Анри Троая Екатерина Велика глава I фигхен
Изтегляне 1.73 Mb.
|
| ГЛАВА IV
Годеж На 28 юни 1744 година по заповед на императрицата най-после София трябваше да бъде покръстена в православната вяра. Годежът бе обявен за следващия ден 29 юни, денят на свети Петър и Павел. Колкото повече наближаваха двете събития, толкова по-силна възбуда и мъчително безпокойство обхващаха София. Наистина тя виждаше мечтата си сбъдната, но все по-често се питаше дали не бе сбъркала. Какви ли изпитания щяха да й донесат тези големи почести? Тя с нищо не издаде вълнението си. "През цялата нощ спа дълбоко — сигурен признак за душевното й спокойствие", пише майка й. Когато София се появи, многоброен народ се тълпеше около царската църква Роклята й, също като на императрицата, беше от червена плътна коприна, обшита със сребърни галони, ненапудрените й коси бяха вързани с бяла панделка. "Признавам, че ми се видя красива", отбелязва майка й. На всички присъствуващи направи впечатление дребничката мургава девойка с бледо лице и сини очи, с благородни и скромни маниери. Тя прочете на руски език, уверено и гладко, с подчертан немски акцент "петдесет страници in quarto", после произнесе наизуст, без да се запъва новото си верую. Императрицата се просълзи от умиление, а придворните побързаха да й подражават. Сред общото вълнение София се стремеше да изглежда спокойна и силна: "Аз удържах и получих похвала". Този ден тя смени името си. Всъщност можеше да запази своето, защото се срещаше често тук. Но императрицата не се съгласи, тъй като то напомняше за леля й, несъщинската сестра на Петър Велики, суровата регентка София, която тя бе принудена да изпрати в манастир, за да пресече домогванията й към властта. Майката на императрицата се казваше Екатерина и по-добро име от това не можеше да избере. Обаче в Русия собственото име винаги се придружава и от бащиното, а бащата на новата Екатерина се казваше Кристиан-Август. Екатерина Кристиановна или Екатерина Августовна звучеше чуждо и щеше неприятно да спомня за регентката Анна Леополдовна, майката на малкия Иван VI, когото Елисавета свали от престола. Ето защо бъдещата годеница на великия княз щеше да се нарича Екатерина Алексеевна, което означаваше Екатерина — дъщеря на Алексей. Така щяха да бъдат задоволени всички славянски сърца. Освен от празника, бащата на София щеше да отсъствува и от името на дъщеря си. Тя бе съвсем променена — прекръстена, покръстена, изкоренена, присадена и порусена. Но само външно, защото между вчерашната София и днешната Екатерина всъщност нямаше голяма разлика. Просто бе преминала един етап от пътя, който си бе начертала. На излизане от църквата императрицата й поднесе огърлица и брошка с брилянти. Церемонията бе изчерпала всичките й сили и тя поиска разрешение да не се явява на трапезата. На всяка цена трябваше да си почине преди тържествата, които щяха да последват. На другата сутрин, в деня на годежа, едва бе отворила очи, когато й поднесоха портретите на императрицата и на великия княз, украсени с брилянти. Щом я облякоха, тя се яви пред Елисавета, която я прие с корона и императорска мантия на раменете. Кортежът се подреждаше. Начело тръгна императрицата, осем генерали носеха над главата й балдахин от масивно сребро. Следваха Екатерина и великият княз. Зад тях идеха Йохана, принцеса Хомбург и придворните дами, "подредени по ранг". Процесията слезе бавно по парадното стълбище на двореца, премина между двойния шпалир на гвардейските полкове, пресече площада и влезе в църквата, където брадати, облечени в златни одежди и изпълнени с раболепие свещеници посрещнаха господарката си. Елисавета отведе годениците до постлания с кадифе подиум в средата на храма. Архиепископ Амброзий Новгородски отслужи тържествена литургия. Церемонията продължи четири часа и през това време всички стояха прави. Екатерина почувствува, че краката й натежават. Залиташе от умора. Най-после размениха пръстените. "Пръстенът, който получих, струваше дванайсет хиляди рубли, пише Екатерина, а този, който аз му дадох — четиринайсет хиляди." Екнаха топовни залпове. Камбаните на Москва тържествено биеха. Малката принцеса д’Аналт-Зербст бе провъзгласена за "велика княгиня на Русия" и за "императорско височество". Тя прие титлите си със спокойна усмивка и мъдро достойнство. Но Йохана се горещеше. Все й се струваше, че не получава достатъчно почести като майка на "престолонаследница". Настояваше да я настанят на годежната трапеза редом с великокняжеската двойка и императрицата. Казваше, че мястото й не е до придворните дами. Претенциите й дразнеха императрицата, Екатерина мълком страдаше от новата непристойна постъпка на майка си, а церемониалмайсторът не знаеше кому по-напред да угоди. Накрая поставиха Йохана на отделна маса в остъклен кабинет, точно срещу трона и тя вечеря там, "уединена в своеобразно инкогнито". Вечерта на бала се почувствува възнаградена. Позволиха й да танцува върху постлания пред трона килим, на който имаха право да стъпват по време на менуета единствено Елисавета, Екатерина и принцеса Хесе. Техни кавалери бяха великият княз Петър, посланиците на Англия, Холщайн и Дания и принц Хесе. Останалите придворни се движеха извън неприкосновеното пространство. Балът беше устроен в Гранатовата палата или залата с фасетките, чиито стени напомняха вътрешността на нар. Огромна колона в средата носеше ниския таван. Лакеите, облечени в ливреи по френска мода, с напудрени перуки и бели чорапи, стояха пред вратите. Музиката беше оглушителна. Навсякъде се кланяха, целуваха ръце. Йохана забеляза, че от целувките на дясната й ръка "се бе появило червено петно, голямо колкото германски флорин". "Задушавахме се от горещината и множеството", пише Екатерина. След празника императрицата удвои благодеянията си. Подаряваше на великата княгиня накити, скъпи платове, отпусна й трийсет хиляди рубли за дребни разходи.7 Сумата смая Екатерина. Никога не бе разполагала с джобни пари. Тя незабавно изпрати помощ на баща си за лечението на болното й братче. Отсега нататък щеше да има свой собствен двор, грижливо подбран от императрицата, за да се забавлява — шамбелани, благородници, придворни дами, все млади и весели. И никой не беше свързан с котерията, която доскоро обкръжаваше Йохана. Сред тях бе дори и синът на канцлера Бестужев. Сега вече принцеса д’Аналт-Зербст бе длъжна да предизвестява, ако поиска да види дъщеря си. На срещите им често присъствуваше някой от шамбеланите. Етикетът задължаваше Йохана да се отнася с уважение към онази, която до вчера можеше да напляска без колебание за всяко неприличие. Тя се чувствуваше унизена от промяната в йерархията и непрекъснато се оплакваше от малкия лекомислен и весел двор, който заобикаляше Екатерина. В апартаментите на великия княз и великата княгиня неспирно се забавляваха, играеха на сляпа баба, скачаха, танцуваха, тичаха разглобяваха клавесина и правеха от капака му пързалка. В детските игри Екатерина се опитваше да спечели обичта на бъдещия си съпруг. Императрицата разбираше и поощряваше стремежа на девойката. Но Брюмер, възпитателят на великия княз, имаше свое мнение. Той помоли Екатерина да му помогне "да превъзпита" ученика си. Тя не се съгласи. "Казах му, че е невъзможно, защото ще ме намрази, както вече мразеше всички около себе си." Инстинктивно разбираше, че за да спечели Петър, не трябваше да постъпва като възпитателите му. Ако вместо другарка намери в нейно лице гувернантка, всичко щеше да е загубено. Докато Екатерина се опитваше да подготви своето щастие, в което никак не вярваше, Йохана неуморно диреше нови приятели. Но ги подбираше зле. Хората, с които се обграждаше, не се харесваха на императрицата. Тя се свърза с шамбелана Иван Бетски8 и толкова явно излагаше на показ отношенията си с него, че злите езици заговориха за любовно увлечение. Слухът стигна до Екатерина, но тя беше безсилна да вразуми майка си, която пък смяташе, че е недостойно за една знатна дама да живее тихо и скромно. Императрицата се пресити от празници, балове и банкети и се застяга да отпътува за свещения град Киев. В душата й успешно съжителствуваха набожността и вкусът към светските удоволствия. Насладите я връщаха при молитвите, а молитвите я предразполагаха към наслади. Великият княз, великата княгиня и Йохана щяха да я придружават. Екатерина се раздвояваше между радостта от новото, което се откриваше пред нея, и страха, че майка й ще направи пак някоя нелепица и отново ще я злепостави пред императрицата. Около хиляда версти деляха Москва от Киев. Дългата върволица от каляски с пътници и каруци, натоварени с багаж, се нижеше по сухите пътища в юлската жега. Минаваха дни, редуваха се села, а хоризонтът все се отдалечаваше в безкрая и това бе все Русия. Безкрайна беше империята на Елисавета, Екатерина пътуваше в една карета с майка си и годеника си, гледаше жадно пейзажа, който я поразяваше със своята безбрежност и сила. Без съмнение на света нямаше нищо по-огромно от нейната нова родина. Императрицата замина няколко дни по-късно. Говореше се, че била в лошо настроение и че изпратила в изгнание много хора от свитата си. Във всяка пощенска станция чакаха по осемстотин коне за смяна. Когато спряха в Козелец, великият княз подскачайки, за да разсмее Екатерина, счупи по невнимание капака на ковчежето със скъпоценности на Йохана. От яд тя го нарече "невъзпитан хлапак". Той й отвърна, че се държи като "мегера". Екатерина се опита да успокои майка си, но тя тъй невъздържано нагруби и нея, че горчиво я разплака. "От този миг великият княз намрази майка ми, пише тя, и никога не забрави разпрата; тя също го възненавидя. Напразно се мъчех да ги помиря, но успявах в редки случаи и само за кратко, понеже и двамата непрекъснато се заяждаха и си подхвърляха сарказми; положението ми с всеки изминат ден ставаше все по-трудно." Екатерина не харесваше своя годеник, но го чувствуваше по-близък от майка си. Нали той и великата Русия бяха нейното бъдеще, а не Йохана и малкото графство д’Аналт-Зербст. Императрицата най-после пристигна в Козелец и тържествата започнаха отново. Всички танцуваха до отмаляване, играеха на карти. Някои вечери мизите по масите стигаха до петдесет хиляди рубли. Дамите се надпреварваха коя по-ярко да блесне с великолепието на тоалетите си, но бяха настанени натясно. Екатерина и майка й спяха в една стая, а хората от свитата им се сместваха както дойде в коридора. По-късно голямото шествие потегли за Киев. Тук тържествената красота на църковните обреди, предаността на обикновените хора, които падаха ничком по пътя на процесията, поразиха Екатерина повече отколкото в Москва. Иконите и епитрахилите блестяха в позлата, а селяни, поклонници, псалтове, просяци чезнеха в сивотата на дрипите си. Малката германска принцеса беше свикнала със строгия ред в лутеранските храмове и недоумяваше как руската църква може да е тъй богата, а вярващите да тънат в мизерия. Пред очите й се откри непознатият свят на някаква мрачна преизподня. Зад двойния разкош на кръста и трона тя видя безмерната нищета на един многомилионен, поробен и безпросветен народ. Тя вървеше бавно до великия княз след светите хоругви, хвърляше буден поглед към тълпата и размишляваше за страшното несъответствие между голямото величие и големия упадък. Всъщност изпитваше в момента само обикновено любопитство, сякаш гледаше диви зверове. Но в него се прокрадваше тревога. Тук в Киев, тя неволно получи своя истински урок по руски. Водовъртежът на дворцовия живот я въвлече отново. Щом вратите на салоните се затвореха зад гърба й, тъмните бездни, в които бе надникнала, се появяваха пред нея като лош сън. За своя имен ден императрицата даде голям бал и скоро след това загуби търпение. Отегчаваше я всичко. Искаше й се да смени обстановката. Край на Киев, на* черквите, манастирите, свещениците, катакомбите. Нейно величество вече не мислеше за друго освен час по-скоро да се върне в Москва, след като си бе създала илюзията, че поклонението е пречистило душата й. А в Москва Екатерина отново се сблъска със злословия, с борби за предимства, с интриги, лекомислие, лицемерие и вероломство. "Смятаха ме за дете, пише тя. Много се страхувах че няма да ме харесат хората, с които щях да прекарам живота си и правех всичко, за да ги спечеля. Безкрайно уважавах императрицата и й бях много признателна; смятах я за непорочна, за божество; тя също ме уверяваше, че ме обича дори повече от великия княз." И действително императрицата ценеше великата княгиня защото беше разумна и весела, волева и покорна. По това време Екатерина овладяваше уменията на държавник и се увличаше по танците. Всяка сутрин в седем часа идваше учителят по танци Ланде с цигулката си и я учеше на най-модните френски танци. В четири след обед заниманията се повтаряха. А вечер на баловете и маскарадите Екатерина очароваше двора с грацията си. Впрочем някои от забавленията бяха с твърде съмнителен вкус. Императрицата беше решила например всеки вторник мъжете да се маскират като жени, а жените като мъже. Кавалерите бяха непохватни и смешни в кринолинените си рокли и мълчаливо проклинаха прищявката на господарката, а дамите съжаляваха, че ги принуждават да се появяват в мъжки костюми и да губят женствеността си. Но нейно величество ликуваше. Знаеше, че не само много й отива, но даже е съблазнителна в такава дреха. "Само императрицата изглеждаше чудесно, защото дрехите й стояха много добре, беше великолепна в тях." На маскарадите всички измисляха гримаси, кривяха се и се блъскаха. Танцуващите се заплитаха в костюмите, които бяха взели под наем и падаха един върху друг. Една вечер в танца някой блъсна Екатерина и тя се намери на четири крака под роклята на шамбелана Север, а младежкият й смях развесели присъствуващите. Но само няколко дни по-късно тя изпита хладината на императорската немилост. В театъра, по време на един антракт, Елисавета разговаряше със съветника си Лесток, без да откъсва яден и властен поглед от ложата, в която седяха Екатерина, Йохана и великият княз. Малко след това Лесток се яви при Екатерина и й съобщи сухо, че е разгневила императрицата с големите си дългове. "Като принцеса, ваше височество се стремеше да се показва пестелива, защото знаеше, че няма кой да поема разходите й", сприхаво додаде пратеникът. Екатерина силно се притесни и не можа да сдържи сълзите си. Вместо да я успокои, Петър каза, че императрицата бе права, а Йохана се развика, че така става, когато се дава много голяма свобода на едно четиринайсетгодишно момиче. На другия ден Екатерина поиска да й представят сметките и установи, че наистина е направила преразход от осемнайсет хиляди рубли. Беше неопитна и й се струваше, че дарението на императрицата никога няма да свърши. Прахосала го бе с лека ръка, но можеше ли да постъпи иначе? Тя пристигна в Русия само с четири рокли в багажа си, а в двореца тоалетите се сменяха три пъти на ден. Отначало ползуваше спалните чаршафи на майка си и не се оплакваше. Но щом забогатя й се прииска да има собствено домакинство. Освен това скоро разбра, че в чуждото и враждебно обкръжение малките подаръци можеха да й спечелят разположението на влиятелни особи. Тогава отрупа с дарове всички, които я заобикаляха. Не забравяше и майка си, когато трябваше да усмирява свадливия й нрав. Нито великия княз, за да го привърже по-здраво към себе си. В упрека за прахосничество тя виждаше някакъв нов ход на безмилостния Бестужев, който се чудеше какво да измисли, за да я злепостави пред нейно величество. До вчера вярваше, че е "любимка" на Елисавета, нейната духовна майка. Но сега покровителката й накърняваше нейната чест и заплашваше бъдещето й. С цялата си наивност се изненадваше, че на един толкова голям властелин може да му доставя удоволствие да я унижава. Пред нея се разкри двуличието на императрицата, която ту пленяваше, ту плашеше, разбра тревогата на министрите и придворните, чиято съдба зависеше от една нейна прищявка. Ден след ден, било с добрина или с дипломация, тя се мъчеше да възвърне милостта й. Но като изля гнева си, Елисавета омекна и забрави случилото се. На всичко отгоре великият княз се разболя от шарка. "След боледуването, пише Екатерина, той наедря физически, но умът му си остана детински." Любимото му занимание, докато се възстановяваше, бяха военните учения, които командуваше лично от леглото си и в които участвуваха прислугата, джуджетата и дори Екатерина, удостоена с чин в личната му гвардия. Възпитателите му го мъмреха за непостоянството му, но той ги наругаваше и ги отпъждаше. Характерът му ставаше все по-труден. Беше осъзнал, че рангът и възрастта му (16 години) му дават право на самостоятелност и отхвърляше всякакво попечителство. "Той ми доверяваше детинщините си, но аз не се чувствувах длъжна да го превъзпитавам, отбелязва Екатерина. Оставях го да говори и прави каквото си иска." Голямата й нежност обезоръжаваше Петър. Той не изпитваше към нея никакво плътско желание, но се чувствуваше добре, когато бяха заедно. Може би само тогава се осмеляваше да говори свободно. Въпреки че безпощадно ясно разбираше какво представлява годеникът й, дълбоко в себе си тя признаваше, че при него се чувствува най-сигурна. Свързваха ги толкова много неща! Бяха връстници, говореха немски език и двамата страдаха в непознатата страна, и двамата се учеха на държавно управление под императорската опека. Щом великият княз се привдигна, дворът напусна Москва и замина за Санкт-Петербург. Беше навалял дебел сняг. Настъпиха студове. Пътуваха с шейни. Когато спряха да сменят конете в Котилово, великият княз почувствува пристъп на треска, която бързо се усилваше. По лицето му се появиха петна. Брюмер забрани на принцесите да влизат в стаята на болния, защото виждаше признаци на едра шарка. Навремето това беше ужасна беда. Тя погуби брата на Иохана, непрежалимия годеник на императрицата. За да запази Екатерина, Йохана реши да продължат пътя, а да оставят великия княз на грижите на придворните му. Тя изпрати по куриер бързо съобщение на императрицата, която бе вече пристигнала в Санкт-Петербург. Елисавета незабавно потегли обратно за Котилово. Посред нощ шейните се срещнаха на заснежения път. Тя се осведоми за болестта на племенника си и продължи стремително напред. Тази жена, която често се показваше лекомислена, жестока и себична, не се побоя да се изложи на смъртна опасност, но да изпълни своя дълг. Едва стигнала в Котилово, застана до леглото на болния и поиска да се грижи за него сама. Предупрежденията на околните не я разколебаха. Тя, тъй горда с красотата си, не се отдели от постелята на трескавия Петър, дори пред угрозата, че може да бъде обезобразена, ако се разболее. И щеше да остане край него цели шест седмици. Като чуваше да се говори за смелостта на императрицата, Екатерина започна да съжалява, че е послушала майка си, вместо да остане в Котилово при своя годеник. Струваше й се, че в Санкт-Петербург някои придворни вече чакаха смъртта на великия княз и се отдръпваха от нея. И наистина, какво щеше да бъде тя без Петър! Бъдещето й се решаваше далеч от нея, в някаква задушна, пълна със стъкленици и лекарства стая. Беше безсилна да повлияе върху съдбата и не й оставаше друго, освен да моли бога и да разпитва за здравето на годеника си в нежни и изпълнени с уважение писма. Пишеше на руски или поточно преписваше баналния и превзет текст, който съчиняваше вместо нея преподавателят й Ададуров. Императрицата несъмнено щеше да разбере хитростта, но и щеше да се трогне от старанието на девойката, която влагаше толкова усилия да забрави, че е германка. Придворните се завърнаха в столицата без императрицата, вълнуваха се и сплетничеха. Йохана виждаше как пропадат всичките й надежди и непрекъснато търсеше повод за свада с дъщеря си. Докато чакаше изхода от събитията, Екатерина разсейваше безпокойствието си с мъдрите съвети на официалния пратеник на шведския двор, граф Гиленборг9. Някога те се бяха срещнали в Хамбург и младият трийсет и две годишен дипломат бе поразен мигновено от ума на девойката. Сега той упрекна Екатерина, че проявява слабост към разкоша и удоволствията. "Вие мислите само за тоалетите, й каза той. Изневерявате на себе си. Бъдете такава, каквато сте. Посветете дарованието си на големи дела и не се занимавайте с несериозни работи. Готов съм да се обзаложа, че не сте прочели нито една книга откакто сте в Русия!" И я задължи да чете книги за живота на Цицерон, на Плутарх и "Размисли върху причините за величието и упадъка на римляните" от Монтескьо. Тя се задълбочи във философски четива, увлече се в общуването с блестящи умове и реши да напише литературно есе за себе си, озаглавено "Портрет на един четиринайсетгодишен философ". Граф Гиленборг прегледа съчинението и го върна на авторката, като прибави дванайсет страници бележки. Той искаше да издигне и закали духа на младата Екатерина10. Тя много се радваше, че бе намерила добър съветник в самотата и душевния си смут. Четеше и препрочиташе напътствията му и вникваше в тях, както някога в бащините си съвети. Вече не мислеше дали великият княз ще надвие болестта, а мечтаеше да смае света със своята култура и възвишеност. Великият княз оздравя. Елисавета пише на руски на Екатерина: "Ваше височество, прескъпа племенничке, безкрайно ви благодаря за милите писма. Досега не ви отговарях, защото не можех да ви кажа нищо успокоително за здравето на негово височество великия княз. Но днес мога да ви уверя, за наша обща радост, че благодарение на бога, той е вече спасен." В края на януари 1745 година императрицата и племенникът й напуснаха Котилово и се върнаха в Санкт-Петербург. Отсъствието, разстоянието, тревогата, бяха изменили в съзнанието й образа на Петър. Наистина той беше слаб, кокалест, с увиснали клепачи, усмивката му бе ту лукава, ту глуповата, но й беше мил такъв, какъвто е и тя беше нетърпелива да го види. Още щом пътниците пристигнаха в Зимния дворец между четири и пет часа следобед я въведоха в голяма зала, където я чакаше годеникът й. В полумрака, с ужас видя насреща си някакво плашило. Петър беше пораснал много, но шарката бе обезобразила лицето му. С дълбоко хлътналите си очи напомняше смъртник. "Чертите му бяха наедрели, пише Екатерина, лицето му — подпухнало. Белезите по кожата му ясно личаха, косите му бяха остригани и той носеше перука, която го загрозяваше още повече. Пристъпи към мен и ме попита дали не ми е било трудно да го позная. Измънках, че го поздравявам с оздравяването, но виждах, че изглежда ужасно." Потресена от кратката среща, Екатерина изтича в стаята си и припадна в ръцете на майка си. Великият княз беше толкова погрознял от шарката, че на рождения му ден — 10 февруари (ставаше на седемнайсет години), императрицата реши да не го показва пред публика и покани Екатерина да обядват сами "на трона". Тя се опасяваше, че девойката ще се отвърне от другаря си, ще скъса изведнъж годежа и я обгради с още по-голяма нежност. Възхищаваше се от писмата, които й бе писала на руски език, насърчаваше я да говори, хвалеше произношението й и повтаряше, че за няколко седмици се бе разхубавила. Придворните, които в последно време се бяха отдръпнали от Екатерина, като разбраха за интимния обед и усетиха размразяването в отношенията между великата княгиня и императрицата, веднага се пригодиха към новото положение. Ето че Екатерина отново беше заобиколена от хора, обичана, ласкана и беше много щастлива. Всъщност нито за миг не бе помислила да се откаже от дадената дума, въпреки отвращението, което изпитваше към годеника си. Тя сключваше брачен договор не с него, а с цялата страна. "Исках да се харесам на хората, с които ще живея, пише тя в мемоарите си, възприемах обичаите им, обноските им, исках да бъда рускиня, за да ме обичат русите." И още: "Не вземах ничия страна, не се месех в нищо, бях винаги в добро настроение, отнасях се към всички с голямо благоразположение, внимание и уважение. Проявявах дълбока почит към майка си, безгранично подчинение към императрицата, подчертано внимание към великия княз и се стараех да спечеля всеобщата обич." Но великият княз страдаше, че в очите на годеницата си изглежда уродлив. Колкото по-красива, мила, весела и поривиста му се виждаше тя, толкова по-силно го изпълваше съзнанието за собствената му грозота. Понякога с извратена наслада му се искаше да я отблъсква. Струваше му се, че приятелството й бе най-обикновено благоприличие или дори обмислена сметка. Зловидеше му се, че тя разцъфтява като жена, а той оставаше все тъй неразвит. Екатерина залягаше над руския език, изпълняваше източноправославните обреди, стараеше се да забрави германския си произход, а той упорито държеше да запази своята германска и лутеранска природа. Чувствуваше се добре само сред слугите, с които говореше на грубия си език. Бившият шведски драгун Ромберг го учеше, че в семейството жената трябва да мълчи и боязливо да чака решенията на съпруга си. "Дискретен като оръдеен изстрел", както се изразява Екатерина, великият княз повтори това пред годеницата си. Даде й да разбере, че в бъдеще има намерение да бъде строг с нея. Девойката не се изненада, нито се обиди. Остави го да говори. Голямата й слабост сега бяха конете. Започна да учи езда в казармата на Исмаиловския полк. По съветите на лекаря пиеше всяка сутрин мляко и зелцерска вода, за да укрепне. Когато се премести с императрицата в Летния дворец, Петър изпрати един прислужник да съобщи на Екатерина, че живее много далеч и няма да я посещава често. "С това се изчерпи цялата грижовност на великия княз, пише тя. Чувствувах пределно ясно, че не се интересува от мен и не ме обича. Самолюбието и суетата ми бяха накърнени, но бях прекалено горда, за да се оплаквам. Беше ми унизително да приемам вниманието му като милостиня. Но когато оставах сама тихо плачех, а после избърсвах сълзите си и отивах да лудувам с моите дами." Императрицата забелязваше недружелюбието между годениците и реши да избърза със сватбата. Най-важно за нея беше да осигури престолонаследник на Русия. Дворцовите лекари почтително я съветваха да изчака. Според тях великият княз не бе дозрял за женитба, не бе способен да създаде поколение и трябваше време да възмъжее в пълния смисъл на думата. Императрицата остана непреклонна. "Петър е безразличен към прелестите на годеницата си, защото пие много. Ако престане, ще бъде плодовит като петел". Лекарите отстъпиха пред вещината на императрицата по тези въпроси. Започнаха да избират по календара датата на церемонията. Екатерина мислеше с ужас за съдбовния ден, който до неотдавна нетърпеливо очакваше. Година и половина бе изминала откакто бе дошла в Русия. "Колкото повече наближаваше сватбеният ден, пише Екатерина, толкова по-тъжна ставах и често плачех, без сама да знам защо." Изведнъж я обхвана ужас от мисълта, че трябва да свърже живота си с този грозен, глупав и негоден за нищо младеж. Представи си с отвращение нощния допир, интимността, която щеше да бъде принудена да понася от уважение към религиозния брачен обред. Тя бе толкова непорочна, че в навечерието на женитбата си още не знаеше в какво се състоят брачните връзки, нито загадъчните действия на мъжа, който има жена в леглото. Тревожно започна да разпитва госпожиците от свитата си. Въпреки че бяха подробно осведомени за всички любовни интриги в двореца, девойките не можаха да обяснят на великата княгиня физическия акт, който, както казваха, следвал порива на душата. Събрани около леглото на Екатерина, те оживено и наивно обсъждаха, изказваха предположения, даваха свои обяснения, зачервени повтаряха откровенията на някоя по-голяма сестра. Но думите им бяха несвързани и Екатерина реши да попита майка си, а после да опише всичко на приятелките си. Но още щом заговориха Йохана се разлюти, отказа да отговаря и нахока дъщеря си за безсрамното й любопитство. Великият княз също се опитваше да научи нещо за съпружеските си задължения. Неговите обичайни довереници, лакеите, му описаха с неприлични думи как става сливането на телата. Говореха като на самонадеян шегаджия, а той беше само едно изостанало дете. И вместо да го предразположат, разговорите го сковаваха. Кикотеше се, докато ги слушаше, но го обземаше страх. Целият двор разпалено се готвеше за празника и се въртеше около двете объркани същества. Екатерина беше разочарована от своята язвителна, непостоянна и невъздържана майка и напразно се надяваше, че ще повикат баща й за сватбата. Поне той със суровата си простота, можеше да я посъветва и подкрепи, си мислеше тя. Месеци наред той пишеше на Йохана писмо след писмо и я умоляваше да издействува от императрицата покана, на която безспорно имаше право. Но императрицата се опасяваше, че този тесногръд лутеранец ще се възмути от пищността на източноправославния сватбен ритуал и предпочете да го държи настрана. Принц Кристиан-Август щеше да остане в Зербст. Впрочем самата Йохана беше изпаднала в немилост пред императрицата и я приемаха само в двора на дъщеря й. За щастие не я изпратиха у дома й преди забележителния ден, като уволнена за нахалство прислужница. Русия за първи път се готвеше за подобна церемония. Императрицата искаше да придаде на сватбата на племенника си сиянието на международно събитие и тъй като нямаше подобен пример в историята на руския престол, тя се осведоми от френския двор как е преминала венчавката на френския престолонаследник, която току-що се бе състояла и от дрезденския двор, където бе отпразнувана сватбата на Август III Саксонски, син на полския крал. Церемониалмайсторите се заловиха охотно за работа. В Санкт-Петербург пристигаха доклади на посолствата от всички страни, подробни описания, мостри от кадифета и галони, подробни скици на френския и саксонския церемониал. Елисавета се допитваше, изчисляваше, пресмяташе, подражаваше, внасяше нещо ново. Искаше да надмине всички съперници на Русия с изяществото и изискаността на етикета и разкоша на облеклото. Щом ледът по Нева се разтопи, започнаха да пристигат английски, германски и френски кораби и да разтоварят каляски, платове, мебели, ливреи, скъпи съдове от всички краища на Европа. Кристиан-Август също изпрати специални тъкани от Зербст. Англия се отличи с доставката на коприни с едри шарки от злато и сребро, към които Елисавета имаше голяма слабост. След много отлагания бракосъчетанието бе насрочено за 21 август 1745 година. От 15 до 18 август въоръжени вестоносци в ризници от железни брънки, придружени от гвардейци и драгуни, преминаваха по улиците, биеха барабани и съобщаваха датата на тържеството. На Адмиралтейския площад се тълпеше народ, любопитен да види как подреждат бъчви с вино, пейки и маси за народното пиршество. А пред Казанската катедрала множеството наблюдаваше стотиците работници, които правеха украсата. На 19 август ескадра от галери хвърли котва пред Зимния дворец. На 20 август артилерийски залпове и камбанен звън огласяха града. Същата вечер, неочаквано, угризения и мъка налегнаха Йохана. Тя отиде при Екатерина, разказа й с недомлъвки за изпитанието, което я очаква, за "бъдещите й задължения", после безутешно захлипа. За какво точно плачеше? За своите провалени дипломатически стремежи в руския двор или за несигурната съдба на дъщеря си, предопределена за най-големите почести и обречена на най-големи опасности. "Поплакахме заедно и нежно се разделихме", отбелязва Екатерина в "Мемоарите" си. Изтегляне 1.73 Mb. Сподели с приятели:
|