Анри Троая Екатерина Велика глава I фигхен
Изтегляне 1.73 Mb.
|
| ГЛАВА V
Венчавката На 21 август 1745 година Екатерина стана в шест часа сутринта и, докато се къпеше, при нея дойде императрицата, за да я види гола и без грим, защото занапред на нея руската династия възлагаше своите надежди. Проверката бе обнадеждаваща. Като се убеди, че девойката е годна да изпълни мисията си, предаде я в ръцете на камериерките й. Те я обличаха бавно и тържествено, а императрицата и фризьорът обмисляха каква да бъде прическата — тя настояваше да вдигнат косите на годеницата в гладък кок, а той искаше да ги накъдри. Накрая се уточниха кокът да бъде от къдри, но да е направен тъй, че да не пречи на короната. Сватбената рокля беше от сребърен брокат, с широка пола, тесен корсаж и къси ръкави; по шевовете, ръбовете и шлейфа бяха извезани сребърни рози; на раменете беше прикачена пелерина от сребърна дантела; тоалетът беше толкова тежък, че Екатерина едва се движеше. Всички накити от императорската съкровищница бяха разстлани пред булката. Елисавета искаше непременно да заслепи тълпите, край които щеше да мине булката и заповяда да я нагиздят с гривни, обеци, брошки, пръстени и токи. Когато се погледна в огледалото, Екатерина се оприличи на живо съзвездие. Сърцето й се сви от тревога. Беше тъй пребледняла, че се наложи да сложат червило на страните й. "Никога не е имала по-хубав цвят на лицето, отбелязва майка й. Тъмните й лъскави коси подчертаваха младостта й и съчетаваха чара на тъмнокосите с нежността на русокосите." Върху леко накъдрената прическа императрицата най-сетне постави короната на великите княгини. А тя тежеше. Екатерина с усилие държеше главата си изправена. На обяд пристигна великият княз, облечен също в сребърни дрехи и обсипан с украшения. В пищните одежди грозотата му изпъкваше още повече. В три часа кортежът от сто и двайсет каляски пое към Казанската катедрала. Когато минаваше приказната карета с императрицата и младоженците, теглена от осем бели коня, украсена с резби и злато, народът падаше на колене. Кочияшите караха впряговете с отмерен ход. Отпред, в отворена каляска, пътуваха церемониалмайсторът и великият дворцов маршал, а отстрани яздеха високопоставени сановници. "Никога човек не може да види по-величествена и по-прекрасна гледка", се произнесе временно управляващият френското посолство д’Алион. По време на проповедта преди венчавката придворната дама графиня Чернишева, която стоеше зад младите, прошепна на великия княз, че не трябва да изпуска от очи свещеника, когато го венчава, защото, според поверието, младоженецът, който пръв отвърне поглед, умира пръв. Петър вдигна рамене и промърмори: "Махайте се от главата ми! Що за дивотия!" И го каза на Екатерина. Тя не обърна никакво внимание и събра силите си, за да стои права като статуя сред позлатата, пламъка на свещите и редиците лица, забулени в лек дим. След религиозната церемония, която продължи няколко часа, идеше ред на вечерята и бала. Екатерина беше изтощена до крайност. Короната стягаше челото й. Тя помоли да й разрешат да я свали за малко. Отговориха й, че щяло да бъде лошо предзнаменование. Най-после императрицата й позволи да я махне за миг. Но веднага трябваше да я сложи пак, за да танцува няколко полонези подред. За щастие императрицата нямаше търпение да изпрати младоженците час по-скоро в леглото и изведнъж обяви край на празника. В девет часа нейно императорско величество, заобиколена от висшите си сановници, придворните дами и госпожици, от някои привилегировани лица и от Йохана, придружи Екатерина и Петър до брачните салони. Там съпрузите се разделиха, Петър се оттегли в съседната стая, за да се преоблече, а дамите помогнаха на девойката да съблече сватбената премяна. Императрицата свали короната й, принцеса Хесе сложи нощницата й, а главната камериерка й подаде халата. "Тук, струва ми се, пише Йохана, много по-малко хора участвуват в събличането на младоженците, отколкото у нас. Никой не смее да влезе при съпруга, щом той се е оттеглил да се приготвя за през нощта. Не се танцува с гирлянда и не се раздават жартиери." Освободена от тежките си украшения,* с облекчени движения и свито сърце, Екатерина разглеждаше великолепната стая, в която щеше да се извърши тайнството. Стените бяха облицовани с тъмночервено кадифе със сребърна бродерия. Покривката на леглото, балдахинът, възглавниците бяха от червено кадифе със златна бродерия, над леглото бе поставена корона. Тук-таме горяха свещници. И тя, Екатерина, бе прицел на десетки погледи, любопитни, шеговити, порочни, лукави, съчувствени. Най-сетне всички се оттеглиха и я оставиха в леглото сама С тревогата й. Тя се чувствуваше като стръв, поставена за примамка. Майка й я беше предупредила с недомлъвки в последната минута. В розовата си парижка нощница, тя очакваше сътресение, втурване, болка, разбулване на една загадка. Не сваляше поглед от вратата, откъдето щеше да влезе това страшно и съдбоносно създание — съпругът. Но времето минаваше, вратата все стоеше затворена и когато минаха цели два часа, тя се разтревожи. "Да стана ли? Да лежа ли още? Нищо не разбирам." Към полунощ новата й прислужница, госпожа Круз, влезе при нея "много развеселена" и й съобщи, че великият княз си е поръчал вечеря. Докато тя броеше минутите, той гуляеше с любимите си слуги. Най-после, след като бе хапнал и пийнал яко, се появи пиян, предизвикателен, свадлив и заяви: "На прислугата ще й е забавно да ни види в едно легло." След това си легна и заспа като животно до младата си жена, която лежеше в тъмнината с широко отворени очи и се питаше дали да се радва или тревожи, че е изоставена. Следващите нощи не донесоха никакви изненади на Екатерина. Тя се примири, че ще остане девствена до равнодушния си я неопитен съпруг. Интимното поражение се заглушаваше от шумни веселби, които императрицата умело дирижираше. Балове, маскаради, фойерверки, представления се редуваха в празнично украсената столица. На 30 август императрицата отиде в манастира "Александър Невски", където върху сух док се съхраняваше първият кораб, построен от Петър Велики, "бащата на руския флот", прочутият "дедушка". Бе изгнил, не издържаше вече във вода и бе качен на шлеп. На мачтата му висеше портретът на създателя на Нова Русия. Облечена в униформа на морски офицер (все този вкус към мъжките дрехи!), Елисавета застана на борда и под пукота на артилерийските залпове в нейна чест, целуна лика на баща си. По Нева потегли голяма флотилия. След "бащата на руския флот" плаваха пищно накичени лодки. На палубите им стояха придворните, разрошени от вятъра, проглушавани от звуците на тромпети и барабани. Отново Петър Велики, в лицето на своята любима дъщеря, преминаваше през града, издигнат от силната му воля върху някогашно мочурище. Това бе съвсем нов град, град на суша и вода, пресечен от канали, чиито брегове бяха укрепени с греди, тук-там сред дървените къщи бе построена и някоя от камък, рядко се виждаше павирана улица, а празни пространства имаше много. "Каменни сгради, пише Екатерина, се издигаха само на Милионна, Лугова и на Английския кей. Те закриваха грозните дървени бараки. Единствено в дома на принцеса Хесе имаше красиви облицовки. В останалите домове стените бяха белосани или облепени било с грозна хартия, било с пъстър плат. "Но въпреки това Елисавета се гордееше със столицата си. С разходката по реката под патронажа на Петър Велики тя потвърди, че е наследница на мъжките достойнства на баща си. Разкошният кортеж възхищаваше Йохана (тя щеше да го опише подробно в писмата си), но безкрайните тържества започнаха да дотягат на Екатерина. Най-много я отегчаваха баловете, тъй като в тях не участвуваха млади хора. Трябваше неспирно да танцува кадрили с кавалери, прехвърлили шестдесетте, "повечето куци, грохнали или подагрични". Искаше й се да се сближи с великия княз, но "скъпият ми съпруг изобщо не се занимаваше с мен; постоянно играеше на военни маневри в спалнята си със слугите или сменяше по двайсет пъти на ден униформата; прозявах се, скучаех, нямах с кого да си поговоря, а задълженията ми бяха представителни. Главната камериерка г-жа Круз пъдеше младите прислужнички, защото с бъбренето си разсейваха понякога Екатерина. Беше им забавно да шушукат на великата княгиня и да "подскачат" около нея. Празненствата свършиха и Йохана отпътува. За двайсет месеца тя успя да омъжи дъщеря си и да загуби уважението на императрицата. Дворът осъди строго първо политическите й машинации, а после и любовната й връзка с граф Иван Бетски. Мълвеше се, че е бременна и че великата княгиня скоро ще си има братче или сестриче. Екатерина не можеше да не дочуе слуховете. Гордостта й бе накърнена и тя страдаше. Осъждаше майка си за лекото й поведение, но в същото време я жалеше, че бе толкова обругана и унизена и не смееше да я упрекне. Императрицата беше решила да отпрати сплетницата, но искаше да се покаже великодушна и й отпусна шейсет хиляди рубли, за да уреди сметките си. Но като изплати дълговете на главните си кредитори, Йохана установи, че дължи още седемдесет хиляди. Екатерина се ужаси от огромната сума, но обеща да ги върне вместо майка си от своята лична рента, която възлизаше на трийсет хиляди рубли годишно. Йохана стегна багажа си, поиска аудиенция с императрицата, хвърли се в краката й и я помоли да й прости за неприятностите, които й бе причинила. Елисавета остана безчувствена пред нейното покаяние и каза, че е твърде късно да се говори за това, но "ще е добре за всички, ако принцесата и занапред е така скромна". Като описва прощалната сцена, Йохана набляга на "любезностите" на императрицата към нея. Този опит да смекчи нещата беше предназначен за Кристиан-Август, но не бе достатъчен да скрие гръмкия й провал. Временно управляващият френското посолство д’Алион изкара наяве истината, че тя е наказана, защото продължила да поддържа тайна кореспонденция с Фридрих II, а писмата й редовно били "спипвани" или с други думи проверявани в черния кабинет. Йохана потегли от Царское село призори, без да се сбогува, за да спести на дъщеря си острата болка от раздялата. В Берлин получи писмо от Елисавета, която я задължаваше да предаде на Фридрих II, че трябва да отзове посланика си Мандефелд , обявен за нежелан в руския двор. Това означаваше нещастницата сама да признае пред пруския крал неуспеха на тайната мисия, която й бе възложил. Като завари празен апартамента на майка си, Екатерина силно се разрида. Изведнъж разбра колко много й липсва жената, която тъй люто бе упреквала. С всичките й недостатъци тя си оставаше нейната най-добра приятелка. Сега, когато вече я нямаше, дворцовата атмосфера стана съвсем непоносима. Никога не се бе чувствувала по-самотна. Откакто беше получил правото да я приближава, Петър избягваше да остане насаме с нея. Плашеше ли го тя? Не я ли харесваше? Не можеше да разбере. "Много ми се искаше да получа от съпруга си и малкото, което бе способен да ми даде, пише тя в "Мемоарите" си. Но още в първите дни след женитбата ни, си давах сметка безпощадно ясно. Казвах си: ако обичаш този мъж, ще бъдеш най-нещастното същество на земята; с твоя характер ще търсиш взаимност, а няма да я получиш; той почти не те поглежда, говори едва ли не само за играчки, обръща внимание на всяка друга жена, но не и на теб; но си горда, за да се оплакваш; тогава стискайте зъби, моля и не очаквайте нежност от господина помислете за себе си, госпожо. Този първи отпечатък върху чувствителното ми сърце не се заличи през целия ми живот." Недоразумението между Екатерина и Петър бързо се задълбочаваше. Нощем той я разочароваше, денем я отчайваше. Изостанал във физическото си развитие от многобройните болести, които беше прекарал като дете, великият княз страдаше, че не може да задоволи младата си жена и се преструваше, че го привличат други жени. Съвсем наивно Екатерина си представяше, че мъжът й намира другаде удоволствията, които тя не беше способна да му даде и от гордост се преструваше, че не я засягат неговите изневери. А нейното безразличие го подтиквашежда бъде двойно по-циничен. Грубостта му я уязвяваше, тя се отдръпваше все повече от него и още по-настойчиво мислеше, че Петър предпочита всяка друга, но не и нея. Да знаеше само, че той беше девствен! Първоначално детската двойка разнежваше императрицата, но по-късно взе да я дразни. Тя не намираше покой, докато младите се оженят, за да осигури бъдещето на династията, но сега, когато получиха правата на престолонаследници, изпитваше към тях недоверие, дори враждебност. Обладана от всевластието си, трудно понасяше до себе си "заместник", като че бе невъзможно народът да тачи друг след нея. В лицето на Петър и Екатерина, които бе приела като свои деца, изведнъж видя съперници, от чиито сплетни трябваше да се пази. Нямаше ли да започнат да събират приятели и да заговорничат, за да завземат преждевременно властта? Всяка проява на уважение към великия княз и великата княгиня тя посрещаше като незачитане към самата нея. И реши да вкара младите в пътя. Времето на любезностите бе минало и настъпи време на оскърбленията. Като начало императрицата отстрани от двора на Екатерина камериерката Мария Жукова, чието единствено престъпление беше нейната преданост към господарката й. След това изпрати първия си шамбелан Захар Чернишев на дипломатическа работа в Ратисбон. Причина: "има опасност да се влюби във великата княгина. Непрекъснато я гледа". По различни поводи бяха прогонени и други придворни, заподозрени в голяма привързаност към Екатерина. Нейно величество искаше да има свои верни хора около великокняжеската двойка. "Правеше го само за да причини зло, единствено от прищявка, без капчица разум", пише Екатерина. Императрицата ставаше все по-строга, а Екатерина продължаваше да се държи като истинска велика княгиня, изучаваше руски език, ходеше на литургия. Още с първите си стъпки на руска земя, тя разбра, че може да успее само с упорит труд, който ще й помогне да се натурализира, да се приспособява, да се отъждествява с политическия и религиозния живот на Русия. Щом веднъж избра линията на своето поведение, нищо не можеше да я отклони. Великият княз се подиграваше с набожността й. Защо като него не стои настрана от всички тези мистични превземки, настояваше той. В последно време любимото му занимание бяха куклите. Поръча да му направят и личен куклен театър в стая, отделена само с една стена от апартаментите на императрицата. Веднъж чу шум зад стената, продупчи със свредел на няколко места заключената междинна врата, която никога не се отваряше, надникна и видя императрицата, седнала на масата с официалния си любовник Разумовски. Той беше облечен в брокатов халат. Бяха заобиколени от дванайсетина приятели. Петър сияеше от радост, че бе заловил леля си в леконравна компания, извика приятелите си, постави пейки и столове пред дупките. После изтича при Екатерина и я покани да се позабавлява на представлението. Тя много се изплаши от дързостта му, развика се, че е лудост да открива "тайната най-малко пред двайсет души", че тази детинщина може да им струва скъпо. Засрамен Петър не настоя и се върна към куклите си. Както можеше да се очаква, не след дълго императрицата научи за случката, видя дупките на вратата, нахлу при Екатерина и извика племенника си, който притича по нощница и с нощна шапчица в ръка. С изкривено от гняв лице, Елисавета наруга глупавия младеж. Тя крещеше, че е забравил "всичко, което й дължи", че за нея не е нищо друго освен един неблагодарник, че нейният баща Петър Велики е наказал блудния си син Алексей, като му е "отнел правата на наследник", че самата тя, по време на управлението на императрица Анна, нито за миг не е забравяла "уважението, което всеки дължи на един коронован глава" и че по друго време, за оскърбление на величието, виновникът би бил затворен в крепост. Намекът за царевич Алексей, когото Петър Велики не само бе "лишил от правото да го наследи", но и бе подложил на смъртни изтезания, силно разтревожи двамата младежи. Когато великият княз се опита да се оправдае, Елисавета му заповяда да мълчи и избълва срещу него "ругатни и смразяващи думи, изпълнени с презрение и гняв". Екатерина се уплаши много от яростта й и не можа да сдържи сълзите си. Императрицата я успокои. "Това не се отнася до вас, процеди тя. Зная, че нямате пръст в провинението, че не сте надничали, нито сте искали да се наднича през вратата." След известно време обаче и върху Екатерина се стовари гръм. Девет месеца бяха изминали от женитбата, а тя още не беше бременна. Императрицата се чувствуваше лично оскърбена от безплодието на младоженците. Вината е у великата княгиня, разсъждаваше тя, защото не умее да събуди желание у съпруга си. Повика я и рязко хвърли в лицето й суровия упрек. "Тя каза… че аз съм била причината бракът да не е още консумиран." Екатерина наивно възрази, че една жена не може да е отговорна за подобен неуспех. Императрицата й затвори устата, като каза, че е възможно. А тя имаше опит! И продължи обвинителната си реч, повишавайки тон. "Каза, че не била тя виновна, ако не обичам великия княз, че не ме е омъжила за него насила, че знаела много добре за предишната ми любов и още куп нелепости, които вече съм забравила." Увлечена от гнева си императрицата остави укорите си за брака и се нахвърли с политически нападки. Подозираше я, че споделя идеите на майка си, но още щом заговори, Екатерина разбра, че я подтиква канцлерът Бестужев, отявленият враг на френско-пруската група. Това беше безразсъдно, понеже още с пристигането си в двореца девойката си бе наложила да не се меси в държавните дела. В кореспонденцията й (следена от канцеларията) нямаше нищо, което да оправдае подобни обвинения. Но Елисавета не искаше и да знае. Всичко свързано с Йохана й се струваше отровено. Изгонила беше майката и сега се залавяше с дъщерята. "Започва да ме дразни, пише Екатерина, да ме разпитва дали майка ми не ме е подучвала какво да правя, обвиняваше ме, че издайнича в полза на пруския крал, твърдеше, че измамите и хитростите ми са й известни, че знае всичко…" Този път сълзите на Екатерина не омилостивиха суровата императрица. С пламнало лице и огнен поглед тя крещеше, тропаше с крака, размахваше юмруци. "Беше готова да ме удари… знаех, че бие слугите си, приближените си, а понякога, когато бе много ядосана, дори и кавалерите си. Не можех да избягам, бях гърбом към вратата, а тя стоеше точно пред мен." Тогава ненадейно влезе великият княз и я отклони. Елисавета стисна зъби, отвърна глава. Примряла от страх, останала без сили, Екатерина се прибра в апартаментите си, поиска да й пуснат кръв, легна си и плака до вечерта. От този ден, по съветите на Бестужев, императрицата реши да затегне режима на двамата младежи. Трябваше да ги вразуми, да ги изолира и обезвреди политически. Лично Бестужев написа от името на императрицата указания за задълженията на "двете удостоени особи", които щяха да бъдат дворцовите възпитатели на техни императорски височества. "Удостоената особа", поела грижите за възпитанието на великия княз, пише в документа, се задължава да "изправи някои непристойни навици на негово императорско височество, например когато е на масата да не плисва чашата си върху главите на слугите, да не подмята неприлични думи и срамни шеги към онези, които имат честта да се обръщат към него, да не гримасничи в присъствие на хора, да не се кълчи". "Удостоената особа", прикрепена към великата княгиня, трябваше да я поощрява в източноправославната й вяра, да не й позволява да се меси в работите на империята и да й забранява всякаква фамилиарност с младежи, благородници, пажове и слуги. Освен това новата наставница беше длъжна да приканва великата княгиня към по-голямо усърдие в брачните любовни игри. "Нейно императорско височество, именуваната Екатерина, бе избрана за достойна съпруга на скъпия ни племенник, негово императорско височество великия княз и престолонаследник на империята и й бе даден сан императорско височество с единствената цел и намерение: нейно императорско височество (Екатерина), с благоразумното си поведение, с интелигентността си и с добродетелите си да разпали у негово императорско височество (великия княз) искрена любов, да спечели сърцето му и оттук да се появи дългоочакваният престолонаследник на империята и потомък на нашия височайши род."11 Последна точка: забранява се на Екатерина да пише комуто и да било, без писмата й да минат през Колегиума на външните работи. В писмата до майка си и баща си "ще преписва по установения от канцеларията образец дума по дума". Дори не й се даваше право да каже на писмописеца какво иска да съобщи на родителите си, тъй като Колегиумът на външните работи по принцип го знае подобре от нея. Постепенно дворецът се превърна за Екатерина в затвор. Не беше пленница в истинския смисъл на думата, но нямаше почти никаква свобода. А повече от всякога й се искаше да се забавлява. Сред приближените на великия княз имаше три хубави, елегантни и весели момчета — двамата братя Чернишеви и техният братовчед. Най-големият, Андрей, бе любимец на Петър и скоро стана любимец на Екатерина. Още като годеница, тя поведе нещо като галантен словесен двубой с младежа, което забавляваше и двамата. Петър пък много обичаше заплетените положения и подтикваше годеницата си към опасната игра. Когато говореше на Андрей за Екатерина, той я наричаше "обречената ви дама". След женитбата великата княгиня започна да нарича своя предан рицар синок (синче), а той я наричаше матушка (мамичка). Приятелството им, в което имаше известно кокетство, не остана незабелязано от придворните. Верният камериер на Екатерина Тимофей Евреинов се уплаши да не избухне скандал и умоляваше господарката си да бъде по-предпазлива. Тя го уверяваше, че отношенията им са чисти, че всичко идва от човешка добрина и честна привързаност, а той й възрази: "Това, което наричате добрина и привързаност, защото човекът ви е верен и ви служи, хората наричат любов!", четем в "Мемоарите" на Екатерина. Порази я разсъждението му, тя се замисли над него и призна с боязън и признателност, че неусетно в нея се бе породило някакво много нежно чувство. За да не злепостави великата княгиня, Андрей Чернишев поиска отпуск под предлог, че се е разболял. Няколко седмици по-късно, през април 1746 година отново се появи в двореца. На един концерт в Летния дворец Екатерина, която се отегчаваше от музиката, стана от креслото си и се измъкна на пръсти. Никой не я последва. Мъжът й свиреше на цигулка в оркестъра. Императрицата отсъствуваше. Придворните дами бяха заети другаде. Тя се оттегли в стаята си. В съседство, в голямата зала, бяха издигнати скели и художници освежаваха рисунките по тавана. Изведнъж сърцето на Екатерина трепна. В дъното на залата видя Андрей Чернишев. Не се сдържа и му направи знак да се приближи. Той я помоли да го приеме в стаята си. Екатерина имаше голямо желание да отстъпи, но му отказа и те заговориха тихо през полуотворената врата. Думите им бяха прекъснати от някакъв шум, който идеше откъм съседната врата; тя се обърна и видя, че шамбеланът граф Девие я дебне. "Великият княз ви вика, госпожо", каза той и се поклони. На другия ден тримата Чернишеви бяха изпратени като лейтенанти в полковете, разквартирувани в района на Оренбург. Още същия следобед, по заповед на Бестужев, "удостоената особа", натоварена да следи за поведението на Екатерина, пое задълженията си. Казваше се Мария Семьоновна Чоглокова, първа братовчедка на императрицата. Беше двайсет и четири годишна, с хубаво лице, тъпа, но с изпитани добродетели, дълбоко проникната от чувство за дълг. Тя обожаваше мъжа си, който бе на работа във Виена, имаше деца, бе набожна, кълнеше се в Бестужев и в императрицата, накратко щеше да бъде жив пример за великата княгиня, която имаше сериозна нужда да бъде направлявана. Екатерина прие ужасена шпионката с ледения поглед. Видя й се "крайно проста, зла, капризна и много користна". При най-малката шега Чоглокова се провикваше: "Такъв разговор няма да се хареса на нейно величество!" или "Императрицата няма да одобри подобно нещо!" Никой не запази мястото си и в обкръжението на великия княз. За негов възпитател бе назначен княз Василий Репнин. Младоженците получиха заповед да се изповядат при Семьон Тодорски, изпратен като владика в Псков. Той ги разпита поотделно за връзките им с Чернишеви. Когато те се заклеха, че са непорочни, свещеникът възкликна: "Но откъде тогава императрицата знае тъкмо обратното?" Пренебрегвайки тайната на изповедта, светият човек изпрати доклад на императрицата в тяхна полза, но въпреки това Екатерина и Петър останаха под наблюдение. Нямаха право да прекрачат прага на стаята си без разрешение. Всеки ден им носеше ново оскърбление. Понякога на Екатерина й се струваше, че без да знае защо и как с нея се държат като със заклет враг на императрицата. Изтегляне 1.73 Mb. Сподели с приятели:
|