Антиподагрозни лекарства

 Под влияние на ензима ксантиноксидаза пурините се окисляват през хипоксантин и ксантин до пикочна киселина, която е слабо разтворима и при при развитие на подагра се отлага в тъканите под формата на кристален мононатриев урат. За разлика от животните човек няма уриказа, окисляваща пикочната киселина до добре разтворимия алантоин. При ниски температури разтворимостта на мононатриевия урат значително отслабва и той може да изкристализира лесно в ушните миди, пръстите на краката и ръцете. Уратите изкристализират още в бъбречния паренхим (развива се уратна нефролитиаза), в ставите, периартикуларните тъкани и подкожната тъкан, където при хроничната форма на заболяването се образуват депа, наречени тòфи.

 При подагра трябва да се избягват лекарства (тиазидни диуретици, Aspirin^®, меркаптопурин, пиразинамид) и храни (богати на животински белтъци), които могат да влошат нейното развитие поради повишаване на плазмените концентрации на пикочната киселина. Кофеин-съдържащите напитки (кафе, кола, чай) не влошават хода на подаграта.

ЛЕКАРСТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ПОДАГРОЗНИ ПРИСТЪПИ: Colchicine (Colchicum dispert® – film-tab. 0,5 mg) ЛЕКАРСТВА, ПРИЛАГАНИ В МЕЖДУПРИСТЪПНИЯ ПЕРИОД  Урикостатици (ксантиноксидазни инхибитори): Allopurinol (Milurit® – tab. 100 mg)  Урикозурици: Benzbromarone (Desuric®), Probenecid, Sulfinpyrazone (Anturan®)  Уриколитици: Piperazine, Uridan®

▼Колхицинът е алкалоид, получен от Colchicum autumnale – есенен минзухар. Има бърза чревна резорбция, t_max 2 h, t_1/2 4 h и ентерохепатален кръговрат, допринасящ за неговата стомашно-чревна токсичност. Колхицинът се свързва необратимо с димерите на вътреклетъчния белтък тубулин. Инхибира неговата полимеризация и формирането на микротубули на левкоцитите. Инхибира миграцията на гранулоцитите. Потиска фагоцитозата на уратните кристали и отслабва възпалителната реакция. Инхибира също синтеза на LTВ₄. Има антиподагрозен и противовъзпалителен ефект. При остър подагрозен пристъп се предписва в начална доза 1 mg, след което през 2–3 h се приема по 0,5 mg, докато болката отзвучи или се появи диария и повръщане. Може да се приема едновременно с алопуринол.

▼Алопуринолът (Milurit^®) e пуринов изомер на хипоксантина с висока чревна резорбция и незначително СПП. Той се метаболизира от ксантиноксидазата до алоксантин. Алопуринолът и алоксантинът са инхибитори на ксантиноксидазата. Алоксантинът блокира разграждането на хипоксантина и ксантина до пикочна киселина:

По този механизъм плазмената концентрация на пикочната киселина се понижава, но се повишава тази на нейните прекурсори – хипоксантин и ксантин, които за разлика от нея са добре разтворими и имат много по-добър бъбречен клирънс. Алопуринолът е показан при подагра, вторична хиперурикемия (напр. предизвикана при терапия с меркаптопурин) и уратна литиаза. Той се предписва p.o. след хранене по 50–100 mg/8 h. В началото на терапията може да провокира подагрозен пристъп. Затова началната доза е по-ниска и профилактично се назначава колхицин. При бъбречна недостатъчност се дозира в зависимост от КК. Алопуринолът повишава активността на циклофосфамида, инхибира метаболизма на пробенецида и оралните антикоагуланти. Може да предизвика: повръщане, коремни колики, еритем, преходно повишаване плазмените нива на алкалната фосфатаза и аминотрансферазите; по-рядко – интерстициален нефрит, хепатит, тромбоцитопения, левкопения и хиперлипидемия. По време на лечение с алопуринол се препоръчва приемане най-малко на 2000 ml течности на ден.

▼Бензбромаронът (Desuric^®) потиска реабсорбцията на пикочна киселина в проксималните извити бъбречни каналчета и освен това намалява синтеза на пурини. Проявява хипоурикемичен и урикозуричен ефект.

▼Сулфинпиразонът (Anturan^®) е производно на урикозуричния метаболит на фенилбутазона, който представлява НСПВЛ. Засилва излъчването на пикочна киселина чрез инхибиране на уратната тубулна реабсорбция. Урикозуричният му ефект продължава 10 h. Сулфинпиразонът притежава и антиагрегантен ефект, дължащ се на инхибиране на тромбоксановия синтез. Сулфинпиразонът измества СУП, фенитоина и сулфонамидите от плазмените албумини. Потиска тубулната екскреция на пеницилини и салицилати. При едновременно прилагане със салицилати се намалява урикозуричното действие на сулфинпиразона и нараства улцерогенното действие на салицилатите.