Ант общество е общ на робовладелски строй. 1- в него доминира натур икон в к’ произв разпред и потреб не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон в семейното произв членовете на домакинството произв сами всичко к’ е нужно



страница7/8
Дата11.05.2022
Размер141.5 Kb.
#114214
1   2   3   4   5   6   7   8
20080728 011657 217.21 kratki temi za IIT
Стара ист.школа - рошер, Хилдебрант, К Книс. Те взаимстват с Мюлер и неговите критични идеи с/у материализма на класиците. Важни критични идеи са: 1- критикува се учението на класиците за ест.закони. приема се че стоп.живот се определя от влиянието на 2 ф-ра: реален и личен ф-р. Книс противопоставя един на друг природата и общ. В природата янма никакво развитие, докато в общ.има. 2- критикува се космополитизма на клас. Истор.школа отрича наличието на общи закони валидни за всички страни, т.е отрича съществуването на общи закони на стоп.развитие. 3- абстрактният метод на класиците - приемайки че негов осн.недостатък е абсолютизиране на всички категории и закони, неразбиране на техният истор.х-р. Критикувайки това истор.школа се отказва от теорет.анализ на ик.живот. истор.школа дава свои схеми на стоп.развитие. Нова истор.школа - възниква през 70те год на 19в. През 1871г завишава се обединението на отделни държ.в единна държ.и даване на единен нац.пазар. Г-я осигур.пром.си развитие, създават се монополни обединения, увелич.се хората от наемният труд. През 1872 се учредява съюз на соц.полит. на първият си конгрес той поставя ударение - бъдещето на Г-я зависи от това как ще се изграждат соц.отнош. Той се изказва за създаване на конкретна програма за соц.мероприятия: мерки за застраховане на раб.от болести; разгръщане на фабрич.законодателство; охрана на труда; развитие на жилищни кооперации и др. Предсавители на тази школа са Карл Бюхер, Густав Шмолер. На мястото на абстрактният метод се поставя емпиризма. Този автор също се занимава с класиф.на стоп. 1- примитивно ядро; 2- феодално ядро; 3- градско стоп; 4- териториално стоп.;5- народно стоп.; 6- световно стоп.

Тема 17.
През 70-те, 90-те год.на ХIХв.се появи ново направление - марженализма. Негови родоначалници са: Карл Менгер, Уилям Девънс Валгаре в Швейцария. Адъм Смит е родоначалник на концепцията труд-стойност, полезност-стойност. Поставя се начало на теорията за полезната пределност. Този момент се появи в три страни различаващи се с нееднакво ниво на стоп.развитие, става въпрос за една нова рев-ция, а именно маржинализма. Независимо от това направлението има няколко общи метеорологични принципа: 1)М-ма критикува истор.школа и счита за недопустимо свеждането на пол.ик-я към стоп.истор. недопустимо е пренебрегването на общите закономерности на ик.развитие; 2)М-ма пледира за неутралност на ик.анализ. Според м-стите превръщането на полит.ик-я в наука се предполага освобождаването и в идеология и превръщането и в чиста теория. Те предлагат да се замени пол.ик-я с термина икономикс; 3)С идеята на мистата теория, непосредствено се създава и ревизиране на предмата на изследване. За това се приема извън истор.проблем за рационално разпределение на ограничените ресурси; 4)М-ма изхожда от предположението, за дадено рав-ще на производството, като се ръководи от разбирането, че продукта съществува в готов вид, неизвежда осн.ик.зак-ста от анализа на размяната. Това което се продава е сигнал за производствмото; 5) Като обръща приоритетно внимание към размяната. Не се занимава с анализ на поведение на класите в процесите на произв., размяната и потреблението; 6)М.прилагапсих.обяснение на ик.явления. в разбирането на М.всеки субект действа изключитерно от позициите на собств.интерес, осъществява свободен избор. Опрени на тези по-важни принципи материалистите създават цялостна теория и поставят начало на ново направление, именно неокласическо което приобщава водещи позиции в зап.европа. В разв-то си М.има няколко етапа: 1)период до 70-80год.на ХIХв. Той е свързан с изграждане идеите на М.в трудовете на австрийски икономисти. През този етап голямо признание получават възгледите на австрийците формирали т.нар.австр.школа на м-ма. Прието е това да се нарича субективно течение на пол.ик-я. За централна теория приема се теорията за пределната полезност; 2)започва през 90год на ХIХв. Япредставителите на м-ма започват да се оценяват като приемници на класическа пол.теория и се наричат неокласици. Н.- голям приност в този етап имат Алфред Мршол в А-я, Джон Беист в САЩ, Парето в Италия.


Тема 18
австрийската школа е създадена от Карл Менгер - “основи на полит.ик-мия” 1871г. Други автори са Евгени Баверк; Фридрих Вицер. Методология - отличава се с няколко момента: 1- за изходен момент се взема психологията на стоп.човек; 2- характерен е индивидуализма; 3- методологията е, че се игнорира произв.и се извежда идеята за върховенството на потреблението, в осн.на анализа е индивида и доколкото той има определени потребности к’ играят решаваща роля.; 4- аристоризма на школата, т.е отсъствието на историята в анализа на ик.китегории. Относно предмета на полит.ик-мия, школата счита, че то е изучаването и прочесите в индивидуалното стоп. В тази връзка школата поставя въпроса за това какво е критерият на ик.и какви явления са необходими за да съществуват ик.процеси. Според школата са 2 признака на ик.: 1- наличието на потребление у хората; 2- ограниченоста на матер.блага. сощноста на разбирането за предмета на полит.ик-мия са свежда до това че нейните проблеми идват от несъответствието м/у потреблението от хората и ограничените запаси. Обръща се внимание на въпроса за ст-ста. Обяснява се ст-ста с полезноста на стоките. Австр.школа свързва ст-ста не с полезноста изобщо а с пределната полезност. Школата приема че ст-ста респективно цената следва да се основава на закона за намаляващата пределна полезност. Самата пределна полезност зависи от 2 ф-ра: от степента на потребностите на даден предмет и оскъдноста на този предмет. ч/з съответният анализ на тези теоретич.положения Баверк достига до извода: ценноста на веща се измерва с величината на пределната полезност на тази вещ. Той счита че това е централен пункт в неговата теория на ст-ста. Колкото едно благо е оскъдно толкова по-голяма е неговата ценност (ст-ст). Австр.школа различава субективна и обективна ценност. Главната идея на теорията на полит.ик-мия е че ценноста е субективна категория съществуваща само в съзнанието на човека. Субективна ценност - значението което индивида дава на съответната вещ; обективна ценност - полезноста на веща да се разменя с др.блага. Цената - субективна оценка на продавачите и купувачите. Австр.школа дава обяснение на произ.разходи като се стреми да съгласува 2 положения: цената е зависима от пределната полезност на продукта; тя е зависима от произв.разходи. Издига учението за потребителски и произв.блага. това учение се използва за да се докаже зависимоста на цената от пределните разходи с признаването на решаващата роля на полезноста. Теория на печалбата и лихвата - с/д Баверк всички продукти се делят на 2 групи: настоящи и бъдещи. Едните се използват сега, а др.по-късно. Към настоящите се отнасят предмети за потребление, а към бъдещите - средства за произв.нуждаещи се от преработка за да се трансформират в предмети за лично потребление. Индвида цени повече настоящите от колкото бъдещите блага. Има психол.закон к’ се нар.закон за недооценяване на бъдещите блага. Този закон се използва за да се обясни самата печалба и отбелязва че капиталистът купува труд за 10 единици, но то е бъдещо благо, к’ още трябва да се опотреби за да се произв.готов продукт. Печалбата е разлика м8у по-високата оценка на настоящето благо и по-ниска от бъдещите блага. По същият начин се обяснява и лихвата. Ако някое лице дава пари за наем то за него те се превръщат в бъдещи блага и той трябва да получи разлеката м/у настоящето и бъдещото благо и тази разлика е лихвата.
Тема 19
Кеймбричката ш-ла е основона от А.Маршал. Негови последователи са Артур Пигу и Д.Робертсон. икон.възгледи на М.- той се стреми да е приемник на Рикардо, к`не е прекъснал връзките си с класиците. М.побликува “Принципи на икономикс” в три тома. Счита че това произведенвие поставя началото на неокласическото направление в ик.теория. според ннего предмет на изследването на ик.теории са главно тези мотиви които н.-силно и остойчиво действат върху поведението на човека в стоп. От тези позиции се третират и ик.закони. според него тези закони са общностни закони, к`се отнасят към тези области на поведение на човека в к’ действащи на техните мотиви могат да се измерят с паричната маса. Анализирайки производството М. Приема че почти всеки труд е производителен, създавайки полезност без оглед на това в каква среда се прилага. Автор е на книгата “Ефективно търсене”- търсенето на купувача когато цената, к’ е съгласен да прати достига равнище до което продавача е съгласен да продава. От количествена точка ст-та е сведена до произв.разходи. до голяма степен категорията ст-ст се свежда от М.от категорията равновесна цена. М.въвежда общо правило: колокто е по-кратък разглеждания период толкова повече трябва да се взема предвит влиянието на търсенето в/у ст-та, а при продължителен период - влияние на произв.разходи в/у ст-та. М.различава дългосрочен, краткосрочен и моментен период. Разглежда търсенето и предлагането като равнодействащи фактори в/у развитието на цената. Той първи изучава еластичността на търсенето в зависимост от изменението на цената. Той въвежда понятието пределян работник под к’разбира работника чиято заплата е равна на чистия продукт създаден от неговия труд.
Тема 20
В края на 19в се развива др.вариант на теорията на пределната полезност чиито създател е амер.икономист Джон Б.Кларк. Автор е на няколко труда сред които е изданието “Разпределение на богатството”. Разделя ик.наука на 3 дяла: 1- търсенето на универсални закони, той заявява че е въвел 3 универсални закона: закон на пределната полезност; закон на специф.производителност; закон за намаляващата производ.; 2- разглежда ик.в стат.състояние; 3- нейната динамика. Кларк има значителни приноси в неоклас.теория но най-значителни от тях се отнасят до теорията за разпределението. Разширява се дейноста на закона за намаляващата пределна полезност в/у позиционното на произв.ф-ри. Той счита че дохода се формира от кап-ла, а разходите от пределният продуктна труда. Теорет.обяснение на равновесието на фирмата се опира на учението за пределните разходи. С/д К най-напред при повишаване на произв.на труда пределните разходи намаляват и след като достигат мин.равнище се развива обратният интерес на повишаване. Следователно от известен момент започва да действа закона за намаляващата възвращаемост. Фирмата повишава обема на произв., тогава докато се развива инетересът за намаляване на пределните разходи. Фирмено равновесие се постига при този абем на продукцията при к’ епостигнато най-голямо равнище на труда и минимизиране на пределните разходи.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница