Антиинфекциозни лекарства1 Химиотерапевтиците

Линкозамиди (линкозамини)

Изтегляне 395.3 Kb.

страница	4/4
Дата	17.12.2017
Размер	395.3 Kb.
	#36942

1 2 3 4

16.1.9. Линкозамиди (линкозамини)
Линкозамидите (Clindamycin и Lincomycin) се свързват с 50S-субединицата на рибозомите и потискат протеиновия синтез. Механизмът на тяхното антибактериално действие е сходен с този на макролидите и хлорамфеникола, с които линкозамидите не трябва да се комбинират поради риск от развитие на антагонизъм. ▼Клиндамицинът (caps. 150 mg) има 90% резорбция след орално приложение и много добро разпределене в костите (вкл. зъбите), простатата, жлъчката, урината, слюнката и плевралната течност. В ликвора при възпалени менинги достига концентрации, представляващи около 40% от плазмените. Вътреклетъчното му разпределене е по-добрo в сравнение с линкомицина. Преминава диаплацентарно, открива се и в майчиното мляко. Действа бактериостатично. По-активен е от линкомицина и еритромицина по отношение на редица микроорганизми. Показан е за профилактика на бактериален ендокардит; лечение на сепсис (причинен от стафилококи, стрептококи и/или анаероби), ревматизъм (при алергия към пеницилин и еритромицин), респираторни, интраабдоминални и раневи инфекции, гноен менингит; остеомиелит, пародонтоза, анаеробни постоперативни колпити. Орално се предписва в доза от 150 до 450 mg/6 h в продължение на 10–14 дни. Локално клиндамицинови препарати (1% гел и разтвор) се прилагат при акне, инфектирани рани и причинен от Gardnerellа vaginalis колпит (per vaginam). Клиндамицинът засилва ефекта на нервно-мускулните блокери, аминозидите и полимиксините. Съществува кръстосана резистентност между клиндамицин и линкомицин и in vitro несъвместимост между клиндамицин и еритромицин. При орално лечение с клиндамицин са наблюдавани диария, псевдомембранозен колит и язви на хранопровода. За да се намали местният дразнещ ефект на клиндамицина върху езофагеалната лигавица, се препоръчва капсулите да се поглъщат с 250 ml вода.
16.1.10. Гликопептиди
▼Teicoplanin след p.o. приложение не се резорбира. Прилага се мускулно или венозно. Има t_1/2 45–70 h. Натрупва се в сърдечния мускул и костите. Инхибира синтеза на бактериалната стена. Действа бактерицидно спрямо β-лактамазопродуциращи стафилококи, стрептококи, коринебактерии, клостридии (вкл. C. difficile) и ентерококи. Показан е при стафилококови инфекции (пневмония, емпием, сепсис, ендокардит, остеомиелит, абсцеси в меките тъкани), ентерококови коремни инфекции и катетърни инфекции. Орално се предписва при псевдомембранозен колит, причиненен от Clostridium difficile. Може да предизвика: алергични реакции, синдром на “червения човек” (по-рядко в сравнение с ванкомицин), ото- и нефротоксичност. ▼Vancomycin инхибира изграждането на бактериалната стена, нарушава пропускливостта на бактериалната мембрана и синтеза на РНК. Действа бактерицидно върху Грам-положителни микроорганизми – стафилококи (вкл. метицилин-резистентни), стрептококи, коринебактерии, ентерококи, клостридии и др. Ефективен е при пневмония, емпием и абсцес на белия дроб, ендокардит, менингит, остеомиелит; абсцеси в меките тъкани, причинени от метицилин-резистентни стафилококи;псеввдомембранозен колит, причинен от C. difficile. В комбинация с аминозиди се използва при стрептококов ендокардит. Инфузира се i.v.. Може да предизвика: тромбоза при i.v. въвеждане; синдром на “червения човек” (“red man” syndrome), дължащ се на освобождаване на хистамин и цитокини при i.v. приложение; алергични обриви; при предозиране – ото- и нефротоксичност.
16.1.11. Стрептограмини
▼Synercid^®. Съдържа два полусинтетични антибиотика от групата на стрептограмините – квинупристин и далфопристин (в отношение 30:70), които потискат протеиновия синтез в микроорганизмите. Действат бактерицидно срещу чувствителни на макролиди стафилококи и стрептококи; Enterococcus faecium, Clostridium perfringens и пептострептококи. Synercid^® е показан при кожно-мекотъканни инфекции; вътреболнични пневмонии и катетърни инфекции. Той се инфузира i.v. Synercid^® е ензимен инхибитор на CYP 3А4 и засилва кардиотоксичността на терфенадин, цизаприд, дизопирамид, хинидин и лидокаин, метаболизиращи се от същия ензим.
16.1.12. Полимиксини
Полимиксините нарушават пропускливостта на бактериалната мембрана. Действат бактерицидно предимно върху Грам-отрицателни микроорганизми – Pseudomonas aeruginosa, E. coli. Klebsiella, салмонели, шигели, бруцели и хемофилуси. При орално приложение се резорбират незначително. Сравнително често предизвикват невротоксични явления (парестезии, атаксия, зрителни и слухови нарушения). Наблюдават се също нефротоксични и алергични реакции. Полимиксините потенцират действието на нервно-мускулните блокери подобно на аминозидите и не трябва да се комбинират с тях. ▼Colimycin (Polymyxin E). Използва се за лечение на остър и хроничен ентероколит, дизентерия, холецистит и уроинфекции. Има значителна нефротоксичност.
16.1.13. Други антибактериални антибиотици
▼Linezolid е производно на оксaзолидинона. Свързва се с 50S-рибозомната субединица и потиска протеиновия синтез предимно на Грам-положителните микроорганизми. Действа бактериостатично спрямо стафилококи (вкл. метицилин-резистентeн S. aureus), стерптококи и ентерококи и бактерицидно – по отношение на пневмококи. Повечето Грам-отрицателни микроорганизми са резистентни към линезолид, но много облигатни анаероби (напр. C. difficile) са чувствителни. Показан е за лечение на нозокомиална пневмония, други пневмонии, усложнени мекотъканни и дерматоинфекции, метицилин-резистентен стафилококов остеомиелит. ▼Mupirocin (Bactroban^®) повлиява β-лактамазопродуциращи стафилококи (вкл. метицилин-резистентни щамове), стрептококи, E. coli и H. influenzae. Под форма на 2% назален унгвент се прилага 2–3 пъти на ден в продължение на 5–7 дни за лечение на стафилококов ринит, а под форма на 2% дермален унгвент – при пиодермия, фурункулоза и импетиго. ▼Fusidic acid (Fucidin^®, Fucithalmic^®) инхибира протеиновия синтез на Staphylococcus aureus (вкл. β-латамазопродуциращи щамове), Corynebacterium spp. и Clostridium spp. Умерено чувствителни са стрептококите. Прилага се локално при импетиго, фоликулити и фурункули, а също – при бактериалeн конюнктивит, блефарит и хордеолум.

1 Ламбев, Ив. В кн.: ПРИНЦИПИ НА МЕДИЦИНСКАТА ФАРМАКОЛОГИЯ. Под ред. на доц. д-р Иван Ламбев. Медицина и физкултура. София, 195–206.

Изтегляне 395.3 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4