Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби



страница16/20
Дата23.07.2016
Размер2.81 Mb.
#2409
ТипГлава
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20

Небето отговаря на настойчивата молба. Завесата, отделяща видимия от невидимия свят, се дръпва и пред очите на пророка застава същество, подобно на човек, но покрито с неописуема слава. То носи отличителните особености на първосвещеническите дрехи и съвсем ясно открива Божествения си произход. Коя е тази личност? Сам Господ Исус Христос! Шестотин години по-късно Той ще се яви на Своя любим ученик в почти същия вид: "и сред светилниците видях Един, Който приличаше на човешки син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като сняг и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води!" (Откр.17:13-15). Така Даниил е поканен да надникне зад границата на видимото,Само в един миг са скъсени огромните разстояния на Вселената, само за секунди са преминати междугалактичните пространства и Даниил е поканен да надникне зад границата на видимото, да навлезе в света на Бога, в света на Божественото Триединство. За трети път - във видението от седма глава, вторият път - когато горещо се моли да разбере видението за светилището (8:15,16). В първата им среща Исус му се открива чрез видение, а във втория случай - чрез пряк сетивен контакт, но за много кратко време. Сега обаче му дава възможност да Го гледа по-дълго. Творецът е застанал до Своя верен служител. Даниил Го познава, иска да бъдат заедно, но не може да издържи... Грехът е нанесъл такива деформации на човешката личност, че сетивният контакт с Бога на практика е невъзможен. Тази е причината, поради която Той "се крие от нас". "Но беззаконията ви сложиха разделение между вас и Бога, и греховете ви скриха лицето Му от вас, за да не слуша" (Ис.59:2). Но сега над бездната е прокаран мост - Даниил не във видение, а със собствените си очи улавя Божията слава! Смъртните очи не могат да издържат на нейния блясък, цялото му същество започва да трепери... Всяка клетка чувства допира си с Твореца... Паднал като мъртъв на земята, Божият верен служител с вълнение слуша гласа на Онзи, Когото обича и заради Когото живее. Очите са заслепени и вече не могат да виждат славата на Бога, съществото Му почти не може да издържи на това вълнение, но любовта е по-силна от раните на греха. Тя кара старческото тяло да се вкопчи здраво в пръстта, за да може да удължи още малко прекия контакт с Бога. Силите обаче бързо гаснат... Още няколко секунди и Даниил вече няма да е способен да възприема, защото явлението надминава праговете на чувствителност... Но Творецът няма да го остави.

"И ето, ръка се допря до мен, която ме тури разклатен на коленете и на дланите на ръцете ми. И рече ми: Данииле, мъжо възлюблени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при теб съм изпратен сега. И когато ми изговори тази дума, аз се изправих разтреперан. Тогава ми каза: Не бой се Данииле, защото от първия ден, откакто ти отдаде сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха и аз дойдох поради думите ти. Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз, прочее, останах непотребен вече там при персийските царе и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни."

Появява се втора небесна личност. Даниил познава нейния глас, това е ангел Гавриил - този, който му разясняваше виденията (името на ангела означава "Силен пред Господа"). В първата им среща Даниил го оприличава на "мъж с вид на светкавица" (9:21-23). Това е ангелът, който донася на Мария вестта, че ще зачене и ще роди Господ (Лука 1:28-38). Апостол Йоан го нарича ангела на Исус (Откр.1:1). Тази близост с Бога ни кара да смятаме, че това е ангелът, който е заместил Сатана след неговия бунт. След като успокоява пророка, Гавриил му открива причината, поради която е забавил отговора. Навлизаме в тайните на невидимата битка между силите на доброто и силите на злото. В персийския дворец всичко е било спокойно. Кир е влизал и излизал, съпроводен с почести и слава, но едва ли е знаел, че в двореца присъстват невидими наблюдатели; едва ли е разбирал, че от присъствието на Гавриил зависи съществуването на царството му; едва ли си е давал сметка за произхода на внушенията, които са нахлували в неговото съзнание. "Князът на персийското царство" е предводителят на силите на мрака - Сатана. Той е упражнявал силно влияние върху съзнанието и решенията на Кир. Гавриил не е стоял безучастен, но силите на мрака са надделявали и това е поставяло на карта съдбата на еврейския народ. Тогава се е намесил "Князът Михаил". Кой е той? Михаил в превод означава "Който е като Бога". От "Юда" 9 ст. разбираме, че Той е възкресил Моисей, а в "Откр." - 12:7 ни се казва, че Той стои в центъра на битката между добрите и злите ангели. Всичко това еднозначно показва, че става дума за Господ Исус Христос. Но забележете, Исус е в двореца на персийските царе и същевременно се представя на Даниил! Не говори ли това за Неговата вездесъщност, за Неговата безкрайност - една от характеристиките на Бога? За Гавриил обаче това не е в сила: той или ще е при Даниил, или някъде другаде, но не и навсякъде.

"И ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си, та говорих, като рекох на онзи, който стоеше пред мен: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остана сила в мен. Защото как може слугата на този мой господар да говори с моя господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мен, па и дишане не остана в мен. Тогава се допря до мен нещо като човешки образ и ме подкрепи. И рече: Не бой се, мъжо възлюблени! Мир на тебе! Укрепи се! Да! Укрепи се! И като ми говореше, аз се подкрепих и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил. Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде. Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все, че няма кой да ми помага против тези князе, освен вашият княз Михаил!" (Дан.10:16-21)

С обичта си и верността си Даниил прониква отвъд видимото. Той накарва Твореца да съблече дрехите на Своята слава, за да може да го прегърне и целуне. Безкрайната любов не може да остане бездейна при вида на това искрено и свято чувство, което пророкът изпитва към Бога. Шестотин години по-късно същият Бог, дошъл вече в битността на човек, ще препаше престилката, за да измие краката на Своите възлюбени ученици, започвайки от Юда - своя предател.

После до пророка се доближи и Гавриил. И той го прегърна. Чак тогава му откри, че когато напусне персийския дворец, ще дойде гръцкият цар. Народите, царствата или отделната личност може през целия си живот да не добият истинска представа за Бога, но по всяко време изпитват върху себе си Неговите внушения чрез съвестта си и чуват гласа Му, нейде в дълбините на духа звучи Неговата воля и няма сила, която да може да я заглуши. От самата личност зависи дали ще откликне на този зов или не (Римл.2:12-16). Често пъти се налага Божият Дух да достига човека чрез атрибутите на лъжлива, противна нему религия (Спомнете си как Бог се откри на Навуходоносор), друг път - да задвижи някоя от звездите, които наблюдаваме и на които се кланяме, за да ни доведе до Витлеемските ясли (спомнете си мъдреците от Изток). Но когато човекът упорито отказва да се подчини на Божия апел, тогава идва моментът, когато ще се кажат думите: "Ефрем се прилепи към идолите си! Оставете го!" (Ос.4:17). И ако Бог каза тези думи за по-голямата част от Своя старозаветен народ - царство Израил, и в 722 г.пр.Хр. то изчезна от историческата сцена, то какво остава за отделната личност, която дръзко, самонадеяно върви по своя гибелен път? Даниил трябва дълго да чака отговор от небето, защото самото небе очаква решението на Кир. Божиите пророчества не превръщат хората в марионетки. Те сами трябва да осъществят своя избор.

Даниил е гледал събития, които ще се случат две хиляди и шестотин години след него, той е бил пренасян чрез пророческите видения напред във времето. Но той се премества и в пространството и се озовава само на няколко крачки от Създателя на световете, от "Онзи, Който е, Който е бил и Който ще бъде". И това става не чрез летяща чиния или ракета, а чрез силата на едно искрено и свято чувство, което непрекъснато обновява неговия душевен свят и го прави да бъде "човекът с изящния дух".

РАЗУМНИТЕ ЩЕ РАЗБЕРАТ
Сред древни и съвременни конфликти един народ живее в мир със своя Бог и носи Неговото име. Евреи или християни, Божиите синове не признават друг господар, освен своя Спасител. Техният път не е гладък, но препятствията, изпитанията и страданията ги правят победители: "Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действа в мене мощно" (Кол.1:29). На фона на политическите сблъсъци, сред непрестанните конвулсии на стенещото под бремето на греха човечество всеки може да обича своя Бог и да Му бъде верен, защото Той дава необходимата сила за това.

В поразения от греха свят само едно нещо стои недокоснато - малката стръмна пътека, която води към портите на Небесния Ерусалим. Нея Исус ни показва в Матей 7:13,14: "Влезте през тясната врата, защото широка е вратата и просторен е пътят, който води към смъртта, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е вратата и тесен е пътят, който води към живота, и малцина са, които ги намират."

Животът е обещан на разумните, на "осветените в Христа Исуса, на призованите светии заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен, и наш" (1 Кор. 1:2).

Отношението на човека към принципите на Божието управление го прави разумен или безумен: "И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и придойдоха реките, и повяха ветровете, и нападнаха на тази къща; и не падна, защото бе основана на камък. И всеки, който слуша тези мои думи и не ги прави, ще се уподоби на човек безумен, който съзида къщата си на пясък; и валя дъждът, и придойдоха реките, и повяха ветровете, и нападнаха на тези къща; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (Матей 7:24:27).

Безумните, макар и християни, не са част от Божия народ - те са най-жестоките му противници. Те са се разминали с мъдростта, останали са глухи за наставленията на Христос: "Придобий мъдрост, придобий разум не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми. Не я оставяй и тя ще те пази, обичай я - и ще те варди" (Притчи 4:5,6).

Идващият обича всекиго, но Него очакват с обич само разумните.

Тези, които ще разберат, че цената на човека е съизмерима със смъртта на Божия Син; че смисълът на страданието е да очиства или опитва характерите им; че истината за спасението е жива в действието на Божията благодат, която донася правда.

Разумните ще разберат силата на любовта и ще посрещнат Идващия.

Разумният Даниил толкова обикна своя Бог и Неговия народ, че разбра проблемите на Божиите верни синове без посредничество на символи. Последното му видение бе съвършено откровение за съдбата на света - на безумния свят, който тъпче разумните, но все не успява да ги довърши. Христос и Даниил са живели и работели заедно дълги години. Господ е дарявал пророка Си с небесна светлина, той я е отразявал, за да достигне до империи и хора, до палачи и жертви и да ги води от грях към святост. Настъпил е моментът на раздялата. Бог изпраща Своя верен служител в небитието, за да чака там зората на нетлението.

"Иди си, Данииле! Ти ще заспиш, защото не би искал да посрещнеш утрото на вечността сам. Затова ще почакаш своя народ - "да не се постигне съвършенство без нас" (Евр.11:40).

А дотогава - довиждане!

Довиждане, Данииле, до утрото на вечността!

23. БОЖИЯТ НАРОД СРЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ КОНФЛИКТИ НА ДРЕВНИЯ СВЯТ

(коментар върху кн. "Даниил" 11:1-10)


Навлизаме в четвъртото поред, последно видение в книгата "Даниил". Още веднъж ще бъдат показани историческите събития, възходът и залезът на световните империи от времето на пророка до Второто пришествие. Първият път това бе направено от гледна точка на културното развитие, вторият път на преден план излязоха жестокостта и диктатът на световните сили, третият път бе показана ескалацията на човешката гордост и изгарящата жажда за величие и слава. Под какъв надслов ще се представят събитията този път? Отговора можем да намерим в думите на ангел Гавриил: "Сега дойдох, за да те направя да разбереш какво има да се случи на людете ти" (Дан.10:14), т.е. в центъра на събитията ще стоят проблемите на Божия народ. Видението не е облечено в символи. Това говори за духовното израстване на пророка. През годините на своето заточение с преданата си обич към Бога и Неговия народ Даниил постепенно е скъсявал огромното разстояние между небето и земята. Затова сега, когато ще се говори за борбите и страданията на Божия народ - проблеми, с които сърцето му се е сраснало, това, което разумът би се затруднил да разбере, любовта му би преживяла и по този начин чрез сърцето си би схванал Божията вест. "Божиите истини, за да се схванат и опознаят, преди това трябва да бъдат обикнати" - Блез Паскал.

В Стария завет Божият народ е еврейския народ. В своята история той се сблъсква с почти всички световни сили. През първото хилядолетие се среща последователно с главните културни представители на стария Изток: Египет, Финикия, Асирия, Вавилония, Персия. Три столетия преди християнската ера еврейският народ се сблъсква с културните сили на античния Запад - с Гърция, а малко по-късно и с Рим. Оттогава Юдея, Гърция и Рим, три велики цивилизаторски центъра, различни по характер, но взаимно допълващи се, влияят със своето взаимодействие върху съдбата на човешкия род: Юдея е призована да даде на света религията, Гърция - философията и изкуството, а Рим - правния и държавния строй. Пророчеството започва от времето на персите. За удобство ще въведем историческа периодизация, в която ще видим на кои моменти се спира Провидението.



I. Под владичеството на персите

"В първата година на мидянина Дарий аз, Гавриил, стоях да го укрепя и уякча. И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия. Четвъртият обаче ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си, ще повдигне всичко против гръцкото царство." (1 и 2 стихове)

Припомняйки на Даниил, че едно царство стои, докато Бог провежда Своя план чрез него и то откликва на апела Му, Гавриил отбелязва четири периода от владичеството на персите. Защо? Нали според историята царете след Кир са общо тринадесет? Обяснението е едно-единствено: политиката на тези царе ще засегне доста осезателно еврейския народ. Да видим как!

Кир е наследен от своя син Камбиз (529-523). Той успява бързо да потуши възникналите бунтове и след това да организира поход срещу силното Египетско царство. Отрядите на неговата войска преминават през Юдея. Тази крехка държава е обложена с непосилни данъци. Към това се прибавят и лошите реколти, които траят няколко години. Съседните племена се възползват от смутните времена и вероломно организират разбойнически нападения.

След смъртта на Камбиз на персийския престол се възкачва Смердис (523-521). Това е един самозванец на име Гаумата, който се представил за брата на Камбиз Смердис. По всяка вероятност той е бил подкрепен от жреците, които са знаели, че Камбиз тайно е наредил да убият брат му, и възползвайки се от персийската традиция, която е изисквала висшите сановници да се показват пред народа в изключително редки случаи, както и от приликата му със Смердис, те обявяват самозванеца за истинския наследник. Неговото кратко управление причинява много щети на еврейския народ и е истинска разруха за Персийската империя. Юдеите са оставени на произвола на съдбата. Никой не се интересува от техните проблеми, никой не осигурява защита на това ново поселение. Това е време на сериозен изпит за Божиите чеда: дали ще направят компромис с вярата си и ще се съюзят със съседните народи, като възприемат техните религиозни обичаи, или ще останат верни на великия Йеова. Повечето от тях се огъват. Първоначалният пламък, който ги е подтикнал да напуснат богатите провинции на Вавилон, е застрашен да угасне напълно. Но, слава Богу, този период е твърде кратък.

В 521 г.пр.Хр. цар на персите става Дарий I, умен и справедлив управник, твърде благоразположен към евреите. По негово време храмът е доизграден и в 516 г.пр.Хр. приключва седемдесетгодишният период на робство, предсказан от Еремия (Ер.25:11,12). В същата година Вавилон е сполетян от много тежък удар. Той се е разбунтувал и е смятал, че неговите стени ще устоят на персийския натиск. Но се излъгва, превзет е отново с хитрост.

За наказание Дарий нарежда да бъдат убити около три хиляди от най-влиятелните негови граждани и да се сринат непревземаемите стени. От тази година Вавилон започва бързо да запада. При управлението на Дарий I (521-485) Персия достига своя апогей. Но това е и време, когато на историческата сцена се появяват гърците, време, когато Изтокът и Западът започват да кръстосват шпаги. Първият поход срещу древна Елада се осъществява от зетя на Дарий Мардуниджа с цел да накаже Атина за участието й във въстание в града Милет. Всичко било пресметнато доста точно, но случайни обстоятелства попречват на персите да постигнат целта си. Две години по-късно се организира втори поход (в 490 г.пр.Хр.). Решителната битка става при полето Маратон, в североизточната част на Атика. Атиняните нямат съюзници, но западното военно изкуство удържа победа. Дарий мъдро преценява, че покоряването на йонийските племена не е никак лесна работа и повече не подновява походите.

Четвъртият, споменат от пророчеството цар, е Ксеркс (485-465). Известен е с това, че замисля да покори всички гръцки племена и да наложи господството на Персия в Средиземноморието. Той организира трети поход срещу Гърция с огромна армия, съставена от 800 000 пешаци и 80 000 конници, с флота от 1 200 военни и 3 000 транспортни кораба. Гърците избират позиция в планината Ета, зад тесния Термопилски проход. Армията им се състои от 7 000 войници, а флотата - от 271 кораба. Персите жънат успех след успех. Помага им и предателство. Атиняните са принудени да изоставят града си и да предприемат решителна битка при остров Саламин в 480 г.пр.Хр. Сред персийската флотилия те изглеждат шепа хора, но успяват да спечелят битката и принуждават персите да се оттеглят. Древноизточната деспотия се оказва по-слаба от античните общества на малките гръцки полиси. Една година по-късно (в битката при Платея) на персите е нанесен съкрушителен удар. Ръководителят на армията Мардоний е убит и само малка част от неговите отряди успява да се измъкне от обръча на смъртта. От този момент изгрява нова сила с нови идеи за личността и човешката свобода - Елада. Ксеркс е известен още и с отношението си към евреите, което е подробно описано в книгата "Естир". Подведен от своя приближен Аман, той подписва заповед за избиването им, но след цяла върволица от събития, движими от Божието провидение, избиването е осуетено.

По-нататък събитията влияят благоприятно на еврейския народ. Следващите персийски царе са приятелски настроени към младата държава. Чак малко преди появата на Александър Македонски, при царуването на Артаксеркс III (361-338), нещата се влошават. Юдея е обложена с тежки, непосилни данъци. Честите въстания в Египет също изтощават нейните жизнени ресурси. Артаксеркс допуска един от приближените му евнуси, Богоас, да извършва всякакви своеволия в Палестина. Затова не е никак чудно, че еврейският народ посреща Александър Македонски като освободител от персийското иго.

II. Под Македонското владичество

(332-320 г.пр.Хр.)

И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действа според волята си. А щом се издигне, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му; нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях." (3,4)

Този силен цар е Александър Македонски. С трите си големи битки - при Граник, Исос и Арабела - в 331 г.пр. Хр. той слага край на Персийската империя. Още преди да потегли на поход към Персия, го споходил тайнствен сън. В него видял човек, облечен в първосвещенически дрехи, който му сочел пътя към Босфора и Дарданелите. Александър, разпознавайки у видяния човек лицето на еврейския първосвещеник Ядуа, прощава на евреите неучастието им в превземането на Тир и Газа и скланя да не се поставя негово изображение в Ерусалимския храм. Дава и някои привилегии - евреите се задължават да плащат единствено поземлен данък на македонските племена, като през "съботните години" се освобождават от такъв. Същите привилегии Александър дава и на евреите във Вавилония и Египет. Изравнява по права евреите с гърците и с това поставя началото на бляскавата юдейско-гръцка цивилизация, център на която в продължение на няколко столетия ще бъде Александрия. Юдея е включена в провинцията Келесирия - Долна Сирия.

Александър Велики умира на 32 години. Неговите генерали му устройват "кърваво погребение" - за единадесет години избиват всичките му роднини, за да няма претенденти за престола по наследствена линия. В решителната битка при Исос (301 г.пр.Хр.) империята се разделя на четири части.



III. Под владичеството на Птолемеите

(320-202 г.пр.Хр.)

"И Южният цар ще се уякчи, но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество." (5)

Двадесет и пет години по-късно от четирите части на Александровата империя остават само две. Гърция, която е била под управлението на Касандър, впоследствие е завоювана от Лизимах. Той пък от своя страна е разбит от Селевкий. Така остават само две царства: Египетското, разположено на юг от Палестина, и Сирийското - на север. Чрез имената "южния цар" и "северния цар" пророчеството ще обозначава отсега нататък царствата от гледна точка на Божия народ, който живее в Палестина. "Южният цар ще стане силен". Наистина, територията на Птолемей Лагос обхваща Египет, Етиопия, Либия, Арабия, Палестина, Финикия, Лисия, Кария, Амфилия, Киликия и Кипър. "Но един от началниците (на Александър) ще стане по-мощен от него и ще го превъзхожда". Царството на Селевкий (след превземането на владенията на Касандър и Лизимах) става още по-голямо. То обхваща Македония, Тракия, Витания, Мала Азия, Сирия, Месопотамия, Вавилония, Мидия, Луизяна, Персия и цялата централна Азия чак до Индия. Заради походите си към Индия той получил прякора Никатор - победител.

(фиг.20)


От генералите на Александър Македонски най-кротък е като че ли Птолемей I. След военните безредици той доста мъдро управлява своята държава. Спрямо евреите е доста благосклонен, което води до непрекъснато увеличаване на еврейското население в Египет.

"И подир няколко години ще се сдружат: дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържи силата на мишцата си; също и той няма да устои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водят, и родителят й, и оня, който я крепеше в ония времена." (6)

Между двете велики държави винаги съществуват спорове, които често се уреждат с военни способи. При царуването на Птолемей II Филаделф (283-246) се води битка с третия приемник на царството на Селевкидите - Антиох II Тьоз (262-247). Битката трае осем години. Обезпокоен от известия за възстания на партяните и бактрияните, Антиох сключва набързо мир с египетския владетел. Условието на договора е той да остави жена си Лаодикия, да лиши от наследство децата й и да се ожени наново за Вереника, дъщерята на Птолемей, като осигури короната за децата, които ще се родят от този брак. След смъртта на Птолемей II, сполетяла го няколко години след сключения мир, Антиох изгонва Вереника и взема отново жена си Лаодикия и децата й. Уплашена от променливите настроения на мъжа си, Лаодикия отравя Антиох и поставя на трона Селевкий II Калиник. Тя нарежда да убият и нейната съперница Вереника. После търси убежище в Дафне, но е измамена от вероломството на тези, които я заобикалят. По един изключително жесток начин убиват пред очите й сина й, после нея, а след това всички египтяни, които са я последвали.


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница