Антипротозойни лекарства1 Антималарийни лекарства



Дата05.01.2017
Размер99.52 Kb.


Антипротозойни лекарства1

1. Антималарийни лекарства
Маларията е широко распространена протозооза в страни с тропичен и субтропичен климат. Тя се причинява от Pl. falciparum, vivax, ovale и malariae. Развива се след ухапвания със заразени женски комари от рода Anophеles. Различават се malaria tertiana с причинители P. vivax или P. ovale, malaria quartana с причинител P. malariae и malaria tropica с причинител P. falciparum. Клиничната картина на заболяването се характеризира с циклични температурни пристъпи (през 48 h при P. vivax, P. ovale и P. falciparum и през 72 h – при P. malariae), развитие на хипохромна анемия и хепатоспленомегалия.

При ухапване от инфектиран женски комар в тялото на човека със слюнката на женсия комар попадат спорозоити, които с кръвта се пренасят до черния дроб, където се размножават и се превръщат в тъканни шизонти (тъканен или екзоеритроцитен стадий). След 15–16 дни тъканните шизонти се разкъсват и освобождават мерозоити, които навлизат в еритроцитите, където се превръщат в трофозоити и еритроцитни шизонти (еритроцитен стадий). При разрушаването на еритроцити се освобождават мерозоити, като някои от тях могат да инфектират нови еритроцити. Част от мерозоитите се превръщато в мъжки (микро-) и женски (макро-) гаметоцити. Намиращите се в кръвта на човека гаметоцити, не се размножават и ако не попаднат в стомахчето на комара, загиват. С различните антималарийни средства се осъществява диференцирано повлияване на отделните фази в развитието на плазмодиите.

С каузалната профилактика се постига първично разрушаване на тъканните шизонти и предотвратяване развитието на еритроцитната фаза, докато клиничната профилактика цели разрушаване на развилите се еритроцити и потискане на клиничната симптоматика. Радикалното лечение води до безрецидивно оздравяване.

Маларията, причинена от Plasmodium falciparum, към края на бременността се характеризира с висок леталитет, но стандартните терапевтични режими с хинин и хлороквин (с PRC C) са безопасни за бременната и плода. При майки и фетуси с генетичен дефицит на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназата препаратите Primaquine и Chloroquine могат да предизвикат хемолиза. Подходящи за профилактика на малария по време на бременност са Choroquine и/или Proguanil.



Chinine e aлкалоид с горчив вкус, изолиран от кората на хининовото дърво – Cinchona succirubra. Молекулата му съдържа изохинолинов и хинуклидинов пръстен, които се вместват между двойка бази на двете вериги на ДНК и нарушават функцията ù на матрица. Хининът действа шизонтоцидно върху еритроцитните шизонти на всички видове плазмодии. Потиска терморегулаторния център и проявява антипиретична активност. Засилва ритмичните маточни съкращения (утерокинетичен ефект). Понижава възбудимостта на миокарда и забавя сърдечната дейност (антиаритмичен ефект). Приема се p.o. при малария, причинена от резистентни на хлороквин щамове на Pl. falciparum (най-често в комбинация с пириметамин). Хининът може да предизвика: уртикария и маточни кръвотечения, а при предозиране«хининово пиянство» (цинхонизъм), проявяващ се с шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърцебиене, тремор и безсъние.

Chloroquine (Resochin® – film-tab. 250 mg). Има почти 100% стомашно-чревна резорбция, t1/2 72 h и уринна екскреция в непроменен вид 70%. Хлороквинът е аминохинолинов дериват с шизонтоцидно действие върху еритроцитните шизонти на всички видове плазмодии. Инхибира плазмодийната ДНК и РНК полимераза. Към хлороквин плазмодиите развиват сравнително бавно резистентност. Препаратът има още амебицидно и имуносупресивно действие. За лечение на малария се прилага орално 3 дни в курсова доза 2,5 g: първият ден се започва с ударна доза от 1 g и след 6–8 h същия ден се приемат още 500 mg; през II и III ден той се прилага по 500 mg в 1 прием. За профилактика на малария при възрастни хлороквинът се предписва по 250 mg 2 пъти седмично в продължение на сезона на предаване на малария. При ревматоиден артрит хлороквинът се прилага p.o. по 250 mg 1 път на ден вечер след хранене в продължение на няколко месеца. Терапевтичен ефект се наблюдава след 1–3 мес. и дори по-късно. За ускоряване проявата и усилване на ефекта при ревматоиден артрит хлороквинът се комбинира с ГКС и НСПВЛ. В хода на хлороквиновата терапия са възможни нежелани реакции – дерматит, стомашно-чревни смущения, главоболие, шум в ушите, световъртеж, зрителни нарушения (ретинопатия, корнеални отлагания), гастралгия, левкопения, а при предозиране – хепатото- и кардиотоксичност.

Pyrimetamine (t1/2 4 дни) е диаминопиримидинов дериват с тъканнo шизонтoцидно действие. Освен това притежава гаметотропна активност и нарушава превръщането на гаметоцитите в гамети. Действа като антагонист на фолиевата киселина, защото потиска дихидрофолатредуктазата. Има също антитоксоплазмозна активност. Потиска еритропоезата. Противомаларийният му ефект се развива бавно поради което пириметаминът е подходящ главно за каузална химиопрофилактика на всички форми на малария. Прилага се орално. За избягване на развитието на анемия той се комбинира с фолиева киселина или цианокобаламин.

Fansidar® (Pyrimethamine/Sulfadoxineдепо-сулфамид) в комбинация с хинина е ефективен при остри маларийни пристъпи, предизвикани от Pl. falciparum.

Halofantrine. Подобно на лумефантрина и хинина притежава фенатренова структура. Има t1/2 2,5 дни. Активен е по отношение еритроцитните форми на всички видове маларийни плазмодии. Механизмът му на дейстиве е неизяснен. Използва се за лечение на малария, причинена от Pl. falciparum, при резистентност към хинин, хлороквин и пириметамин.

Artesunate и Artemether са водноразтворими деривати на артемизинина, изолиранни от листата на китайското растение Artemisia annua (сладък пелин, билка използвана в китайската традиционна медицина). И двата деривта на артемизинина са ефективни при тежки форми на малария, показала множествена лекарствена резистентност (MDR). При експерименти с животни Artesunate и Artemether удължават интервалите PR и QT, което следва да се отчита при пациенти, болни от малария с придружаващо ССЗ.

Riamet® e комбиниран препарат, съдържащ две съставки с антималарийно действие – артеметер и лумефантрин. Показан е за орална терапия на предизивикана от Plasmodium falciparum неусложнена малария при възрастни и деца с т.м. над 5 kg.

Doxycycline (caps. 100 mg) има хематошизонтоцидно действие, което се развива бавно. Ефективен е срещу хлороквин-чувствителни и хлороквин-резистентни маларийни плазмодии. Показан е за химиосупресия на малария в Тайланд и Камбоджа, които са ендемични райони на полирезистентния Pl. falciparum. Предписва се орално по 100 mg на ден по време на целия престой в ендемичния район и още 4 седмици след напускането му.
2. Антитрихомонасни лекарства
Урогениталната трихомониаза се причинява от Trichomonas vaginalis и се предава при сексуален контакт. При жените протича като колпит и/или уретрит, а при мъжете като – уретрит. При урогенитална трихомониаза се провежда едновременно лечение на пациента и партньора му. Използват се различни нитроимидазоли.

Metronidazole (Arilin® – film-tab. 500 mg; Trichomonacid® – tab. 250 mg p.o. и tab. vagin. 500 mg; Metronidazol – fl. 500 mg/100 ml). Има добра стомашно-чревна резорбция и t1/2 6–8 h. При възпалени менинги ликворната му концентрацията е равна на тази в плазмата. След влизане в микробните клетки метронидазол се подлага на редукция, в резултат на която при анаероби условия се получават метаболити, които нарушава структурата на ДНК и инхибират ензимите, които я възстановяват. Той е активен е по отношение Balantidium coli, E. histolytica, T. vaginalis, Giardia lamblia, облигантни анаеробни (бактероиди, фузобактерии, C. difficile), анаеробни коки. Активен е и по отношение на H. pylori.

Показан е за лечение на амебна дизентерия (чревна и чернодробна форма), трихомонаден колпит и уретрит при жени, трихомонаден уретрит при мъже, ламблиаза, трипанозомиаза и язвена болест.

Метронидaзолът е ефективен също при тежки смесени аеробноанаеробни инфекции (сепсис, мозъчен абсцес, перитонит, пневмония, остеомиелит, пуерперален сепсис, постоперативни раневи инфекции). Използва се за профилактика на анаеробни инфекции при хирургически операции (особено на коремните органи, уретерите, пикочния мехур и уретрата). При анаеробни инфекции у възрастни метронидазолът (fl. 500 mg/100 ml) се инфузира i.v. в продължение на ≈1 h. Под форма на кoжен 1% гел се прилага за локално лечение на трудно заздравяващи рани и трофични язви. Метронидазолът е ензимен инхибитор – повишава плазмените концентрации на някои лекарства и засилва етаноловата токсичност.

В комбинация с амоксицилин или тетрациклин повлиява H. pylori. Предполага се, че амоксицилинът потиска развитието на резистентност към метронидазол. Основните нежелани реакции на метронидазола са: световъртеж, главоболие, парестезии, артралгия, атаксия, депресия, нарушения на съня, гърчове (при продължителна терапия), дисулфирам-реакция (при консумация на алкохол), преходна левкопения и обриви. При продължително приложение на метронидазол във високи дози в опити върху мишки е наблюдаван канцерогенен ефект.

Tinidazole (Fasigyn® – tab. 500 mg). При трихомониаза се назначава еднократно орално на двамата партньори, като дозата за възрастни е 2 g, а за деца – от 50 до 75 mg/kg. За лечение на амебна дизентерия тинидазолът се прилага 5 дни по 600 mg/12 h.

Nimorazole нарушава ДНК структурата на T. vaginalis, Giardia intestinalis, E. histolytica и Грам-отрицателни анаеробни бактерии. Прилага се орално при трихомониаза и ламблиаза.
3. Амебицидни лекарства
Амебиазата се причинява от Entamoeba histolytica. За нейното лечение се използват:

тъканните амебициди (алкалоидът Emetine, неговото производно Dehydroemetine, аминохинолинът Chloroquine и нитроимидазолите Metronidazole, Nimorazole, Tinidazole и др.), унищожаващи амебите в чревната стена, черния дроб, белия дроб или мозъка;

луменалните амебициди (Paromomycin – аминозид), действащи предимно в чревния лумен.
4. Антитоксоплазмозни лекарства
Токсоплазмозата се причинява от Toxoplasma gondii. Източник на инфекцията и краен гостоприемник на паразита са котките. Междинен гостоприемник са хора, домашни животни и гризачи. Токсоплазмозата протича безсимптомно (с повишени серологични титри) или като лимфаденит, засягащ шийните възли. У лица с имунен дефицит тя се манифестира с ретинити, увеити, енцефалити, пневмонити, миокардити. При първично заразяване по време на бременност рискът от увреждане на плода е висок. В ранните месеци на бременността са възможни аборти, а в по-късните – тежки фетални малформации (хидроцефалия, мозъчни калцификати, микрофталмия). Бременните подлежат на изследване още в най-ранните етапи на бременността. Лечението на токсоплазмозата се провежда с пириметамин в комбинация със сулфонамида Sulfadiazine. Използват се също антибиотици (азитромицин, спирамицин или клиндамицин).
5. Антиламблиазни лекарства
Ламблиазата (джиардиаза) се причинява от Giardia (Lamblia) intestinalis, паразитираща в проксималния отдел на тънкото черво. Съществува в две форми – вегетативна (трофозоити) и цисти (които се образуват от трофозоитите). Източник на инфекцията са болният човек или цистоносителите. Хората се заразяват по орален път. Механични преносители на инфекцията са мухите и хлебарките. Лечение на ламблиазата се провежда при наличие на симптоми на заболяването (болка в дясното подребрие, остра или хронична диария) и при цистоносителство. За лечението и се използват Tinidazole, Metronidazole и Furozolidone.
6. Антибалантидиазни лекарства
Баландидиазата се причинява от Balantidium coli и засяга предимно дебелото черво. За нейното лечение са подходящи тетрациклини, паромомицин и метронидазол.
7. Африканска трипанозомиаза (сънна болест)


Причинява се от хемофлагелати (мухата цеце). Голям брой болни има в Конго (около 100 000/година, половината от които най-често умират). В ранните стадии на заболяването лечението се провежда със suramine или pentamidine, а късния стадий, протичащ с неврологични прояви се използва препаратът eflornitine. За разлика от сурамина и пентамидина ефлоритинът е ефективен също и в ранния стадий).


8. Лекарства за лечение на Pneumocystis carinii пневмония
Пневмониите, причинени от Pneumocystis carinii, се овладяват с високи дози ко-тримоксазол. В първата седмица препаратът се прилага венозно, а в следващите 2–3 седмици перорално. Често този тип пневмонии са една от опортюнистините инфекции при болни от СПИН.

1 Ламбев, Ив.Фармакология и токсикология. Медицина и физкултура, София, 2006, 140–143 (актуализация: 2015).



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница