Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие



страница7/9
Дата03.09.2016
Размер1.67 Mb.
#8133
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Глава 12

Как да искаме пари

Как да искаме пари

Прочетох следното "типично" мисионерско писмо в едно християнско списание от Англия, което е един ироничен пример:

„ Скъпи братко или сестро,

Моля те, не обръщай внимание на разкривения шрифт и нискокачествената хартия на писмото, но фондовете ни са ограничени, откакто навлязохме в 98 та фаза на проекта ни за изграждане на Универсален евангелски колеж. Както вече зна еш от предишното ни писмо, нуждаем се от 23,5 милиона лири. Досега сме събрали 13,50 лири и е чудесно да виждаме как делото се осъществява.

Много е окуражително, когато човек живее с вяра и вижда, че се задоволяват всичките му нужди. Ядем редовно, като моят ред е да се храня във вторник и четвъртък. Освен това невероятно много дейности могат успешно да се организират в тъмнината.

Онази нощ, когато се опитвах да заспя върху линолеума, ми хрумна нещо. Наистина, политиката никога да не молим за финансова помощ е това, което ни отличава от онези организации, които непрекъснато просят пари за проектите си. Някои от тях дори оспорваха пророчеството, че колежът ни ще бъде построен и цяла Англия ще се обърне към Господа в срок до минала та сряда. Пророчеството не се изпълни, но ние вярваме, че това се дължи на духа на злоба и скъперничество, завладял някои хора извън проекта ни. Ние се молихме за тях миналата нощ, докато четяхме историята за Ананий и Сапфира на светлината на свещта. Ти знаеш ли тази история, приятелю?

Искрено ваш..."

Беше трудно да се разчете разкривеният подпис в края писмото. Вероятно бедното приятелче е страдало и от рахит.

Можем да се научим как да апелираме за финансова помощ, като най-напред се научим как да НЕ го правим. Господ съди за стъпките ни в зависимост от мотивите ни. Поради това е много важно да имаме правилна мотивировка при даването, както отправянето на молба към дарители.
Как НЕ трябва да събираме пари

1 Не използвайте чувството за вина, когато искате пари.

Хумористичният пример от Англия преувеличава нещата, за да постигне целите си, но има и действителни писма, които звучат по следния начин: "Ако не ни помогнете веднага, програмата ще се провали и милиони ще отидат по дяволите!", или: "Знаете ли, че парите, които ще похарчите в ресторанта, ще са достатъчни, за да се храни едно семейство от Централна Америка в продължение на цял месец?"

Вината е лош мотив. Бог обича състрадателните дарители, а не виновните. Та нали Бог изпрати Сина Си в света не за да го осъди? Тогава трябва ли ние да го правим?

2. Не апелирайте за финансова подкрепа, като се базирате на събуденото съжаление в другите.

Няма нищо лошо в състрадателното отношение към човешка та болка и страдание, нито пък към човешката духовна слепота без надежда за вечен живот. Но постоянното събуждане на човешкото чувство на съжаление води до рискове. Тогава хората стават коравосърдечни и трудно решават да помогнат на ближния си.

Първото шокиращо впечатление на всеки новопристигнал в Калкута, Индия, е множеството просещи бедняци, които ви пресрещат където и да сте хората ви гледат с умолителен поглед и протегнати ръце. А второто нещо, което ви шокира, е липсата на всякаква реакция от страна на белите хора. Работниците от средната класа прескачат спящите просяци и се спъват в телата, докато се опитват да се качат на автобуса, за да отидат на работа и сякаш изобщо не забелязват страданието наоколо.

Осъзнавам задачата, която е поставена пред всички хора с милосърдно служение. Те се борят, за да запазят човешкия облик на фона на бедността и болката по света. Броят на гладуващите и бездомните е толкова голям, че те трябва да намерят начин да дове дат фактите на живота до личностното възприятие на всеки човек и да ни посочат с какво бихме могли да помогнем. Но само съжалението не е достатъчно. Господ трябва да ни води, когато решим да направим дарение. Необходимо е да се раз говаря с дарителите по начин, който им позволява да питат Бога трябва ли да посрещнат нуждата и по какъв начин.

. Не бива да се възползваме емоционалното им състояние след обявената нужда.

3. Не насочвай апела си към алчността на хората

След като Библията обещава: "Давайте и ще ви се даде", не бива в никакъв случай да събуждаме алчността у хората, която да ги движи при даване на средства за Божието дело. По този начин ги изкушаваме да сторят грях. Всички сме се натъквали на въпроси като следния: "Искаш ли по хубава кола? Жертвай за служението ми и Бог ще те благослови, ти не можеш да Му се отблагодариш!" Трагичното в случая е, че по податливи на този вид апели са бедните хора.

Божието слово е истинно и често получаваме благословения, дори и когато е налице явно манипулиране на множеството. Но също така много често, когато даваме пари, Бог не ни благославя чрез даване на повече пари, а по друг начин: дава ни радост, откровение за Себе Си, открива ни действията Си, характера Си, дарява ни чувството за принадлежност към Неговото царство, дава ни мир и ни успокоява във всяка ситуация в живота ни.

4. Не се опитвайте да събудите страх у хората

В дните преди "гласността" и преди падането на комунистическата система много обичаен беше следният призив: "Единствената причина, поради която Бог пази нацията ни от комунизма е, че издържаме мисионери в чужбина". Грешно е да се злоупотребява с човешкия страх, за да се накарат хората да жертват. В действителност призивът казва следното: "Страхувате ли се от нахлуването на чужди орди в земите ни? Тогава е най добре щедро да дадете каквото имате, защото не се знае какво може да се случи..." Има и други видове заплахи, според които ако не жертвате за Бога, Той няма да пази обичаните от вас хора От болести, злополуки или смърт.

Нашата мотивация, когато правим дарение, трябва да произлиза от любовта ни към Бога и от желанието да видим установяването на Царството Му на земята. Освен това горепосочените призи ви сякаш ни карат да мислим, че Бог търси да види пропуските в послушанието ни и ако има такива, е готов да стовари купища ужасни неща на главите ни. Всички тези неща разрушават представата за Божия характер. Ние имаме любещ Небесен Баща, Който изпраща нежност както на праведните, така и на грешните дори когато трябва да наказва, Той го прави с много състрадание и милост.

5. Не се опитвайте да се възползвате от гордостта и честолюбието на хората

Този вид призив обикновено се отправя към хората с високо обществено и социално положение: "Дайте пари за строежа, и ще поставим красива плоча с вашето име в приемната".Няма нищо

лошо в това, да се отблагодарите на онези, които дават, но не ги тласкайте към възгордяване, не събуждайте самолюбието им, за да ги накарате да жертват средства. Христос казва, че онези, които искат да бъдат почитани от хората, вече са си получили своето на земята. Само онези, които дават с чисто сърце, без да се интересуват от това дали някой знае за дарението или не, ще получат награда от Небесния им Отец (Матей 6:4).

Апелирайте за финансова помощ правилно

И така, как би трябвало да апелираме за финансова подкрепа? Най-напред трябва да степенуваме по важност предпочитанията си. Не бива да гледаме на хората като на източник на пари, а винаги да ги ценим като приятели. Трябва да пазим сърцето си и в него да поставяме на първо място хората, а не парите им.

Всяко духовно общество трябва да има за цел да приближи всеки свой член към Бога и след това към останалите. Околните са вашите близки приятели, с които можете да споделите и най съкровените си желания. Това са хората, с които се молите, които ви издържат финансово или пък са вашите незаменими съветници. В крайна сметка обаче, всички те могат да ви напуснат и също да се заемат с мисионерска дейност, което пък ще прекъсне вашата издръжка. Но не забравяйте, че Бог ще ви изпрати други приятели и съмишленици, с помощта на които да довършите започната работа.

Начинаещите мисионери много често споделят, че няма на кого да кажат за нуждите си. Те имат предвид може би това, че чле новете на семействата им мразят търсенето на парични средства и дори не вярват в това, с което са се заловили. (Истина е, че има хора, които предпочитат децата им да си останат н еспасени, но да спечелят добри пари за семейството си, а чак тогава да вършат щуротии, като например мисионерстване.)

Други твърдят, че няма откъде да получат подкрепа, защото никой от приятелите им не е християнин, или идват от църква, която не отделя средства за мисионери, или пък дава на хора само от собствената си деноминация.

Ако вършите онова, което Бог ви води да извършите, и го извършите по време, определено от Него, то Той вече е подготвил хората и средствата, които ще са ви необходими, за да изпълните волята Му.

Осъществяване на служението дарителство

Преди няколко години говорих пред 55 лидера от нашата мисия. Попитах ги колко от тях са открили някой, който притежава дарбата дарителство и са го насърчили да започне това си служение. От всички 55 души само двама вдигнаха ръце. Защо е това колебание? Сигурно защото дарбата да даряваме не се смята за духовно равнопоставена с всички останали дарби на Святия Дух, изброени в Римляни 12 и 1 Коринтяни 12. А дарителската дарба трябва да се упражнява в същата степен, както и дарбата да се проповядва, изцерява, служи, обучава, ръководи и т.н.

Застанете пред Бога и си запишете имената, които Той ви дава. Кой е проявил доверие към онова, което вие вършите? Кой ви обича и ви вярва? Може да откриете само един човек, а може да попаднете и на няколко. След това се допитайте за какво да ги помолите и как? Чрез писмо? По телефона? Като ги посетите?

Да те препоръча друг човек

Много често съм чувал мнението, че трябва да имаш човек, който да те препоръча и да поиска финансова подкрепа за теб. Тази идея въобще не е нова. Баща ми, Т.К.Кънингам, е осигурил стотици мисионерски служения през живота си. Онова, което беше ново за мен, беше фактът, че съгласно Библията винаги съществува вероятността от попадане под влиянието на човека поръчител.

Във 2 Коринтяни 5:12 Павел говори за това, да не препоръчва ме себе си. Той препоръчва или по скоро дава мнението си за дру ги хора, като Фива например (Рим. 16:1). Но едновременно с това Павел не се отказва от настоятелните си молби за финансова помощ, когато е необходимо. За това се говори в 1 Кор. 9, а във 2 Кор. 11 без капка стеснение той отново се връща към същия наболял за него въпрос. Защото, когато някой те хвали, той лично избира кое от делата ти да посочи и по какъв начин да призове желаещите да жертват за делото ви.

Въпреки това принципът, според който един човек препоръчва друг, е добро решение за подпомагане на мисионерите. Ако имате приятел или лидер, който има служение като вашето и желае да ви помогне, може да го направи, като събере други хора, готови да жертват за мисията ви.

Как да постъпим с нехристиянин?

Когато решавате с кого да се свържете, не изключвайте автоматично хората, които не са новородени християни. Разбира се трябва да сте особено чувствителни и внимателни с начина, по който представяте работата си, както и да се молите Господ да ви помогне в избора. Ако обаче е истина, че когато някой дава съкровището си и сърцето му върви след него, то тогава и невярващият може да се приближи до Божието царство, давайки средства и сили за делото Му.

Подчинението е по важно от парите

Когато споделяте някаква нужда, трябва винаги да насърчавате хората да изпълняват Божията воля за дарението. Ако сме действително убедени, че даването, жертването за Бога е и хваление, а не само нещо земно, което вършим, за да поддържаме духовната дейност, тогава можем да се чувстваме свободни да насърчаваме хората да дават. Дарителството е духовно служение. Подчинението на Божията воля е нашата цел и тя е по-важна от парите.

Когато споделяме новините и нуждите си чрез писма и редове на кореспонденция, ние даваме възможност на хората да отделят за служението ни толкова средства, за колкото имат подбуждение от Святия Дух. Така им осигуряваме голямото предимство да участват в делото, което Бог е започнал някъде по света. Не бива да преувеличаваме, нито пък да проявяваме колебливост, когато твърдим, че Господ действително благославя онези, които дават.

Друго нещо, което трябва да се вземе под внимание, е това, че писмото се изпраща, за да запознае хората със събитията и само за малко, веднъж или накратко, би трябвало в него да се споменат назрелите нужди. Изключение може да се направи само ако сте в голяма криза. Също като в баснята на Езоп за лъжливото овчарче, където малкото момче викало "Вълк! Вълк!", можем да притъпим чувствителността на хората към истинската нужда, ако постоянно пледираме за пари.

И последна бележка, която трябва да отчетете, ако решите да потърсите нечия помощ: не забравяйте да поискате Божието ръководство. Възможно е Бог да ви накара да изпратите 1 2 лични писма или да се наложи да пропътувате няколкостотин километра, за да говорите с някого. Не е изключено Бог да ви напишете писмо и да разпратите голямо количество негови копия, с които да подтикнете хората да се молят за вашата нужда. Най важното е да бъдете гъвкави, за да отговорите на изискванията във всяка ситуация.

Никога няма да задоволите нуждата от ръководство.

Господ ще ви води не само за да ви посочи с кого да се свържете, но ще ви покаже и начина, по който да го направите. Помнете, че Той е ангажиран с вашето служение толкова, колкото вас дори повече. Той е и щедър да благослови всички, които жертват. Не се залавяйте да насърчавате духовната дарба на дарителството у хората, без да поискате Божията помощ и ръководство.

Има ли някаква цена, която да заплатите заради отправената от вас молба за пари? Да, разбира се. Трябва да смирите себе си и да дадете на хората да разберат, че се доверявате на Бога да приведе някои от тях, за да ви помогнат в служението. Ще бъдете уязвими, може би уплашени или засрамени. Някои ще се опитват да ви разколебаят и наранят. Както каза Мойсей: "Съберете из помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа" (Изход 35:5). Мойсей не се тревожеше, че има хора, нежелаещи да откликнат, а насърчи онези, които са готови да "принесат принос за Господа". Направете като Мойсей послушайте Бога и Му се доверете резултати ще има.
Глава 13

Въпросът за изобилието

Гостите са струпани около масата. Домакинята сервира типична, добра новозеландска вечеря от месо и картофи. Но идва време за десерта и чая и тогава жената, наливайки чашите, започва да обяснява:

Извинете, че чаят е толкова слаб, но го приготвяме така, за да стигне за по дълго време. Нали знаете, че живеем на вяра...

Гостите я уверяват, че за тях това е без значение, но в действителност те, като американци, констатират, че чаят не е толкова силен, колкото обикновено го сервират новозеландците. Но смешното във въпросната ситуация ги застига чак по пътя за вкъщи.

Животът на вяра означава ли, че чаят ви трябва да е слаб? И кое всъщност е слабото нещо чаят или вярата?

Въпросът за изобилието е емоционален, защото е трудно да от делим чувствата от фактите. Християните тип "благослови ме" проповядват, че ако имате вяра, ще получите и богатство, и ако не живеете заможно, то е защото не упражнявате вярата си.

Християнските привърженици на "трудовата теория" твърдят, че упоритият труд ще доведе до материално благословение. Те казват, че щом нямате пари, значи сте мързеливи. За съжаление тези хора много често са инициативни и работливи, но не проявяват милосърдие и не са склонни да подпомагат мисионери.

Пълна противоположност на тези два типа християни представляват онези, които с недоволство гледат на всички с материал но благосъстояние. Тази група "борци против злото богатство" не са далече от комунистическата идея, че всички болести на човечеството идват от неправилното разпределение на богатствата. Според тези хора, всеки сериозен християнин трябва да живее само с насъщни вещи и средства. И затова много от тях са затънали в бедност, защото смятат, че колкото по малко имаш, толкова по близо си до Бога. Каквото и да е мнението ни, повечето от нас изпитват смесица от различни чувства, що се отнася до изобилието, на което се радват някои пълновременни служители. Но каква е Божията намеса във всичко това и съществува ли някаква видима граница на забогатяване, под която трябва да останете, за да задоволите воля та Му?

Съвсем скоро бях благословен по начин, който постави пред нас този въпрос. Преди няколко години, след като дълго време семейството ни беше живяло в малък апартамент в лагера на У\МАМ в Кона, бяхме страшно изненадани от специалното дарение, което получихме от членовете на организацията ни подариха ни нова кола и къща.

Преживяването беше неописуемо, особено що се касае до усещането за изобилие от любов, изляна върху нас. Къщата е чудесна, но няколко седмици след като се нанесохме, Дарлийн отбеляза: "Имам чувството, че всеки момент истинският собственик ще се прибере и ще ни завари в къщата си!"

И тогава един ден ме спря някакъв човек, който искаше да даде пари лично за мен. Трябваше да реша за какво да ги използвам: да ги отделя за погребението си, да платя с тях на медицинската сестра в случай, че получа удар, или да построя плувен басейн, в който да се упражнявам физически, за да избегна горните две събития.

Разбрах защо приятелят ми ми прави това дарение с толкова определени изисквания за приложението му. Той знаеше, че ще е трудно за мен да се сдобия с басейн, въпреки че при нашия климат такова нещо си беше чисто благословение. Намериха се други приятели, които също отделиха средства за басейна, а един друг мой близък човек направи проектирането му. И сега басейнът непрекъснато ни напомня за Божията любов и мъдростта на приятелите ми.

Бог, желаейки да даде примери за вяра, е направил цял списък от герои в глава 11 от Посланието към евреите. От тях Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Давид и Соломон са били богати мъже. Но има и други бедни, гонени, хулени, отритнати и дори убити; обличали се с овчи и кози кожи, живели в крайна нищета по пещери и землянки.

Павел ни напомня, че както богатството, така и бедността могат да са от Бога и че е необходимо да се научим бързо да свикваме с промените: "Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната да съм сит и да съм гладен; и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Оногова, Който ме подкрепя " (Филипяни 4:12 13).

За себе си открих, че е по трудно да живееш в изобилие, отколкото в нужда.

Много по лесно е да чуеш Божия глас, когато разчиташ на Него за следващото си хранене, отколкото ако си осигурен и не се тревожиш за утрешния ден.

Според Бога е опасно да имаш много пари. Исус казва, че е

много трудно за богаташа да влезе в Небето, защото гледа към лъжливото богатство. Бог предупреждава хората Си "да внимават да не забравят Господа своя Бог", когато завладеят велики и богати градове, пълни с хубави неща.

В Притчите Соломон балансира нещата: "Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; храни ме с хляба, който ми се пада, да не би да се преситя и се отрека от Тебе, и кажа: "Кой е Господ?" (Притчи 30:8).

Къде са границите? Откъде нататък бедността става прекалено голяма, и откъде нататък богатството става опасно? Границите очертават твърде променлив диапазон, зависещ от 3 неща:

1. От характера. Не става въпрос за това, до каква степен мога

да очаквам Бог да ми дава, а доколко Той може да ми има доверие.

Ако сме верни в малкото, Той може да ни гласува доверие и за многото. Но съществуват още 2 фактора. Нивото на материалното ни благословение зависи от:

2. Нашето призвание.

3. От културата на нацията, сред която работим.

Дори ако Бог има пълно доверие в мен и характера ми, Той знае от какво имам нужда ни повече, ни по малко за да изпълня призванието си в моя живот. 1. Би трябвало да живеете нито много над, нито много под

жизнения стандарт на хората, сред които работите.

Сестра ми и зет ми, Джим и Ян Роджърс ми разказаха следната ситуация. Били на посещение на група мисионери в една азиатска страна, обедняла вследствие на политическо напрежение. Поради това незавидно положение на икономиката, много от мисионерите живеели в красиви домове, много по-добри от онези, които биха си позволили в Щатите само за 60 долара месечен наем.

Една вечер сестра ми и съпругът й били на гости в един от мисионерите, заедно с други чужденци. На вратата се почукало. Бил пасторът. Сестра ми разказва: "Той стоеше в рамката на вратата. Чувстваше се притеснен и сякаш не смееше да влезе вътре. Нашият домакин излезе навън заедно с госта и набързо от говори на въпросите му. Ние не вършехме нищо лошо, но почувствах, че в стаята се настани някакво особено чувство на вина."И така, как ще разберете дали живеете по-охолно (или по бедно) от онези, на които искате да служите? Задайте си въпроса _ Тази кола, къща, начин на живот, помагат ли ми с нещо, или пречат, за да спечеля хората и да ги обучавам в името и на Исус.

2. Пазете се от алчността.

Библията постоянно предупреждава за това, особено онези , които са на пълновременно служение. Казано е: "Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го не от принуждение, но драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, а с усърдие; нито като господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото" (1 Петрово 5:2 3) С други думи стремежът към забогатяване чрез онова, което е необходимо за изпълнение на Божията воля, се осъжда от Библията.

Две неща разяряват днешната общественост: когато проповедниците живеят явно богато и сред лукс и когато политиците забогатяват, докато са на някакъв пост. Питали ли сте се някога за що е така? Аз мисля, че това отношение се дължи на запазената колективна мисъл от Библията. Огромното мнозинство не осъзнава, че тези идеи са взети от Библията, но те са от там.

Господ каза на израилтяните да си изберат водач (или цар), който да не увеличава броя на конете си и да не трупа злато и сребро за себе си, "за да не се надигне сърцето му над братята му" (Второзаконие 17:15 20). По подобен начин трябва да се избира и духовен водач, който да не обича парите (1 Тим. 3:3).

Никога не използвайте служението си с цел да натрупате богатство. Имало е причина, поради която левитите са били единственото племе, на което не се е позволявало да притежава имоти тяхното притежание трябвало да бъде сам Господ Бог, а не материалните неща (Числа 18:20).

3. Не завиждайте и бъдете доволни.

Библията не ни учи да бягаме от богатството или от бедността. Казано е само да бъдем доволни от онова, което имаме. Казано е също да не сравняваме съдбата си с тази на другите, нито пък да пожелаваме онова, което имат.

Как можем да се справим с всичко това? Противодействието на завистта е да станем абсолютно подвластни на Божието правосъдие. Препрочитайте стиховете, в които се говори за прав дивостта на Бога. Нека тази истина попие в сърцето ви и оцвети всичко, което виждате. Бог е верен и ще ви благослови .

4. Не спирайте жертвате за Бога според начина, по кой то Той желае.

Божият подход на разпределение на материалните блага не е прокарването на закони или налози, чрез които насила да се разпредели всичко по равно. Нито пък даването на обет за бедност. Неговата воля е онези, които са благословени от Него, щедро да споделят благословенията с другите като израз на своята свободна воля: "На ония, които имат богатството на тоя свят, заръ чай да не високоумстват, нито да се надяват на непостоян ното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат мъдри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за ис тинския живот"(1 Тимотей 6:17 19).

Глава 14

Когато просто нищо не се получава

Какво става, когато сте чули какво иска Бог от вас, решили сте да Му се подчините, а парите бягат от вас? Започвате постоянно да проверявате пощенската кутия, опитвате се да се съсредоточи те върху работата си, но всичко, за което можете да си мислите, е защо Бог не отговаря на нуждата ви, въпреки че вършите онова, което е поискал.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница