Антимигренозни лекарства1 Патогенезата на мигрената



Дата09.04.2018
Размер48.76 Kb.
#65489


Антимигренозни лекарства1
Патогенезата на мигрената не e напълно изяснена. Тя се свързва с неврогенни, инфламатогенни и вазогенни механизми. Острите пристъпи често се предшестват от аура (ветрец, полъх) – визуални и сензорни нарушения, които вероятно произхождат от окципиталния и сензорния кортекс. Те се дължат на екзоцитоза на 5-HT и NA от съответните неврони в мозъка, която предизвиква локална исхемия и дисфункция (5-HT и NA са мощни церебрални и екстрацеребрални вазоконстриктори). В отговор на предизвиканата от тях вазоконстрикция обаче бързо се освобождават големи количества вазодилататори (хистамин, кинини, простагландини), които са и медиатори на възпалението. Тъй като 5-HT и NA бързо се инактивират, а освен това част от 5-HT постъпва в тромбоцитите, вазоконстрикцията остава неуравновесена и се последва от фаза на продължителна дилатация на чувствителните на болка екстракраниални артерии (остър мигренозен пристъп). Главоболието обикновено е локализрано в едната половина на главата (хемикрания) или в част от нея (напр. слепоочието). То често е придружено с фотофобия, фонофобия, гадене и повръщане.

Много фактори предразполагат към развитие на мигренозни пристъпи: стрес (физическо напрежение, възбуда, силно вълнение, умора, гняв, безсъние), консумация на тирамин-съдържащи храни (сирене, банани, шоколад) и алкохолни напитки (червено вино, коняк), алергия (към яйца, риба, пшенично брашно), хормонални промени в менструалния циклъл (вкл. предизвикани от орални контрацептиви), гладуване, хипогликемия, обездвижване, продължителна работа с компютър, интензивна светлина или силен шум, черепномозъчни травми, болки от синусите, шийна спондилоза. В много случаи не се откриват предразполагащи фактори.


СРЕДСТВА, ПРИЛАГАНИ ПРИ МИГРЕНОЗНИ ПРИСТЪПИ

Агонисти на 5-HT1D-рецепторите (триптани): Eletriptan, Frovatriptan, Naratriptan (NaramigTM – film-tab. 2,5 mg), Rizatriptan, Sumatriptan, Zolmitriptan

Парциални агонисти на α-адренергичните и 5-HT1-ергичните рецептори: Ergotamine, Coffergamin (coffein/ergotamine)

Неопиоидни аналгетици: Acidum acetylsalicylicum (Aspirin Migraine® – tab. efferv. 500 mg), Diclofenac, Ibuprofen, Metamizole (Analgin® – tab. 500 mg), Naproxen, Paracetamol (Rapidol® – flash-tab. 500 mg)

D2-блокери: Domperidone, Metoclopramide (Cerucal® – tab. 10 mg)

5-HT3-блокери: Dolasetron, Granisetron, Ondansetron, Tropisetron


СРЕДСТВА ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА МИГРЕНАТА


Антиепилептични лекарства: Carbamazepine, Topiramate

Трициклични антидепресанти: Amitriptyline (film-tab. 25 mg), Nortriptylinе

5-HT-блокери: Cyproheptadine, Pizotifen

Бета-блокери с мембраностабилизиращо действие: Propranolol

Бета-блокери – чисти (pure) антагонисти: Atenolol, Metoprolol

Калциеви антагонисти: Flunarizine (caps. 5 mg), Verapamil




I. СРЕДСТВА, ПРИЛАГАНИ ПРИ МИГРЕНОЗНИ ПРИСТЪПИ
Триптаните (селективни агонисти на 5-НТ1D-ергичните рецептори) имат силен вазоконстрикторен ефект върху каротидните съдове. Потискат съдовия пермеабилитет. Антимигренозният им ефект се проявява 30 min след орално приложение и продължава около 2 h. Освен при тежки мигренозни пристъпи те са показани и при синдром на Хортон (хистаминова цефалгия – главоболие). Триптани могат да се прилагат, ако са минали 24 h след последния прием на ерготамин. При пристъпи Naratriptan, Rizatriptan, Sumatriptan и други триптани са по-ефективни в сравнение с ерготамина, но поради по-краткия им t1/2 след тяхното еднократно приложение главоболието се възвръща в 30–40% от случаите. Naratriptan (NaramigTM) има орална бионаличност 70% и t1/2 6 h. При остър мигренозен пристъп лечението започва с 2,5 mg. Ако острите симптоми се повторят, след 4 h може да се приемат още 2,5 mg. Може да предизвика болка (в гърдите и гърлото) и повръщане, а при предозиране – хипертензия с продължителност до 8 h и загуба на координацията. Ерготаминът е алкалоид, изолиран от моравото (ръженото) рогче – Secale cornutum. Той e парциален агонист на алфа-адренорецепторите и 5-HT1-рецепторите. Действа вазоконстриктивно върху резистивните съдове (екстракраниални, коронарни, маточни). Антимигренозният му ефект продължава 12–24 h и вероятно се засилва от кофеина, който е включен в препарата Coffergamin® – tab. Ерготаминът може да се приема само ако са минали поне 12 h след последния прием на триптанов препарат. В противен случай сърдечно-съдовите НЛР (периферни съдови спазми, коронароспазъм) са по-чести и по-тежки. Прилагането на ацетилсалицилова киселина (500–600 mg орално) в ранния стадий на пристъпа предотвратява тромбоцитната агрегация, а в по-късния период потиска простагландиновия синтез и главоболието. Препоръчва се тя да се приема в продромалния стадий на мигрената, най-често в комбинация с 5 mg метоклопрамид. Ацетилсалициловата киселина може да се замени с парацетамол, метамизол, ибупрофен, напроксен или диклофенак. Кодеинът, дихидрокодеинът и други морфиномиметици са неефективни при мигрена. Освен метоклопрамид (централен D2-блокер и 5-HT4-агонист), като антиеметици при мигрена се използват също домперидон и сетрони.
II. СРЕДСТВА ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА МИГРЕНА
▼Използването на някои антиконвулсанти (напр. Topiramate, Carbamazepine и др.) разрежда значително мигренозните пристъпи. Карбамазепинът се използва при някои форми на мигренозно главоболие. Профилактичният ефект на трицикличните антидепресанти (амитриптилин, нортриптилин и др.) при мигрена вероятно се дължи на блокиране усвояването (uptake I) на 5-HT и NA от аксоплазмата. Лечението с амитриптилин започва с ДД 12,5 mg вечер и при необходимост ДД се повишава постепенно до 50–75 mg. Най-често използваният β-блокер при мигрена е пропранолол и по-рядко – атенолол и метопролол. За по-високата антимигренозна активност на пропранолола вероятно значение има неговото мембраностабилизиращо действие. Предполага се, че бета-блокерите намаляват дилатацията на екстракраниалните съдове, като блокират β2-рецепторите в тях. Бета-блокадата потенцира съдосвиващия ефект на ерготамина и комедикацията с него е нерационална. Бета-блокерите с ISA (ацебутолол, окспренолол и пиндолол) не са подходящи за профилактика на мигренозни пристъпи. ▼Флунаризинът (t1/2β 18 h; ДД 10 mg p.o. в 1 прием) има по-добър антимигренозен ефект в сравнение с верапамила. Калциевите антагонисти са полезни при болни, при които мигрената протича само с аура без глaвоболие. Ципрохептадинът има H1- и 5-HT2A-блокиращо действие. Притежава антиалергичен, противосърбежен и антиексудативен ефект. Освен при уртикария, сенна хрема и невродермит, е показан и в междупристъпния период на мигрената.


1 Ламбев, Ив. Принципи на медицинската фармакология – II изд. Под ред. на Ив. Ламбев. София, Медицина и физкултура, 2010, 83–84 (актуализация: 2015 г.).


Каталог: files -> DIR%203 -> Head%204
DIR%203 -> Упражнение №18 Заверка: I. Антихипертензивни лекарства
DIR%203 -> 22. хомеопатични лекарства
DIR%203 -> Упражнение №10 Заверка: антисептици и дезинфектанти  Окислители
DIR%203 -> Холинергична медиация. Холиномиметици. Холинолитици I. Холинергична медиация
DIR%203 -> Упражнение №7 Заверка: I. Холинергична медиация
Head%204 -> Лекарства за лечение на невро-дегенеративни заболявания1 Антипаркинсонови лекарства
Head%204 -> Лекарства за лечение на невро-дегенеративни заболявания1 Антипаркинсонови лекарства
Head%204 -> 2 Антиепилептични лекарства1
Head%204 -> Локални анестетици1 местни анестетици
Head%204 -> Хипнотици (сънотворни лекарства)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница