Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие

Бог е абсолютно верен Той и не би могъл да бъде друг. Когато даде дума, Той ще я изпълни. Освен...

Както видяхте, Божиите обещания винаги се основават на нашите способности да изпълняваме. Те не са автоматично дадени, нито пък се осъществяват по един точно определен начин. Нека разгледаме някои въпроси, които трябва да си зададем, ако нещо в служението ни куца.

1. Обичам ли вещите повече от Бога? (материализъм)

Не е нужно да сте богат скъперник, за да сте влюбен в парите или в материалните блага. Не е задължително да си заможен, за да си материалист. Това не е въпрос на количествено притежание, а е въпрос до каква степен ви владее онова, което притежавате.

Материализмът съвсем незабележимо, малко по малко, може да се прояви дори и при пълновременен служител, дори по време на мисионерстване. Вие виждате от какво се нуждае делото ви; за почвате да се съсредоточавате върху тези нужди; и накрая нуждите се оказват по важни от стремежа ви да чуете Бога. С една дума, станали сте материалист и всичко това в името на служението.

В Матей 6:24 се казва, че никой не може да служи на двама

господари. Не можете да служите и на Бога, и на Мамона. Има няколко признака, които се проявяват в случай, че дълбоко в сърцето си сте се отклонили и сте започнали да служите на парите.Запитайте себе си:Когато се моля или когато групата ни се моли, колко време прекарвам в молитва за финансови нужди? Каквото и да е онова, което предпочита сърцето ви, то ще сее прояви. Божието слово казва да търсим най напред Царството Му а всичко останало ще ни се прибави.

Как вземате решения? Питате ли Бога какво да направите и как да постъпите? Или преглеждате приходите си и според онова с което разполагате, решавате какво да направите?

Когато наистина направите Исус свой Господ, ще вземате решения по напълно различен начин от хората, които ви заобикалят Мнозинството живее заради идола на материалните блага. Никой няма да ви вземе за луд, ако се преместите от единия край на страната в другия, за да получавате по висока заплата, дори ако това нарушава семейния ви живот и ви лишава от приятелите, родителите и от всичко, което обичате. Но ако кажете на хората, че се местите, за да се подчините на Божията воля, и то вероятно без заплащане, без гарантирани приходи, сигурно ще бъдете сметнат за „по особен" случай. Някои дори ще помислят, че сте някакъв окултист или че сте емоционално неуравновесен.

Когато са заплашени човешките богове, самите хора започват да се чувстват заплашени. Преди много години моите приятели Греъм и Трина Кер бяха богати и известни личности. Може би мнозина си спомнят за шоуто на Греъм "Галопиращият лакомник". След като повярваха, Бог им каза да раздадат всичко и те го направиха милиони долари.

Изненадващото в случая беше неодобрението от страна на християните. Някои смятаха, че те са постъпили неправилно. Трябвало е да направят капиталовложения и така все повече и повече да дават за Божието царство.

Подобни реакции показват кои са истинските човешки ценности. Също като учениците на Христос, които веднага сметнали за разхищение на средства разлятото миро върху главата Му. Не се чуват често проповеди на тема идолопоклонство, въпреки че в Библията се говори за този грях повече, отколкото за всеки друг За него става дума в първата, третата и четвъртата Божия заповед, а специално само за него се говори във втората. Явно се нуждаем от ново разбиране за идолопоклонството в църквата, защото е нещо много по силно от подражанието на езическото поклонение. Идолопоклонството представлява живот, овладян от нещо друго, а не от Бога. А само Той заслужава нашето пълно отдаване, преданост и хваление.

И така, ако останете без пари, помолете Бога да ви открие да ли парите не са станали прекалено важни за вас. Не го правете, за да се отдадете на самоосъждение. Бог не съди, а ни коригира и ни призовава към покаяние. Дори тогава, Той е внимателен и все опрощаващ, обича ви и иска да ви види щастливи. Но Той знае, че това е възможно само ако поставите Него на първо място в живота си. Ето защо от любов към вас, Бог може да ви лиши от пари, докато правилно подредите предпочитанията си.

2. Пропуснал ли съм Божията воля?

Това е много често срещан, но и често пропускан въпрос. Не забравяйте, че съществува огромна разлика между вяра и предположение. Какво ли би станало, ако Господ взема под внимание и изпълнява всички желания и мимолетни капризи на хората, които си мислят, че изпълняват по този начин волята Му?! Вярата се базира на онова, което сте чули от Него и сте го изпълнили по начина, по който Той ви е определил. Вашите предположения в това отношение могат да изглеждат външно много духовни, сякаш вършите нещата в Божието име, но в действителност вие сте предприели стъпката без да се допитате до Него.

3. Длъжник ли съм някому?

"Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате " (Римляни 13:8).

Дълговете могат да бъдат причина за финансовите ви затруднения. Бог, поради любовта Си към вас, се грижи за паричните ви средства, докато се ориентирате и се научите да живеете в рамките на онова, което Той ви осигурява. Означава ли това, че вземането на заем е неправилно? И бихме ли могли да си купим някога кола или къща, без да дължим някому пари?

В Писанието съществуват два вида истини. Библията определя абсолютни истини, като 10-те Божии заповеди и поученията, даде ни от Христос (например като това, че никой не може да отиде при Бога, освен чрез Него). Либерализмът използва тези библейски истини и от тях създава подобни, казвайки: "Да, Исус е единият път към Бога, но Буда е другият."

Други принципи, описани в Библията, са относителни истини

Те се отнасят до определена култура и народ. Това са неща, като дадените от Павел напътствия за мъжете да не носят дълги коси (1КОР.11 ). Някои хора, след като прочетат тези стихове, изпадат в легализъм, превръщайки относителния библейски принцип в абсолютен. Ако Бог е противник на дългата коса, то бил ли е и срещу Самсон, Йоан Кръстител и всички други хора, дали назарейски обет?

По същия начин ако съветът "Не бъдете длъжни никому" от Римляни 13:8 е абсолютен, то защо пак Библията казва, този път във Второзаконие 15:8, "непременно да заемат" на бедния? След като бедният приема заема, означава ли това, че проявява непокорство спрямо Бога?

Онова, което Бог ни казва в Римл. 13:8, е да бъдем в крак с времето и хората, да спазваме непрекъснато задълженията си. Да вземеш на заем толкова, колкото можеш да върнеш, е проява на финансова мъдрост.

С други думи, вземете назаем пари за кола, но не попадайте в капана на дребните заеми за храна и други подобни, които се изконсумирват и проиграват бъдещите ви възможности за нещо по голямо. Не искам да кажа, че не бива да използвате кредитна карта, например. Ако можете да поддържате притока на средства, за да се разплащате, без да натрупвате дългове, вие не сте прояви ли непокорство по отношение на съвета да не ставате длъжници на хората.

Има и друго приложение на гореспоменатия принцип. Можете да станете длъжен някому, ако някога сте го ощетили, ако сте от краднали от него или пък сте го наранили по някакъв начин. Можете да сте в дълг пред правителството, защото сте скрили част от доходите си и не сте платили данъка за тях. И това, че сте постъпили по този начин, преди да повярвате, не ви освобождава от задължението да възстановите укритото. Бог не приема подобни извинения. Той прекъсва финансовата ви "издръжка" и чака да послушате гласа на съвестта си и да поправите старите си грешки.

4. Давал ли съм десятък?

В Малахия гл. 3 се казва, че ограбваме Бога, ако не даваме 1/10 от приходите си редовно за делото Му. Ако проявим послушание и започнем да отделяме десятък, в Малахия 3:11 е обещано, че "заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поврежда рожбите на земята ви и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно ". Ако не ви достигат средства, може би не сте се подчинили на Божията воля в това отношение.

5. Проявявам ли щедрост?

Щедростта се проявява, след като сте отделили вече десятъка. Ако изпитвате сериозен, хроничен недостиг на пари, би могло Да означава, че получавате онова, което сте дали каквото посеете, това и ще пожънете. 1 Коринтяни 9:6 ни говори: "Който посее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне."

Когато се намирате в положение на финансова нужда, помолете Бог да ви посочи какво и как да дадете. Той може да ви даде пари, които да ви накара да дадете някому и това може неколкократно да се повтори, докато реши да ви изпрати повече, за да посрешнете нуждите си. Възможно е да се наложи да се впуснете в духовна борба, ако пазите в себе си зрънце алчност. Знайте, че само противоположният дух действа срещу нашия враг, т.е. духът на алчност може да бъде победен чрез проявите на щедрост.

Не мислете, че щом сте на пълновременно служение, сте изключени от числото на онези, които жертват средства. Всеки християнин трябва да прави дарения. Кой знае, може би точно това е начинът, по който ще си осигурите финансова подкрепа.

Освен това, когато очаквате Бог да промисли за ежедневните ви нужди, пазете се да не попаднете в капана на мисълта за бедността. Бъдете щедри без да вземате под внимание средствата, с които разполагат хората, на които трябва да дадете нещо. Не забравяйте, че сте представители на Божието царство.

6. Благодарен ли съм за Божията помощ?

Формирането на Христовия характер в нас се определя от качествата, които Бог смята за най важни. Ние все се връщаме към нуждите си, въпреки че Той винаги проявява желание да ни помогне. Бог може да направи за нас онова, което е направил за Илия отчетете факта, че враните не са му занесли "шатобриан" в пустинята, нито пък наоколо са обикаляли ангели, готови да му до несат каквото пожелае, питайки "Желаете ли още сос, сър?". Гос под иска да ни промени, а не само да ни нахрани. Онова, което ве че ни е дал, за нас представлява част от овладяването на пътища та Му и изучаването на характера Му.

В Стария завет левитите се хранели с онова, което им носели хората в храма. Едновременно с това, тези приноси се смятали за святи. На свещениците е казано: "Речи на Аарона и на синовете му кога да се въздържат от светите приноси, които израилтяните ми посвещават, за да не омърсяват Моето име" (Ле вит 22:2).

Сериозната страна на въпроса е, че понякога сам Бог изпитва благодарността ни. В началото на създаването на Университета на нациите в Кона, Хавай, изпитвахме големи финансови затруднения. По време на един такъв период, в продължение на 3 месеца ядохме само мерлина, която ни донасяха рибарите. Не можете да си представите колко начина на приготвяне измисли готвачът ни за този единствен вид риба. ядяхме печена мерлина, пържена мерлина, мерлина с ориз, мерлина лазаня, мерлина тасос и енчиладос. Можехме спокойно да се сравним с израилтяните, на които манната започнала да втръсва.

Времената се промениха, животът в Кона е друг. Може би щеше да се наложи да се замислим, ако и сега, 15 години по късно все още се хранехме само с мерлина... макар че този случай беше доказателство за Божия план за нашето бъдеще Той ни готвеше за нещо специално. Онези рибни дни бяха дни на основополагане, а благословенията, които получавахме се превръщаха в истински празници. Удоволствието за нас беше фактът, че Христос работеше сред нас, Той ни говореше и ръководеше, а онова, което беше в чиниите ни, нямаше голямо значение.

7. Билли съм верен за дребните неща? Притчата за талантите, разказана от Исус в Матей 25, е една от най важните части в Библията, отнасящи се до финансите. Двама та слуги, които мъдро влагат парите, са и повече възнаградени. Онзи, който скрил таланта, трябвало да се раздели с малкото си съкровище. Господарят се обръща към извлеклите печалба слуги: "Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя... " (ст. 23).

Принципът, според който проявената вярност в малките неща позволява възлагане на по големи отговорности, много често се среща във всички области от живота ни. Бог, проявявайки вярност, няма да ни изпитва, предлагайки ни изобилие от пари и средства, а ще иска да се убеди във верността ни според начина, по който се отнасяме към стотинките. Господ пита в Словото Си: "Кой прези ра тоя ден на малките работи?" (Захария4:10). Не бива да пренебрегваме дребното начало, а трябва да го приемем и да оправдаем доверието, което ни се гласува. Каквито и големи цели и за дачи Бог да е вложил в сърцата ни, Той няма да ги осъществи, Докато не преминем през изпитанията на дребните неща.

8. Проявил ли съм някога непокорство по отношение на Божията воля?

В миналото, когато влакът излизал от релсите, машинистите

трябвало да го издърпат от линията, за да могат отново да го пуснат движение. По същия начин, понякога липсата или недостигът на средства може да е предупреждение за нас, че някъде сме излезли от релсите. Учудващо е до каква степен джобното ни тефтерче заема вниманието ни, та пренебрегваме и дори не забелязваме алармения сигнал на нашата съвест. Бог знае това и понякога, ръководен от Своята любов и милост към нас, отдръпва помощта и подкрепата Си, докато Го потърсим и се покаем.

В Писанието неподчинението се свързва с неверието. В Евреи 3:17 се казва, че на децата на Израил не било позволено да влязат в Обетованата земя точно поради проявеното от тях непокорство. А в стих 18 четем: "Итъй, виждаме, че поради неверието си, те не можаха да влязат". Естествено, че непокорството води до неверие. Атеистът затова е атеист, защото не приема изявената в миналото истина, и докато не пожелае да се изповяда и покае, като започне да се подчинява на Бога, той не може да притежава вяра.

Понякога за нас, като християни, е много трудно да признаем собственото си неверие. Казваме си: "О, но аз вярвам в Бога и в Словото Му!" Но си помислете колко ви е трудно да повярвате, че Той ще ви помогне за нещо по специално, по желано, днес или утре. Вашият проблем може би е неверието, произлизащо от неподчинението.

9. Помолил ли съм Бога да задоволи нуждата ми?

Този въпрос изглежда съвсем обикновен, нали? Но я си помислете, все пак, помолили ли сте Бога да снабди нуждите ви? В Яков 4:2 се казва: "... вие нямате, защото не искате". Много пъ ти предполагаме, че Бог знае за всичко, от което се нуждаем и за това само чакаме да го получим. Но Той може би чака за нещо съвсем просто нашата молба. Не е нужно да отделите 10 дни за пост и молитва, за да Го помолите за нещо само го направете.

11. Има ли "грях в лагера"?

Това е въпрос, който трябва да си зададете, ако ръководите група или организация, която се е сблъскала с не задоволяване на някаква нужда. Фразата "грях в лагера" произлиза от разказа в Исус Навиев, гл.7 израилтяните биват победени при Гай поради греха на един човек Ахан. Изглеждало така, сякаш битката ще бъде лека, но загубили 36 души. Исус Навиев легнал по лице и запитал Бог защо ги е отхвърлил. Сърцето на великия воин се свило при мисълта за предстоящата беда: "О, Господи, защо ни преведе през Йордан? Сега всеки ще чуе за загубата ни и ще дойде да ни погуби! Ние сме пушечно месо!"

Тогава Бог казал на Исус да стане от праха и че има грях в лагера му. Бог би могъл направо да му посочи сгрешилия, но процедурата е друга Исус проверява всички и по метода на изключването достига правилно до племето, фамилията, 10 те души рода, а накрая и до съгрешилия Ахан.

Много често Бог фиксира вниманието ни чрез т.нар. "объркано благословение" ("благословение по по грешка"), подобно на ситуацията, описана в Амос 4:7, където валял дъжд, но не в града, който се молил за него, а в друг град.

Важно е да се подчертае, че всичко това се отнася за ръководители на групи и други подобни, които страдат от необясними финансови затруднения. Всичко трябва да се изясни и посочи, защото много по-голяма беля ще нанесе подозрението, взаимното недоверие между членовете на групата.

Също така помнете, че Божията помощ за вас не зависи от проявеното от други хора послушание, а от вашата склонност към подчинение на Божията воля. Дори ако останалите са непокорни, ако вие останете верни и послушни, Той ще намери начин да отговори на нуждите ви.

12. Жъна ли плодовете на минали грехове или погрешни решения?

Финансовите трудности може да се явяват като резултат от минали грехове. Въпреки че Бог ни прощава, когато ги изповядаме, много често те имат последствия, от които продължаваме да страдаме, понякога с години. Във Второзаконие 28 се изброяват проклятията или плодовете, които жънем от греховете си. Много от тях са финансови: "Проклет ще бъде кошът ти и нощвата ти... плодът на земята ти... рожбите от говедата ти... проклет да бъдеш ".

Тези проклятия са в нас. Не е необходима Божията намеса, за да се изсипе проклятието върху вас те просто автоматически следват като резултат от действията ни.

Защо Бог използва проклятия? Нима Той не е Бог на любовта? Да, такъв е. И именно поради любовта Си, Той вгражда последствията от греха в самия грях. Бог знае, че никой не може да ни нарани така, както съгрешаването. А когато се налага да живееш, носейки последствията от собствения си грях, дори след като си получил; Божията прошка, изграждаш омраза към греха.

13. Работил ли съм упорито?

Млад пастор отишъл при по-възрастния си колега, за да се посъветва относно финансовите си лични проблеми и нуждите на малката му църква. Възрастният пастор го попитал как протича една негова обикновена работна седмица.

Ами, хората ми са малко само 5 6 човека. Най напред подготвям проповедта си за неделя. Това ми отнема няколко часа

След това правя някои посещения. Обикновено допълвам седмицата, като играя голф и се занимавам с разни неща.

Възрастният пастор отбелязал:

В действителност сте добре заплатен, но не забравяйте, че Бог плаща на час.

С други думи, уплътнявайте си времето. Работата за Бога означава, че действително се трудите, и то упорито. За да живеете, получавайки средства от хора, вие трябва да сте с най развитото чувство на отговорност, най-упорито работещият от всички.

Мързелът е поставен на едно положение с грехове като пиянството и лакомията според Библията те имат еднакво осъждение. Ето ви няколко стиха, които можете да вземете под внимание:

- „Който обработва земята си, ще се насити с хляб, но който следва суетни неща, ще има доволно сиромашия" (Притчи 28:19).

- „Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, и дремливостта ще облече човека с дрипи" (Притчи 23:21).

... Ако не иска някой да работи, той нито да яде (2 солунци 5:10).

Бог влага във всеки желанието да бъде продуктивен. Разбира се, съществуват хора, които не работят, защото не са в състояние. Нашата задача тогава е да проявим милосърдие и да им дадем някаква задача, цел, към която да се стремят. Но в никакъв случай не бива да насърчаваме безотговорността. Почти на всеки човек може да бъде дадена полезна задача, върху която да работи.

14. Присвоил ли съм нещо от Божията слава?

1 Лет. 29:11 12 казва: "Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Си на високо като глава над всичко. Богатствата и слава са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепваш всички".

Успехът крие опасности във всички области на живота, включително и във вашето служение. Има вероятност да мислим повече, отколкото за Исус. Парите са един от начините, чрез които господ сигнализира, че нещо не е наред.

15 Проявил ли съм грешно разбрана независимост и гордост?

Има една история за някакъв вярващ, преживял наводнение. Той отказал да се евакуира, защото искал да докаже, че Бог ще го спаси. Прииждащите води накарали човека да се качи на покрива на къщата си, молейки се за чудо. При него 3 пъти идвали спасители с лодка, но той все ги отпращал. Накрая потънал и се удавил. Когато застанал пред райските врати, обидено попитал: "Господи, защо не възнагради вярата ми?" А Бог му отговорил: "Три пъти ти изпратих лодка, но ти не искаше да се качиш в нея!"

Често се случва така, че молим Бога да отговори на някоя наша нужда, но отказваме да приемем помощта Му, когато ни я изпрати. Причина за нашия отказ може да бъде погрешната ни представа за начина, по който Бог ще задоволи нуждата ни. Може би не желаем да смирим себе си и да помолим някой да ни помогне в служението. В такъв случай твърдим, че искаме да притежаваме по голяма вяра, но в действителност казваме, че не искаме да се облегнем на другите, защото разчитаме на себе си.

Независимостта е ценно качество на характера, но тази сила може да се превърне в грях. Сатана изкушил Ева чрез възбуждането на желанието и за независимост, като й обещал, че тогава ще стане като Бога.

Бог иска да сме зависими от Него, да Му принадлежим, а един спрямо друг да сме взаимозависими, т.е. обединени. Ако имаме неприятности с духа на независимостта, Бог може да използва финансовите затруднения, за да се опита да ни привлече вниманието

16.Разчитал ли съм повече на хората, отколкото на Бога?

Библията нарича този проблем "да се облегнеш на плътски Рамене" (1Летописи 32:8, виж също Еремия 17:5). Всичко с тече ние на времето може да се промени. Започваме със заякване на вярата, когато нямаме представа откъде ще дойдат пари, за да ни подкрепят в служението. Бог в Своята вярност употребява някого, да ни даде необходимите средства. Когато този модел започне да се повтаря, има вероятност постепенно да изместим вниманието си от Бога към личността, която ни е дала парите. Неусетно можем дори да изпаднем в положение, когато ни манипулират, да започнем “служене под влияние".

Можем да не усетим, че сме започнали да разчитаме повече на човека, отколкото на Бога, докато не се случи нещо извънредно със средствата ни... верният помагач изгубва работата си, премества се в друга църква или град и т.н. Тогава осъзнаваме, че сме се надявали повече на хората, а не на Бога.

Животът с вяра е нещо чудесно. Никога няма да се отдалечим прекалено много от Бога, ще зависим единствено от Него.

17.Страхувам ли се за бъдещето?

Много хора са толкова сковани от страх пред неизвестното бъдеще, че не могат да прекрачат границата към подчинението на Божията воля. Те отхвърлят призванието си и си остават там, където са били и преди, но този път демонстрирайки непокорство.

Страхът за бъдещето е нещо ужасно, още повече, че той се разраства. Все се питате възможно ли е да сте сигурни, че сте достатъчно обезпечени, че сте инвестирали добре парите си, че сте предвидили всичко. Тази несигурност расте, докато се превърне в парализираща верига.

Съвършената любов пропъжда страха (Йоан 4:18). Можем да се обърнем към Исус, за да ни освободи напълно от страховете. Тогава ще можем да Му поверим бъдещето си. Всичко останало е крайно несигурно. Божието слово казва: "Не се тревожете за утре... Нека денят се грижи сам за себе си " /Матей 6:34/. Това не означава, че не бива да спестяваме или да влагаме парите си изгодно. Йосиф бил призван да изведе Египет от предстоящия глад и суша, като трябвало да отдели 20% от реколтата за бъдещите тежки години. Слушайте Бога и вършете онова, което Той ви казва.

Глава 15

Щом като живеете с вяра, значи животът ви се базира на познанието Кой е Господ. Вярата се основава на доброто познаване на характера Му, т.ес. увереността, че Той ще изпълни онова, което е обещал. Кой е този Бог, на Когото служите? Коя е тази Личност, на Която разчитате за ежедневните си нужди? Едно от най добрите Му описание "Отец", "Баща". Той е вашият Баща, добър Баща, най най-добрият във вселената.

Добрите бащи осигуряват децата си. Добрите бащи също така отговарят на въпросите на децата си. Когато нещо не върви, когато издръжката ви спре, просто идете при вашия Небесен Баща в молитва и Го попитайте какво е причинило спирането на средствата.

В предишната глава ви дадох 17 причини за финансови паузи. Ако се окажете без пари, може да е именно поради тях. Или да има нещо друго. Първото нещо, което трябва да направите, е да помолите Бог да ви посочи грешката. В Притчи 4:7 се казва: "... И при всичко що си придобил, придобивай разум". Доста хора не успяват да се справят точно с това. Те получават Божието ръководство за нещо, но системата не се задвижва и те захвърлят всичко, без да се опитат да разберат защо не се задвижва. Следващият път те чувстват насърчение за нещо, опитват се да се доверят на Бога, но не могат. Не получените отговори на старите въпроси ограбват тяхната вяра.