Ант общество е общ на робовладелски строй. 1- в него доминира натур икон в к’ произв разпред и потреб не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон в семейното произв членовете на домакинството произв сами всичко к’ е нужно
Изтегляне 141.5 Kb.
|
| Учение за пазара и своб.търг. - оформя чертите на свободния пазар - този пазар възниква стихийно но нормално. Свободният пазар съществува на принципа на своб.конкур. той има способност да се самоадаптира към условията. При режима на свободният пазар личният интерес съвпада с обществения. Този ик.и соц.феномен е невидимата ръка на на пазара. Своб.пазар и държ - АС не е против държ.намеса. дейности к’ не носят пари се управляват от държ. Разгл.държ. относно публичната фин.полит.
Тема 9
Тема 10 След АС се появяват икономистите к’ не приемат безрезервно неговият оптимизъм. Те очертават тревожни явления . тези икономисти са нар.икономисти песимисти, така както са привели твърде много аргументи и против възгледа за инидв.и общ.интереси. те считат че има антагонизъм м8у земеделци, пром.предприемачи и раб. Сред тези икономисти е Томас Малтус. Той е автор на книгата “опит на закона за природонаселението”. Тук той поставя проблема за това че населението расте в геометр.рогресия, а произв.на средствата за съществуване в аритмен.протгресия. (геом.прогресия - 1,2,4,8,16,32,64,128,256; аритм.прогр - 1,2,3,4,5,6,7,8,9). М предполага че всеки член на прогресията съответства на период от 25г. В тази таблица последната цифра свидетелства за нарастване на населението 28 пати по-вече от цифрата илюстрираща нарастване средствата за съществуване. На тази база М извежда своя закон. Смисълът е да се докаже че тежкото положение на някои слоеве от насел.се дължи на природни причини. Идеято от втората прогресия е че прираста на продукцията от земята има своя физ.предел к’ се обяснява с закона за налмаляване на плодородието на почвата. Причините за това са, епидемиите, смъртноста, войните. Той допуска че м/у народонаселението и средата за съществуване може да се въстанови равновесието с по-хуманни средства и те биха могли да се прилагат и в цивилизирани райони. Те могат да използват привантивни средства за да се противодейства на прекомерната раждаемост. Той говори за морално обуздани хора под к’той разбира отсрочване на брака, ако не може да оситури фин.семейство. той смята че трябва да се наблюдава равновесие м/у природните ресурси и прираста на населението. Учението на малтус поставя проблема за замърсяване на екосист.т.е такова взаимодействие м/у чов.и природата к’ да не развива екосист. Реализ.на БП - М счита че един от големите проблеми за реализ.на БП е как се реализира печалбата. Той приема че тя е съставна част от произв.разходи. когато пром.предприем.продават един на друг стоки, това к’ единият печели като продавач ще губи като купувач. От тук следва че при продажба на стоки никой не печели. Но когато купувачи са раб.те само купуват. Когато купуват с РЗ те реализират част от печалбата но не цялата. Тема 11 както в Англия така и в Ф-я ик.либерализъм (Ик.Л) се формира в борбата с/у Меркантилизма. Против него се обявяват и физиократите к’ са първите привърженици на ИкЛ, но те се противопоставят на средновек.ик.отнош. В края на 18 и нач на 19в ИкЛ в Ф-я придобива нов облиг. През 1789г биват напълно отстранени едрите земевладелци к’ вече не са ик.сила, с к’ да воюват едрите капиталисти. В А-я е точно обратно. Там има борба м/у интересите на едрите капит.и едрите земевладелци. Френската протекционистична полит. - 2 вида интереси на едрата боржуазия: 1- работят на вътрешни пазари, искат защита на родното произв.; 2- работят с експортни стоки и искат да се премахват всички отнош. От това противоборство се проявяват особеноста на ИкЛ. Жан Батист Сей - осн.труд “Тракта по полит.ик-мия”. Той е първият к’ се опитва да систематизира учението на АС. Той дава една оригинална структура на полит.ик-мия в 3 части: 1- произв. (основава се на 3 ф-ра: труд, земя, кап-л. Той счита че в произв.не се създава материя, а полезност. Неговите разсъждения са: че всеки труд, к’ създава полезност, олицетворява определен вид произв. Не приема делението на АС на прозв.и непроизв.труд. Х-ка на категорията ст-ст - полезноста това е основа за формеране на ст-ста, респективно на цената.); 2- разпределение (разглежда се като доход на ф-ра труд. Печалбата също се разглежда като ф-рен доход - услуга за ползване на кап-л. Приемайки че печалбата е услуга за кап-л и внася една детайлизация в интерпретацията съотнош.м/у печалба и лихва. Сей приема ливата за доход на кап-ла а печалбата като предприемачески доход за труда и риска на съответният ик.субект. Сей определя печалбата като възнаграждение за предприемчивоста и страданиет она земевлад.); 3- потребление. Участие за реализация - в основата на възгледите му реализацията е поставено схавщането, че продуктите се разменят за продукти. Това е известния закон на Сей за реализацията. Правят се 3 извода: 1- във всички държ.колкото повече са произв.и по многобройно е произв., толкова по-разнообразен и по-обширен е пласмента на продуктите - теза за невъзможност на свръхпроизв. 2- вноса на чуждестранни продукти е благоприятен за износа на местните продукти; 3- потреблението има за свой предмет да поражда нови продукти. С нищо не съдейства за богатството на нацията от където следва че произв.само създава свои пазари и реализацията не се нуждае от трети лица. Той е насочен против прекаленото набъбване на държ.апарат. няма опастност от свръхпроизв.на стоките т.е м/у Д и S има равновесие к’ се самовъзпроизвежда. Изтегляне 141.5 Kb. Сподели с приятели:
|