарали повече от месец в път, слязоха от шейната, от Петропавловската крепост отвъд реката проехтяха артилерийски залпове. Пред парадната стълба бързаха да ги посрещнат царедворци и дипломати, които не бяха придружили императрицата в Москва. Четири придворни дами веднага заобиколиха София. "Когато се настаних в апартамента си, ми представиха безброй хора, пише Йохана на мъжа си. Езикът ми беше пресъхнал от студ. Обядвам с дамите и господата, които нейно императорско величество е оставила на мое разположение; обслужват ме като кралица." Изведнъж Йохана с наслада се впусна в кипежа на дворцовите интриги. Останал в Санкт-Петербург, посланикът на Франция маркиз дьо ла Шетарди, бивш любовник на императрицата и таен предводител на френската група, която подкрепяше брака на престолонаследника с малката София д’Аналт-Зербст, замая Йохана с ласкателствата си; уверяваше я, че е призвана да играе важна роля в сключването на съюзите. Необходимо е, твърдеше той, да надделеем над ужасния Бестужев, който е фанатичен привърженик на сближаването с Австрия. За целта трябва да използуваме незабавно предимството, което ни дава пристигането на бъдещата годеница на престолонаследника. На 10 февруари великият княз имаше рожден ден. Ако не жалеха конете, можеха да стигнат в Москва дотогава. Императрицата би оценила този жест. Какво от това, че ще бъдат уморени! Йохана се вдъхнови много от идеята и настоятелно помоли Наришкин да ускори приготовленията за заминаването. Тя се увлече в авантюрата и пренебрегна грижите си за Фигхен. Но писа на мъжа си на своя странен френско-германски жаргон: "Figchen southeniert die fatige besser als ich" ("Фигхен понася умората подобре от мен.") А на крал Фридрих II съобщи: "Дъщеря ми издържа чудесно умората. Също като млад войник презира опасността, защото не я познава и се радва на великолепието, което я заобикаля." Най-много от всичко искаше Фигхен да преодолее трудностите без да се разболее, защото противниците на Прусия можеха да използуват против годеницата на великия княз и най-невинното и неразположение. Императрицата никога нямаше да приеме снаха с крехко здраве. Затова се налагаше да действуват бързо и да се чувствуват добре. Преди да прибере багажа си София намери време да разгледа града, придружена от придворните си дами. Карнавалът беше в своя разгар. Безгрижна и весела тълпа заобикаляше панаирните бараки. Но не пъстрите люлки, нито дресираните мечки привличаха вниманието на девойката. Най-живо я интересуваха гвардейските казарми, откъдето преди три години Елисавета беше тръгнала да превземе трона. Видя суровите гренадири от Преображенския полк, които бяха придружили императрицата през нощта срещу 6 декември 1741 година. Поиска да й покажат пътя до Зимния дворец, по който те бяха преминали тогава с възгласи "Да живее нашата майчица Елисавета!" Разказът за държавния преврат събуди у нея далечно вдъхновяващо предчувствие. С мъка се освободи от него, за да помисли за близките си задължения. Майка й гореше от нетърпение. Всичко бе готово за път. Тръгнаха през нощта. На разсъмване степта и небето се сляха в безбрежна белота. За кой ли път руската степ поразяваше София със своята необятност. В тази страна всичко беше прекомерно — разстоянията, студът, политическите страсти. Йохана се вайкаше: клепачите й замръзваха, ноздрите й се изпълваха с ледени иглички. Но руският ескорт й напомняше, че е майка на бъдещата годеница на великия княз, леля на престолонаследника на Русия, таен агент на пруския крал Фридрих II, довереница и съюзница на френския посланик Шейните летяха по белоснежния път. Летяха денонощно. На седемдесет версти от Москва впрегнаха шестнайсет коня само в шейната на двете принцеси. Препускаха с бясна скорост и когато преминаваха през малко селце, закачиха ъгъла на полусрутена къщурка. От покрива й падна желязна пръчка и удари Йохана по главата и рамото. Тя силно изпищя и в съзнанието й мигновенно проблясна мисълта, че мисията й се проваля. Как щеше да излезе срещу Бестужев с подутина на главата и болка в рамото? София я успокояваше. Не личеше никаква следа от удар. Нямаше дори синина. Но двама гренадири от Преображенския полк лежаха в снега с окървавени глави. Яздейки пред шейната, те бяха посрещнали удара. Насъбралите се селяни шушнеха: "Водят невеста за великия княз." Воейков им заповяда да се погрижат за ранените. Кочияшът шибна конете. На 9—20 февруари, към осем часа вечерта кортежът от трийсет шейни пристигна в Москва и спря пред дървеното стълбище на двореца в Кремъл, където живееше императрицата. Бяха изминали петдесет дни, откакто Йохана получи в Зербст поканата на Елисавета, императрица на Русия. Само след миг щеше да се срещне с жената, от която трепереше цяла империя. При последната смяна на конете принцесите облякоха официалните тоалети, които царицата им бе подарила. "Спомням си, че роклята ми от сребристо моаре беше ушита по тялото, без кринолин", пише Екатерина в мемоарите си. Принц Хесе-Хомбург ги отведе в покоите им и те едва бяха успели да се поосвежат, когато дотича великият княз Петър-Улрих. Щом Фигхен го видя, нещо я жегна право в сърцето. Той имаше издължено уродливо лице, изпъкнали очи и влажни устни. Не го помнеше чак толкова грозен и болнав. Дали се бе променил откакто не го бе виждала? Или неволно в мечтите си го идеализираше? Във всеки случай той се зарадва много на леля си и на братовчедка си. След като ги поздрави на немски с добре дошли, покани ги да се явят пред нейно величество. Придружени от многобройна свита, преминаваха от зала в зала. Сановници в блестящи униформи и придворни дами, елегантни като във Версай, изпълваха салоните. Йохана поглеждаше крадешком към красивите тоалети и й се дощяваше да ги има. Опряна на ръката на великия княз, тя се движеше като в мъгла. След тях вървеше Фигхен, хванала под ръка принц Хесе-Хомбург. Когато процесията стигна до залата за аудиенции, двете крила на отсрещната врата се отвориха, за да се появи Елисавета, императрица на Русия. Тя беше едра и красива трийсет и пет годишна жена, румена и пищна, в сребриста кринолинена рокля, обшита със златни галони. Говореше се, че била много суетна и имала петнайсет хиляди тоалета по френската мода и пет хиляди чифта обувки. "В косите й беше затъкнато черно перо и вплетени много диаманти", отбелязва впоследствие София. Девойката извика на помощ цялото си самообладание, за да не падне в несвяст пред това божество, накичено като кивот. И веднага преодоля смущението си. Крепеше я мисълта за собственото й призвание. Тя се наведе, подгъна колене и направи възможния най-грациозен реверанс във френски стил. До нея Йохана, зашеметена, промълви някакво ласкателство, благодари на императрицата за благоразположението и й целуна ръка. При все че бе свикнала с такива почести, Елисавета също се развълнува. В лицето на Йохана, тя откри чертите на покойния си годеник. Когато пренесе погледа си върху София, удивиха я свежестта, покорството, интелигентността й. На пръв поглед изборът изглеждаше превъзходен. Петър щеше да има истинска царица в леглото си. Беше ли в състояние да я направи щастлива? Това нямаше никакво значение. Докато траеше дългата среща, отначало в залата за аудиенции, после в спалнята на царицата, София чувствуваше, че тя я оглежда от всички страни, разсъблича я, опипва я, оценява с око на предпазлив купувач. Очакваше го. Такава беше съдбата на всяка принцеса, на която предстоеше брак. Царедворци и дипломати присъствуваха на сцената. По гордото лице на Елисавета се изписваше задоволство, което подхранваше надеждите на привържениците на Франция и Прусия, начело с пруския посланик Мандефелд, маркиз дьо ла Шетарди и лекаря на нейно величество Лесток. Затова пък вицеканцлерът Бестужев, който държеше на съюза с Австрия, Англия и Саксония, се опитваше да скрие разочарованието си зад престорена усмивка. На другия ден, 10—21 февруари, рождения ден на великия княз, императрицата се появи сред придворните в кафява, бродирана със сребро рокля. "Главата, гърдите и шията й бяха покрити с накити." Следваше я началникът на свитата граф Алексей Разумовски, който носеше върху златен поднос ордена "Света Екатерина". От няколко години беше неин "титулован" любовник. Наричаха го "нощния император". "Не бях виждала по-красив мъж в живота си", отбелязва Екатерина в своите мемоари. Всъщност този "красив мъж" беше украински селянин, надарен със забележителен глас, когото Елисавета нареди да назначат като псалт в личната й църква, преди да го привлече в спалнята си. Тя го удостои със звания и титли. Скоро псалтът стана граф и дори се говореше, че таен брак го свързва с императрицата. Но странно, той не се възползува от влиянието си над нея, за да се намесва в политиката. С любопитство и уважение, Фигхен разглеждаше видната личност — зрял мъж с правилни черти, с покоряващ поглед, с напудрена перука над челото. Тя не знаеше какво точно върши любимецът, но виждаше в него загадъчния изпълнител на желанията на нейно величество и го оприличаваше на някакво голямо лакомство. Щом като царицата го харесва, той навярно има някакви необикновени, висши достойнства, си мислеше тя. Беше готова да приеме всичко в този двор, който тъй силно я заслепяваше, и не мислеше да осъжда каквото и да било. Искаше само да събира опит. Императрицата беше в чудесно настроение. Тържествена и усмихната, тя пристъпи към Фигхен и към майка й и им връчи ордена "Света Екатерина". "Дамите с лика"5 Чоглокова и Возонцова забодоха звездата на отличието на гърдите на германските принцеси. Всички изглеждаха развълнувани. "Живеем като кралици", пише Йохана на мъжа си. Тя вече си представяше, че Фигхен е съпруга на великия княз, себе си виждаше като съветник на императрицата за благото на Прусия, а Бестужев — победен. Изтегляне 1.73 Mb. Сподели с приятели:
|