Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби



страница1/20
Дата23.07.2016
Размер2.81 Mb.
ТипГлава
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД


Първа глава: Апокалиптичните пророчества

1. Сред пророчествата на Библията

2. Ключът на откровението

3. Между две съдби

Втора глава: Империи и хора

4. Трагедията на грешния избор

5. Нишките на живота

6. Посланието на боговете

7. Кой ще завладее света

8. Европа във фокуса на библейските пророчества

9. Началото на вечността

10. По-силни от огъня

11. Гордост и безумие

12. Претеглен на везните

13. Свободата де се извисиш

Империи и хора

Трета глава: Палачи и жертви

14. Световни царства

15. Шедьовърът на злото

16. Защо Бог мълчи

17. Триумфът на доброто

Палачи и жертви

Четвърта глава: Грях и святост

18. Дръзките претенции на гордостта

19. Да удивиш небето

20. Светилището

21. Очистване на светилището

22. Отвъд видимото

Грях и святост

Пета глава: Божият народ

23. Божият народ сред политическите конфликти на Древния свят

24. Слуга на трима господари

25. Християни срещу християни

26. Идващият

27. До утрото на вечността

Разумните ще разберат

Приложения

Литература



РАЗУМНИТЕ ЩЕ РАЗБЕРАТ

УВОД
Библейската книга "Даниил" заема особено място в живота ми. Точното изпълнение на пророчествата й ме е карало да се замислям и да чувствам присъствие на Бога в човешката история, а случките в двореца на Навуходоносор, поведението на пророк Даниил и неговите приятели са повдигали завесата, отделяща видимото от невидимото, и са откривали Божието присъствие в живота на отделната личност. Най-силно са ми въздействали обаче взаимоотношенията на Бога и Неговия народ, защото тук видимо се проявява както любовта на Бога към човека, така и тази на човека към Бога. В съдбините на Божия народ през вековете, в неволите, борбите, страданията и благословенията, в грижата му за "посятото между плевелите", в този постоянен опит на любовта да ороси цветовете на увяхващите човешки добродетели се вижда непрестанната грижа на Твореца за погиващите Му деца и всеотдайната обич на Неговите истински последователи. И колкото повече се опитвах да проследявам това многообразно проявление на любовта, толкова повече се разширяваше моят кръгозор. Започнах да схващам, че в пророчеството еднакво силно са застъпени корените на миналото, животрептящите секунди на сегашното и перспективите на бъдещето, за да изпъкне още по-силно онова, което не се променя, инвариантното, вечното. Така заобичах историята, особено древната. Мислено пътувах с търговските кервани из местностите на Плодородния полумесец, заживях с бита на милиони хора, за да виждам света през техните очи, и се удивлявах как Бог се съобразява с установените представи, как навлиза в света на човека, без да руши, без да отрича, с какво търпение предизвиква радикални промени, ангажирайки цялата човешка същност.

Но над всичко стоят онези върховни моменти, когато не само времето, но и пространството се свива в една точка под мощното въздействие на любовта и подобно на ситуацията преди "Големия взрив", човек не може да установи къде се намира и се задоволява само с простата констатация - в Божието присъствие. Такива са случаите от "Даниил" - 10 и 12 глави.

Когато завърших книгата, разбрах, че съм осъществил още едно пътуване - към себе си. С известна носталгия си спомних за дванадесетгодишния юноша, който редовно посещаваше проповедите на пастор Христо Киров, и за книгата, с която той го ощастливи и го подтикна да вникне в символите на пророческото слово. Спомних си и за студента, който какво ли не правеше, за да устрои учебната си програма така, че да може да присъства на проповедите на пастор Емил Димитров, посветени на любимата му книга "Даниил". С каква радост посрещаше обилната информация, с какво удовлетворение и възхищение следеше ясната му мисъл, точните изводи, окриляни от творческото вдъхновение! Спомних си и удоволствието, което ми доставяха диспозициите на пастор Диньо Харбов, и за още много материали, занимаващи се с тълкованието на "Даниил". В съзнанието ми изплуваха и прекрасните часове от курса на австрийския теолог Шрайдингер - преподавател в Богенхофен. Постепенно пред погледа ми възкръсна цял свят от труженици в полето на духа, чрез които истините на книгата "Даниил" са били оживявани в продължение на десетилетия и са достигнали до мене в своя ослепителен блясък. И моят малък принос не е нищо друго, освен продължение на това начинание като вид благодарност към Бога и към тези, чрез които истината достигна до мене, като усилие, породено от желанието тя да ощастливи и други.

Но продължението на всяка традиция носи в себе си нещо по-различно, нещо ново. Така е и с моята книга. Новите моменти се свеждат до следното.



Първо. Ударението е поставено върху нравствено-духовната част и тя подчинява историко-пророческата. Стремял съм се първо да видя истините във взаимоотношенията на Бога с отделната личност, после взаимоотношенията Му с избрания народ и чак тогава - световните събития.

Второ. Подчертана е теологичната линия. Първо се стремя да изясня целта на видението, неговото място и след това да потърся събитието, което пророчеството предсказва. Например тълкованието на "Даниил" - 2 гл. в блясъка на металите виждам преди всичко представено с какво са блеснали четирите световни империи, новите представи за Бога, за доброто, за свободата, за правото, техните културни достижения, а не само завоевателните им успехи. С други думи, опитвал съм се да проследя битката на новите идеи с остарелите представи като част от Божия спасителен план.

Трето. Формулирани са основните принципи за интерпретация на апокалиптичен текст. Стремял съм се да ги съблюдавам и да не допускам никакво отклонение. Така не се получават връщания назад, както при У.Смит в тълкуването на 11 глава. По мое дълбоко убеждение това е изкуствен способ, появяващ се при нарушаване на основен принцип.

Четвърто. При тълкуване на символиката в "Даниил" - 2 гл. глината е идентифицирана със средновековната църква. Това не е новост, защото само бегъл поглед върху книгата на П.Ланарес "Кой ще завладее света" ще покаже, че това е отдавна възприета постановка. По-ново може би изглежда твърдението, че в десетте рога от "Даниил" - 7 гл. виждам по-богата символика, вместо само някакви десет варварски племена. Но и то не е мое твърдение. Неговите постановки могат да се открият в изследванията на Библейския изследователски институт към Генералната конференция.

Пето. Подчертана е ролята на особения ред в излагането на древната мисъл - хиазмоса. Това откритие, направено преди двадесетина години, твърде много помогна на тълкувателите да схванат структурата на книгата "Даниил" и броя и връзките между отделните й видения.

Посочените различия показват, че най-много съм се доближил до схващанията на Шрайдингер. Това не е случайно, защото именно неговото разглеждане на "Даниил" попълни някои празноти, които в продължение на години не можех да запълня по задоволителен за мене начин. С това не искам да кажа, че съм стигнал до края, ни най-малко. Винаги ще има бели полета в тълкуването на пророчествата. Даниил също е усетил такива празноти и си е отишъл незнаещ от този свят. Незнаещ, но търсещ. А търсенето е необходимост и привилегия за вярващия човек, защото, когато търси, той се учи на смирение и осъзнава, че има много неща, които не разбира. При всяко навлизане в дебрите на пророческото слово с много голяма яснота изпъкват Божиите действия в личния живот и зависимостта на индивида от вдъхновението и изследванията на другите. Точно това прави човека да бъде разумен, защото се е научил да гледа на света през очите на милиони хора, да ги разбира, да живее с техните проблеми и терзания и подобно на Даниил да вижда многобройните проявления на Божията промисъл. И ако някъде е сбъркал, ако нещо не е разбрал или се е заблудил, Бог поема грижата да му помогне - в подходящия момент, в съдбоносния миг да направи разумния разбиращ. Това е посланието, което книгата носи чрез своето заглавие "Разумните ще разберат".

Изказвам благодарност на тези, които ми помогнаха при оформянето на книгата. Особено на Мариана Цанева, която редактира нейното съдържание и подбра предложените илюстрации. Също и на фондацията "Амейзинг фактс", която пое разноските по отпечатването и разпространението. Косвено изказвам благодарност на Б.Бродски за хубавите илюстрации в книгата му "Живот във вековете" (С.,БХ,1987), както и на J.Catling Allen и Joseph Rhymer, чиито библейски атласи ("Pictorial Bible Atlas with maps drawn by Malcolm Porter", Hulton Educational Publications 1980 и "The New Jllustrated Bible Atlas", Chartweel Boous, Inc, 1988) допринесоха твърде много за онагледяването на историческия материал.

Ето как с помощта на много хора поднасям на тебе, скъпи читателю, тълкуване на "Даниил", в което е разтворена и частица от моя живот. Поднасям ти го с вярата, че и ти ще получиш от книгата на пророка онова, с което надари мен.

вото място и след това да потърся събитието, което пророчест

1. С Р Е Д П Р О Р О Ч Е С Т В А Т А Н А Б И Б Л И Я ТА


На 70 км южно от Бейрут - столицата на Ливан, на малък полуостров, врязан в Средиземно море, се намира градът СИР. Той е населен от 8 000 души, предимно християни. Макар че бреговете са удобни за мореплаване и градът си има малко пристанище, тук кораби не акостират. Само закотвени рибарски лодки чакат часовете на нощта, за да излязат в открито море. Рибарите опъват мрежите си върху странни гранитни колони, подаващи се над водата, за да ги подсушат, закърпят и приготвят за вечерния лов. Както гранитните колони, така и каменните блокове, пръснати по брега, напомнят за древен град. На някои места могат да се видят цели зидове, били в далечно минало част от голямо пристанище.

Монотонният живот, лишен от каквото и да е разнообразие, люшканите от вятъра рибарски мрежи, вързани за останките на древния морски град, прибоят на вълните заедно с крясъка на птиците създават впечатлението, че тази местност е сякаш скована в прегръдката на някаква прокоба. Като че тук витае силата на някакво проклятие, което се надсмива над руините, говорещи за блясъка на отдавна отминала слава.

Точно на тази особеност градът дължи големия интерес от страна на западноевропейските държави. Тук по всяко време на годината идват туристи, за да видят, че...нищо не могат да видят! Защо? Защо толкова разходи и труд, за да се увериш, че няма какво да видиш? Защото това е една проверка на думите на Библията! Пустотата на това твърде оживено в древността място е потвърждение на библейско пророчество, записано 2600 години преди нашето време. В 586 г. пр. Хр. пророк Езекиил е изрекъл против тогавашния господар на моретата - града ТИР, думите:

"Ето, Аз съм против тебе, Тире! Ще повдигна против теб много народи, както морето повдига вълните си. И ще се сринат стените ти, и ще съборят кулите ти, и Аз ще изстържа пръстта ти и ще те направя гола скала . Ще бъдеш място за простиране на рибарски мрежи, защото Аз, Господ, изрекох това!" (Езекиил 25:3-5).

Градът Тир се появява в началото на десети век като столица на мощната държава на финикийците. Той дължи своето преуспяване на един нос и на защитата, която му предлага намиращият се близо до брега скалист остров. Към това можем да прибавим и двете пристанища на града - едното, гледащо на север, към Сидон (сегашния град Сайда), а другото - на юг към Египет. Така "седнал при входа на морето", Тир е търгувал с "народите на много острови" (Езекиил 27:3).

В древността градът се е състоял от две части. Жилищната част се е намирала на брега и е била наречена от класическите писатели "ПАЛИТИРОС" (стария Тир), докато складовете за стоки, търговските представителства и корабостроителниците са се намирали на скалистия остров пред брега. И двете части са били заобиколени от големи стени с обща дължина 28 км.

Една година след изричането на пророчеството, т.е. в 585 г. пр. Хр., вавилонският цар Навуходоносор II подлага града на обсада, която продължава цели 12 години. Той успява да разруши напълно Стария Тир, за който се отнася пророчеството, но не подчинява населението, тъй като през тези години то се е заселило на острова. Така чрез Навуходоносор II се изпълнява първата част от пророчеството на Езекиил - разрушаване на стените и на големите кули.

240 години по-късно на същото място застават войските на Александър Македонски. Прочутият пълководец решава да предприеме едно безумно начинание - д а г о п р е в з е м е ч р е з п е х о т а ! За целта той провежда акция за превръщането на острова в полуостров с помощта на съединителен насип, широк 60 метра и дълъг 600 метра. За насипен материал Александър Македонски използва останките от Стария Тир. Всичко, което може да се хвърли в морето - пръст, дървета, камъни - е употребено, за да запълни водата, отделяща острова от сушата. След седем месеца вълноломът опира до острова. Атакуван от двете страни - чрез пехота и чрез флота, Новият Тир бързо бива превзет. По този начин се изпълнява и втората част от пророчеството - "ще изстържа пръстта ти..."

Поради това, че всички камъни и греди от сградите на този прочут в древността град са били хвърлени в морето, от него не е останало почти нищо. На учените и досега не се е удало да определят точното му разположение. Жалки остатъци и следи от сгради са открити на три места в околността на града СИР, но те са твърде малко, за да бъдат използвани като ключ за идентифициране на Стария Тир. Много е вероятно точното разположение и големината на Палитирос да не могат никога да бъдат определени.

Библията не е единствената книга, изпълнена с пророчества. В течение на вековете са се насъбрали толкова различни предсказания, че биха запълнили огромна библиотека. В много отношения тези пророчества си приличат: за разлика от библейските те са написани на объркан, неясен език и почти всички предвиждат за човечеството само бедствия, катаклизми, войни и нещастия, сред които идването на Антихриста спада към най-предпочитаните. Повечето от тях търпят многозначно тълкуване и лесно могат да бъдат отнесени към различни исторически събития. Също така по неписано правило не се споменават детайли от развитието на предсказаното явление.

Освен пророчествата, дошли по пътя на религиозния екстаз, съществуват специално разработени методи за предсказване на бъдещето. Днес са известни 260 такива, прилагани към отделна личност или към цели общности. Най-разпространените от тях са: хиромантията (разчитане линиите на дланта), картомантията (гледане на карти), гадаене чрез мастилени петна, пиромантията (тълкуване играта на пламъците), гадаене по полета на птиците, гадаене на кафе, некромантията (гадаене по заклинанието на мъртвия), предсказване развитието на човешкия характер по движението на небесните тела (зодиите) и съставянето на хороскопи.

През 1981 г. няколко големи американски университета предлагат курсове по вълшебство, магьосничество и астрология. За размера на тези явления можем да съдим от следните данни: в САЩ има около 10 000 професионални астролози и 14 000 ясновидци с 42 милиона клиенти и оборот, възлизащ на около 400 милиона марки. В бившата ФРГ 54 % от населението редовно си правят хороскопи и това през 1981 г. е струвало 60 милиона марки!

С какво можем да си обясним този небивал интерес към пророчествата и гадателството във века на най-големите научни открития?

Причините са най-малко три. Едната се крие в опроверганата илюзия, че науката е всесилна и ще реши кардинално проблемите на човешкото битие. Днес хората все по-ясно осъзнават, че научното мислене е безсилно да реши прастарите загадки около живота и смъртта и че то не е всичко в този свят. Въпреки смазващия товар от знания съвременният човек не може да се освободи от чувството, че над видимото и закономерното има и невидимо, че нашият свят не е нелеп завършек на верига от случайности, че животът има някаква цел, че вселената има някакво отношение към малката прашинка в космоса, наречена Земя. Може би това се дължи на факта, че твърде голяма част от света днес обръща тревожния си поглед към източното мислене и мистицизма, защото се надява, че по пътя на самовглъбяването може да се освободи от своите комплекси, после да навлезе в тайнствения свят на ирационалното и след това да се разтвори в безкрайното.

Друга причина е поразителното изпълнение на някои пророчества, какъвто е случаят с град Тир. Хората не могат да си затворят очите пред тези необорими факти. И те не ги затварят. През последната война английските пилоти, които бомбардирали интензивно Каен (Нормандия), имали строга заповед на всяка цена да пазят двата манастира. Заповедта не била продиктувана от уважение към културните ценности, нито пък от някакво чувство на светотатство. Тя била съобразена със старото английско предание, според което, когато женският и мъжкият манастир в Каен бъдат унищожени, Англия ще престане да съществува. От десетилетия в щата на британските войски, настанени в Гибралтар, е предвиден ветеринарен лекар. И знаете ли защо? Защото предсказание от миналия век гласи, че англичаните ще напуснат Гибралтар тогава, когато там вече не остане нито една маймуна.

Третата причина са неизяснените явления - НЛО (неидентифицирани летящи обекти), които често ни събуждат от дрямката на ежедневието. Духове на починали близки напомнят за своето съществуване чрез светлина, хлопания, гласове, сънища, явяване в бутилки или спиритични сеанси. Вече започна да се говори за материализиране на духа. Под ръководството на д-р Паоло Жибие, на когото се дължи основаването и ръководството на института "Л.Пастьор" в Ню Йорк, се провеждат смайващи експерименти. Докато медиумът Солмон е в транс, пред очите на посетителите и поканените изследователи се появява някакво пихтиесто вещество. То се променя в различни конфигурации и цветове. Постепенно се виждат добре оформени части на тяло, които се съединяват и придобиват образа на починалия близък, извикан от посетителите. Клиентът може да го пипне, в някои случаи да разговаря с него. Сеансите продължават три часа. Хората излизат зашеметени и донякъде доволни. Майки, загубили децата си, най-после се уверяват, че те са добре, че смъртта не означава край; само дето не могат да общуват непрекъснато с тях, а трябва да прибягват до скъпите услуги на медиуми, и то за определено време.

Известни съвременни композитори, поети, артисти получават вдъхновение от контакта с духове. 90 % от екстрасенсите признават, че от духа на починал човек или от някакъв космически пришълец са получили дарбите да лекуват. Други пък са готови да дадат баснословна сума, за да купят яхтата на починал артист от Холивуд, тъй като искат да съжителстват с неговия дух, който периодически се явявал на нея.

А сега нека отново се върнем на библейските пророчества. Една трета от съдържанието на Свещеното Писание има пророчески характер: от 39-те книги на Стария завет 17 са пророчески, отделни глави и пасажи на Новия завет, а също и цяла една книга - книгата "Откровение", са с пророческо съдържание. В известен смисъл тези пророчества се противопоставят на споменатите по-горе методи за проникване в бъдещето. Ето някои цитати:

"И когато ви рекат: попитайте бесовъпрошателите и вълшебниците, които шепнат и мърморят, тогава отговорете: Един народ не ще ли попита своя Бог? Ще притича ли някой при мъртвите, за да пита за живите?" (Исая 8:19).

"Нека се съберат всички народи заедно. Нека дойдат накуп всички племена! От тях кой би възвестил това и кой би показал бъдещите събития?" (Исая 43:9) И наистина, съпоставени с други предсказания, библейските пророчества са много по-прецизни в детайлите и са силно обвързани с времето. С пророчеството за Тир имахме възможност да се убедим в това.

Пророчествата на Библията могат да бъдат класифицирани в две големи групи. Към първата спадат така наречените условни пророчества - изпълнението им е поставено в зависимост от решението и поведението на Божия народ през вековете (виж Второзаконие 28-30 гл.). Понякога условието може да не се споменава явно, а да се подразбира. Силен пример в това отношение е книгата на пророк Йона.

Другата група се състои от така наречените апокалиптични пророчества. Апокалипсис в превод означава откривам, откровение. Оттам идва и думата апокалиптика, която има същото значение - разкриване. С нея се свързва името на богословска дисциплина за предаване на пророчествата. Понякога тя се използва като общо название на редица съчинения от първите векове преди нашата ера, представящи в алегорична (поради гнета на римското владичество) форма идването на Месия, края на света и наказанието на угнетителите.

Библейската апокалиптична част се състои от безусловни пророчества, в които се третира въпросът за Божието царство, оправданието на светиите, Божия съд и установяването на Неговото царство на земята. Тези пророчества са съсредоточени най-вече в двете големи книги на Божественото откровение: книгата на пророк Даниил в Стария завет и книгата "Откровение" в Новия завет. Към тях могат да се прибавят части от книгата на пророк Захария, Матей - 24 гл., Марко - 13 гл., Лука - 21 гл., както и части от посланията в Новия завет. За отбелязване е, че книгата на пророк Даниил е първата книга в Стария завет, която прави разграничение между първото и второто идване на Исус Христос (Месия).

Какво е мястото на Библейските пророчества? Каква е ролята им в живота на вярващия?

Пророчествата са тясно свързани с представата ни за Бога. Чрез тях Той се изявява като такъв, от когото всичко зависи, включително и развоят на събитията.

"Представете делото си, казва Господ, приведете силните си доказателства...! Нека ги приведат и нека ни явят какво има да стане...известете ни бъдещето, за да познаем, че сте богове...!" (Исая 41:21-23).

Според Библията да се познава бъдещето, е характерна черта само на Бога. Чрез пророчествата Той разкрива своето намерение и цел. В този смисъл те представляват философията на историята.

Пророчествата са много тясно свързани с вярата. Целта на всяко от тях е да подготви вярващите в Бога за предстоящи кризи и събития.

"Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците!" (Амос 3:7).

Изпълнението на пророчествата ни дава уверение в Божието ръководство, усилва вярата и ни помага да вярваме в бъдещото изпълнение на събития, противоречащи на особеностите на нашето мислене.

"Научете се от притчата за смокинята. Когато клоните й вече омекнат и развиват листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите да става всичко това, знайте, че Той е близо при вратата!" (Матей 24:32,33); "А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближи! (Лука 21:28).

Но като че ли най-важното нещо, което трябва винаги да помним, е, че в пророчествата по особен начин се открива Божият характер. Неговите милост, любов и правда.

"И така, още имаме и известното пророческо слово, на което добре правите, като внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, докато зорницата изгрее във вашите сърца" (2 Петр.1:19).

2. К Л Ю Ч Ъ Т Н А О Т К Р О В Е Н И Е Т О


Когато сте попаднали на пророческата част от книгата "Даниил" или сте разлистили страниците на книгата "Откровение", сигурно сте си казали, че са прекалено неразбираеми и символични за вашия ум. Изглеждало ви е трудно и дори тягостно да ги четете. Знайте обаче, че това е само привидно. Бог е дал тези пророчества, за да се четат, изследват и разбират. Те носят общото име Откровение, защото са предназначени да открият важни истини. Причината, поради която в началото изглеждат неразбираеми, е, че не винаги се обръща внимание на принципите за тяхното коментиране (тълкуване). Тези принципи са изложени в самото Писание и с право могат да бъдат наречени "ключа на Откровението".

Първото нещо, което трябва да се знае, е, че библейските пророчества не са самоцелни, произволно адресирани да някой народ или царство. Те винаги са подчинени на обща идея, засягаща някои аспекти от невидимата битка между силите на доброто и силите на злото. По традиция тази обща идея ще наричаме теологична линия (от гръцката дума теология, която в превод означава знание за Бога или богознание).


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница