Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби



страница7/20
Дата23.07.2016
Размер2.81 Mb.
#2409
ТипГлава
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20

II. УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦАРСТВОТО

Откъсването на камъка

Пророчеството загатва за един предхождащ Второто пришествие процес, който става на небето и не е свързан с човешкото участие. За този подготвителен процес ще получим повече сведения от следващите пророчески вериги в Данииловата книга.

Падането на камъка

"И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което няма да се разруши никога и владичеството му няма да премине в други хора, но то ще строши и довърши тези царства, а самото то ще бъде вечно." (Дан. 2:44)

Тук не може да става дума за първото идване на Исус Христос, защото то не е предизвикало никаква катастрофа в света и още, защото е станало по времето на желязната Римска империя. Явно тук се има предвид времето, когато не хората ще падат върху камъка, а Той върху тях. Това второ идване съвсем естествено повдига два въпроса: как и кога ще стане.

1. Как ще дойде Господ Исус Христос?

Според библейските стихове Неговото идване ще бъде буквално. Това се вижда и от цитирания стих. Както империите са били буквални, явни за всеки, така и шестото подред царство трябва да бъде буквално. Освен това стиховете добавят, че "ще Го види всяко око" (Откр. 1:7) и че ще бъде придружен от всички ангели (Юда 14,15; Мат.25:31). Това е грандиозна процесия, която човешкият ум не може да си представи. Исус я сравнява със светкавицата: "Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда на запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син." (Мат.24:27) В Псалмите срещаме описанието: "Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; ще има пред Него огън пояждащ и около Него силна буря." (Пс. 50:3) Идването му ще бъде съпроводено с природни феномени. Атмосферата ще бъде изсмукана, ще се нагъне като книга (свитък), планините ще се разклатят, скалите ще се разпукат, огромни вълни ще се повдигнат и ще залеят цели острови (виж Откр. 6:14). Като че ли творението ще се разпадне на своите атоми. "Това е великият и страшен ден на Господа", денят на Неговата справедливост.

Най-радостното в този ден ще бъдат две събития. Първото е възкресението на праведните: "Защото сам Господ ще слезе от небето с повелителен глас... и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред" (1 Сл.4:16). Гласът на Животодателя достига до всяко ухо, до праха на всеки обичащ Го покойник. И чудото става... Радостта е неописуема! Но успоредно с него става и още едно, второ чудо: "мъртвите ще възкръснат нетленни, а живите ще се изменят в една минута, в миг на око. Защото тленното трябва да се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно" (1 Кор. 15:52,53). Вижда се, че става дума за някаква промяна в човешката физика. Каква е тя? Трудно е да се обясни. Любимият ученик на Исус - Йоан, чрез когото се даде откровението за развитието на Христовата църква, споделя: "Възлюбени, сега сме Божии чеда и не е ясно още какво ще бъдем. Но знаем, че когато дойде, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим както е " (1 Йоан. 3:2). Едно обаче е ясно. Бог ще облече човека с онази светлинна дреха, с която е било забулено тялото на първата човешка двойка и която е била подходящ символ на богосиновността. По всяка вероятност това ще бъде съпроводено с вътрешни изменения в човешкото тяло, за да бъде годно да съществува вечно.

За много хора обаче Второто пришествие ще бъде истинска катастрофа. Обезумели от ужас ще се молят на планините и скалите да паднат върху тях, "за да ги скрият от гнева на Господа" (Откр. 6:16). С тях се е случило най-страшното: те са принудени да застанат пред лицето на Твореца с твърдите черупки на своите грешни характери. Някои са живеели с представата, че са "праведни", други пък изобщо не са обърнали сериозно внимание на "крайъгълния камък". Сега е дошъл часът на съвестта. Под влияние на нейния осъдителен глас душата започва да стене, да се раздвоява и раздира. Бремето на човешката вина е толкова непоносимо, че смъртта е предпочитана пред това трагично съществуване.

2. Кога ще дойде Христос?

"А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец!" (Мат.24:36)

Всяко посочване на тези дати, години, месеци и дни е небиблейско. Приближаването на деня на Второто пришествие може да се определи по белезите, които апокалиптичните пророчества дават. А те са твърде много и доста изчерпателно посочват основните характеристики на епохата и генерацията, която ще посрещне Исус Христос. Ние ще ограничим нашия отговор само върху информацията, която ни дава съня на Навуходоносор.

"В дните на онези царе..." - във времето, когато глината и железните парчета ще подготвят поредния съюз, Исус ще дойде.

Реформацията слага край на Европа и папите, като разделя християнството на две части: католици и протестанти. Европа също е разделена на протестантски и католически зони. Това се отразява на железните парчета - кралствата, образувани от разпадането на Римската империя. От ХVI до ХVIII в. те могат да воюват непрекъснато помежду си, защото липсва могъщество на духовната сила, която до този момент ги е обединявала. Европа на кралете се разпада на около четиристотин държави, всяка от които се стреми към независимост и си я осигурява със силата на своето оръжие. Вижда се, че структурата на пророчеството е различна от политическия развой на историческите събития. Глината все повече и повече е изтласкана от историческата сцена. С особена сила казаното важи за времето на Людвиг ХIV (1638 - 1715 г.), наречен още краля Слънце. В един мемоар, който той оставил за своя син, са изложени възгледите за предоставеното му от Бога владетелско достойнство: "Единствено на царя принадлежи пълното господство над неговата държава. За упражняването на най-висшата власт царят отговаря единствено само пред Бога. Царят е върховният вожд на нацията и действа само в единство с нея. Законодателната власт произтича от личността на самодържавеца. Тя е независима и неделима... Царят, така да се каже, заема мястото на Бога. Затова притежава част от мъдростта Му".

Още по-плачевно е положението на "глината" (Католическата църква) в годините на Френската революция. В 1798 г. папа Пий VI е пленен от генерал Бертие и църквата остава без глава. Наполеон Бонапарт забранява избирането на следващ папа. Определено може да се каже, че "глината" е напуснала историческата сцена. Европа може да бъде единна само чрез силата на оръжието, съчетано с военния гений на завоевателите. Това се вижда и от думите на Наполеон: "Аз предполагам и аз разполагам. След пет години аз ще бъда господар на света. В Европа няма да има спокойствие дотогава, докато няма един върховен глава, един император, на когото кралете да бъдат чиновници".

След неуспеха на Наполеон, немският император Вилхелм II (1859 - 1941) се заема със съединяването на "парчетата желязо". През 1914 той заявява: "Александър, Юлий Цезар, Теодор Велики, Фридрих Велики и Наполеон са петимата мъже, които са упражнявали влияние в моето детство. Те са се провалили. Що се отнася до мен, то аз мечтая за една световна германска империя. И моят стоманен юмрук ще победи". Светът е обхванат от пламъците на Първата световна война.

Адолф Хитлер съживява идеята за световна империя чрез расистка теория. През есента на 1941 г. господството му се простира над цяла Европа. Френският посланик в Берлин Андре Франсоа Понсе пише за Хитлер следното: "Той работеше не само за своята страна, но също така и за другите, за общите интереси. Той беше здраво убеден в това, че никоя друга държава не би била в състояние да се нагърби с ролята на Германия. Ако не се беше удало на Германия да изиграе ролята си, Европа беше неизбежно загубена. А това показва, че Европа не можеше да се откаже от немското господство. Хитлер довери на Борман: "Ние трябваше да наложим на Европа изградената за Европа доктрина - Монро: Европа за европейците!... Европа не можеше да се осъществи въз основа на една реформа. Европа не можеше да бъде завладяна чрез очарование и убеждение. Тя трябваше да се вземе!" Два месеца преди смъртта си Хитлер е обяснявал в бункера: "Аз бях последният шанс за Европа".

След Втората световна война Католическата църква отново изпъква на преден план. Благодарение на реформите на папа Йоан ХХIII (1958 - 1963), мисионската дейност на папа Павел VI (1963 - 1978) и обединението на тези два курса от днешния папа Йоан Павел II Католическата църква днес е една мощна сила, с която всеки трябва да се съобразява. Тя играе изключително важна роля в реализирането на идеята за Общ европейски дом. Нейните цели обаче са по-далечни: да обедини под своето крило всички християнски движения и всички народи. Обърнете внимание на речта на папата пред ООН в 1798 година: "Формалният мотив на днешното мое участие е, без съмнение, особеният вид на сътрудничество, което свързва Апостолския престол с Обединените нации, което впрочем се доказва и от постоянното присъствие на светия Престол с мисия наблюдател към тази организация. Тази връзка, на която Светият Престол отдава голямо значение, е плод на вътрешния суверенитет, който отличава Апостолския Престол в продължение на много векове. Тази суверенност, що се отнася до територията, е ограничена в малката Ватиканска държава; основаването й обаче се дължи на необходимостта папата да упражнява своята мисия в пълна свобода и да може да преговаря, независимо от който и да е друг суверен, като води с всеки възможен партньор разговори, било той една власт или международна организация. Разбира се, същността и целите на особената мисия на Апостолския Престол и църквата допринасят за дълбокото различие между тях и останалите държави на общността във връзка със задачите и активността на ООН от политико-светски характер".

Освен политическите, социалните и икономическите промени има още един интересен фактор, който действа като притегателна сила в християнските маси. На 01.01.1901 г. в малкото Библейско училище на гр. Топека, щата Канзас, младият методистки пастор Чарлс Паръм полага ръце върху главата на г-жа Агнес Осмън и тя получава някакъв загадъчен, неразбираем език. Не изминават и пет години от случилото се и около г-жа Осмън се образува движение, което по-късно прераства в Петдесятническа църква. Движението е белязано с говорене на "незнайни" езици, наречени по-късноекстатични. В неговите доклади има много описания на чудеса и изцеления. Отличава се с подскачания, ръкопляскания, силни викове, фундаменталистки учения, гордост от притежаването на "духовните дарби", които са били пренебрегвани от протестантските църкви. На 03.04.1960 г. петдесятничеството силно натисва вратата на протестантския свят. Денис Бенет - пастор на епископалната църква - изненадва своето паство с изявлението: "Светият Дух грабна моите устни и език и оформи нов силен език на хваление и мощ, който самият аз не можех да разбирам" [3.6]. Така се постави началото на нов период - неопетдесятничеството. В 1967 г. това ново петдесятничество се промъква в средите на най-консервативната църква - католическата. За удивително кратко време триста хиляди католици проговарят този "небесен" език. Под влияние на свръхестествените прояви бариерите от времето на Реформацията започват една по една да рухват. Протестанти, католици и други християни се срещат, коленичат заедно и получават дарби, за които вярват, че са печатът на одобрение от Светия Дух. Истинска сензация представлява решението на папа Павел VI да обяви 1975 година за свята - в чест на Дева Мария, която измолила от Отец да изпрати Светия Дух и да изяви тези чудеса, обхващащи християнския свят. "Да, трябва, а и Бог иска да стане така, че Святата година да увлече народите към сплотяване, да събере и обхване по един очевиден начин големите християнски маси. Тя трябва да се превърне в универсално събитие за църквата. Тя трябва по някакъв начин да изрази католическия принцип за евангелски апел. Затова ние искаме центърът да бъде в Рим и да приеме по този случай всесветски размери" (ауденция на 20.06.1973 г.). "Святата година е привилегирован час на циферблата на световния исторически часовник. Тя е едно мощно проявление на духа на Евангелието, който обичаме... (приветствие в Сакре колеж на 22.04.1973). Особено силно впечатление прави изказването на Павел VI: "Дошъл е моментът, когато трябва да искаме вашето пълно присъединяване и безрезервно послушание" ("За единството", януари 1974 г., стр.5)

За тези процеси можем да отнесем думите от посланието към солунските християни: "...Господният ден ще дойде като крадец през нощта. Когато казват: Мир и безопасност, тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непраздна жена и никак няма да избегнат това" (1 Сол. 5:3). Ние стои пред това голямо обединение на християнските маси. Стоим пред дългоочаквания мир, който ще бъде постигнат на основата на обединението на политическата с религиозната власт. Когато то стане реалност, тогава ще удари часът на Второто пришествие. Бог няма да допусне отново връщане към Средновековния мир, който винаги е съпроводен с потъпкване правото на избор.

Разрастването на камъка

Малко информация имаме относно това събитие в рамките на съня и тълкуването му. С него се занимава обстойно книгата "Откровение". В последните й три глави се казва, че Второто пришествие е Божествен акт, предназначен единствено за праведните (виж още и Евр. 9:28). Те ще бъдат "грабнати и във въздуха ще посрещнат Господа" (1 Сол. 4:17), а неправедните ще загинат. След хиляда години Бог ще дойде за трети път, сега придружен от спасените. Ще извика в живот всички останали хора и ще им потърси сметка. Това е съдът над нечестивите. После Земята ще бъде обхваната в пламъци, тя ще премине в течно състояние - "огнено езеро". След това ще бъде претворена отново в Едемския първоначален вид. Така Земята отново ще бъде прекрасният свят, в който ще живеят прекрасни творения.

10. ПО-СИЛНИ ОТ ОГЪНЯ

(коментар върху кн. "Даниил" 3 глава)


"Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура във Вавилонската област." (1 стих)

Началото на главата ни въвежда в една пищна процесия - освещаването на някакъв златен идол, наподобяващ образа от съня на Навуходоносор с тази разлика, че целият е направен от злато. На процесията са "поканени" да участват всички висши служители на царството. Специално подбрана музика трябва да оповести началото на поклонението. Когато тя засвири, всички трябва да паднат на колене. Който не стори това, "ще бъде хвърлен в огнената пещ".

Събитията от тази глава са исторически осветлени през 1982 година благодарение на познанията и неуморния труд на Уилям Шейл. Разчетените от него клиновидни текстове, датиращи от времето на Навуходоносор, доста подробно описват причините, които подтикват царя да издигне идол на полето Дура. Между 599 и 594 г.пр.Хр. в империята възниква бунт, който обхваща северна Месопотамия - областта Акад. В центъра на този бунт стои царедворецът Набу. Изглежда, че той е имал особени заслуги пред бащата на Навуходоносор, тъй като получава дял от неговото наследство. С много мъки царят успява да потуши бунта. След това той поисква да се поднови клетвата за вярност от висшите му служители и от васалните царе. В книгата на Еремия намираме свидетелство, че в четвъртата година от своето управление цар Седекия е тръгнал за Вавилон. Той също е трябвало да положи клетва за вярност (виж Еремия 51:59-64). Клиновидните текстове ни съобщават още, че между 594 г. и 593 г.пр.Хр. Навуходоносор предприема обиколка, за да се срещне с васалните царе. Разноските по пътуването са описани в разчетен клинопис. Също така разполагаме със сведения за клетвата на вярност, която поданиците на царството е трябвало да положат. Първите три колонки на текстовете отразяват отношението на Навуходоносор към боговете. Описват молитвите и жертвите, принесени на бога Мардук. Следващите пет колонки говорят, че Навуходоносор иска да пътува, за да обиколи васалите си. После следва списък на офицери и висши чиновници и на това, което се изисква от тях. По време на процесията са били повишени в чин висши офицери. Има изброяване и на васални царе. На места списъкът е прекъснат. Срещаме името Неглисар, сановник от страната Акад. Но най-важното за нас е, че има един списък с библейски имена. Споменава се Набуцердинам - това е библейският Навузардан (4Цар.25:8,9,11). Срещаме и името Хануну - транслитерирано, това би могло да бъде юдейското име Ананий! В списъка се появява и името Ардинабу, което въз основа на езикови заключения бързо ни отвежда към библейското име Авденаго! Има го и името Музалим, тоест Мисах! Съгласните и гласните при обработката на текста не винаги съвпадат. При превод от един език на друг звученето на съгласните се променя. Но е важно да бъдат подредени правилно на точните им места. Тогава еврейското име запазва своята автентичност, макар и записано на арамейски.

Идолът е бил висок шестдесет лакти и широк шест лакти, тоест десет на три метра. Ясно е, че Навуходоносор го свързва с видението си в съня, но с известна промяна- прави го само от един метал. С това си действие е искал да увековечи златната Вавилонска империя. Ето го човекът с представите му за света и Бога - още непреосмислил видяното и преживяното, Навуходоносор е вече готов да си създаде представа за Бога и за света. Колко наивно е всичко това! Но, забелязваш ли, читателю, че то се повтаря и днес? Колко много хора сериозно се залавят да прочетат Библията? Колко хора я оставят да се изкаже докрай? Колко хора още от първата и втората страница вече имат изградена представа и оттам нататък карат всеки следващ стих да се подчини на тази представа! И колко е голямо множеството на онези, които, още преди да са я прочели, вече знаят какво казва тя и в нейните стихове намират само поводи да доразвият собствените си възгледи за човешкото битие.

Прави впечатление честата употреба на числото шест. Това не е случайно. Шест е окултно число. На гръцки шест е НЕХ и означава вещица. Тази символика навлиза в латинския език, а оттам - и в западноевропейските езици. На немски числото също означава вещица. На латински е "секс" - факт, който напомня за тясната връзка между окултизма и разврата. Числовата система на вавилонците се състои от шест цифри, тоест те са работили в шестична система. Не е известно откъде е дошла тази символика, но тя пронизва целия духовен живот на Вавилон.

Евреите пък избират числото седем за символ на Божието съвършенство. Това може лесно да се обясни с библейския доклад за сътворението на земята - седемте дни на битието (виж Бит.1 глава и 2:1-4). Изненадващо обаче е, че тук можем да намерим и обяснение за раждането на символа на шестицата. Според доклада човекът е бил създаден през шестия ден. С неговото създаване е приключило Божието творческо дело на земята. Седмият ден е ден на отдих, наречен с името "шабат" (събота), което означава почивка, съчетана с наслада и вътрешно удовлетворение. Това е първият цялостен ден от живота на човешката двойка. Вълнуващото е, че той е прекаран заедно с Твореца. Бог и човекът са заедно. Така се полага началото на една интимна, приятелска връзка между децата на планетата Земя и техния Небесен баща. С други думи, в седмия ден Божията творческа мощ спира да работи във физическия свят, а насочва Своето внимание към духовния свят на човека. В този ден Адам и Ева вкусват за пръв път от духовните благословения, които идват от приятелската връзка с Бога. По този начин числото шест, напомнящо ни за шестия ден, символично представя човека без Бога, уповаващ се единствено на своите сили; а числото седем - човека с Бога. В шестицата е отразено схващането, че човекът трябва да се издигне сам към Бога, докато в седмицата се влага разбирането, че Бог се снишава до човешките нужди и само с Негова помощ човекът може да се издигне нагоре! "И съботите Си дадох на тях, за да са знак между Мене и тях и да знаят, че Аз Съм Господ, Който ги о с в е щ а в а м"! (Ез.20:12)

"А някои халдейци дойдоха и наклеветиха юдеите...Има едни мъже от Юдея, които си поставил ти над цялата Вавилонска област: Седрах, Мисах и Авденаго. Те не те почетоха. На боговете ти не служат и на златния образ не се поклониха." (8-12)

Отново изпит на верността. Сред флирта, интригите, коварството, лицемерието и политиката трима души стоят неопетнени. Те и този път остават верни в малките неща. Колко е било лесно сред тълпата да се поклонят и те! Нали това е една формалност! Техните сънародници начело с цар Седекия послушно се покланят - защо да не го сторят и те? Те ли са най-правоверните? Не са ли прекалено крайни? Не схващат ли, че тук става въпрос повече за верността, която поданиците дължат на царя, отколкото за някакъв нов идол? Не, това не е крайност! Те не искат да обидят при никакви обстоятелства своя Бог! Те са верни и никога няма да позволят нещо да засенчи светостта на ревниво пазената от тях приятелска връзка с Бога. Величието на човешкия дух еднакво силно се проявява както в малките, така и в големите неща.

Тъжно е, че хората, които наклеветяват младежите, са същите, за които Даниил се застъпва да не бъдат унищожени и им спасява живота, когато разгадава съня на царя. Каква неблагодарност! Завистта е страшно нещо. Само за някакви си осем - девет години тя изпепелява човешката душа и стопява благодарността, уважението, милостта и любовта.

Къде ли е бил Даниил по това време? Нямаме сведения. Може би е отдъхвал или пък е бил изпратен в други части на империята по държавна работа. Но сигурно е, че ако е бил "поканен" на процесията, и той би се изправил до тримата младежи.

Новината изненадва Навуходоносор. Те ли, най-верните му поданици, са останали прави до идола? Чак сега той схваща, че е влязъл в противоречие с техните верски принципи. Дали да направи компромис? Но така ще развали всичко! Не! Те трябва да склонят! Заради него, заради авторитета му трябва да го направят! Той винаги се е отнасял добре с тях. Дал им е свобода в действията и високи постове в голямата империя. Не трябва в този час да му се противопоставят! Навуходоносор е склонен на известен компромис. Може би младежите не са разбрали както трябва, затова процесията ще се повтори, за да могат и те да изразят верността си към царя. Отговорът обаче е категоричен: няма смисъл - никой от тях няма да се поклони на издигнатия идол! Гневът на царя пламва...Той не би позволил привързаността да подрони авторитета. Озлобен от особената им вяра, изкрещява: "Кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?" (13-15 стихове). Една прашинка във вселената, самозабравила се в яда си, надига предизвикателно своя глас и пита къде е Създателят, за да си премери силите с Него. Смешно, но и печално! Колко бързо човек губи представа за собствената си ограниченост! Колко бързо решава, че в него е затворен целият свят!

Ядът се изсипва върху тримата младежи. Но мигове преди да бъдат хвърлени в огнената пещ, те изявяват вярата си, недокосната от страх или екзалтираност: "Царю, не сме длъжни да ти отговаряме за това нещо. Ако е така, нашият Бог, на Когото служим, може да ни спаси и от огнената пещ, и от твоите ръце; но ако пък не, пак да знаеш, че на боговете ти няма да служим и на златния образ няма да се поклоним!"( 16-18 стихове)

От тези думи "лицето на Навуходоносор" се "променя" от гняв. Той нарежда пещта да бъде нагорещена, забележете, седем пъти повече. Иска да подчертае, че шестицата доминира над седмицата; че богът на евреите е безсилен да ги спаси. "Тогава тези мъже бяха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите дрехи и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ." (21,22)

Неприятен инцидент съпровожда екзекуцията. Прекалено нагорещената пещ и бързината на изпълнението на смъртната присъда довеждат дотам, че палачите загиват от огнените езици. Този факт прави силно впечатление. Тръпки на безпокойство полазват по тялото на царя...Нови чувства нахлуват в душата му...Само за няколко секунди в него настъпва обрат. Той сега е така несигурен, така потиснат от нещо, което не може с точност да определи, така изплашен, сякаш силите на съдбата са надвиснали над него и всеки момент са готови да го оплетат в своите невидими връзки...Все по-свеж става споменът от онази бурна нощ, когато бе посетен от еврейския Бог. Той и тогава беше ядосан, но Бог се смили над неговото незнание и чрез един от тези верни младежи му откри тайните на бъдещето. А сега какво ще стане? Бученето на огъня му действа подлудяващо...Тишината също...Някакъв вътрешен глас му подсказва, че нещо става в пещта. Царят познава този глас - той му подсказа, че сам Бог е бил с него в онази паметна нощ и е дал отговор на вълнуващите го въпроси. Трябва отново да се подчини на този глас. Ще отиде да види какво става в огнените пламъци!


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница