Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие

Библията ни казва онова, което трябва да знаем, но не винаги то е цялото знание. Например ние не знаем нито как Луцифер е търгувал, нито с кого. Но е имал определена роля в управлението на богатствата. Този пасаж го нарича "цар на Тир".

Очевидно Езекиил е изказал пророчество с двоен смисъл от части се е отнасяло за действителния цар на Тир, стоящ начело на нация, която е заемала водещо място в търговията по онова време. Но в част от стиховете става дума за Луцифер. Нито един земен цар не може да е бил "в Едем", нито пък да е бил "херувим помазан", поставен на "Божия свят хълм". Тези определения в Езе киил 28 явно се отнасят за онзи, който е добре познат като Сатана. Как можем да опишем тази негова роля в днешно време? Не можем да го наречем цар на Тир. Може би било подходящо да го назовем Царя на Уолстрийт. Както знаете, Сатана се опитва да контролира търговията на земята, контролира и хората чрез тях ната алчност. Чрез нечестни сделки той се стреми да въздейства не само върху бизнеса, но и на науката, технологията, здравеопазването; политиката и управлението, на средствата за информация; на изкуствата, спорта, образованието, дори на църквите и семействата.

Сатана прилага тази тактика, за да зароби хората финансово: алчността, стремежът към власт, гордостта, и особено страхът от финансова несигурност са най силните му оръжия.

Когато говорим за алчност, обикновено си представяме богат скъперник, нещо като чичо Скрудж, седящ върху купчини пари и вечно броящ монетите си. Само че алчността е по характерна за бедните и за не особено богатите, които често са обладани от желание да владеят. Алчността кара някои родители в Индия да чупят краката на децата си, за да могат да ги изпратят на улицата да просят. В Америка пък едни деца убиват други, за да откраднат скъпите им спортни обувки.

От друга страна хората, които притежават богатство, се изкушават от възможността да властват над другите, манипулирайки бедните чрез съответната им алчност. В Кънектикът един собственик на магазин за обувки фалирал. Обяснението му било, че е поставил знак на витрината, който показвал на пласьорите на наркотици, че не желае да се замесва в бизнеса им. Няколко месеца преди да банкрутира, човекът бил посетен от представители на производителя на най търсените маратонки, за да го уведомят, че планират да открият няколко нови магазина в града. Когато собственикът им обяснил, че в неговия район няма да има голямо търсене, търговците го посъветвали: "Ще спечелите нови купувачи като пласьорите на наркотици, например. Те ще купуват и най скъпите ни обувки".

След като отказал, дребният собственик банкрутирал. Репортерът, който го интервюирал, се заинтересувал по какво могат да се познаят пласьорите. Отговорът бил лесен: "Когато младеж на 18 20 години кара скъпа спортна кола, гордо пристъпва със скъпи златни верижки по ръцете и на врата, разхожда се свойски из магазина ви и си избира най скъпите обувки, които заплаща със сто доларови банкноти, без да се затруднява да изчака за рестото... може да ви стане ясно откъде си набавя парите".

Но кои са действителните властници на тази алчност? И какво следва след това? Можете да притежавате колкото си искате обувки, телевизори, видеокасетофони, коли и къщи. Постепенно играта събужда жажда за по-голяма игра, тя става самоцел, стига да води до властване над другите чрез парите.

Гордостта е другият начин, по който Сатана управлява хората и финансите им. Чували ли сте как различните търговци обещават "гордостта на притежанието"? Една телевизионна реклама представяше луксозна кола и зад кадър се чуваше кадифеният глас на говорителя: "Какво друго ще даде храна на духа ви?" Подобни до садни призиви към гордостта са проява на Сатана, на царя на Тир, чието сърце се е покварило от възхваляването на великолепието около него.

Царят на Тир управлява хората и чрез страха от финансова несигурност. Съществува страх от недостатъчно наличие на пари, страх от загуба на контрол и страх от липса на власт. Ако страхът ни пречи да се подчиняваме на Божията воля за всичко, то ние се поддаваме на манипулация от страна на царя на Тир.

Например, властелинът на нечестната търговия може да под тикне един диктатор да завладее друга страна и да обсеби 25% от световните запаси от нефт. Това предизвиква страх в сърцата на иес кръговете от Токио до Ню Йорк и Франкфурт. Цената нафта скача, въпреки че все още има предостатъчно залежи. Инвеститорите започват да губят увереност, нарастват стремежите към нови кладенци, а хората спират да купуват и така намалява, и дори спира, притокът на пари. Така започва рецесия или депресия. И всичко заради страха, отровил атмосферата. Той може да предизвика объркване и паника в националната икономика, което, от своя страна, ще доведе до огромна безработица.

Ето защо Сатана управлява хората чрез финансите, прилагай ки алчността, жаждата за власт, гордостта и страха.

Как трябва да се отнасяме към всичко това? Трябва ли да страним от областта на финансите, като се опитваме да мислим за по-святи неща? Или ще оставим световната търговия на нашия враг? Не вярвам това да е Божията воля. Също така звучи невероятно Бог да иска да оставим училищата, правителствените учреждения, влиянието над изкуствата, медиите, развлеченията и спорта. Напротив това са области, в които трябва дълбоко да навлезем. Чрез молитвата и предприемането на всички праведни и честни действия, към които ни води Святият Дух, ние служим на Христовото царство и делото Му. Исус е дошъл, за да изкупи земята, човек по човек и институция по институция. И ние не трябва да се страхуваме от царя на Тир, защото той няма лостове и механизми, чрез които да ни управлява. Исус казва на Сатана: "Ти нямаш нищо в мене" (Йоан 14:30).

Финансите в световен мащаб оперират чрез покупко-продажби, предлагане и търсене на стоки. Търсенето често се базира не на действителни нужди, а на алчност, гордост и страхове. Затова пък Божието царство е съвършено различно и по мощно. То функционира на основата на даване и получаване. Хората, които слушат Святия Дух, подчиняват се на Бога и дават безвъзмездно, обезоръжават царя на Тир и неутрализират неговата сила.

Този вид даване разклаща сатанинския контрол над земята. Ние можем да счупим катинара на клетката на алчността, с духовната щедрост на Святия Дух. Ние можем да изгоним духа на манипулирането и контрола, ако имаме всеотдайното сърце на слуга. Можем да противостоим на гордостта с кротост и тихо достойнство. А стоим срещу страха с Божията съвършена любов.

Когато Йоан Кръстител започнал да проповядва за идването на Месия, той призовавал към покаяние, като предупреждавал, че "брадвата лежи вече при корена на дърветата..." и всяко дърво, което не дава добър плод, ще бъде отсечено. Когато множествата го запитали какво значи да се покаят, Йоан свързал щедростта с онова, което вече бил казал за брадвата в корена на дърветата "Който има две ризи, нека даде на тогава, който няма; и който има храна, нека прави същото". На бирниците той отговорил: "Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено", а на военните казал: "Не насилвайте никого... и задоволявайте се със заплатите си" (Лука 3:9 14). Както се вижда, почти всички действия, свързани с покаянието, пряко засягат парите.

Следователно щедростта има връзка с покаянието и с отсичането корените на злото.

С този факт на практика съм се сблъсквал. Когато пристъпихме към преговорите за закупуването на Кона в Хавай, където сега се намира Университетът на нациите, трябваше да заменим алчността с щедрост. Тази история подробно е разказана в книгата ми "Побеждаващият Божи път".

Евангелското женско общество "Сестрите на Мария" имало подобно преживяване. Майка Базилия Шлинк е основателката на това служение, което води началото си от Германия, в трудните следвоенни години след Втората световна война. Сестрите от тази религиозна общност водели живот на хваление, доверявайки се Бог да промисли за ежедневните им нужди. С подкрепата на предимно млади монахини протестантки, "Сестрите на Мария" успе ли да си купят първото парче земя в Дармщад. Жените се научили да градят и разчитали Бог да им изпраща средства, за да построят сградата постепенно: най напред параклиса, а след това отделните помещения за уединение на посетителите от всички деноминации, решили да търсят Господа.

Точно до тяхното имение имало малко парче земя, за което сестрите получили подбуждение да се молят, за да си построят Работилница. Те били решили да искат точно тази земя и никоя друга.

Тя била собственост на възрастна жена, която отказала да я продаде или размени за друг парцел. Собственичката повтаряла, че при никакви обстоятелства хората не бива да дават онова, което са наследили от родителите си.

Един ден сестра Еулалия отишла в дома на възрастната дама,

като се надявала да я склони да отстъпи. Жената я нямало, но там

бил племенникът й. Той въвел монахинята в стаята на леля си. Само един поглед бил достатъчен, за да се разбере, че тази жена не

би се разделила с нищо свое до края на живота си. Стаята била

претъпкана с мебели много повече, отколкото биха били потребни на един човек. Повечето от нещата били вече разнебитени или счупени. След това племенникът показал на посетителката стълбата, която леля му използвала, за да се качи на леглото си, което представлявало купчина от дюшеци, някогашно притежание на предците й. Очевидно тази жена била човек, който никога нищичко не давал другиму.

Когато сестра Еулалия разказала за видяното, "Сестрите на Мария" решили, че човек, до такава степен привързан към предметите от света, може да бъде освободен само след упорита, сърдечна, продължителна молитва. Освобождаването на възрастната жена било много по трудно начинание, отколкото да се измоли парче голо поле, на което да се построи дом за хваление. Та нали една душа била в робство. Сестрите решили да постят, знаейки напътствието на Исус: "А тоя род не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:21). Освен отказването от храна, имало пост от по-различен характер да се откажат от нещо, което било в по пряка връзка с робството на онази жена.

"Сестрите на Мария" и без това живеели съвсем скромно, нямали много пари и с труд изкарвали по нещичко за лични нужди. Въпреки това всяка една от тях отправила молитва към Бога Той да й посочи, ако в нея има някакъв дух на обвързване, нещо, което е по силно от привързаността й към Исус. За една това било малко дървено кръстче, за друга красива пощенска картичка. В случая не била важна паричната стойност, а отношението на вярност, на привързаност. След прекараната "седмица на отдаване", пратеничка на обществото отново посетила възрастната им съседка.

Тя не повярвала на ушите си, когато била посрещната с думите:

Не ми е толкова тъжно за земята, а по скоро за сливите, които растат там; не ми се иска да ги изгубя.

Т.е. жената изразила готовност да продаде парцела си, но щели да й липсват сливовите дървета. Бог бил извършил чудо.

Бил подписан договор за продажбата на имота, но била включена клауза, според която плодовете от дърветата принадлежат на дамата. Така всяка година до нейната смърт "Сестрите на Мария й изпращали всички сливи.

Сатана управлява богатството, което по право принадлежи на Бога. Нашата сила да му се опълчим ще дойде, ако жертваме за Господа и Му се подчиняваме и за най дребните неща. Това, което Бог иска не е жертвоприношение, а послушание (1 Царе 15:22) Много често нашето покорство ще има значението и смисъла на жертването. Важното е, че не жертвата, а подчинението пред Бога побеждава врага. Няма нищо умно в това просто да изпразни^1 джобовете си. Четох някъде как една бедна вдовица била шокирана от разточителството, с което живеело духовенството за сметка на оскъдните средства, давани му от такива като нея. Тя възкликнала: "И като си помисля само, че заради тези хора една седмица не съм хапнала нищо друго, освен пуканки!"

Дори да давате на духовник, който е с авторитет и не пилее онова, което е получил, вие не можете да дадете на всички като него. Бог не казва, че всеки трябва да раздаде всичко, което има, за да посрещне всички нужди. Това, което Той иска, е да се подчините на подбуждението, което ви дава. И ако един ден случайно ви каже да раздадете всичко, то тогава Сам Бог ще извърши чудо и ще задоволи всичките ви потребности.

Послушанието при даване е акт на духовна борба. Например, ако някой в Чикаго откликне с щедрост и даде парите си, за да под помогне мисионерската работа на другия край на земята, сатанинските сили веднага се насочват към Чикаго. Сумата не е важна, но вложеният смисъл, мотивировката, са много важни. Всяка сума, дори вдовишката лепта, дадена безкористно и в послушание, нанася удар върху силите на мрака и по самия Луцифер. Да дадеш безкористно, означава, че не го правиш, за да си помогнеш с нещо да получиш по удобен стол в църквата или по-здраво братство. Дава се без колебание и се забравя за даденото, а само Бог е Този, който може да върне благословението на даващия човек. Този вид даване разтърсва Сатана и той започва да губи власт над страната, която получава, и още повече над страната, от която дават.

Това е основната причина, поради която християните от Азия, Африка и Латинска Америка трябва повече да подпомагат мисиите, бедните и нуждаещите се в други страни. Докато развиващите се народи не се научат да дават, те няма да притежават сила и бедните ще си останат бедни.

Щедростта е онова, което прави Коледа толкова специален празник дори за хората, които нищо не разбират от Бога, Божия Син и Рождество Христово. Като се изключи комерсиализма и други подобни уловки, Коледата е време за щедрост и раздаване. Точно поради това и икономиката получава благословение поне за следващите 5 месеца.

Жертвеното даване до точката, от която започва упованието на Бога за всички нужди, също кара Сатана да трепери от страх.

Царят на Тир бива победен от собствения си страх, породен от

факта, че вие вярвате в Бога, слушате Го, вършите онова, което

той ви посочва и просто чакате Той да промисли за вас. Решително застанете срещу страха от финансова необезпеченост, вдигнете глава победете го и се доверете само на Бога. Вашите лични преживявания и опитности ще ви покажат колко верен е Той.

Имам един куриозен случай в моя живот, когато в продължение на 3 години разчитах единствено на Бога за нещо съвсем прозаично за облекло. Исус е обещал, че нашият Небесен Отец, който облича цветята в полето, ще ни даде хубави дрехи.

По време на ранното ми мисионерстване, проповядвах в една църква. След службата при мен дойде една жена и ми предложи да ми купи костюм. Помислих си, че ще ми напише чек или ще ме заведе в магазина, за да си избера дреха. Но се оказа, че тази жена работи като продавачка в секцията за мъжко облекло в Сиърс Уни версален магазин. След като ми взе мярка, тя просто се сбогува, и тъй като беше служителка в магазина, купила костюма с отстъпка, леко го поправила, за да ми бъде точен и ми го изпрати.

Това беше нещо много необходимо за гардероба ми. През следващите 3 години същата жена ми изпрати 3 или 4 костюма от добро качество. Въпреки това аз открих, че подобна конкретна помощ, беше и малко изпитание за гордостта ми, приготвено от Бога. Аз никога не бях позволявал някой друг да ми избира дрехите. Чрез този малък урок, Господ ме караше да отстъпя това дребно право, тази малка област от личния ми живот на Него. В замяна Той задоволи конкретната ми нужда и доказа верността Си, че ще промисли за всичко. Така живях само 3 години, но разбрах, че Бог би могъл да промисли за най елементарните неща на ежедневието, след като Му отстъпя това си право.

Хората, които отстъпват правата си на Бога и Му се доверяват за всичко, най много плашат Сатана. Той няма какво оръжие да използва, ако се разкаем от алчността, ако редовно проявяваме щедрост и даваме безкористно, без капка съжаление за онова, което сме дали. И какво ли би могъл да направи Сатана, ако сме изоставили гордостта и сме се смирили, оставяйки се без страх на грижите на Бога? Каква власт би могъл да има дяволът над нас, над парите ни, над кариерата ни, над бизнеса ни? Нищо не би могло да му бъде подвластно. И както е предречено в Езекиил 28, "Ще бъде обърнат на пепел по земята пред очите на всички". Почти можете да чуете презрителния смях на хората в Исайя14:16,

Където се пророкува за бъдещия ден, в който всички ще видят истинската същност на Сатана: "Ония, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще рекат: тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята?" Няма нужда да чакаме то зи ден, за да видим истинския Сатана. Можем още сега да го разберем, като опознаем Бога. Единствено подчинявайки се на волята Му, можем да спрем влиянието, което има царят на Тир вър ху отделния човек, върху групите, организациите, институциите и народите.

Глава 6

- Център Кливланд, тук Алфа Чарли 346. Намирам се на 10 50 стъпки височина. В облаците съм... нямам ориентир. Трябват ми

радарни вектори. Край.

- Шест Алфа Чарли, тук Кливланд. Роджър. Разбирам, че нямате инструменти извън строя. Включвам код 4582 за радарна

идентификация. Какъв ви е курсът?

- Шест Алфа Чарли, курс 250 градуса. Кажете кода отново. Лошо е. Не мога да се ориентирам. Не виждам земята!

- Шест Алфа Чарли, тук Кливланд. Включете код 4582. Наблюдавайте индикатора за местоположението, сър. Задръжте това ниво на крилете и намалете мощността за започване на бавно приземяване. Следим ви на радара.

Губя контрол... губя го... обръщам се... Започвам да се

въртя!.,. Въртя се!... Накъде да летя? Помощ! Помощ!

- Шест Алфа Чарли, освободете контролните уреди, сър! Следете индикатора. Управлявайте в обратна посока, насочете се

обратно...

- Помощ! Помощ! Не мога да спра...

- Шест Алфа Чарли, Шест Алфа Чарли, разчитате ли данните?

Тишина.

Предадох ви записа на разговора между кулата за управление на полетите и пилота на малък самолет, претърпял катастрофа. Изследването на причините за разбиването на самолета доказа, че всички уреди по време на полета са работили безотказно. Но пилотът, необучен да лети без външни видими ориентири, загубил контрол. На таблото с уредите са фигурирали всички данни, необходими за безопасното приземяване. Какво е липсвало? Обученост на пилота и дисциплина да игнорира онова, което му подсказват инстинктите, а да се довери на наличните източници »а информация, т.е. на уредите. Кое е било горе и кое долу? Онова, което пилотът е приел за истина, се е оказало лъжа. Усетът му го е подвел и това му е коствало живота.

Когато се учим да живеем чрез вяра в сферата на финансите, трябва да се облягаме не толкова на собствените си възприятия, колкото на външните източници на информация. Това е нещо като полет, осъществен единствено с помощта на уредите. Това, което виждаме пред себе си понякога е бледо и неясно, но ние можем да държим правилен курс с помощта на точната информация. Нашият източник на информация е Божието слово.

Библията ни посочва много принципи, чрез които да разпределяме финансите си. Бих искал да се спра само на най основните. Тези истини са общовалидни, независимо дали имате постоянно работно място или сте мисионер.

Принцип 1: Не се тревожете за пари.

Една от първите заповеди на Библията е да не се тревожим за нищо. Изказана е толкова категорично, колкото и заповедта да не крадем и да не обиждаме по възрастните. Думите "не се страхувай" или подобни изрази се срещат приблизително на 100 места в Светото Писание.

Исус специално ни поучи да не се тревожим за пари, когато проповядваше от хълма. Знаменателно е, че е отделено толкова голямо място за тази заповед. Нима Христос не би могъл да се опита да ни предпази и от много други злини на света? Би могъл да ни обърне внимание на възможните заблуди и грешки, които съпътстват човека, или да говори за многото страдания по света. Но Той свежда всичко до нашата пре ангажираност и тревоги около парите.

Може би сте във финансова криза. Вслушайте се тогава в думите на Христос така, сякаш никога преди не сте ги чували:

"За това ви казвам, не се безпокойте за живота си какво Ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е обличал като един от тях. "но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а Утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци? И тъй, не се безпокойте и не думайте "Какво ще ядем?" и "Какво ще пием?" или "Какво ще облечем?" (защото всичко това търсят езичниците), понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото Царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си " (Матей 6:25 34).

Не би могло да бъде по ясно казано. Един човек изказва съща та мисъл съвсем сбито:

"Тревогите са вяра в дявола".

Прочетете Псалом 37 ключовото му послание е да не се тревожим за финансовите си нужди. На 3 места псалмопевецът казва: "Не се раздразнявай", а в 8 мия стих обяснява: "Не с ераздразнявай, понеже това води само към злотворство".

Дали вашите тревоги са резултат от нещо извън вашия контрол, като например икономиката или освобождаването от работа, или са следствие на нещо, което сте извършили, например надвишаване на наличността в разплащателната сметка, Библията и в двата случая заповядва да не се губи самообладание. Не се притеснявайте заради пари. Бог ще ви посочи начина, по който ще преодолеете затрудненията си. Възможно е да имате нужда от по каяние и поправяне, ако паричните ви проблеми са възникнали в резултат на финансова злоупотреба или липса на мъдрост. И все пак не бива да се тревожите, защото така само ще предприемете неправилни действия.

Изборът ви в полза на запазеното спокойствие ще изисква точно толкова усилия на волята, колкото са били необходими на онзи пилот, летейки през облаците, да пренебрегне сетивата си и да се опре на данните от уредите. Лилиян Трашър беше точно такъв човек, предпочел да не се тревожи за пари.

Лилиян Трашър заминала за Египет в началото на нашия век, опирайки се единствено на Божието слово тя нямала издръжката на никакво религиозно сдружение или мисия. Сърцето на младата жена било изцяло отдадено на хилядите сирачета и изоставени деца. Изглеждало, че няма как да помогне на децата, понеже нямала средства за самата себе си, а още по малко за беззащитните сирачета. Но тя била убедена в онова, което Бог й казал да направи.

Лилиян започнала да събира деца през 1911 година и съвсем скоро отговаряла вече за 1500 2000 деца и вдовици. В продължение на 51 години, включително и по време на Втората световна война, делото й зависело изцяло от Бога и от помощите на различни хора за каузата Му. Мълвата за дейността на тази самоотвержена жена се разнесла и много хора започнали да изпращат храна, дрехи, пари Но ежедневието на Лилиян зависело изцяло от упованието на Бога и избора да не се тревожи за нищо. За едно свое типично преживяване тя пише в книгата си следното: "Един ден излязох да посетя една моя болна приятелка египтянка. Прекарах целия ден с нея и тя ме попита колко деца имам в сиропиталището. Казах й, а тя поиска да разбере колко пари имам. Отговорих й, че разполагам само с 5 долара и че съм взела назаем 250 от една моя приятелка".

Болната жена, знаейки че скоро щели да строят нова сграда към сиропиталището, изпаднала в паника:

Е, ти сигурно няма да започнеш строежа, докато не намериш

допълнителни средства.

Отговорът на Лилиян бил неочакван:

О, ние няма да чакаме да дойдат пари. Когато сме достатъчно

уверени , че ни трябва нова сграда, ще започнем, дори и ако имаме само 5 цента. И след време не само че домът ще бъде готов, но

и всичко ще е платено.

Лилиян се опитала да убеди в това приятелката си, като й разказала миналото си разказала й за двуетажния приют за момиче та и за това, че тя не дължи нито цент. След няколко такива истории, жената продумала:

Ако не знаех, че е истина, щях да те обвиня, че ме лъжеш!

По нататък Лилиян пише: "Когато си тръгнах вечерта, мъжът

й ми даде 25 долара. На следващата сутрин от Америка пристигнаха още 55 долара и можах да върна една част от 250 те, които дължах.

Когато след обяд отидох при децата, видях, че бебешките легла се нуждаят от гумени подложки против напикаване, защото старите бяха прекалено износени. Казах на една от учителките, че за Целта ми трябват поне 100 долара. Докато говорех, ме повикаха на телефона. Търсеше ме една много богата госпожа вдовица.

Тя ме уведоми, че иска да посети сиропиталището и не след Дълго долу спряха 2 коли. Едната кола беше пълна с портокали за Децата и тя лично им ги раздаде. А когато си тръгваше, вдовицата постави в ръката ми 150 долара."

Лилиян веднага отишла направо в магазина и купила нови подложки, а с остатъка доплатила заема си. На другия ден се получили 500 долара от дарител американец солиден принос за предстоящия строеж. Тя телефонирала на загрижената си приятелка и й разказала какво е извършил Бог само за няколко дни.

- О, благодаря на Бога! възкликнала жената. Цяла нощ не мигнала от притеснение за теб и всичките сирачета!

Египтянката изгубила съня си, но Лилиян не страдала от безсъние, защото избрала да не се тревожи, убедена, че Бог ще промисли за всичко.

Принцип 2: Степенувайте нещата правилно

Трябва да търсим, първо, Божието царство и Неговата праведност. Онова, което е на първо място в съзнанието ни, то ще погълне по-голямата част от енергията и времето ни. То ще бъде базата, върху която ще правим избора си и ще ни вълнува повече от всичко. Ако трябва да бъдем откровени, ще открием, че от вре ме на време въпрос Но 1 за нас са парите, а не Бог и Неговото царство. Ако Господ заема онова място в сърцето ни, което по право е Негово, въобще няма да се впечатляваме от парите. Дали има ме или нямаме пари, погледът ни трябва да е прикован към Бога, а не в счетоводната ни книга. Много често големината на тревоги те ни около парите показват какви са предпочитанията ни.

Принцип 3: 3: Бъдете старателни и проявявайте отговорност.

Да търсим първо Божието царство не означава, че трябва да проявяваме финансова безотговорност. Казано е да знаем състоянието на имота си (Притчи 27:23) и колко е важно трудолюбието (Притчи 12:24). Всеки човек трябва да произвежда и да се грижи за личните си нужди

(1 Солунци 4:1 1 12;Солунци 3:10)

Спомнете си четвъртата от 10те Божии заповеди. Много често обръщаме внимание само на един и аспект почитането на съботата. Но не забравяйте, че в тази заповед се казва още: Шест дни ще се трудите.

Някои смятат труда за проклятие и че бихме били много по добре, ако не се налага да работим. Не вярвам да е така. Когато Бог казал на Адам, че трябва да се труди, за да отгледа зърно за хляб, въобще не е било проклятие. Желанието да си полезен е дълбоко вкоренено във всеки от нас бездействието е истинското проклятие. Именно затова много здрави възрастни хора, освободени от длъжност против желанието им, умират толкова бързо. Трябва да се върнем към истините от Трудовата етика на пуританите трябва да работим, и то упорито. Тогава Бог ще благослови делото на ръцете ни.

Библията също така ни казва, че сме отговорни и за семейството си, и за родителите си (1 Тимотей 5:4). Различни ще бъдат начините, по които всеки индивидуално ще носи финансовите си отговорности, защото Бог призовава всеки поотделно и му дава различни специфични способности. Но това не означава, че трябва да пренебрегнем чувството за отговорност.

Принцип 4: Влагайте разумно парите си и ги умножавайте.

Исус ни е дал притчата за талантите. Тя ни дава ясно да разберем, че на нас принадлежи правото да правим възможно най мъдрите инвестиции. Нашите пари биха могли да се използват разумно и да се увеличат, донасяйки благословение на много хора. Това, разбира се, не означава непременно финансово забогатяване. И това може да се включи, но има много по важни въпроси. Например, развива ли се характерът ни, ние израстваме ли? Разраства ли се Царството Христово на земята? Растежът е съставна част на живота. И, разбира се, една компания или една инвестиция, също могат да изявят Христовата милост.

Принцип 5: Бъдете щедри.

Всеки християнин трябва да бъде щедър. Това е част от промяната, която настъпва в нас, след като получим новорождение в Христос. Тогава ние ставаме като нашия Небесен Баща, който е най щедрият от всички.

Първата причина, поради която е необходимо да проявяваме щедрост, е да покажем признателността и любовта си към Него. Не можем да изпращаме чекове на Небесата, адресирани до Гос под Исус. След Неговото възнасяне единственият начин да Му отделяме финансови средства е като даваме на другите. Следовател но даването е своеобразна форма на хваление.

Един от основните начини за жертване на Бога е десятъкът отделяне на 10 % от приходите за Божието дело. Чрез примери и директна заповед, десятъкът се приема като нещо нормално за всеки Божи последовател. В Стария завет се вижда, че десятъкът е съществувал преди Закона (Битие 14:20), а Исус ясно казва, че той не бива да се пренебрегва и трябва да продължи събирането му (Мат. 23:23).

Само че даването на десятък не ни прави щедри. Ако даваме са мо 10 % от онова, което имаме, това ни прави само с 1 % по доб ри от крадците. Божието слово посочва, че десятъкът е Божия собственост и всичко дадено, което е с по малка стойност, показва, че крадем от Бога (Малахия 3:8, 9 и Левит 27:30 32). Наличието на Десятъка само ни напомня, че Нему принадлежи всичко, 100 % е Негово. Господ казва, че златото, среброто, земята и всичко в нея е негово (Пс. 24:1). Следователно ние не притежаваме нищо, а онова, което имаме, е чисто и просто взето назаем от Бога и ние сме отговорни за мъдрото използване на средствата за делото Му.

Именно затова начинът на даване, описан в Новия завет, върви след десятъка. За щедрост не можем да говорим, докато не проявим минималната способност за даване – десятъка, описан в Стария завет. Жалко, но много християни все още не са спрели да крадат 10 процента принадлежащи на Бога – в действителност повечето от църковните членове не внасят десятък. Според проучванията, направени от Джон и Силвия Ронсвал, приходите на глава от населението са се увеличили между 1968 и 1985година, но процентът на внесените средства в църквата е намалял от 3 на 2,8. Те предвиждат, че ако тази тенденция продължава, съвсем скоро приходите на църквата ще бъдат по малко от 1,94 от доходите на вярващите.

Божието слово твърди, че финансовото ни състояние ще е лишено от благословение, ако не отделяме десятък (Малахия 3 9) Може би сте в подобна ситуация и не виждате как ще оцелеете я ще платите всичките си разходи, щом не разполагате с необходимите пари. Нека ви разкажа една история.

Един гостуващ пастор току що бил завършил вълнуващата си проповед върху задължението на всеки християнин да внася десятък. Той наблегнал на това, как Бог ще докаже верността Си и ще промисли за всеки, който Му дава дължимите 10 процента. След това пасторът на малката конгрегация споделил пред гостуващия проповедник: "В действителност ние с жена ми не сме отделяли десятък от няколко години насам. Едва свързваме двата края, за да си платим наема и храната!"

Гостът слушал благосклонно. След това насърчил новия си

приятел да започне най напред да отделя по 10 % от парите си, а

след това да разпределя средствата си за плащане на сметки и такси. "А ако не ти достигат парите или имаш нужда от нещо, само ми се обади и ще ти помогна да се справиш с положението

приключил разговора гостът.

Минала 1 година и младият пастор телефонирал на

възрастния, като споделил с вълнение:

Нямаше нужда да ти се обаждам през годината. Всяка седмица, точно както ти ми каза, най напред отделяхме десятъка си. И парите винаги ни стигаха. Просто не знам как точно, но винаги имахме пари за всичко необходимо.

~ Слава на Бога, братко казал евангелизаторът. А след това

изказал убедителен довод: "Но защо бяхте готови да разчитате на мен, а не на Бога?"

Нека не забравяме, че сам Господ е обещал да ни благославя,

ако даваме десятък: "Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега в това,Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, та да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него" (Малахия 3:10). И въпреки това, един духовен служител беше казал, че през всичките години на служение по хлъзгавия път на живота си не е срещнал нито един човек, който да обича да дава или да си внася десятъка.

След като щедростта, препоръчана в Новия завет, започват от 10-те процента, какво и колко всъщност даваме? Как разбирате кога да отговорите на нечия нужда и кога да задържите парите, за да посрещнете финансовите си задължения, включително и по отношение на семейството ви? Правилото на Новия завет е просто: всичко, което сте и имате, принадлежи на Бога. И също като Исус трябва да питате Небесния си Баща как да постъпите. Просто кажете: "Ето ме, Господи. А това са всичките ми пари. Какво ще ми кажеш да направя?" Когато видите нечия нужда, питайте дали да дадете пари и колко. Подчинете се на Бога. Даването според Новия завет се основава на пълното подчинение, на слушането на Божия глас и на изпълняването, каквото и да ви каже Той да направите. А след това Му се доверете и оставете Той да извърши онова, което вие не можете.

Глава 7

Двамата мъже явно бяха от Запада. Просто дрехите ги издаваха, докато вървяха надолу по осеяната с дупки улица. Те се спираха от време на време, като поглеждаха в малко листче и го сравняваха с пътните знаци и табелите. Те не можеха да помолят някого да ги упъти, защото се намираха в София, България, през 1968 година.

Най накрая двамата мъже влязоха в една къща, за изкачваха се по стълбището нагоре към таванските стаи и почукаха. Отвори им жена с прошарени коси и бързо ги покани да влязат. Само един поглед беше достатъчен, за да се разбере колко бедна е жената. Една крушка, която наполовина беше закрита, за да не свети директно в леглото, малка маса, два стола и няколко стратегически подредени букета, готови да прихванат капките от прокапалия покрив. Посетителите, датски християни, се представили като Йенс и Петер. Веднага след това извадиха от джобовете си български левове и ги дали на жената.

Те са за нуждите на светите хора тук обясни Йенс, особено

за жените на пасторите.

О, мои скъпи братя! промълви тя, стискайки банкнотите в мазолестите си ръце. Какъв невероятен отговор на молитва! Радвам се, особено заради децата.

Йенс не можа да отговори, а само се смути при нейния изблик на благодарност и гледаше някъде над главата й. Дали в къщата имаше дървеници? Той знаеше, че това, което правеха в момента беше нелегално и забранено. Но те знаеха също така, че много пастори са в затвора и семействата им са без всякаква подкрепа Повечето вярващи бяха превърнати насила в слуги или изгонени от работа само защото вярваха в Христос. А много от тях имаха големи семейства. Затова чужденците донесоха пари за храна, наеми и дрехи. А на тази жена можеше да се има доверие, че ще даде парите на онези, които имат нужда.

Когато Йенс и Петер понечиха да си тръгнат, българката запротестира.

Не, не бива веднага да тръгвате! Не си отивайте, приемете моето гостоприемство, бъдете мои гости.

Двамата датчани се огледаха и не можаха да си представят как ще вземат каквото и да било от тази толкова бедна светица.

. Не, наистина... ние току що се нахранихме... Трябва да вървим...

Жената настоя и с гордост ги настани на масата, внимателно

постави две водни чаши от гладко стъкло, а след това извади от един шкаф малък буркан със сладко. Наля студена вода в чашите, след това предложи две чаени лъжички, с които гостите трябва да си гребнат от скъпоценното сладко. Това беше всичко: само чаша вода и лъжичка сладко.

Как ще измерите щедростта? Не можете да й дадете цена в долари и центове. Тя винаги зависи от съотношението между даденото и онова, което дарителят притежава като цяло. Тази жена, подобно на вдовицата, дала скромната си лепта, за която говори Исус, проявила невероятна щедрост.

Всяка година САЩ подарява стоки, пари и други на стойност 2% от общия национален продукт 90 билиона долара всяка година, защото една от най богатите страни в света би трябвало да дава, за да подпомогне нечии човешки нужди. Но изненадващ е от .говорът на въпроса, кои от американците дават с готовност. Според проучване, направено от Вашингтонското бюро за изследване на обществото, най голям процент дарители се срещат сред хората с годишен доход, по нисък от 10 000 долара. Бюрото за преброяване на населението констатирало същия факт: семействата с го дишен доход по 15000 долара са склонни към даряване два пъти повече, отколкото семействата с доход над 100 000 долара. Въпреки че Америка като цяло си остава богата страна, все още тя се крепи на щедростта на малката вдовишка лепта.

Даване с вяра

По този начин се е процедирало по времето на Павел. Той обикалял църквите в Македония, които въпреки почти бедствената бедност, съществували в изобилна радост и сред "преизобилното

богатство на тяхната щедрост" (2 Кор. 8:1 5). Тези хора, въпреки “голямото си утеснение", умолявали Павел да им даде възможност да споделят и помогнат за нуждите на светиите и в други страни. Тези стихове от 2 Кор.8 ни посочват няколко аспекта от

библейското понятие "щедрост":

Тя не е задължителна или установена със закон, а винаги е доброволна. Ние си запазваме правото на лично притежание, но безкористно даваме онова, което искаме да споделим с други хора (Деяния2:43 47).

- Тя е почти разточителна не се дава само онова, което няма

да ни липсва (стихове 2, 3).

- Дори и да ни коства известно усилие, или да ни е скъпо онова, което даваме, ако го даваме защото Бог така ни е казал, има велика радост, дори веселие в тази постъпка (стих 4; 2 Кор. 9:7).

- Тя се проявява най напред от любов към Бога, а след това от любов към хората (стих 5).

Този вид даване с вяра винаги ще бъде възнаградено от Бога. То е продиктувано от дълбочината на сърцето и затова щедростта е качество, което се разпростира и върху други области, не само върху парите. Ако имаме щедро сърце, ще сме щедри с времето си, щедро ще прощаваме, ще обучаваме, ще обичаме, щедро ще проявяваме всички дарби, с които Бог ни е дарил.

Божият промисъл

В предната глава видяхме, че даряването е форма на хваление към Бога. Но Той е предвидил някои практически резултати вследствие на щедростта ни, включително и конкретни резултати за конкретни категории хора.

Библията разкрива начините, по които Бог е промислил за хората. Всеки от нас спада към една от тези категории:

- хора, които издържат семейство:

- бедни и нуждаещи се:

- светци:

- хора, живеещи с манна.

1. Хора, издържащи семейство

Бог каза на Адам, че ще си изкарва хляба с пот на челото. Това е първата заповед, дадена след падението. Онези, които издържат семействата си, са мнозинство. Това са всички, които произвеждат блага или работят в областта на услугите. Повечето от пасторите и евангелизаторите се отнасят към тази категория, защото те подготвят служби, за които им се заплаща. Принципът пълновременните служители да получават заплата, е подкрепен и от Исус (Лука 10:7), и от Павел (1 Кор. 9:7 14; 1 Тимотей 5:17 18).

Един млад духовник изказал мнение, че целта му е така добре да инвестира средствата си, че да може да се отдаде на служението си без особени грижи за няколко години напред. Като начало това звучи добре, защото би могъл да стане пастор там, където не е във възможностите на вярващите да му плащат. Той би могъл да се заеме с каквато си иска духовна работа, без да се тревожи за средства и помощ. Не питам какви са мотивите на въпросния духовник, но бих искал да зная дали планът е мъдро обмислен. По неже фактически така се нарушава библейския механизъм за под помагане на онези, които са на духовно служение.

2. Бедни и нуждаещи се

Нуждите на бедните трябва да се задоволяват чрез проявената от нас щедрост. Библията поддържа правото ни на лично имущество, но ни напомня, че трябва щедро да подпомагаме бедните и нуждаещите се хора.

В Писанието е казано, че сред нас винаги ще има някой беден. Причините за това са различни някои бедняци са невинни подсъдими; други са бедни вследствие на неправилно взети решения. Но при всички случаи не би трябвало да закоравяваме сърцата си (Числа 15:7, 11; Йоан 3:17), да си измисляме извинения и да отпращаме бедните с празни ръце. Исус не иска от нас да даваме само на невинно бедните, Той не казва: "Давайте на онзи, който иска... освен, разбира се, ако е измамник или не е постъпил разумно, за да задържи парите си". Христос казва: "Дайте му". Даряването е проява на милост, а милостта не се проявява за заслуги.

"Ако осиромашее брат ти и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе" (Левит25:35).

Когато бях все още малко момче, живеехме в Ел Центро Калифорния, точно срещу градския парк. Бяха тежки времена и в парка обикновено спяха стотина и повече бездомни скитници. Често някои идваха у нас, заставаха пред задната врата и като мачкаха шапката си, със страх питаха ще им дадем ли нещо за ядене. Та ка и не видях майка ми да върне някой от тях, въпреки че самите ние живеехме оскъдно, разчитайки само на десятъците и на онова, което хората от църквата ни даваха. Но мама все намираше нещо, което да даде на бедняците да хапнат и може би щеше и да ги завие, докато спяха в парка, за да не измръзнат.

Има много начини да се помогне на хората, някои от които

имат по продължителен ефект. Библията разграничава мързеливците и угнетените бедняци. Казано е, че "ако не иска някой да работи, той нито да яде " (1 Сол. 3:10). Затова трябва да се опитаме да помогнем на бедния да започне да се издържа сам. Но най важното нещо е да не закоравяваме сърцето си и дане пренебрегваме отговорността да направим нещо, за да помогнем.

Господ е дал много обещания на онези, които дават на бедните.

Тук са изброени само някои от тях:

- "Който показва милост към сиромаха, заема Господу"

(Прич. 19:17).

- "Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие"

(Прич. 11:24).

- "Който има щедро око, ще бъде благословен" (Прич. 22:9).

- "Ще бъдеш велик" (Ис.58:10).

- "Ще преуспяваш" (Прич. 11:25).

- Бог "ще снабди всяка ваша нужда" (Фил. 4:19).

- "... Отец... ще ти въздаде" (Мат. 6:4).

- "В зъл ден ще те избави Господ" (Пс. 41:1).

- „Ще се изпълнят житниците ти с изобилие" (Прич. 3:10).

- "Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия"

(Прич. 28:27)

- "... ще имаш съкровище на небесата" (Мат. 19:21).

- "Ще познаеш Господа" (Еремия 22:16).

- "Ще живеете безопасно в земята си " (Левит 26:6).

Господ Исус също е казал, че когато застанем пред Него по-време на Страшния съд, един от критериите, по които ще бъдем съдени, е отношението ни към бедните (Мат. 25:31 46).

3. Светците

Третата категория хора аз наричам "светците". Употребявам този термин вместо термина "мисионери", защото твърде често просто си представяме мисионерите като хора, носещи маската на състраданието, проповядващи под дърветата на някоя джунгла, за обиколени от туземци. Коренът на думата "мисионер", означава "светец".

Той е човекът, изпратен от една група да направи нещо за друга група. Това може да е някой, изпратен в гетата на Детройт, или друг, изпратен в Швейцария за изграждане на компютърен център с банка. Светецът може да отнесе Евангелието и сред никому не известно племе в най отдалечените райони на Амазонка.

Онези, които щедро подпомагат светците, не получават лични облаги. Те дават заради любовта си към Бога и за да се чуе за Него навсякъде. В (Римл.10:14 15) се казва: "Как прочее ще призоват тогова,в когото не са повярвали? И как ще повярват в тогова, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? " как ще проповядват, ако не бъдат пратени?" Бог настоява да проявим щедрост и да даваме, за да могат светците да разнасят Благата вест (1 Йоан 6 8).

4. Хората, живеещи с манна

Някои хора, специално призовани от Бога за делото Му, се издържат директно от Него. Също като израилтяните, които се хра нели с манна в пустинята, или подобно на Илия, комуто носели храна враните, директното издържане от Бога не трае дълго; то е за кратко време,при необичайни обстоятелства, именно с цел да се изяви силата Му.

Срещали сме се с подобни обстоятелства. По време на пребиваването си в Гърция за подготовка на нашия кораб на милосърдието "Анастасис", 175 души от У\УАМ се убедиха в съществуването на промисъла с манната. Една сутрин 8301 риби изскочили на брега, точно пред лагера им. Младежите внимателно ги осолили и така си осигурили храна за няколко месеца, която да разнообрази принудителната им диета. Никой не можал да обясни защо рибата започнала да изскача от водата. Местните гърци, дори и най-старите, никога не били виждали подобно нещо. А рибите наизскачали само там, където били хората на У\УАМ. Изглежда, че това е било "манна промисъл".

Странен инцидент преживяла Риона Петерсън младата жена, за чието пътуване до Албания вече ви разказах. По време на друга мисионерска обиколка Риона и нейната приятелка Силия се намирали в Единбург и на следващия ден трябвало да отплават с ферибот до Хибридските острови. Но имали много малко пари и не знаели какво да правят, затова помолили за Божия промисъл. А как би могъл да постъпи Той, след като парите им трябвали за следващите 24 часа, а в този град те нямали никакви познати?

Двете жени вървели по Принцес Стрийт, изгубени сред тълпи те от пешеходци. Когато спрели на светофара, за да изчакат зелената светлина, Риона погледнала надолу към бордюра и възкликнала:

Силия, виж тук, на обувката ми! Откъде са се взели там? и тя извадила от токата на обувката си банкнота от 1 паунд. След това видяла още една такава банкнота под другия си крак. Двете приятелки се заоглеждали, но никой не се обърнал, за да потърси изгубените пари. Пък дори и някой да ги е изтървал, как би могла банкнотата толкова лесно да се закачи за токата? Денят не бил ветровит, за да се предположи, че вятърът е духнал парите и някак ги закрепил за обувката.Не по малко чудно било, че така те получили точната сума, за да си купят билети за ферибота. Жените били сигурни, че по някакъв начин Бог е поставил банкнотите на единия крак на Риона и под другия. Защо подобни случаи са толкова редки? Тези истории са толкова необичайни, че е трудно да им се повярва. Но след като Господ е хранил милиони Свои хора 40 години по съвсем мистериозен начин в пустинята, материализирайки храна за тях; след като пак Той поставил пари в устата на рибата, за да ги намери Петър, тогава защо да не направи това и друг път?

Има няколко причини, поради които подобни "манна" случаи са толкова редки. Обикновено Бог употребява хора, които да посрещнат нечия нужда. Именно това е първата причина по този начин Той не просто отговаря на физическите нужди, но ни обединява. Чрез щедрото даване ни прави съпричастни към човешките нужди.

Друга причина, поради която Бог предпочита да действа чрез хората е желанието Му ни покаже, че по-голямо благословение е да даваш, отколкото да получаваш. Той иска да ни изяви благословенията, произтичащи от щедростта. Едва тогава ще ста нем като Него. Бог "обича оногова, който дава с радостно сърце", без да се скъпи (2 Кор. 9:7), понеже и Неговото сърце е всеотдайно. Щедростта дава безкористно, без капка съжаление, без егоистични мотиви и без желание за манипулиране. Човекът, който дава "с радостно сърце", просто подарява и разчита Бог от ново да напълни чашата му, за да може да продължи да дава.

Преди да умре (1983 година), Кори Тен Бум често гостуваше в училищата на У^АМ. Никога няма да забравя простата илюстрация, която тя направи в подкрепа на тезата, че Бог ще възнагради щедрите. Тя стоеше пред групата бъдещи мисионери и постави на масата 2 бутилки, пълни с пясък. Едната бутилка беше с тясно гърло, а другата с широко. Тя наведе бутилката с широкия отвор и пясъкът бързо се за изсипва върху масата, изпразвайки съда. След това тя направи същото с второто шише, от което пясъкът едва едва се процеждаше.

Виждате ли, драги студенти, бутилката е като някои християни. Те отдават дължимото на Бога, но не толкова свободно и с желание. Сега нека видим какво става по нататък.

Кори изчака и последната песъчинка да падне, и започна да пълни шишетата. Онова, което имаше широко гърло, се напълни бързо до горе, но доста време й беше необходимо, за да напълни бутилката с тесния отвор. Обяснението беше просто: който дава по бавно, получава по бавно.

На коя бутилка приличате вие?