Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби

"После видях друг звяр, приличащ на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила. Този звяр имаше и четири глави. И даде му се власт голяма." (6 ст.)

Аналогията със съня на Навуходоносор е очевидна. Затова може би Даниил е схванал с лекота, че става дума пак за същите царства. Тук определено и самото животно, и четирите крила говорят за бързината, с която третото царство ще покори света. Това е изключително точна символика за походите на Александър Македонски. От 334 г.пр.Хр. само за десет години, и с армия от 530 000 души, той завладява Персия, Египет и стига до реките Инд и Ганг в Индия. Смъртта обаче го покосява преждевременно и той не успява да завърши своите планове за покоряването на целия свят. Но идеята за обща интернационална култура се осъществява. Западът триумфира над Изтока. Светът навлиза в периода на елинизма. Внезапната смърт на Александър разклаща из основи огромната империя, чието единствено свързващо звено е неговата личност - законен приемник на персийските царе и на египетските фараони, от една страна, син на Филип - от друга. Измежду останалите живи сподвижници на царя с най-голямо внимание се ползват Пердикас, Антипатър, Птолемей, Евмен, Антигон и др. Те са силни, решителни и честолюбиви хора, които нямат никакво желание да отстъпят на някого първенството в държавата. Това предвещава дълги и изтощителни войни. В продължение на двадесет години империята на Александър се тресе от кръвопролития, заговори и коварни убийства. Този период е известен като период на диадохите (наследниците). Кулминацията на конфликтите се достига в 301 г.пр.Хр., когато се води една от най-жестоките битки на древността - при Испос, в Голяма Фригия. От този момент империята е разделена на четири части между Касандър, Лизимах, Птолемей и Селевкий. На Касандър се паднала Македония, на Лизимах - Тракия и Мала Азия, на Птолемей - Египет и Палестина, а на Селевкий - Сирия и Месопотамия. Колко точно пророчеството е предсказало разпадането на Гръко-Македонската империя! Главите също са алчни и жестоки. Сключеният мир и подялба са твърде краткотрайни. Непрекъснато се оспорват територии и се местят граници. Това продължава, докато Рим не наложи своя железен ред.

"Подир това видях четвърти звяр, страшен и ужасен, и твърде як. Той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си. Той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога." (7 стих)

Думите са немощни да опишат жестокостта и характера на четвъртото царство. На никакво животно не може да се оприличи тази нова сила. А и Даниил не го описва изведнъж. В деветнайсетия стих имаме допълнителни данни за него: "Тогава исках да науча истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всичките други, твърде страшен, на когото зъбите бяха железни и ноктите му медни. Той пояждаше, съкрушаваше и стъпкваше остатъка с нозете си". Сходството със съня на Навуходоносор (2:32,40) е пълно: железните зъби и десетте железни рога съответстват на железните крака и десетте пръста. Какво по-точно описание на гордия Рим - Рим на цезарите! В продължение на повече от шест века всички победени народи е трябвало да доставят безплатно хляб, месо и вино на римските граждани. А те са били около 600 000, ако не се броят робите. По времето на цезарите Рим се превръща в империя на оръжието, пълководците, търговците и бирниците. Рим е управлявал народите, като е събирал таксите и данъците чрез местни хора, за да ги противопоставя един на друг и така да следва принципа "разделяй и владей". Рим е унижавал хората и е потъпквал достойнството им чрез удоволствията, които е предлагал. Гладиаторските игри ярко демонстрирали крайна жестокост. Императорите изградили амфитеатри. Само Колизеумът е побирал над 50 000 зрители.

Игрите винаги са били кървави и безчовечни. Известно е, че в 107 г.сл.Хр. император Траян направил увеселение, в което участвали 10 000 гладиатори. Имало е и зрелища с диви зверове. Не само гладиаторска кръв се е леела по подиумите на амфитеатрите. От времето на Нерон (54-68г.) започва гонението на християните. Рим гордо се изправя срещу този нов Бог и срещу Неговите последователи. Милиони са хвърлени на дивите зверове, разпъвани на кръст, изгаряни като факли, преследвани и изтезавани. И което е било най-необяснимо: обикновените хора са искали кръв и са се наслаждавали от проливането на кръв. Неистово било удоволствието, когато са гледали как зверовете разкъсват беззащитните жертви, как човекът се превръща в пихтия, как костите му се раздробяват от здравите челюсти...Римските граждани били толкова пристрастени към подобен род зрелища, че за да си запазят място в амфитеатъра, отивали още преди изгрев слънце и се отказвали да обядват. Разбира се, на такова жестокосърдечие трябва да се сложи край. Идва ред на железните рога.

(коментар върху кн. "Даниил" - 7:8,20,24,25)

"Когато разглеждах рогата, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха. Той имаше човешки очи и уста, които говореха надменно." (8 стих)

Вниманието на пророка е привлечено от един особен малък рог. В него има нещо човешко, но това е само моментно впечатление. Той бързо израства като свирепа богопротивна сила, която в своята жестокост и богохулство изпреварва всички останали. Обяснението на ангела допълва портретната характеристика на този малък рог.

"...След десетте царе ще се издигне друг, който ще се различава от тях и ще покори трима царе. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони, и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена, и половин време." (24 и 25 стихове)

Портретът на тази страшна богопротивна сила е представен чрез десет белега:

1. Малкият рог ще бъде "между десетте рога".

2. "Ще се появи след тях".

3. Той ще "изкорени три от тях".

4. Ще има нещо привлекателно в себе си - "човешки очи".

5. "Ще говори надменно".

6. "Ще бъде малък, но по-як от другите".

7. "Ще говори думи против Всевишния".

8. "Ще воюва против светиите".

9. "Ще промени времена и закони".

10. Ще извърши всичко това в период от "време, времена и половин време".

I. След десетте рога

Четвърти век е повратен в историята на Стария свят. Някогашната мъченическа християнска църква е заменена с императорска църква. Гоненията през изминалите три века забавят прадсказаното от апостол Павел духовно отпадане (2Сол.2:3-8), но след издигането й до трона на римския император всички езически обичаи като мътен поток, на когото преградите са премахнати, нахлуват в християнските среди. Християнството е създало многобройни храмове и е било тясно свързано с императорската власт, но в четвърти век Константин му нанася смъртоносен удар. Християнството, срещу което току-що престанали гоненията, става императорска религия, а при Теодосий II, в 382 г.сл.Хр., е издигнато в ранг на единствената официално призната религия на цялата империя.

Сливането на държавната власт с църковната, влизането на църквата в политиката е най-опасното нещо, което може да се случи. Християнството започва да се превръща в религия на компромисите. Държавната власт се използва за църковна пропаганда, а църквата пък от своя страна се поставя в услуга на държавата. За да се привлекат повече хора, църквата в Рим замества покаянието с покорност, кръщението превръща в обред на възраждане, а Господната вечеря - в очистителна жертва. След това е въведен кръстният знак и...молитви за мъртвите. Появява се обичаят да се обожават мъченици, а по-късно - кълтът към светии и икони. Почти във всички точки на империята се чувства неудържимо потребност за имитиране на езическите обичаи и тяхното размесване с обредите на християнския култ. Така суеверието на езичниците се промъква в църквата. Силата, приписвана някога на езическите храмове, на картини и статуи, сега започва да се приписва на християнските църкви, на светената вода и на образите на светиите. Разбира се, имало е и несъгласни. Срещу тях по-малобройната част на християнския свят (или по-точно близката до императора върхушка) надига не само глас, но често и императорския меч. Несъгласията са обявени за "ереси", а техните носители - за "еретици".Някои от тези течения са били много ревностни последователи на Свещеното писание (напр. донатистите). Те не са били съгласни с приемането на гонението членове, както и на онези, които допускали компромиси с езическите обичаи и суеверия. В 316 г. Константин издава срещу тях закон, според който църквите им трябва да бъдат затворени, епископите да бъдат или убити, или изгонени вън от пределите на империята. Църквата повежда голяма битка срещу така наречената арианска ерес. Инициатор за тази борба е презвитерът на Александрийската църква Арий. Спорът се води около мястото на Второто лице на Бога - Господ Исус Христос в Божественото Триединство. В дебатите за размяна на мнения се въвличат множество хора. Намесва се и Константин. В 325 г. Никейският събор осъжда учението на Арий. Той и поддържащите го епископи са осъдени като еретици и изгонени в Илирия. Макар че групичката им е малка, те не остават бездейни. В Илирия създават два нови центъра на арианството - в Сингидум (Белград) и в Мурса (Осиек). Оттук започва да се разпространява арианството сред готските племена. По този начин се подготвя почвата за нанасяне на решителен контраудар във времето на Великото преселение, тъй като повечето от германските племена подобно на остготите са приели арианството. Но причинените сътресения проправят пътя на католицизма към императорския трон: от църква, седяща в политическа сила, в нещо като царство, в...рог!

След първата ударна вълна на вестготите, предвождани от Аларих (410 г.), ураганът на политическите събития вече подготвя втора, много по-силна от първата. В 425 г. Атила със своите хуни навлиза в Италия и започва да разорява град след град. Рим изпада в панически страх. Император Валентиан III се оттегля в Равена и виждайки, че не може да устои на натиска, изпраща делегация да моли за примирие. Начело на делегацията императорът поставя не кой да е, а папа Лъв I. Папата успява да убеди Атила да се оттегли и така спасява града. Три години след нашествието на хуните при устието на р. Тибър се появява флотата на страшните вандали. Тези морски пирати са предвождани от цар Гейзерих. Той е повикан от Евдокия, жената на покойния император Валентиан. Изглежда е искала да отмъсти на убиеца на мъжа си Петроний Максим, който става император и я принуждава да се омъжи за него. Когато вижда настъпващите вандали, императорът се уплашва и прави опит да избяга, но изпадналото в паника римско население го залавя и насича на късове. Така народът остава без император и без армия. Към кого да се обърне за помощ? Имало в Рим само един човек - папа Лъв I. И той успява да спаси града от пълно унищожение. Така папата станал спасител, "защитник на гражданите". Народът започнал да гледа на него като на духовен и светски господар. Затова този особен рог има човешки очи. Действително прозорливата политика на римския епископ и себепожертвувателността му спасяват Рим и народа от пълно изчезване!

За да стане политическа сила, папството трябва да преодолее сериозни препятствия. В 476 г. водачът на херулите Одоакър сваля последния римски император Ромул Августул. Херулите нямат никакво намерение да дадат каквато и да е власт на папите. Видно е, че е рог, който пречи. Но владичеството им е твърде краткотрайно. Политиката на римския епископ, съгласувана с политиката на приятеля му, византийския император Зенон, подтикват вожда на остготите Теодорих да потегли с войските си към Италия. В 489 г. Одоакър е победен, а четири години след това - убит. Народът на херулите е претопен и по този начин първият рог е изкоренен. Остготите обаче са ариани и следователно не биха допуснали за нищо на света папството да пусне своите пипала в политиката. Вандалите в Северна Африка също били ариани - непреодолима пречка за католическото влияние. За да си разчисти пътя, папството потърсило помощта на византийския император Юстиниян (527-565) - най-великия владетел на Източната Римска империя. В 533 г. той праща на папа Йоан II писмо, в което го нарекъл "Глава на всички святи църкви" и по такъв начин поставил папската църковна институция на законна основа. В по-късния Юстиниянов законник "Новеле" от 535 г. можем да прочетем, че "Рим е върхът на най-висшето свещенство. Затова в съгласие с решенията на съборите нареждаме пресветият папа на древния Рим да бъде пръв между всички свещеници, а негово превъзходителство епископът на Цариград, или както го нарекохме - Новия Рим, да заеме второто място след светия Апостолски престол на древния Рим, който ще бъде председател и поставен над всички останали престоли" [1.8]. Тези декрети са узаконени със сила. В 534 г. византийските войски разгромяват вандалското царство и то престава да съществува. По-продължителна е борбата с остготското царство в Италия. В 535 г. прочутият пълководец Велизарий превзема Сицилия, в 536 г. - Неапол и Рим. В 537 г. се водят кръвопролитни битки, предизвикани от опита на остготите да си възвърнат Рим. В 538 г. Рим е окончателно освободен. Борбата с остготите продължила до 554 г., когато последните гарнизони били напълно унищожени и племето престанало да съществува. Така след падането на трите царства (на херулите, вандалите и остготите) пътят за възкачване на папството на императорския трон е открит. Ето как в историята се изпълни и белег номер три. От 538 г.сл.Хр. първата личност в Рим фактически е папата, а църквата е единствената универсална общност на Запада.

"Той наглед бе по-як от другите..." (20 ст., последната част)