Ант общество е общ на робовладелски строй. 1- в него доминира натур икон в к’ произв разпред и потреб не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон в семейното произв членовете на домакинството произв сами всичко к’ е нужно
Изтегляне 141.5 Kb.
|
| Методология - той дава разл.тълкуване на законите за произв.и разпределението. То е дело на чов.отнош. ако законите на произв.са обективни, то законите за разпределението са продукт на чов.желания, затова не могат да бъдат дефинирани като универсални. Мил включва в анализа си ф-ра време. Говори за статично и динам.състояние на общ. Трудът му - най-важна особеност на работата му е че той свързва теорията с практиката. Мил внася редица утачнения в ик.мисъли, допринася за нейното развитие. Общ.богатство - Мил изразява свое отнош.към богатството. То се разбира като материални блага. Нов момент тук е че включва разбирането на богатството, като съвкупност от предмети съчетаващи полезност и способност към натрупване. В контекста на това долавяме ролята на произв.труд за нарастване на произв.ч/з натрупване на кап-л. Натрупването на богатството налага да се акцентира в/у трайноста на благата създадени от произв.труд. той твърди че към богатството трябва да се отнесе както квалифик.на РС, така и всички потенциални способности на индивида, т.е чов.кап-л. Д,S, цени (Р) - Мил прецизира в взаимна връзка м/у Д,S,Р в вободната конкур. Той се опира на положението че Р се измяне в пряко отношение към Д и в обратно към S . към това положение той добавя че: цената променя Д и S; взаимната връзка м/у Д и S трабва да се интерпретира като равновесие, а не като съотнош. Така той достига до проблема за ценовата еластичност. Мил разграничава временна (пазарна) и постоянна (ест.ст-ст на стоките). Ест.ст-ст е центъръг около к’ се колебаят пазарните цени. Пазарната ст-ст се определя от Д и S. мил приема че тя се определя от произв.ф-ри. Конкуренцията - това е възможно най-добрият стимул за развитие на индивидуалните способности. Тя премахва лесноста, пасивноста, и превръщането на хората в роби на привичките. Всяко огранич.на конкур.е зло, а нейното разгръщане почти винаги има благоприятни резултати. Едро произв.и икономии то мащаба - Мил задълбочава изследването си в/у едвото и дребното произв.и е един от първите к’ изяснява зависимоста на ик-мията от мащаба на едрото произв. Той установява че тенденцията към окрупняване на произв.създава опасност от монополизъм на дази основа в отделни сфери на ик.крупните предприятия могат да се договорят по м/у си и по този начинда ограничават огранич.конкур.и деформират пазарният механизъм. Ако се появят такива тенденции Мил приема да се приеме и признае общ.х-р на такива крупни монополни структури и ако правителството сметне за изгодно може да извършва одържавяване. Печалба - при нейният анализ Мил възприема теорията за въздържането. Съгласно нея печалбата е възнаграждение за жертвата на капиталиста, к’ се въздържа от потреблението за собствени нужди на намиращият се у него кап-л, за него той изка компенсация - печалба. По същият начин обяснява и категорията лива. Новото тук е зясняване на мотивите на въздържане. Всеки пнритежател на кап-лен ресурс е готов да се въздържа в настоящето време о използването му за лично потребление ако е убеден, че за в бъдеще ще има възможност да потребява повече. С тези разсъждения се изказва идеята за времевото предпочитение. Данъчно облагане - наговите възгледи за дан.облагане имат соц.ик.съобръжения. с първите, той се стреми да съгласува дан.облагане с справедливоста, а вторите използването на данъци за ик.стимулиране. М приема за несправедлив какъвто ида е подоходен данък в/у спестяванията. За Мил спестяванията са источник на натрупване.
Тема 13 Самсонд ди Симсонди. Отначало започва своята дейност като привърженик на АС. Но по-късно написва “Нови начала на полит.ик-мия или за богатството в неогранич.отнош. към народонаселението” в к’ си личи различието от това на класиците. Предмет и метод - за него изследването трябва да реши как правителството да ръководи създаването, обръщението, разпределението на богатството. Предмет на полит.ик-мия е матер.благосъстояние на хората, доколкото то зависи от държ. С това той слага знак за = м/у полит.ик-мия и стоп.полит., стига до извода че полит.ик-мия е управление на народното стоп. Счита че полит.ик-мия е наравствена наука к’ учи как да се строи щастието на хората. Пледира за ик.полит.к’ осигур.на труда достатъно възнаграждение , стимулира духа и надеждата. Метод - неговият метод е абстрактен така както счита че полит.ик-мия достига целите си само когато се съобразява с чувствата и страстите на хората, а те са от субективно естество. Учение за разпределението - от всички доходи единствено РЗ е трудов доход. При неговото формиране обаче ч/з договарянето м/у наемател и наем.раб. първият има предимства, а вторият не. Ето защо искането на раб.не може да влияе при договирянето и да получи това к’ желае. Приема че конкур.м/у раб.е реалност к’ ги принуждава да се подчиняват на всякакви условия. Печалба и рента - не ги приема като фактически доходи, а като отдръжка от труда на раб. Теория за кризите и реализацията на БП - счита че когато има съкращаване на Д не настъпва автомат.съкращаване на произв.к’ да повлияе в/у Д и S. не е възможно веднага раб.да се преквалифицира и да започне нова работа. Именно понижаване на произв.принуждава раб.да се съгласи с по-ниска раб.заплата. приема за нейзбежни кризите и проблема за реализацията. За осн.причина за кризите приема диспропорцията м/у произв.и потребление. Изходът е да се намерят вънни пазари и др.стокови произв. Той е против собственоста да се концентрира в малко на брой предприятия. Запазване на занаятите в градовете, предоставяне на раб. Права на собственост в предприятията където работят и участие в разпределение на печалбата, установяване на мин.РЗ. Изтегляне 141.5 Kb. Сподели с приятели:
|