Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие

Как да даваме

Случвало ли ви се е някога да си седите в колата в очакване на

зеления светофар и да видите на тротоара свито семейство мъж, и дете а мъжът държи табела с надпис: "Работя за прехрана". Какво ще направите? След това се прибирате вкъщи, отпускате се в креслото и преглеждате пощата попадате на един куп сметки, няколко рекламни брошури и 2 писма. И в двете послания се искат пари за подпомагане на гладуващи в Северна Африка или за разпространение на библии в Русия. После прелиствате списание, а там попадате на снимката на малко негърче с огромни очи. Под нея ви напомнят, че с парите от сутрешното си кафе можете да нахраните бедното момиченце.

Как ще реагирате на всичко това?

Някои стават безчувствени към всички тези апели. Те се разграничават от бездомните, като се успокояват с мисълта, че ако някой наистина иска да работи, може да си намери работа. Други просто полагат по голямо усилие на волята, за да забравят изражението на мъжа край светофара, гледат напред през стъклото на колата и нервно очакват смяната на светлините, търсят нова станция по радиото и дори проверяват автоматите за заключване.

Когато биваме постоянно атакувани от заобикалящата ни

бедност, ние или ставаме по безчувствени, или се отчайваме. До ри когато се ограничаваме в жертване само за църквата, пак ни се представят повече нужди, отколкото бихме могли да задоволим. Как можем да останем чувствителни към човешкото нещастие и Да се отворим за Бога, когато решим да жертваме?

Жертване при ръководство от Святия Дух

Единствения начин да запазим чувствителността, разумността и добротата на сърцата си е да помолим Бога да направлява

средствата, които искаме да дарим. Защото първата стъпка към

научаването, как да даваме е да питаме Бога. Той ни е обещал, че

овцете Му ще чуват неговия глас. Веднага можете да решите, че

когато ви се наложи да се сблъскате с нечия нужда, най напред ще Го питате трябва ли да й отговорите и каква сума да дадете. Ако Той ви каже "Не", ще трябва да Му повярвате, че Той ще помогне на нуждаещия се по някакъв друг начин.

Понякога точно това ще бъде проверка на склонността ви към послушание. През 70 те години в Зимбабве (после Родезия) работеше малка група с ръководител Дон Прайс. Един от членовете беше висок, слаб, русокос норвежец Бьорн Скиелботен. В един декемврийски ден младежът пожелал Дон да се моли заедно с него защото след едногодишно мисионерстване в Африка трябвало да се върне в Норвегия, за да отбие военната си служба. Той знаел че ще замине, но не знаел кога точно да отпътува и искал да пита какво мисли Бог за това.

И така, Дон се молил заедно с Бьорн и предложил момчето да тръгне в края на месеца, т.е. на 31 декември, когато за Швейцария щяла да отлети цяла група студенти на У\УАМ. Имало възможност Бьорн да отиде с тях до Люксембург, а оттам да продължи за Осло. Младежът се съгласил и много скоро ежедневните задължения изместили този въпрос от ума на Дон.

Един ден преди отпътуването норвежецът пресрещнал ръководителя си с въпроса:

- Все още ли си убеден, че е Божията воля да тръгна утре?

- Да отговорил Дон и заровил из паметта си, за да си спомни

за какво точно са се молили в онзи декемврийски ден. Да,

почувствах, че Бог ни определи датата, а ти?

- Ами... да промърморил Бьорн.

- Защо питаш? Какво се е случило?

- Ами... нямам пари. Мислех си, че щом Бог ми казва, че трябва да се прибирам и ми определя кога да го направя, Той ще ми осигури и парите за пътуването. Трябват ми 200 ранда за билет.

Опитах се да направя резервация, но все още нямам никакви пари,

за да я потвърдя.

Дон заклатил глава, опитвайки се да скрие изненадата си. И как би могъл да обясни на момчето, че въобще не е предполагал,че няма пари та нали бил от една толкова богата страна като Норвегия! А между другото оставали по малко от 24 часа до полета.

Нека проверим нещата и да питаме Бога дали не сме обърка ли датата предложил Дон. След молитвата Бьорн продължавал да твърди, че трябва да тръгне на следващия ден, а Дон се съгласил, защото бил почувствал същото, макар че би предпочел да са сбъркали. Веднага започнал наум да прехвърля различни варианти би могъл да помоли някои свои приятели да му заемат необходимата сума или да измисли нещо... Но всичко, с което разполагал,били 24 часа. По някакъв начин Господ трябвало да осигури 200 ранда. Дон и Бьорн решили да се оставят в Божиите ръце и да се срещнат на следващия ден на аерогарата.

Дон бил зает до последната минута с опаковането и подготвянето на групата за Швейцария. В чакалнята пред погледа му изникнала русокосата глава на Бьорн. Момчето стояло край сака и спалния чувал с глава, сгушена между раменете, и едва забележима измъчена усмивка.

- Какво става, получи ли парите/ го запитал Дон.

- А не, но предполагам, че Господ все още има възможност да ми изпрати пари, макар и в последната минута, нали? промърморил норвежецът.

Дон се запътил към пропускателните входове, за да помогне на младежите от групата, които весело се смеели и бърборели, тътрейки тежките си чанти. Коствало му много усилия, за да скрие безпокойството си, което бързо преминавало в паника. Все пак то зи млад човек вярвал, че Бог ще му помогне! Дон смятал, че е на пълно сигурно, че някой е почувствал ръководство да даде пари на Бьорн или пък, че някакво неочаквано дарение ще пристигне в последния момент по пощата. Но нищо подобно не станало, а самолетът вече бил готов за излитане. Нямало да бъде лесно да се обясни всичко това на момчето, чиято увереност в Божия промисъл щяла да претърпи крах.

Дон седнал в чакалнята и започнал да вади от джобовете си всички пари, с които разполагал, надявайки се, че ще стане чудо и те ще се окажат достатъчно за един билет до Люксембург. Оказало се, че малко не му достигат. Тогава той извикал жена си и секретаря си, обяснил набързо каква е ситуацията и ги накарал да из празнят портфейлите си. За съжаление прибавили само няколко ранда и центове.

В това време групата вече минавала паспортна проверка, а някои се качвали по ръкава за самолета.

Дон! Дон! извикал някой. Бил Майк Килън, един от замина щите за обучение в Швейцария. Това е за служението ти тук!

Младежът размахвал плик, в който, Дон знаел това, били запечатани пари. “ Е, Господи, този път изчака доста дълго!” – му минало през ума. Сумата била достатъчна, за да се купи билет за Бьорн. И тогава чул ясния и отчетлив Божи глас: “Тези пари не са за него!” Сърцето му помръкнало. Дон се обърнал назад към младежа, който все още се надявал и чакал, гледайки безучастно през прозореца. Повечето пътници били вече в самолета. Опитвайки се да се поуспокои, Дон си помислил, че норвежецът вероятно не е видял плика с парите и се обърнал мислено към Бога: “Добре, Господи, няма да му дам тези пари, но те моля да направиш нещо веднага...”

Точно тогава пред него изникнало едно момиче Телма

Бродрик, дошла наскоро в Родезия, Тя била дошла на летището само, за да изпрати някои свои заминаващи за Швейцария приятели. Телма споменала, че има 200 ранда в пътни чекове които взела със себе си, ако възникнат неочаквани разходи, но решила да ги даде на Бьорн, защото й се сторило, че Бог иска това от нея.

Дъхът на Дон спрял. Той промърморил набързо някакви благодарности и хукнал към обменното бюро. Докато получи парите, цялата група била вече в самолета. Борн, нищо неподозиращ, бил с гръб към Телма и Дон и разговарял с жена му Сесилия. Още преди да стигне до него, Дон видял как билетният служител се приближил и казал: "Г н Скиелботен, един клиент анулира резервацията си и можете да си купите билет".

Борн си взел сака и тръгнал след служителя, докато Дон се втурнал в бяг и ги догонил точно в момента, когато на касата поискали парите за билета. Преди момчето да успее да отговори, той мушнал банкнотите през гишето. Накратко разказал на изненадания младеж за случилото се, прегърнал го и го изпратил зад преградата за паспортна проверка.

Даване без стремеж за обвързване

Втората стъпка към правилно мотивираното дарение е да се от кажете от правата си над парите, които давате. Много хора нару шават правилното използване на средствата, защото искат да продължат да разполагат, макар и косвено, с парите, които даряват, искайки да имат думата в тяхното разпределение и оползотворяване. Несъзнателно те се опитват да упражнят контрол както над човека, така и над служението, за което са решили да отделят парична помощ.

След като определяме сумата, не би трябвало да се опитваме да манипулираме хората чрез парите си. Ако сте послушали Бог и сте дали на посочения от Него човек, то доверете Му се, че пак Той ще го води и ще му покаже за какво да изхарчи парите ви.

Третият важен принцип при даряване сякаш звучи като отрицание на току що казаното, но е действително необходимо да разберете за какви цели са употребени парите ви. Отчетността на средствата дадени за Божието дело е нещо съвсем библейско и е отчасти ваше задължение. Опитайте се да откриете каква част от сумата е била отделена за съответното служение, за административни нужди или за по-голяма печалба.

Всички ние се проявяваме по различен начин, когато решим да Дадем нещо Някои обичат да дават на хора, а други предпочитат

да подпомагат планирани дейности с начален и краен срок. Има и

такива, които влагат средства за обучение на вярващите или в

медиите, за да увеличат размера на дарението си.

Няма нищо лошо в това да имаме отделни предпочитания, но трябва винаги да сме отворени за Светия Дух и водителството Му. Според мен повечето хора предпочитат да дават пари на други хора, докато църквите и домашните групи отделят средства за проекти.

Ние в "Младежи с мисия" станахме свидетели на един друг феномен едни християнски организации подпомагаха други такива. В моята книга "Побеждаващият Божи път" съм разказал за всички трудности и препятствия по време на първите ни опити да купим кораб за мисионерски цели. Бог беше накарал такива организации като Клуб 700, Църквата на Светиите от последните дни, Улица Хънтли 100, Евангелската Асоциация на Били Греъм и Кръстоносците на Дейвид Уилкинсън, да отделят големи суми от собствените си фондове, с което в крайна сметка ни помогнаха да купим първия си милосърден кораб "Анастасис".

Всички тези пари фактически бяха взети от общата хазна на Христовото тяло и ако ние се бяхме поддали на изкушението дори Да си помислим, че сме по специални, по важни от другите мисионерски организации, помощта щеше постепенно да секне.

Да получиш Божия поглед върху нещата

Сигурно сте забелязали тенденцията някои нужди да ви убягват от погледа и вниманието. Всеки се чувства по отговорен за своето

семейство, за собствените си приятели, църква, родина. Но Господ

Бог на цялата земя непрекъснато се опитва да ни накара да се издигнем над нашия малък свят, защото Неговата загриженост и

внимание не се ограничава само с нашите национални и лични

обвързаности. Вземете си един хубав атлас и го проучете, прочетете международните новини в списанията, разберете най важното за целия свят, молете се за целия свят и когато жертвате, жертвайте според Божията воля за целия свят.

Научете се да не изхвърляте пощата, защото писмата , които получавате от мисионерите, не са излишни, доколкото те ви за познават с работата на Божиите служители в различни части на света. Доколкото е възможно, трябва да познавате съдържанието на посланията или да ги давате на някой, който също се интересува, като оставате отворени за Божието ръководство .

Как да вземаме дарение

Вероятно този въпрос представлява важна част от службата повечето църкви. Проповедниците завършват библейските училища и семинари, за да се научат как най добре да организират службите си. Голяма част от седмицата им отива за учене и подготовка за времето, когато ще застанат на амвона, за да проповядват Музиканти и ръководители на хвалебни групи също с години изработват уменията си и часове наред се подготвят за неделните хваления.

Но къде могат хората да се научат как да организират събирането на дарения и колко време отделят за молитва, с която да пи тат как да разрешат този въпрос? Обикновено дарението в църкви те е придружено от музика или песни, с които се настройват умовете на хората на вълна "пускане на пари", докато кутията за дис коса обикаля редиците. В Библията се говори много за даренията препратките са 356 и всички те съдържат драматизъм и вълнение. Обикновено ръководителят е този, който получава ръководство от Бога и насърчава хората да дават. Даренията в Библията не са вместени между "по-духовните" части на службата, защото самите те са дълбоко духовни и често пъти ли шени от видима радост.

Прочетете, например, за строежа на първата скиния в Изход 25. Забележете, че нуждата е подбудила сърцата на хората нужда, която трябвало да бъде задоволена чрез много внимателно разпределение на злато, сребро, бронз, масло, есенции, скъпоценни камъни, багреници и боядисани в червено кожи. Всички тези материали трябвало да се набавят от дарения.

Мойсей също изискал от тези, които умеят, да участват с платен труд (Изход 35:10). Забележете каква огромна разлика съществува между старозаветните и настоящите дарения. Сега ние обикновено използваме подноси, или още по лошо, торбички, заковани на пръчка, в които незабелязано пускаме левчетата и стотинките, които са ни са се откъснали от портмонето. Децата на Израел, обаче, трябвало да товарят даровете на каруци и да ги трупат на голяма купчина пред Бога. Това мероприятие траело няколко дни, докато свещениците дадели знак, че количеството е достатъчно. Винаги събраното било повече от необходимото за предстоящата работа в името на Израилевия Бог.

Виждали ли сте някога подобна картина във вашата църква? Аз

никога не съм присъствал на такова изливане на любов към Бога.

Затова пък все пак съм бил свидетел на изобилна жътва и се по наУчих как да насърчавам хората при такова пълно с живот даряване. Духовните водачи трябва да правят основните дарения.

Започва се от духовния водач и готовността му да приема Божието ръководство по отношение на даренията, както и с желанието му да се подчини и да засвидетелства това пред хората. Не искам да кажа, че всяка неделя трябва да се запланува някакъв вид проява на голяма щедрост, като примера с Мойсей, но съществува период на първоначално даряване, в което Бог води някаква група от хора. Именно тогава духовните лидери трябва добре да се вслушват в Божието Слово и да водят вярващите, като отделят по-щедра, по голяма част за дарение от личните си запаси, отколкото обикновено.

Както вече споменах, Бог ни посочи един замък в Германия, който купихме. В него бяха настанени 1000 души по време на Мюнхенските Олимпийски игри, а след тях останаха около 100 ду ши ръководство и студенти, които си бяха платили. Изплащането на замъка Хурлах стана чрез няколко вноски, но за една от тях парите въобще не ни достигаха трябваха ни още около 200 000 дой че марки или приблизително 120 000 долара, които да внесем в срок от 2 месеца.

Събрахме се всички лидери общо 6 души в тесния апартамент на Дейвид и Каръл Бойд, седнахме около кухненската маса и в обща молитва попитахме Бога как смята да посрещне и отговори на нуждите ни. Ижчакахме известно време в безмълвно пребъдване в Неговото присъствие и не след дълго Го чух да ми говори: “Дайте всичко,което имате и ще ви се върне десетократно, като взема необходимото от ръководството и студентите. А на тях ще върна десетократно, като взема средства извън У...АМ.

Когато казах на останалите какво съм почувствал, всички се съгласиха. Някой изказа мнение, че Бог иска ние да направим основно дарение и че ще изпитаме велика радост от това.

Джон Бебкок, отговорника по издръжката, също се съгласи, с думите: “Като лидери трябва да започнем първи. Ние с жена ми цяла година спестявахме, за да можем да си отидем до Щатите за дипломирането на децата, но вярваме, че можем да дадем тези пари". Тогава Джон извади чек за няколкостотин долара и го остави на масата.

Ние го последвахме и събрахме по груба сметка 1200 долара. На следващия ден представихме нуждата пред ръководството и студентите, без да им казваме, че Бог е определил нашите дарения да съставляват 1/10 от техните. Спокойно обясних на стоте младежи да изчакат в смирена тишина и да попитат Бога какво и колко трябва да дадат. След като изчислихме всички пари и чекове, включително и стойността на дарените ръчни часовници и фотоапарати, се получи обща сума, 10 пъти по голяма от дадена та от нас, лидерите. А през следващите дни започнахме да получаваме финансова помощ и материални подаръци от различни хора повечето вярващи от Германия. Така всичко събрано се увеличи десетократно и успяхме да изплатим поредната вноска за замъка. Оттогава често съм ставал свидетел как Бог изисква от една малка група лидери да дарят 10 % от онова,което по-късно бива отделено за дарение от по голяма група хора. Понякога сумата не възлиза точно на 1/10, но това се получава, защото лидерите трябва да се упражняват в проявление на по-агресивна вяра, защото те определят крачката. Колкото по жертвоготовни са ръководителите, толкова повече дават от собственото си техните последователи, дори и да не знаят какво са извършили водачите им нали Светият Дух знае жертвата, която са направили и именно Той движи хората да вървят в крачка с онези, които ги водят в подчинение и послушание пред Бога. Както се казва в Съдии 5:2: "Задето взеха водителството в Израиля военачалниците, задето доброволно им се предадоха людете... ". Вдъхновението на вярата на водачите се мултиплицира сред хората чрез дейността на Святия Дух

Цар Давид дава пример за богато дарение, като започва събирането на средства и материали за изграждането на храма. В царе 29 най напред се описва какво е дал лично Давид в злато , сребро, бронз, желязо, дървен материал, оникс и скъпоценни камъни, а чак след това се изброяват даренията на поданиците, решили да последват жертвата на своя цар.

Даряване на вехтории .

Понякога Бог кара вярващите да правят особен вид дарения

такива, каквито никога не бихме могли да си представим. Когато

бях малък, баща ми вкара един джип върху платформа, за да го покаже на вярващите и да ги пита иска ли някой да го купи и да го подари на някой мисионер в Африка. Тази процедура му коства много усилия, защото периодически се налагаше да се маха преградата между аудиторията и залата за общение. Тогава присъстващите биваха подлагани на драматичното изпитание да жертват или не. А аз бях очарован по онова време от вида на раздрънкания джип и от въображаемото ми пътуване с него из африканските джунгли. До такава степен бях завладян от тази мисъл, че реших да дам за него парите, които упорито събирах, за да си купя кола. И много години по късно имах щастието да карам същия този джип в Западно африканската джунгла, на път за мисионерско служение в Бенин.

Следвайки татковия пример и Божието подбуждение, често насърчавал правенето на необичайни на вид дарения в У\УАМ. Веднъж, например, направихме дарение от вехтории, за да подпомогнем строежа на Университета на нациите в Хавай. Всички се молихме, след това, почувствали водителството на Святия Дух, се отправихме към струпаните стари вещи зад сградата. Всеки от нас си избра по нещо, за което трябваше да плати по собствено усмотрение. Някои пък написаха отделни обещания от Библията или направиха цели писмени декларации за съгласие с Божията воля върху части от дървенията на изхвърлените мебели, или простовърху счупени дъски и дъсчени прегради. Младежите знаеха, че всичко, което са надписали, ще бъде заличено боядисано или изгорено, но важното беше, че посланието ще се помни от Бога и от тях самите.

И след време, когато се натъквах на разкривените надписи, ми се искаше да плача при мисълта, че децата, оставили инициалите си върху парчета от вехтории, са помогнали на Университета да обучи самите тях за мисионери. Само си представете младеж на тяхната възраст, който седи зад чина в класната стая и се пита къде ли се намира онази малка, назъбена дъсчица с неговия надпис отгоре!

Даряване на хлябове и риби

Друг път се нуждаехме от 250 000 долара, за да завършим строежа на крилото за обучение към Университета на нациите в Хавай. Събрахме се общо 12 ръководители и Бог насочи вниманието ни към онзи момент, когато Христос нахранил 5000 души само с 5 хляба и 2 риби. Бяхме поставени в не по-лесно положение от това, в което се намирали апостолите. Аз почувствах, че Бог иска ние да постъпим също като момчето, дало обяда си – така и ние да дадем каквото имаме, а Той ще го умножи.

И така, в молитва попитахме Бога какво количество трябва даде лично всеки един от нас, като вярвахме, че Той ще увеличи сумата чрез дарение от по голяма група.

По онова време част от ръководството в Кона бяха Алън и Фей Уилямс. Въпреки че не разполагали с никакви средства почувствали как Бог им казва да Му се доверят и че ще разполагат с 1000 долара съвсем скоро. Те не споменали на никого за това, а само почнали да се молят. След няколко седмици те получиха 1000 та долара по пощата. Д р Брус Томпсън пък усетил, че Бог го кара да се обади на някакъв негов познат и да поиска 2000 долара. Така и Брус даде своята част от дарението ни.

След като събрахме приблизително 25 000 долара, свикахме

няколкостотинте души студенти и персонал, и им оповестихме намерението си да организираме вечеря и дарение "Хляб и риби" По онова време между отделните сгради имаше голяма поляна, на която насядахме. Обяснихме каква е нуждата ни а тя беше доста голяма трябваше да съберем 250 000 долара от около 700 души.

Повечето младежи бяха изненадани, но имаше и такива, в чиито очи прозираше вълнение. Накрая аз прочетох известната история

за петте хиляди нахранени от Исус хора. След това лидерите тръгнаха между студентите с кошници, пълни с френски франзели и

сушена риба. Докато всички ядяха, питаха Бога трябва ли да направят някакво дарение и какво трябва да бъде то. Хвалебната полинезийска група "Островен бриз" водеше хвалението, а лидерите събираха парите във вече празните кошници. Когато Мартин Ридигер, човекът, който броеше събраните до момента пари, ми донесе първата вноска, аз прекъснах пеенето и отбелязах: "И така, събрахме 1200 долара от необходимите 250 000!" Настъпи тишина сред насядалите по поляната младежи. Тишина на падащи духом хора.

Въпреки това продължихме пеенето и хвалението и тук таме някой подписваше чек или бъркаше в джоба си за пари.

След известно време Мартин дойде с втори резултат още 6000 долара бяха събрани за строежа.

Въпросната служба продължи почти 2 часа, като сумата нарастваше от 6000 на 14 000 долара, след това на 32 000, 47000 и накрая стигна числото от 100 000 долара. За много от студентите това не беше въпрос на решение, да дадат онова, с което вече разполагат, а да жертват сума, за която нямат представа откъде ще се вземе – също като Алън и Фей Уилямс.

Започна да пада мрак, свечеряваше се. Тогава едно семейство от Минесота написа нещо на едно листче и го пусна в кошницата. Те бяха изгубили сина си след автомобилна катастрофа в началото на годината.Момчето завършваше гимназия и имаше намерение да учи в нашия технологически отдел. Оказа се, че тези хора са решили да дарят няколко декара земя, която трябвало да наследи синът им. Цената й, прибавена към общата сума, събрана от нас допълни доларите до 250 000.

Когато Мартин оповести новината, всички избухнаха в аплодисменти, като славихме Бога за пътя, по който ни изведе от нуждата, в която бяхме изпаднали.

Божият промисъл е осъществим във всички случаи, но хората, от които зависи той, трябва да се подчинят на Бога. Ако Го слуша ме и вършим онова, което Той иска от нас, всички нужди ще бъдат задоволени чрез дарения, защото Бог вече е осигурил необходимите средства и хората, които са готови да посрещнат чудото в послушание.

Хвърляне на пари върху одеяло

Веднъж, докато пътувах към Питсбърг, където трябваше да говоря на една конференция, Господ ми проговори: "Искам да събереш средства за новата телевизионна станция, която смятам да построя в града". Бях напълно изненадан, защото изобщо не знаех дали някой има намерение да организира християнски телевизионен канал. Веднага след като пристигнах, съобщих на домакините за това, което ми даде Господ. Рус Бикслър, председателстващият на конференцията, застана като вкопан срещу мен, с отворена уста и втренчен поглед. Най накрая успя да проговори:

- Лоурън, аз организирам телевизионна станция, но ти трябва да разкажеш всичко това пред целия комитет, защото някои от хората не са убедени, че идеята е от Бога.

По късно се срещнах с групата, която смяташе, че проектът е по Божията воля, и те предложиха аз да събера даренията. Прибрах се в стаята си и в молитва попитах Бога как да организирам дискоса. Той ме насочи към Гедеон, който постлал дрехата си и по молил хората да хвърлят върху нея златото. Придържайки се към този пример, взех едно одеяло от хотела и същата вечер призовах всички присъстващи да хвърлят онова, което са решили да дадат, върху одеялото. Залата беше огромна, с високи балкони. Хората се устремиха към подиума и хвърляха пари.

Онези, които седяха на балкона, само се надвесваха над перила и хвърляха пари долу върху одеялото. През цялото време всички пееха и екзалтирано хвалеха Бога, казвайки, че са се подчинили на волята Му. Някои дори хвърляха бижутата си и така ситуацията съвсем заприличваше на историята с Гедеон. Но най голямото вълнение настана, когато се оказа, че събраната сума възлиза на 25 000 долара, т.е. точно толкова, колкото е дадена в Съдии 8:26

Така телевизионната станция беше построена. Междувременно Рус Бикслър съобщи, че разполагат вече с 5 такива станции.

Това преживяване в Питсбърг не беше единичен случай. Имаше едно подобно боговдъхновено жертване в Англия, по време на Библейската конференция, когато хората струпаха всичко, което бяха решили да дадат, а след това пяха и танцуваха в огромно хоро. На пасторската конференция в Ероухед Спринг, Калифорния, трябваше да следваме примера от Деяния 4:37 и да положим парите "в краката на апостолите" в случая, в краката на библейските учители. Методите биваха различни, но обикновено бяха драматични и пълни с действие, защото даренията изискват раздвижване от страна на хората те излизат отпред пред всички и дават, а не си стоят пасивно на столовете в очакване край тях да мине дискоса.

Ако сме чувствителни към Святия Дух и ръководството Му, даренията ще станат най съществената част от живота ни. Често и ще получаваме в замяна на онова, което даваме. Както се обещава вСловото Божие: "Давайте, и ще ви се дава. Добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена, ще ви дават в пазухата, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмеря " (Лука 6:38).

Глава 11

Невидимите начини на подпомагане и издръжка

Вероятно най труден за онези, които са решили дамисионерстват, си остава паричният въпрос. Как можете да сте сигурни, че парите ще се намерят тогава, когато ви трябват? Ами ако трябва да издържате и семейство? Ще можете ли да се грижи те за издръжката на детето си, ако иска да учи в колеж? Много християни употребяват термина "мисионер на вяра", който сякаш звучи заплашително. Можете да си зададете въпроса: "Ами ако нямам достатъчна вяра, за да бъде мисионер?"

Най напред трябва да разберете, че след като Бог ви призовава на пълновременно служение, значи знае всичко, от което се нуждаете. Той знае колко деца имате или ще имате. Той се грижи за здравето на родителите ви. Той вижда дори разваления зъб на дъщеря ви. Бог е практичен. Не се страхувайте да се подчините на волята Му, като си мислите, че Той не мисли за всички ваши проблеми. Той мисли не само за тях, но и за нуждите, за които въобще нямате представа, че ще възникнат.

За това говорихме във втора глава тайната, която носят птиците. Небесният Отец е отговорен за тях и затова те не се тревожат за нищо. А Той наистина носи отговорност за вашето оцеляване.

Бог подпомага пълновременните служители по различен начин. Не се опитвайте да Му диктувате начините за вашата издръжка. Някои хора не могат да забравят гордостта си и просто да разчитат на онова, което ще получат от хората. Грешката им е, че искат да пристъпят към служение, но само ако могат сами да поемат разходите си.

Други пък попадат в капана на духовното възгордяване като вярват, че единственият начин да работят за Бога е като само Той трябва да поеме ангажимента да накара хората да жертват, без обаче да знаят за нуждата им. А има и такива, които прекалено много разчитат на хората – те се надяват повече на личните си познанства, отколкото на Бога, и ако той ги води да постъпят по малко по различен начин, те ще се сблъскат с невъзможността напълно да Му се доверят.

Библията казва, че вярата идва от слушане на Божието Слово.

Независимо от това дали сега започвате служението си, или от го дини работите за Бога, вслушвайте се в думите Му и правете само онова, което Той ви води да извършите.

Прочетете различните опитности, описани в Библията:

- Когато Исус и Петър се нуждаели от пари, за да си платят налога, Господ изпратил Петър на риболов, като му казал, че ще

намери златна монета в устата на риба.

- Когато синовете на Божия служител щели да бъдат продадени в робство поради дългове, Елисей казал на майка им,

вдовицата, да отиде при съседите си да поиска съдове, като започне да сипва вътре маслото, което има. Докато наливала съдовете,

Господ увеличил количеството на маслото, така че жената започнала да го продава и натрупала средства за живеене.

Когато Илия бил гладен, Бог го посъветвал, казано на

съвременен език, да "призове за събиране на средства". Но вместо разпращането на хиляди писма към потенциални дарители с надписани готови пликове за отговор, било му казано да отиде при една жена много бедна и направо да я помоли да му даде нещо.

Кой начин на подпомагане е най библейски? Продажбата на масло? Директната молба? Когато четете Писанието, ще се натъкнете само на една закономерност на Божия промисъл за издръжката на пълновременните служители: разнообразието. Левитите живеели от онова, което израилтяните носели в Божия дом. Пророците често разчитали на спонтанно възникнали желания за жертване, както и на гостоприемството на приятелите си. За известно време апостол Павел правил шатри и работил "ден и нощ", за да се издържа в началото на своята дейност в Солун (1 Солунци 2:9). Друг път пък приемал дарения или пък хора, като Лидия го хранели и приютявали в домовете си.

Докато навърши 30 години, Христос живеел от спечеленото от Него като дърводелец. Но когато пристъпил към пълновременното Си служение, живеел с хората и ядял на трапезата им. Както ви дяхме в предходната глава, Той имал няколко близки приятели, които се отзовавали на нуждите Му Божият Син имал поддръжници (Лука 8:3).

Историята за монетата в рибата разкрива безрезервността, която Исус можел да разчита на Божията помощ.

Повтарящият се елемент в преведените лримери е пълното подчинение на Божията воля. Ключът към невидимите начини на подпомагане е чуването на Божия глас и послушанието във всичко, което Той желае да извършите. Пазете се от опасността, която крие мнението ви, че всеки път Бог ще ви води по един и същи път Бъдете гъвкави и отворени за Неговото ръководство.

Питайте Бога каква стъпка да предприемете. Някой път Той може да иска да кажете на други хора за нуждите ви. Подчинявайте Му се! Възможно е понякога да ви накара да мълчите и само пред Него да изложите проблемите си. Подчинете Му се и тогава. Или пък ще трябва да направите някаква инвестиция, или да продадете нещо свое. Послушайте Го! Той може дори да ви предостави възможност за развитие на някакъв бизнес. Отново се възползвайте!

Но внимавайте за всички онези възможности и пътища, които ще ви отклонят от пълновременното ви призвание. Но пък и не се опитвайте да правите изобретателни алтернативи, с които да насилвате Господ да промисли за вас според вашето желание и начин. Всички чудеса на Божия промисъл се проявяват, ако се спазва съветът на Мария на сватбата в Кана Галилейска: "Каквото и да ви каже, направете го".

Керън Лафърти била компаньонка в някакъв нощен бар, когато Бог я призовал към пълновременно служение. Тя била наясно, че ако продължи да се подвизава като платена бар дама, ще печели луди пари, но знаела също така, че това означава проява на непокорство. Пред нея стоял въпросът, от какво ще живее, ако на пусне бара.

По време на библейските уроци в църквата на Калвари, Южна Калифорния, Карън си спомнила за 6 та глава на Матей, стих 33. фразата просто заседнала в съзнанието й. След урока жената взела китарата си и мелодията сякаш сама зазвучала в съзвучие с думите: "Царството Божие търсете най напред...". Може би и на вас в момента ви зазвучава добре познатата мелодия на песента, която се пее по целия свят и която била чута за първи път от Керън:”... Всичко останало Бог ще ви даде. Алилу Алилу уя". Керън бързо записала гамите и продала новосъздадената песен на няколко издатели. Понастоящем тя е мисионер и живее в Амстердам, а преиздаването на вече нотираната песен продължава да й носи печалба, с което тя посреща част от мисионерските си нужди. Проверовъчен списък за проверка на вашето движение напред

1. Бог ли ме кара да направя това нещо?

Как разбирате дали Бог ви говори? Ще ви дам само няколко кратки характеристики и съвета. Помнете, че всяко едно впечатление може да се получи само от 4 източника: вашето съзнание, нечие друго съзнание, Бог и Сатана. Лесно може да бъде заглушен гласът на дявола: заповядайте му да млъкне в името на Исус. Както е казано в Яков 4:7, съпротивлявайте се и Той ще избяга от вас.

Как може да се справите с вашето собствено въображение? Да ли Бог желае да извършите нещо, или всичко е породено от огромното ви желание и вие само си мислите, че идва от Бога. С цел на истина да го чуете, попитайте Го и Го помолете да не дава път на всички мисли, които не са в съзвучие с Неговата воля (1 Кор. 10:5). Тогава Бог ще спре наплива и бъркотията от ваши и чужди идеи, ще ги заглуши и така ще ви позволи да чуете по ясно Неговия глас. Ако сте готови да Му се подчините, Той ще ви изясни желанието Си.

Помнете също така, че ако ви говори Бог, това ще бъде потвърдено или чрез обстоятелствата, или чрез съгласието на околните, например на духовните лидери, или чрез знак. Бог не избягва повторението, ако вие откровено желаете да следвате волята Му. Вземайте всички решения в Божието присъствие, записвайте си ги, ако трябва, и накрая действайте (Евреи 2:2).

2. Какво ще ми струва това?

Изработването на перспективен бюджет е много съществена част от послушанието на вярващите. Някои смятат, че духовните хора са особен вид дремещи, живеещи сякаш насън личности, че те вървят по въздуха, като ангели поставят твърда основа под краката им при всяка стъпка.

Интересен е фактът, че едно от най великите чудеса, описани в Библията, започва с разработен бюджет. Когато Исус казва на апостолите да нахранят множеството, Филип прави бърза сметка и изчислява, че 200 динария няма да са достатъчни за поемане на разходите. От своя страна, Исус не го смъмря за това, защото не е намерил нищо недуховно в това, да се прави разчет на средствата.

Направете списък на необходимите ви неща. Независимо от това дали ще се заемете с мисионерската кариера, или за определен срок от време ще участвате в някакво мероприятие, задължително е да проучите цените, разходите и да си запишете всичко.

Когато си правите разчета, избягвайте да предвиждате вариянти на крайна бедност или задоволяване на особени екстравагантности. Една млада жена, решила да разчита на Божията помощ в мисионерството, ми зададе въпроса: "Бог ще ми даде ли пари за козметика?" Ако едно нещо е необходимо за вас, то Той го смята за важно. Но, от друга страна, би трябвало да не забравяме, че Бог е обещал да отговаря на нуждите, а не на капризите ни.

3. Какво имам?

Всеки път, когато Бог ви говори, има предвид и онова, с което вече разполагате. Той не помага с чудесата Си, докато вие не започнете със собствени усилия да придвижвате нещата. Петте хиляди са били нахранени, като в началото едно малко момче решило да отстъпи яденето си. Илия попитал бедната вдовица: "Какво имаш в дома си?" (2 Царе 4:2), а тя отговорила: "Нищо друго, освен малко масло".

Това, което вече имате, може би ви се струва, че е почти нищо, но Бог иска да го дадете някому. Имате ли кола за продан? Дър жители нещо за черни дни? Попитайте Бог какво да направите с онова, с което разполагате. Той може да желае да продадете нещо, или да ви накара да инвестирате в нещо част от собствеността си. И отново пълното подчинение на волята Му е ключът към всичко.

Има хора, които неправилно смятат, че единственият начин да проявят послушание е да не притежават нищо. Христос казва на младия богаташ да раздаде всичко, което има, но не дава същия съвет на Никодим, въпреки че и той е бил от знатните хора.

Има много случаи, когато Бог казва на хората да раздадат и малкото, което имат, въпреки че те самите Го молят за пари. Мно го често начинът за получаване на пари е да се дадат пари, като това е извършено в послушание, а не с користна цел или с цел манипулиране на някого.

4. Аз ли трябва да кажа на другите за нуждата си?

Още в началото на дейността на У...АМ почувствах, че нашите работници не бива да запознават хората с нуждите си. Години наред не съм споменавал за финансовите затруднения на У...АМ в нито едно писмо, в нито един вестник. Не смятах, че това е единственият библейски начин за организиране на мисионерска дейност – просто това бе пътят, по който Бог ни водеше.

Докато веднъж през 1971г., когато бяхме в процес на закупуване на първото ни собствено имущество – хотел в Швейцария –аз почувствах, че Бог иска да напиша за читателите на брошурите ни (отпечатвахме ги в няколко хиляден тираж) колко много вярваме в Божия промисъл и че бихме искали всички наши съмишленици да се молят за нас.

Бях изненадан от собствената си реакция на това ръководство

– последва вътрешна борба в мен дали да се подчиня и да напиша посланието. Не осъзнавах колко много се бях възгордял от факта, че сме по-различни от другите мисионерски организации трябваше просто да разчитаме Бог да води хората да жертват за нас.

Освен това не бях подготвен и за реакцията на някои хора, които се бяха запознали с апела ни. Един мой близък приятел ми пра ти гневно писмо: "Мислех, че УАМ не вярва в силата на апели те за финансова помощ!" Това ми беше достатъчно, за да се обърна отново към Бога, а Той ме увери,че правилно съм Го разбрал и че съм Го последвал.. Тази ми постъпка показваше колко тесногръди сме били, като сме се опитвали да накараме Бога да работи по стария начин непрекъснато. И така неусетно сме прехвърлили вярата си от Него към хората, от които очаквахме подкрепа.

Успяхме да купим хотела, като събрахме точната, до последния франк, сума и то в определения ден от крайния срок.

Вярата представлява акт на подчинение спрямо онова, което Бог изисква, и нищо друго. Така че питайте трябва ли да сподели те нуждата си с някого или не. Спомнете си как Илия е бил хранен от враните, водени единствено от Бога, докато един ден изворът пресъхнал и пророкът трябвало да помоли за помощ вдовицата Сарепта. Какво ли би станало, ако Илия беше възкликнал: "Но, Господи, Ти знаеш, че не казвам на хората за нуждите си! За тях знаеш само Ти и Ти ме храниш, защото аз съм прекалено духовен, за да моля хората за помощ!"

Може би съществуват определени причини, поради които трябва да оповестите нуждите си или пък заради които трябва да мълчите. Една част от този проблем зависи от нивото на служението ви. Понякога Бог изисква от вас да не споделяте от какво се нуждаете, с цел по най драматичен начин да докаже любовта Си към вас. А тези Негови чудеса се превръщат в маркировка по пътя на вярата, по който да можете да се връщате, когато ви е най трудно, за да черпите сили.

5. Какво да направя, за да започна дейността си?

Има много хора, които цял живот чакат възможност да започнат да работят и да вършат велики дела за Бога. Но те никога не се залавят с нещо, защото чакат Господ да го извърши..

Иска ми се да запитам тези хора: "Виждали ли сте някога куче да гони паркирана кола?" Разбира се, че не. Исус казва: И знамения ще придружават повярвалите" (Матей 16:17). "знаменията" не биха могли да ви съпътстват, ако сте "паркирани". Вие трябва да се раздвижите, да преодолеете инерцията, защото вярата не е пасивна. Павел казва: ".. аз гоня изподир дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа (Фил.3:12).

Така че, ако искате действително да започнете отнякъде, нарушете спокойствието на безделието и се опитайте да се вслушате в Божия глас. Ако Бог ви каже да извършите нещо, започнете от

там, където сте, и с това, с което разполагате. За останалото ще промисли Той.

Можете да наложите ограничение на Божия промисъл.

Когато Бог ви е говорил, бъдете готови да Го послушате! Той обича агресивността във вярата. Съчетайте целите си с индивидуалната си инициативност и Божието ръководство.

В историята с Илия и маслото на вдовицата широтата на Божия промисъл е била ограничена единствено от броя на съдовете, които жената е поискала назаем от съседите си.

Когато Бог ви обещава нещо, то е зависимо и от качеството на вашата част от работата. Човешките усилия, положени наполовина, могат да забавят или променят Божието обещание при изпълнението му, както и да ограничат обхвата на Неговото действие. Затова работете от сърце и с пълни сили.

Не забравяйте, че Бог иска да ни дава голяма широта на погледа, по-големи предизвикателства и цели, а след това съответно ще ни накара да работим за осъществяването им. Днес може да сте се молили за няколкостотин долара, необходими за кратко мисионерско пътуване. А след няколко години може да разчитате на Него за милиони, които да вложите в голям евангелизаторски проект. Във всяка ситуация, в която се намирате, обърнете се най напред към Бога, за да получите ръководството Му, а след това упорито работете, за да осъществите поставените цели.