Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие



страница3/9
Дата03.09.2016
Размер1.67 Mb.
#8133
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Собствениците бяха изненадани, но след кратко съвещание се съгласиха с предложението ни и ни дадоха ключовете, като един от пълномошниците им отбеляза:

Вие имате необичаен подход за водене на преговори при

покупка. Държите се така, сякаш ще купувате фунийки за сладолед.

А аз си мислех, че би било чудесно, ако всеки път нещата се оправяха толкова лесно. Още същата нощ се нанесохме в замъка, а след седмица събрахме 100000 марки от различни дарители от Европа, почувствали, че Бог иска да постъпят така. Веднага след нанасянето ни, буквално няколко часа след това, пристигна Хайделбергската преса. Беше толкова лесно.

Мислех си: "Велико нещо! Бог ни говори и ни подсказва сроковете, хората се съгласяват с условията ни, а после Господ кара отделни хора да ни дадат пари. Тогава се преместваме във вече нашия собствен замък и го използваме за база на служението си".

Бог искаше да ни научи да вървим по пътищата Му, което означава да разчитаме на Него, а не на различните методи. Това означава, че всеки път начините ще бъдат различни. И скоро щях ме да разберем колко различни.

Лин и Марти Грийн напуснаха центъра ни в Швейцария, за да започнат работа в Англия. Един ден се обади Лин, развълнуван от факта, че усетил как Бог иска да им даде сграда.

- Невероятно е, Лоурън чух гласа му по телефона. Това е една чудесна стара английска къща... достатъчно голяма, за да побере 100 души учители и студенти. Нарича се Хоумстед Менър

(Имение в крайречната низина). Никога не бих се спрял на нещо

такова голямо, но всички от групата се молихме и почувствахме,

че това е от Бога.

- Велико! казах аз. Още един замък. Бог е толкова добър, че

когато разчитаме на Него, бизнесът с купуването на имоти е съвършено лесен.

Отлетях за Англия. На летището "Хийтроу" ме посрещнаха Лин, Марти и още 7 души от У\УАМ. Аз също се бях молил и се съгласих, че да, такова беше Божието желание.

Качихме се на колата и се отправихме към Кроули, след това към Хоумстед Менър, на 37 мили от центъра на Лондон. Не бях подготвен за старата елегантност на триетажната къща и за другите постройки, разположени на 13 акра земя. Началната цена беше около 60000 лири (по онова време 144000 долара), в която беше включена сумата от 5000 лири за мебелите в главното крило. Собственикът беше разделил имота: отделно бяха продадени 3 акра земя с басейна и футболното игрище от едната страна на пътя, както и още 3 акра от другата страна. Онова, което беше останало, беше парче земя, наподобяващо формата на китара, като грифът представляваше дълго трилентово шосе, водещо към къщата и основните крила.

Оставихме микробуса на шосето и пеша се отправихме към огромното имение, отбелязвайки ръчно изработената дъбова ламперия и матовите огледални стъкла на прозорците на предверието. Нещо вътре в мен проговори: "Това е, което искам да ви дам за Център за обучение на мисионери".

След като огледахме основните постройки, някои от нас решиха да обикаляме имението и да се молим Бог да ни го даде. Упорито вървяхме през калта и въодушевено Го славехме за това, че щеше да ни изпрати необходимите пари. (По онова време УАМ в Англия имаше в банката само 200 лири.)

Когато привършихме "разходката с вяра", вместо да се върнем по шосето, ние решихме да обходим и парцелите, които бяха разположени отстрани, т.е. земята, която не се включваше в обявеното за продан имение: трите акра с басейна и футболното игрище и другите три акра.

След нашия молитвен марш Лин и Марти осведомиха и останалите християни в Англия за плановете ни да купим Хоумстед Менър като център за обучение на мисионери. За 4 месеца бяха събрани 6000 лири от дарения достатъчно, за да се внесе депозитът. Изглеждаше така, сякаш това ще бъде поредното лес но завоевание на вярата... също като в Германия.

Всичко трябваше да се уреди в къс срок. Лин, Марти и още 22 души си бяха намерили място, където да отседнат, но след няколко дни трябваше да пристигнат няколко десетки младежи, а нямаше къде да бъдат настанени.

В действителност ние се бяхме подложили доброволно на специален курс на обучение, организиран от Небесния ни Баща. Той повече искаше да ни научи да разпознаваме пътищата Му, отколкото лесно да получаваме имоти и къщи за делото Му. Най неочаквано, за наша изненада, Хоумстед Менър беше продадено на друг!

Ние отново се обърнахме към Бога и Го попитахме защо ста на така ние мислехме, че Негово беше желанието да купим имението. Не получихме никакъв отговор... само тиха убеденост, че Той ни е говорил. Хоумстед Менър трябваше да бъде наше.

Бог потвърди това чрез много християни, които продължаваха да изпращат пари за закупуването му, въпреки че знаеха, че вече е продадено. 60 те хиляди лири бяха събрани и ние ги вложихме в банката на отделна сметка.

Лин успя навреме да наеме къща, в която да се разположат лет ните бригади. След лятото продължихме настоятелно да се молим за Хоумстед Менър. Бяхме отчаяни. По това време Лин и Март* с 40 души живееха в малка къща в Лондон, ползвайки една единс твена баня по списък!


Делото ни продължи да се разраства. Вече имаха групи, работещи в централен Лондон и други квартали. Едновременно с това продължиха да водят библейски уроци в тяхната малка къщичка Често положението беше комично. Веднъж се наложило един от учителите да води лекциите си в най голямата стая, т.е. в спалнята с размери 13 на 15 стъпки и претъпкана с легла.

Минаха месеци, но Бог не ни позволи да се откажем. Хоумстед Менър смени собственика си... и цената му нарасна 3 пъти!

Междувременно нашите приятели се местеха от едно място на друго. Най накрая взехме под наем Айфийлд Хол, друга видна, но почти западнала къща, която беше на около 6 мили от Хоумстед Менър. И отново всички резервации бяха направени през лятото, точно преди да пристигне поредната група от млади евангелизатори. Единственият проблем беше липсата на мебели в Айфийлд Хол.

Няколко дни преди пристигането на младежите, Лин решил просто така, от любопитство отново да отиде до Хоумстед. Кога то спрял, видял, че работници изнасят мебелите от къщата. Обяс нението им било, че новите собственици ще отворят подготвител но училище за надарени деца и ще купят ново обзавеждане. Лин си спомнил, че за същите мебели, които част от първоначалната цена на имението, трябваше да се платят 5000 лири.

- Какво ще правите с тези мебели? попитал Лин.

- Предполагам, че ще ги разпродадат на търг отговорил

майсторът.

- Мога ли да ги купя?

Изглежда майсторът бил натоварен с някакви пълномощия, защото веднага запитал:

Колко даваш?

Лин поел дълбоко въздух и предложил:

100 лири.

Майсторът свалил кепето си, огледал се наоколо как работниците все още изнасят от къщата мебелите, нагласил шапката отново на темето си, погледнал Лин и контрирал:

200 лири.

Сделката приключила при крайна междинна цена от 150 лири. Така УУАМ се сдоби съвсем евтино с мебели, които отначало

да купим за внушителната сума от 5000 лири. Лин сподели:

Чувствахме се точно като Исус Навиев, който с радост занесъл големия грозд на израилтяните.

А за всички нас тези мебели представляваха залог за това, че в бъдеще ще притежаваме Хоумстед Менър.

Веднъж по време на пътуванията ми до Лондон, Лин ме посрещна на Хийтроу и ми предложи да се молим Бог да ни позволи

да направим публично извинение и да върнем 60 те хиляди лири на дарителите, защото вече си мислехме, че сме сбъркали и че Бог не ни е посочил Хоумстед Менър, а Айфийлд Хол. И в действителност там продължаваха да живеят стотина души, някои със семействата си.

Но Господ не ни позволи да се измъкнем толкова лесно. Той ни увери, че е правилно наемането на Айфийлд Хол, но ни даде ясно да разберем, че думата Му, дадена отпреди 4 години, не се е променила щяхме да станем собственици и на Хоумстед Менър. Съвсем добре разбирахме как се е Йосиф чувствал в Египет, дока то е бил изпитван от Божието слово (Псалом 105:19). Много по лесно щеше да бъде просто да се извиним и да кажем, че сме се заблудили.

Най накрая, 4 години след нашия молитвен марш в калта през 1975 г., получихме предложение от собствениците на Хоумстед. Те бяха готови да приемат отдавна заявените от нас условия да продадат имението за 60000 лири!

Освен това, през 4 те години на очакване, отделените земи от двете страни на пътя отново бяха присъединени към имението, което означаваше, че за 60000 лири ние получавахме къщата, всички пристройки към нея, плувен басейн, футболно игрище и 3 акра обработваема земя, т.е. всичко, което преди бяхме обиколили с молитва.

След като се преместихме в Хоумстед Менър, организирахме още един марш този път хвалебен, в който взеха участие 175 души. В крайна сметка бяхме извоювали много повече, отколкото само едно имение сега вече можехме да обучаваме млади мисионери. А и бяхме научили много за Божиите пътища и начини на действие:

Той ни показа, че когато говори, дори обстоятелствата да сочат друго и нещата да вървят зле, Той е Онзи, който премахва

препятствията. И не винаги всичко ще се развива така лесно, сякаш купуваме фунийки за сладолед.

След като Господ ни предостави и Айфийлд Хол, ние

разбрахме, че думата Му не е само или, ил,ино и това, и онова.

Разбрахме, че за нашия Небесен Баща ние сме много по важни, отколкото всякакви видове имущество. Той по скоро би предпочел да ни научи да вървим по пътищата Му, за да изгради характера ни и да увеличи вярата ни, отколкото незабавно да отговори на нуждите ни.

Щом Бог е загрижен повече за нас, отколкото за парите, то какво значение трябва да им отдаваме ние? Има ли въобще Господ работа с парите или Нему принадлежи само духовната сфера? В следващата глава ще видим как са свързани духовната и материалната сфера.

Глава 4

Бог и парите



Извадете от джоба си банкнота от един долар, разгънете я и я разгледайте. Погледнете гравюрите и рисунките отпред. Обърне те я и разгледайте странните знаци отзад. Това е парче хартия оцветена с добре съчетани черно и зелено мастило с висококачествени нишки червени и сини нишки. Вие държите само едно листче, изрисувано с мастило. Американското правителство всяка година пуска в обръщение 1 600 000 000 еднодоларови сертифика ти със сребърно покритие. Отпечатват се още 5,4 билиона банкно ти от 5, 10, 20, 50 и 100 долара. Те не представляват нищо друго, освен огромни ролки зелена хартия, които минават през печатарските машини, нарязват се, правят се на пачки и се разпращат по банките в цялата страна.

Това е просто стока със същия успех същите машини могат съвсем лесно да отпечатат и етикети за бутилки. Но машините печатат пари хартийки, чрез които се оценява труда на хората, или с помощта на които един продукт се превръща във форма, подходяща за носене в джоба и предназначена за набавяне на други сто ки и услуги, от които се нуждае човек дори и за предприемане на околосветска обиколка. Пари.

Но нещо скрито в тези гравирани парчета хартия разрушава семейства, отнема свободното време на хората и дори здравето им. Тази вечна хартийка кара младите хора да примамват приятелите си да купуват унищожителните наркотици. Пак тя е покварила хората на правосъдието, които продават живота си, но не за да поддържат закона. Алчността за пари е водила възрастните, които са превърнали милиони деца в стока на порно пазара. Желанието за богатство е предизвикало дори войни. По такъв начин парите притежават ужасната способност да контролират човешката душа.

Силата на парите носи или живот, или смърт. Нека ви разкажа две истории.

Преди близо 20 години един човек от Южна Калифорния даде на У\УАМ 2000 долара, за да се купи център на островите Фуджи, разположен близо до летището на Нади. От години това място беше свободно, докато един ден през 1983 година на Фуджи пристигна пионерска група начело с Невил Уилсън (в предишната глава ви разказах малко за него). Започнаха да строят база обикновена постройка, много наподобяваща къщите на местните жители, пръснати сред плантациите от захарна тръстика. Но това не пречеше на Невил и приятелите му в различните служения включително започване на 24 часова верижна молитва за евангелизирането на всички народи на земята. Така започнатата верига се е движила по часовниковата стрелка до 1 януари 1989 година, което прави 24000 часа в молитва за страни като Монголия, Саудитска Арабия и Русия.

В базата никога не са имали много пари, но затова пък са притежавали амбицията да въздействат на цели нации. Осем от техните мисионери са пътували дори до Индия. Желанието на тези хора е да променят и Фуджи, и с тази цел основали начално училище, в което да обучават децата на най-бедната част от населението работниците от плантациите, повечето от които са от Индия.

В индийските национални училища на Фиджи, имат обичай да слагат на първите чинове само онези ученици, които се справят много добре с материала, а онези, които са с по-слаб успех, трябва да заемат задните чинове. Според местните жители децата на тръстиковите работници не могат да бъдат добри ученици и затова от поколения наред те седят в дъното на класните стаи. И изведнъж, благодарение на училището на УАМ, децата на наемниците в тръстиките можели да се разположат в първите редици! А някои от родителите им отхвърлили индуизма и приели вярата в Исус Христос.

И всичко това децата с ново бъдеще, родителите с нова вяра, младите мисионери и 3 годишната молитва всичко това е станало възможно, само защото един човек от Калифорния инвестирал 2000 долара за Божието дело чак на далечните острови Фиджи. Из глежда така, сякаш парите са пораснали почти като семето, което веднъж посято, ще израсте под Божиите грижи.

Не винаги парите се дават така безвъзмездно, нито пък винаги носят живот. Те могат да донесат и смърт. Нека ви разкажа още една история.

Късно през нощта висок оранжев стълб от пламъци и дим се извисил към небето над Остийн, Тексас. Когато пожарникарите пристигнали, огънят бил обхванал вече цялата двуетажна сграда и хората били изскочили отвътре по пижами, по бельо или омотани в чаршафи. Един млад пожарникар с ужас забелязал в прозореца на втория етаж млада жена в напреднала бременност, която отчаяно крещяла. Най накрая, в отговор на неистовите викове отдолу на един млад испанец, тя скочила чул се само тъп звук от падането.

Пожарникарите се юрнали да свързват маркучите, за да изпреварят изгарящата топлина, но опитът им подсказвал, че е твърде късно и не може да се спаси нито сградата, нито уловените в капана на огъня хора. По всяка вероятност причината за пожара е било избухване от газовата инсталация или някакво друго избухливо вещество.

От входа, препъвайки се, излезли мъж и жена, целите в пламъци като горящи факли. От "Бърза помощ" се завтекли към тях и ги покрили с одеяла, за да ги изгасят. После внимателно им помогнали да се качат в линейката.

Не, не мога да тръгна плачела жената с изкривено и набраздено от сълзи лице. Бебето ми остана вътре! Трябва да отида и да си взема дъщеричката!

А тогава апартаментът им вече приличал на разпалена пещ. Един от лекарите само я прегърнал и помъкнал към линейката.

Почти на разсъмване открили останките на 15 месечното момиченце във все още димящите руини. Но преди да намерят телцето на детето, властите трябвало да научат истината за пожара.

Някакъв човек, ядосан от това, че един негов познат няма да може да му върне 8-те долара, стрелял през прозореца на апартамента, като възпламенил някакво избухливо вещество. Сградата била изгорена до основи, 48 души останали без покрив, 7 души получили изгаряния и били настанени в болница, едно дете загинало... И всичко това само заради 8 долара.

Защо парите имат такава власт над човека?

Какво мисли Бог за парите? Дали ги смята за необходимо зло? Исус не е ли поставил парите и Бог на двата полюса, когато е казал: "Не можете да служите и на Бога, и на парите" (Матей 6:24).

Парите сами по себе си не представляват зло, но любовта към парите е пагубна. Павел казва, че в любовта към парите се корени всичкото зло (1 Тим. 6:10). Защото поради греха в човешките сърца, сребролюбието води до болка и робство дори и християните. Парите са като хамелеон приемат цвета на сърцето на притежателя им. Има понятия, като "кървави пари" или "мръсни пари". Дори първосвещениците са разбрали това, когато са от казали да вземат обратно парите от Юда.

1 все пак, парите сами по себе си не представляват зло те са само хартийки, оцветени с мастило. Нито пък Бог и парите се противопоставят взаимно. В действителност Бог ги употребява като инструмент за различни цели да ни изпитва, да открие какво се крие в сърцата ни. Защото по начина, по който използваме парите си, личи какви са нашите предпочитания.

Когато някой спечели от лотарията, първият въпрос, който му задават репортерите, е: "Какво ще правите парите си?" Онова, което не осъзнаваме, е, че Бог ни задава същия въпрос за всеки долар, който е в ръцете ни. Онова, което правим с него, разкрива характера ни. Ако сме верни с парите си, Исус обещава, че ще бъдем и духовно богато възнаградени (Лука 16:11).

Бог използва парите и като средство за обучение в доверие към Него. Спомняте ли си как Бог отвел Илия до едно поточе, край което той живял във времето на жесток глад? Не след дълго той при добил лош навик знаел, че враните ще му донесат и закуска, и вечеря, седял си на сянка край студения поток и чакал. Тогава бавно, но категорично неговият ручей пресъхнал.

Бог не му позволил да се почувства защитен от наличието на водата, въпреки че тя била предвидена за него. Господ искал да отведе Илия на друго място и това струвало на пророка бистрото поточе.

Когато пресъхнат финансите ни, ние сме готови да слушаме Бога, Който желае вярната ни зависимост от Него. Единствената Му цел е да ни учи и да ни приближава до Себе Си. Защото ние толкова лесно се отдалечаваме, но и толкова неусетно, че само Той вижда реалното състояние на нещата.

Трябва да разберем, че липсата на пари, както и наличието им, е от Бога. Много често по време на пътуванията ми из развиващите се страни изглеждаше сякаш личното ни "поточе" ще пресъхне. Спомням си веднъж, Дарлийн си беше у дома, в Хавай, и не подозираше колко беше изтънял портфейлът ни, докато един ден се оказало, че в банката нямаме вече пари. А тя се канела да вечеря навън с приятели. Жена ми проверила всички чанти и портмонета преобърнала наопаки чекмеджетата и намерила няколко монети, с които можела да си плати пътя до ресторанта.

По късно Дар сподели:

Бог знаеше, че Го слушам и затова Го попитах защо нямам пари. След известно време Той ми отговори: "До неотдавна се на дявахте на Мен дори за дребни нужди като пастата за зъби. Хиляди младежи от УЛУАМ живеят по същия начин и аз исках само да ти припомня, че и за техните, и за вашите нужди промислям Аз.", Чувал съм за пресъхването и на много други поточета за някои от тях по-много по-драстичен начин от този ви разказах. Един човек изля сърцето си пред мен и ми разказа как двамата с жена си обикаляли църквите и помагали с каквото могат, но минала година и все още нито един човек не им беше дал и долар. Нито един долар. Тогава си помислих, че зная причините за подобно нещо, но не аз трябваше да обяснявам на човека, а той трябваше да го разбере от Бога.

Както и да е, но аз със сигурност зная едно нещо подобна драматична липса на пари е същото чудо, както и внезапното им получаване.

Има едно правило: когато изворчето ни пресъхне, трябва да питаме Бога накъде да вървим и какво да правим, както постъпи Илия.

Парите заемат голямо и важно място в живота ни и затова в Божието слово им е отделено голямо внимание например стиховете, в които е засегнат въпросът за финансите, са поне 3225. Няма нищо чудно в това, че Бог говори в Св.Писание за парите и Своето отношение към тях. По нататък ще видим какво точно казва Библията за тази важна област от живота ни. С помощта на библейските принципи ще можем да правим в пълна зависимост всичко, което Бог изисква от нас.

Много хора смятат, че богатството носи финансова свобода. Бог също обещава свобода, но тя е доста по различна от празните обещания на брокери и търговци. Той ни обещава, че преди всичко ще познаем истината, а тя ще ни направи свободни. Тук се включва и фактът, че трябва да разберем каква е истината за парите. Едва тогава ще сме истински независими.

Но най напред трябва да научим някои неща за нашия враг и парите, защото и Сатана има пръст в управлението на финансите.

Глава5

Царят на Уолстрийт



„А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини... „ (1 Тимотей6:9 10)

През 1851 година Калифорния съществувала като щат само от преди година. Но нещо жълто и блестящо било открито в реките на севера. Нещо, което обсебвало и променяло хората. Злато!

Мъж на име Колонел Редик Маккий бил изпратен да оглави една от трите изследователски групи, организирани от Бюрото по индианските въпроси. Експедицията се отправила по маршрут на север, към Кламат Ривър до Скот Вели, където живеели индианците шаста. Изследователите били топло посрещнати от племето, което вече било приело няколкото миньори преди това. Въпреки че имали войнствен вид, индианците шаста се държали любезно и внимателно, съвсем открито и с доверие.

Колонел Маккий свикал всеобщо събрание на племето, за да изработят документ, нещо като договор, който трябвало да утвърди и защити правата им, ако пристигнат още бели хора. Междувременно правителството и Маккий очаквали огромен наплив от златотърсачи, търговци и други подобни, защото се знаело, че е открито злато. Три хиляди воини шаста откликнали на поканата и се разположили на лагер край форт Джоунс.

В крайна сметка преговорите завършили и 13 вожда подписали договора пред свидетели, начело с Колонел Маккий, който обявил:

А сега ви каним на голямо тържество. Ние го наричаме барбекю. Заповядайте на богата трапеза, за да полеем нашето приятелство.

Някои от индианците не присъствали на барбекюто, защото нямали доверие на белите мъже. Но повечето от воините отишли. Хиляди индианци насядали около дългите маси и всеки получил чиния с прясно месо и малък комат хляб. Събрали се на малки групи и започнали да ядат. Само няколко от тях забелязали, че белите им домакини нищо не ядат. От храна били лишени и няколкото индианки, женени за миньорите.

На следващия ден един лекар карал каруцата си през Скот Ве ли и забелязал някакви купчини покрай пътя. Спрял, бързо слязъл ! и треперейки от ужас, разбрал, че купчините били от мъртви тела. Но все още не бил подготвен за онова, което видял надолу по пътя стотици мъртви индианци лежали докъдето му стигал погледът, а телата на някои все още се тресели в агония.

Отначало докторът се уплашил, че може би причина за смъртта им е някакъв вид чума. Но те падали по пътя за дома, прибирайки се от барбекюто, ставайки жертва на пържолата и хляба, добре подправени със стрихнин. До залез слънце докторът и хората с него преброили повече от 3000 мъртъвци. Помагал им един от шепата оцелели шаста Тайи Джим. За случилото се било огласено в "Алма нюз" на 5.XI. 1851 година в Калифорния, но не било образувано никакво официално разследване за причините за масовото унищожение. Оцелелите индианци шаста изчезнали, вследствие на калифорнийската златна треска.

Ужасната смърт на воините при форт Джоунс представлява една нищожна част от злините, причинени от Сатана. От векове злото много често се свързва с алчността за богатство. Ако не внимаваме, можем лесно да забравим да отминем стиховете, които толкова пъти сме чували например стиха, който предупреждава, че в сребролюбието се корени всичкото зло.

В Езекиил 28:12 19 се открива прозорец към миналото, към времето, когато Луцифер се е разбунтувал и се е превърнал в Сатана. Забележете по какъв начин алчността става част от непокорството му. Също отбележете подробното описание:

"Сине човешки, дигни плач за Тирския цар и кажи му Така казва Господ Йеова: Ти си печат на съвършенството, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем, ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, Диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, щото беше на Божия свят хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, додето се намери беззаконие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувими засеняваши! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих наземи, изложих те пред царете, за да те гледат. Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред теб ,, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Всички, които те познаваха между племената, се удивиха на тебе; ужас си станал, и не ще те има до века."




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница