Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие



страница1/12
Дата10.08.2017
Размер1.87 Mb.
#27570
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
Да дръзнеш
да заживееш

на ръба


АОУРЪН

и ДЖенис РодЖърс

Оригинално заглавие:...

Българско заглавие:

Да дръзнеш да заживееш на ръба

Второ преработено издание - юли 1998 Авторски права - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!

Превод: Екатерина Г. Николова Редактор: Любен Коев Коректор: Анелия Кирчева Технически редактор: Стоян Стоянов

Издават: „СЬС" и „БМБ" - ООД

по поръчка на Християнска Младежка Организация

Съдържание

Глава 1

Разглезени за обикновеното 7



Глава 2
Виждали ли стенякога загрижена птичка? 13

Глава З
Защо да живеем чрез вяра? 20

Глава 4
Бог и парите 35

Глава 5
Царят на Уолстрийт 40

Глава 6
Как да се предпазим от крах 50

Глава 7
Божиите практически стопански науки 58

Глава 8
Издръжката на мисионерите. Начинът на Исус 65

Глава 9
Живот чрез вяра в „осемчасовото" ежедневие 77

Глава 10
Как да даваме , 87

Глава 11
Невидимите начини на подпомагане и издръжка- 99

Глава 12
Как да искаме пари 106

Глава 13
Въпросът за изобилието 113

Глава 14
Когато просто нищо не се получава 119

Глава 15
Ако паднете от ръба 131

Приложение:

Създаване на благосъстояние и

облекчаване на бедността 139

Няколко думи от автора



БЛАГОДАРНОСТИ

Всяка книга е резултат от общи усилия. Благодарни сме на следните хора, които помогнаха и направиха възможно създа­ването на тази книга:

Дейвид Ейкмън, Марти Ейкин, Дейвид Барет, Анди Бийч, Джеф и Джанет Бенч, Хари Кон, Уорнър Б. Ийтън, Люси Флеч, Дон Гауслин, Род Герхард, Филис Грисуолд, Чък Хартъл, Рене Хартунер, Дейвид Хазърд, Пол Лонг, Уинки Претни, Фелисия Пътнам, Джим Роджърс, Джим Шоу, Скот и Санди Томикинс, Уилям Търнър, Пам Уорън и на всички, които споделиха преживяванията си, свързани с пълното доверяване на Бога за всичко.

Тази книга е предназначена за два вида читатели... две много раз­лични категории с различни нужди и причини да я прочетат.

Единият вид читател е мисионерът, пълновременният християн­ски работник или потенциалният такъв. Той трябва да знае как да направи крачката към доверяването и подчинението на Бога по фи­нансовите въпроси.

Вторият вид читател е човекът от църковната скамейка -човекът, който си има „светска" работа. Той също трябва да се на­учи не само да се подчинява на Бога, но и да Му има пълно дове­рие за чудесата.

Не бихте могли да напишете една книга за две толкова различни аудитории. Но Бог така е създал нещата, че нищо не може да се направи без взаимопомощ .

В книгата има много неща за всеки от тези ключови участници в световните мисии: за тези, които вярно служат с молитви в мес­тното паство и за онези, които го напускат, за да пътуват като мисионери.

И понеже всеки един от тези изпълнители е значим в общия Божи план, аз имам специално изискване. Прочетете тази книга изцяло. Защото макар и глава 9 да е предназначена предимно за хората от света на бизнеса, същите принципи ежедневно ще са не­обходими и за онези, които работят пълновременно като мисионери.

Също и хората, които работят в света, ще намерят много неща в глави 11 до 14, които ги правят съмишленици с мисионерите. Ще забележите, че повече от примерите в книгата са плод на 31-годи­шен опит, свързани с пълното доверяване на Бога за финансовото осигуряване на мисионерството в над 200 страни. И винаги, кога­то по конференции съм споделял финансовите принципи, базирани на различни опитности с бизнес-ръководители, държавни служите­ли от различни националности, съм стигал до заключението, че всички ние се изправяме пред едни и същи предизвикателства - да направим крачка напред, да дръзнем да заживеем на ръба в името на Бога. Едновременно с това всички ние трябва повече да се учим един от друг, за да бъде ползотворно сътрудничеството ни при из­пълнение на Божието дело на земята.



Да дръзнеш да заживееш на ръба

Никога не е лесно да тръгнеш по въжето заради Бога. Без зна­чение дали това е първата ви възможност да чуете и да се подчините, или хилядната - това винаги е „смущаващо". Но вед­нъж преживели вълнението на безусловното подчинение, вече ни­кога няма да бъдете същите. Моля се вие, четейки книгата, да се решите да направите първата или хилядната стъпка към следване­то на нашия смел Командир.

Лоурьн Кънингам Кона, Хавай



Разглезени за обикновеното

Облаци от прах изпълваха въздуха след нас, докато хвърчахме по разбитите пътища на Нигерийската източна провинция в доли­ната Ибо. Огледах отново моя домакин Уолтьр Карнелсон, чиято румена физиономия сега беше покрита с пот и прах. Щях да бъда с този по-възрастен от мен мисионер и събратята му 5 дни. Пет дни, които наистина очаквах. Той беше суров, пробивен евангелизатор и въпреки че аз бях млад и току-що започващ рабо­та мисионер, се почувствах добре, приемайки предложението за съвместни евангелизации с него. Най-вълнуващото беше, че пред­стояха нощи на проповядване сред езичниците ибо.



  • Лоурън, действително се радвам, че дойде! - каза Уолтьр,
    погледна, като отмести очи от пътя, но без да намалява скоростта.
    Пилетата се разхвърчаваха с кудкудякане, протестирайки, че пре­
    сичаме пътя им.

  • Проповядвал съм без прекъсване всяка вечер в продължение
    на 4 месеца в едно от тези села - каза той ухилен. - Би било чудес­
    но да чуя някой друг за разнообразие!

Промърморих нещо, за да отговоря, когато изведнъж: "Бам!" След това се чу неприятно "пляс, пляс, пляс" по твърдия неасфал-тиран път. Колата се наклони на една страна, но Уолт задържа во­лана и успя да спре. Измъкнахме се, за да проверим каква беше повредата. Нямаше нужда от обяснение.Съскащите звуци от спу­кана гума са едни и същи навсякъде по света.

  • О, Господи! Какво ще правя? - възкликна Уолт, като ровеше с
    досада в багажника на колата за резервната гума.

  • Какво има? Не можем ли да купим гума в Енугу? - попитах аз.

  • Ами можем, ама... - потрепери гласът му, като се измъкваше
    с гаечен ключ и бурми в ръката.

Не каза нещо повече, дори след като друсайки се, се добрахме до караваната. Най-накрая промърмори:

- Съжалявам, че ще те разочаровам, Лоурън, и че няма да оти­


дем при онези хора, но ще ми трябва време, докато намерим пари
да сменим гумата. Цялата услуга ще струва около 45 долара. Не
зная какво ще правим.

Разглезени за обикновеното

да заживееш на ръба



—-
Тих глас в мен продума: "Ти имаш 45 долара"." Да, но това са всичките ми пари - запротестирах аз. - А ще живея тук 5 дни, ще отида до Хартум в Судан за 2 дни. Два дни в непознат град, сред непознати хора. Трябва да отседна някъде, да ям, да си платя ав­тобусния билет... а 45 долара не са достатъчни за това."

След това си помислих: ако бяха на моето място, мама и тате щяха да дадат парите, дори да им бяха последните. Бях ги наблю­давал 25 години как дават на другите, и Бог никога не ги изостави.

- Уолт - казах аз. - Нека платя разноските по гумата. Хайде да
идем да купим.

Той слабо протестира.

- Сигурен ли си, синко? Предстои ти дълго пътуване.

Но аз настоявах и накрая намерихме магазин на една прашна странична улица.

Гумата струваше 42 долара и аз останах с 3 долара в джоба, но г-жа Карнелсон не знаеше за това. Впуснахме се в 5 тежки, но чу­десни дни и нощи. Във всяко село още щом пристигнехме и започ­вахме да подготвяме апаратурата за евангелизаторския филм, ка­то по чудо иззад храстите се показваха облаци. Понякога се съби­раха по няколко хиляди души, плътно прилепени един до друг в тъмнината и скупчени пред екрана. След филма аз проповядвах с помощта на преводач и ръчен високоговорител. Беше велико!

Но крайния ми срок - събота, наближаваше. Все още имах са­мо 3 долара ... какво щях да правя в Хартум?

Всеки ден по навик Уолт спираше пред тяхната пощенска кутия и аз все се надявах, че може би ще има писмо за мен... с нещичко вътре. Но знаеше ли някой къде съм? Можеше ли пощата да ме от­крие чак тук, в Ибо? На петия ден Уолт още веднъж мина покрай пощенската кутия. Видях го да се подава иззад храста, влезе в ка­раваната и се прегьрби над купа писма, като нетърпеливо ги разравяше. Чух да казва:

- Ей, Лоурън, виж, открили са те чак тук! - и ми подаде едно


писмо от мои приятели от Лос Анжелис. Отворих го и преглътнах
- вътре имаше цели 150 долара и то от човек, който никога нищо
не ми беше давал преди.

Не биваше да се изненадвам от верността на Господа. Но с то­ва някак си не може да се свикне - когато живееш на ръба, доверя­вайки се на Бога, никога не знаеш откъде ще дойде "поредният" долар.

Знам какво си мислите. Сигурно си казвате: "Възможно е да е Божията намеса, но тогава той не е бил в голяма беда. Просто е

нямало да отиде в Хатум, а е шял да остане при Корнелсонови,

докато се намерят пари”. Тогава нека ви разкажа за Еви иРиона...

Еви Мъглетън и Риона Петерсън вярвали, че Бог ги води към

Албания – една от най-недостъпните за Евангелието страни в на-

чалото на 70-те години. Още през 1967 г. Албания се беше провъзгласила за първата атеистична страна в света. Всички църкви, синагоги и джамии бяха затворени, а онези, които не бяха съгласни с отричането на Бога,бяха затваряни живи във варели и пускани в Адриатическо море.

В продължение на 3 години Еви и Риона се молели и планирали пътуването си. По време на една от молитвите Риона ясно видяла в съзнанието си една картина: тя видяла себе си в Албания, в някакъв туристически автобус, и едно женско лице.

Най-накрая те получили визи за Албания и били включени в туристическа група, предимно от младежи-марксисти от западна Европа. Пътували с автобус, точно както във видението на Риона. Двете момичета успели да пренесат на части Новия завет през границата, като завързали книжките около кръста си. Когато се настанили след подробен оглед на багажа им, те успели да скрият целия си товар в различни ъгълчета на стаите си.

Един ден в хотелската стая на Риона влязла сервитьорка. За голямо учудване на Риона това била съшата жена, чието лице момичето било видяло преди 3 години по време на молитва! Риона знаела, че трябва да се опита да заговори жената и да й даде един Нов завет. Тя прескочила езиковата бариера, използвайки най-простите думи, които й хрумнали: “Маркс, Ленин – ноу (не)! Исус – иес (да)!” Жената отривисто взела Евангелието и го притиснала до гърдите си. Със сълзи на очи тя казала: “Аз също съм християнка!” и мушнала книжката в джоба си. врат

Няколко часа по-късно силно се почукало на вратата. Отвели Риона в полутъмна задимена стая, където я чакали петима икъже. На масата лежал екземплярът от Новия завет, който била дала на албанката. Сърцето на Риона замряло - сигурно са хванали с негоновата й приятелка.

Започнали да я разпитват, обвинявайки я, че е шпионка и вър ши престъпления спрямо народа на Албания. Риона си оставала хладнокръвна, повтаряйки, че е невинна, но разпитващите я мъже все повече и повече се разгорещявали. Тогава главният обвинителизвикал:

- Не искате да ни сътрудничите! Добре, ще ви държим тук до-

като се пречупите!

9


В друга стая Еви била подложена на същия груб разпит. Това продължило две денонощия. Не им дали нищо за ядене - само мал­ко вода и няколко часа сън. Мъчителите им ги държали разделени, като през цялото време крещели обвинения в лицето им, опитвай­ки се да ги уплашат. Но двете жени тихо повтаряли, че са невинни. Накрая един от инквизиторите студено казал на Риона: - Вие сте шпионирали срещу великата Народна република Албания, а шпионите се разстрелват. Утре в 9 часа сутринта ще дойдем да ви вземем.

На следващата сутрин грубо били изведени от стаите. Все пак Риона и Еви не били екзекутирани, а "само" без обяснения ги сто­варили на границата, като конфискували билетите им.

Може и да не изглежда много голям проблем в сравнение с онова, с което вече се били сблъскали, но все пак те все още се на­мирали пред голямото предизвикателство - да се доверят на Бога. Двете жени трябвало да прекосят с тежките си куфари 10-километ-ровата огнестрелна ничия земя между границите на Албания и Югославия. След това трябвало да преминат 1000 км по протеже­ние на бреговата линия на Югославия; да прекосят Северна Италия; да прекосят Алпите и да влязат в Швейцария, след което по някакъв начин да се приберат у дома, в Лозана. Биха ли се до­верили изцяло на Бога, че ще ги отведе вкъщи, разполагайки с много малко пари, без билети и без да познават нито страните, през които трябвало да преминат, нито езика?

Те се отдали на вярата си. След всичко преживяно, щом като Бог може да ги освободи от огнестрелната зона, то със сигурност ще може да ги отведе у дома.

Последвала серия от малки чудеса... Невероятно как в ничията зона се появило такси, а шофьорът дори се съгласил безплатно да ги закара до границата. Оттук нататък те се придвижвали на "стоп". Но онова, което се случило точно на югославско-италиан-ската граница, наистина е загадка.

Било 7 часа вечерта и двете момичета се намирали на няколко километра от италианската граница, опитвайки се да решат какво да правят. Нямали италианска валута, а и нощното пътуване на "стоп" през Италия не било никак безопасно.

Точно тогава лъскава лимузина се отправила към тях. Еви мах­нала в посоката, в която трябвало да се движат - към границата. Шофьорът кимнал, спрял и без да продума натоварил куфарите на двете приятелки, качил ги и се отправил към границата. Когато пристигнали, дълга колона от автомобили чакали да бъдат прове-

10

рени и да преминат през паспортната служба. Но техният шофьор преминал по страничната лента за движение и без спиране преко­сил югославската граница, леко махвайки с ръка.

- Какъв е този? - удивила се Риона. - Сигурно е югославянин от
висок ранг, за да може така безпрепятствено да прекоси границата
на една комунистическа страна!

Но те останали още по-учудени, когато стигнали до италианс­ката граница. Там също имало върволица от коли, които чакали да бъдат проверени. Този път шофьорът им дори не намалил скорост­та и не махнал с ръка. Той минал по страничната лента и навлязъл

в Италия.

- Кой е този човек? - се запитала отново Риона. - Ако беше ко­


мунистически представител на властта, можеше да премине югос­
лавската граница без проверка, но би трябвало да спре за разреше­
ние да влезе в Италия.

Шофьорът продължавал да мълчи. Царяла тишина. Най-накрая той спрял колата в едно село на 10 км от границата, точно на ав­тобусната спирка. Пъхнал голяма сума италиански лири в ръката на Риона, и поглеждайки я, най-сетне проговорил:

- Автобус - Триест; Триест - влак.

Това било всичко. Той просто продължил пътя си. Но следвай­ки инструкциите му, Риона и Еви се качили на автобуса за Триест, а от Триест хванали влака за Лозана, Швейцария. Малкото пари, които имали, плюс лирите, които им дал мълчаливият странник, им стигнали точно колкото да с^е приберат.

Изглежда ли ви странна тази история? Дали Бог е тъй реален и практичен, че дори да предвиди посоката на събитията и тяхното осигуряване? Вярвам, че четейки тази книга, вие ще се научите да Му се доверявате за различни неща.

Има много начини да се доверите на Бога за финансирането си. Можем да се научим да живеем с вяра, че Той ще помисли за всичко, и тогава да направим решителната стъпка, за да Го видим как работи за нас. И най-вече така можем да научим много за пъ­тищата Му. След като веднъж сте опитали живота на вяра, ще мо­жете да разчитате на Бога и за обикновените неща.

Наблюдавайки бързото нарастване на броя на работещите за “Младежи с мисия", много хора са ме питали как е възможно тол-

кова много неща едновременно да се развият толкова бързо. Отговарям им, че не аз съм създал У\УАМ, а Исус. Аз все едно съм наблюдател или хроникьор на онова, което Той е направил. Важен ключов момент в бързото ни израстване като Мисия,



винаги е бил начинът, по който Бог ни е водил във вярата и финансовите въпроси. Дори и да познавате Бога и чудната Му сила, невъзмож­но е да разберете как се намира изход от различните ситуации.

Искам да споделя принципите, които сме научили, за да помог­на на християните по-добре да виждат Божиите пътища и да се на­учат да Му се доверяват. В нашия съвременен свят всички се нуж­даем от пари, защото повечето от нещата, с които се занимава-ме,изискват пари. Ако желаете, Бог ще ви води към живот, в кой­то всичко е сторено с вяра в Него, включително и получаването, и влагането на вашите пари.

Това послание се отнася за всички нас. То е за:


  • младото семейство, което се опитва да свърже двата края,
    въпреки недостатъчните приходи;

  • за пастора, който се чуди как да изплати заплатите на служи­
    телите и да ремонтира покрива, дори и ако няма постъпления от
    пожертвувания;

  • за току-що завършилия гимназия или колеж млад човек, кой­
    то се чуди какво да избере - финансовата осигуреност или привле­
    кателното поприще;

  • за поуморената семейна двойка, която се опитва да живее са­
    мо от точно определените средства на издръжката;

  • за мисионера, някъде там на самотния му пост, разтревожен
    откъде да намери парите, които му трябват;

  • за хората, млади или стари, за първи път пристъпили към
    пълновременно служение, без да са сигурни дали то може да ги
    издържа;

  • за онези, които искат да жертват, но не знаят как най-добре да
    използват парите за Божия слава.

Тази книга е за онези, които очакват нещо повече, нещо вълну­ващо по пътищата на Божиите дела по целия свят.

В каквато и ситуация да се намирате, желанието ми е да ви ви­дя да вършите това, което Бог ви е призовал да направите, без зна­чение колко смело е делото. Но изборът е ваш. Можете да се хва­нете за обикновеното, обичайното в живота, но можете и да поеме­те по нов и вълнуващ път заедно с Бога. Готови ли сте да живеете на ръба?





Виждали ли сте някога загрижена птичка?

Виждали ли сте някога загрижена птичка? Птичка с дълбоки бръчки на челото? Или със замъглен поглед и тъмни кръгове око­ло очите след дълги безсънни нощи? По това ще разберете, че тя се опитва да запази твърда и здрава човката си или се тревожи как ще изплати ипотеката на гнездото си.

Исус е Този, Който дава птиците за пример как би трябвало да посрещаме финансовите въпроси. В Матей 6:26 Той казва:

"Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? "

Не, вие не сте виждали загрижена птица! Можем да научим от птиците тайната на този начин на живот. Исус казва, че не бива да се безпокоим за дрехи или за това, какво ще ядем и ще пием. Всъщност Той ни казва, че нашият живот трябва да се отличава от този на невярващите, които тичат след тези неща. Трябва да бъдем толкова спокойни и безгрижни, колкото са птиците.

Това отнася ли се за повечето от християните, които познавате? Това отнася ли се за вас? Какво ще направите, ако утре изгубите работата си или банкрутирате, или инвестициите ви се окажат неправилни? Как ще постъпите, ако Бог ви призове да продадете всичко и да Му служите като мисионер? Бихте ли Му се доверили за всички ваши нужди?

За повечето християни "живот на вяра" означава да бъдеш ми­сионер или да си на служение без заплата в малка църква, която може би няма никакви приходи или дарители. Аз обаче искам да разширя значението на този термин. Исус иска всички ние да жи­веем чрез вяра, както ще видим в следващите глави. Всички ние -със или без заплати - имаме предимството да виждаме как Бог премисля за нуждите ни.

Но Но наи-напред какво представлява вярата? И как се получава тя? Дали вярата означава да затворим очи и с цялото си същество да повярваме, че Дядо Коледа съществува? Няма значение колко силно ще вярвате защото това няма да го направи действителен. Подобна идея си е чиста фантазия. Обратно на това, Бог същест-









вува независимо дали вярват в Него или не. Неговото съществува не и сила не зависят от силата на вашата вяра.

Дали вярата изисква от вас да изключите разсъдъка си и да се хвърлите от някоя скала, да се впуснете в неразумни авантюри? Едва ли! Сорън Киргелаард популяризирал термина "сляп скок на вяра". Но библейската вяра нито е сляпа, нито е скок. Тя е ходене в светлина.

Библията казва, че "вярата е даване същественост на ония неща, за които се надяваме, -убеждение за неща, които не се виждат " (Евреи 11:1). С други думи казано, че трябва да вярваш в нещо, което ще се случи, преди то да се е случило. Вярата е убеждението, че ще имаш онова, от което се нуждаеш, дори ако нямаш нищо. Вярата е силна убеденост в Божия промисъл, който включва разрешението на проблема ти, въпреки че ти не го виждаш.

Библейската вяра не е мислене според желанията - тя не се ос­новава на вашите егоистични желания, заради които сте готови ня­как да "повярвате", че ще ги осъществите. Нито пък е някакво кон­центриране на вашите умствени или духовни "сили" с цел да полу­чите онова, което искате.

Библейската вяра означава:


  • да знаете какво Бог иска да правите;

  • да се подчинявате, независимо от това, какво иска Бог от вас
    и тогава...

- да Му се доверите, че Той ще направи онова, което вие не
можете, но по начин и време, които Той ще избере.

Има една хвалебна песен, в която се казва: "Довери се и се подчини, защото няма друг път..." Аз ще перифразирам: "Подчини се и се довери...", а след това остави Бог да действа.

Според Римляни 10:17 "... вярването е от слушане, а слуша­нето - от Христовото слово". Вярата се основава на онова, ко­ето Бог ще ви каже в писаното Си слово - "логос"; и чрез живото Си слово, предназначено лично за вас - "рема". Библейската вяра не е декларирането на нещо абсурдно, което после ще трябва да се изпълни. Дори Бог да поиска нещо, което на пръв поглед изглеж­да невъзможно, то никога няма да бъде глупаво и ненужно. Вяра­та започва с умението да се чува какво говори Господ. Истинското водителство от Светия Дух, ремата, никога не противоречи на логоса, нито на характера на Онзи, който е написал логоса.

Да знаеш какво Бог иска от теб да изпълниш е първата част на библейската вяра. Втората част са отделните постъпки на



14

подчинение, които Той сочи да извършиш. От ваша страна се изис­ква действие, защото вярата не е пасивна.

Красноречив пример за това е случилото се преди няколко години, когато все още живеехме в Училището за евангелизатори в Швейцария. Бях в ходатайствената молитвена група, заедно с ня­колко младежи, когато Бог ме учуди с идеята Си, че мисията ни ще трябва да закупи ферма. Беше невероятна изненада - ние не се молехме за ферма, но словото много ясно се запечата в съзнани­ето ми. По онова време УЛУАМ имаше няколко имота, които из­ползвахме за обучение на мисионери и за бази по време на тяхна­та практика. Казах на нашите приятели за видението, след което всички заедно помолихме Бог да потвърди, че идеята идва от Него. Мозъкът ми бързо заработи, обмисляйки всичко това. Пред­ставих си как фермата би могла да бъде идеално място не само за обучение на млади мисионери, но и източник за тяхното изхранване.

Много скоро Бог потвърди думите си чрез още двама души от молитвената група. И едва тогава приключихме молитвата си, благодарейки на Господа, защото Му се доверявахме, че Той ще придвижи нещата.

Следващият ден беше събота и докато правех поредния си джо-
гинг - бавно, равномерно бягане - минах покрай една ферма, която
досега не бях забелязал, въпреки че се намираше близо до нашето
училище. Имаше търг и всички фермерски инструменти се
разпродаваха. Вече знаех, че трябва да действам, да пристъпя чрез
вяра към изпълнението на онова, което Бог беше обещал предния
ден. Бързо се върнах, взех двама души, които говореха френски -
Джо Портейл и Хайнц Сутер, и отидохме на търга точно навреме,
за да успеем да купим един фургон, едно руло бодлива тел и гюм
за мляко.

Откарахме фургона, като го закачихме за колата. След това го паркирахме на площадката пред училището и прибрахме другите еща, за да изчакаме, докато Бог ни даде фермата. Предполагам, че това ви изглежда глупаво, но ние бяхме достатъчно простодушни, за да вярваме, че Господ е обещал и ще изпълни обе-

Щанието Си.

През същия този уикенд една жена от зленовете на …….. за-

Мина за Европа да посети родителите си. Тя казала на баща си, пастор-швейцарец, чеБог съвсем скоро ни е открил, че ще се сдо-

Бием с ферма.

Някои родители сигурно биха се отнесли с недоверие или кри-

Да дръзнеш да заживееш на ръба

тично към подобно твърдение, но така се случило, че бащата на то­ва момиче бил в управителния съвет на духовно сдружение, чието седалище било разположено в красива ферма (оценена за над 1 ми­лион долара). Ръководителите на това сдружение от известно вре­ме усещали, че са изчерпали възможностите си, и от 3 години тър­сели някаква християнска организация, на която да предоставят фермата.

И така, получихме ферма за 1 милион без да платим и стотин­ка за нея. Най-големият ни разход бяха 1000-та швейцарски франка, които дадох за фургона, рулото с бодлива тел и гюма за мляко! И вече 20 години тази ферма се използва като център за обучение и източник на за храна за много мисионери. Фургонът служеше като "украса" на поляната пред училището, докато го за­караме във фермата, където най-накрая се разпадна от дъждовете и слънцето. Хайнц Сутер (който сега управлява фермата) запазил дъска от фургона и я използвал за табелка с надпис "Библия", ко­ято ми подари. Тази табелка винаги ми напомня, че Бог ще про­мисли за всичко, ако аз предприемам действия на подчинение винаги, когато Той казва.

Помислете си за великите чудеса, описани в Библията. Много често те са изисквали първо да се предприемат стъпки на подчинение. Стените на Йерихон паднали, но чак след седемднев­но обикаляне около него. Нееман бил излекуван от проказа, но след като пътувал с дни, за да се потопи 7 пъти в река Йордан, как­то му било казано от Божия пророк. Исус изпратил слепеца да из­мие очите си във фонтана на Силоам, преди да го излекува. На Пе­тър му било казано да отиде на риболов, за да получи пари, и ги намерил в корема на една риба. Конкретните стъпки на подчине­ние правят чудеса.

Третата част на вярата е да се доверите и да оставите Бог да върши Своето дело.

Когато и да говорим за доверието, трябва най-напред да позна­ваме този, който иска да му се доверим. Представете си, че при вас дойде някакъв моряк и ви помоли да подпишете договор със след­ните думи: "Не е необходимо да прочетете цялото съдържание, нито пък да знаете всичко за моята компания, за маршрутите, по които плаваме, за услугите, които извършваме. Просто ми се доверете!" Бихте ли му се доверили? Можете ли?

Ето защо доверието и вярата в Божието слово трябва здраво да стои на основата на познаването на Божия характер и на написан то от Бога. Изучавайте неговите качествата от Библията, запоз-

найте се с всички Негови обещания, четете разказите за Неговата вярност, която се проявява и сега; дори си записвайте всички ми­гове от вашия живот, в които Бог се е борил за вас. И след като ве­че сте дълбоко убедени, че Той заслужава да Му се доверите, ще можете да получите и вяра.

Понякога да живееш чрез вяра означава да чакаш, давайки въз­можност на Бога да действа. Веднъж един фермер ми обясни този принцип по следния начин: "Представи си, че Бог те накара да сед­неш на един клон, ти се качваш и чуваш "р-р; р-р", обръщаш се и виждаш как дяволът седи зад теб с трион в ръка и реже твоя клон. Библейската вяра ще те накара да седиш на клона и да наблюда­ваш как Сатана отрязва всички клони, докато накрая цялото дърво се свлече заедно с него... а ти продължаваш да си седиш нависоко върху твоя клон! Ето, това е вярата! Тя не е в дървото, нито пък в клона - вярата е в Божието слово и в Онзи, който стои зад Слово­то Си.

Защо християните никога не доказват чрез живота си, че Бог заслужава такъв вид доверие, а си остават на земята, никога не пристъпили към клона, никога не извършили нещо извън рамките на обичайното. Все едно, че се молят на банковите си сметки: "О, банкова сметко, ще ми позволиш ли да направя нещо за Бога?"

Тези, които слушат Господа ще открият, че вършат неща, които не са по силите им, но успяват с Негова помощ. Те ще Му се подчинят, а след това ще Го оставят Той да довърши започнатото. С други думи, библейската вяра изисква вие да направите възможното, а Бог да извърши невъзможното. Вярата действа са­мо тогава, когато няма друг източник, освен Бог.

Нека ви разкажа за един млад човек, който се качи на клона. Дейвид Спайдър беше с нас на Вирджинските острови и ни пома­гаше да ги огледаме за подходящи места, където да поканим же­лаещите да участват в организираното от нас Лято в служба на ьога. Когато Дейвид отишъл в Сейнт Джон, за да купи необходи-ите за една от групите неща, се случило така, че провизиите стрували повече от очакваното. Трябвало да се върне за службите в Сейнт Джон до неделя, но вече бил похарчил всичко. Заедно с групата в Сейнт Джон се молили и всички почувствали, че просто трябва да тръгне и да се върне навреме в Сейнт Томас. Единстве­ният въпрос бил: «Как ще си плати превоза?"

Дейвид трябвало датръгне, но все още нямал пари. От предиш-

ното си пътуване знаел, че събирали таксите по средата на пътя.

Тръгнал по дока и за миг се спрял пред трала. Дали наистина е чул








правилно думите на Бога? И тогава отново тих глас, вътре в него му казал: "Да, върви!"

Намерил си място на палубата и скоро вече разговарял със съ­седите си - един доктор от Карибите и съпругата му. Те внимател­но го разпитали защо пътува по островите и Дейвид просто им обяснил, че е заедно с цяла група младежи, които говорят на хора­та за Бога.

Времето минало бързо - прекалено бързо за Дейвид, на когото му спирал дъхът при мисълта, какво ще си кажат новите му приятели, когато контрольорът открие, че не може да си плати билета? Много скоро контрольорът се появил и започнал да съби­ра таксите. Дейвид продължил учтиво да разговаря, като внима­телно изучавал палубата с поглед, отчитайки човешкия прогрес в корабостроенето.

Много по скоро, отколкото му се искало, до него се приближил контрольорът. Дейвид бръкнал в празния си джоб и тогава докто­рът казал: "Не, моля ви, нека аз платя билета ви!"

Вие може никога да не попаднете в подобна ситуация, но може­те да се окажете в положение, което изисква непосредствената Бо­жия намеса. Как можете да сте сигурни, че Бог ще ви държи, до­като дяволът сече клона, на който седите? Тайната е в подчинени­ето на Божията воля и в личното ви познаване на Оня, комуто се доверявате.

Бог може да ви призове да започнете работа със заплата; ако Му се подчините, това може да ви доведе до живот на вяра. Ако не преставате да Го слушате, да Го питате как да използвате парите си и да се подчинявате на думите Му във всичко, вие ще живеете чрез вяра.

Господ може да ви накара да направите някои инвестиции. Ако те са направени според Неговата воля, вие живеете чрез вяра и е без значение дали ще получите печалба или ще загубите. Позна­вам един бизнесмен, който е получил водителство да направи ин­вестиции в Китайската Народна Република. Всичките му тамошни авантюри му носят само загуби, но затова пък Бог му е дал въз­можност да печели навсякъде другаде, където влага парите си, а фактът, че има предприятия в Китай, дава възможност на христи­яните да влизат в страната и да евангелизират. Този бизнесмен до­ри се сприятелил с някои членове на правителството и споделил вярата си с тях. Мога да кажа, че този човек е мисионер, работеш чрез вяра в истинския смисъл на думата.

Бог може да ви призове за мисионер и в по-обикновения





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница