Ант общество е общ на робовладелски строй. 1- в него доминира натур икон в к’ произв разпред и потреб не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон в семейното произв членовете на домакинството произв сами всичко к’ е нужно
Изтегляне 353.14 Kb.
|
1 2
- Навигация на страницата:
- Методология
- Пиер Жозеф Прудон
- Шарл Фурие
- Робърт Оуен
- Стара ист.школа
- Нова истор.школа
- Лозанска школа
| Фредерик Бастиа - той е за свободна търг.без тежки ограничения. Осн.труд е “Ик.хармония”. в това произведение той е един от най-добрите защитници на срет.търг. ФБ фокусира своето внимание в сферата на размяната, там съществува хармония на интересите, но само когато има свобода на търг. в основата на възгледите на ФБ за ИкЛ са неговите разсъждения за сферата на размяната, в к’ той открива съществуването на хармоничен обективен механизъм. В размяната индивидите оказват един на друг услуги. От ст-ста като израз на полезноста на вещите не могат да се правят никакви изводи относно хармонията в чов.общество. ФБ счита че ст-ста не може да се свежда нито към труда, нито към вещите, той я свежда към услугите оказани на хората един на друг. Една услуга служи като възнаграждение за друга. Така в неговото съчинение той достига до обобщението, че ст-ста респективно цената, е отношение на 2 разменни услуги. Той приема че съществуват 2 измерителя на услуги к’ са тъждествени: 1- усилиута и напрежението на лицето к’ прави услугата; 2- усилието и напрежението от к’ се освобождава лицето когато я ползва. Според него проблема е за гаранцията, че усилието и напрежението на 2те лица учавстващи в размяната ще бъдат равностойни. Никой не може да бъде заставен да извършване незигодни сделки, а изгодноста на сделките за двете страни свидетелства, че размяната се основава на еквивалентноста. Еквивалентният обем е справедлив, защото в еднаква степен отстоява интересите на учевстващите в размяната лица - в общ.съществува хармония.
Тема 12
Джон Сгюард Мил - той се смята за автора к’ наю-добре систематизира и представя ик.произзведения до негово време. 1835 - в А-я се въвеждат житните закони. Те забраняват или ограничават с много вносни мита вносът на зърнени храни. Тези закони поддържат изкуствено високи цени на зърнените храни, от тях печелят единствено едрите земевладелци. През 1838г - гр. Мачестер - лига против житните закони. ч/з мощна агитация успяват да убедят населението, че тези закони пречат на всички освен на едрите земевл. 1846 - парламента ги отменя и Навигационният акт. През 2рата четвърт на 19в се наблюдава едно странно явление - индустр.мощ расте, но има ускорено обедняване на Англ.нас-ние. Въпросът за бедноста остава основен предмет на общ.дискусия. появяват се провсъюзите. Мил прави опит да съгласува идеите на класите и исканията на провсъюзите. Осн.му труд е “Принципи на полит.ик-мия”. Методология - той дава разл.тълкуване на законите за произв.и разпределението. То е дело на чов.отнош. ако законите на произв.са обективни, то законите за разпределението са продукт на чов.желания, затова не могат да бъдат дефинирани като универсални. Мил включва в анализа си ф-ра време. Говори за статично и динам.състояние на общ. Трудът му - най-важна особеност на работата му е че той свързва теорията с практиката. Мил внася редица утачнения в ик.мисъли, допринася за нейното развитие. Общ.богатство - Мил изразява свое отнош.към богатството. То се разбира като материални блага. Нов момент тук е че включва разбирането на богатството, като съвкупност от предмети съчетаващи полезност и способност към натрупване. В контекста на това долавяме ролята на произв.труд за нарастване на произв.ч/з натрупване на кап-л. Натрупването на богатството налага да се акцентира в/у трайноста на благата създадени от произв.труд. той твърди че към богатството трябва да се отнесе както квалифик.на РС, така и всички потенциални способности на индивида, т.е чов.кап-л. Д,S, цени (Р) - Мил прецизира в взаимна връзка м/у Д,S,Р в вободната конкур. Той се опира на положението че Р се измяне в пряко отношение към Д и в обратно към S . към това положение той добавя че: цената променя Д и S; взаимната връзка м/у Д и S трабва да се интерпретира като равновесие, а не като съотнош. Така той достига до проблема за ценовата еластичност. Мил разграничава временна (пазарна) и постоянна (ест.ст-ст на стоките). Ест.ст-ст е центъръг около к’ се колебаят пазарните цени. Пазарната ст-ст се определя от Д и S. мил приема че тя се определя от произв.ф-ри. Конкуренцията - това е възможно най-добрият стимул за развитие на индивидуалните способности. Тя премахва лесноста, пасивноста, и превръщането на хората в роби на привичките. Всяко огранич.на конкур.е зло, а нейното разгръщане почти винаги има благоприятни резултати. Едро произв.и икономии то мащаба - Мил задълбочава изследването си в/у едвото и дребното произв.и е един от първите к’ изяснява зависимоста на ик-мията от мащаба на едрото произв. Той установява че тенденцията към окрупняване на произв.създава опасност от монополизъм на дази основа в отделни сфери на ик.крупните предприятия могат да се договорят по м/у си и по този начинда ограничават огранич.конкур.и деформират пазарният механизъм. Ако се появят такива тенденции Мил приема да се приеме и признае общ.х-р на такива крупни монополни структури и ако правителството сметне за изгодно може да извършва одържавяване. Печалба - при нейният анализ Мил възприема теорията за въздържането. Съгласно нея печалбата е възнаграждение за жертвата на капиталиста, к’ се въздържа от потреблението за собствени нужди на намиращият се у него кап-л, за него той изка компенсация - печалба. По същият начин обяснява и категорията лива. Новото тук е зясняване на мотивите на въздържане. Всеки пнритежател на кап-лен ресурс е готов да се въздържа в настоящето време о използването му за лично потребление ако е убеден, че за в бъдеще ще има възможност да потребява повече. С тези разсъждения се изказва идеята за времевото предпочитение. Данъчно облагане - наговите възгледи за дан.облагане имат соц.ик.съобръжения. с първите, той се стреми да съгласува дан.облагане с справедливоста, а вторите използването на данъци за ик.стимулиране. М приема за несправедлив какъвто ида е подоходен данък в/у спестяванията. За Мил спестяванията са источник на натрупване. Тема 13
Самсонд ди Симсонди. Отначало започва своята дейност като привърженик на АС. Но по-късно написва “Нови начала на полит.ик-мия или за богатството в неогранич.отнош. към народонаселението” в к’ си личи различието от това на класиците. Предмет и метод - за него изследването трябва да реши как правителството да ръководи създаването, обръщението, разпределението на богатството. Предмет на полит.ик-мия е матер.благосъстояние на хората, доколкото то зависи от държ. С това той слага знак за = м/у полит.ик-мия и стоп.полит., стига до извода че полит.ик-мия е управление на народното стоп. Счита че полит.ик-мия е наравствена наука к’ учи как да се строи щастието на хората. Пледира за ик.полит.к’ осигур.на труда достатъно възнаграждение , стимулира духа и надеждата. Метод - неговият метод е абстрактен така както счита че полит.ик-мия достига целите си само когато се съобразява с чувствата и страстите на хората, а те са от субективно естество. Учение за разпределението - от всички доходи единствено РЗ е трудов доход. При неговото формиране обаче ч/з договарянето м/у наемател и наем.раб. първият има предимства, а вторият не. Ето защо искането на раб.не може да влияе при договирянето и да получи това к’ желае. Приема че конкур.м/у раб.е реалност к’ ги принуждава да се подчиняват на всякакви условия. Печалба и рента - не ги приема като фактически доходи, а като отдръжка от труда на раб. Теория за кризите и реализацията на БП - счита че когато има съкращаване на Д не настъпва автомат.съкращаване на произв.к’ да повлияе в/у Д и S. не е възможно веднага раб.да се преквалифицира и да започне нова работа. Именно понижаване на произв.принуждава раб.да се съгласи с по-ниска раб.заплата. приема за нейзбежни кризите и проблема за реализацията. За осн.причина за кризите приема диспропорцията м/у произв.и потребление. Изходът е да се намерят вънни пазари и др.стокови произв. Той е против собственоста да се концентрира в малко на брой предприятия. Запазване на занаятите в градовете, предоставяне на раб. Права на собственост в предприятията където работят и участие в разпределение на печалбата, установяване на мин.РЗ. Пиер Жозеф Прудон - осн.труд “Сист.на ик.противоречия или фил.на нищетата”. В него той се стреми да разкрие кои са истинските закони на общ.и ик.развитие. Методология - разглежда ик.в непрекъснато движение. Но тази динамика има идеалистически х-р защото става дума за движение на идеи извършващи се в разума. Той представя ик.категории като израз на разума, а не на обективните ик.процеси. в това той вижда ик.еволюция. всяка категория за него е ик.фаза или епоха. 10 фази: разделение на труда; машина; конкур; монополи; държава; търг.баланс; кредит; собственост; комунизъм; население. Осн.момент в неговата ик.теория е че той вижда насправедливост в отношенията м/у труда и кап-ла и причината за това е капиталист.собственост, к’ носи не трудови доходи и се нарушава ест.зако за размяната. Ст-ста - раздвоява се на потребителска и разменна ст-ст к’ взаимно се изключват. Дава определение за конституирана и синтетична ст-ст. Синтет.ст-ст - той изразява примирения на противоположноста м/у потребителна и разменна ст-ст. Констетуирана ст-ст - сливането на отделни елементи на богатството в единно органич.тяло. парите - той смета че те са стока и винаги са конституирана ст-ст. За разлика от тях всички останали стоки стават конституирана ст-ст дотолкова доколкото са обхванати от размяната. Той предлага премахване власта от парите като се създаде една разменна банка к’ ще приема всички стоки к’ се доставят, ще определя тяхната ст-ст, к’ ще се нанася в/у квитации. Тзи к’ притежава такива свитанции ще може да закупува всякакви стоки. Тема 14
Сен Симон (Французин), Шарл Фурие (Французин), Робърт Оуен (англ) имат някои общи черти: 1- те се отнасят критично съм капит.сист. утопистите се придържат към това че капит.ик.отнош. са неестествени - противоречат на идеите за равенсто и са неразумни. 2- те се придържат към истор.метод на познанието. Така те достигат до обобщението че капит.строй е историч.преходен. 3- те порви поставят ръпроса за нова организ.на общ.произв. 4- те разчитат на агитацията и пропагандата на техните идеи. 5- стремят се да експериментират своите идеи. 6- отриц.се отнасят към борбата м/у класиците. Сен Симон - според него произ.на полезни неща е единствената разумна цел к’ могат да си поставят полит.общества. същевременно тойразкрива че хората са щастливи във физ.отнош.в тази страна където те най-добре се хранят и обличат, имат най-хубави жилща, могат леснода пътешестват. Целта на бъдещият обществен строй е удовлетворяване на чов.потребности. Основа на бъдещото социалистическо общество според него е пром.-научната сист.к’ се основава на планово ръководство на нар.стоп. и повишаване на произв.на труда. Обществото според негоима 2 класи: паразитни собственици и промишленици. Към първата - рентиери, едри поземл.собственици к’ не учавстват в произв.процес. към втората са всички к’ извършват полезна за общ.дейност. Шарл Фурие - един от осн.моменти в неговото творчество е че той очертава появата, развитието и краят на отделни истор.формации. прави следната периодизация на общ.развитие: 1- период на първобитно общество и дивачество; 2- период на раздробено и отблъскващо произв.; 3- социатарно произв. В своите произв.под името цивилизация Ф прави кртика на капитализма. Той твърди че цивилиз.е несправедлива по отношение на нещастните и слабите. В режима на цивилиз.той вижда господство на насилието, коварството и неправдата. Но той смята че цивилиз.играе и полож.роля защото подготвя матер.и духовни предпоставки за прехода към хармонично общ. Монополите - той е за унищожаването им. Своб.конкур.води до възникване на монополите а те са противоположност на своб.конкур. Робърт Оуен - сам организирва експеримент на своя проект. В 1800г застава на чело на фабр.селище от няколко фабрики. Там той съкращава раб.ден от 14 на 10h, въвежда тех.усъвърш.на машините, избира за свои помощници най-издигнатите раб., открива магази за снабдяване на раб.с кач.стоки к’ се продават на себестойност. Организира жилищно строителство за да осигури квартири на семействата. Така той спечелва доверието на раб. Този експеримент продължава 25г. Своите наблюдения оформя в своя труд “От очерци за образовението на чов.х-р”. О предлага план за ликвидиране на безраб. Осн.идея е организ.на коопер.селища като им се предостави в дългосрочна аренда определено Q земя. Всяко селище ще произв.стоки за потребление, а излишъка ще се продава. Неговото име се свързва с формирането на коопер.сдружения. През 1830г в А-я вече има 300 такива сдружения. Появяват се коопер.списания и вестници. Тема 15
Марксизма възниква пре 40те год.в Г-я. През 30-40г.станали големи проблеми в произв.на ик. Била създадена жпмрежа в А-я и в др.зап.евр. страни. Развиват се пром.отрасли а с тях и броят на раб. Разширява се нац.и м/унар.пазар. През 1825-36-47г възникват 3 циклични пром.кризи. появява се резервна армия от раб. През 30тег се развива в А-я мощно раб.движение - черчизъм. Пре 1834г избухва въстание на силезийските тъкачи в Г-я. Осн.труд на Маркс “Капитала - критика на полит.ик-мия”. В 3 тома + “теория на принадената ст-ст”. Предмет на М-ма - полит.ик-мия е общ.наука. то цялата съвкупност на общ.отнош., тя изучва само тази част к’ изразява отнш.но хората в процеса на произв.на матер.балага. Маркс разглежда произв.отнош.като основополагащи, като ядро на сист.на общ.отнош. Полит.ик-мия е наука к’ изучавапроизв.отнош.на хората, разкрива технолог.закони, к’ управляват произв., разпределението, размяната и потреблението на матер.блага през различни степени на развитие на чов.общ. Метод на полит.ик-мия - при изследване на пориз.отнош.се прилага диалектико-материалис.подход, използван при изучаване на общ.и ик.и представлява истор.материализъм. Инструменти на метода - 1- анализ и синтез - всеки предмет к’ се изучава е съвкупност от принаци , свойства, черти. За да се проникне в неговата същност той трябва да се разложи на съставните му части, като се изучава всяка една от тях и разкрие ролята в общото цяло. 2- научните абстакции - при анализа на ик.форми не може да се използва нито микроскоп, нито хим.реакции. Това можеда стане ч/з абстракцията. Научните абстракции дават възможност по-дълбоко да се разбере действителноста, да се отвличаме от второстепенни свойства и да се види главното. Тези абстракции се нар.ик. категории. Всяка категория изразява една страна на произв.отнош. (лихва, печалба, цена). Взети в единство тези категории х-ризират цялата сист.на произв.отнош. според М тези категории трябва да се изучават като постоянно изменящи се. 3- съотнош.на логич.и истор.подход в процеса на познанието. Истор.подход следва логиката на историята и дава описание така, както е развитието. Логич.подход отразява също действителноста но не всякога е точно копие на истор.развитие. Търг.кап-л е най-старата форма на кап-л. Въпреки това при аналеза на факторите на кап-ла изследването започва с разкриване и ролята на пром.кап-л. При М стоката има 2 страни: потребит.ст-ст; разменна ст-ст. Има и 2 видатруд к’ създават стоката: конкретният труд създава потребит.ст-ст на стоката; а абстрактният труд създава разменната ст-ст. Принадената ст-ст на стоката е всичко онова к’ остава сляд заплащане на труда. При М кръгооборота на кап-ла се разделя на 3 стадия: 1- предприемача е собственик на кап-ла; 2- процеса на произв.; 3- реализацията на стоката. Непрекъснатия кръгооборот образува оборота на кап-ла. Тема 16.
Истор.школа се формира в Г-я. Предшественици са Адам Мюлер и Фридрих Лист. И двамата се противопоставят на клас.школа и ик.либерализъм. тази школа преминава през 2 фази: стара и нова ист.школа. Мюлер - очертава етичните и религиозни ф-ри за разв.на стоп.и ролята на държ.като главен источник. Приема че с физ.кап-л съществува и духовен к’ се състои от културен и правен ред и той се разглежда като продукт на държ. Ф Лист - осн.труд “нац.сист.на полит.ик-мия”. В този труд се критикува клас.полит.ик-мия затова че тя игнорира нац.особености на стоп.развитие, обвинява се в космополизъм. Централно е понятието нац.стоп. той говори за нац.икономия. Лист обръща голямо внимание на разделението на труда. Разграничава разделението на труда в нац.и свет.стоп. Той е против силното разделение на труда м/у отделните държави. Осн.задача на нац.икон.е да съдейства за развитие напроизв.сили на дадена нация. Лист мотивира и учение за стадиите на стоп.развитие. 5 стадия: 1- стадий на дивачеството; 2- скотовъдство; 3- земеделие; 4- земеделие и индустрия; 5- земеделие, манифактури и търг.стадий. Това е отрасловият критерий за квалификация. От схемата си Лист прави извод за полит.на възпипателен протекционизъм чиито основна задача е възпитанието на нацията. Стара ист.школа - рошер, Хилдебрант, К Книс. Те взаимстват с Мюлер и неговите критични идеи с/у материализма на класиците. Важни критични идеи са: 1- критикува се учението на класиците за ест.закони. приема се че стоп.живот се определя от влиянието на 2 ф-ра: реален и личен ф-р. Книс противопоставя един на друг природата и общ. В природата янма никакво развитие, докато в общ.има. 2- критикува се космополитизма на клас. Истор.школа отрича наличието на общи закони валидни за всички страни, т.е отрича съществуването на общи закони на стоп.развитие. 3- абстрактният метод на класиците - приемайки че негов осн.недостатък е абсолютизиране на всички категории и закони, неразбиране на техният истор.х-р. Критикувайки това истор.школа се отказва от теорет.анализ на ик.живот. истор.школа дава свои схеми на стоп.развитие. Нова истор.школа - възниква през 70те год на 19в. През 1871г завишава се обединението на отделни държ.в единна държ.и даване на единен нац.пазар. Г-я осигур.пром.си развитие, създават се монополни обединения, увелич.се хората от наемният труд. През 1872 се учредява съюз на соц.полит. на първият си конгрес той поставя ударение - бъдещето на Г-я зависи от това как ще се изграждат соц.отнош. Той се изказва за създаване на конкретна програма за соц.мероприятия: мерки за застраховане на раб.от болести; разгръщане на фабрич.законодателство; охрана на труда; развитие на жилищни кооперации и др. Предсавители на тази школа са Карл Бюхер, Густав Шмолер. На мястото на абстрактният метод се поставя емпиризма. Този автор също се занимава с класиф.на стоп. 1- примитивно ядро; 2- феодално ядро; 3- градско стоп; 4- териториално стоп.;5- народно стоп.; 6- световно стоп. Тема 17. През 70-те, 90-те год.на ХIХв.се появи ново направление - марженализма. Негови родоначалници са: Карл Менгер, Уилям Девънс Валгаре в Швейцария. Адъм Смит е родоначалник на концепцията труд-стойност, полезност-стойност. Поставя се начало на теорията за полезната пределност. Този момент се появи в три страни различаващи се с нееднакво ниво на стоп.развитие, става въпрос за една нова рев-ция, а именно маржинализма. Независимо от това направлението има няколко общи метеорологични принципа: 1)М-ма критикува истор.школа и счита за недопустимо свеждането на пол.ик-я към стоп.истор. недопустимо е пренебрегването на общите закономерности на ик.развитие; 2)М-ма пледира за неутралност на ик.анализ. Според м-стите превръщането на полит.ик-я в наука се предполага освобождаването и в идеология и превръщането и в чиста теория. Те предлагат да се замени пол.ик-я с термина икономикс; 3)С идеята на мистата теория, непосредствено се създава и ревизиране на предмата на изследване. За това се приема извън истор.проблем за рационално разпределение на ограничените ресурси; 4)М-ма изхожда от предположението, за дадено рав-ще на производството, като се ръководи от разбирането, че продукта съществува в готов вид, неизвежда осн.ик.зак-ста от анализа на размяната. Това което се продава е сигнал за производствмото; 5) Като обръща приоритетно внимание към размяната. Не се занимава с анализ на поведение на класите в процесите на произв., размяната и потреблението; 6)М.прилагапсих.обяснение на ик.явления. в разбирането на М.всеки субект действа изключитерно от позициите на собств.интерес, осъществява свободен избор. Опрени на тези по-важни принципи материалистите създават цялостна теория и поставят начало на ново направление, именно неокласическо което приобщава водещи позиции в зап.европа. В разв-то си М.има няколко етапа: 1)период до 70-80год.на ХIХв. Той е свързан с изграждане идеите на М.в трудовете на австрийски икономисти. През този етап голямо признание получават възгледите на австрийците формирали т.нар.австр.школа на м-ма. Прието е това да се нарича субективно течение на пол.ик-я. За централна теория приема се теорията за пределната полезност; 2)започва през 90год на ХIХв. Япредставителите на м-ма започват да се оценяват като приемници на класическа пол.теория и се наричат неокласици. Н.- голям приност в този етап имат Алфред Мршол в А-я, Джон Беист в САЩ, Парето в Италия. Тема 18 австрийската школа е създадена от Карл Менгер - “основи на полит.ик-мия” 1871г. Други автори са Евгени Баверк; Фридрих Вицер. Методология - отличава се с няколко момента: 1- за изходен момент се взема психологията на стоп.човек; 2- характерен е индивидуализма; 3- методологията е, че се игнорира произв.и се извежда идеята за върховенството на потреблението, в осн.на анализа е индивида и доколкото той има определени потребности к’ играят решаваща роля.; 4- аристоризма на школата, т.е отсъствието на историята в анализа на ик.китегории. Относно предмета на полит.ик-мия, школата счита, че то е изучаването и прочесите в индивидуалното стоп. В тази връзка школата поставя въпроса за това какво е критерият на ик.и какви явления са необходими за да съществуват ик.процеси. Според школата са 2 признака на ик.: 1- наличието на потребление у хората; 2- ограниченоста на матер.блага. сощноста на разбирането за предмета на полит.ик-мия са свежда до това че нейните проблеми идват от несъответствието м/у потреблението от хората и ограничените запаси. Обръща се внимание на въпроса за ст-ста. Обяснява се ст-ста с полезноста на стоките. Австр.школа свързва ст-ста не с полезноста изобщо а с пределната полезност. Школата приема че ст-ста респективно цената следва да се основава на закона за намаляващата пределна полезност. Самата пределна полезност зависи от 2 ф-ра: от степента на потребностите на даден предмет и оскъдноста на този предмет. ч/з съответният анализ на тези теоретич.положения Баверк достига до извода: ценноста на веща се измерва с величината на пределната полезност на тази вещ. Той счита че това е централен пункт в неговата теория на ст-ста. Колкото едно благо е оскъдно толкова по-голяма е неговата ценност (ст-ст). Австр.школа различава субективна и обективна ценност. Главната идея на теорията на полит.ик-мия е че ценноста е субективна категория съществуваща само в съзнанието на човека. Субективна ценност - значението което индивида дава на съответната вещ; обективна ценност - полезноста на веща да се разменя с др.блага. Цената - субективна оценка на продавачите и купувачите. Австр.школа дава обяснение на произ.разходи като се стреми да съгласува 2 положения: цената е зависима от пределната полезност на продукта; тя е зависима от произв.разходи. Издига учението за потребителски и произв.блага. това учение се използва за да се докаже зависимоста на цената от пределните разходи с признаването на решаващата роля на полезноста. Теория на печалбата и лихвата - с/д Баверк всички продукти се делят на 2 групи: настоящи и бъдещи. Едните се използват сега, а др.по-късно. Към настоящите се отнасят предмети за потребление, а към бъдещите - средства за произв.нуждаещи се от преработка за да се трансформират в предмети за лично потребление. Индвида цени повече настоящите от колкото бъдещите блага. Има психол.закон к’ се нар.закон за недооценяване на бъдещите блага. Този закон се използва за да се обясни самата печалба и отбелязва че капиталистът купува труд за 10 единици, но то е бъдещо благо, к’ още трябва да се опотреби за да се произв.готов продукт. Печалбата е разлика м8у по-високата оценка на настоящето благо и по-ниска от бъдещите блага. По същият начин се обяснява и лихвата. Ако някое лице дава пари за наем то за него те се превръщат в бъдещи блага и той трябва да получи разлеката м/у настоящето и бъдещото благо и тази разлика е лихвата. Тема 19
Кеймбричката ш-ла е основона от А.Маршал. Негови последователи са Артур Пигу и Д.Робертсон. икон.възгледи на М.- той се стреми да е приемник на Рикардо, к`не е прекъснал връзките си с класиците. М.побликува “Принципи на икономикс” в три тома. Счита че това произведенвие поставя началото на неокласическото направление в ик.теория. според ннего предмет на изследването на ик.теории са главно тези мотиви които н.-силно и остойчиво действат върху поведението на човека в стоп. От тези позиции се третират и ик.закони. според него тези закони са общностни закони, к`се отнасят към тези области на поведение на човека в к’ действащи на техните мотиви могат да се измерят с паричната маса. Анализирайки производството М. Приема че почти всеки труд е производителен, създавайки полезност без оглед на това в каква среда се прилага. Автор е на книгата “Ефективно търсене”- търсенето на купувача когато цената, к’ е съгласен да прати достига равнище до което продавача е съгласен да продава. От количествена точка ст-та е сведена до произв.разходи. до голяма степен категорията ст-ст се свежда от М.от категорията равновесна цена. М.въвежда общо правило: колокто е по-кратък разглеждания период толкова повече трябва да се взема предвит влиянието на търсенето в/у ст-та, а при продължителен период - влияние на произв.разходи в/у ст-та. М.различава дългосрочен, краткосрочен и моментен период. Разглежда търсенето и предлагането като равнодействащи фактори в/у развитието на цената. Той първи изучава еластичността на търсенето в зависимост от изменението на цената. Той въвежда понятието пределян работник под к’разбира работника чиято заплата е равна на чистия продукт създаден от неговия труд. Тема 20
В края на 19в се развива др.вариант на теорията на пределната полезност чиито създател е амер.икономист Джон Б.Кларк. Автор е на няколко труда сред които е изданието “Разпределение на богатството”. Разделя ик.наука на 3 дяла: 1- търсенето на универсални закони, той заявява че е въвел 3 универсални закона: закон на пределната полезност; закон на специф.производителност; закон за намаляващата производ.; 2- разглежда ик.в стат.състояние; 3- нейната динамика. Кларк има значителни приноси в неоклас.теория но най-значителни от тях се отнасят до теорията за разпределението. Разширява се дейноста на закона за намаляващата пределна полезност в/у позиционното на произв.ф-ри. Той счита че дохода се формира от кап-ла, а разходите от пределният продуктна труда. Теорет.обяснение на равновесието на фирмата се опира на учението за пределните разходи. С/д К най-напред при повишаване на произв.на труда пределните разходи намаляват и след като достигат мин.равнище се развива обратният интерес на повишаване. Следователно от известен момент започва да действа закона за намаляващата възвращаемост. Фирмата повишава обема на произв., тогава докато се развива инетересът за намаляване на пределните разходи. Фирмено равновесие се постига при този абем на продукцията при к’ епостигнато най-голямо равнище на труда и минимизиране на пределните разходи. Лозанска школа - възгледи на Леон Валрас - теория на общото ик.равновесие чиито осн.положения са: 1- всяко паз.стоп.се стреми към равновесие във вид на тенденция. 2- принцип на взаимна зависимост на осн.елементи на паз.ик. к’ осигур.единство на сист.и въздейства в/у осъществяване стремежа към равновесие. 3- анализът на равновесието е изучаване размяната м/у производители и потребители к’ се базира на взаимната изгода и еквивалентноста. 4- общо пазарно равновесие се основава на концепцията за чиста и съвършенна конкур. Възприемането на това предположение той се стреми да отговори и изкаже че стози пазар е по-ефективен отколкото др.видове пазари. Пазара се саморегулира и не се нуждае от външна подкрепа. Моделът на общ-то паз.рав-е се основава на няколко хипотези: 1)свързана с възприемане на концепцията на чистата и съвърш.конк-ция; с теорията ст-ст - полезност; с поведението на потребителя т.е.че неговите предпочитания са независими от предпоч-та на др.субекти; 2)свързана с следващите допускания: неутралност на парите; фиксирано рав-ще на производителност. Няма икономии от мащаба и с гъвкави цени. При анализът на модела се прилагат от 1 страна статичен подход т.е.равновесието е статично, а от др.подходът е микроикон.,т.е.като се следва логиката на общото равновесие функциите на търсенето и предлагането се получават ч/з събиране. Извод: Представената от В-сконцепция за общественото равновесие е твърде идеализирана, за да отговаря на реалните условия на пазара. Но в използването на с-ма ур-ния може да покаже, че подобна с-ма е възможна като идеал към, к’ паз.икон.се стреми. Не е възможно да се реши с-ма от урав-ния с цялата маса търсени и предлагани стоки. Икон.възгледи на Вилфредо Парето -др.представител на Лазанската ш-ла, доразвил учението за общ-то рав-сие решавайки нов проблем - оптималността на това равновесие. Проблемът е дали общото рав-сие на Валрас е в същото оптим.разпределение на ресурсите и стоките. След съответен анализ, той прави оценка и изяснява критерия на общ-та полезност като достига до извода: Оптимален следва да се счита този случай когато при дадени у-вия никой не може да подобри положението си, не вложвайки при това полож-то на никой др. Доколкото ресурсите са ограничени, достигнатите положи и възникващите загуби на др.гр.в съответствие на принципа на обществената изгода и съв-та еф-ст трябва да се конпесират по пътя на възст-не на вреда. Равновестното състояние, при к’ увеличаване на произ-то на едно благо, не предизвиква намаляването на някакво др.благо е прието да се нар.оптимум на Парето. Тема 21 Теоретична с-ма на Кейнс - Отправен пункт н кейнсианството се взема едно сравнение. До кейн-та ик.т-я господства микроик.подход към анализа на ик.процеси. В центъра на изследването на отделната фирма , тя функционира в условията на своб.конк-ция. Ефективността на функцията се свързва с ефект-то функц-не на цялата икон. Не се допуска продължителна безработица. Но този подход К.противопоставя макроик.подход, изследване на зависимоте м/у съвкупностни стоп.величини - ВП, НД, съвкупно търсене и предлагане. Макроик.подход предполага, че условията на процъф.на икон.като цяло. М/у тях могат да възникнат противоречия, разрешаването на които следва да се търси във възстановяване на макроик.равно-сие м/у търсенето и предлагането. К.решава проблемите на икон. трябва да се търси от страна на търсенето осигур.реализ. заетостта като обект на анализ - в труда си К.пише:”Н.-голямата грешка на икон.общество, в к’ живее е неговата неспособност за осигури пълна заетост, а също произ-то и непроизв.разпределение на богадството и доходите”. Поставя въпроса за заетостта, к’ изучава предлагайкикомплексния анализ. Според наго равнището на заетост се определя от динамиката на ефективното търсене. Анализа на закономер.в развитието на ефект.търсене и прирастта на нац.доход е основополагаща идея на кейнсианството. Ефективното търдсене се образува от 2 елемента - от очакваното равнище на потребление (потреб.разходи) и на инвестиции( инвистиционни разходи). Когато те са в равновесие може да се постигне равнище на пълна заетост на националната икон. Изучават се факторите от които зависят потреблението и инвестициите и равновисието пом/у им . В теорията на К.важно място заема учението за мултипликатора. Съгласно него м/у прирастта на инвестициите и нац.доход има устойчиво съотношение, основано на това че всеки расход на инвестиции или други афтономни разходи се превръщат в първоначални доходи, след това част от тях се изразходва к’ се превръщат във вторични доходи и т.н. колкото по голяма част от разходи се потребява толкова повече доходи ще поражда инвестираната сума, толкова повече ще е продължителен мултипликационния ефект. Икон.пол. на кейнсианската теория - дър-та трябва да се намества в икон.за да поддържа пазарното равновесие. С помоща на дър-та трябва да се гарантира устойчивост и на прирастта на инвестиции . К.използва два лоста: парично- кредитна и бюджетна политика. За него брутния продукт е главен лост на реголирането и той допуска известно бюджетно дефицитно финансиране но само в периоди на резесия.я Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 353.14 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2