Ант общество е общ на робовладелски строй. 1- в него доминира натур икон в к’ произв разпред и потреб не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон в семейното произв членовете на домакинството произв сами всичко к’ е нужно
Изтегляне 141.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Шарл Фурие
- Робърт Оуен
| Сен Симон - според него произ.на полезни неща е единствената разумна цел к’ могат да си поставят полит.общества. същевременно тойразкрива че хората са щастливи във физ.отнош.в тази страна където те най-добре се хранят и обличат, имат най-хубави жилща, могат леснода пътешестват. Целта на бъдещият обществен строй е удовлетворяване на чов.потребности. Основа на бъдещото социалистическо общество според него е пром.-научната сист.к’ се основава на планово ръководство на нар.стоп. и повишаване на произв.на труда. Обществото според негоима 2 класи: паразитни собственици и промишленици. Към първата - рентиери, едри поземл.собственици к’ не учавстват в произв.процес. към втората са всички к’ извършват полезна за общ.дейност. Шарл Фурие - един от осн.моменти в неговото творчество е че той очертава появата, развитието и краят на отделни истор.формации. прави следната периодизация на общ.развитие: 1- период на първобитно общество и дивачество; 2- период на раздробено и отблъскващо произв.; 3- социатарно произв. В своите произв.под името цивилизация Ф прави кртика на капитализма. Той твърди че цивилиз.е несправедлива по отношение на нещастните и слабите. В режима на цивилиз.той вижда господство на насилието, коварството и неправдата. Но той смята че цивилиз.играе и полож.роля защото подготвя матер.и духовни предпоставки за прехода към хармонично общ. Монополите - той е за унищожаването им. Своб.конкур.води до възникване на монополите а те са противоположност на своб.конкур. Робърт Оуен - сам организирва експеримент на своя проект. В 1800г застава на чело на фабр.селище от няколко фабрики. Там той съкращава раб.ден от 14 на 10h, въвежда тех.усъвърш.на машините, избира за свои помощници най-издигнатите раб., открива магази за снабдяване на раб.с кач.стоки к’ се продават на себестойност. Организира жилищно строителство за да осигури квартири на семействата. Така той спечелва доверието на раб. Този експеримент продължава 25г. Своите наблюдения оформя в своя труд “От очерци за образовението на чов.х-р”. О предлага план за ликвидиране на безраб. Осн.идея е организ.на коопер.селища като им се предостави в дългосрочна аренда определено Q земя. Всяко селище ще произв.стоки за потребление, а излишъка ще се продава. Неговото име се свързва с формирането на коопер.сдружения. През 1830г в А-я вече има 300 такива сдружения. Появяват се коопер.списания и вестници.
Тема 15 Марксизма възниква пре 40те год.в Г-я. През 30-40г.станали големи проблеми в произв.на ик. Била създадена жпмрежа в А-я и в др.зап.евр. страни. Развиват се пром.отрасли а с тях и броят на раб. Разширява се нац.и м/унар.пазар. През 1825-36-47г възникват 3 циклични пром.кризи. появява се резервна армия от раб. През 30тег се развива в А-я мощно раб.движение - черчизъм. Пре 1834г избухва въстание на силезийските тъкачи в Г-я. Осн.труд на Маркс “Капитала - критика на полит.ик-мия”. В 3 тома + “теория на принадената ст-ст”. Предмет на М-ма - полит.ик-мия е общ.наука. то цялата съвкупност на общ.отнош., тя изучва само тази част к’ изразява отнш.но хората в процеса на произв.на матер.балага. Маркс разглежда произв.отнош.като основополагащи, като ядро на сист.на общ.отнош. Полит.ик-мия е наука к’ изучавапроизв.отнош.на хората, разкрива технолог.закони, к’ управляват произв., разпределението, размяната и потреблението на матер.блага през различни степени на развитие на чов.общ. Метод на полит.ик-мия - при изследване на пориз.отнош.се прилага диалектико-материалис.подход, използван при изучаване на общ.и ик.и представлява истор.материализъм. Инструменти на метода - 1- анализ и синтез - всеки предмет к’ се изучава е съвкупност от принаци , свойства, черти. За да се проникне в неговата същност той трябва да се разложи на съставните му части, като се изучава всяка една от тях и разкрие ролята в общото цяло. 2- научните абстакции - при анализа на ик.форми не може да се използва нито микроскоп, нито хим.реакции. Това можеда стане ч/з абстракцията. Научните абстракции дават възможност по-дълбоко да се разбере действителноста, да се отвличаме от второстепенни свойства и да се види главното. Тези абстракции се нар.ик. категории. Всяка категория изразява една страна на произв.отнош. (лихва, печалба, цена). Взети в единство тези категории х-ризират цялата сист.на произв.отнош. според М тези категории трябва да се изучават като постоянно изменящи се. 3- съотнош.на логич.и истор.подход в процеса на познанието. Истор.подход следва логиката на историята и дава описание така, както е развитието. Логич.подход отразява също действителноста но не всякога е точно копие на истор.развитие. Търг.кап-л е най-старата форма на кап-л. Въпреки това при аналеза на факторите на кап-ла изследването започва с разкриване и ролята на пром.кап-л. При М стоката има 2 страни: потребит.ст-ст; разменна ст-ст. Има и 2 видатруд к’ създават стоката: конкретният труд създава потребит.ст-ст на стоката; а абстрактният труд създава разменната ст-ст. Принадената ст-ст на стоката е всичко онова к’ остава сляд заплащане на труда. При М кръгооборота на кап-ла се разделя на 3 стадия: 1- предприемача е собственик на кап-ла; 2- процеса на произв.; 3- реализацията на стоката. Непрекъснатия кръгооборот образува оборота на кап-ла. Тема 16. Истор.школа се формира в Г-я. Предшественици са Адам Мюлер и Фридрих Лист. И двамата се противопоставят на клас.школа и ик.либерализъм. тази школа преминава през 2 фази: стара и нова ист.школа. Мюлер - очертава етичните и религиозни ф-ри за разв.на стоп.и ролята на държ.като главен источник. Приема че с физ.кап-л съществува и духовен к’ се състои от културен и правен ред и той се разглежда като продукт на държ. Ф Лист - осн.труд “нац.сист.на полит.ик-мия”. В този труд се критикува клас.полит.ик-мия затова че тя игнорира нац.особености на стоп.развитие, обвинява се в космополизъм. Централно е понятието нац.стоп. той говори за нац.икономия. Лист обръща голямо внимание на разделението на труда. Разграничава разделението на труда в нац.и свет.стоп. Той е против силното разделение на труда м/у отделните държави. Осн.задача на нац.икон.е да съдейства за развитие напроизв.сили на дадена нация. Лист мотивира и учение за стадиите на стоп.развитие. 5 стадия: 1- стадий на дивачеството; 2- скотовъдство; 3- земеделие; 4- земеделие и индустрия; 5- земеделие, манифактури и търг.стадий. Това е отрасловият критерий за квалификация. От схемата си Лист прави извод за полит.на възпипателен протекционизъм чиито основна задача е възпитанието на нацията. Изтегляне 141.5 Kb. Сподели с приятели:
|