Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби



страница11/20
Дата23.07.2016
Размер2.81 Mb.
#2409
ТипГлава
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   20

VI. Надменността на малкия рог

В историята не е позната друга сила, която да се е държала така горделиво и надменно с кралете, със силните на деня хора, както това е правела папската институция. Според нея държавата няма никаква власт над църквата и над нейните притежания, нещо повече: тя трябва да се подчинява на изискванията й. Кралят е васал на св.Петър и следователно е подвластен и на папата. Гражданските закони са валидни дотолкова, доколкото не противоречат на папското право. Претенциите и твърденията на папството са много точно формулирани в съчинението "Диктатут папае", съчинение, представящо гледището на папа Григорий VII за ролята на църквата в тридесет и седем кратки изречения. Ето някои от тях:

"1.Римската църква е учредена от самия Бог.

2. Римският епископ единствен има правото да се нарича универсален.

6. Папата е единствената личност, на която всички князе целуват краката.

12. Папата има власт да сваля владетелите.

18. Никой не може да анулира папските решения, но папата може да обезсилва решения и на светската власт, когато те са несправедливи.

19. Папата не може да бъде съден от никого.

22. Римската църква не е съгрешавала, не съгрешава и съгласно писанието - няма да греши."

Има ли в историята друга религиозно-политическа сила с такова високо мнение за собствената си стойност? Няма, освен папската институция! И тук пророчеството е изключително точно в своята преценка.



VII. Богохулствата на малкия рог

"Ще говори думи против Всевишния..." (25 ст.)

В посланието на ап.Павел към солунците се дава описание на действията и по-специално на богохулното отношение на "малкия рог" през вековете: "Да ви не прелъсти някой, защото онзи ден няма да дойде (Второто пришествие), докато не дойде първо отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и превъзнася над всеки; който се нарича Бог или нещо, което за свято се почита, така щото да седне в Божия храм като Бог и да показва себе си, че е Бог" (2 Сол.2:3-5).

Според обясненията на Павел богохулство означава да се приемат титли, които се отнасят само за Бога, и да се изисква поклонение, на което има право само Творецът. Нека да видим какво казва историята по този въпрос:

1. "Светият Отец" е титлата, която Исус дава на Бога, но папата не само че я присвои, а даже отиде и по-далеч - към него се обръщат с "ПРЕСВЯТ ОТЕЦ".

2. "Върховен понтиф" (пастироначалник, първосвещеник) - титла, дадена единствено на Исус Христос (Еф.1:22).

3. "Лъвът от Юдиното племе" - титла, дадена на Исус (Откр.5:5). Папа Лъв Х и Лъв ХIII са я присвоявали.

4. "Бог на земята" - обръщение към папа Григорий III.

5. "Нашият Господ Папата" - по този начин се обърнал кардинал Барониус и част от католическите писатели към римския епископ.

6. "Пресветият и Преблаженият, който е посредник от небето и Господ на земята, заместник на св.Петър, Божият Помазаник, Господарят на всемира, Бащата на кралете, Светлината на света" (из акредитивното писмо, което папа Мартин V дал на посланика си в Цариград).

7. "Пресветият Понтиф и Отец в Христа и Господ, нашият Бог папа Лъв ХIII" (10.II.1814 г., при ръкополагане на д-р Цистиани).

8. "Като заместник на Исус Христос папата е наистина знамение на земята от Бога...Ти - казва Бог на папата, - ти си камъкът, скалата, която е на земята, както Аз Съм пък Този, Който съм в Небето. Аз и ти, двамата сме неизменни, двамата сме вечни..." [1.8]. Коментарът е излишен!



VIII. "Ще воюва против светиите и ще ги победи"

Съединението на църквата с императорската власт в IV в. дава възможност на Римската църква да разрешава споровете сред мирянското и духовното съсловие чрез силата на императорския меч. Всеки инакомислещ бил обявяван за еретик, учението му - за ерес, а групата, която образувал около себе си - за секта. Декретите на християнските императори чак до Юстиниян (виж "Кодекс на Юстиниян") поставяли некатолиците вън от закона. В продължение на двеста години църквата неуморно преследвала езическите и християнските "секти" в Италия, Африка, Близкия изток. В ХI век папите организирали кръстоносни походи срещу валдензите в Пиемонт (Алпите), а в ХII век започнали да горят на клади катарите и павликяните.



През последната четвърт на ХII век център на еретическите учения станала Южна Франция. Най-широко разпространено било учението на катарите (чистите). Това движение обхванало през ХI - ХII век Италия, Франция, част от Германия и други страни. В известен смисъл то произлязло от богомилството в комбинация с други източни учения. Много малко данни имаме за него, защото писанията на катарите били унищожени от църковните служители. Едно обаче е ясно - това движение се обявило против официалната църква от позициите на първоначалното християнство. В Лангедок катарите са били подкрепяни и от дворянството - нещо, което пречело на църквата да се справи с тях с "мирни" средства: отлъчване и анатема. Напразно ги разгромявали в проповедите си преданите на папския престол проповедници, напразно тези "нови манихеи" били отлъчвани от вселенските и местните събори. Броят на привържениците им непрекъснато растял...

Първият опит да се мобилизира църквата за изкореняването на ереса, пуснал дълбоки корени в Южна Франция, е предприет от папа Александър III на Третия Латерански събор през 1179 г. Съборът обещал опрощение на греховете за две години на всички участници в похода за масово избиване на вероотстъпниците и "вечно спасение" на онези, които загинат в борбата против еретиците. Но тази акция имала малък успех. Нещата коренно се променили, когато на престола встъпил тридесет и осем годишният папа Инокентий III. Два месеца след възкачването си той изпратил във Франция доверениците си Рение и Ги с пълномощия да организират преследването на катарите. В инструкцията си папата им заповядал: "Употребявайте против еретиците духовния меч на отлъчването и ако това не помогне, употребявайте против тях железния меч". Чрез серия от политически ходове папата накарал покровителя на катарите граф Реймон да се разкае за своето застъпничество. Той предал седем крепости и после застанал гол до кръста пред папския легат, който го посрещнал, заобиколен от епископи, пред голямата тълпа на входа на местната църква. Легатът надянал епитрахил на врата на Реймон и го въвел в църквата като с юзда, докато всички присъстващи биели с пръчки по раменете и по гърба каещия се грешник. Пред олтара му дали опрощение, след това го накарали да се спусне в подземието и да се поклони пред гробницата на умрелия Пиер дьо Кастелно, църковен прелат, чиято душа, както твърдели служителите на църквата, "възликувала" заради унижението на заклетия й враг. След това начело на съпротивата в Лангедок застанал племенникът на граф Реймон - Роже. Срещу него от Лион тръгнала огромна войска кръстоносци - 20 хиляди конници и 200 хиляди пешаци, напътствани от поредното послание на кръвожадния Инокентий III. Като сеели смърт по пътя си и без да срещнат решителна съпротива от страна на катарите (на които било забранено да убиват), кръстоносците завладели един от укрепените им пунктове (град Безие), изгорили го и заклали всичките му 60 хиляди жители. Когато попитали папския легат Арнолд Амалрик как да отличават еретиците от правоверните католици, той отговорил: "Убийте ги всички, Господ ще познае своите!" След победата си над катарите Инокентий III свикал Четвърти Латерански вселенски събор. На него се приело постановлението за борба с ересите (канон 3), което задължавало светските и църковните власти неуморно да преследват еретиците. Текстът на този канон послужил като юридическо основание за учредяването на инквизицията. Така в 1215 година се поставя нейното начало. Следващите папи доразвили тази нова система, създавайки ордени, които да извършват мръсната работа, и заставяйки императорската власт да приведе в действие църковните решения. Участието на Фридрих II и Луи IХ в преследването на еретиците създало благоприятни условия за учредяването на инквизиционни трибунали, които действали под непосредствения контрол на папския престол. На 20 април 1233 г. папа Григорий IХ възложил на ордена на доминиканците преследването на еретиците във Франция. Доминиканските монаси имали неограничени пълномощия за преследване на еретиците. Те постепенно се превърнали в тайна папска полиция, която можела при желание да причисли към еретиците не само непокорните, но и недостатъчно усърдните в своята омраза към ересите епископи. В 1252 г. папа Инокентий IV издал була, която оформила създаването на инквизиционни трибунали и им разрешила да прилагат мъчения. Булата учредявала в епархиите специални комисии за борба с ересите, състоящи се от 12 правоверни католици, двама нотариуси, двама или повече служители, възглавявани от епископа и двама монаси от просешките ордени. На комисиите се възлагало да арестуват еретиците, да ги разпитват и да конфискуват имуществото им. Светската власт и всички вярващи били длъжни да съдействат на тези инквизиционни трибунали. Инквизиторите били подчинени единствено на папата. Те притежавали неограничени права. Никой освен папата не можел да ги отлъчва от църквата за престъпленията, които извършвали в работата си. Мъченията и наказанията били непрекъснато усъвършенствани. Обикновените епитимии, налагани от инквизицията, се състоели в четене на молитви, посещение на храмове, пости, строго изпълнение на църковните обреди, поклонение на свети места. Били тежки, защото трябвало да се извършват много пъти. Имало и унизителни наказания - носене на знаци на позора, въведени за първи път от св.Доминик през 1208 г. и "усъвършенствани" от по-късните инквизитори, във вид на големи платнени червеникаво-жълти нашивки във формата на кръст. Осъденият бил длъжен да носи позорните нашивки в къщи, на улицата и на работа до края на живота си. Друг вид наказание били "показните". Осъденият, гол до кръста, бил бичуван от свещеника пред целия народ в църквата по време на богослужението, както и на религиозните процесии и празници. Доживотният затвор бил още по-тежко наказание. Той се предлагал в три разновидности: каторжен - затворникът бил държан в единична килия с окови на ръцете и краката; строг тъмничен - затворникът бил държан в окови само на краката; обикновен - затворникът бил държан в обща килия без окови. Осъдените получавали за храна само хляб и вода, а за постеля служел само наръч слама. Те можели да бъдат посещавани единствено от правоверни ревностни католици. За най-непокорните еретици, които не се отказвали от своето учение, инквизицията предлагала кладата. На осъждане подлежали и живите, и мъртвите - децата на последните нямали право да наследят имотите им. Хиляди погубени жертви тежали на съвестта на различни човешки чудовища. Някои от тях били провъзгласени от църквата за "император на мъчениците" и издигнати в ранг на светци. Но всички църковни палачи били надминати по кръвожадност от първия испански инквизитор Томас де Торквемада. За 18 години "работа" (1483-1901) той се справил с над сто хиляди души - изгорени живи, символично или подложени на аутодафе, осъдени да носят дрехата на позора, "санбенито", с конфискувано имущество, изпратени на доживотен тъмничен затвор и т.н. На 21 юли 1542 г. папа Павел III учредил с була "свещена конгрегация на римската и вселенска инквизиция, неин свещен съд", с право на действие "в целия християнски свят". В продължение на триста години старата инквизиция унищожавала и изкоренявала, като определено може да се каже, че ликвидирала всички ереси. Но през ХVI в. се появили реформаторски движения в самата Католическа църква, които поставили началото на протестантизма. За борба с тях била учредена новата инквизиция. По цяла Италия запламтели клади. Инквизицията вдъхновявала кръстоносните походи против еретиците. Европа била обхваната от религиозни войни. В Нидерландия испанските окупатори начело с кръвожадния херцог Алба избили десетки хиляди протестанти. Хиляди хугеноти загинали по време на Вартоломеевото клане във Франция през нощта на 24 август 1572 г. За кланетата на папските инквизитори, организирали кръстоносен поход против неаполитанските валдензи (1560-1561), където особено се прославил със своите жестокости инквизиторът Панца, се е запазило следното свидетелство на един съвременник: "Искам да съобщя за ужасния съд, на който бяха подложени лутераните днес, 11 юни, на разсъмване. Право да си кажа, аз мога да сравня тази екзекуция с клането на добитъка. Еретиците бяха натикани в къщата като стадо. Палачът влизаше, избираше си един от тях, измъкваше го, хвърляше на лицето му кърпа - "бенда", както казват тук - отвеждаше го на площада близо до къщата, поставяше го на колене и му прерязваше гърлото с нож. След това, като сваляше от него окървавената кърпа, той отново отиваше в къщата, изваждаше друг, когото умъртвяваше точно по същия начин. Така бяха заклани всички до един, а те бяха осемдесет и осем души. Представете си какво страшно зрелище беше това!" [3.5].

"И ще воюва против светиите на Всевишния, и ще ги победи!" От преследванията на другомислещите са загинали около сто и петдесет милиона души! И то в името на Онзи, Който ни каза: "Обичайте враговете си и молете се за тези, които ви гонят!" (Мат.5:44)



IХ. "Ще замисли да промени времена и закони"

В прочутия църковен закон "Декреталиите", потвърждаван от всеки папа през време на понтификата му, пише: "Папата може да произнася решения и присъди в противоречие с правото на народите, с Божия закон и с човешките закони...Той може да се освободи от заповедите на апостолите, понеже е по-горен от тях, а също и от правилата на Стария завет." "Папата има власт да променя времената, да отменява законите и да се освободи от всички неща, а даже и от предписанията на Христос." Две са реформите, които Католическата църква е въвела в Божиите заповеди. Ето как изглежда списъкът на нейните десет заповеди:

1. Да се покланяш само на един Бог и да го обичаш съвършено.

2. Да не проклинаш Бога напразно, ни нещо друго подобно.

3. Неделите да пазиш, като служиш на Бога благочестиво.

4. Да почиташ майка си и баща си, за да живееш дълго.

5. Не убивай.

6. Не прелюбодействай.

7. Не вземай и не задържай съзнателно чужд имот.

8. Не лъжи и не лъжесвидетелствай.

9. Не пожелавай чужда плът, освен чрез женитба.

10. Не пожелавай благата на ближния си, за да ги имаш несправедливо.

Сравнете ги с десетте Божи заповеди, записани в Библията (Изх.20:1-17)! Ще забележите, че втората Божия заповед, забраняваща идолопоклонството и каквито и да е предметни изображения на Бога, както и средства, действия и предмети, заставащи между нас и Бога, просто е премахната. На нейно място е поставена четвъртата заповед, но с изменението - да се почита неделята. Освен това последната заповед е разделена на две части, за да се допълни броят десет. Редакционните различия са очевидни. Католическата църква е единствената християнска църква, която официално посегна на Божия закон по силата на своя, както го нарича, Апостолски авторитет. И досега е така.

Времето, за което библейският текст говори, очевидно се отнася за нещо, което засяга Божия авторитет. В Свещеното писание се говори само за едно време, само за един вечен празник. Той се появява още в първия цялостен ден от живота на Адам и Ева. "И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше направил. И благослови Бог седмия ден и го освети..." (Бит.2:1,2). Както се вижда, този свят ден е свързан с делото на сътворението и няма нищо общо с еврейския народ, със Стария завет или с греха. Бог винаги го нарича Своя ден, Своя събота (виж Ис.58:13,14; Неем.9:14). Четвъртата заповед говори именно за този ден и го вменява за свещено време на истинските Божии поклонници, ден на освещение и на тържествено общуване с Твореца. В този ден човекът би трябвало да се освободи от ежедневните си занимания, да остави малко мускулите да починат, а да напрегне най-вече духовните си сили. Това редуване на дейностите в цикъл "6+1" е Божи план за едно хармонично развитие на човешката нравствено-духовна природа. Папството посегна и на него. В Католическата енциклопедия пише: "Църквата, след като промени почивния ден на юдейската събота, тоест седмия ден на седмицата, в първия, направи третата заповед да се отнася за неделята като ден, който трябва да се пази свято като Господен ден". "Съботният ден на закона, който празнуваме, се пренася върху Господния ден...Това предписание, както и други подобни точки не са премахнати чрез учението на Христос, но са били променени чрез авторитета на църквата!"



Х. "Ще има всичко това до време, времена и половин време"

Еврейската дума за време ("иддам") е синоним на година. Това се вижда и от "Даниил" (4:16,23-28). Под "времена" се разбира най-малката количествена стойност след единицата, т.е. числото две - две години. Като вземем под внимание, че еврейската година се е състояла от 360 дни, получаваме 1260 дни пророческо време. В "Езекиил" (4:5,6) и "Числа" (14:34) се дава Божията мащабна мярка: един пророчески ден е равен на една действителна година. Оттук излиза, че 1260 години ще бъде всесилна Католическата църква. Дали това е така? Има две отправни точки: 533 г. (когато се издава Юстинияновият декрет за въздигане на папството над останалите християнски църкви) и 538 г. (когато Рим е освободен и едиктът - приведен в действие). Така, прибавяйки към тях 1260 години, получаваме две крайни дати: 1793 г. и 1798 г. Станало ли е нещо тогава? Да! Както чрез декрет от силните на деня папата е получил политическа власт и държавнически функции, също така чрез декрет те започват да му се отнемат. В 1793 г. Френската република издава декрет, премахващ влиянието на папството и религията. В края на 1797 г. Директорията отправя искане до папа Пий VI да отмени всички були и декрети, издадени от него от началото на революцията. Папата отказва да стори това. В отговор на този отказ Директорията предлага на Наполеон да унищожи папството и да не допуска за в бъдеще избиране на нов папа. На 15 февруари 1798 година, когато папата празнувал годишнина от избирането си, войниците на френската революция под командването на ген. Бертие влизат в Сикстинската капела и го арестуват. Той е откаран във Флоренция, после в Парма, в Торино и накрая в крепостта Валенция. На 28 юли същата година Пий VI умира. С този акт се слага край на папското господство през Средновековието. В прокламацията, издадена от ген. Бертие, се казва: "Всяка власт, която произхожда от бившето папско управление, е отстранена и вече не може да изпълнява никакви функции. Римската република е призната от Франция, обхваща всички територии, които бяха останали под властта на папата след подписването на договора в Кампо Форми". Така за сетен път пророчеството се изпълни с математическа точност.

16. ЗАЩО БОГ МЪЛЧИ

(коментар върху кн. "Даниил" - 7:9-13,26)


"Гледах, докато се подложиха престоли, седна Старият по дни, чието облекло беше бяло като сняг и косите на главата Му - като чиста вълна; престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му - пламенен огън. Огнена река излизаше от Него и течеше пред Него; хиляда хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди предстояха пред Него; съдиите седнаха и книгите се отвориха." (9 и 10 стихове)

Не, Бог не стои безучастен! Само на пръв поглед е така. Докато на Земята върлуват силите на мрака, докато жестокостта и коравосърдечието, себелюбието, алчността и гордостта взимат поредните си жертви, горе на небето, в глъбините на безкрайната Вселена, се провежда съд. В него са ангажирани всички разумни същества, всички космически цивилизации. По някакъв начин съдът оказва влияние върху безпорядъка в нашия свят, докато накрая го приобщи към хармонията на Вселената. Но преди да разберем как става това, нека да разгледаме картинното описание на Бога (Стария по дни), тъй като само по себе си то е нещо уникално за цялата Библия.

ДАРИТЕЛЯТ НА ЖИВОТА

Как да възприемаме тази картина: буквално или символично? Ако вземем под внимание изказванията на Йоан: "Никой никога не е видял Бога" (Йоан 1:18) и на апостол Павел: "Бог обитава в непристъпна светлина и никой от човеците не Го е видял, нито пък може да Го види" (2тим.6:16), трябва да приемем, че пророчеството ни дава символично описание на Бога. И наистина, прави впечатление, че липсват каквито и да са конкретни описания на "лицето" или на "фигурата". Всичко се съсредоточава върху белите коси и дрехи и върху извиращата пред Него огнена река и намиращия се под Него огнен престол. Белият цвят олицетворява мъдростта, чистотата и благородството на Божията нравствена същност, а чрез огъня се онагледява неизчерпаемата Му енергия и сила, която твори и поддържа Всемира. "Бог, Който е сътворил света и всичко в него, Той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени, нито приема служене от човешки ръце, сякаш има нужда от нещо, понеже Той дава на всички живот и дихание, и всичко." (Деян.17:24,25). Тази представа доби особена актуалност в началото на ХХ век, когато, вследствие откритията на цяла плеяда учени, настъпиха радикални промени в научното мислене. С прочутото си уравнение Е=mc2 Айнщайн по убедителен начин показа, че светът е "концентрирана енергия". Някакви сили го движат и го поддържат, като пречат на тази енергия да се освободи. Тези сили наричаме ядрени и от опит знаем какво се получава, ако освободят енергията в атомите и настъпи верижна реакция. Осъществяването на ядрените взаимодействия е обяснено задоволително, но въпросите откъде идват тези сили и кои са техните носители, ни изпращат в сферата на хипотезите. Само докато мигнем око, в атома се появяват (незнайно откъде) елементарни частици, после изчезват. И това става всяка секунда! Развитието на физиката откри пред човечеството още един факт: Вселената се нуждае от непрекъснат поток на енергия и информация, в противен случай ще настъпи "топлинна смърт". Но тя продължава да съществува, без да дава никакви признаци за подобно явление, напротив: буквално пред очите ни се раждат звезди, текат бурни съзидателни процеси. Не сме ли се приближили твърде много до описанието на огнената река, която изтича пред Бога, за да доставя живот, енергия, сила, за да поддържа съществуването на всяко творение? Пророчеството ни поканва да погледнем на Бога и като на личност, да се вгледаме в Неговата нравствена същност, да се възхитим от мъдростта и благородството на характера Му. Самият факт, че Той е заобиколен от Своите разумни творения и ги е направил "съдебни заседатели", говори за тясната връзка, която съществува между Него и тях. Макар да е неограничен във власт и мощ, Той Се чувства отговорен за действията Си спрямо хората.

НЕБЕСНИЯТ СЪД

В този съд има много необичайни неща. Не е ясен неговият смисъл. Какво ново като информация доставя на Бога и на Вселената? Защо в него участват небесни същества, а хората присъстват само задочно? Какви са тези книги? Защо толкова дълго заседава. Според 25 и 26 стихове началото на заседанията му започва някъде след отнемане силата на Малкия рог. Оттогава са изминали кръгло двеста години. Толкова ли е трудно да се прецени, че действията на злите хора наистина са пагубни? Толкова ли е трудно да се осъди делото на инквизицията? И защо трябва толкова дълго да се чака развитието на злото? Не води ли това до хиляди жертви? И може би най-озадачаващото е, че докато разглежда делата на престъпниците, съдът ги е оставил на свобода и те осъществяват своите пъклени намерения, без ни най-малко да се притесняват, че някъде в небесата Бог се занимава с тях! Цяла поредица от въпроси, които на пръв поглед не могат да намерят отговор в страниците на Библията! Но това е само на пръв поглед. В Своите проповеди Исус по един забележителен и, може да се каже, неповторим начин е давал отговор на големите въпроси на човешкото битие, граничещи с проблеми от космологически характер, като Си е служил с илюстрации, взети от ежедневието и от природата. По този начин Той е обличал абстрактните истини с познати картини от човешкия бит и така ги е правел достъпни за всички хора. Измежду Неговите илюстрации, наречени в Писанието притчи, има и такива, които третират проблемите на разглеждания от нас съд. Затова анализът ни ще започне оттук.

"Уподоби се небесното царство на човек, който пося добро семе на нивата си. Но като спяха човеците, дойде неприятелят му и пося плевели между пшеницата, и си отиде. И когато изникнаха класовете и започнаха да връзват плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите казаха на домакина: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Откъде се взеха плевелите? А той им отговори: Враждебен човек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем и да ги оплевим? Той им каза: Не! Да не би, като плевите плевелите, да изтръгнете заедно с тях и пшеницата. Оставете ги да растат заедно и двете до жътвата! И във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми!" (Мат.13:24-30)


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница